Определение по дело №4507/2019 на Районен съд - Стара Загора

О  П  Р  Е  Д  Е  Л  Е  Н  И  Е

 

 

Старозагорски районен съд, гражданска колегия, в закрито заседание на 17.10.2019 г. в състав:     

                                                             ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАНЯ ТЕНЕВА

 

като разгледа гр.д. № 4507 по описа за 2019 година на Районен съд- Стара Загора, за да се произнесе взе предвид следното:

 

Предявен е иск за издръжка от Д.К.М., действаща чрез своята майка и законен представител – П.В.П. срещу бащата К.Н.М. за изменение на издръжка.

Исковата молба е редовна и допустима. Представените с нея писмени доказателства са относими и необходими и следва да бъдат приети. Направени са доказателствени искания, които съдът намира, че следва да уважи с изключение на искането за данъчно-осигурителна информация по отношение на ответника, по което искане съдът ще се произнесе в първото по делото съдебно заседание.

В срока по чл. 131 от ГПК е депозиран писмен отговор. Отправени са доказателствени искания.

 

                                     

Водим от гореизложеното  и на осн. чл. 312 от ГПК съдът

 

О  П  Р  Е  Д  Е  Л  И :

 

ПРИЕМА представените с исковата молба и отговора писмени доказателства.  

ДАВА ВЪЗМОЖНОСТ на всяка от страните да води по един свидетел при режим на довеждане.

ДА СЕ ИЗПРАТИ съобщение до ДСП гр. Стара Загора за изготвяне на становище.

         ДА СЕ ИЗИСКА И ПРИЛОЖИ гр.д.№ 5499/2015 г. по описа на РС Стара Загора.  

         ОТЛАГА произнасянето по искане за данъчно-осигурителна информация по отношение на ответника в първото по делото о.с.з.

ВНАСЯ делото за разглеждане в открито съдебно заседание, което НАСРОЧВА на 07.11.2019 г. в 13.30 часа, за която дата да се призоват страните, както и ДСП, на които да се връчи препис от настоящото определение и доклада.

         ДОКЛАД по делото:

 

         Ищцата твърди следното:

Ответникът -К.Н.М., е баща на роденото ни от съвместното фактическо съжителство малолетно дете Д.К.М. с ЕГН **********.

С решение № 42/11.01.2016 г. по гр. д. 5499/2015 г. по описа на РС- Стара Загора влязло в сила на 01.02.1016 г. на детето ми Д.К.М. считано от *** г. е определена месечна издръжка ,която бащата да заплаща в размер на 160 лв./ сто и шестдесет лева/ , ВЕДНО със законната лихва за всяка просрочена вноска до окончателното й изплащане и до настъпване на основания за нейното изменение или прекратяване.

От присъждането на издръжка в посочения размер е изминал значителен период от време - повече от 3.8 години, време през което същевременно се измениха значително социално - икономическите условия за живот в страната се промениха значително. С израстването на детето нараснаха базовите нуждите от разнообразна храна, подходящо според сезона облекло, здравни, образователни, спортни и културно-развлекателни потребности.

Детето посещава целодневна детска градина / ЦД/ № 8 „Българче“ в гр. Стара Загора , започна да проявява , разнородни интереси. Като майка започвам силно да се затруднявам да поема разходите на детето сама както по таксата в детското заведение / градина /, така и честото наложително закупуване на лекарствени медикаменти поради боледувания на детето.

Същевременно бащата е млад, здрав и работоспособен човек и заплащането на по-висока издръжка е в неговите възможности, тъй като получава месечна заплата , която е с размер над средния за страната.

Живее и работи в гр. Стара Загора , притежава собствено жилище.

Бащата рядко осъществява личен контакт с детето. Полагането на грижи за детето от страна на бащата - ответника извън определената издръжка е препоръчително и желателно при положение, че има желание и възможности да полага такива. Такива обаче не се полагат и ответникът по никакъв друг начин не участва в живота на дъщеря си.

Като майка единствено осигурявам лятна почивка на дъщеря си и подходящи развлечения по време на почивните дни.

От приложената към исковата молба Служебна бележка № 56/26.08.2019 г. е видно, че детето Д.К.М., с ЕГН , ********** посещава целодневна детска градина № 8 „ Българче“ в гр. Стара Загора, находяща се на ул.”Ген. Гурко“ № 49.

В настоящия случай малолетното ни дете безспорно се нуждае от увеличени средства за издръжка необходими за здравословно изхранване, облекло, домашен уют, лекарства /при необходимост/, посещение на целодневна детска градина /ЦДГ/, транспортни разходи, пособия, развлекателни и спортни занимания, от технологични иновации / компютър, таблет / -зимна , пролетна и лятна почивка и т.н.

Като родител и законен представител който фактически отглежда и възпитава детето ни видно от приложеното счетоводно Удостоверение № ТРЗ-02-254/26.08.2019г. издадено от работодателя ми УМБАЛ „Проф Д-р Стоян Киркович“ АД, гр. Стара Загора месечното ми брутно/нетно трудово възнаграждение за пълен работен месец и за периода от месец август 2018 г. до месец юли 2019 г. в размер на 8057.14 лева , а с обезщетенията за временна нетрудоспособност за същия период общия ми доход е в размер на 8616.47 лв. което е твърде недостатъчно за да се справям с всички месечни битови разходи и ежедневни такива

Ответникът е работоспособен , трудово ангажиран с достатъчно добри доходи, и поддържа среден стандарт на живот, поради което разполага с възможности да заплаща ежемесечна издръжка на своето малолетно дете в увеличен размер , който се обуславя от нуждите му (чл. 175 от ГПК; т. 11 от ППВС № 5/1970 г.)

При предходното определяне издръжката на Д. същата беше на четири месеца. В момента детето е на близо 4 години, време през което минималната работна заплата за страната се увеличаваше ежегодно, което е едно от променените икономически обстоятелства при които е беше определен първоначалния размер на издръжката от 160 лева.

Считам, че подходящият размер на издръжката, който да отговаря едновременно на потребностите на детето и на доходите на родителите , почива на базата на нуждите на детето и възможностите на двамата родители. Необходимата обща месечна издръжка на детето ни възлиза на около 400 лв., от които: 50 лева месечно за ЦДГ на детето; 60 за лакомства; 100 лева - за храна, ток, вода, отопление, и задоволяване на други текущи нужди, включително и такива, необходими за правилното интелектуално и физическо развитие, както и за задоволяване на здравословните проблеми; 80 лева средномесечно - за дрехи и обувки; 20 лева - за телефон и интернет; 70 лева - средномесечно за развлечения и почивки;

Бащата следва да осигурява по 260 лева месечна издръжка за детето си Д., а останалите 140 лева следва да се поемат от майката. Ето защо като съобразите от една страна - нуждите на детето от издръжка съобразно обикновените условия на живот и вземайки предвид възрастта му (т. 4 от ППВС № 5/1970 г.).

От друга страна като съобразите и възможностите на родителите му да му осигуряват издръжка, съобразно техните доходи, имуществено състояние и квалификация (чл. 143, ал. 1 от СК) да определите и присъдите изменение на издръжката на малолетното дете съгласно нормата на чл. 150 от СК.

При определяне размера на месечната издръжка следва да вземете предвид зачитайки обстоятелството, че малолетното ни дете - Д. живее и ще живее при своята майка, която е полагала, полага и ще полага непосредствените ежедневни грижи и тревоги съпътстващи отглеждането и възпитанието му. (т. 7 от ППВС № 5/1970 г.).

Ответникът няма друго ненавършило пълнолетие дете от реда на малолетното ни , на което също да е задължен безусловно да осигурява издръжка (чл. 141, т. 1 и чл. 143, ал. 2 от СК).

От правна страна

Задължението за издържане на детето до навършване на пълнолетие възниква за родителите с факта на раждане на детето. Съгласно нормата на чл.143, ал.1 и 2 от СК в сила от 01.10.2009 г. , родителите дължат безусловно издръжка на своите ненавършили пълнолетие деца / родени извънбрачни или осиновени /, до навършване на пълнолетие независимо от това дали са работоспособни и дали могат да се издържат от имуществото си и от това тяхно задължение произтича основното им задължение да се грижат за тях и да ги подготвят за обществено полезна дейност.

Конкретният размер на дължимата издръжка следва да бъде определен с оглед критериите, визирани в чл.142 от СК: в зависимост от нуждите на детето и възможностите на родителите. като ал. II на чл.142 от СК посочва,че минималният размер на издръжка за едно дете е равна на една четвърт от размера на минималната работна заплата. С Постановление №320/ 20.12.2018 г. на МС, от 01.01.2019г. е определен размер на минималната работна заплата от 560 лв. , считано от 01.01.2019 г., съобразно който минималната дължима от родителя издръжка не може да е по-ниска от 140 лв., независимо от възможностите му да плаща такава.

При новата нормативна уредба съдът не е обвързан от определени максимални размери и с оглед на конкретните доказателства по всяко дело за издръжка, може да определи издръжка .която е в интерес на детето и съответства на доходите на родителя.

Законът позволява да се правят конкретни и индивидуални преценки за нуждите на непълнолетното дете за задоволяване на обичайни потребности , като се вземат предвид възрастта му, разходите за облекло и храна, пособия за занимания, езиков курс, активна спортна дейност,посещения на спортни мероприятия, здравословно състояние както и особените му потребности за конкретната възраст/ социално общуване, физическо, културно и духовно развитие.

Намирам за социално справедливо ,че увеличението на първоначално определената месечна издръжка следва да е обвързано с процента увеличение на минималната работна заплата т.е. при близо 48 % увеличение на минималната работна заплата /от 380 лв. през 2015 г. до 560 лв. през 2019 г./ увеличението да следва същия процент за да отговори на нарасналите потребности и изменените икономически условия. Прилагайки формулата на нарастване на MP3 с 48 % за изминалия период и отнесени към присъдената издръжка се получава: 160 лв. х 48 % = 76.80 лв. Имайки предвид,че изменението ще е за бъдещ период то един размер от 250-260 лв. би бил напълно справедлив и по възможностите на отсъстващия родител - ответника К.Н.М..

ПЕТИТУМ

ДА СЕ ИЗМЕНИ  размера на определената с Решение № 42/11.01.2016 г. по гр. д. № 5499/2015 г. по описа на Ст.РС - Ш-ти гр. състав влязла в сила на 01.02.2016 г. месечна издръжка от 160 лв. дължима от бащата К.Н.М. ЕГН********** на детето Д.К.М. с ЕГН **********, чрез неговата майка и законен представител П.В.П., ЕГН **********, като СЕ УВЕЛИЧИ същата от 160 /сто и шестдесет лева/ лв. на 260 лева /двеста и шейсет лева/, считано от деня на постъпване на исковата молба в съда - 03.09.2019 г., до настъпване на друга законоустановена причина за нейното изменение или прекратяване, ВЕДНО със законната лихва върху всяка просрочена вноска за времето от падежа - 5-то число но текущия месец до окончателното й изплащане.

Претендирани са разноски.

 

         Ответникът твърди следното:

Ищцата П.В.П., с ЕГН-********** е завела срещу доверителят ми иск, с който иска да бъде изменен размерът на определената с Решение № 42/11.01.2016г. по гр.д. № 5499/2015 г. месечна издръжка на дъщеря им Д.К.М. от 160 /сто и шестдесет лева/ на 260 /двеста и шестдесет лева/

В исковата молба ищцата е посочила единствено, че детето е родено от фактическото ни съжителство и че доверителят е осъден да заплаща месечна издръжка на детето им в размер на 160/сто и шестдесет лева/ по посоченото в исковата молба решение.

С исковата молба ищцата сочи, че от раждането на детето е изминал значителен период от време повече от 3.8 години, като твърди бланкетно, че икономическите условия в страната са се изменили значително.

Дъщеря им едва е навършила 4 години, но с исковата молба ищцата претендира за необходими разходи, за закупуване на технологични иновации - компютър и таблет, но не обосновава нуждата от тях.

По делото ищцата не е представила писмени доказателства за направени разходи за спортни занимания, закупуване на таблет и компютър и други, за които твърди, че малолетното дете има нужда. Считам, че детето има нужда да се развива правилно и средствата за нея да отиват в правилна насока, но след представяне на категорични писмени доказателства в тази насока.

С исковата молба ищцата е изложила неверни твърдения, както й е „спестила“ факти относно грижите полагани за общото им дете и за съвместното им съжителство. С исковата молба ищцата твърди, че единствена осигурява лятната почивка на дъщеря си и развлечения по време на почивните дни.

Доверителят ми е живял на семейни начала заедно с ищцата и дъщеря си в дома им на ул. „Ген. Столетов“ № 18, вх. А, от началото на септември 2016 година, до началото на август 2019 г. —, като за този период, изцяло е поел финансовата грижа за дома, сметките за отопление, ВиК, храна, за нуждите на детето. П. е получавала майчинство, а по-късно започнала работа. Докато били заедно и двамата са полагали грижи за общото им дете, което растяло в дома му и двамата с П. се грижили за него. В началото на август 2019г. те се разделили, като П. взела детето със себе си.

Доверителят ми поискал от ищцата да му позволява да вижда детето през уикендите, което било няколко пъти в месеца, както и да го води при майка му - неговата баба, с която то вече е свикнало и която за тези години също полагала грижи за него. Ищцата му отговорила, че няма да му дава да вижда детето и да си плаща издръжката.

Доверителят ми отново започнал да заплаща издръжка на дъщеря си, чрез нейната майка в размер определен по представеното с ИМ Решение - по 160 лв., като такава е плащал и за период от раждането на детето до септември 2016 г., когато майката на детето не е живеела с него.

Няколко пъти след раздялата им поискал да се види с детето и да го вземе, но ищцата отказала.

Доверителят ми работи в „Монтажинженеринг“ АД с ЕИК *********, като от представеното Удостоверение е видно, че Брутното му трудово възнаграждение е различно всеки месец, като варира между 748.05 лв. и 1217.40 лв. за посоченият период от 03.2019 г. до 07.2019 г.

Доверителят ми е заплащал издръжка за детето Д.К.М. по банкова сметка *** „Банка ДСК“ ЕАД, за което представяме вносни бележки от Банка ДСК — 15 бр. за плащане на издръжка за различни периоди и суми от 2016- 2019г. по сметка на П.В.П., като продължава и в момента да изпълнява това свое задължение, като считаме за неоснователно искането на ищцата за допускане на предварително изпълнение на решението в частта на издръжката на осн. чл. 242 от ГПК.

Счита че, предявеният иск за увеличение размера на претендирана издръжка от 160 лв. на 260 лв. е неоснователен и недоказан по размер, като моли да се отхвърли същия с всички законови последици от това.

 

         При иск за изменение на издръжка в тежест на ищеца е да установи какви са възможностите на ответната страна да изплаща издръжка, потребностите на детето/децата, както и че е налице трайна промяна в потребностите на детето или във възможностите на бащата.

         В тежест на ответника е да установи, че заплаща издръжка или да противопостави възражения за други алиментни задължения.         

 

ДАВА възможност на страните, след като се запознаят с изготвения по делото доклад да вземат становище в едноседмичен срок от съобщението, предприемат съответните процесуални действия и направят допълнителни искания за доказателства преди съдебното заседание, като ги предупреждава за последиците по чл. 312 ал. 2 от ГПК.

 

НАПЪТВА страните към спогодба, като им разяснява, че в този случай чрез взаимни отстъпки страните могат да постигнат по-бърз, икономичен и ефективен резултат, удовлетворяващ и ищеца и ответника.

 

 

                                                                            РАЙОНЕН СЪДИЯ: