Определение по дело №411/2023 на Административен съд - Русе

Номер на акта: Не е посочен
Дата: 9 август 2023 г.
Съдия: Росица Димитрова Басарболиева
Дело: 20237200700411
Тип на делото: Административно дело
Дата на образуване: 13 юли 2023 г.

Съдържание на акта Свали акта

     О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

                         

                                                808    

 

                                     гр. Русе, 09.08.2023 г.

 

                              В  ИМЕТО  НА  НАРОДА

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД –Русе, VІІІ-ми състав, в закрито съдебно заседание на девети август през две хиляди двадесет и трета година, в състав:

         

                                                                  СЪДИЯ: РОСИЦА БАСАРБОЛИЕВА

 

като разгледа докладваното от съдията   адм. дело 411  по описа за  2023 год., за да   се произнесе, съобрази:

          Производството е по чл.103, ал.3 вр. с чл.197 и сл. /глава десета, раздел IV/ от АПК.

Постъпила е жалба от Х.Ш.Х. от гр.Русе, чрез процесуален представител - упълномощения адв. Вл. В. против Решение №336р-18884 от 16.06.2023 г. на Директор на ОД на МВР-Русе, с което е отказано  възобновяване на производство по издаване на Заповед за прилагане на принудителна административна мярка /ЗППАМ/ №0453-000042/30.05.2022 г. на началника на РУ-Сливо поле при ОД на МВР-Русе. Претендира се отмяна на отказа.

Ответната страна – директора на ОД на МВР-Русе, въпреки указаната му възможност с определение на съда от з.з. на 14.07.2022 г., не е представил становище  по жалбата.

При проверка на допустимостта на подадената жалба, съдът съобразява следното:

В производството по съдебно обжалване на отказа, постановен  по искане за възобновяване на производството по издаване на административен акт, са приложими разпоредбите на глава десета, раздел IV АПК, по изричната препратка от нормата на чл.103, ал.3 АПК. Съгласно чл.197 - чл.200 АПК жалбата се подава в 14-дневен срок от съобщаването; органът изпраща преписи от нея на останалите страни в производството, които 7-дневен срок от получаването могат да подадат възражения; жалбата се  разглежда в закрито заседание като актът, с който съдът се произнася е определение, с което се решава по същество въпросът по жалбата като се отхвърля жалбата или се отменя отказа.

В случая жалбата е до АС-Русе подадена по ел. път чрез ОД на МВР-Русе на 04.07.2023 г. /л.3 от делото/, подписана е с квалифициран ел. подпис от пълномощника – адв. В. /проверка на валидността на  подписа е извършена служебно от съда, удостоверена на л.34 от делото/. По повод изискана информация относно датата и начина на връчване на оспореното по делото решение /определение от з.з. на  14.07.23 г. на л. 8 от делото/, от ОД на МВР-Русе е получено писмо вх.№3134 от 20.07.2023 г. по описа на АС-Русе /л.13 от делото/, съгласно което ответната страна не разполага с данни и не предоставя такива за връчване на оспореното решение на жалбоподателя. При това положение съдът намира, че е спазен 14-дневния срок за оспорване на процесното решение, регламентиран в чл.  197 АПК.

Процесната жалба е допустима и подлежи на разглеждане.

От представената административна преписка се установява, че срещу жалбоподателя Х.Х. е бил съставен АУАН от 28.05.2022 г. за извършено нарушение по чл.5, ал. 3, т. 1, пр. 2 от ЗДвП за това, че на 27.05.2022 г. в 23.35 часа в с. Борисово управлява л.а. Фолксваген Пасат с рег. № РР2344ВК под въздействие на наркотични вещества или техните аналози – бензодеазепини, установено с техническо средство Drager Drug Test 5000 с фабричен номер № ARJF-0042 /л.12 от преписката/. На лицето е издаден и връчен талон за медицинско изследване №115379 /л.15 от преписката/.

Въз основа на съставения АУАН и констатациите в него, със Заповед за прилагане на ПАМ № 22-0453-000042/30.05.2022 г. на началник на РУ на ОДМВР – Русе, РУ – Сливо поле, на  Х.Х. е наложена ПАМ по чл. 171, т. 1, б. б ЗДвП – „временно отнемане на свидетелството за управление на МПС на водач до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 18 месеца“. Заповедта е съобщена на 01.11.2022 г. на жалбоподателя. Няма спор, че същата не е била обжалвана по административен или съдебен ред и е влязла в законна сила.

Образувано е бързо производство № 453-Д-49/30.05.22 г. по описа на РУ – Сливо поле, пр. пр. № 2970 по описа на РП – Русе, за престъпление по чл. 343б, ал. 3 от НК. В хода на досъдебното производство, с постановление от 30.05.2022 г. на ст. разследващ полицай при ОДМВР – Русе е постановено извършването на химическа експертиза /л. 21 от приложената пр. преписка/. По преписката е приобщен Протокол за извършена експертиза № 22/ТКХ – 360/29.12.2022 г. /л.25-л.27 от пр. преписка/. Съгласно нея в представените за изследване кръвна проба и проба урина, взети от лицето Х.Ш. Х., не е установено наличие на упойващи лекарствени средства и наркотични вещества, включени в списъците – приложение към чл. 3 от НРКРВ. С постановление № 2970 от 15.02.23 г. на прокурор в РРП е постановено прекратяване на наказателното производство по преписка № 2970/2022 г. по описа на РП – Русе, ДП № 453-49/2022 г. по описа на ОДМВР – Русе, РУ – Сливо поле, водено за престъпление по чл. 343б,  ал. 3 от НК. Прокурорът, след като се е позовал на заключението на изготвената и приета по делото химическа експертиза, е приел, че престъплението не е осъществено от обективна страна.

 От Х.Х. е подадено искане вх. № 453000-705/07.06.2023 г. чрез началника на РУ - гр.Сливо поле до директора на ОДМВР – Русе, с което е поискано възобновяване на административното производство по издаване на влезлия в сила индивидуален административен акт – Заповед за прилагане на ПАМ № 22-0453-000042/30.05.2022 г. на началник на РУ на ОДМВР – Русе, РУ – Сливо поле. Искателят се е позовал на разпоредбата на чл. 99, т.2 от АПК, като е изложил подробно обстоятелствата относно назначената и извършена химическа експертиза в хода на досъдебното производство и заключението й, че в изследваните биологични проби на Х. Х. не е било открито наличие на упойващи лекарствени и наркотични вещества или техните аналози. В искането са изложени данни и относно постановеното горецитирано постановление на прокурор от РРП за прекратяване на воденото срещу жалбоподателя досъдебно производство.

При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните изводи:

Възобновяване на производството по издаване на ненормативни административни актове /индивидуални или общи/ е процесуален способ в едно отделно и последващо административно производство да бъде преразгледан влязъл в сила административен акт. С предвидения способ се преодолява стабилитета на акта, поради което възобновяването на приключило административно производство може да стане само, ако са налице лимитативно предвидените законови предпоставки за това.

В настоящото производство жалбоподателят е формулирал своето искане, позовавайки се на чл. 99, т. 2 от АПК. Съгласно тази правна норма, влязъл в сила индивидуален или общ административен акт, който не е бил оспорен пред съда, може да бъде отменен или изменен от непосредствено по-горестоящия административен орган, а ако актът не е подлежал на оспорване по административен ред - от органа, който го е издал, когато се открият нови обстоятелства или нови писмени доказателства от съществено значение за издаването на акта, които при решаването на въпроса от административния орган не са могли да бъдат известни на страната в административното производство.

В случая безспорно е установено, че заповед за прилагане на ПАМ № 22-0453-000042/30.05.2022 г. на началник на РУ на ОДМВР – Русе, РУ – Сливо поле, с която на Х.Х. е наложен ПАМ по чл. 171, т. 1, б. „б“ ЗДвП – „временно отнемане на свидетелството за управление на МПС на водач до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 18 месеца“, е била редовно съобщена на адресата та 01.11.2022 г., не е била оспорена по административен и/или съдебен ред и следователно е влязла в законна сила. По аргумент от разпоредбата на чл.171, ал.5, предл. първо от ЗДвП, съгласно която заповедите за прилагане на ПАМ, вкл. и от вида на процесната по чл. 171, т. 1, б. б ЗДвП, подлежат на обжалване по реда на АПК и уредената в чл.148 АПК изборност на реда за оспорване на ИАА, заповедта за прилагане на ПАМ е подлежала на оспорване по административен ред. Това обстоятелство  е от значение за обосноваване на компетентността на административния  орган за произнасяне по направеното от заинтересованата страна искане по реда на чл.99 АПК  - това е непосредствено по-горестоящия административен орган. По повод на изискани от съда данни, от ОД на МВР-Русе е представена Типова длъжностна характеристика  за длъжността „началник РУ при ОД на МВР“, утвърдена със Заповед рег. № 3286з-278/22.01.2016 г. на директора на ГДНП към МВР /л.15 и л.19  от делото/. От нея се установява, че непосредствено по-горестоящия административен орган на органа-издател на ЗППАМ - началника на РУ на ОДМВР – Русе, РУ – Сливо поле, се явява директорът на ОД на МВР-Русе. Именно последният е постановил оспореното по делото решение в производството по възобновяване на  осн. чл.103, ал.2 вр. чл.97, ал.1 от АПК и следователно атакуваният акт е издаден от компетентния за това административен орган.

В настоящото производство,  жалбоподателят е формулирал своето искане, позовавайки се на чл. 99, т. 2 от АПК. Спорно по делото е налице ли са открити нови обстоятелства от съществено значение за издаването на акта - ЗППАМ, които при решаването на въпроса от административния орган не са могли да бъдат известни на страната в административното производство. В практиката на съдилищата, а и в теорията, е прието последователно, че под нови обстоятелства следва да се има предвид такива факти от действителността, които са съществували към момента на постановяването на административния акт, но страната не е знаела за тях или ако е знаела - по обективни причини не е била в състояние да се снабди с доказателства за установяването им. Тези факти следва да не са били включени във фактическия материал при издаването на административния акт, но да имат съществено значение спрямо спорното правоотношение, т. е. ако биха били установени към този момент, биха обусловили друг правен резултат.

Обосновано в жалбата до съда като ново обстоятелство, съставляващо факт от действителността, който е съществувал към момента на съставяне на заповедта за прилагане на ПАМ, се сочи това, че на 27.05.2022 г.  оспорващият не е управлявал МПС след употреба на наркотични вещества или техните аналози.   Фактът, че в даденото от Х. обяснение по случая на 28.05.2022 г. е вписал, че „не е употребявал каквито и да е наркотични вещества“ /л.16 от преписката/ подкрепя извода, че същият е знаел за този факт от действителността, но по обективни причини не е бил в състояние да се снабди с доказателства за неговото установяване.  Установяването му е станало едва с изготвената химическа експертиза, възложена в хода на образуваното досъдебно производство.

Коментираният факт от действителността има съществено значение за изясняване на спорното правоотношение и ако този факт бе станал известен към момента на постановяване на административния акт, би довел до друг краен резултат – заповедта за налагане на ПАМ не би била издадена.

Принципно съдът споделя становището на административния орган, че  изготвената химическа експертиза в хода на досъдебното производство не съставлява ново обстоятелство или ново писмено доказателство по смисъла на чл.99, т.2 АПК. По аргумент от разпоредбата на чл. 136, ал.1 от НПК тя е един от способите за доказване в наказателното производство. С експертизата обаче е установен факт от обективната действителност - оспорващият не е управлявал МПС след употреба на наркотични вещества или техните аналози на датата 27.05.22 г., който е от значение за разрешаване на въпроса за отговорността му в наказателното производство от една страна, а от друга - има значение на ново обстоятелство по смисъла на чл.99, т.2 АПК.  При съобразяване на новото обстоятелство, че към момента на издаване за заповедта за прилагане на ПАМ, жалбоподателят не е управлявал МПС след употреба на наркотични вещества или техните аналози, съдът намира, че в случая е налице регламентираното в чл. 99, т. 2 от АПК основание за възобновяване на производството по издаване на влезлия в сила индивидуален административен акт.

Следва да бъде съобразено и това, че искането за възобновяване е направено от Х. в изискуемия от закона срок по чл.102, ал.2 АПК - тримесечен от узнаване на обстоятелството, което служи за основание за отмяна. Административният орган е приел, че той е спазен като е взел за начална дата на срока момента на съобщаване на постановлението на РРП на оспорващия. Видно от приложеното досъдебно производство, препис от постановлението на прокурор от РРП от 15.02.2022 г. за прекратяване на досъдебното производство е връчено на жалбоподателя на 26.04.2023 г. /разписка на л. 46 от приложеното пр. преписка/. В искането си за възобновяване до директора на ОД на МВР-Русе обаче, самият оспорващ признава, че при направена от него справка на 07.03.2023 г. в сектор ПП при ОД на МВР-Разград е бил уведомен, че  резултатът от дадените от него биологични проби от кръв и урина е отрицателен, и тогава му било върнато и иззетото СУМПС. Следователно самият оспорващ признава, че е узнал за новото обстоятелство, с което е мотивирал искането си по чл.99, т.2 от АПК, преди връчване на прокурорското постановление, а именно на сочената дата – 07.03.2023 г. Според съда тя е миродавната за преценката на тримесечния срок по чл.102, ал.2 АПК, който за случая изтича 07.06.2023 г., присъствен ден. В този срок е направено искането за възобновяване чрез началника на РУ - гр.Сливо поле до директора на ОДМВР – Русе, което е входирано с вх. № 453000-705/07.06.2023 г. т.е на последната дата от срока, но е получено на предния ден – 06.06.2023 г. в РУ Сливо поле чрез системата за сигурно електронно управление, удостоверено в придружителното писмо рег.№453р-5118 от 08.06.2023 г. на  началника на РУ - гр.Сливо поле до директора на ОДМВР – Русе /л.5 от преписката/.

По изложените съображения, съдът намира, че отказът на директора на ОД на МВР-Русе за възобновяване на производство по издаване на ЗППАМ №0453-000042/30.05.2022 г. по чл. 171, т. 1, б. „б“ ЗДвП на началника на РУ-Сливо поле при ОД на МВР-Русе, се явява незаконосъобразен. Същият следва да бъде отменен и преписката да се върне на административния орган за възобновяване на производството по издаване на заповедта.

Мотивиран от горното,  съдът

 

О П Р Е Д Е Л И:

 

ОТМЕНЯ Решение №336р-18884 от 16.06.2023 г. на Директор на ОД на МВР-Русе, с което е отказано  възобновяване на производство по издаване на влязлата в сила Заповед за прилагане на принудителна административна мярка /ЗППАМ/ №0453-000042/30.05.2022 г. по чл. 171, т. 1, б. „б“ ЗДвП на началника на РУ-Сливо поле при ОД на МВР-Русе.

ВРЪЩА преписката на административния орган - Директор на ОД на МВР-Русе за възобновяване на производството по издаване влезлия в сила индивидуален административен акт - Заповед за прилагане на принудителна административна мярка /ЗППАМ/ №0453-000042/30.05.2022 г. по чл. 171, т. 1, б. „б“ ЗДвП на началника на РУ-Сливо поле при ОД на МВР-Русе, по подаденото искане от Х.Ш.Х. от гр.Русе, вх. № 453000-705/07.06.2023 г. до директора на ОДМВР – Русе.

На основание чл. 200, ал. 2 от АПК, определението подлежи на обжалване с частна жалба в 7-дневен срок от съобщаването му пред Върховния административен съд.

 

                                                                 СЪДИЯ: