№ 1946
гр. София, 01.04.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. III-Б СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и пети март през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:Красимир Мазгалов
Членове:Цветелина Ал. Костова
Виктория Недева
при участието на секретаря Михаела Огн. Митова
като разгледа докладваното от Цветелина Ал. Костова Въззивно гражданско
дело № 20241100514114 по описа за 2024 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 – 273 ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на ответника Столична община срещу решение
№ 17418/30.09.2024 г., постановено по гр.д. № 25360/2024 г. по описа на СРС, 66
състав, с което жалбоподателят е осъден да заплати на ЗАД „АРМЕЕЦ“ АД на
основание чл.410 от КЗ и чл.86, ал.1 от ЗЗД сумата от 1646,98 лева, представляващо
заплатено застрахователно обезщетение за отстраняване на щети по л.а. марка „БМВ“
ДК № СА****РР, настъпили вследствие на паднало дърво в гр. София, на ул. „Ангел
Каралийчев“ № 2 на 21.04.2020 г., ведно със законната лихва от подаване на исковата
молба до окончателното плащане, както и сумата от 560,89 лева - лихва за забава за
периода от 30.04.2021 г. до 30.04.2024 г.
Жалбоподателят твърди, че решението е неправилно, необосновано и
постановено в противоречие на материалния закон и събраните по делото
доказателства. Излага доводи, че по делото не бил несъмнено доказан фактическият
състав на вземането и отговорността на Столична община за причинените вреди,
поради което моли въззивния съд да отмени решението и вместо него да постанови
друго такова, с което да отхвърли изцяло предявените искове. Претендира разноски.
Въззиваемата страна ЗАД „АРМЕЕЦ“ АД не е депозирала отговор на въззивната
1
жалба, но в проведеното открито съдебно заседание чрез своя процесуален
представител оспорва същата моли съдът да потвърди първоинстанционното решение,
като правилно и законосъобразно. Претендира разноски.
Софийски градски съд, като прецени събраните по делото доказателства, въз
основа на закона и във връзка с наведените във въззивната жалба пороци на
атакувания съдебен акт, достигна до следните фактически и правни изводи:
Предвид нормата на чл. 269 ГПК въззивната инстанция дължи проверка за
валидността на решението, за неговата допустимост, в обжалваната част, а за
правилността му единствено на въведените в жалбата основания.
Настоящият съдебен състав намира, че обжалваното решение е валидно и
допустимо. Не са допуснати нарушения на императивни материални норми, за
приложението на които въззивният съд е длъжен да следи служебно. По доводите за
неправилност на решението въззивният съд намира следното:
Производството пред районния съд е образувано по искова молба, с която ЗАД
„АРМЕЕЦ“ АД е предявило срещу Столична община осъдителни искове с правно
основание чл.410 от КЗ и чл.86, ал.1 от ЗЗД за заплащане на сумата от 1646,98 лева,
представляващо заплатено застрахователно обезщетение за отстраняване на щети по
л.а. марка „БМВ“ ДК № СА****РР, настъпили вследствие на паднало дърво в гр.
София, на ул. „Ангел Каралийчев“ № 2 на 21.04.2020 г., ведно със законната лихва от
подаване на исковата молба до окончателното плащане, както и сумата от 560,89 лева -
лихва за забава за периода от 30.04.2021 г. до 30.04.2024 г.
Ищецът ЗАД „АРМЕЕЦ“ АД твърди в исковата си молба, че на 21.04.2020 г. в
гр. София, на ул. „Ангел Каралийчев“ № 2 е настъпило застрахователно събитие, а
именно: върху паркирано МПС марка „БМВ“, с ДК № СА****РР е паднало дърво,
вследствие на което на последното са причинени имуществени вреди. Поддържа, се че
между него и собственика на увредения лек автомобил към датата на събитието бил
сключен застрахователен договор за застраховка „Пълно Каско“ от 06.01.2022 г., с
полица 0306X0506450 и период на застрахователното покритие 17.09.2019 г. -
16.09.2020 г. Твърди, че е предявена претенция за изплащане на застрахователно
обезщетение, изготвени са протоколи за оглед и оценка на щети и е определено
застрахователно обезщетение в размер на 1646,98 лв. с включени ликвидационни
разноски в размер на 10,00 лева. Излага доводи, че е заплатил сумата на собственика
на увреденото МПС на 17.06.2020 г. с банков превод, след което поканил ответника да
възстанови изплатената като застрахователно обезщетение сума с писмо от 29.06.2020
г., получено от последния на 01.07.2020 г., но плащане не било извършено, поради
което и претендира процесните суми.
Ответникът Столична община оспорва изцяло предявените искове при
твърдения, че е възможно падането на дървото да се е осъществило в резултат на
2
някакво външно въздействие, причинено от трети лица или в резултат на някаква
метеорологична особеност. Сочи, че по отношение на процесните адреси на
пострадалите лица няма издадено разрешително от страна на дирекция „Зелена
система“ по реда и условията на чл.45 от Наредбата за изграждане, поддържане и
опазване на Зелената система на Столична община. Твърди, че не е налице бездействие
на негови служители. Прави възражение за изтекла погасителна давност на
вземанията, претендирани от ищеца.
Съгласно чл. 410, ал.1, т.2 КЗ, с плащането на застрахователното обезщетение
застрахователят встъпва в правата на застрахования до размера на платеното
обезщетение и обичайните разноски, направени за неговото определяне, срещу
възложителя за възложената от него на трето лице работа, при или по повод на която
са възникнали вреди по чл. 49 ЗЗД.
Разпоредбата на чл. 49 от ЗЗД урежда гаранционно-обезпечителната
отговорност на възложителя на работа за причинено от действия или бездействия на
лица, на които е възложена тази работа, при или по повод на изпълнението й.
Предпоставките за реализиране на тази отговорност са: възлагане на работа от
ответника, деяние на изпълнителя, вреда за ищеца, причинна връзка между деянието и
вредата.
Ето защо, за основателност на исковете в тежест на ищеца при условията на
пълно и главно доказване е да докаже настъпването на фактическия състав на
непозволеното увреждане по чл. 49 ЗЗД, вр. чл.45 от ЗЗД и конкретно - че в резултат
на падане на дърво, са настъпили посочените в исковата молба вреди на МПС,
вследствие на което са нанесени имуществени вреди на застрахованото при него лице,
като в изпълнение на договорното си задължение, ищцовото дружество е заплатило
застрахователно обезщетение в посочения размер, което отговаря на действителните
вреди.
За доказване на фактическия състав на вземането, по делото е разпитан
свидетелят А.С.С., който сочи, че работи в 07 Районна служба „Пожарна безопасност“,
Началник дежурна смяна, като ориентировъчно преди около 3 години преди датата на
съдебното заседание получили сигнал за паднало дърво в квартал „Витоша“, на ул.
Ангел Каралийчев“, като накрая вляво имало кооперация. Като отишли, видели
автомобил, който би черен или тъмно син, затиснат под върба вследствие на което
имало щети по автомобила, най – вече върху покрива и задния капак, като вероятно и
врата била пострадала. Пожарникарите, като пристигнали, започнали своите действия
по остраняване на дървото до степен да не може да се откъсне клон да причини
допълнителни щети, след което се явил собственика на автомобила, който с помощта н
служителите на пожарната изкарал автомобила, след което те продължили
отстраняването на самото дърво.
3
Така дадените показания на свидетеля се потвърждават от приетите като
доказателства по делото Удостоверение от ГДПБЗН /на лист 32 от
първоинстанционното дело/ и Писмо-отговор от ГДПБЗН и приложената към него
Телефонограма /на лист 57-58 от първоинстанционното дело/, както и от заключението
на изслушаната съдебно – автотехническа експертиза. Съгласно приетото заключение,
вредите по автомобила са в пряка причинно – следствена връзка с настъпилото
произшествие.
С оглед посоченото и като се вземе предвид съвкупната преценка на събраните
доказателства, се налага извод, че на 21.04.2020 г. в гр. София, на ул. „Ангел
Каралийчев“ № 2 е настъпило събитие – падане на дърво върху паркираното МПС рег.
№ СА****РР, собственост на А.Н.Н., в резултат на което на същото са причинени
щети, изразяващи се в увреждане на заден десен панел, задна дясна врата, задна лява
рамка над леви врати.
По делото е безспорно установено, че към датата на събитието процесното
МПС е било застраховано по имуществена застраховка „Каско“ в
ищцовото дружество, като в изпълнение на договорното си задължение последното е
заплатило на собственика застрахователно обезщетение в размер на сумата 1636,98
лева.
Въззивният съд намира, че настъпването на процесния инцидент по описания в
исковата молба начин /падане на дърво върху паркиран автомобил/ и настъпването на
щетите по автомобила са в причинна връзка с бездействието на служители на
ответната община във връзка с нормативно установените задължения за поддържане
на озеленените площи на територията на общината.
Съгласно разпоредбата на чл. 61 ал.1 от ЗУТ в териториите на общините се
устройват озеленени площи, обединени в зелена система, като средство за
подобряване на микроклимата и хигиенните условия и за организиране на отдиха на
населението. Основа на зелената система са озеленените площи за широко обществено
ползване, предназначени за трайно задоволяване на обществени потребности от
национално или общинско значение - паркове, градини, улично озеленяване - чл.61
ал.2 от ЗУТ. По смисъла на чл. 61 ал.3 от ЗУТ озеленените площи за ограничено
обществено ползване в имотите за жилищни, вилни, обществени, производствени,
курортни и спортни сгради и комплекси са допълващи зелената система. Зелените
системи и озеленените площи се устройват в съответствие с общи и подробни
устройствени планове,а проектите за тях ,задължително се придружават от справка за
картотекираната растителност и геодезическо заснемане, заверени от общинските
органи по озеленяване - чл.63 ал.4 от ЗУТ.
Съгласно чл. 63, ал. 1 от ЗУТ кметът на общината организира съставянето и
актуализирането на публичен регистър на озеленените площи, на дълготрайните
4
декоративни дървета и на дървета с историческо значение в общината, а задължение
на общинския съвет е да приеме наредба за изграждане и опазване на зелената система
на територията на общината - чл. 62, ал.10 от ЗУТ. Такава наредба е приета с решение
на Столичния общински съвет от 11.10.2007 г.
Съгласно чл. 31 от Наредбата на Столична община за изграждане, опазване и
поддържане на зелената система, поддържането на озеленените площи е дейност,
която се ръководи и осъществява от специализирани общински структури. Тя е
непрекъснат процес с агробиологичен, строителноремонтен характер, осигуряващ
необходимите условия за комплексно функциониране на елементите на зелената
система. Съгласно §1, т. 9 от ДР на Наредбата на СО „озеленени площи” са всички
озеленени площи по смисъла на ДР, т. 4 от Закона за устройството и застрояването на
Столична община /ЗУЗСО/, включително и единната съвкупност от растителност и
свързаните с тях невегетативни елементи /алеи, площадки, перголи, паркова мебел,
водни ефекти, градинско осветление и т.н./, както и вегетативните площи,
разположени в контура на застрояване – върху тераси, покриви и фасади. Според т. 4
от ДР на ЗУЗСО „озеленени площи” са всички съществуващи или предвидени с
устройствения план територии и поземлени имоти с ландшафтно-екологична, защитно-
мелиоративна, рекреативно-естетическа или друга специфична функция.
Съгласно чл. 44, ал. 1 от Наредбата за изграждане, поддържане и опазване на
зелената система на СО, на територията на СО се забранява отсичане или изкореняване
на дълготрайни дървета и храсти, независимо от собствеността на имота, в който се
намира. Съгласно чл. 44, ал. 2 по изключение растителността се премахва в изрично
посочените хипотези, първата от които е – при наличие на изсъхнали и болни дървета,
издънкова и самонастанена растителност, особено в основи на сгради и съоръжения,
както и дървета, застрашаващи сигурността на гражданите, безопасността на
движението, сградите, съоръженията и инженерната инфраструктура. В ал. 3 и ал. 4 на
чл. 44 са предвидени условията и редът за кастрене и премахване на дървета,
независимо от собствеността им – при доказана необходимост и след експертна
оценка, респ. експертно становище на специализираните общински органи. В
следващите разпоредби подробно е регламентирана процедурата по кастрене и
премахване на дървета, която се осъществява от съответните общински органи при
спазване на строго определени правила.
Контролът за изпълнението на посочената наредба се осъществява то кмета на
СО, от заместник-кмета по направление „Зелена система, екология и здравеопазване”,
главния архитект, кметовете на райони, директора на ДЗС и директора на Столичен
инспекторат – чл. 55.
Съгласно чл. 14 от действащата Наредба № 1/10.03.1993 г. за опазване на
озеленените площи и декоративната растителност, издадена от министъра на
5
териториалното развитите и строителството, в общинските озеленени площи и
насажденията по улици, алеи и площади, предприятията /фирмите/ по озеленяване
извършват периодично поддържане на всичките им структурни елементи.
Разпоредбата на чл. 19, ал.1 от посочената наредба предвижда случаите, в които
общинската дълготрайна декоративна растителност и картотекираните дървета в
частни имоти се преместват, отсичат или изкореняват въз основа на писмено
разрешение на кмета на общината. В т. 3 от тази разпоредба са визирани изсъхнали
дървета и храсти, както и за тези, чието състояние застрашава безопасността на
движението или сигурността на гражданите, сградите и благоустройствените фондове.
Съгласно § 1 от посочената наредба, "озеленени площи" по смисъла на тази наредба са
площите, включени в зелените системи на населените места, като в зависимост от
своето местонахождение и функционално предназначение са общински озеленени
площи, озеленени площи на обществени сгради, на жилищни комплекси, на
промишлени и складови зони и др., и обекти със специално предназначение -
ботанически и зоологически паркове и градини, спортни терени, защитни насаждения
и др., а "декоративна растителност" по смисъла на тази наредба е цялото декоративно
растително разнообразие - дървета, храсти, цветя и треви, включени в озеленените
площи, в насажденията по алеи, улици и площади и в недвижимите имоти на
държавата, общината, юридически и физически лица. Декоративна растителност са
всички декоративни видове широколистни и иглолистни дървета и храсти.
Анализът на горепосочените разпоредби на ЗУТ и приетата по силата на
законовата делегация Наредба на СО за изграждане и поддържане на зелената система
на територията на общината, както и на Наредба № 1/10.03.1993 г. за опазване на
озеленените площи и декоративната растителност, обосновава извод за нормативно
установени споделени задължения на собствениците и общината по отношение на
дървесната растителност на нейната територия. Собствениците имат задължение да
следят за състоянието на дърветата в имотите си, но същевременно на същите е
забранено своеволно да отсичат и/или изкореняват дълготрайни дървета и храсти, а
тези дейности се осъществяват от съответните общински органи или под техния
контрол и при спазване на нормативно установени изисквания. Нормативната уредба
създава повече от един отговорни субекти във връзка със съществуването и
поддържането на зелената система /част от която са и дърветата в необщински имоти
видно чл. 61, ал. 4 от ЗУТ/, което е обяснимо предвид съществената обществена
значимост на зелената система като част от биологичната среда за живот на хората.
Същевременно дървесната растителност не може да съставлява източник на опасност
за здравето и имуществото на хората, поради което на различни правни субекти са
вменени задължения, свързани с поддържането й в такова състояние, че да се избегне
настъпването на вреди. Налице е нормативно разширяване на отговорности и по
отношение на лица различни от собственика на дървото, респ. на имота, в който
6
дървото се намира, на които лица са възложени надзорни функции по поддържането
на дървесната растителност. Подобна нормативна уредба на разпростиране на
отговорности има и в друго области, отнасящи се до природните ресурси /напр. по
закона за водите – в тази връзка решение № 213/28.10.2015 г. по гр.д. № 1730/2015 г. на
І г.о. на ВКС/.
В случая процесното дърво се е намирало в предблоковото пространство на
жилищна сграда, която представлява озеленена площ по смисъла на чл. 61, ал. 3 от
ЗУТ, представляваща допълваща зелена система, § 1, т. 9 от ДР на Наредбата на СО,
както и § 1, т. 3 от Наредба 1/10.03.1993 г. Като част от зелената система на
територията й, ответната община има задължение да поддържа декоративната
растителност чрез предприемане на нормативно предвидените процедури, независимо
от правата на собственост по отношение на конкретната част от площта, в която
дървото е било посадено, нито от собствеността върху същото. Както бе посочено,
част от „зелената система” са не само общински имоти. С оглед на това без правно
значение за възникване на отговорността на ответната община е въпросът дали
дървото се е намирало в общински имот или попада в имот, собственост на други
физически и юридически лица, в каквато насока за възраженията на ответника.
Не се установява от доказателствата по делото наличието на външна причина,
свързана с метеорологични условия или действия на трети лица, които да се
предизвикали или допринесли за падането на дървото върху автомобила на ищеца.
Падането на дървото върху автомобила на ищеца е причинено в резултат на
неизпълнението на служителите на ответната община да поддържат дървесната
растителност на територията на общината така, че да не представлява опасност за
гражданите. Липсата на предприети от служителите на общината действия по
отстраняване на процесното дърво съставлява противоправно бездействие, което е
довело до претърпяване от застрахования при ищеца на имуществени вреди.
С оглед на горното налице са предпоставките за ангажиране на отговорността на
ответната община по чл. 49 от ЗЗД за обезщетяване на имуществените вреди,
причинени на застрахования при ищеца в резултат на падането на дърво върху
собствения му автомобил.
Не се установява и водачът на автомобила да е допринесъл за настъпването на
увреждането чрез неправилно паркиране, но дори и нарушение във връзка с правилата
за паркиране да е било допуснато, то не е било в пряка причинна връзка с настъпилия
вредоносен резултат.
Що се отнася до размера на обезщетението, съгласно заключението на приетата
по делото съдебно-автотехническа експертиза, по средни пазарни цени към датата на
настъпване на събитието същото се равнява на сумата от 1686,10 лв., а с включени 10
лв. ликвидационни разноски – на сумата от 1696,10 лв., която сума е по – висока от
7
изплатената и претендирана от ищеца. Ето защо и доколкото отговорният по чл. 49
ЗЗД дължи поправяне на действителните вреди, то искът за главница се явява изцяло
основателен, а оглед основателността на главния иск, то основателна се явява и
акцесорната претенция за лихви за забава върху главницата за претендирания период.
За пълнота следва да се посочи, че първоинстанционният съд е изложил
аргументирани съображения в отговор на всички наведени от ответника възражения
/поддържани във въззивната жалба/, които се споделят от настоящия състав.
С оглед на горното, обжалваното решение следва да бъде потвърдено като
въззивният съд препраща към правните изводи на районния на основание чл. 272 от
ГПК.
По разноските:
При този изход на спора само въззиваемата страна има право на разноски,
поради което в нейна полза следва да бъде присъдена сумата от 100 лв. – разноски за
юрисконсултско възнаграждение в настоящото въззивно производство.
Въззивникът няма право на разноски за настоящото производство.
На основание чл. 280, ал. 3 ГПК настоящото решение не подлежи на обжалване.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 17418/30.09.2024 г., постановено по гр.д. №
25360/2024 г. по описа на СРС, 66 състав.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК СТОЛИЧНА ОБЩИНА, с адрес в
гр. София, ул. „Московска“ № 33, представлявана от Кмета, да заплати на а ЗАД
„АРМЕЕЦ“ АД с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София,
ул.“Стефан Караджа“ № 2, сумата от 100 лв. – разноски за юрисконсултско
възнаграждение във въззивното производство.
Решението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8