Присъда по дело №465/2021 на Районен съд - Разград

Номер на акта: 39
Дата: 9 декември 2021 г. (в сила от 30 декември 2021 г.)
Съдия: Константин Петров Косев
Дело: 20213330200465
Тип на делото: Наказателно дело от общ характер
Дата на образуване: 5 август 2021 г.

Съдържание на акта Свали акта

ПРИСЪДА
№ 39
гр. Разград, 09.12.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – РАЗГРАД в публично заседание на девети декември
през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:КОНСТАНТИН П. КОСЕВ
при участието на секретаря СРЕБРЕНА СТ. РУСЕВА
и прокурора Северина Любенова Монева (РП-Разград)
като разгледа докладваното от КОНСТАНТИН П. КОСЕВ Наказателно дело
от общ характер № 20213330200465 по описа за 2021 година
ПРИСЪДИ:
ПРИЗНАВА подсъдимият И.. О.. И.. , ЕГН **********, роден на *****, с българско
гражданство, средно образование, неженен, безработен, живее във *****, неосъждан, адрес
за призоваване в страната: гр. ***** за ВИНОВЕН в това, че на 26.09.2018 г., в гр. Разград, е
потвърдил неистина в писмена декларация от 26.09.2018 г., приложена към Заявление с вх.
№ 4973/26.09.2018 г. за издаване на документ за самоличност на български гражданин -
свидетелство за управление на моторно превозно средство (МПС), като е посочил в нея, че
обичайното му пребиваване (повече от 185 дни през последните 12 последователни месеца)
не е в друга държава- членка на Европейския съюз, подадена по силата на закон - чл. 151,
ал. 5 от Закона за движение по пътищата: «Свидетелство за управление на моторно превозно
средство се издава на лица, които са установили обичайното си пребиваване в Република
България, за което обстоятелство подписват декларация" пред орган на властта - Началник
сектор «Пътна полиция» при ОД на МВР- Разград, чрез служителя Й. ИВ. АС. - системен
оператор в сектор «Пътна полиция» при ОД на МВР- Разград за удостоверяване истинността
на посочените обстоятелства, а именно, че обичайното му пребиваване е в Република
България - престъпление по чл. 313, ал. 1 от НК, поради което и на основание чл. 54 от НК
му НАЛАГА НАКАЗАНИЕ „ГЛОБА“ в размер на 300,00 /триста/ лева.
ОСЪЖДА подсъдимия И.. О.. И.., ЕГН ********** да заплати по сметка на ОДМВР
гр. Разград сумата 153,00 (сто петдесет и три) лева, представляваща разноски на
досъдебното производство, а по сметка на Районен съд гр. Разград, сумата 70,00
1
(седемдесет) лева разноски в съдебното производство.
ПРИСЪДАТА подлежи на обжалване и протестиране в 15-дневен срок от днес пред
Окръжен съд гр. Разград.
Съдия при Районен съд – Разград: _______________________
2

Съдържание на мотивите Свали мотивите

Мотиви към Присъда №39/09.12.2021г., постановена по НОХД №465/2021г. по описа на
Разградския районен съд .
Разградска районна прокуратура е повдигнала обвинение срещу подсъдимия И.. О.. И.. за
това, че на 26.09.2018 г., в гр. Разград, е потвърдил неистина в писмена декларация от 26.09.2018
г., приложена към Заявление с вх. № 4973/26.09.2018 г. за издаване на документ за самоличност на
български гражданин - свидетелство за управление на моторно превозно средство (МПС), като е
посочил в нея, че обичайното му пребиваване (повече от 185 дни през последните 12
последователни месеца) не е в друга държава- членка на Европейския съюз, подадена по силата на
закон - чл. 151, ал. 5 от Закона за движение по пътищата: «Свидетелство за управление на моторно
превозно средство се издава на лица, които са установили обичайното си пребиваване в Република
България, за което обстоятелство подписват декларация" пред орган на властта - Началник сектор
«Пътна полиция» при ОД на МВР- Разград, чрез служителя Й. ИВ. АС. - системен оператор в
сектор «Пътна полиция» при ОД на МВР- Разград за удостоверяване истинността на посочените
обстоятелства, а именно, че обичайното му пребиваване е в Република България - престъпление по
чл. 313, ал. 1 от НК.
В заседанието пред РРС представителят на РРП поддържа съдържащото се в
постановлението обвинение срещу подсъдимия.
Подсъдимият, не се явява, не е издирен и делото е разгледано в условията на задочно
производство. Защитникът му моли за налагане на минимално наказание.
Разградският районен съд, след преценка на доводите на страните и събраните по
делото доказателства, констатира от фактическа страна следното:
Обвиняемият И.. О.. И.. е роден на *****. Има регистриран настоящ адрес в с. *****.
Същият е неженен, не е осъждан,. Налагано му е административно наказание по реда на чл.78а от
НК.
Подс. И.И. е правоспособен водач на моторно превозно средство (МПС), като
притежава свидетелство за управление на МПС (СУМПС) № *****, издадено на 27.09.2018 г. от
ОД на МВР - гр. Разград. От дълги години подс. И. живеел и работел в чужбина, като пребивавал в
различни европейски държави. Последната му известна адресна регистрация била от 12.05.2017 г.
във ***** В Република България се прибирал рядко, като оставал за не повече от два месеца.
Понеже към 2018 г. подс. И. не притежавал СУМПС, същата година той се върнал за
кратко в Р. България, преминал обучение и на 21.09.2018 г. издържал изпит пред Изпълнителна
агенция «Автомобилна администрация» - Разград за водач на МПС категория В /протокол №
772/21.09.2018 г./. След това, на 26.09.2018 г. в гр. Разград, подсъдимият подал Заявление за
издаване на документ за самоличност на български граждани с вх. № 4973 от същата дата, а
именно за първоначално издаване на СУМПС, до Началник Сектор „Пътна Полиция” при ОД на
МВР - Разград, чрез св. Й. ИВ. АС. - служител на длъжност „Системен оператор” в същия сектор.
Към посоченото заявление подсъдимият представил декларация, изискуема по закон- по чл. 151,
ал. 5 от Закона за движение по пътищата и по чл. 13, т. 6 от Наредба № 1-157 от 01.10.2002 г. на
МВР за условията и реда за издаване на свидетелство за управление на моторни превозни средства,
отчета на водачите и тяхната дисциплина. Тази декларация- от 26.09.2018 г. била попълнена и
подписана лично от подсъдимия, като в нея той декларирал, че е установил обичайното си
пребиваване /повече от 185 дни през всяка календарна година/ в Република България (по смисъла
на § 6, т. 46 от Закона за движението по пътищата на адрес: гр. *****) и то не е в друга държава -
членка на Европейския съюз, въпреки че знаел, че това не отговаря на обективната
действителност. На 03.10.2018 г. подс. И. получил издаденото му СУМПС № *****, след което
отпътувал за Г..
С писмо вх. № 328600-51382/22.10.2019 г. /л. 63/ Главна дирекция „Национална
полиция” при МВР били уведомени от КВА - компетентен орган по издаване на СУМПС във Ф. Р.
Г., че издаденото СУМПС № ***** от ОД на МВР- Разград на българският гражданин И.. О.. И.. е
в противоречие с изискването за „обичайно пребиваване“ съгласно Директива 2006/126/ЕО,
понеже същият живеел непрекъснато в Г. от 2017 г. насам. Тази информация била препратена към
ОД на МВР- Разград с писмо с peг. № 3286р-47186/27.10.2019 г. от ГДНП- МВР, като впоследствие
1
било образувано и настоящото досъдебно производство.
Видно от съдържанието на докладни записки с peг. № № ЗЗОр- 3967/11.02.2020 г. и
330р-14703/17.06.2020 г. и двете по описа на ОД на МВР- Разград при посещение на постоянния
адрес на обв. И. - гр. ***** за призоваването му по досъдебното производство, същият не е открит
на адреса, като по данни на съседи къщата била необитаема, а той живеел от дълги години в
чужбина.
При проведеното разследване на инкриминираната декларация била назначена
графическа (почеркова) експертиза /л. 25-28 от ДП/ от заключението на която е видно, че:
1.Саморъчният подпис в графа «подпис» в Декларация от 26.09.2018 г. от името на И.. О..
И.. във връзка с чл. 151, ал. 5 и ал. 7 от Закона за движението по пътищата е изпълнен от същото
лице.
2. Ръкописният текст в Декларация от 26.09.2018г., подадена от името на И.. О.. И.. във
връзка с чл. 151, ал. 5 и ал. 7 от Закона за движението по пътищата и този в Заявление до БДС към
ОД на МВР- Разград от 14.09.2007 г. от сравнителните образци са изпълнени с един и същ почерк.
Изложената фактическа обстановка се установява от събраните по делото доказателства –
показанията на разпитан свидетел /св. Й. А., назначената експертиза, писмените доказателствени
материали.
В крайна сметка съдът намира, че фактическата обстановка по обвинението е доказана по
несъмнен начин.
Въз основа на така установената фактическа обстановка съдът направи следните
правни изводи: С деянието си подсъдимият И.И. е осъществил от обективна и субективна страна
състава на престъплението по чл.313, ал.1 от НК, тъй като на 26.09.2018 г., в гр. Разград, е
потвърдил неистина в писмена декларация от 26.092018 г., приложена към Заявление с вх. №
4973/26.09.2018 г. за издаване на документ за самоличност на български гражданин - свидетелство
за управление на моторно превозно средство (МПС), като е посочил в нея, че обичайното му
пребиваване (повече от 185 дни през последните 12 последователни месеца) не е в друга държава-
членка на Европейския съюз, подадена по силата на закон - чл. 151, ал. 5 от Закона за движение по
пътищата: «Свидетелство за управление на моторно превозно средство се издава на лица, които са
установили обичайното си пребиваване в Република България, за което обстоятелство подписват
декларация" пред орган на властта - Началник сектор «Пътна полиция» при ОД на МВР- Разград,
чрез служителя Й. ИВ. АС. - системен оператор в сектор «Пътна полиция» при ОД на МВР-
Разград за удостоверяване истинността на посочените обстоятелства, а именно, че обичайното му
пребиваване е в Република България. Подсъдимият е декларирал съзнателно /с пряк умисъл/
невярно обстоятелство в писмена декларация пред орган на властта. Става дума именно за
обстоятелство, което се явява предпоставка за издаване на СУМПС по смисъла на чл.151, ал.5 от
ЗДвП и относно което обстоятелство в тази връзка подсъдимият е следвало да посочи истината,
съобразно нормативното изискване.
При определяне на наказанието на подсъдимият И. И., съдът намира, че в случая не са
налице предпоставките за освобождаването му от наказателна отговорност по реда на чл.78а от
НК с налагане на административно наказание, тъй като спрямо подсъдимия този институт вече е
прилаган. При това на подсъдимия следва да се определи наказание по реда на чл.54 от НК, като
съдът отчита превес на смекчаващите обстоятелства – подсъдимият не е лице с висока степен на
обществена опасност. От двете предвидени алтернативни наказания съдът намира за справедливо
на подсъдимия де се наложи по- лекото наказание глоба, но в максимален размер от 300 лв.
С оглед изхода на делото подсъдимият следва да бъде осъден и за разноските по същото.
Мотивиран така съдът постанови присъдата си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:

2