РЕШЕНИЕ

гр. ЛЕВСКИ, _11.06._ 2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Районен съд – Левски, в публичното съдебно заседание на _единадесети май_ 2021 г. в състав: 

       Председател: _СТОЙКА МАНОЛОВА_

                           

при участието на секретаря _Ваня Димитрова_ и прокурора ­­__, като разгледа докладваното от съдия Манолова гр. дело № _719_ по описа  за _2020_ год., за да се произнесе, взе предвид следното:

 

В РС–Левски е постъпила ИМ от община Белене, представлявана от М. П. Д. – кмет на община Белене, чрез Румен Здравков Джантов – юрисконсулт на община Белене, срещу Н.П.И., ЕГН**********, с адрес: ***.

В исковата молба се твърди, че със заповед №569/15.11.2000г. на кмета на община Белене е изменен частично застроителният и регулационен план на централната част на гр. Белене, с което се определяла изграждането на 18 бр. гаражи. След проведен търг е сключен договор №38/26.03.2004г. за отстъпено право на строеж върху общинска земя. Община Белене е учредила за срок от 2 години на ответника право на строеж (суперфиция) на гараж №3, със застроена площ 20 кв.м. върху поземлен имот – УПИ І в стр. кв. 163 по плана на гр. Белене, понастоящем представляващ поземлен имот с идентификатор …, актуван с Акт за частна общинска собственост №1907/13.07.2004г. Като клауза в договора било посочено, че заедно с другите собственици на отстъпено право на строеж на гаражи, следва да изгради в груб строеж – гараж, в срок от две години. Последният договор за отстъпено право на строеж на гаража бил сключен на 09.01.2006г., от който момент започнал да тече двугодишният срок.

Твърди се, че срокът на договор №38 е изтекъл на 09.01.2008г., с което било погасено правото на строеж по давност, като до предявяване на иска не било започнало строителството.

Община Белене била собственик на земята, върху която е учредено правото на строеж и имала правен интерес от водене на настоящия отрицателен установителен иск.

Моли съда да постанови решение, с което да признае за установено по отношение на ответника, че той не е носител на право на строеж, отстъпено с Договор №38/26.03.2004г., вписан в Службата по вписване вх. Рег. №903/09.04.2004г., том ІІ, №242, том 4382.

Претендира направените по делото разноски по настоящото производство.

В едномесечния срок по чл. 131 от ГПК е постъпил отговор на исковата молба от особения представител на ответника.

По допустимостта на иска счита, че предявеният иск е недопустим на следните основания: съгласно подробно изложените мотиви към т.1 от цитираното от ищеца в исковата молба Тълкувателно решение №1/04.05.2012г. на ВКС по т.д. 1/2-011г., отговаряща на въпроса за смисъла на понятието „упражняване на правото на строеж“, употребена в чл. 67 от ЗС, следва цитат: “При неизпълнение на задължението за изграждане на сградата в уговорения срок, собственикът на земята може да развали договора по съдебен ред, с което ще отпадне правното му действие. Друго самостоятелно основание за прекратяване на правото на строеж е погасяването му по давност. Собственикът на земята може, без да разваля договора, направо да се позове на давността като предяви иск за собственост срещу суперфициара, на когото той е отстъпил правото на строеж, ако в петгодишен срок от учредяването му, сградата не е завършена до покрив“.

Твърди се от особения представител, че в задължителното за прилагане от съдилищата тълкувателно решение са посочени два алтернативни способа за постигане на съдебен акт, в който правото на строеж отпада – чрез предявяване на иск за разваляне на договора за суперфиция, или чрез предявяване на иск за собственост върху земята. В ТР не се посочвало като правен способ за противопоставяне на собствениците на земята срещу суперфициара предявяване на отрицателен установителен иск, че правото на строеж не съществува.

Счита, че предявяването на отрицателен установителен иск, в който да се противопостави давност е недопустимо, тъй като в ТР били посочени изчерпателно способите за това – иск за разваляне на договора, или иск за собственост. 

Моли съда да приеме, че предявеният иск е недопустим и да прекрати делото.

Ако въпреки изложеното приеме, че искът е допустим, да го отхвърли поради липса на доказателства, установяващи твърденията на ищеца. 

Съдът като прецени събраните по делото доказателства, приема за установено следното:

Предявеният иск е допустим, тъй като правото на строеж ограничава правото на собственост, поради което за собственика на поземления имот съществува винаги правен интерес да установи, че правото на строеж се е погасило в негова полза.

По делото е представен договор за отстъпено право на строеж върху общинска земя №38/26.03.2004 г., вписан в Службата по вписване вх. Рег. №*********, от който се установява, че  община Белене е отстъпила на Н.П.И. правото на строеж за гараж № 3, със застроена площ от 20 кв.м. върху общинска земя в  гр.****** по плана на гр. Белене, представляващ поземлен имот с идентификатор *****, актуван с Акт за частна общинска собственост №******г., възмездно. По силата на същия договор суперфициарът се е задължил да изгради в груб строеж гараж (тип монолитно строителство), съгласно одобрен архитектурен проект, в срок от две години от сключване на договора. По силата на договора, правото да се  построи сграда на чужда земя се погасява в полза на собственика на земята по давност, ако не се упражни в продължение на две години.

         По делото няма доказателства, от които да се установи, че ответникът е реализирал правото си на строеж в уговорения от страните 2- годишен срок от сключване на договора.

         Не са представени доказателства правото на строеж да е реализирано и в по-късен момент, преди погасяването му по давност.

Съгласно чл. 67, ал.1 от ЗС правото да се построи сграда върху чужда земя се погасява в полза на собственика на земята по давност, ако не се упражни в продължение на 5 години.

Съгласно съдебната практика, когато правото на строеж се учредява с договор между страните, от момента на сключването му или от момента, в който те са уговорили, че ще породи действие, започва да тече срокът за упражняването му.

Страните в договора не са постигнали съгласие той да породи действие след изтичане на някакъв срок или сбъдване на определено условие, поради което петгодишният давностен срок започва да тече от сключване на договора.

В случая се установи, че ищецът община Белене като собственик на поземлен имот – частна общинска собственост, е учредил право на строеж в полза на ответника на основание чл. 37 от ЗОС, чл. 58, ал.1, т.6 от наредбата по чл. 8, ал.2 от ЗОС, и Заповед на кмета на община Белене.

Относно началото на давностия срок по чл. 67 ал.1 от ЗС, според  съдебната практика това не е датата на придобиване на ограниченото вещно право на строеж, а момента, в който реализирането на строителството стане обективно възможно. В случая не са представени доказателства за ответника да не е било възможно започване реализирането на строителството след отстъпване правото на строеж, поради което давностния срок е започнал да тече от датата на придобиване на ограниченото вещно право на строеж, а именно от 26.03.2004 г.

Ответникът не е реализирал правото му на строеж в срок, чрез изграждане на грубия строеж на гаража в имота, съобразно одобрен архитектурен проект и обема на учреденото му право, като върху имота на общината от момента на учредяването на правото на строеж до настоящия момент не е започвало строителство.  

Изложеното води до несъмнения извод, че учреденото с договора от 26.03.2004г. право на строеж върху поземления имот – частна общинска собственост на община Белене, се е погасило в полза на собственика на земята по давност поради неупражняването му в продължение на пет години от момента на действие на договора – 26.03.2004г.

Предвид изложеното искът се явява основателен и следва да бъде уважен.

При този изход на делото ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца направените деловодни разноски.

Заплатена е държавна такса при завеждане на исковата молба в размер на 50 лв., 10 лв. такса вписване в Агенция по вписванията на искова молба, 300 лв. за особен представител. По отношение на юрисконсултското възнаграждение, съдът като съобрази делото, характера на иска и проведеното едно с.з., счита, че следва да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лв.

С оглед на изложеното ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца направените деловодни разноски – сумата общо 460 лв.

         Воден от горното, съдът

                                               Р Е Ш И :

 

         ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявения от община Белене, обл. Плевен, ЕИК:*****, представлявана от М. П. Д. – кмет на Община Белене, срещу Н.П.И., ЕГН**********, с адрес: ***, иск с правно основание чл. 124 от ГПК, че Н.П.И. не е носител на правото на строеж, отстъпено с договор № ****** вписан в Службата по вписвания гр. Левски с вх. рег. № ********.

         ОСЪЖДА Н.П.И., ЕГН**********, с адрес: ***, да заплати на община ***, обл. Плевен, ЕИК:***, представлявана от М. П. Д. – кмет на Община Белене, направените деловодни разноски в размер на общо 460 лв.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред ОКРЪЖЕН СЪД - ПЛЕВЕН в двуседмичен срок от връчване на копие от същото на страните.

 

 

                                      РАЙОНЕН СЪДИЯ: