Определение по дело №1042/2013 на Окръжен съд - Благоевград

Номер на акта: 5038
Дата: 14 декември 2013 г.
Съдия: Катя Бельова
Дело: 20131200501042
Тип на делото: Въззивно частно гражданско дело
Дата на образуване: 2 декември 2013 г.

Съдържание на акта

Публикувай

Решение № 242

Номер

242

Година

19.6.2012 г.

Град

Велико Търново

Окръжен съд - Велико Търново

На

06.06

Година

2012

В публично заседание в следния състав:

Председател:

Секретар:

Прокурор:

като разгледа докладваното от

Татяна Събева

дело

номер

20124100500629

по описа за

2012

година

С решение № 339/28.3.2012 г. по гр.д. № 533/2012 г. на ВТРС е изменена издръжката,определена със спогодба от 10.9.2008 г. по гр.д. № 1395/2008 г. по описа на ВТРС,вместо което е осъден К. К. М. да заплаща на И. в качеството й на майка и законен представител на малолетното дете Р. К. К. вместо досега плащаната месечна издръжка от 45 лв., месечна издръжка занапред в размер на 95 лв.,считано от 25.1.2012 г. до настъпване на законни причини за изменяването или прекратяването й,ведно със законната лихва за всяка просрочена вноска от датата на изискуемостта до окончателното изплащане на вземането. С решението е отхвърлен иска за разликата от 95 лв. до предявения размер от 150 лв.,като неоснователен и недоказан.Допуснато е предварително изпълнение на решението относно присъдената издръжка.Присъдени са такси и разноски.

Недоволни от решението са останали и двете страни.

Постъпила е въззивна жалба , подадена от адвокат Б. М., в качеството й на пълномощник на Р. К. К., чрез нейната майка и законен представител И. И. Д., против решение № 339/28.03.2012 година на ВТРС по гр. д. № 533/2012 година в частта му, с която е отхвърлен предявения с правно основание чл. 150 СК иск за разликата от 95 лв. до пълния му предявен размер от 150 лева. В жалбата се развиват подробни съображения за неправилност на решението в атакуваната от нея част. Посочва, че за издръжката на детето са необходими поне 300 лева, при което е съвсем нормално бащата да зÓплаща месечна издръжка в размер на 150 лева. Посочва се, че от писмените доказателства по делото безспорно е установено, че ответникът разполага с 3 броя недвижими имота и 3 броя МПС-та, от които съвсем спокойно би могъл да реализира добри доходи, с които да осигури издръжката на двете си деца. Освен това, посочва адвокат М., ако действително бащата на детето Р., получава месечно възнаграждение в размер на 154.57 лв., то веднага изниква въпросът как си позволява да тегли кредит за закупуване на имот. Твърди, че претендираният размер на издръжката от 150 лв. месечно от страна на бащата К. М. е напълно реален за икономическата обстановка в страната и постоянното покачване на цените на всички стоки и услуги, като в никакъв случай не е прекомерен съобразно нуждите на детето, което е на 11 години, нито пък ще служи за задоволяване на нужди, които са над нормалното му препитание. Посочва, че само парите, които Р. харчи за да си купува закуска и обяд в училище, се равняват на около 80 лева. Моли решението в обжалваната част, като порочно, да бъде отменено и предявения иск да бъде уважен в пълен размер. Претендират се разноски по делото.

Постъпил е отговор по тази жалба от К. М., който заема становище, че макар и допустима, същата е неоснователна. Моли жалбата да бъде оставена без уважение. Претендира разноски.

По делото е постъпила въззивна жалба от К. К. М. против решението в частта му, с която присъдената за Р. К. К. издръжка е увеличена от 45 лв. на 95 лева. Твърди, че решението в обжалваната от него част е неправилно поради нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и е необосновано. Твърди, че районният съд не е интерпретирал и не е направил съвкупна оценка на събраните по делото доказателства. Твърди, че изводът на съда, че присъдената издръжка няма да го постави в затруднение, е необоснован и не кореспондира на събраните по делото доказателства. Посочва, че от събраните по делото доказателства е достатъчно ясно, че брутния му месечен доход е 154.57 лева, а другото му дете, на което също дължи издръжка, страда от тежко заболяване с диагноза „А-типичен аутизъм” с призната от ТЕЛК 80 % инвалидност, което обстоятелство от своя страна предполага извършването на значителни допълнителни разходи във връзка с лечението му. Посочва, че при определяне на издръжката на детето Р. К.К. не е съобразен доходът на неговата майка И. И. Д., който е в размер на 691.31 лева месечно. Посочва, че единственото негово движимо имущество е лек автомобил Фолксваген „Голф” с посочен регистрационен №, като посочените в справката на ОД на МВР други две МПС отдавна не са негова собственост. Не без значение в тази връзка, посочва К. М., е обстоятелството, че определената за Р. издръжка е много над законоустановения размер. Моли решението в обжалваната от него част да бъде отменено.Претендира разноски.

На подадената от К. К. М. въззивна жалба в срока по чл. 263 ГПК отговор от И. И. Д., като майка и законен представител на Р. К. К., не е постъпил.

Великотърновският окръжен съд като са запозна с оплакванията в жалбите, становищата на страните и събраните по делото доказателства приема за установено следното:

Делото пред районния съд е образувано по повод исковата молба на И. И. Д., действаща като майка и законен представител на Р. К. К., против К. К. М.. Твърди се ,че със споразумение от 10.9.2008 г. по гр.д. № 1395/2008 г. по описа на ВТРС, К. К. М. е осъден да заплаща на И. в качеството й на майка и законен представител на малолетното дете Р. К. К. месечна издръжка от 45 лв. Твърди ,че са настъпили изменения в обстоятелствата, при които е определена издръжката-изминали са 4 години, променени са икономическите условия в страната, нараснали са нуждите на детето по отглеждането,обучението и възпитанието му. Твърди се ,че ответникът има възможност да плаща месечна издръжка от 150 лв.,тъй като притежава недвижими имоти и МПС-та въпреки задължението му към друго малолетно болно дете. Моли издържката да бъде увеличена на 150 лв. месечно със законните последици.

Ответникът е оспорил иска и счита, че размерът на търсената издръжка значително надхвърля нуждите на детето, както и неговите възможности да я плаща, тъй като получава месечен брутен доход от 157.79 лв. и издържа друго малолетно дете,страдащо от тежко заболяване, както и че не може да се издържа от имуществото си. Заявява ,че може да плаща месечна издръжка в размÕр на 70 лв.

За да постанови решението си районният съдия подробно и хронологично е изложил безспорните обстоятелства по делото-спогодбата, с която е определена предходната издръжка, това ,че детето Р. е ученичка в четвърти клас,че доходите на майката са 691.31 лв., че ответникът живее на съпружески начала с друга жена, от която има дете К., ученик в четвърти клас, което е с диагноза „Атипичен аутизъм” както и обстоятелствата относно доходите и имуществото на ответника. Съдията подробно е обсъдил всички приети по делото доказателства и отговаряйки на всички твърдения и възражения на страните е направил обоснован извод за това ,че е налице изменение на обстоятелствата по смисъла на чл. 150 от СК и че даваната от бащата издръжка от 45 лв. е недостатъчна, че е налице увеличение нуждите на детето, на което се дължи издръжка, както и че ответника може да участва в издръжката му в по-голяма степен. В мотивите си съдията подробно е изложил подробни съображения за наличието на предпоставките по чл. 150 от СК, като ръководейки се от разпоредбата на чл. 142 ал.1 от СК правилно е определил необходимия размер на издръжката, която следва да заплаща бащата. ВТОС констатира ,че съдията е обсъдил адекватно всички доказателства по делото, което прави неоснователни оплакванията във въззивните жалби. Въззивният съд напълно споделя анализа на доказателствата, направени от районния съд, както и крайния му извод за основателност на иска до размер на издръжката 95 лв., поради което на основание чл. 272 от ГПК препраща към мотивите на първоинстанционния съд.

При този изход на делото жалбоподателите нямат право на разноски в настоящото производство, поради което следва да бъдат отхвърлени исканията им затова.

Водим от изложеното съдът

Р Е Ш И :

ПОТВЪРЖДАВА решение № 339/28.3.2012 г. по гр.д. № 533/2012 г. на ВТРС.

Отхвърля исканията на К. К. М., ЕГН * от гр.В. и на И. И. Д., от гр. В., ЕГН *, действаща в качеството й на майка и законен представител на малолетното дете Р. К. К., за заплащане на разноски във въззивното производство.

Решението не подлежи на касационно обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:

Решение

2

BD5D9BD65FBD83BAC2257A220050F03C