Р А З П О Р Е Ж Д А Н Е
№ 18.06.2018 г. гр.Айтос АЙТОСКИ РАЙОНЕН СЪД наказателен състав
На
осемнадесети юни през две хиляди и осемнадесета година
В закрито
заседание в следния състав:
Районен съдия: Таня Спасова
като
разгледа докладваното от съдия Спасова НЧХД № 160 по описа за 2018 година, и за
да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото
е образувано по тъжба на Х.И.М. с ЕГН ********** ***, против А.И.А. с ЕГН **********
*** с обвинение по чл.130, ал.1 от НК.
След размяната на книжата
първоначалният съдия докладчик е бил отведен, а в постъпилия отговор на тъжбата
е направено възражение за недопустимост на наказателното производство,
съответно се иска неговото прекратяване на основание чл.24, ал.1, т.6 от НК във
връзка със задължителните указания, дадени с ТЪЛКУВАТЕЛНО РЕШЕНИЕ № 3 от
22 декември 2015 година на ОСНК, вкл. се иска присъждане на направените
разноски за адвокатско възнаграждение.
Делото е подсъдно на
настоящия съд, тъй като деянието по тъжбата попада в обхвата на действие на
РС-Айтос.
Съгласно чл.250, ал.1 от НПК съдът прекратява наказателното производство в случаите по чл.24, ал.1, т.2,
3, 4, 6, 7, 8, 8а, 9 и 10, а когато производството е образувано по тъжба на
пострадалия – и в случаите по чл.24, ал.5 от НПК.
В случая са налице
основанията за прекратяване на наказателното производство по чл.24, ал.1, т.6
от НПК, като съображенията на съда за
така направения извод са следните:
Видно от данните по
делото и в частност материалите в приложеното по делото АХ № 155/2018 г. по
описа на АРС, срещу подсъдимия А.А. е било водено производство по реда на
чл.1, ал.2 от Указа за борба с дребното хулиганство /УБДХ/. Така цитираното
производство е било образувано по повод съставен акт за констатиране на дребно
хулиганство от 10.05.2018 г. на РПУ-Р., като актът е съставен срещу А.А. за
това, че на 09.05.2018 г., около 09:30 часа, на поляна, намираща се в края на
с. Т., общ. Р., извършил непристойни действия на публично място, изразяващи се
в нанасяне на удари с юмрук в лицето на Х.И.М.. Съдът при разглеждане на
делото е приел осъществяване на състава на нарушението по чл.1, ал.2 от
УБДХ, поради което е наложил наказание глоба от 100 лева на А.А. за извършеното
от него нарушение. По административно наказателната преписка е било приложено и
СМУ № 109/2018 г., издадено на Х.М. по повод уврежданията, получени при
инцидента от 09.05.2018 г. около 10 часа.
Впоследствие с настоящата
тъжба, подадена от Х.М., е инициирано едно последващо
наказателно производство отново срещу лицето А.А. досежно същите факти, а
именно, че на 09.05.2018 г., преди обяд в с. Т., общ. Р., А.А. е нанесъл
юмручни удари в главата на Х.М., при което му е причинил лека телесна повреда
по чл.130, ал.1 НК, за които факти съдът вече се е произнесъл с цитираното решение
по реда на УБДХ. Представено е към тъжбата СМУ № 109/2018 г. – същото, което е
било представено от тъжителя на полицейските органи по преписката, образувана
по УБДХ.
При тези фактически данни
наказателното производство, образувано с подадената тъжба, е в противовес с
постановките, приети в ТЪЛКУВАТЕЛНО РЕШЕНИЕ № 3 от 22 декември 2015
година на ОСНК на ВКС и в частност с отговора, който върховната съдебна инстанция
е дала на въпрос 1.1. от цитираното ТР, а именно: наказателното производство,
образувано срещу лице, по отношение на което е било проведено административно наказателно
производство с влязъл в сила акт подлежи на прекратяване на основание чл. 4, §
1 от Протокол № 7 по реда на чл. 24, ал. 1, т. 6 от НПК. В мотивите на
цитираното Тълкувателно решение е прието, че според изискванията на чл. 4 от
Протокол № 7 към Конвенцията приключилото първо по ред административно наказателно
производство, ако е с наказателен характер по смисъла на чл. 6, § 1 от ЕКПЧ,
съставлява процесуална пречка за образуване и провеждане на последващо
наказателно производство срещу същото лице за същото деяние, дори когато то
осъществява признаците на престъпление по НК. В тези случаи изолирането на
проведеното административно наказателно производство от обсега на действие на
чл. 24, ал. 1, т. 6 от НПК пряко се конфронтира с принципа ne bis in idem.
Прието е, че в случаите, когато е ангажирана наказателната отговорност на лице,
по отношение на което за същото деяние е било проведено административно наказателно
производство, с наказателен характер по смисъла на Конвенцията, правилото на
чл.4, §1 , от Протокол №7, следва да се прилага по най-близкия процесуален ред,
а именно – на прекратяването на наказателното производство по чл. 24, ал. 1, т.
6 от НПК. Нормата на чл.4, от Протокол №7 следва да бъде схващана като забрана
за преследване и наказване за второто деяние, доколкото то произтича от
идентични факти или от такива, които по същество са „значително същите“-
сходни. Правната квалификация на деянията е критерий без решаваща роля за
определянето на idem. Водещо е значението на фактическата идентичност или
съществено сходство от обективна и субективна страна на конкретно осъщественото
от дееца поведение. Ето защо процесуално опорочен е именно
вторият процес, тъй като е образуван или е продължил движението си срещу дееца
след окончателното приключване на административно наказателното производство с
наказателен характер по повод същото деяние, а това съставлява нарушение на чл.
4, § 1 от Протокол № 7. С прекратяване на основание чл. 4, § 1 от Протокол № 7
по реда на чл. 24, ал. 1, т. 6 от НПК на второто по ред наказателно
производство, образувано и/или проведено срещу дееца след окончателното приключване
на административно наказателно производство с наказателен характер за същото
деяние, респ. с отмяна на постановените по него съдебни актове и
прекратяването му, националните власти признават и цялостно компенсират
допуснатото нарушение на забраната ne bis in idem /в.1.2.2 от ТР/.
Настоящият случай, с
оглед гореизложената фактология на развилото се административно наказателно и образуваното
след неговото окончателно приключване наказателно производство досежно същите
факти, същото деяние и същия извършител, е хипотеза, попадаща именно във
визираната във въпрос 1.1 на цитираното Тълкувателно решение и производството
по второто образувано НЧХД 160/2018 г. по описа на АРС следва да бъде прекратено
на посоченото основание.
На основание чл.250, ал.3
и 4 от НПК препис от разпореждането за прекратяване на наказателното
производство следва да се връчи на страните, като същите могат да го обжалват
по реда на глава 21 от НПК.
С оглед прекратяване на
наказателното производство разноските за адвокат, направени от подсъдимия в
размер на 500 лева, на основание чл.190, ал.1 от НПК следва да се възложат на
частния тъжител.
С оглед на гореизложеното и на основание
чл.250, ал.1 вр. с чл.24, ал.1, т.6 от НПК, съдът
Р А З П О Р Е Д И:
ПРЕКРАТЯВА наказателното
производство по НЧХД 160/2018 г. по описа на АРС, образувано по повод тъжба,
вх. № 2908 от 16.05.2018 г., подадена от Х.И.М.
с ЕГН ********** ***, против А.И.А. с ЕГН ********** *** с обвинение за
извършено на 09.05.2018 г. престъпление по чл.130, ал.1 от НК.
На основание чл.190, ал.1 от НПК ОСЪЖДА Х.И.М.
с ЕГН ********** *** да заплати на А.И.А. с ЕГН ********** *** направените
разноски за адвокатско възнаграждение от 500 лева.
Разпореждането
може да се обжалва пред Бургаския окръжен съд в 15 - дневен срок от
съобщението. Препис от разпореждането да се връчи на страните.
Районен съдия: