№ 76
гр. Пазарджик, 12.10.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, I НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ в
публично заседание на единадесети октомври, през две хиляди двадесет и
първа година в следния състав:
Председател:Александър Люб. Александров
Членове:Коста Ст. Стоянов
Димитър П. Бозаджиев
при участието на секретаря Константина Д. Рядкова
в присъствието на прокурора Ангел Димитров Панков (ОП-Пазарджик)
като разгледа докладваното от Коста Ст. Стоянов Въззивно наказателно дело
от общ характер № 20215200600567 по описа за 2021 година
Пазарджишкият окръжен съд е втора инстанция по делото.
С присъда №40 от 28.06.2021 г. по НОХД№700/2021г ПРС признал
ПРИЗНАЛ подсъдимия АТ. АЛ. ЯН., ЗА ВИНОВЕН В ТОВА, че на
14.10.2019г. в гр.Пазарджик, на бул. „**”, срещу Читалище „****“, при
управление на лек автомобил „****” с *******************, е нарушил
правилата за движение, визирани в разпоредбата на чл. 119 ал. 1 от ЗДвП:
„При приближаване към пешеходна пътека водачът на нерелсово пътно
превозно средство е длъжен да пропусне стъпилите на пешеходната пътека
или преминаващите по нея пешеходци, като намали скоростта или спре“, като
в конкретния случай не е пропуснал преминаващата по пешеходна пътека
пешеходка Л. Р. СТ., от гр. Пазарджик, като не е намалил скоростта и не е
спрял при възникналата опасност за движението, и при настъпилото ПТП по
непредпазливост е причинил на С. средна
телесна повреда, изразяваща се в трайно затрудняване на движението на
1
левия горен крайник, вследствие на счупване на лявата раменна кост в
областта на шийката /фрактура коли хумери синистра/, поради което и на
основание чл.343 ал.3 б.А, предл.2-ро, във вр. с ал.1 б.Б, във вр. с чл.342 ал.1
от НК, във вр. с чл.119 ал.1 от ЗДвП, във вр. с чл.55 ал.1 т.1 от НК го
ОСЪДИЛ на ШЕСТ МЕСЕЦА ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА.
На осн. чл.66 ал.1 от НК изтърпяването на наложеното наказание лишаване от
свобода се отложил за изпитателен срок от ТРИ ГОДИНИ.
ВЪЗЛОЖИЛ възпитателната работа с условно осъдения на Наблюдателната
комисия при Община Пещера.
На осн. чл.343г от НК ЛИШИЛ подсъдимия АТ. АЛ. ЯН. от право да
управлява МПС за срок от ЧЕТИРИ МЕСЕЦА.
На основание чл. 189, ал.3 от НПК ОСЪДИЛ подсъдимия АТ. АЛ. ЯН. да
заплати в полза на държавата по сметка на ОД на МВР - Пазарджик сторените
по делото разноски в размер на 753.60 лв.
Против така постановената присъда е постъпила жалба от защитника на
подсъдимия.
В жалбата са наведени оплаквания,че присъдата е неправилна и
незаконосъобразна,че е постановена в нарушение на материалният закон, за
несправедливост на наложеното наказание.Иска се отмяната на присъдата и
,като се приеме че подсъдимият е виновен по чл.343а ал.1 б.В от НК и да се
приложи разпоредбата на чл.78а от НК.
В съдебно заседание жалбата е подържана лично ,както и от
защитникът на подсъдимият със заявеното в нея искане.
В писмено становище частният обвинител чрез повереника си
застъпва,че присъдата е правилна и законосъобразна.
Прокурор във въззивната инстанция подкрепя жалбата и дава
становище за уважаването й е .
Производството е протекло по специалната процедура по чл. 370 и
следващите от НПК,като направеното от подсъдимият самопризнание е
2
подкрепено в достатъчна степен от събраните в досъдебното производство
доказателства.
Районният съд правилно е преценил ,че самопризнанията на
подсъдимия са подкрепени от събраните в досъдебното производство
доказателства по повдигнатото обвинение по чл.343 ал.3 б.А, предл.2-ро, във
вр. с ал.1 б.Б, във вр. с чл.342 ал.1 от НК, във вр. с чл.119 ал.1 от ЗДвП .
Въз основа на доказателствата събрани на досъдебното производство и
признанията на подсъдимия РС е приел от фактическа страна следното:
На 14.10.2019 г., по повод на работата си подс. А.Я. се намирал в гр.
Пазарджик. Около 9.30 ч. той управлявал служебния си лек автомобил „****”
с ******************* по ул. „//**/ **//***“ в посока към бул. „**“. Когато
стигнал до кръстовището с посочения булевард в близост до читалище
„****“, подс. Я. спрял и дал предимство на движещите се МПС по бул. „**“.
След това предприел маневра завиване наляво по булеварда в посока към
сградата на Община Пазарджик.
По същото време постр. Л.С. се намирала на тротоара при читалище
„****“ пред пешеходната пътека пресичаща булевард „**“. Тя започнала да
пресича уличното платно, движейки се бавно по посочената пешеходна
пътека в посока към градинката пред сградата на гимназия „*********“. След
като постр. С. вече била стъпила на пешеходната пътека, подс. Я. предприел
маневрата завиване наляво, но забелязал пострадалата „в последния момент“,
когато тя вече била по средата на пешеходната пътека. Тогава предприел
действия по спиране на автомобила, но поради малкото разстояние до
пешеходеца, автомобилът не можал да спре и блъснал постр. С.. Автомобилът
ударил пешеходката с левия фар в лявата част на тялото й, вследствие на
което С. паднала на пътното платно. Тя изпитала силна болка в лявата ръка.
Подс. Я. веднага слязъл от автомобила и се поинтересувал за състоянието на
постр. С., след което се обадил на тел. 112, за да бъде изпратен полицейски
екип на мястото. Веднага след това подс. Я. транспортирал пострадалата до
„Спешното отделение“ в МБАЛ-. Пазарджик, където тя била прегледана,
диагностицирана и приета за лечение. Подсъдимият със свои средства
закупил необходимите медикаменти за лечението на пострадалата. След това
3
той се върнал на мястото на произшествието, където бил извършен оглед, за
който бил съставен съответния протокол и фотоалбум.
Видно от заключението на назначената по време на разследването
Съдебномедицинска експертиза по писмени данни, което съдът цени като
обосновано и компетентно, вследствие на ПТП пострадалата Л.С. е получила
открита рана по окосмената част на главата, счупване на лявата раменна кост
в областта на шийката (фрактура коли хумери синистра) и охлузни рани по
коленете и лявата лакетна става. Според вещото лице тези травматични
увреждания са получени в резултат на действието на твърд, тъп предмет чрез
удар с или върху такъв и добре отговарят да са получени при ПТП-
автомобилна травма- пострадал пешеходец при блъскане от лек автомобил с
последващо падане на терена към момента на инкриминираната дата.
Счупването на лявата раменна кост в областта на шийката е наложило
имобилизация и е причинило на пострадалата трайно затрудняване на
движенията на левия горен крайник за около 3-4 месеца от датата на
травмата, представляващо средна телесна повреда по смисъла на чл.129 от
НК. Контузията на главата и откритата разкъсно-контузна рана са причинили
на С. временно разстройство на здравето, неопасно за живота,
представляващо лека телесна повреда по смисъла на чл.130 ал.1 от НК, а
останалите травми- кръвонасядания и охлузване- болка и страдание (лека
телесна повреда по смисъла на чл.130 ал.2 от НК).
В хода на разследването е била назначена и Автотехническа експертиза,
от чието прието от съда за обосновано заключение, се установява че
непосредствено преди ПТП лекият автомобил е бил технически изправен и
неговото техническо състояние не е причина за настъпване на ПТП. Вещото
лице е заключило, че максималната скорост достигната от автомобила в
кръстовището е приблизително 26 км/ч. Общото време на движение на
същото в кръстовището до спирането му е приблизително 7,3 метра. Прието е
че скоростта на автомобила в момента на сблъсъка е била ниска, поради
отсъствието на деформации и повреди по МПС, от порядъка на 8-9 км/ч или
2,22-2,25 м/сек. Според експертите пешеходката е стъпила на пешеходната
пътека и е предприела пресичане 1,7 до 2 сек. след потеглянето на
автомобила, като водачът е реагирал на спиране в момент, когато МПС е бил
на около 6,3 метра от линията на пресичане на пешеходката, а тя е била на 1,5
4
метра от мястото на удара. Ударът е настъпил при скорост на автомобила 8-9
км/ч в спирачен път, като е ударил с предната си лява част долните крайници
на пешеходката, вследствие на което тя губи равновесие и пада на пътното
платно. Контактът между автомобила и пешеходката е настъпил върху
пешеходната пътека. Причината за настъпване на ПТП според вещите лица е
от субективен характер, а именно отвлечено внимание на водача на
автомобила, който не е възприел пешеходеца в по-ранен момент, за да
реагира навременно спиране на МПС. Автомобилът е отстоял на около 23-26
метра от мястото на сблъсъка потегляйки и навлизайки в кръстовището, в
момента когато пешеходката е предприела пресичане по пешеходната пътека,
като водачът е имал техническата възможност да възприеме пешеходеца и да
предприеме действия за спиране на автомобила и избягване на удара.
Въз основа на така приетите за установени факти РС
Пазарджик,следвайки логиката на обвинението и позовавайки се на гласните
и писмени доказателства в тяхната съвкупност ,събрани на досъдебното
производство първоинстанционният съд е достигнал до извода ,че от
обективна и субективна страна че подсъдимият е осъществил състава на
престъплението по чл.343 ал.3 бук. „а“ предл.2 във вр. с ал.1 бук.“б“ във вр. с
чл.342 ал.1 от НК във вр. с чл.119 ал.1 от ЗДвП, като на инкриминираната
дата и място, управлявайки лек автомобил „****“ с *****, е нарушил
правилата за движение по пътищата и по- конкретно разпоредбата на чл.119
ал.1 от ЗДвП, като приближавайки пешеходната пътека не е пропуснал
преминаващата по нея пешеходка Л.С., като не е намалил скоростта и не е
спрял при възникналата опасност за движението, вследствие на което е
предизвикал ПТП и по непредпазливост е причинил на С. средна телесна
повреда изразяваща се в трайно затрудняване движението на левия горен
крайник вследствие на счупване на лявата раменна кост в областта на
шийката. Прав е в съжденията си съдът,че подсъдимият не е предвиждал
настъпването на общественоопасните последици, но е бил длъжен и е могъл
да ги предвиди и предотврати, при което следва да се приеме, че е извършили
престъплението по непредпазливост, под формата на небрежност, по смисъла
на чл.11 ал.3 предл. 1 от НК.Прав е и в съжденията си,че допуснатот
нарушение на разпоредбата на чл.119 ал.1 от ЗДвП, е в пряка причинно-
следствена връзка за настъпване ПТП, при което се е стигнало и до
5
реализиране на непредпазливата престъпна проява.
Основният довод,който се прави пред настоящата инстанция,който е
правен и пред РС,за което е даден убедителен отговор в мотивите е може ли
да бъде удовлетворено искането за преквалифициране на деянието по
привилегированата разпоредба на чл.343а от НК.
В конкретния случай съдът аргументирано е отказал да квалифицира
деянието по чл. 343а от НК. . В разглеждания казус приложението на
привилегирования състав на чл. 343а от НК състав се изключва с оглед
наличието на квалифициращото обстоятелство по чл. 343, ал. 3 - на
пешеходна пътека.
Намалената отговорност не обхваща случаите, при които са налице
квалифициращи обстоятелства по ал. 3 на чл. 343, извън хипотезите на пр. 2.
Оказването на помощ може да се третира като намаляващо отговорността
обстоятелство единствено при "настъпила телесна повреда или смърт на
повече от едно лице" по пр. 2 на чл. 343, ал. 3 от НК. Такъв извод следва от
съдържанието на разпоредбите на чл. 343а, ал. 1, б. "в" и б. "г" от НК, в които
изрично са възпроизведени само съставомерните последици по чл. 343, ал. 3,
пр. 2, б. "а" и б. "б", а в този смисъл са и задължителните указания, дадени с
ППВС № 1/83 г., т. 5. Независимо, че нормата на чл. 343, ал. 3 от НК е
претърпяла няколкократни изменения, с последното от които (ДВ, бр. 60 от
2012 г.) са добавени нови квалифициращи признаци - управление без
необходимата правоспособност или на пешеходна пътека, разясненията на
цитираното постановление не са загубили сила, тъй като няма изменение във
формулировката на разпоредбите на чл. 343а, ал. 1, б. "в" и б. "г" от НК, които
продължават да обхващат единствено случаите на средна или тежка телесна
повреда, или смърт на повече от едно лице по пр. 2 на ал. 3 на чл. 343 от НК.
Неоснователни са оплакванията за явна несправедливост на наложеното
наказание ЛОС.Наложеното наказание от шест месеца лишаване от свобода,с
отложен начин на изтърпяване е съответно на извършеното престъпление.
При определяне на наказанието, съдът е изложил достатъчно и
убедителни съображения досежно необходимостта санкцията да се определи
при условията на чл.55 ал.1 т.1 НК.
6
Съдебният акт, в частта му досежно размера на наложеното
наказание - 4 месеца лишаване от право да управлява МПС, на
основание чл. 343г, вр. чл. 37, ал. 1, т. 7 НК, е постановен в нарушение на
материалния закон, по смисъла на чл. 348, ал. 1, т. 1 НПК. Това е така
защото, размерът на това наказание е определен в нарушение на
разпоредбите, на чл. 49 НК, както и на т. 6, б. "б", на Пост. на ПлВС, № 1/1983
г. и постоянната съдебна практика - Р. 66/1988 г., 23/1988 ОСНК, Р. 75/1986 г.
I н. о., 70/1997 III н. о., в които изрично е посочено, че наказанието лишаване
от права не може да бъде по-малко по размер от определеното наказание
лишаване от свобода. В настоящият случай този въпрос не може да бъде
решене във „вреда „ на подсъдимият,тъй като липсва съответен протест или
жалба от частният обвинител.
Разноските пред РС са правилно изчислени.
Досъдебното производство и производството пред първата инстанция са
проведени при спазване на процесуалните правила без да са допуснати
съществени нарушения от категорията на посочените в чл.348 ал.3 от НПК,за
които въззивната инстанция следи служебно.
Поради това жалбата, като неоснователна следва да се остави без
уважение.
Водим от тези съображения,ПОС, на основание чл. 338 от НПК,
РЕШИ:
Потвърждава присъда №40 от 28.06.2021 г. по НОХД№700/2021г на
Пазарджишкият районен съд.
Решението на съда е окончателно.
Председател: _______________________
7
Членове:
1._______________________
2._______________________
8