№ 274
гр. Бургас, 04.11.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС в публично заседание на трети октомври
през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Симеон С. Михов
при участието на секретаря Стойка Д. Вълкова
като разгледа докладваното от Симеон С. Михов Търговско дело №
20222100900409 по описа за 2022 година
Производството по делото е образувано по повод искова молба от
В. Г. Д. с ЕГН **********, с постоянен адрес: гр. С., район К. с., ул.,Ф. К.“ №
**, ет. *, ап. *, чрез пълномощник адв. Венцислав Марио Димитров от АК-
София, със служебен и съдебен адрес: гр.София, бул.“Македония“ № 6, ет.4/5,
ап.17 против ,,Бутед“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр.Бургас 8000, ул. ,,Цар Калоян“ № 166, представлявано от
изпълнителния директор Никола Пеев Шиваров, с пълномощник адв. Мариета
Георгиева от АК-Бургас, с адрес на кантората: гр.Бургас, ж.к. „Лазур“,
стадион Лазур, административна сграда, офис 7 и ,,Книбекс“ ООД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр. Бургас, ул. ,,Цар Калоян“
№ 162, представлявано от управителя Пейо Николов Шиваров, с която се иска
да се приеме за установено по отношение на ответниците съществуване
вземането на ищеца от авалистите по запис на заповед в размер на 1 300 000
евро, представляващо част от главницата по поетото от К. Х. С. с ЕГН
********** менителнично задължение по запис на заповед, издаден на
15.06.2010г. в гр.София, с падеж на 15.06.2020г., ведно със законната лихва
върху задължението считано от 20.08.2021г. (датата на подаване на заявление
по чл.417 от ГПК) до окончателното изплащане на главницата. Претендира се
присъждане на съдебно - деловодните разноски, направени в заповедното
производство в размер на 50 851,60 лв. внесена държавна такса и 25 000 лв.
1
заплатено адвокатско възнаграждение, както и разноските в настоящото
производство.
Твърди се в исковата молба, че на 15.06.2010 г. длъжникът К. С. е
поел менителнично задължение, като издал в полза на В. Д. запис на заповед,
валиден от външна страна, с която безусловно поел задължение да плати
сумата от 1 600 000 евро на поемателя с падеж 15.06.2020г. и място на
плащане: гр.София, район Красно село, ул. „Феликс Каниц“ № 14, ет.1, ап.14
или по банков път по банкова сметка с титуляр В.Д.. Записът на заповед (ЗЗ)
бил авалиран от „Бутед“ АД чрез изпълнителния директор Кирил Стамболиев,
„Книбекс“ ООД с управител К. Стамболиев и „К енд Б груп“ ООД с управител
К. Стамболиев. На падежа не е имало изпълнение, поради което на
20.08.2021г. В.Д. подал 2 заявления за незабавно изпълнение и издаване на
изпълнителен лист по процесния запис на заповед, като по образуваното
ч.гр.д.№ 48401/2021г. по описа на РС-София е била издадена такава заповед
срещу издателя К.С. и авалистите. Ответниците са оспорили съществуването
на дълга, поради което за ищеца се породил правен интерес от предявяването
на настоящите искови претенции.
Ответното дружество „Бутед“ АД в предоставения срок депозира
отговор на исковата молба, като твърди, че искът в частта си за
претендираните разноски е недопустим съобразно възприетото в т.10в от ТР
4/2013г. на ОСГТК и следва производството да бъде прекратено, тъй като е
заявен установителен диспозитив. По отношение самия запис на заповед се
оспорва валидното поемане на описаните задължения, включително за
заплащане на лихва. Дружеството се противопоставя на извършените от
представляващия „БУТЕД“ АД действия без представителна власт. Като
абсолютни са изтъкнати възражения по чл.535 от ТЗ – ЗЗ не притежава
изискуемите от закона реквизити. Първо, подписите на запис на заповед не са
положени от лицето К.С., затова и до започване на производството пред РС-
София на дружеството не е било известно съществуването на такъв запис на
заповед – такова задължение не е отразявано в счетоводството на
дружеството, бившият изпълнителен директор К.С. не го е уведомявал никога,
В.Д. изобщо не е заявявал такива претенции. Не е било взимано съгласие от
Съвета на директорите и общото събрание на акционерите по чл.236 ал.2, т.3
и чл.240б ал.1 от ТЗ. ГФО за 2010г. е бил подписан лично от К.С. и такова
задължение не е било отразено. Второ, дори подписите да принадлежат на
2
К.С., се касае до кражба на подпис, като същият е бил пренесен от друг
документ. Трето, записът на заповед е антидатиран и съставен за целите на
настоящото производство – след като К.С. е бил вече освободен като
изпълнителен директор и член на Съвета на дректорите на дружеството на
16.03.2012г., вписано в ТР на 23.04.2012г. Оспорена е и верността на
съдържанието на записа на заповед, който не се ползва с материална
доказателствена сила за страните и съда, като според цитираната съдебна
практика, при оспорване датата следва да бъде доказана с други
доказателствени средства от лицето, претендиращо изгодни за себе си правни
последици. От друга страна, В.Д. не е предявил сумата в производството по
несъстоятелност против „К енд Б груп“ ООД, предмет на т.д.№ 134/2013г. на
ОС-Бургас и е допуснал погасяването му съобразно чл.688 ал.1 от ТЗ.
Последицата от антидатирането след 23.04.2012 г. е извършване на действия
без представителна власт от страна на К.С., на които дружеството се
противопоставя. Четвърто, твърди се, че менителничната сделка е абсолютно
симулативна (привидна) съобразно чл.26 ал.2 от ЗЗД, като целта е била да се
създаде привидност за съществуването на такова задължение за „Бутед“ АД в
качеството му на авалист, без реално да е било налице намерение за
задължаване на дружеството към В.Д.. В крайна сметка се цели обогатяване на
К.С. и В.Д. за сметка на дружеството, разполагащо с активи за около 6,5 млн
лв. Поведението на ищеца е и злоупотреба с права съобразно чл.289 от ТЗ,
след като въпреки липсата на възражение от издателя К.С., спрямо него не са
предприети изпълнителни действия. Пето, ако липсва привидност, се твърди
наличие на превишаване на представителната власт от страна на К.С.. В
нарушение на чл.236 ал.2, т.3 от ТЗ, през 2010г. е поето задължение в размер
на 3 129 328 лв., което надхвърля половината от нетната стойност на активите
по баланса тогава, която е била в размер на 2 331 000 лв., без решение на
общото събрание на акционерите. В нарушение и на чл.240б ал.1 от ТЗ, К.С.
бидейки член на СД и изпълнителен директор, е задължил дружеството за
обезпечаване на свой личен дълг, т.е. налице е бил конфликт на интереси. Не е
известно, сумата да е в кръга на дейност на дружеството. Твърди се също така
свързаност между ищеца и К.С., тъй като бащата на последния е брат на
бащата на съпругата на В.Д.. Налице е и свързаност по смисъла на §.1 от ДР
на ТЗ, като са посочени дружествата „Техномедия“ АД с ЕИК ********* и
„Валас“ ЕООД с ЕИК *********, цитирана е съдебна практика в подкрепа на
3
това. На следващо място, налице е и договаряне сам със себе си от страна на
К.С. по смисъла на чл.38 от ЗЗД, което ограничение се прилага и при органно
представителство. Нарушаването на нормата, поради императивния
характер, води до нищожност на сделката на основание чл.26 ал.1, пр.1 от ЗЗД.
Направен е извод, че на основание чл.484 ал.2 от ТЗ след като и издателят и
авалистът са едно и също лице, то менителничното задължение не е
възникнало. Шесто, налице е нищожност поради липса на съгласие според
чл.26 ал.2 от ЗЗД. К.С. не е ясно като какъв е действал – като издател или
авалист, след като е вписан едновременно и в двете, а волеизявлението на
авалиста трябва да следва поемането на безусловно задължение. Това е довело
до неспазване на изискванията за форма. Седмо, според чл.535 т.4 от ТЗ
мястото на плащане следва да е посочено недвусмислено, но в записа на
заповед като място на плащане е посочен адрес в София или банкова сметка на
поемателя, което представлява порок във формата на ценната книга. Осмо, в
ценната книга не е посочено „без протест, „без разноски“, като записът на
заповед не е предявен за плащане на авалиста преди поемателят да упражни
правото си на пряк иск, доколкото менителничните задължения са търсими,
тъй като длъжникът не знае кой е последния му кредитор – менителницата би
могла да бъде джиросвана неограничен брой пъти.
Направени бяха при условията на евентуалност – в случай на
отхвърляне на абсолютните възражения, относителни възражения. Твърди се
недобросъвестност на поемателя по смисъла на чл.465 от ТЗ, тъй като
упражняването на правата му по прекия менителничен иск е злоупотреба с
права. Причината е липсата на материално - правна легитимация на ищеца по
прекия менителничен иск, т.е. не е налице каузално правоотношение между
К.С. и В.Д., за чието обезпечаване да е било необходимо издаването на
процесния запис на заповед. А и да е имало такова, то е било уредено към
30.12.2011г. с прехвърляне собствеността на стоки от „К енд Б груп“ ООД към
„Валас“ ЕООД.
В отговора на исковата молба от „Книбекс“ ООД, се твърди
неоснователност на претенцията. Първо, записът на заповед не отговаря на
изискванията на чл.535 от ТЗ. Вписани са два начина на плащане – на адрес в
София и по банкова сметка, което е довело до неговата нередовност. На
следващо място, не е спазена формата на записа на заповед и на авала, като
трите дружества излиза, че са се задължили и като издатели за посочената
4
сума. Това е довело до нищожност на акта по аргумент от чл.435 от ТЗ. Трето,
учредените поръчителства са нищожни на основание чл.38 ал.1 от ЗЗД, тъй
като издателят на записа на заповед е бил и законен представител на трите
дружества. Или от тяхно име е поел задължение за обезпечаване на свой
личен дълг, действайки като самостоятелен правен субект, в свой личен
интерес. Още повече, че се касае за едностранна сделка. Четвърто, записът на
заповед и учредените менителнични поръчителства са антидатирани, като
документът е съставен на много по - късна дата от посочения 15.06.2010г. и по
време, когато К.С. вече не е бил представляващ дружествата и съответно не би
могъл да ги задължава. Единият от авалистите „К енд Б груп“ ООД е обявен в
несъстоятелност, като в производството по т.д. 134/2013г. „кредиторът“ В.Д.
не е предявявал свое вземане, въпреки изискуемостта му според чл.617 от ТЗ.
Пето, записът на заповед е нищожен като противоречащ на добрите нрави и
симулативен съобразно чл.26 ал.1 и чл.17 от ЗЗД, доколкото целта на издателя
и авалистите не е била задължаване на същите към поемателя, което е
абсолютна симулация. Повече от 10 години и доста след падежа, поемателят
не е установил контакт с авалистите за уреждане на отношенията им. Шесто,
поетото менителнично задължение се твърди, че е нищожно поради
накърняване на добрите нрави, преценено към момента на сключване на
договора. Това следва от липсата на търсене на изпълнение от издателя на
записа на заповед – К.С., който изобщо не е възразил срещу издаването на
заповедта за незабавно изпълнение. От друга страна, в счетоводната
документация на „Книбекс“ ООД липсва каквото и да било счетоводно
отразяване на договора. Самият издател на записа на заповед е свързано лице
с ищеца В.Д. по смисъла на чл.§.1 от ДР на ТЗ, чрез представляваните и
притежавани дружества „Техномедия“ АД и „Валас“ ЕООД. Изводът е
извършена злоупотреба с права от страна на К.С. съобразно чл.289 от ТЗ.
Ищецът с допълнителната си искова молба е направил изменение
в петитума на исковата молба, състоящо се в искане ответните дружества да
бъдат осъдени да заплатят направените в досъдебното производство разноски,
съобразявайки се с постановеното в ТР 4/2013г. на ОСГТК.
По същество излагат доводи, че ищецът – кредитор не е задължен
да доказва съществуването на каузална сделка съобразно т.17 от ТР № 4/18
06.2014г. по тълк.д.№ 4/2013г. на ВКС, ОСГТК. Такова задължение би имал
5
единствено, ако е налице доказана обвързаност между записа на заповед и
каузалното правоотношение, от което длъжникът би могъл да черпи
възражения, напр. за погасяването на вземането по записа на заповед.
Самостоятелният и неакцесорен характер на менителничното поръчителство
прави непротивопоставими на приносителя на менителничния ефект
възражения от авалистите – такива би могъл да прави единствено хонората.
Личните възражения от авалиста основани на каузалното правоотношение
между приносителя и хонората, са допустими единствено ако е бил страна по
каузалното правоотношение или при недобросъвестност на приносителя или
пък ако е извършил злоупотреба с право, знаейки за наличието на лични
възражения по каузалното правоотношение с хонората, цитирана е съдебна
практика. Твърди се, че нито една от тези предпоставки не е налице и
следователно всички възражения на ответниците са недопустими, с
изключение абсолютните относно формата на запис на заповед. Заявява, че
записът на заповед е напълно редовен от външна страна и В.Д. ще се ползва
от него. Положените подписи принадлежат на К.С. и документът е съставен на
посочената дата, не е налице и „кражба на подписа“. При оспорване датата на
съставяне на документа, доказателствената тежест е за оспорилия е, което се
извежда от даденото в т.17 на ТР № 4/2013г. от 18.06.2014г. по тълк.д.№
4/2013г. на ВКС, ОСГТК. Направен е извод, че приносителят не е длъжен да
доказва други обстоятелства извън самото съдържание на документа: датата,
представителната власт на подписалото лице. Доказването на всички
възражения тежи само върху длъжника, тъй като за ищеца менителницата
служи и като доказателство, и като основание.
Според ищцовата страна, менителницата като частен
диспозитивен документ предопределя и дадените разрешения относно кръга
на „третите лица“, като издателят не може да се ползва от правилата на чл.181
ал.1 от ГПК относно достоверната дата, тъй като нейни адресати са само трети
спрямо документа лица. Опровергаването на посочената в документа дата,
ставало по реда на чл.154 ал.1 от ГПК, като тежестта носят оспорващите я - в
случая от ответниците в настоящото производство. Възраженията на
ответниците за неотразяване на задълженията по запис на заповед в
счетоводствата им, както и за избора на ищеца да насочи претенцията си
именно към двете дружества, В.Д. счита, че нямат връзка със спора.
Възражението за нищожност поради липса на съгласие освен недопустимо, е и
6
неоснователно, тъй като е неприложимо по отношение на запис на заповед,
който представлява едностранна правна сделка. Същото се твърди и за
абсолютната симулация, за доказването на която освен това е необходим и
„пълен обратен документ“, удостоверяващ действителната воля на страните, а
такъв няма. Несъстоятелни били и възраженията на ответниците относно
липсата на представителна власт у К.С., тъй като неговата отговорност се
свежда до възможността общото събрание на съдружниците/ събранието на
акционерите да търсят лична отговорност от управителя/ изпълнителния
директор за нанесените на дружеството вреди, но пред трети лица такива
ограничения са невалидни.
Относителните възражения на ответниците освен недопустими, са
и неоснователни. Не е налице недобросъвестност на приносителя на ценната
книга по смисъла на чл.465 от ТЗ, доколкото липсата на каузално
правоотношение между В.Д. и К.С. не съставлява такава, нито представлява
злоупотреба с право. Възраженията на ответниците за недоказани отношения
на ищеца с трети лица, са неотносими към спора, а някои като например за
бившата му съпруга, и неверни.
В предоставения срок по чл.373 от ГПК, ответното „Бутед“ АД
депозира отговор на допълнителната искова молба чрез процесуалния си
представител, в който твърди, че ищецът не е направил отказ от
установителния иск за разноските. Поддържат се всички направени
възражения по повод предявените искови претенции. Същите са допустими
поради твърдяната недобросъвестност на приносителя и касаят възникването
и действителността на авала, в частност липсата на форма, липсата на
представителна власт (чл.462 от ТЗ), недействителност на авала. Те не са
възражения, които издателят би могъл да направи и следователно са
самостоятелно упражнени възражения от страна на авалиста. Според чл.485
ал.2 от ТЗ, неспазването на изискването за форма е абсолютно възражение и
уважаването му води до отпадане отговорността на авалиста. Към
изискванията за формата спадат и подписът на издателя и авалиста, което
прави допустимо и възражението за „кражба на подпис“ на К.С.. Цитиран е
чл.535 т.6 от ТЗ, изискващ посочването на дата и място на издаване на
документа, като липсата им според чл.536 ал.1 от ТЗ води до
недействителност на документа като запис на заповед. По отношение
доказателствената тежест с оглед установяването на действителната дата на
7
съставяне на документа, се цитира обилна съдебна практика, според която тя е
за страната, която цели извличане на изгодни за себе си правни последици, а
това е ищецът.
Изложени са доводи относно допустимостта и на възраженията за
нищожност на запис на заповед на основание чл.26 ал.2 от ЗЗД, след като
менителничното поръчителство като едностранна сделка се подчинява на
общите правила за действителност на сделките – чл.44 от ЗЗД. По отношение
твърденията в отговора на исковата молба за липсата на представителна власт
у К.С., дружеството счита, че нормата на чл.462 от ТЗ е специална по
отношение представителството при менителничните задължения и с оглед
съвпадането на издателя с действалия без представителна власт, по аргумент
от чл.484 ал.2 от ТЗ следва да се приеме, че менителнично поръчителство не е
възниквало.
Твърди се също така, че ищецът е недобросъвестен поемател
съобразно чл.465 от ТЗ, тъй като предявявайки правата си по ефекта,
поемателят би получил плащане в противоречие с противопоставими му по
съществуването на задължението факти и обстоятелства, за чието
съществуване знае, но пренебрегва. Релевантният момент за преценката
затова е този, към който приносителят придобива правата по менителничния
ефект.
Ответното дружество счита, че не се касае за общо оспорване, тъй
като е направило твърдения за погасяването на съществуващи задължения на
К.С. към В.Д. и негови фирми, т.е. налице е било каузално правоотношение,
по което задълженията на страните са били уредени.
В допълнителния отговор на исковата молба, ответното „Книбекс“
ООД твърди, че направените в отговора абсолютни и относителни възражения
са допустими, тъй като твърди недобросъвестност от страна на приносителя.
Поддържат се изложенията в отговора, че записът на заповед и учредените с
него менителнични поръчителства са антидатирани, като към реалната дата на
съставянето на документа, К.С. не е бил представляващ дружеството и не е
могъл да го задължава. Целта на издателя е била да задължи дружеството и да
получи обогатяване за сметка на имуществото на „Книбекс“ ООД. Твърди
също така, че липсата на подпис на издателя и на авалиста, означава липсата
на установени в чл.535 т.7 и чл.484 ал.2 от ТЗ реквизити и води до
8
недействителност на менителничното задължение. Цитирана е съдебна
практика, според която съобразно чл.44 от ЗЗД, правилата за
недействителност на договорите по чл.26 - 35 от ЗЗД намират приложение и
по отношение на едностранните сделки.
Конституираният като трето лице в настоящото производство К.
Х. С. с ЕГН **********, с постоянен адрес: гр. С., ж.к. „Р. – Р. - К.“, ул. „Т.“ №
*, ет. *, ап. *, не изрази становище по исковата молба, не представи
доказателства.
В съдебно заседание ищцовата страна чрез процесуалния си
представител, поддържа исковете и моли съда да ги уважи изцяло като
основателни и доказани. В подкрепа на претенцията си ангажира съдебно-
икономическа експертиза и свидетелски показания.
В съдебно заседание процесуалните представители на „Книбекс“
ООД считат, че предявените искове следва да бъдат отхвърлени поради липса
на основание, както и поради липса на валидно поето задължение за плащане.
Ангажират съдебно-почеркова експертиза и свидетелски показания.
Защитната си теза развиха в писмени бележки.
В съдебно заседание процесуалните представители на „Бутед“ АД
заявиха, че предявените искове следва да бъдат отхвърлени поради липса на
основание, както и поради липса на валидно поето задължение за плащане.
Ангажираха съдебно-почеркова експертиза и свидетелски показания. В
писмени бележки бяха изложени доводи за неоснователност на исковете.
Третото лице не се яви в съдебно заседание, не изпрати
процесуален представител.
Съдът след преценка на събраните по делото доказателства и като
съобрази закона, приема за установено от фактическа и правна страна
следното.
Исковата молба е допустима, като предявена пред надлежния съд
според чл.105 и чл.104 т.4 от ГПК. Същата е допустима и предвид наличие
предпоставките на чл.422 от ГПК. Видно от приложеното заявление от ищеца,
по което е било образувано ч.гр.д.№ 48401/2021 г. по описа на РС-София,
издаденият изпълнителен лист и заповед за изпълнение № 6116/ 02.03.2022г.
9
(л.19-20 по частното гр.дело), съдът е уважил подадена молба за издаване на
заповед за изпълнение на парично задължение за посочените в исковата молба
суми, както и за сумата от общо 50 851,60 лв. внесена държавна такса и
25 000 лв. адвокатско възнаграждение. Против издаването на тази заповед в
законовия срок са подадени възражения от ответниците. Производството по
настоящото дело е образувано в срока, започнал да тече след подаването на
възраженията. Внесена е дължимата държавна такса.
Към исковата молба е приложен запис на заповед, съгласно който
К. Х. С., с посочен ЕГН и постоянен адрес, действащ в лично качество и като
представляващ следните търговски дружества, в качеството им на авалисти, а
именно: „Бутед“ АД, ЕИК *********, представлявано от Изпълнителния
директор на дружеството Кирил Христов Стамболиев с посочени седалище и
адрес на дружеството, „Книбекс“ ООД, ЕИК *********, представлявано от
управителя Кирил Христов Стамболиев с посочени седалище и адрес на
дружеството и „К енд Б груп“ ООД, ЕИК *********, представлявано от
управителя Кирил Христов Стамболиев с посочени седалище и адрес на
дружеството като Издател, безусловно се задължава да плати на В. Г. Д., с
посочено ЕГН и постоянен адрес или на негова заповед сума в размер на
1 600 000 евро на падежа: 15.06.2020 г. и в място на плащане както следва: гр.
София, район Красно село, ул. „Феликс Каниц“ № 14, ет.1, ап. 14 или по
банков път по посочена в документа банкова сметка, открита на името на
поемателя, а именно IBAN BG70 UNCR ***. Посочена е дата на издаване на
записа на заповед – 15.06.2010 г., както и място на издаване – гр. София.
Записът на заповед е подписан от издателя К. Х. С.. Под неговия подпис е
изписан текстът: „Авалирам това задължение при условията, при които е
поето“, след което са положени подписи от К. Х. С., в качеството му на
представляващ трети посочени в записа на заповед дружества, в качеството им
на авалисти. На 01.11.2011 г. К. Х. С. е подал заявление до „Книбекс“ ООД, че
желае да бъде заличен като управител на дружеството. На проведено на
24.11.2011 г. общо събрание на дружеството са били взети решения за
освобождаване на К. Х. С. като управител на дружеството, дадено е съгласие
за прехвърляне на дружествените му дялове на П. К.ов Киряков и е взето
решение за освобождаването му от членство като съдружник на дружеството.
От представените по делото писмени доказателства е видно, че на 16.03.2012
г. е проведено извънредно общо събрание на акционерите на „Бутед“ АД, на
10
което е взето решение за освобождаване от състава на Съвета на директорите
на дружеството на К. Х. С..
През месец ноември 2010 год., съдружниците в „К енд Б груп“
ООД - Кирил Христов Стамболиев и Бисер Павлов П., са прехвърлили на В. Г.
Д. по 1000 дружествени дяла на обща стойност 10 000 лева от капитала на
дружеството. С решение от 31.07.2013 г., постановено по т.д. № 134/2013 по
описа на ОС-Бургас е обявена неплатежоспособността на „К енд Б груп“ ООД,
ЕИК *********, с начална дата 04.08.2011 г. и е открито производство по
несъстоятелност на дружеството. Представени са списъци на приетите и
неприети вземания на кредиторите на „К енд Б груп“ ООД, от които е видно,
че ищецът не е предявил процесното вземане в производството по
несъстоятелност.
Не се спори между страните, а това е видно и приложеното ч.гр.д.
№ 20211110148401 по описа на Софийски районен съд, че на 20.08.2021 г.,
ищецът е подал заявление за незабавно изпълнение и издаване на
изпълнителен лист по процесния запис на заповед за сумата от 1 300 000 евро,
като по образуваното ч.гр.д е била издадена такава заповед срещу издателя
К.С. и авалистите „Бутед“ АД, „Книбекс“ ООД и „К енд Б груп“ ООД.
От представените в производството удостоверения за родствени
връзки се установява, че бащата на К. С. е брат на бащата на Б. С.а, която е
майка на двамата сина на ищеца В. Д..
Ответникът „Бутед“ АД е представил протоколи от заседания на
Съвета на директорите на дружеството от 2009 г., 2010 г. и 2011 г., от които е
видно, че този орган е вземал решения за поемане на задължения на
дружеството и начина на тяхното обезпечаване, включено със запис на
заповед. В противовес на тези писмени доказателства, ищецът е представил
устава на „Бутед“ АД, приет на 24.02.2000 г., от който са видни правата и
задълженията на Съвета на директорите и по – конкретно липсата на
правомощие да приема решения за извършване на сделките, включително
предоставяне на обезпечения по чл. 236 ал. 2 от ТЗ.
По делото са изслушани и приети без възражения на страните
заключения по изготвени съдебно – счетоводна и допълнителна такава
експертизи, вещото лице по която е дало заключение, че процесният запис на
заповед не е осчетоводен от ответното дружество „Бутед“ АД. Същият не е
11
отразен и в счетоводството на „Книбекс“ ООД. Експертът е установил, че
записаните задължения по счетоводни пера, а именно: към доставчици и
аванси, към финансови предприятия, по търговски заеми и нефинансови
предприятия, по лизинг, към персонала, към НАП и НОИ и други задължения,
са по – малки суми от претендираната от ищеца сума. Направена е и
констатация, че нетната стойност на активите на „Бутед“ АД по Баланса към
31.12.2009 г. възлиза на 4 721 хил. лв., което се равнява на собствения капитал
на дружеството. За дружеството „Книбекс“ ООД е констатирано, че за периода
от 2010 до 2020 г., счетоводството на дружеството е водено редовно. По
отношение на представените по делото 90 броя фактури с доставчик „К енд Б
груп“ ООД и получател „Валас“ ЕООД, експертът е установил, че те са
включени в „Дневника за продажби“ и СД за месец 12.2011 г. на дружеството –
доставчик, като общата стойност на начисления ДДС по фактурите възлиза на
501 199,39 лева. За месец декември на 2011 г, вещото лице не е констатирало
да са били издадени други фактури от с доставчик „К енд Б груп“ ООД и
получател „Валас“ ЕООД.
По делото ответникът „Бутед“ АД е представил счетоводни
документи за периода от 2009 г. до 2020 г., от които е видно, че дружеството
няма осчетоводени задължения към ищеца в претендирания от него размер.
Изслушана и приета е комплексна съдебно – графологическа
експертиза, за установяване на обстоятелството, дали подписите положени в
процесния запис на заповед за издателя К. Х. С. и за авалиста „Бутед“ АД са
положени от лицето К. Х. С., както и дали ръкописният текст към тези
подписи е изписан от К. Х. С.. На експерта е поставен въпрос и относно
установяване на датата на издаване на процесния документ. Вещото лице е
категорично, че подписите, съответно ръкописният текст за издателя и за
авалиста „Бутед“ АД са положени, съответно изписани от К. Х. С.. Сочи още,
че в случая не е извършена интелектуална поправка /кражба/ на подписите на
лицето К. С., чрез пренасяне от друг документ. В съдебно заседание заявява,
че при изследването е установил, е подписът и почеркът на лицето се
характеризират с голяма степен на устойчивост, поради което не може да се
каже с категоричност, кога са положени подписите като време. По отношение
на датата на издаване на документа, вещото лице сочи, че записът на заповед е
съставен в периода след 2017 г. В съдебно заседание, експертът подробно
разяснява, че няма методика за абсолютна давност кога е съставен един
12
документ, но има методика за относителна давност, при която е възприет
период от около пет години разлика от годината на съставяне на документа,
съгласно който може да се определи кога е издаден документа. Подробно дава
разяснения за „стареенето“ на хартия и как е сигнал до извода, че процесният
запис на заповед е съставен след 2017 г.
По делото е представено писмо, изходящо от Националния
институт по криминалистика към МВР, в което се посочва, че към настоящия
момент в криминалистичните лаборатории в страната не се извършват
експертизи за датиране на документи по стареенето на материалите, тъй като
няма безспорен, общоприет и утвърден метод за това. Наличните методи за
изследване на възрастта на щрихи, нанесени с мастила за писалки или
химикални пасти са сравнителни, при което в значителна степен се нарушава
целостта на документа без да се достига до конкретен извод, тъй като липсва
повторяемост на резултатите при няколкократно извършване на един и същи
анализ.
За установяване на обстоятелството, кога е съставен записа на
заповед, по делото са разпитани и свидетели на страните, както и управителя
на „Книбекс“ ООД по реда на чл. 176 от ГПК.
Управителят на „Книбекс“ ООД - Пейо Шиваров заявява, че през
месец ноември на 2019 г. е бил поканен на среща от К. С. в гр. София, който
му казал, че адвокатът на В. Д. иска да се срещне с него и да му направи
предложение. Шиваров отишъл в уреченото време и на уреченото място,
където се срещнал с В. Д. и К. С.. Д. му предложил схема за придобиване на
фирма „Бутед“ АД от тях тримата, чрез управляването от него дружество
„Книбекс“ ООД. Съгласно описаната схема, тъй като К. С. вече нямал нищо
общо с дружествата „Бутед“ АД и „Книбекс“ ООД, той трябвало да състави
документ за формиране на фалшив дълг, който да бъде представен на
Шиворав като управител на „Книбекс“ ООД, като последният да не възразява
против документа и да прехвърли срещу дълга акции на „Бутед“ АД. Ролята
на В. Д., щяла да бъде да покрие всички финасови разходи по съдилища,
адвокати и други. Шиваров се притеснил от така направеното предложение,
при което К. С. казал, че ако не иска да участва, те могат и без него, просто
щял да вземе един празен лист, да подпише един запис на заповед и всичко
свършвало, никой нищо не можел да докаже. След това Ш. си тръгнал от
13
срещата. След като се върнал в Бургас, К. С. отново разговарял с Ш. и го
попитал какво е решил. Последният поискал да се посъветват с адвокат, което
и направили. Адвокатът им обяснил, че замислената схема е състав на
престъпление. К. С. се интересувал какви биха били последиците за него, ако
създаде такъв документ. Накрая С. му казал: „Аз не знам ти какво смяташ да
правиш, аз за себе си вече съм решил“.
Свидетелят Д. П. заявява, че се занимавал с инвестиции на
финансовите пазари, като В. Д. се свързал с него за съвет, тъй като искал да
прави инвестиции в конкретни финансови инструменти. В тази връзка, на 15
юни 2010 г. Д. поискал да се срещне със свидетеля. Срещнали се в едно
заведение, като на срещата присъствал и друг господин, който се представил
като К.. След като се запознали, му показали документ наименуван „Запис на
заповед“ с молба да даде мнение дали може да им съдейства на база на този
документ да получат финансиране от банкова институция или финансова
небанкова институция и да ползват записа на заповед като обезпечение за
това, тъй като парите по този документ ще могат да се вземат след много
години. Свидетелят им казал, че трябва да се консултира по въпроса, тъй като
ставало въпрос и за голяма сума. Заявява, че съгласно представения му запис
на заповед, лицето К. поемал задължение в размер на сумата от 1 500 000 - 1
600 000 евро за срок от десет години да бъде изплатена на В. Д.. Между Д. и
К. се провела дискусия за наличието на техническа грешка в текста на
документа, поради което Д. отишъл в дома си (който бил наблизо) и след като
се върнал с поправения документ, същият бил подписан наново от К.. Записът
на заповед бил представен на свидетеля да се запознае с него, с цел след това
да проведе разговори с финансови институции. Свидетелят счита, че
документът бил с подписи на физическо лице и три юридически лица –
авалисти, като за всички се бил подписал К., но свидетелят не си спомня кои са
били юридическите лица. След две, три седмици свидетелят върнал отговор на
Д., че не може да му съдейства. Процесният запис на заповед е предявен на
свидетеля, като същият заявява, че документът визуално прилича на това,
което се подписало тогава пред него.
Свидетелят С. сочи, че с К. С. са имали общи бизнес интереси,
като професионалните им отношения прераснали в лични и приятелски. К. С.
предложил на свидетеля С., неговия тъст С. Н. да му стане съдружник във
неговата фирма, развиваща бизнес със сол. Свидетелят се съгласил, но по –
14
късно имал проблеми с Н., който предприел изпълнение срещу общата им
фирма във връзка с няколко издадени му от свидетеля записи на заповед. През
2010 г. свидетелят установил, че съдружникът му Найденов се е разпоредил с
имоти на Бургаска солна компания в полза на трети лица, включително и в
полза на С.. Във връзка с тези отношения започнали съдебни дела за имотите
на компанията. Свидетелят потърсил съдействие от К. С., да му съдейства за
среща с Н., на която да се разберат и да приключат със съдебните дела.
Двамата с С. се срещнали на 14 юни в Жеравна и разговаряли, като С. останал
в Жеравна до 16 юни сутринта. В крайна сметка свидетелят не могъл да се
разбере с Н., като отношенията им приключили през 2011-2012 г. След това
свидетелят рядко имал срещи със С.. В края на ноември – началото на
декември 2019 г. двамата се срещнали случайно, като С. му споделил, че има
големи проблеми с банкови дела и кредити. Предложил на С. схема,
последният да му станел кредитор, на който да издаде запис на заповед.
Свидетелят не се съгласил. Ставало дума за суми в порядъка на милион – два –
три, като свидетелят му отговорил, че фирмата му няма такъв капитал.
Свидетелят Б. П. заявява, че познанството му с К. С. датира от
1991 г., а с В. Д. от 2000 г. През 1997 г., свидетелят и К. С. регистрирали обща
фирма „К енд Б груп“ ООД, а през 1999 г. те двамата и още три лица – Пейо
Шиваров, С. Н. и Иван Найденов, регистрирали фирма „Книбекс“ ООД, която
участвала в изкупуването на фирма „Бутед“ АД. Свидетелят твърди, че през
2008 г., ищецът В. Д. предоставил заем в размер на 100 хиляди щатски долара
на дружеството„К енд Б груп“ ООД. В края на 2010 г. ищецът предоставил на
посоченото дружество още 20 000 щатски долара и 80 000 евро. Свидетелят
твърди, че заемната сума от 100 хиляди щатски долара не била обезпечена по
никакъв начин, тъй като Д. и С. били много близки приятели, реално си били
рода. След втория заем, Д. поискал да уредят някак отношенията си и се
разбрали да му прехвърлят по 10 % от дружеството „К енд Б груп“ ООД. В
края на 2011 г., свидетелят П. и С. решили да преустановят търговската си
дейност, но трябвало да удовлетворят по някакъв начин В. Д.. Към този
момент те му дължали около 400 000 лева, заедно с лихвите. За да погасят
заема, те префактурирали на фирма на Д. – „Валас“ ЕООД, стока на стойност
от 450-500 хиляди лева. Помогнали му и да влезе в техния бизнес. Свидетелят
заявява, че след това е виждал ищеца веднъж през 2015 г., тъй като К. С. му се
обадил, че Д. искал да се видят. Видели се на другия ден, като Д. бил сложил
15
четири листа на масата – две за К. С. и два за свидетеля Б. П.. Листите били
записи на заповед, с които К. С. и Бисер П. се задължавали за сумата, която В.
Д. им бил дал - 315 000 лева, с лихвите, но в долари и евро, по 100 000 долара
и 80 000 евро за всеки от двамата. Свидетелят попитал Д. какво става, нали си
били уредили отношенията. Д. казал, че нещата не се били развили както
трябва и поискал да му разпишат записите на заповед. Свидетелят отказал да
подпише, но К. С. подписал. Тъй като П. не подписал, Д. го заплашил със
саморазправа. По тази причина, свидетелят П. се посъветвал с адвокат и
пуснал жалба в прокуратурата (жалбата е представена по делото). Свидетелят
заявява, че е бил член на Съвета на директорите на „Бутед“ АД в периода от
2006 г. до 2012 г., заедно с К. С., Пейо Шиваров, Иван Найденов и Никола
Шиваров. По всички по – сериозни въпроси като теглене на кредити, заеми,
записи на заповед и други, решенията се взимали от Съвета на директорите.
Счетоводството на дружеството се водело перфектно, тъй като Никола
Шиваров бил от старата генерация и държал всичко да бъде точно и ясно.
Докато свидетелят е бил член на Съвета на директорите на „Бутед“ АД,
никога не се било обсъждало да се издава запис на заповед на В. Д., а
дружеството да бъде гарант.
Предявените искове са с правно основание в чл.422 от ГПК
вр.чл.430 от ТЗ и чл.86 от ЗЗД.
От представения по делото запис на заповед се установява, че
същият е редовен от външна страна и обективира съобразно закона
действителна абстрактна сделка. Ценната книга съдържа изискуемите
реквизити по чл. 535 от ТЗ, а именно, наименование запис на заповед,
безусловното обещание на издателя да заплати на поемателя сумата от
1 600 000 евро, дата и място на издаване, подпис на издателя и падеж, като
съдържа подписите и на три юридически лица, подписали записа на заповед
като авалисти.
От цялостната преценка на събраните доказателства по делото
ценени в тяхната взаимовръзка, се установява, че процесният запис на заповед
е подписан от издателя К. С., но не на посочената в него дата - 15.06.2010 г. В
тази връзка, съдът не цени показанията на свидетеля Д. П. в частта им, с която
заявява, че срещата между него, ищеца и К. С., на която той е видял, че
16
последният подписва запис на заповед (като не се установява това да е именно
процесния), с който се задължава лично, както и три дружества като авалисти,
е проведена на 15.06.2010 г., тъй като в тази им част показанията на свидетеля
са в противоречие с всички други събрани по делото доказателства. От друга
страна, от свидетелските показания на свидетелите К. С. и Б. П., от дадените
от ответника Ш. обяснения по реда на чл. 176 от ГПК, както и от приетата по
делото комплексна съдебно – графологическа експертиза се установява, че
процесният документ не е подписан на посочената в него дата.
Вещото лице по изслушаната и приета по делото съдебно –
графологическа експертиза заявява, че процесният запис на заповед не е
съставен в посочения период – 2010 г., а е съставен след 2017 г. Независимо,
че по делото е представено писмо от Националния институт по
криминалистика към МВР, в което се посочва, че към настоящия момент в
криминалистичните лаборатории в страната не се извършват експертизи за
датиране на документи по стареенето на материалите, тъй като няма
безспорен, общоприет и утвърден метод за това, съдът цени заключението на
вещото лице. Съображенията поради които експертното заключение следва да
бъде взето предвид при формиране на крайните изводи са: от една страна
обстоятелството, че не е налице безспорен, общоприет и утвърден метод за
датиране на документи по стареенето на материалите, не означава, че изобщо
не е възможно да бъде датиран документа, а от друга страна заключението се
подкрепя и от показанията на свидетелите С. и Б. П., както и обясненията на
управителя на „Книбекс“ ООД.
От показанията на свидетеля С. се установява, че на 15.06.2010 г.,
през целия ден, К. С. е бил с него в Жеравна, поради което не би могъл да
подпише процесния запис на заповед в гр. София. Свидетелят сочи още, че в
края на ноември – началото на декември 2019 г. бил срещнал случайно К. С.,
който му споделил, че има големи проблеми с банкови дела и кредити.
Предложил на свидетеля схема - последният да му стане кредитор за сума от
около милион – два – три, на който да издаде запис на заповед. Свидетелят не
се съгласил, тъй като имал горчив опит с подобни ценни книги, още повече че
фирмата му няма такъв капитал. Пейо Ш. заявява, че през месец ноември 2019
г., по време на среща между него, ищеца и К. С. е получил предложение, да
разиграят схема, при която К. С. да състави документ за формиране на
фалшив дълг, който да бъде представен на Шиворав като управител на
17
„Книбекс“ ООД, като последният да не възразява против документа и да
прехвърли срещу дълга акции на „Бутед“ АД, а при възникнали проблеми В.
Д. да покрие всички евентуални финансови разходи в тази по съдилища,
адвокати и други. Свидетелят Б. П. заявява, че през 2015 г., ищецът се опитал,
включително чрез заплахи, да го принуди да му подпише запис на заповед за
несъществуващо задължение. Свидетелят сочи, че е бил член на Съвета на
директорите в ответното дружество „Бутед“ АД в периода от 2006 до 2012 г.,
като по всички по – сериозни въпроси (като теглене на кредити, заеми, записи
на заповед и други) решенията се взимали от Съвета на директорите, като не
му е известно обстоятелството, дружеството да се е задължавало към ищеца в
този период, а счетоводството на дружеството се водело изрядно.
От изслушаните и приети без възражения на страните заключения
по изготвени съдебно – счетоводна и допълнителна такава експертиза, се
установява че процесният запис на заповед не е осчетоводен от двете ответни
дружества „Бутед“ АД и „Книбекс“ ООД. Експертът е установил, че нетната
стойност на активите на „Бутед“ АД по Баланса към 31.12.2009 г. възлиза на
4 721 хил. лв., което се равнява на собствения капитал на дружеството. За
дружеството „Книбекс“ ООД е констатирано, че за периода от 2010 г. до 2020
г., счетоводството на дружеството е водено редовно.
Следва да бъде взето предвид и обстоятелството, че ищецът В.Д.
не е предявил процесното вземане в производството по несъстоятелност
против „К енд Б груп“ ООД (третото дружество авалист по записа на заповед),
предмет на т.д.№ 134/2013г. на ОС-Бургас и е допуснал погасяването му
съобразно чл.688 ал.1 от ТЗ.
Предвид изложеното се налага категоричния извод, че процесният
запис на заповед е подписан от К. С., но не се установява обстоятелството той
да е подписан на посочената в него дата.
Същевременно от извършена служебна справка в Търговския
регистър по партидата на двете ответни дружество се установява, че на
23.04.2012 г. е заличено обстоятелството, че К. С. е член на Съвета на
директорите на „Бутед“ АД, а на 11.02.2015 г. е заличено обстоятелството, че
К. С. е управител на „Книбекс“ ООД. Следователно записът на заповед
съставен и подписан след 23.04.2012 г. за „Бутед“ АД, съответно след
11.02.2015 г. за „Книбекс“ ООД, се явява издаден от лице без представителна
18
власт да задължава ответните дружества, а релевираните в този смисъл
правоизключващи възражения на ответниците се явяват основателни. При
това положение следва да бъде взета предвид нормата на чл. 301 от ТЗ,
съгласно която, ако едно лице действа от името на търговец без
представителна власт, се смята, че търговецът потвърждава действията, ако не
се противопостави веднага след узнаването. Респективно сделката поражда
облигационното си действие между страните по нея, който обаче отпада с
обратна сила, ако търговецът се противопостави веднага след узнаването за
сключване на договора. Доколкото в случая липсват доказателства, а и
твърдения, ответните търговски дружества изобщо да са знаели за издадения
запис на заповед към момента на получаването на екземпляр от заповедта за
незабавно изпълнение, едновременно с което същите са подали възражение по
чл.414 от ГПК (т.е. изрично са му се противопоставили в първия възможен
момент) то презумпцията по чл. 301 от ТЗ се явява оборена и записът на
заповед не може да обвърже надлежно ответниците като авалисти по него.
С оглед формирания правен извод, останалите възражения за
нищожност на записа на заповед – за абсолютна симулация, както и
злоупотреба с права според чл.289 от ТЗ от страна на ищеца, се явяват
второстепенни и анализът им не би довел до промяна в правния резултат,
поради което и тяхното отделно разглеждане не е необходимо.
По изложените съображения исковете се явяват неоснователни,
поради тяхната недоказаност.
При този изход на спора и на основание чл. 78 ал. 3 ГПК, в полза
на ответниците се дължат разноски. И двамата ответници са представили
списък на разноските по чл. 80 от ГПК, както и съответните доказателства за
извършването им. Съгласно представените списъци на разноските, ответникът
„Книбекс“ ООД е направил такива в размер на 60 480 лева, от които 480 лева
за депозити за експертизи и 60 000 лева за адвокатско възнаграждение, а
ответникът „Бутед“ АД е направил разноски в размер на 73 745 лева, от които
1 745 лева за депозити за експертизи и 72 000 лева за адвокатско
възнаграждение. Направените от ищеца възражения за прекомерност на
претедираните от отчетниците разноски, съдът приема за неоснователни.
Договарянето и получаването на възнаграждение за положен адвокатски труд
е специфична част от упражняването на една свободна професия. Приетата
19
Наредба № 1/ 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения, не обвързва съда, след като се отнася до една гилдия. Или
цитираната норма е предвидена в случай на значителни разминавания в
заплатено адвокатско възнаграждение, което излиза извън принципа за
справедливост. Случаят не е такъв. Договореното и заплатено адвокатско
възнаграждение за „Книбекс“ ООД не надвишава минималното такова, а
договореното и заплатено адвокатско възнаграждение за „Бутед“ АД
надвишава минималното такова с около 8 450 лева, но следва да се вземе
предвид обстоятелството, че делото се характеризира с фактическа сложност,
изслушани са няколко експертизи, проведени са пет заседания, поради което
възражението за прекомерност е неоснователно.
Мотивиран от горното и на основание чл.422 от ГПК, Бургаският
окръжен съд
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от В. Г. Д. с ЕГН **********, с
постоянен адрес: гр. С., район К. с., ул.,Ф. К.“ № **, ет. *, ап. *, чрез
пълномощник адв. Венцислав Марио Димитров от АК-София, със служебен и
съдебен адрес: гр.София, бул.“Македония“ № 6, ет.4/5, ап.17 искове против
,,Бутед“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.Бургас
8000, ул. ,,Цар Калоян“ № 166, представлявано от изпълнителния директор
Никола Пеев Шиваров, с пълномощник адв. Мариета Георгиева от АК-Бургас,
с адрес на кантората: гр.Бургас, ж.к. „Лазур“, стадион Лазур, административна
сграда, офис 7 и ,,Книбекс“ ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. Бургас, ул. ,,Цар Калоян“ № 162, представлявано от
управителя Пейо Николов Шиваров, искове, да се приеме за установено по
отношение на ответниците съществуването на вземане на ищеца от авалистите
по запис на заповед в размер на 1 300 000 (един милион и триста хиляди) евро,
представляващо част от главницата по поетото от К. Х. С. с ЕГН **********
менителнично задължение по запис на заповед, издаден на 15.06.2010г. в
гр.София, с падеж на 15.06.2020г., ведно със законната лихва върху
задължението считано от 20.08.2021г. (датата на подаване на заявление по
чл.417 от ГПК) до окончателното изплащане на главницата, като
неоснователни.
20
ОСЪЖДА В. Г. Д. с ЕГН **********, с постоянен адрес: гр. С.,
район К. с., ул.,Ф. К.“ № **, ет. *, ап. *, чрез пълномощник адв. Венцислав
Марио Димитров от АК-София, със служебен и съдебен адрес: гр.София,
бул.“Македония“ № 6, ет.4/5, ап.17 да заплати в полза на ,,Бутед“ АД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр.Бургас 8000, ул. ,,Цар
Калоян“ № 166, представлявано от изпълнителния директор Никола Пеев
Шиваров сумата от 73 745 (седемдесет и три хиляди седемстотин четиридесет
и пет) лева, представляваща направени по делото разноски.
ОСЪЖДА В. Г. Д. с ЕГН **********, с постоянен адрес: гр. С.,
район К. с., ул.,Ф. К.“ № **, ет. *, ап. *, чрез пълномощник адв. Венцислав
Марио Димитров от АК-София, със служебен и съдебен адрес: гр.София,
бул.“Македония“ № 6, ет.4/5, ап.17 да заплати в полза на ,,Книбекс“ ООД,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Бургас, ул. ,,Цар
Калоян“ № 162, представлявано от управителя Пейо Николов Шиваров сумата
от 60 480 (шестдесет хиляди четиристотин и осемдесет) лева, представляваща
направени по делото разноски.
Производството се проведе при участие на трето лице – помагач К.
Х. С. с ЕГН **********, с постоянен адрес: гр. С., ж.к. „Р. – Р. - К.“, ул. „Т.“ №
*, ет. *, ап. *.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Апелативен съд –
Бургас в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Окръжен съд – Бургас: _______________________
21