Решение по к. адм. дело №414/2025 на Административен съд - Плевен

Производството е по реда на чл.285 ал.1 от ЗИНЗС вр. с чл.208 и сл. АПК.

С Решение №1388/10.04.2025г. по адм.дело №11/2025г. на АС-Плевен е върната исковата молба на И. Й. Г. от гр.Плевен срещу ГДИН-София, с правно основание чл.284 от ЗИНЗС вр. чл.1 ал.1 от ЗОДОВ и с цена на иска 552000лв. – по 3000лв. на месец, за периода от 16.02.2004г. до 31.05.2009г., за който се претендира обезщетение в размер на 192000лв., ведно с лихвата за забава, считано от датата на исковата молба /12.02.2024г./ до окончателното плащане на сумата, като производството по делото е прекратено в тази част.

Със същото решение е отхвърлена исковата молба на И. Й. Г. от гр.Плевен срещу ГДИН-София, с правно основание чл.284 от ЗИНЗС вр. чл.1 ал.1 от ЗОДОВ и с цена на иска 552000лв. – по 3000лв. на месец, за периода от 01.06.2009г. до 07.10.2020г., за който се претендира обезщетение в размер на 360000лв., ведно с лихвата за забава, считано от датата на исковата молба /12.02.2024г./ до окончателното плащане на сумата, като искът е за присъждане на обезщетение за причинените му неимуществени вреди като последица от незаконосъобразни действия и/или бездействия на административни органи и длъжностни лица по време на престоя му в Затвора Ловеч и Затвора Плевен, в периода от 01.06.2009г. до 07.10.2020г, като осъден на наказание „Лишаване от свобода“ и като лишен от свобода „невинен“, вследствие от причинения психически и физически тормоз, от който се е разболял от диабет през 2013г. и е инвалидизиран с 94,2% Т.Н.Р., както и от лошите битови условия в двата затвора и от нарушения на равенството в третирането, причинени от административна дейност.

Със същото решение е оставено без уважение искането на ГДИН-София за присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Срещу решението от И. Й. Г. е подадена искова молба, представляваща касационна жалба, в която е посочено Решение №1388/10.04.2025г. по адм.дело №11/2025г. на АС-Плевен и се изразява несъгласие с него, както и се твърди, че е осъден несправедливо. Образувано е КАД №414/2025г. по описа на АС-Плевен.

С Уточнение вх.№3677/04.06.2025г. към касационната жалба от И. Й. Г. е посочено, че обжалва Решение №1388/10.04.2025г. по адм.дело №11/2025г. на АС-Плевен и е направено искане за предоставяне на безплатна правна помощ. С определение от 19.06.2025г. на касатора е предоставена безплатна правна помощ по чл.21 т.2 от ЗПП, а с определение от 25.06.2025г. адв.И. Т. е назначена за служебен защитник.

По касационната жалба е подаден писмен отговор от процесуален представител на ГДИН-София с доводи по допустимостта и основателността й. Прави се искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение в размер на 200лв.

В съдебно заседание касаторът се явява лично и се представлява от служебен защитник адв.Т., която моли за съдебно решение, с което да бъде уважен предявеният иск по справедливост. Касаторът Г. поддържа становището на служебния си защитник и счита, че правата му са нарушени.

Ответникът в съдебно заседание се представлява от юрисконсулт Б., която счита касационната жалба за неоснователна и моли решението да бъде оставено в сила.

Представителят на Окръжна прокуратура - Плевен дава заключение, че решението на Административен съд Плевен е правилно и обосновано, поради което следва да бъде оставено в сила.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните, намира за установено следното:

Касационната жалба е подадена в законоустановения срок и от надлежна страна, при доказан правен интерес, поради което е допустима за разглеждане.

Разгледана по същество е неоснователна.

Предмет на касационното производство, според уточнението на И. Й. Г., е Решение №1388/10.04.2025г. по адм.дело №11/2025г. на АС-Плевен. Производството по делото е проведено по реда на чл.284 и сл. от ЗИНЗС касаещо отговорността на държавата за вредите, причинени на лишените от свобода и задържани под стража от специализираните органи по изпълнение на наказанията в резултат на нарушения по чл.3 от ЗИНЗС.

С първият диспозитив на Решение №1388/10.04.2025г. е върната исковата молба на И. Й. Г. срещу ГДИН-София, с правно основание чл.284 от ЗИНЗС вр. чл.1 ал.1 от ЗОДОВ и с цена на иска 552000лв. – по 3000лв. на месец, за периода от 16.02.2004г. до 31.05.2009г., за който се претендира обезщетение в размер на 192000лв., ведно с лихвата за забава, считано от датата на исковата молба /12.02.2024г./ до окончателното плащане на сумата, и производството по делото е прекратено в тази част. За да достигне до този извод първоинстанционният съд е счел, че исковата молба в тази й част е недопустима, тъй като е предявена срещу ненадлежен ответник. Посочил е, че ГДИН е създадена с приемането на ЗИНЗП, обн.ДВ бр.25 от 03.04.2009г., в сила от 01.06.2009г., като съгласно чл.12 ал.2 от ЗИНЗС, в редакцията към 01.06.2009г. ГДИН е юридическо лице към министъра на правосъдието със седалище София и е второстепенен разпоредител с бюджетни кредити.

Касационната инстанция намира решението, което е с характер на определение в тази му част, за правилно. След като ГДИН не е съществувала за периода преди 01.06.2009г., то и не може да бъде надлежна страна – ответник за периода от 16.02.2004г. до 31.05.2009г., който е част от целия претендиран период. Правилно производството по делото в тази част е прекратено.

С вторият диспозитив на Решение №1388/10.04.2025г. е отхвърлена исковата молба на И. Й. Г. от гр.Плевен срещу ГДИН-София, с правно основание чл.284 от ЗИНЗС вр. чл.1 ал.1 от ЗОДОВ и с цена на иска 552000лв. – по 3000лв. на месец, за периода от 01.06.2009г. до 07.10.2020г., за който се претендира обезщетение в размер на 360000лв., ведно с лихвата за забава, считано от датата на исковата молба /12.02.2024г./ до окончателното плащане на сумата, като искът е за присъждане на обезщетение за причинените му неимуществени вреди като последица от незаконосъобразни действия и/или бездействия на административни органи и длъжностни лица по време на престоя му в Затвора Ловеч и Затвора Плевен, в периода от 01.06.2009г. до 07.10.2020г, като осъден на наказание „Лишаване от свобода“ и като лишен от свобода „невинен“, вследствие от причинения психически и физически тормоз, от който се е разболял от диабет през 2013г. и е инвалидизиран с 94,2% Т.Н.Р., както и от лошите битови условия в двата затвора и от нарушения на равенството в третирането, причинени от административна дейност. Първоинстанционният съд е приел, че в тази част исковата молба е допустима, като възражението за недопустимост поради присъдено на ищеца обезщетение за отключване на диабет е неоснователно. Посочил е, че по адм.дело №9096/2014г. на АССГ Г. е претендирал вреди от престоя си в Софийския централен затвор, а по делото пред АС-Плевен се претендират вреди от престоя в затвора Ловеч и затвора Плевен. След анализ на събраните доказателства, съдът е приел, че не са доказани елементите на отговорността по чл.284 от ЗИНЗС.Счел е, че не са представени доказателства, че ищецът като лишен от свобода „невинен“ са му причинени психически и физически тормоз, от което се е разболял през 2013г. от диабет; че са налице лоши битови условия, както и че са извършени нарушения на равенството в третирането, причинени от административната дейност спрямо Г.. Предвид горните изводи, съдът е приел, че липсват доказателства, че е налице действие и/или бездействие на специализираните органи по изпълнение на наказанията, с което да се нарушава чл.3 от ЗИНЗС, което е първата задължителна предпоставка за ангажиране отговорността на ответника. Счел е, че не е налице „безчовечно или унижаващо отношение“ по смисъла на чл.3 от ЗИНЗС, което предполага страдание или унижение, достигащи отвъд неизбежния елемент на страдание и унижение, свързан с дадена форма на легитимно третиране или наказание. Посочил е, че ищецът не е доказал и претърпени от негова страна неимуществени вреди и причинно-следствена връзка между неправомерни действия и такива вреди. В тази връзка е посочил, че е представено ЕР на ТЕЛК, от което е видно, че Г. страда от заболявания и му е определена 94,20%ТНР, но липсват каквито и да било доказателства, че ответникът е отговорен за медицинското състояние на ищеца. По отношение искането на процесуален представител на ответника за присъждане на юрисконсултско възнаграждение е приел, че такива не следва да бъдат присъждани, предвид това, че отговорността на загубилият делото ищец за разноски се ограничава само до разноските по производството, които не включват разноски за юрисконсултско възнаграждение.

Касационната инстанция намира решението на първоинстанционния съд и в тази му част за правилно, съответстващо на материалния закон и доказателствата по делото. Фактите са установени правилно и в пълнота, като при тяхната съвкупна преценка е изведен правния извод, че не са налице незаконосъобразни действия и/или бездействия на орган на ответника, нито са доказани твърдяните неимуществени вреди от такива незаконосъобразни действия. Фактическите констатации и правните изводи в тази насока формирани от VIII-ми състав на Административен съд Плевен се споделят от настоящия касационен състав, поради което не е необходимо тяхното преповтаряне на основание чл.221 ал.2 изр.2 от АПК.

Възраженията в касационната жалба са неоснователни. Същите преповтарят изложените пред първоинстанционния съд, по които съдът е направил правилна преценка и анализ на събраните по делото доказателства и е установил, че не са налице доказателства, от които да се направи извод, че Г. е бил поставен в неблагоприятни условия при пребиваването му през процесния период в затвора Ловеч и затвора Плевен. Не са представени доказателства, които да оборват този извод. Ето защо, не са налице пороци на съдебния акт, които да обосновават неговата отмяна. При безспорно доказана липса на предпоставките за уважаване на исковата претенция, решението като правилно следва да бъде оставено в сила.

Направеното искане в писмения отговор от ответника за присъждане на юрисконсултско възнаграждение е неоснователно. Приложимите разпоредби на чл. 286, ал. 2 и ал. 3 от ЗИНЗС, тълкувани в тяхната взаимовръзка, се явяват специални по отношение на общите разпоредби на чл. 78, ал. 8 от ГПК, във вр. с чл. 144 от АПК и чл. 143 от АПК. След като те не предвиждат отговорност на ищеца за заплащане на юрисконсултско възнаграждение на ответника при пълно или частично отхвърляне на иска му, то такова в случая не се дължи.

Воден от горното и на основание чл.221, ал.2, пр.1 от АПК, съдът

Р Е Ш И:

ОСТАВЯ В СИЛА Решение №1388/10.04.2025г. по адм.дело №11/2025г. по описа на Административен съд Плевен.

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на процесуален представител на ответника за присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

РЕШЕНИЕТО не подлежи на оспорване.

Преписи от решението да се изпратят на страните.