№ 526
гр. София , 21.05.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 10-ТИ ГРАЖДАНСКИ в публично
заседание на шестнадесети април, през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Цветко Лазаров
Членове:Ралица Димитрова
Нина Стойчева
при участието на секретаря Таня Ж. Петрова Вълчева
като разгледа докладваното от Ралица Димитрова Въззивно гражданско дело
№ 20201000503310 по описа за 2020 година
Производството е образувано по въззивна жалба на Д. Р. Д. срещу
решение № 5422/17.07.2019г. на СГС, ГО, 20 състав, постановено по гр.д. №
10788/13г., с което е уважена молба по реда на чл.362, ал.2 от ГПК.
Жалбоподателят твърди, че първоинстанционното решение е
неправилно и необосновано. Счита, че съдът не е обсъдил твърденията и
доказателствата затова, че той като ищец- купувач не е разполагал с реален,
използваем двуседмичен срок за плащане на продажната цена. Той не е имал
разумен срок за плащане. Сочи, че решение № 102/16г. на ВКС, с което е
обявен за окончателен предварителен договор за продажба на недвижим имот,
сключен между страните по делото, предвижда двуседмичен срок за
плащане на цената от влизането му в сила. Този съдебен акт е постановен на
21.07.2017г., но за него страните не се уведомяват, а достъпът до текста му е
след обявяването му на сайта на ВКС. Жалбоподателят живее постоянно в
чужбина, поради което комуникацията между него и защитника му е
забавена и затруднена. С определение от 21.05.2018г. СГС е постановил
възстановяване на срок за плащане. Този съдебен акт е обжалван пред САС от
1
ответниците и САС е приел, че той не подлежи на обжалване. Неговото
определение е влязло в сила на 11.09.2018г. Делото е върнато в СГС на
18.09.2018г. Ако се приеме, че възстановеният срок, тече от 11.09.2018г., но
това става известно на 18.09.2018г., то въззивникът има само седем дни да
плати цената, а не четиринадесет. За да се предотврати неопределеността на
сроковете е подал молба за продължаване на срока за плащане, която е
оставена без уважение. Разпореждането за това е от 20.09.2019г. То съдържа
указания да бъде уведомен процесуалният му представител за датата на
влизане на определението на САС в сила. Това не е изпълнено. За периода от
19.09.2019г. до 09.10.2019г. при ежедневни справки в деловодството е
предоставена информация, че делото е на доклад. Необосновано съдът е
приел, че той е следвало да плати цената преди подаване на молбата за
възстановяване на срока. Счита, че не може да му се вмени в тежест рискът
да плати без да е известно дали съдът ще възстанови срока, т.е. дали ще
плати по валиден договор и валидно решение. Ответниците имат значителни
задължения и ако плати при евентуално обезсилване на решението, той може
да не получи обратно платеното. Ако съдът е считал, че трябва да се
представят доказателства за плащане, то е следвало да откаже да възстанови
срока. Неправилно съдът не е изследвал причините, поради които
въззивникът не е изпълнил. В производството по чл.362, ал.2 от ГПК следва
да се установи дали е извършено плащане, но и причините, ако такова не е
направено, както и дали не са налице причини, които не могат да му се вменят
във вина за неизпълнението. Неправилно съдът е преценил връчването на
уведомление по чл.99, ал.3 от ЗЗД само като указание по коя сметка да плати.
Извършената цесия има широко значение. Действията на ответниците трябва
да се разглеждат като потвърждение за имуществено разместване,
постановено с решението на ВКС за обявяване на предварителния договор за
окончателен. Цесията пряко накърнява интересите на държавата, която има
вземания към ответниците, както и интересите на въззивника. Ако плати
продажната цена по сметка на цесионера, няма да може да се снабди с препис
от съдебното решение за обявяване на предварителния договор за
окончателен. Затова уведомлението за извършената цесия представлява
действия за създаване не пречки за изпълнението на решението, а не
съдействие.
2
Затова жалбоподателят моли въззивния съд да отмени атакуваното
решение и да постанови друго, с което да отхвърли молбата за обезсилване на
решение № 102/21.07.2017г. по т.д. № 702/16г. на ВКС, ТО, IIт.о.
„Ориел“ ЕООД и „Прима СД“ ЕООД в депозиран писмен отговор
оспорват жалбата. Считат я за неоснователна, а обжалваното решение за
правилно и законосъобразно.
Съдът след като обсъди доводите на страните и събраните по делото
доказателства в първоинстанционното и въззивно производство по реда на
чл.235 от ГПК, намира за установено следното от фактическа и правна страна:
СГС е сезиран с молба от „Ориел“ ЕООД и „Прима СД“ ЕООД по
чл.362, ал.2 от ГПК за обезсилване на решение № 102/ 21.07.2017г.,
постановено по т.д. № 702/2016г. на ВКС, II т.о./, с което е обявен за
окончателен предварителен договор, сключен между тях и Д. Р. Д..
Молителите твърдят, че не са получили плащане на посочената в решението
цена.
С молба от 10.11.2017г. Д.Д. е поискал тълкуване на решение №
102/21.07.2017г. на ВКС и възстановяване на срока за плащане на цената.
В депозиран писмен отговор „Ориел“ ЕООД и „Прима СД“ ЕООД
заявяват, че ако молбата е подадена след изтичане на срока, същата следва да
бъде оставена без уважение. Считат доводите, изложени в нея за
неоснователни.
С определение от 21.05.2018г., постановено по реда на чл.64 от ГПК,
СГС е възстановил срока за плащане на цената на имота. Същото е
обжалвано от молителите като частната им жалба е оставена без разглеждане
от САС. Определението на въззивната инстанция е влязло в сила на
11.09.2018г.
С молба от 04.06.2018г. Др. Д. е поискал продължаване на срока за
плащане на цената, която е оставена без уважение с разпореждане от
20.09.2018г.
Не се спори, че до жалбоподателят чрез неговия пълномощник адв. Л.,
3
е изпратено уведомление по чл.99, ал.3 от ЗЗД от „Ориел“ ЕООД и „Прима
СД“ ЕООД, с което го уведомяват за извършената цесия на вземането, което
имат към него по решение № 102/21.07.2017г. на ВКС. То е прехвърлено на
М. К. Б.. С него го уведомяват по коя сметка следва да изпълни. В съдебното
заседание, проведено на 08.04.2019г. адв. Л. е заявила, че е получила
уведомлението.
При тези доказателства СГС е постановил обжалваното решение като е
приел, че Др. Д. не е изпълнил задължението си да плати в срок продажната
цена на недвижимия имот по предварителен договор, сключен на 23.06.2009г.
и анекс към него от 04.08.2010г.
Пред въззивния съд нови доказателства не са ангажирани.
При така установената фактическа обстановка от правна страна съдът
приема, че предмет на въззивното производство е молба по реда на чл.362,
ал.2 от ГПК.
Въззивният съд следи служебно за валидността на
първоинстанционното решение, за допустимостта му в обжалваната част, а по
отношение на правилността му е обвързан от посоченото в жалбата- чл.269 от
ГПК, с изключение на допуснато нарушение на императивна
материалноправна норма.
Обжалвания съдебен акт е валиден и допустим.
По правилността му.
В глава Тридесет и първа от ГПК е уредено особено исково
производство, свързано с обявяване на предварителен договор за окончателен
по иск с правно основание чл.19, ал.3 от ЗЗД. Решението на съда замества
договора, който страните биха сключили. Ако ищецът трябва да изпълни
насрещно задължение, съдът в решението си трябва да даде двуседмичен
срок от влизането му в сила за това.
С решение № 102/21.07.2017г., постановено по т.д. № 702/16г. на ВКС,
II т.о. е обявен сключеният между страните предварителен договор за
окончателен като поради наличието на насрещно задължение за ищеца Др. Д.
4
на основание чл.362, ал.1 от ГПК, му е даден двуседмичен срок да плати на
ответниците- продавачи сумата от 32 600 евро, представляваща остатък от
цената на имота.
Не се спори, че това насрещно задължение не е изпълнено в
първоначалния двуседмичен срок започнал да тече на 21.07.2017г. и изтекъл
на 04.08.2017г. Затова и продавачите са поискали обезсилване на решението
на ВКС, каквато възможност им предоставя чл.362, ал.2 от ГПК. Тя
обезпечава интереса на продавача да получи в срок насрещната престация,
която кореспондира на прехвърлянето на правото на собственост по силата на
съдебното решение. Срокът за изпълнение от друга страна има за цел да
подкани ищеца по иска с правно основание чл.19, ал.3 от ЗЗД да плати, за да
постигне правните последици, целени със съдебното решение.
Обезсилването е равнозначно на разваляне с обратна сила на
гражданскоправните последици на решението. Затова по аналогия намират
приложение правилата за разваляне на договорите- чл.87- чл.88 от ЗЗД.
От друга страна, тъй като става въпрос за облигационно задължение,
което подлежи на изпълнение, длъжникът може да се брани с възражения,
произтичащи от общите разпоредби на ЗЗД, приложими към изпълнението,
включително и на забава на кредитора. В производство по чл.362, ал.2 от
ГПК съдът проверява, съобразно доказателствата, дали неизпълнението на
купувача да изплати насрещното задължение в срок е станало по
извинителни причини или поради обстоятелства, които не могат да му се
вменят във вина- чл.81 от ЗЗД./ Р № 9024.02.2010г. по гр.д. № 8526/08г., ВКС,
IV г.о./
Както в жалбата, така и в молбата за възстановяване на срока за
плащане и в съдебното заседание пред СГС, Др. Д. е въвел възражение за
невъзможност да плати поради трайно отсъствие от страната, голяма часова
разлика от мястото, където се намира, липсата на реален двуседмичен срок да
плати. Това може да се квалифицира по чл.81 от ЗЗД като чрез горните
твърдения иска да се освободи от отговорност, защото невъзможността да
изпълни се дължи на причина, която не може да му се вмени във вина. Най-
съществената причина, която излага, е свързана с дадения му двуседмичен
5
срок с решението на ВКС да плати цената на имота, предмет на
предварителния договор. Поддържа, че той фактически не е бил с такава
продължителност, тъй като за съдебния акт на касационната инстанция
страните не се уведомяват, поради което не е могъл своевременно да се
запознае с него. Според нормата на чл.296, т.1 от ГПК в сила влизат
решенията, които не подлежат на обжалване. Решенията на ВКС са
окончателни и попадат в тази хипотеза. Те влизат в сила от деня на
постановяването им. Според чл.7, ал.2 от ГПК съдът връчва на страните
препис от актовете, подлежащи на самостоятелно обжалване. Тази разпоредба
изключва задължението за изпращане на препис от касационното решение
на страните, включително и на жалбоподателя. Съобразно принципа за
добросъвестност, регламентиран в чл.3 от ГПК, всяка страна е дължан да
упражнява процесуалните си права добросъвестно и съобразно добрите
нрави. Добросъвестността предполага страната лично или чрез пълномощник
да полага необходимата грижа, за да извърши срок процесуалните действия
указани от съда или произтичащи от закона. В този смисъл въззивникът е
имал процесуалното задължение да се запознае със съдебното решение на
ВКС, от което за него произтича задължението за плащане на цената на
имота. Посоченото обстоятелство, че с него може да се запознае само след
обявяването му в сайта на касационния съд, не може да се приеме като
извинителна причина или такава, която не може да му се вмени във вина.
Постоянното му пребиваване в друга държава също не го освобождава от
отговорността да изпълни, доколкото изпълнението може да се реализира и
чрез другиго, освен, ако кредиторът има интерес задължението да се изпълни
лично от длъжника-чл.73 от ЗЗД. Др. Д. не е положил дължимата грижа, с
която да води процеса и да упражнява процесуалните си права, за да се
уведоми за съдебното решение от 21.07.2017г. Той е имал възможност да
плати и по този начин да изпълни насрещното си задължение, посочено в
решението на ВКС, постановено по иск с правно основание чл.19, ал.3 от ЗЗД,
във възстановения срок. Но и тук се оспорва, че също не е имал реално
двуседмичен срок, за да изпълни, а само седем дни, от които три неработни.
За определението на САС, с което е оставена без разглеждане частната жалба
на молителите, срещу съдебният акт, с който се възстановява срока по чл.362,
ал.1 от ГПК, въззивникът е бил уведомен чрез своя пълномощник на
24.08.2018г. Той е получил препис от него и е имал възможност да проследи
6
дали ще влезе в сила или ще бъде обжалван. Затова не може да се приеме за
вярно, че е узнал, че определението на САС е необжалвано и е влязло в сила
по- късно от 11.09.2018г. От тази дата е започнал да тече новия двуседмичен
срок за плащане на цената на имота, в който отново Др. Д. не е изпълнил
задължението си. Наличието на неработни дни не го лишава от възможността
да престира. Разпоредбата на чл.72 от ЗЗД не предвижда той да бъде
продължаван поради наличието на време, през което да не може да се
изпълни, в случая неработни дни през времетраенето на срока. Тази
разпоредба изрично предвижда как се броят сроковете. Този, който се брои
по седмици, изтича в съответния ден на последната седмица при спазването
на чл.72, ал.2 от ЗЗД. Срокът е предвиден в полза на купувача и неговата
продължителност е приета от законодателя за разумна и достатъчна, за да
може да изпълни. Съгласно чл.71 от ЗЗД той се смята уговорен в полза на
длъжника, ако не следва друго от волята на страните и от естеството на
задължението. Съдебното решение, с което се обявява предварителен договор
за окончателен, замества договора, който страните е трябвало да сключат и
затова следва да се приеме, че двуседмичният срок по чл.362, ал.1 от ГПК е
предвиден в полза на купувача. Той е следвало да има готовност да изпълни
независимо от това дали определението от 21.05.2018г. ще се обжалва или
не. За да се освободи от отговорност въззивникът е могъл да внесе
дължимата сума в банкова сметка на името на кредиторите и със заверяването
й ще се счита, че той е изпълнил точно. Сочените обстоятелства, които
според жалбоподателя са го поставили в обективна невъзможност да изпълни
нямат такъв характер. Такива обстоятелства, които освобождават длъжника
от отговорност са тези, които той не е предизвикал, нито е могъл и не е бил
длъжен да предвиди. Тези обстоятелства трябва да са настъпили и да са
препятствали реалното изпълнение.
Доводите във връзка с цесионния договор сключен между дружествата-
продавачи и трето лице въвеждат в процеса възражение за забава на
кредитора, тъй като по този начин не му оказват съдействие да изпълни, а
създават пречки за изпълнението. Законът не забранява на кредитора да
прехвърли свое вземане, ако законът, договорът или естеството на вземането
допускат това. Със сключването на договора той поражда действие между
страните. Предвиденото задължение за уведомяване на длъжника има за цел
7
да защити неговите интереси като бъде известен за това кому трябва да
изпълни. Т.е. той трябва да знае кой е кредиторът му, за да изпълни валидно
задължението си. Сключената цесия не може да се приеме като пречка той
да изпълни или като недаване на необходимото съдействие от страна на
кредитора, с което той да се постави в забава – чл.95 от ЗЗД. Промяната на
кредитора не възпира длъжника от изпълнение и не го освобождава от
отговорност. Няма пречка да се цедира вземане за цената на имота,
произтичащо от съдебно решение, постановено по чл.19, ал.3 от ЗЗД в
производството по чл.362, ал.1- чл.364 от ГПК. Дали цесията накърнява
интереса на държавата е въпрос, който е неотносим към настоящото
производство и неговия предмет. Публични задължения на продавачите не
са обективна причина, поради която въззивникът би бил в невъзможност да
изпълни или да създава риск за него. Цедирането на вземането не го лишава
от възможността да получи препис от решението за обявяване на
предварителния договор за окончателен. Продавачите по предварителния
договор, обвързани от съдебното решение по чл.19, ал.3 от ЗЗД, не са
прехвърлили правото на собственост с цедиране на вземането, което имат
срещу въззивника, поради което не съществува пречка, той да го получи с
изплащане на остатъка от продажната цена на имота.
Др. Д. не е изпълнил задължението си, произтичащо от
конститутивното решение, постановено по чл.19, ал.3 от ЗЗД в посочения в
него и установен от закона срок, поради което то подлежи на обезсилване.
Това е правна последица от неговото неизпълнение.
Обжалваният съдебен акт следва да бъде потвърден.
На жалбоподателя не се дължат разноски за настоящата инстанция.
Ответниците не са направили такова искане.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
8
ПОТВЪРЖДАВА решение № 5422/17.07.2019г. на СГС, ГО, 20 състав,
постановено по гр.д. № 10788/13г.
Решението подлежи на обжалване пред ВКС в едномесечен срок от
съобщението до страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
9