№ 145
гр. гр.Несебър, 22.04.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – НЕСЕБЪР, III-ТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и седми март през две хиляди двадесет и
четвърта година в следния състав:
Председател:Петър Сл. Петров
при участието на секретаря Маринета Д. Шаренкова
като разгледа докладваното от Петър Сл. Петров Гражданско дело №
20232150100782 по описа за 2023 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по предявени искове с правно основание чл.38, ал.1,
във връзка с чл.11, ал.1, т.5 и т.7 и чл.51, ал.1 и чл.50, ал.2, т.1 от ЗУЕС и по чл.92, от ЗЗД,
както и по чл.86, ал.1 от ЗЗД.
Ищецът Етажната собственост на комплекс „С.Д.“ в поземлен имот 11538.*.*** в
град С.В., представлявана от „ГАРДЪН ПРОПЪРТИС“ ООД, ЕИК *********, твърди, че
ответниците Т.Г.Р., родена на **.**.****г., Код по Булстат *********, и Е.М.Б., роден на
**.**.****г., Код по Булстат *********, двамата граждани на Руската Федерация и с адрес в
Република България: град С.В., комплекс „С.Д.“, вход J, етаж 3, ап.** *, са собственици по
силата на нотариален акт № 78 от 15.11.2010г. на нотариус Стоян Ангелов с рег.№ 208 на
НК на следния недвижим имот: Апартамент ** * с кадастрален идентификатор
11538.*.***.9.19, със застроена площ от 36,99 кв.м., ведно с 2,73% идеални части от общите
части на сградата, равняващи се на 4,32 кв.м. На проведени през 2021г., 2022г. и 2023г.
Общи събрания на Етажната собственост са вземани решения, с които са определяни
размерите на годишните такси за управление и поддръжка и вноските във фонд „Ремонт и
обновяване“. По силата на тези решения таксите за управление и поддръжка са определени
на 7,75 евро на квадратен метър площ за 2021г. и 2022г. и на 9,50 евро на квадратен метър
площ за 2023г., вноските във фонд „Ремонт и обновяване“ са определени на 0,25 евро на
квадратен метър площ за 2021г. и 2022г. и на 2,50 евро на квадратен метър площ за 2023г.
Ответниците не са заплащали дължимите от тях за трите години такси и вноски, като въз
основа на този начин на определяне и площта на апартамента им, за 2021г. и за 2022г. те
1
дължат такса в размер на по 320,15 евро и вноски в размер на по 10,33 евро, а за 2023г.
дължимата от тях такса е в размер на 392,45 евро, а вноската във фонд „Ремонт и
обновяване“ е в размер на 103,28 евро. Дължимите суми за 2021г. и 2022г. те е следвало да
заплатят до 30-и март на съответната година, до тази дата те е следвало да заплатят таксата
за управление и поддръжка на общите части, а падежът на вноската във фонд „Ремонт и
обновяване да 2023г. е бил 31.10.2022г. За изпадането си в забава те дължат неустойка,
определена в размер на 10% въз основа на решение на Общото събрание на Етажната
собственост, като началният момент е от изискуемостта на съответното парично задължение
да 21.07.2023г. Така общият размер на дължимите от ответниците такси за управление и
поддръжка на общите части и на вноските във фонд „Ремонт и обновяване“ за трите години
възлиза на 1 306,50 лева, а неустойките, начислени общо за периода от 01.04.2021г. до
21.07.2023г. възлизат на сумата в размер на 149,81 евро. Ищецът моли всеки от двамата
ответници да заплати половината от тези суми.
В отговора на исковата молба, подаден от особения представител на ответниците,
същият заявява, че оспорва исковете като счита, че ответниците не дължат към Етажната
собственост суми за такси и вноски за процесните години с твърдението, че на тях не им е
било известно за провежданите Общи събрания на Етажната собственост и за взетите на тях
решения. Приложените протоколи от такива събрания пък счита, че са създадени за нуждите
на настоящото производство, не представляват годни доказателства и не потвърждават
твърдените факти, изложени в исковата молба, оспорва истинността на тези документи.
Липсват присъствени листи към протоколите от ОС на ЕС от 04.12.2020г. и от 20.08.2021г.,
съдържащи имената на собствениците и притежаваните от тях апартаменти, прилежащите
идеални части от общите части в сградата, техните подписи. Присъственият лист пък към
протокола от събранието от 28.07.2022г. не се отнася за това общо събрание. Въвежда и
правоизключващото възражение като твърди, че никой от ответниците не е пребивавал в
етажната собственост повече от 30 дни в рамките на всяка една от трите календарни години.
Наред с това в един от присъствените листи към протокола от общото събрание не фигурира
името на Е.М.Б..
В съдебно заседание ищецът – Етажната собственост, не се представлява нито от
управителя, нито от процесуален представител. От упълномощен адвокат е представена
писмена молба, в която се заявява, че исковата молба се поддържа, като взема становище по
доводите, изложени в отговора на исковата молба, като твърди, че Общите събрания на
Етажната собственост за трите процесни години са законосъобразно свикани и проведени
при спазване на императивните разпоредби на ЗУЕС, а решенията, взети на тях,
включително и тези, с които са определени дължимите от етажните собственици парични
задължения под формата на такси и вноски, са влезли в законна сила. Отбелязва също, че за
всеки протокол от проведеното Общо събрание на ЕС е изготвено съобщение по чл.16, ал.7
от ЗУЕС, което е поставено в сградата на етажната собственост и е изпратено на отделните
етажни собственици по е-мейл адресите, а решенията са влезли в сила. Моли за уважаването
на исковете като основателни и доказани и в полза на ищеца да бъдат присъдени
2
направените по делото разноски, за които представя списък на разноските по чл.80 от ГПК.
Ответниците не се явяват в съдебно заседание, не се явява и особения им
представител. Последният представя писмена молба, в която посочва, че поддържа доводите,
изложени в исковата молба, както и искането за отхвърляне като неоснователни и
недоказани на предявените от ищеца искове. Намира, че от събраните по делото
доказателства се доказва въведеното правоизключващо възражение, тъй като през
посочените от ищеца календарни години никой от ответниците не е пребивавал в етажната
собственост въобще, поради което и на основание чл.51, ал.2 от ЗУЕС те не дължат
заплащане на Етажната собственост на претендираните суми.
Въз основа на събраните по делото писмени доказателства съдът прие за
установено следното от фактическа страна:
По силата на договор за покупко-продажба на недвижим имот от15.11.2010г.,
обективиран в нотариален акт № 78, том XIX, рег.№ 15280, дело № 3621/2010г. на нотариус
Стоян Ангелов с рег.№ 208 на НК и район на действие Несебърския районен съд, по който
договор ответниците Е.М.Б. и Т.Г.Р. са имали качеството на купувачи, са придобили на това
основание собствеността при равни квоти – по 1/2 идеална част за всеки от двамата, върху
следния недвижим имот, находящ се в построената и въведена в експлоатация Секция J на
Ваканционно селище „С.Д.“, построено в УПИ I – 3046, 3047, 3057, 3058, 3059, с
кадастрален идентификатор 11538.*.***, квартал 19, находящ се в местността „Юрта под
пътя“, в землището на град С.В., община Несебър, с площ от 10 737 кв.м., а именно:
Апартамент ** *, вход J, с кадастрален идентификатор 11538.*.***.9.19, със застроена площ
от 36,99 кв.м., находящ се на четвърти етаж, а по кадастрална схема – на трети; кота +8,45
кв.м., както и 2,73% идеални части от общите части на сградата, които идеални части се
равняват на 4,32 кв.м.
На 04.12.2020г. е проведено Общо събрание на собствениците на жилища и
обекти в Етажната собственост С.Д., находящ се в ПИ 11538.*.***, кв.19, град С.В., на което
е взето решение, според което годишната такса поддръжка да бъде в размер на 7,75 евро за
квадратен метър с включен ДДС, а вноската във фонд ремонти да бъде в размер на 0,25 евро
за квадратен метър с включен ДДС. Срокът за заплащане е определен до 31 март 2021г., като
е приета и неустойка за забава – 10% годишна неустойка за забава върху дължимата сума за
всеки ден забава след 31.03.2021г.
На 08.12.2020г. Управителят на ЕС е изготвил съобщение за изготвения протокол
от събранието.
През 2021г. е проведено друго годишно Общо събрание на собствениците на
жилища и обекти в Етажната собственост С.Д., находящ се в ПИ 11538.*.***, кв.19, град
С.В., а от протокола от събранието от 20.08.2021г. се установява, че на събранието е взето
решение за 2022г. да се запазят таксите и условията от 2021г., а именно: годишната такса
поддръжка да бъде в размер на 7,75 евро за квадратен метър с включен ДДС, а вноската във
фонд ремонти да бъде в размер на 0,25 евро за квадратен метър с включен ДДС, със срок за
3
заплащане 30 март 2022г.; неустойка за забава – 10% годишна лихва за забава за дължимата
сума за всеки ден забава след 31.03.2022г.
На 27.08.2021г. Управителят на ЕС е изготвил съобщение за изготвения протокол
от събранието.
Годишното Общо събрание на собствениците на жилища и обекти в Етажната
собственост С.Д., находящ се в ПИ 11538.*.***, кв.19, град С.В. е проведено на 28/29 юли
2022г. В протокола от това проведено събрание са обективирани решения, според които
годишната такса поддръжка за 2023г. да бъде в размер на 9,5 евро на квадратен метър с
включен ДДС на база общата площ на притежавания имот, със срок на заплащане
30.03.2023г., а вноската във фонд ремонти за 2023г. да бъде в размер на 2,5 евро на
квадратен метър с включен ДДС на база общата площ на притежавания имот, със срок на
заплащане 30.10.2022г. Взето е решение за заплащане на неустойки за забава, като върху
таксата тя е определена на 10% годишна лихва за забава за всеки ден след 30.03.2023г., а
неустойката върху вноската във фонд ремонти е посочена като процент официалната
инфлация годишна лихва за всеки ден забава след 01.11.2022г.
От представената по делото справка от Главна дирекция „Гранична полиция“ се
установява, че през въведените процесни периоди ответниците не са пребивавали в етажната
собственост, като същите не са се намирали и на територията на Република България, тъй
като: 1) Едуард Балакирев е пребивавал в страната до 15.08.2016г., когато е напуснал
пределите на Република България и няма данни оттогава да се е завръщал, а 2) Татяна
Рейнеке е пребивала в страната до 07.09.2018г., когато е напуснала пределите на Република
България и няма данни оттогава да се е завръщала.
При така приетото за установено от фактическа страна, съдът направи следните
правни изводи:
Съгласно чл.11, ал.1, т.5 и т.7 от ЗУЕС сред правомощията на Общото събрание
на Етажната собственост е да определи размера на паричните вноски за управлението и
поддържането на общите части на сградата и размера на паричните вноски във фонд
„Ремонт и обновяване“, а съгласно чл.6, ал.1, т.8, т.9 и т.10 от ЗУЕС, собствениците на
обекти в етажната собственост са длъжни да изпълняват решенията на органите на
управление на етажната собственост и да заплащат разходите за управление и поддръжка на
общите части на сградата и разходите за фонд ремонт, реконструкция, преустройство,
основен ремонт и основно обновяване на общите части на сградата, подмяна на общи
инсталации или оборудване, и вноските, определени за фонд „Ремонт и обновяване“,
съразмерно с притежаваните идеални части.
Задълженията на ответниците да заплащат разходите за управлението и
поддържането на общите части на сградата в режим на етажна собственост произтичат на
първо място от закона и от решенията на Общото събрание на Етажната собственост.
Размерът на вземанията на ищеца в конкретния случай се определят от решенията на ОС на
ЕС от 04.12.2020г., от 20.08.2021г. и от 28.07.2022г., с които размерите на дължимите такси
4
за управление и поддръжка на общите части са определяеми за трите процесни финансови
годишни периода и се изчисляват върху общата площ на притежавания от ответниците
самостоятелен обект.
Според чл.48, ал.8 от ЗУЕС, за поддържането на общите части на етажната
собственост, собствениците, ползвателите и обитателите на самостоятелни обекти правят
вноски, чийто размер се определя именно с решение на Общото събрание (или с Правилник
за вътрешния ред). Разпоредбата на чл.51 от ЗУЕС касае разпределението на разходите
между собственици, ползватели и обитатели на етажната собственост. Така, доколкото
спорните решения, с които са определени начина на изчисление на таксите за управление и
поддържане на общите части на етажната собственост, са взети от орган, разполагащ с
правомощия за това, имат за предмет въпрос от неговата компетенция и намират опора в
разпоредбите на ЗУЕС, липсва съществена колизия с императивни разпоредби, чието
съществуване е нетърпимо в правния мир.
Съгласно чл.23, ал.4 от ЗУЕС, председателят на управителния съвет (управителят)
представлява пред съда собствениците в етажната собственост по исковете, предявени
срещу тях въз връзка с общите части, и по искове, предявени срещу собственик, ползвател
или обитател, който не изпълнява решение на общо събрание или задълженията си по закон.
По искове срещу трети лица във връзка с общите части, председателят на управителния
съвет (управителят) представлява собствениците, ако бъде упълномощен от общото
събрание.
С оглед на цитираната норма на чл.23, ал.4 от ЗУЕС, управителят е легитимиран
да представлява собствениците в настоящото производство, тъй като е предявен иск срещу
етажни собственици, които не изпълняват задълженията си по ЗУЕС. В ЗУЕС няма
изискване като положителна процесуална предпоставка за надлежно упражняване правото
на иск ОС изрично да е упълномощило управителя да предявява такъв иск, нито да е взело
решение за водене на такъв иск, нито пък третото лице, освен етажната собственост, има
правен интерес да предявява такъв иск срещу етажен собственик, който не изпълнява
решенията на общото събрание и че по такъв иск, неизпълняващ решенията на ОС на ЕС
етажен собственик да бъде представляван от управителя на ЕС.
Категорично решенията на трите общи събрания на ЕС, с които са определени
таксите за управление и поддръжка на общите части, противоречат на императивната
разпоредба на чл.51, ал.1 от ЗУЕС (редакция ДВ, бр.26 от 2016г.) и са незаконосъобразни.
Съгласно чл.51, ал.1 от ЗУЕС, в действащата към провеждане на трите общи събрания
редакция, консумативните разходи и разходите за текущо поддържане на общите части на
етажната собственост се разпределят поравно според броя на собствениците и обитателите.
Законодателят императивно е определил начина, по който етажните собственици и
съответно обитателите в етажната собственост ще участват в тежестите по отношение на
същата, като е предвидено това да е поравно. Нормативно не е предвидена възможност за
преценка на самите етажни собственици при определяне квотата на всеки поотделно в
разходите за текущо поддържане на общите части, както и не са въведени допълнителни
5
критерии, от които тя да зависи, като например притежаван процент идеални части от
общите части, възраст, имуществено състояние и други. Вярно е, че общото събрание на
етажната собственост определя размера на ежемесечните вноски за текущо поддържане на
общите части на сградата (чл.48, ал.8 от ЗУЕС), но тук се има предвид стойността на самата
вноска, която следва да бъде еднаква за всички живущи, а не се предоставя възможност за
определяне на различни по размер вноски за различни категории обитатели. Разпоредбата на
чл.51, ал.1 от ЗУЕС има императивен характер, поради което и взетите от етажните
собственици решения, които й противоречат (на всеки собственик е определена различна
вноска, т.е. в зависимост от притежаваната площ, включваща тази на индивидуалния
самостоятелен обект и притежаваната от общата част), са незаконосъобразни.
Но тези обстоятелства, както и възраженията, наведени от особения представител
на ответниците в отговора на исковата молба и поддържани с отделна писмена молба в хода
на делото, не са свързани с предмета на делото. Те касаят незаконосъобразност на
решенията, взети на трите проведени общи събрания на ЕС, както и незаконосъобразното
свикване и провеждане на събранията, участниците, представителството и кворума,
обявяването на решенията. Нито едно от тези обстоятелства, при спор за дължимост на
суми от етажни собственици, не може да бъде предмет на разглеждане и обсъждане, поради
което са ирелевантни за настоящото производство. Въпросът за незаконосъобразността на
тези решения, включително и на тези, с които се определя размерът на таксата за управление
и поддръжка на общите части на етажната собственост, се решава в производството по чл.40
от ЗУЕС – по иск за отмяна на решения на общото събрание на Етажната собственост.
Недопустимо е същите да бъдат оспорвани в друго производство с доводи за
противоречието им с императивна правна норма. Ответниците са е имали възможност да
атакуват решенията и на трите събрания и да искат отмяна на тези, с които са определяни
размерите на таксите за управление и поддръжка, но не са го сторили в срока по чл.40, ал.2
от ЗУЕС.
Ето защо следва да се приеме, че решенията на ОС на ЕС от 04.12.2020г., от
20.08.2021г. и от 28.07.2022г., са стабилизирани, поради което за етажните собственици,
сред които и ответниците, е възникнало задължение за плащане на годишната такса за
поддръжка на общите части на ЕС, чиито размери са определяеми.
Съгласно нормата на чл.51, ал.2, предл. второ от ЗУЕС (редакция ДВ, бр.26 от
2016г.) не се заплащат разходите по § 1, т.11 от ЗУЕС за управление и поддръжка на общите
части на етажната собственост от собственик, ползвател или обитател, който пребивава в
етажната собственост не повече от 30 дни в рамките на една календарна година. Нормата на
чл.51, ал.2 от ЗУЕС е императивна – така в Определение № 1097/17.11.2022г. на ВКС, I г.о.
по гр.д.№ 630/2011г. В случая от името на ответниците се противопоставя на ищеца именно
възражението по чл.51, ал.2, предл. второ от ЗУЕС, като тяхна е доказателствената тежест да
докажат предпоставките за отпадане на задължението на всеки един от тях да заплащат
разходи за поддръжка и управление, определени от Общото събрание. За установяване на
твърдените от особения представител на ответниците факти и по негово искане, по делото е
6
представено писмено доказателство – Писмо от Главна дирекция „Гранична полиция“ от
21.02.2024г., от което е видно, че Т.Г.Р. и Едуард Михайлович Балакириев съответно след
07.09.2018г. и след 15.08.2016г., не са пребивавали на територията на Република България,
респ. не са пребивавали в Етажната собственост и в собствения им апартамент в сградата
през периода от 01.01.2021г. до 31.12.2023г.
Предвид изложеното, ответниците по делото са доказали в хода на производството
пълно и главно своето правоизключващо възражение по чл.51, ал.2, предл. второ от ЗУЕС, а
именно, че не са пребивавали в процесната Етажна собственост в рамките на всяка една от
трите календарни години – 2021, 2022г. и 2023г., поради което същите не дължат суми за
заплащане на разходи за управление и поддръжка на общите части по смисъла на § 1, т.11 от
ДР на ЗУЕС.
Освен, че е императивна, нормата на чл.51, ал.2 от ЗУЕС следва да се тълкува
стеснително, а не свързано с чл.51, ал.3 от ЗУЕС, защото с разпоредбата на чл.51, ал.2 от
ЗУЕС се урежда изключение от общото правило на чл.51, ал.1 от ЗУЕС за разпределяне на
разходите между собствениците, ползвателите и обитателите, и членовете на техните
домакинства. Извън правомощията на общото събрание е да определя кръга на лицата, които
не заплащат разходите за общите части, като то може да взема решения само по отношение
на преценката на обстоятелствата по чл.51, ал.3 от ЗУЕС, докато в хипотезата на чл.51, ал.2
от ЗУЕС не се поставя изискване за уведомяване на управителя на ЕС (Решение № 60181 от
20.10.2021г. по гр.д.№ 86/2021г. на ВКС, IV г.о.).
Ако от ищцовата страна се твърди, че апартаментът на ответниците е бил
обитаван повече от 30 дни годишно от трети лица, е имала възможност да ангажира
доказателства, че това се е случило и че то е станало със знанието и съгласието, респ. без
противопоставянето, на ответниците, което в случая не е сторено, а ответниците не следва и
нямат интерес да доказват такъв отрицателен факт.
Предвид изложеното, исковете за осъждане на ответниците да заплатят на ищеца
такси за управление и поддръжка за трите годишни периода, или общо от 01.01.2021г. до
31.12.2023г., ведно със законните лихви, са неоснователни и следва да бъдат отхвърлени.
Чл.51, ал.2 от ЗУЕС предоставя привилегия на етажния собственик, но само по
отношение на недължимост на таксата за управление и поддръжка, но не и за заплащане на
дължимите вноски във фонд „Ремонт и обновяване“, а в разпоредбите на чл.50 от ЗУЕС, в
който те са предвидени, не е налице възможност за освобождаване от заплащането им. От
страна на ответниците не се доказа плащане на тези дължими от тях вноски, които съдът
също намира за правилно изчислени, а и не са налице други правоизключващи или
правопогасяващи основания за тяхната недължимост. Поради това исковете в тази им част
се явяват основателни и доказани, включително и по размер, поради което следва да бъдат
уважени.
Категорично решенията на Общото събрание на етажната собственост, взети на
проведените на 04.12.2020г., от 20.08.2021г. и от 28.07.2022г. събрания, с които е
7
определено вноските във фонд „Ремонт и обновяване“ да се изчисляват (определят) въз
основа на общата площ на съответния притежаван от етажния собственик жилищен обект,
включваща застроена площ и прилежащите към него идеални части от общите части на
сградата, са незаконосъобразни, тъй като не са съобразени с изискването на чл.50, ал.2, т.1
от ЗУЕС, т.е. съобразно идеалните части на отделните собственици в общите части на
етажната собственост. Тези решения обаче са влезли в сила и подлежат на изпълнение, а не
на неизпълнение или отмяна.
Исковете за заплащане на неустойки от страна на ответниците в общ размер на
149,81 евро също се явяват неоснователни. Първо, решенията, с които са приети
неустойките, са нищожни. Такова едно решение не е от компетентността на общото
събрание на Етажната собственост. Неустойката по чл.92 от ЗЗД може да бъде предмет само
на договор, каквито не са решенията на Общото събрание на ЕС, като клаузата за уговорена
неустойка се задейства при виновно неизпълнение на поетите с договора задължения.
Неустойката винаги е форма на договорна отговорност (ТР № 1 от 15.06.2010г. по тълк. дело
№ 1/2009г. на ВКС, ОСТК). Наред с това по начина, по който е определена неустойката, а
именно без краен предел, я очертава като нищожна, защото с нейната прекомерност на
практика не се цели да обезпечава и обезщетява неизпълнението на задължението за
заплащане на такси и вноски, а оттам и за вреди, които етажната собственост би претърпяла
от едно такова неплащане, а по същността си е създала условия за неоснователно
обогатяване, което драстично противоречи на добрите нрави. На трето място следва да се
отбележи, че с оглед недължимостта на таксите за управление и поддръжка на общите
части, не се дължи нито неустойка, нито друго акцесорно задължение върху тези главници.
С оглед частичната основателност на исковите претенции в полза на ищеца следва
да се присъдят част от направените по делото разноски за платена държавна такса, платено
възнаграждение за особен представител на ответниците и платена такса вписване на
обезпечителна заповед на основание чл.78, ал.1 от ГПК съразмерно уважената част от
исковете, а именно сумата в размер на 51,92 лева, като всеки от ответниците бъде осъден да
заплати половината от нея – по 25,96 лева, като за разликата над уважения до пълния
претендиран размер на разноските от 547,30 лева, съгласно списъка на разноските,
претенцията следва да бъде отхвърлена като неоснователна.
Ответниците не са извършвали разноски по делото, не претендират заплащането
на такива, поради което и съдът не следва да се произнася по присъждането на такива
ненаправени и непретендирани разноски.
Мотивиран от гореизложеното, Несебърският районен съд
РЕШИ:
ОСЪЖДА Т.Г.Р., родена на **.**.****г., гражданин на Руската Федерация, с
постоянен адрес в Република България: град С.В., комплекс „С.Д.“, вход J, етаж 3, ап.** *,
Код по Булстат *********, ДА ЗАПЛАТИ на Етажната собственост на комплекс „С.Д.“ в
8
поземлен имот 11538.*.*** в град С.В., представлявана от „ГАРДЪН ПРОПЪРТИС“ ООД,
ЕИК *********, сумата в размер на 5,17 евро (пет евро и 17 евроцента), представляваща
вноска във фонд „Ремонт и обновяване“, дължима за 2021г., сумата в размер на 5,17 евро
(пет евро и 17 евроцента), представляваща вноска във фонд „Ремонт и обновяване“,
дължима за 2022г., и сумата в размер на 51,64 евро (петдесет и едно евро и 64 евроцента),
представляваща вноска във фонд „Ремонт и обновяване“, дължима за 2023г., ведно със
законната лихва върху отделните главници, считано от 21.07.2023г. до окончателното
изплащане на сумите, както и сумата в размер на 25,96 лв. (двадесет и пет лева и 96 ст.),
представляваща част от направените по делото разноски съобразно уважената част от
исковете.
ОСЪЖДА Е.М.Б., роден на **.**.****г., гражданин на Руската Федерация, с
постоянен адрес в Република България: град С.В., комплекс „С.Д.“, вход J, етаж 3, ап.**
*,Код по Булстат *********, ДА ЗАПЛАТИ на Етажната собственост на комплекс „С.Д.“ в
поземлен имот 11538.*.*** в град С.В., представлявана от „ГАРДЪН ПРОПЪРТИС“ ООД,
ЕИК *********, сумата в размер на 5,16 евро (пет евро и 16 евроцента), представляваща
вноска във фонд „Ремонт и обновяване“, дължима за 2021г., сумата в размер на 5,16 евро
(пет евро и 16 евроцента), представляваща вноска във фонд „Ремонт и обновяване“,
дължима за 2022г., и сумата в размер на 51,64 евро (петдесет и едно евро и 64 евроцента),
представляваща вноска във фонд „Ремонт и обновяване“, дължима за 2023г., ведно със
законната лихва върху отделните главници, считано от 21.07.2023г. до окончателното
изплащане на сумите, както и сумата в размер на 25,96 лв. (двадесет и пет лева и 96 ст.),
представляваща част от направените по делото разноски съобразно уважената част от
исковете.
ОТХВЪРЛЯ предявените от Етажната собственост на комплекс „С.Д.“ в поземлен
имот 11538.*.*** в град С.В., представлявана от „ГАРДЪН ПРОПЪРТИС“ ООД, ЕИК
*********, искове за осъждане на Т.Г.Р., родена на **.**.****г., гражданин на Руската
Федерация, с постоянен адрес в Република България: град С.В., комплекс „С.Д.“, вход J,
етаж 3, ап.** *, Код по Булстат *********, да му заплати следните суми: сумата в размер на
160,08 евро (сто и шестдесет евро и 08 евроцента), представляваща, дължима такса за
управление и поддръжка за 2021г., сумата в размер на 40,13 евро (четиридесет евро и 13
евроцента, представляваща неустойка върху главницата от 165,24 евро, начислена за
периода от 01.04.2021г. до 21.07.2023г.; сумата в размер на 160,08 евро (сто и шестдесет
евро и 08 евроцента), представляваща дължима такса за управление и поддръжка за 2022г.,
сумата в размер на 23,38 евро (двадесет и три евро и 38 евроцента), представляваща
неустойка върху главницата от 165,24 евро, начислена за периода от 01.04.2022г. до
21.07.2023г.; сумата в размер на 196,23 евро (сто деветдесет и шест евро и 23 евроцента),
представляваща дължима такса за управление и поддръжка за 2023г., сумата в размер на
7,17 евро (седем евро и 17 евроцента), представляваща неустойка върху главницата от
196,23 евро, начислена за периода от 01.04.2023г. до 21.07.2023г., сумата в размер на 4,24
евро (четири евро и 24 евроцента), представляваща неустойка върху главницата от 51,64
9
евро, и над уважения размер на разноските от 25,96 лева до пълния претендиран такъв от
273,65 лв. (двеста седемдесет и три лева и 65 ст.), като неоснователни.
ОТХВЪРЛЯ предявените от Етажната собственост на комплекс „С.Д.“ в поземлен
имот 11538.*.*** в град С.В., представлявана от „ГАРДЪН ПРОПЪРТИС“ ООД, ЕИК
*********, искове за осъждане на ОСЪЖДА Е.М.Б., роден на **.**.****г., гражданин на
Руската Федерация, с постоянен адрес в Република България: град С.В., комплекс „С.Д.“,
вход J, етаж 3, ап.** *,Код по Булстат *********, да му заплати следните суми: сумата в
размер на 160,07 евро (сто и шестдесет евро и 07 евроцента), представляваща, дължима
такса за управление и поддръжка за 2021г., сумата в размер на 40,13 евро (четиридесет евро
и 13 евроцента, представляваща неустойка върху главницата от 165,24 евро, начислена за
периода от 01.04.2021г. до 21.07.2023г.; сумата в размер на 160,07 евро (сто и шестдесет
евро и 07 евроцента), представляваща дължима такса за управление и поддръжка за 2022г.,
сумата в размер на 23,37 евро (двадесет и три евро и 37 евроцента), представляваща
неустойка върху главницата от 165,24 евро, начислена за периода от 01.04.2022г. до
21.07.2023г.; сумата в размер на 196,22 евро (сто деветдесет и шест евро и 22 евроцента),
представляваща дължима такса за управление и поддръжка за 2023г., сумата в размер на
7,16 евро (седем евро и 16 евроцента), представляваща неустойка върху главницата от
196,22 евро, начислена за периода от 01.04.2023г. до 21.07.2023г., сумата в размер на 4,23
евро (четири евро и 23 евроцента), представляваща неустойка върху главницата от 51,64
евро, и над уважения размер на разноските от 25,96 лева до пълния претендиран такъв от
273,65 лв. (двеста седемдесет и три лева и 65 ст.), като неоснователни.
Решението подлежи на обжалване пред Бургаския окръжен съд в двуседмичен
срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Районен съд – Несебър: _______________________
10