Р Е Ш Е Н И Е
град София, 12.02.2020 година
В И М
Е Т О Н
А Н
А Р О
Д А
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Г.О., ІІІ-В състав в публично съдебно
заседание на двадесети ноември през две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НИКОЛАЙ ДИМОВ
ЧЛЕНОВЕ: ВЕЛИНА ПЕЙЧИНОВА
мл.с-я:
РОСИ МИХАЙЛОВА
при
секретаря Юлия Асенова разгледа докладваното от мл. съдия МИХАЙЛОВА въз.гр.дело
№ 2923 по описа за
2019
година и за да се произнесе след съвещание, взе предвид следното:
Производството е по реда на
чл.258 – чл.273 от ГПК.
Постъпила е въззивна жалба от П.С.С., лично и в качеството си на пълномощник на Е.Г.С., и двамата представлявани от адв. П., срещу съдебно решение № 496965 от 28.09.2018г., постановено по гр.д.№49090/2017г. по описа на СРС, 155 състав, с което е прието за установено по реда на чл.422 от ГПК, че П.С.С. и Е.Г.С. дължат солидарно на „Т.С." ЕАД следните суми: на основание чл.79, ал.1 пр.1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД сумата от 395.24 лв. – главница, представляваща стойността на незаплатена топлинна енергия за периода от месец ноември 2013 г. до месец април 2016 г., сумата от 62.96 лв., представляваща законна лихва за забава за периода от 31.12.2013 г. до 14.12.2016 г., законната лихва върху главницата, дължима отт 30.12.2016 г. до окончателното изплащане на сумата, като е отхвърлил исковата претенция за присъждане на главница за разликата над сумата от 395.24 лв. до първоначално претендирания размер от 411.31 лв., както и е осъдил ответниците да заплатят в полза на „Т.С." ЕАД разноски по делото на основание чл.78, ал.1 и ал.8 ГПК - сумата от 313.99 лв.- разноски в заповедното производство, както и сумата от 603.82 лв. - разноски в исковото производство.
В жалбата са
инвокирани доводи относно необоснованост и неправилност на съдебното решение,
както и че то е постановено при допуснати процесуални нарушения. Навеждат се
аргументи, че неправилно съдът е приел, че ищецът има интерс от предявяване на
иска си. Оспорват се констатациите на съда, че искът е доказан и основателен,
защото „Б.Б.“ ООД и Етажната собственост са сключили договор, като се посочва,
че въззивниците не са полагали подписите си в списъка към Протокол от Общото
събрание от 24.09.2002 г., както и не са упълномощавали никое лице да ги
представлява пред „Т.С.“ ЕАД и „Б.Б.“ ООД във връзка с каквито и да било
договорености. Излага се още, че въззивниците не са консумирали топлинна
енергия за периода м. 11.2013 г. – м. 04.2016 г. и не са потребители на
топлинна енергия за битови нужди по смисъла на закона, както и че не са
подавали заявление за откриване на партида на тяхно име със съответен абонатен
номер, а също и че не обитават процесния имот. Оспорват се изводите на
изслушаната по делото ССчЕ по отношение на абонатния номер,за който било прието
в експертизата, че е техен, единствено на база представени фактури от ищеца,
като се твърди, че не ставало ясно как нотариалният акт на процесния имот е
представен в ищцовото дружество, за да се открие партида за него на името на
въззивниците. Твърди се, че следва да се приложи разпоредбата на чл. 62 от ЗЗП,
тъй като е налице предоставяне на непоискана и неизползвана услуга. Предвид на
изложеното въззивниците молят съда да постанови съдебен акт, с който да отмени решението
на СРС и да постанови друго решение, с което да отхвърли предявените искове. Претендират
сторени разноски по делото.
Въззиваемата страна - „Т.С.” ЕАД,
не депозира писмен отговор, представя списък по чл. 80 от ГПК. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение
за въззивната инстанция.
Трето лице-помагач - „Б.Б.” ООД, не изразява становище по подадената въззивна жалба.
Предявени са от „Т.С.” ЕАД срещу П.С.С. и Е.Г.С. при условията на обективно
съединяване искове с правно основание чл.124 ал.1 от ГПК във връзка с чл.415 от ГПК във връзка с чл.422 от ГПК във връзка с чл.79, ал.1 от ЗЗД и чл.86, ал.1 от ЗЗД.
С оглед постъпилата
въззивна жалба съдът приема, че предмет на въззивен контрол е
първоинстанционното решение в частта, в която са уважени предявените искове.
Софийският градски съд, като обсъди доводите на
страните и събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност,
намира, че фактическата обстановка се установява така, както е изложена
подробно от първоинстанционния съд. Пред настоящата инстанция не са събрани
доказателства по смисъла на чл.266 от ГПК, които да променят установената
фактическа обстановка. В тази връзка в мотивите на настоящия съдебен акт не
следва да се преповтарят отново събраните в първата инстанция доказателства,
които са правилно обсъдени и преценени към релевантните за спора факти и
обстоятелства.
В конкретния случай не е спорно
между страните и се установява от доказателствата по делото, че за процесните
искови суми видно от приложеното ч.гр.д. №76205/2016г. по описа на СРС, 155 състав, въззивникът-ищец - „Т.С.” ЕАД,
е подал заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК на 30.12.2016г. и е постановена на 05.01.2017г. заповед
за изпълнение на парично задължение по реда на чл.410 от ГПК срещу П.С.С. и Е.Г.С. за заплащане солидарно
на сумите, посочени в заявлението. В срока по чл.414 от ГПК е подадено от длъжниците - П.С.С. и Е.Г.С., възражение, поради което дължимите
от него суми, посочени в заповедта на изпълнение, са предмет на предявените в
настоящото производство установителни искове.
Предвид
възприемането на установената от първоинстанционния съд фактическа обстановка,
съдът достигна до следните правни изводи:
Въззивната жалба, с която съдът е
сезиран, е допустима - подадена е в срока по чл.259, ал.1 от ГПК от легитимирана
страна в процеса срещу първоинстанционно съдебно решение, което подлежи на
въззивно обжалване, поради което следва да се разгледа по същество.
Разгледана по същество въззивната
жалба е НЕОСНОВАТЕЛНА.
Съгласно чл.269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, по
допустимостта му – в обжалваната част, като по останалите въпроси е ограничен
от посоченото в жалбата.
Обжалваното
първоинстанционно решение е валидно и допустимо, като при постановяването му не
е допуснато нарушение на императивни материалноправни и процесуалноправни
норми. Решението е и правилно, като на основание чл.272 ГПК въззивният състав препраща
към мотивите изложени от СРС, в частта, в която е обоснован окончателен извод
за основателност на предявените от ищеца - „Т.С.” ЕАД срещу ответниците - П.С.С. и Е.Г.С. искове с правно основание чл.124
ал.1 от ГПК във връзка с чл.415 от ГПК във връзка с чл.422 от ГПК във връзка с чл.79, ал.1 от ЗЗД
и чл.86, ал.1 от ЗЗД. Прието е, че между страните е възникнало
договорно правоотношение, по силата на което ответниците, в качеството на
собственици на имота, имат задължение да заплащат стойността на доставяната от
ищеца топлинна енергия в процесния имот. Посочено е още, че ищецът е установил със събраните по
делото доказателства, че е изпълнил задължението си да достави топлинна енергия
в имота на ответника при спазване на изискванията на Общите условия по договора
за доставка на топлинна енергия, както и на действащата нормативна уредба,
доказано е количеството и стойността на доставената топлинна енергия за исковия
период от време. При правилно разпределена доказателствена тежест
съобразно нормата на чл.154 от ГПК и изпълнение на задълженията си, посочени в
нормата на чл.146 от ГПК, първоинстанционният съд е обсъдил събраните по делото
доказателства, като е основал решението си върху приетите от него за установени
обстоятелства по делото и съобразно
приложимия материален закон. Настоящата
въззивна инстанция споделя изцяло изложените в мотивите на първоинстанционното
решение решаващи изводи като на основание чл.272 ГПК препраща към тях. Фактическите
и правни констатации на настоящия съд съвпадат с направените от районния съд в
атакувания съдебен акт констатации /чл.272 ГПК/. Настоящият състав следва да обсъди доводите релевирани в подадената въззивна
жалба досежно незаконосъобразността на обжалваното решение.
Видно от представения по делото
нотариален акт, въззивниците-ответници са собственици на процесния имот в гр.
София, „Левски В“, бл. 20, вх. А, ет. 1, ап. 1.
Съгласно пар.1, т.13 от ДР на
ЗЕЕЕ /отм/ потребител е физическо или юридическо лице, което получава
електрическа или топлинна енергия от енергийното предприятие и ги ползва за
собствени нужди. Съгласно чл. 106а, ал.4 от ЗЕЕЕ/отм/ потребител на топлинна
енергия за битови нужди е собственикът или титулярът на вещно право на ползване
за топлоснабдявания имот. Съгласно чл. 153, ал.1 ЗЕ и пар.1, т.42 от ДР на
ЗЕ/отм/ потребител на енергия за битови нужди е физическо лице- собственик или
титулярът на вещно право на ползване, който ползва топлинна енергия с
топлоносител гореща вода или пара за отопление за домакинството си.
Разпоредбата на чл. 153, ал.1 ЗЕ в редакцията след изм. ДВ бр.54/2012 год. в
сила от 17.07.2012 год. и към процесния период за който се претендира заплащане
на ТЕ предвижда, че всички собственици и титуляри на вещното право на ползване
в сграда-етажна собственост, присъединени към абонатната станция или към нейно
самостоятелно отклонение, са клиенти на ТЕ и са длъжни да монтират средства за
дялово разпределение по чл. 140, ал.1, т.2 на отоплителните тела в имотите си и
да заплащат цена на ТЕ при условията и реда, определен в съответната наредба по
чл. 36, ар.2. Разпоредбата императивно установява кой е страна по
облигационното отношение с топлопреносното предприятие, като меродавно е
единствено притежанието на вещно право върху имота – собственост или вещно
право на ползване съгласно чл. 150, ал. 1 от ЗЕ, продажбата на топлинна енергия за
битови нужди от топлопреносното предприятие се осъществява при публично
известни Общи условия /ОУ/ за продажба на топлинна енергия от “Т.С.“ ЕАД на
потребители за битови нужди в гр. София, които се изготвят от “Т.С.” ЕАД и се
одобряват от Държавната комисия за енергийно регулиране към Министерски съвет.
Същите влизат в сила в едномесечен срок след публикуването им в един централен
и един местен ежедневник и имат силата на договор между топлопреносното
предприятие и потребителите на топлинна енергия, без да е необходимо изричното
им приемане от страна на потребителите. С тези общи условия се регламентират
търговските взаимоотношения между потребителите на топлинна енергия и
Дружеството: правата и задълженията на двете страни; редът за измерване,
отчитане, разпределение и заплащане на топлинната енергия; отговорностите при
неизпълнение на задълженията и др. Ответниците не са упражнили правата си по чл. 150, ат. 3
от ЗЕ (чл. 106а, ал. 3 ЗЕЕЕ) и спрямо тях са влезли в сила. С оглед изложеното настоящият състав намира, че
ответникците по делото имат качеството на потребители и между тях и ищцовото
дружество през процесния период и по отношение на процесния имот е съществувало
валидно облигационно отношение. По изложените съображения съдът намира за
неоснователни оспорванията, съдържащи се във въззивната жалба, че въззивниците
нямат задължение за заплащане на доставената топлинна енергия.
Видно от представения по делото
договор № 2065 от 25.09.2002 г., сключен между „Б.Б.“ ООД и Етажната
собственост на сграда, находяща се в гр. София, „******, страните са се
уговорили дружеството да извършва доставка и монтаж на индивидуални
разпределители и термостатни вентили и извършване на индивидуално разпределение
на топлинната енергия между потребителите в сградата етажна собственост,
съгласно изискванията на ЗЕ. Видно от приложения по делото протокол от Общото
събрание на ЕС, договорът е подписан именно от лицето, упълномощено от етажните
собственици и посочено в протокола от проведеното Общо събрание.
Решението е постановено при
правилно приложение на материалния закон
и изследване на счетоводните записвания при дружеството-доставчик, а не се базира
единствено на известията за фактура, издавани от ищеца до абонатите на
топлофикационното предприятие. В този смисъл и правно обосновано СРС е
кредитирал заключението по приетата по делото ССчЕ във връзка с чл.182 ГПК и приел за
доказана стойността на доставената в имота топлинна енергия. От
заключението на съдебно-счетоводната експертиза се установява, че няма данни за
направени плащания от ответниците, погасяващи процесното задължение. Видно от
представените по делото писмени доказателства абонатният номер е на партида,
открита за процесния имот, който е собственост на въззивниците-ответници, видно
от нотариалния акт, представен по делото. С оглед на това съдът намира, че
искът по чл.422, ал.1 ГПК, вр.с чл.79, ал.1 ЗЗД е основателен и
като такъв правилно е бил уважен в установения от СТЕ размер.
Досежно определяне на размера, до
който е уважен искът по чл.422, ал.1 ГПК, вр.с чл.86, ал.1 ЗЗД, СРС е кредитирал заключението на ССчЕ, което не е оспорено от
страните.
Не е
налице допуснато нарушение от СРС и при присъждането на разноски на ищеца, като
дължимостта на последните следва от нормата на чл.78, ал.1 ГПК. Първостепенният
съд при постановяване на съдебното решение в частта на разноските се е
съобразил с т.12 на ТР №4/2013г. от 18.06.2014г. на
ОСГТК, съгласно което съдът, който разглежда иска, предявен по реда на чл.422,
респ. чл.415, ал.1 ГПК, следва да се произнесе за дължимостта на разноските,
направени и в заповедното производство.
С оглед на изложените съображения и поради съвпадение на
изводите на въззивната инстанция с тези на първоинстанционния съд атакуваното решение,
вкл. и в частта на разноските, определени съобразно изхода на спора, като
правилно и законосъобразно следва да бъде потвърдено на основание чл.271, ал.1
от ГПК.
По разноските в настоящото
производство:
С оглед изхода на
спора пред настоящата съдебна инстанция в полза на въззивниците не се дължат
разноски. По отношение на заявената претенцията на въззиваемата страна за
присъждане на направените разноски, настоящият състав намира за неоснователна
доколкото няма подаден писмен отговор от същата, както и неин процесуален
представител не се явява в съдебно заседание. При това положение в полза на
въззиваемата страна не се дължи юрисконсултско възнаграждение на основание
чл.78, ал.8 от ГПК.
Воден от горното СОФИЙСКИ ГРАДСКИ
СЪД, Г.О., ІІІ-В състав
Р Е
Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА съдебно решение № 496965 от 28.09.2018г., постановено по гр.д.№49090/2017г.
по описа на СРС, 155 състав.
РЕШЕНИЕТО е
окончателно и не подлежи на обжалване по аргумент на чл.280, ал.3 от ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ
: 1./
2./