№ 139
гр. Варна, 20.12.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и четвърти ноември през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Диана В. Джамбазова
Членове:Маринела Г. Дончева
Росица Сл. Станчева
при участието на секретаря Юлия П. Калчева
като разгледа докладваното от Росица Сл. Станчева Въззивно гражданско
дело № 20213000500470 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е въззивно, по реда на чл.258 и сл. ГПК.
С решение № 1164/05.07.2021г., постановено по гр.д. № 1701/2020г. ОС –
Варна е осъдил Прокуратурата на Република България да заплати на ИЛ. Б.
Т., ЕГН ********** сумата от 10 000 лева, представляваща обезщетение за
претърпените от него неимуществени вреди: уронване личните и
професионални (като инспектор по приходите в НАП - Варна в дирекция
"Контрол", отдел "Проверки") чест и достойнство, оскърбление и
потиснатост, напрежение и тревожност, хипертонична болест, влошаване
отношенията с И.К.И. – майка на сина му Д. и сумата 1 500 лева,
представляваща обезщетение за претърпените имуществени вреди: платено
адвокатско възнаграждение в наказателното производство, всички в резултат
на незаконно повдигнатите и поддържани, и медийно отразени по
информация, изнесена от ответника, обвинения по ДП № 518/2015 г. по описа
на ОД МВР Варна, прекратено с постановление от 11.04.2017г. в частта по
обвинението, че е укрил данъчни задължения в особено големи размери и в
условията на продължавана престъпна дейност и по чл. 255, ал. 1, т. 2 от НК,
1
по което е бил оправдан с присъда № 18/17.12.2018 г. по ВНОХД № 370/18 г.
на ВАпС, влязла в сила на 29.10.2019г., на основание чл.2, ал.1, т.3 от
ЗОДОВ, ведно със законната лихва от 29.10.2019 г. до окончателното
изплащане на задълженията и е отхвърлил предявените от И.Т. искове за
заплащане на обезщетение за неимуществени вреди за горницата над
присъдената сума от 10 000 лева до предявения размер от 100 000 лева и за
заплащане на обезщетение за претърпени имуществени вреди за горницата
над 1 500 лева до претендираните 45 000 лева, която сума включва 42 000
лева неполучени заплати за период от 23 месеца и 1 500 лева, съставляващи
разликата над присъдените вреди за заплатено адвокатско възнаграждение от
1 500 лева до предявения размер от 3 000 лева.
Срещу така постановеното решение са постъпили въззивни жалби и от
двете страни по спора.
Ищецът ИЛ. Б. Т., чрез процесуалните си представители обжалва
решението в частта, в която са отхвърлени исковите му претенции за
заплащане на обезщетения за неимуществени и имуществени вреди. В
жалбата си излага оплаквания за неправилност, незаконосъобразност и
необоснованост на решението в тази му част. Твърди се, че макар съдът
правилно да е посочил критериите, съобразно които следва да се определи
справедливия размер на обезщетението за претърпените от него
неимуществени вреди, не е извършил правилната им преценка, отчитайки
установеното по настоящия казус. Оспорва се приетата от съда
продължителност на наказателното производство като счита, че е търпял
вреди още с образуването на същото през 2013г., а не от момента на
повдигане на обвинението. Твърди, че съдът неправилно е индивидуализирал
тежестта на престъплението като не е отчел характера и тежестта на
престъплението, производството по което е било прекратено, не е извършена
преценка на цялостното отражение на предприетото срещу него наказателно
преследване, не са обсъдени в съвкупност всички релевантни факти и
доказателства, установяващи претърпените неимуществени вреди, в резултат
на което присъденото обезщетение се явява несъответно на характера и
интензитета на тези вреди. Относно отхвърлената претенция за имуществени
вреди се сочи, че неправилно съдът не е отчел действителното основание за
извършените две уволнения, а именно воденото срещу него наказателно
производство, което счита, че е предпоставило конкретните основания за
2
прекратяване на служебното му правоотношение и претърпените
имуществени вреди вр. неполучените заплати. Изложени са доводи по
съществото на спора. Отправеното до настоящата инстанция искане е за
отмяна на първоинстанционното решение в обжалваната му част и уважаване
изцяло на предявените искове.
Прокуратурата на РБ от своя страна обжалва първоинстанционното
решение в неговата осъдителна част. Наведените оплаквания са за
неправилност на решението, основани на доводи за липса на мотиви относно
това кои неимуществени вреди съдът е приел за доказани и подлежащи на
обезвреда, какъв е извода на съда относно разумния срок вр.
продължителността на наказателното производство, както и за необсъждане
на всички възражения, с които исковете са оспорени. Твърди се, че с
ангажираните по делото доказателства претендираните от ищеца вреди и
причинната им връзка с воденото наказателно производство са недоказани,
съдът не е отчел наличието и на други обстоятелства, от които ищецът е
търпял вреди, че интензитетът на претърпените вреди е обичаен за характера
и вида на повдигнатите обвинения, както и наличието на съпричиняване по
см. на чл.5 ЗОДОВ. Счита също така, че присъденото обезщетение за
неимуществени вреди, ако такова се дължи е прекомерно. Относно
претенцията за имуществени вреди се сочи, че присъденият размер за
заплатено в наказателния процес адвокатско възнаграждение от 1 500 лева е
прекомерен. Излагат се доводи и по твърденията на ищеца относно иска за
имуществени вреди от неполучени заплати, независимо, че по това перо няма
постановено осъждане на Прокуратурата. Иска се отмяна на оспорвания
съдебен акт и отхвърляне изцяло на предявените искове, а в условията на
евентуалност да се определи справедлив размер на обезщетението за
неимуществени вреди, съответен на конкретно установените по делото и на
съдебната практика по аналогични казуси.
В срока по чл.263 ГПК е постъпил отговор само по подадената от
подадената от Прокуратурата на РБ въззивна жалба, с който ищецът И.Т. я
оспорва като неоснователна.
В с.з. всяка една от страните поддържа своята въззивна жалба,
съответно оспорва жалбата на насрещната страна.
Обжалваното решение е валидно и допустимо.
3
Първоинстанционният съд се е произнесъл по предявени от ИЛ. Б. Т.
против Прокуратурата на РБ искове с правно основание чл.2, ал.1, т.3 ЗОДОВ.
Наведените в исковата молба твърдения са, че от 1994г. ищецът работи
в системата на НАП, като към 2013г. е заемал длъжността „инспектор по
приходите“. През 2011г. му е било възложено да извърши данъчна проверка
на семейството на кмета на гр.Варна, която е приключил същата година. Две
години по-късно в телевизионно предаване на Н.Б. с тема „Частен НАП край
морето“ протоколът от проверката е публично оповестен, ведно с негова
снимка, както и са направени внушения за извършени от него действия в
интерес на проверяваните лица. По повод на това срещу него и останалите му
колеги, участвали в екипа по проверката е образувана прокурорска преписка
№ 3605/2013г. за установяване извършени от тях длъжностни престъпления.
След извършването на множество процесуални действия, в т.ч. и възложени
данъчни ревизии, с постановление на ОП – Варна от 25.11.2015г. част от
материалите са отделени и образувани в ДП № 518/2015г. срещу него за това,
че в периода 30.04.2007г. – 30.04.2009г., при условията на продължавано
престъпление, в качеството му на физическо лице е избегнал установяване и
плащане на данъчни задължения в особено големи размери, като не е подал
годишни данъчни декларации по чл.50 ЗОДФЛ и не е декларирал получени в
периода 01.01.2007г. – 31.12.2008г. доходи от източници извън трудовото му
правоотношение – престъпление по чл.255, ал.3 вр. ал.1, т.1 вр. чл.26, ал.1
НК. Наложена му била и мярка за неотклонение „Подписка“. Впоследствие с
постановление от 11.04.2017г. наказателното производство е прекратено в
частта, в която е обвинен, че е укрил данъчни задължения в особено големи
размери и при условията на продължавано престъпление. На 12.06.2017г.
срещу него е внесен обвинителен акт за престъпление по чл.255, ал.1, т.2 НК,
по който е образувано НОХД № 720/2017г. на ОС – Варна. С присъда №
56/04.07.2018г. е бил признат за виновен по така въздигнатото му обвинение,
с наложено наказание и осъден по предявения от Държавата граждански иск
за заплащане сумата от 8 393.04 лева, обезщетение за причинени от него
имуществени вреди. Тази присъда е отменена с постановена по ВНОХД №
370/2018г. на АпС – Варна присъда и изцяло оправдан. Твърди, че в резултат
на предприетата срещу него наказателна репресия, още с първоначално
образуваното ДП № 3605/2013г. е претърпял неимуществени вреди – уронено
било доброто му име, чест и репутация, с които се ползвал сред близките си,
4
колеги, приятели и в обществото, страх от възможността да бъде осъден
несправедливо; в хода на разследването освен ограниченията от наложената
му мярка за процесуална принуда е търпял негативи и от предприетите
действия по установяване на имуществото му, както и това на неговите
близки /майка и съпруга/, доходи, вкл. и чрез разкриване на данъчна и
осигурителна информация; по повод на тези действия, както и с оглед
медийното отразяване на воденото наказателно производство в средствата за
масова информация обвинението станало достояние до широк кръг лица,
изпитвал чувство на срам и неудобство, дистанцирал се от близки и колеги,
отношенията със майката на детето му се влошили, което довело и до
раздялата им; появили се и здравословни проблеми – имал повишени
стойности на кръвното, страдал от нарушен съд, сърцебиене, световъртеж, не
успявал да се справи с голямото психическо натоварване, получавал паник
атаки; проблемите със здравето наложили продължителното му отсъствие от
работа поради отпуск за временна неработоспособност, дали и отражение
върху способността му за пълноценно изпълнение на трудовите му
задължения; за разлика от широкото разгласяване на повдигнатите му
обвинения постановяването на оправдателната присъда въобще не било
отразено. Освен неимуществените вреди твърди, че е претърпял и
имуществени, изразяващи се в направата на разходи за адвокатско
възнаграждение за защитата му в наказателното производство в размер на
3 000 лева, както и пропуснати ползи от неполучени трудови възнаграждения
в периода на незаконните му уволнения в общ размер от 42 000 лева. Във
връзка с последната претенция навежда твърдения, че извършените две
уволнения, съответно през 2014г. и през 2018г., отменени по реда на съдебния
им контрол са пряко свързани с воденото наказателно производство, което е
предопределило дискриминационното и тенденциозно отношение на
работодателя му, независимо от посочените конкретни основания за
прекратяване на служебното правоотношение.
С писмения отговор по чл.131 ГПК Прокуратурата на РБ е оспорила
предявените срещу нея искове като неоснователни. Оспорва на ищеца да е
повдигано обвинение по състава на чл.255, ал.3 НК като сочи, че това е било
само работната квалификация, дадена при образуване на ДП, която е
прецизирана с повдигнатото на 28.02.2017г. обвинение по чл.255, ал.1, т.2 НК.
С оглед на това счита, че отговаря за вреди от датата на привличането му като
5
обвиняем и само за тези, които са в причинна връзка с това обвинение. В тази
връзка твърди, че ПРБ не е предоставяла информация на средствата за масова
информация, поради което не следва да отговаря за изнесеното в тях.
Оспорва, че ищецът е претърпял всички сочени от него неимуществени вреди,
както и размера на претендираното за тях обезщетение като прекомерен, при
отчитане характера на обвинението, наложената мярка на процесуална
принуда и продължителността на наказателното производство. Относно
претенцията за имуществени вреди навежда възражения, че извършените две
уволнения не са в причинна връзка с наказателното производство, поради
което и не дължи заплащане на претендираните като пропуснати трудови
възнаграждения, а досежно претенцията за направени разноски за адвокатско
възнаграждение оспорва такова да е плащано в наказателния процес.
По съществото на спора, съобразно наведените в жалбите
оплаквания, становищата на страните, след съвкупната преценка на
събраните по делото доказателства и въз основа на приложимия закон,
съдът намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Не е спорно, а това е установено и от материалите по приобщеното
НОХД № 720/2017г. на ОС – Варна, ведно с приложените към него досъдебни
производства, че въз основа на Постановление на ОП – Варна, по повод
подаден чрез телевизионно предаване сигнал от Н.Б., е било образувано ДП
№ 3605/2013г. за извършени престъпления от служители на НАП вр. данъчна
проверка на семейство П.. В хода на това производство са били изискани и
събрани сведения, в т.ч. и за ищеца като едно от лицата, извършили
ревизията, относно длъжностните им задължения, изпълнението на същите,
както и относно материалното им състояние, снети са обяснения от
проверяваните лица. Междувременно са били извършени и данъчни ревизии
на същите и на членовете на техните семейства. С Постановление от
29.04.2015г. на прокурор от АП – Варна актът на окръжната прокуратура за
прекратяване на производството по това досъдебно производство поради
липса на данни за извършени престъпления е отменен и преписката е върната
за доразследване с указания материалите срещу ищеца И.Т. да бъдат отделени
за извършване на проверка по повод установени с ревизионен акт от
04.08.2014г. данъчни задължения в големи размери. По повод на последното
на 25.11.2015г. срещу него е образувано ДП № 518/2015г. за това, че в
периода 30.04.2007г. – 30.04.2009г., при условията на продължавано
6
престъпление, в качеството си на физическо лице е избегнал установяване и
плащане на данъчни задължения в особено големи размери, като не подал
годишни данъчни декларации в ТД на НАП, изискуеми по реда на чл.50
ЗОДФЛ и не декларирал получени в периода 01.01.2006г. – 31.12.2008г.
доходи от източници извън трудовото правоотношение – престъпление по
чл.255, ал.3 вр. ал.1, т.1 вр. чл.26, ал.1 НК.
С Постановление от 28.02.2017г. по ДП № 518/2015г. И.Т. е привлечен
като обвиняем с повдигнато обвинение за извършено престъпление по чл.255,
ал.1, т.2 НК – затова, че на 02.04.2008г., в качеството на физическо лице
избегнал плащането на данъчни задължения в големи размери – 9 206.36 лева,
като подал годишна данъчна декларация по чл.50, ал.1 ЗОДФЛ за придобити
доходи през 2007г., в която потвърдил неистина относно размера на
облагаемия доход, като декларирал доход в размер на 7 544.80 лева и дължим
данък върху него 1 036.86 лева вместо реално получения доход за облагане в
размер на 45 530.07 лева и дължим данък върху него от 10 243.22 лева.
Спрямо същия е взета мярка за процесуална принуда „подписка“, както е
проведен и разпит в това му процесуално качество. С Постановление от
11.04.2017г. досъдебното производство е прекратено в частта деянието да е
извършено при условията на продължавано престъпление и в частта да са
укрити данъчни задължения в големи размери, а на 20.06.2017г. е внесен
обвинителен акт срещу ищеца досежно повдигнатото му обвинение от
28.02.2017г.
С постановената по НОХД № 720/2017г. на ОС – Варна присъда ищецът
е бил признат за виновен в извършването на престъплението, за което е
обвинен, както и същият е бил осъден за заплати на Държавата по предявен
от нея граждански иск обезщетение за причинени вреди в размер на 8 393.04
лева, ведно със законна лихва, считано от 02.04.2008г.
По подадена от И.Т. жалба с присъда от 17.12.2018г. на АпС – Варна по
ВНОХД № 370/2018г. осъдителната присъда е отменена, вкл. и в
гражданската й част и ищецът е бил изцяло оправдан. Протестът на ПРБ
срещу тази присъда е оставен без уважение с решение на ВКС по к.н.д. №
58/29.10.2019г.
Видно от цитираните наказателни дела и ДП № 518/2015г. е, че в
досъдебната фаза извършените процесуално-следствени действия с участието
7
на ищеца са по снемане на образец от подписа му вр. назначени две съдебно-
графологични експертизи, по предявяване на обвинението и последвалият
след това разпит, както и по предявяване на материалите по делото. В
съдебната фаза ищецът е взел участие във всички проведени съдебни
заседания /общо 7/.
От приетите по делото писмени доказателства /публикации в печатни и
електронни медии/ се установява, че воденото наказателно производство
срещу И.Т. вр. обвинението по чл.255 НК е разгласено сред обществеността, в
това число и чрез официалния сайт на ПРБ /л.192/ с посочване на неговото
служебно положение, име, както и конкретни факти от обвинителния акт.
Постановената първоначално осъдителна присъда също е била оповестена.
За установяване на твърденията относно претърпените неимуществени
вреди по делото са ангажирани гласни и писмени доказателства, както и е
прието заключение по допусната от първоинстанционния съд СППЕ.
Съгласно показанията на св.Т.Т., св.П.С. и св.С.Н., кредитирани от съда
като възпроизвеждащи непосредствени впечатления, взаимно
кореспондиращи и допълващи се, след телевизионното предаване на
журналиста Н.Б., внушаващо за корупционни действия от страна на ищеца и
започналото през 2013г. разследване същият коренно се променил, станал
затворен, отказвал да контактува с приятелите си, а до този момент бил
жизнерадостен и общителен, срамувал се от изнесеното за него в медиите,
чувствал се несправедливо репресиран както от страна на органите на
разследването, които проверявали не само неговото имуществено състояние,
но това и на неговите близки, така и от страна на ръководството на работното
му място, което на два пъти го уволнявало, променило се и отношението на
останалите му колеги, започнал да има здравословни проблеми /оплаквал се
от високо кръвно, сърцебиене, посещавал психиатър/. Свидетелите сочат
конкретни прояви за тези си твърдения – отказвал да се среща с приятели
/св.С. и св.Т./; срамувал се да ходи в работата си, за да занесе болничен лист
/св.С./; променено отношение на поименно посочени колеги и израстване на
колеги, които ищецът е обучавал /св.Н./. От коментираните показания се
установява още, че през 2013г., след започване на проверките срещу ищеца
същият се разделил със съпругата си /жената, с която живеел/, близките му се
притеснявали за неговото психично състояние, най-вече майка му, чието
8
имуществено състояние също било проверявано и която не доживяла
оправдаването му.
Показанията на свидетелите относно здравословното състояние на
ищеца кореспондират на приетата медицинска документация, в частност за
извършени прегледи от специалист-психатър през 2019г. и 2020г., проведено
болнично лечение през 2020г., както и на установеното от вещите лица по
комплексната Съдебна психиатрична и психологическа експертиза. Съгласно
изготвеното по нея заключение, неоспорено от страните, поредица от
психотравмени събития, най-вече воденото наказателно производство и двете
уволнения са довели до влошаване на психичното му състояние – станал по-
напрегнат, тревожен, появили се нарушения в съня, изпитвал притеснения за
бъдещето, нямал желание за социални контакти, физиологичен израз на това
състояние са и появата на вегитативни симптоми /световъртеж, сърцебиене и
др./, повишено кръвно налягане. Предвид продължителността на
оплакванията и психотравмените ситуации И.Т. е развил смесено тревожно-
депресивно разстройство, симптомите на които към настоящия момент в
голяма степен са преодолени, вече не приема медикаменти и не се налага
подновяване на медикаментозното лечение. Според вещите лица е
невъзможно да се отдиференцира коя от психотравмите в каква степен е
повлияла на психическото му състояние, както и че продължаващите
проблеми на работното му място продължават да са фактор, отразяващ се
върху актуалното му състояние /все още налична тревожност и притеснения,
свързани с отношенията и перспективата на работното му място/.
Наличието на повдигнато обвинение, по което ищецът И.Т. е оправдан
ангажират отговорността на Прокуратурата на РБ, на основание чл.2, ал.1, т.3
ЗОДОВ. Съгласно разпоредбата на чл.4 ЗОДОВ на обезщетение подлежат
всички имуществени и неимуществени вреди, които са пряка и
непосредствена последица от незаконно повдигнатото обвинение, т.е. на
обезвреда подлежат само онези вреди, настъпването на които е сигурно и
закономерно следствие от незаконосъобразната наказателна репресия.
С оглед приетото за установено от фактическа страна по-горе следва и
извода, че в резултат на воденото наказателно производство ищецът е
претърпял неимуществени вреди, изразяващи се тревоги и притеснения,
засягане на доброто му име и чест, достойнство, професионален авторитет,
9
влошаване на здравословното му състояние /тревожно-депресивно
разстройство, със съпътстващите го соматични проявления - безсъние,
сърцебиене, тремор, повишени стойности на артериалното налягане/,
влошаване на семейните отношения и ограничаване на социалните контакти.
На основание чл.52 ЗЗД вр. §1 ЗОДОВ съдът приема, че справедлив
еквивалент за обезщетяването на тези вреди е сумата от 10 000 лева.
За да определи този размер, съдът отчита в съвкупност конкретно
установените по делото относими обстоятелства – доказания обем на
претърпените неимуществени вреди, техния интензитет и продължителност,
възрастта и личността на обвиняемия, отражението на воденото наказателно
производство върху здравословното състояние, личния му, професионален и
социален живот, в т.ч. и с оглед обществения отзвук на наказателния процес,
характера и тежестта на повдигнатото обвинение, наложената мярка на
процесуална принуда и извършените процесуални действия с участието на
ищеца, продължителността на наказателния процес, както и при съобразяване
общественото възприятие за справедливост на съответния етап на
обществено-икономическото развитие в страната.
Повдигнатото обвинение по чл.255, ал.1 НК е за тежко престъпление по
см. на чл.93, т.7 НК, за което се предвижда наказание лишаване от свобода от
2 до 6 години и глоба до 2 000 лева. В същото време следва да бъде отчетено,
че независимо от липсата на повдигнато обвинение по чл.255, ал.3 НК
/избягване установяването или неплащането на данъци в особено големи
размери/ именно това е била работната квалификация на образуваното срещу
ищеца ДП № 518/2015г. до предявяване на обвинението по по-лекия състав на
чл.255, ал.1 НК, като предвиденото наказание по чл.255, ал.3 НК е значително
по-тежко – лишаване от свобода от 3 до 8 години и конфискация на цялото
или част от имуществото. Това и доколкото наказателното производство се е
водило именно срещу ищеца обуславя и извода, че същият е търпял
негативни изживявания и вреди от момента на образуване на ДП №
518/2015г., а не както твърди ответната страна – от датата на привличането му
като обвиняем. Съгласно константната съдебна практика по чл.2, ал.1, т.3
ЗОДОВ за начало на наказателното производство по обвинение в извършване
на престъпление по см. на тази разпоредба се приема всяко официално
уведомление до определено лице от страна на компетентен орган относно
твърдение, че лицето е извършило престъпление или друг акт, от който такова
10
твърдение се подразбира, щом по този начин значителното се засяга
положението на заподозрения от предприетите срещу него действия /в т.см.
Решение № 276/08.01.2019г. по гр.д. № 4945/2017г. на ВКС, IV г.о./. В
настоящия случай от преписката по първоначално образуваното ДП №
3605/2013г. и постановеното отделяне на материали само срещу ищеца за
образуването на ДП № 518/2015г. с конкретен предмет на разследване срещу
него – установените с ревизионния акт данъчни задължения следва, че
същият още с образуваното на второто досъдебно производство е бил наясно
с обвиненията, които е можело да му бъдат предявени. Ето защо съдът
приема, че предвиденото по-високо наказание за престъплението, по което
първоначално е образувано ДП № 518/2015г. е рефлектирало и върху
интензитета на претърпените от ищеца притеснения и други негативни
преживявания, което обстоятелство следва да бъде съобразено при
определяне размера на следващото се обезщетение. С оглед на това и общият
период на продължителността на наказателното производство, който съдът
отчита при определяне на обезщетението е почти четири години /3 год. и 11
месеца/. През този период са проведени и двете фази на производството –
досъдебна и съдебна в три инстанции. Първоначалното му осъждане от
окръжния съд, в това число и по предявения граждански иск от държавата,
както и подадения протест от Прокуратурата срещу оправдателната присъда
на въззивния съд са обстоятелства, ценени от съда като обуславящи
интензитета на претърпените тревоги и притеснение. При това ищецът се е
явявал на всички съдебни заседания /общо 7/.
Във връзка с определяне продължителността на наказателното
производство, съдът намира за неоснователен довода на ищеца, че
Прокуратурата отговаря и за неимуществените вреди, претърпени от него в
периода от образуването на първоначалното ДП № 3605/2013г. Извършваната
по това досъдебно производство проверка е във връзка с разследване
извършването на длъжностни престъпления от страна на служители на НАП,
сред които и ищеца, по която не са повдигани обвинения към него.
При определяне размера на следващото се обезщетение съдът отчита и
това, че макар повдигнатото му обвинение да не е за извършено от него
престъпление в кръга на службата му, същото има за предмет престъпление
срещу финансовата система на страната. С оглед заеманата от него длъжност
11
в системата на НАП – инспектор, осъществяващ проверки по спазване на
данъчното законодателство, такова обвинение в по-значителна степен засяга
личността му, както и неговия професионален авторитет. Израз на това е
установеното обстоятелство, че част от колегите му са се отдръпнали, не
желаели да участват в общ екип в извършваните ревизии, както и широкото
медийно отразяване на наказателния процес. Изрично в разпространената
информация от страна на ПРБ, възпроизведена и интерпретирана
впоследствие от други медии е акцентирано на длъжността, която е заемал.
Всичко това обуславя по-висок интензитет на претърпените вреди.
Повдигнатото обвинение се е отразило върху личния и социалния живот
на ищеца – в хода на разследването освен изследване на неговото имущество
и доходи са извършвани проверки на неговите близки, за което същият се е
чувствал отговорен, майка му, която се е притеснявала за него е починала
преди да узнае за постановената оправдателна присъда, ищецът значително е
стеснил контактите си на общуване, срамувал се е от отправените към него
обвинения и формираното в резултат на него убеждение сред повечето му
колеги, че е корумпиран, отказвал да се среща с приятели.
Неоснователната наказателна репресия е повлияла и на психическото
здраве на ищеца, който съгласно СППЕ е диагностициран с тревожно-
депресивно разстройство, провеждал е лечение за това си състояние.
При определяне на конкретния размер, наред с горните обстоятелства,
обуславящи неговото завишаване, съдът отчита, че независимо от тежестта на
обвинението спрямо ищеца е била взета, считано от 28.02.2017г. най-леката
мярка за неотклонение „подписка“, която не е ограничила съществено
правата му. Извършените в рамките на досъдебното производство
процесуално-следствени действия с негово участие са сравнително малко -
същият е бил разпитван два пъти – при повдигане на обвинението и при
предявяването му, както и е участвал вр. даването на сравнителен материал по
проведените две СГЕ, без разбира се да се игнорира интензитета на участието
му в съдебната фаза.
Наред с това, съдът отчита, че влошеното му психическо състояние е
резултат на съвкупност от психотравми, като процесното наказателно
производство е само една от тях. Съобразно показанията на свидетелите
първите притеснения и негативни изживявания са били свързани с изнесените
12
данни и внушения в телевизионното предаване на Бареков през 2013г. и
последвалата проверка по изпълнение на служебните му задължения и
имущественото му състояние на него и близките му, в рамките на която няма
повдигнати срещу него обвинения. Още преди образуване на наказателното
производство по ДП № 518/2015г. са възникнали проблеми и на работното му
място, които видно от доказателствения материал продължават и към
настоящия момент. Наличните към настоящия момент симптоми на
тревожност и притеснения, съгласно СППЕ са обусловени именно от тези
проблеми в работата, но за които по изложени по-долу съображения съдът
намира, че не са в причинна връзка с незаконното обвинение.
При определяне на конкретния размер на обезщетението съдът съобрази
и това, че средният годишен доход за периода на неоснователната
наказателна репресия според данните на НСИ е 5 775 лева, както и че
настоящото осъждане на държавата, чрез нейния процесуален субституент
Прокуратурата на РБ също има момент на морална репарация за накърнените
нематериални блага на ищеца.
Ето защо искът за заплащане на обезщетение за претърпени
неимуществени вреди се явява основателен до размер на сумата от 10 000
лева.
Направеното от ответната страна възражение за съпричиняване по чл.5
ЗОДОВ освен, че е неконкретизирано, е и несвоевременно заявено – същото е
въведено едва с въззивната жалба на Прокуратурата, поради което и не следва
да бъде разглеждано.
По претенцията за имуществени вреди:
Безспорно е, че направените в наказателното производство разноски за
адвокатско възнаграждение за осъществената адвокатска защита са
имуществена вреда, за обезщетяването на която в хипотезите на чл.2, ал.1, т.3
ЗОДОВ отговаря Прокуратурата. В тази връзка съдът приема, че тази искова
претенция е доказана до размер на сумата от 1 500 лева, включваща 500 лева
заплатено адвокатско възнаграждение в полза на адв.П. съгласно приложен в
кориците на досъдебното производство договор за защита от 28.02.2017г. и
заплатено адвокатско възнаграждение на адв.Цветков в размер на 1 000 лева,
съгласно договор за правна помощ, приложен в кориците на к.н.д. 104/2019г.
на ВКС. Доказателства за заплатено адвокатско възнаграждение за горницата
13
над тази сума до претендирания размер от 3 000 лева не са представени,
поради което и за тази част искът е неоснователен.
Направеното от Прокуратурата възражение за прекомерност на
заплатеното адвокатско възнаграждение е заявено за първи път пред
настоящата инстанция, поради което и се явява преклудирано, на основание
чл.131 вр. чл.133 ГПК и не следва да бъде разглеждано.
Що се отнася до претенцията за заплащане на сумата от 42 000 лева,
претендирана като пропусната полза от неполучени възнаграждения за
времето, през които служебното правоотношение е било незаконосъобразно
прекратено, настоящият състав намира, че тази вреда не се явява в пряка
причинно-следствена връзка с незаконно повдигнатото обвинение.
Прокуратурата би отговаряла само ако уволнението се основава на воденото
наказателно производство и при условие, че фактическите обстоятелства, от
които се извежда обвинението не са основание за самостоятелно реализиране
на дисциплинарната отговорност.
В настоящия случай, видно от приетите като доказателства съдебни
решения, постановени по повод двете уволнения на ищеца е, че основанията
за прекратяване на служебното му правоотношение е получената оценка за
2013г. /уволнението по Заповед № 3.35/20.02.2014г./ и наложеното
дисциплинарно наказание „уволнение“ заради неявяване на работа
/уволнението по Заповед № 967/13.07.2018г./. Първото уволнение предхожда
образуването на ДП № 518/2015г., а основанието за неговата
незаконосъобразност е обстоятелството, че за 2013г. ищецът въобще не е
подлежал на атестация. Основанието на второто уволнение също не е
предпоставено от воденото наказателно производство. Установената по
надлежния ред дискриминация по признак „здравословно състояние“, „лично
положение“ и „обществено положение“ вр. извършеното атестиране и
последвалото прекратяване на служебното правоотношение през 2013г. от
страна на работодателя и негови служители също не обосновава извод за
причинна връзка между претендираните вреди и действията на настоящия
ответник. Касае се за поведение на трето за процеса лице, за които действия
Прокуратурата не отговаря. Аналогично е и за извършеното второ уволнение,
дори и все още висящото производство пред КЗД да приключи с решение за
осъществена дискриминация и при това уволнение.
14
Ето защо искът за заплащане на сумата от 42 000 лева, претендирани
имуществени вреди е изцяло неоснователен.
Поради съвпадането на изводите на настоящата инстанция относно
изхода по спора с тези на първоинстанционния съд обжалваното решение
следва да бъде потвърдено.
Предвид наличието на въззивни жалби и от двете страни по спора, респ.
осъществена процесуална защита от страна на процесуалния представител на
ищеца по подадената от ответника въззивна жалба и на основание чл.78 ГПК
Прокуратурата на РБ следва да заплати на И.Т. разноски за адвокатско
възнаграждение съобразно уважения размер на исковите му претенции или
сумата от 63.45 лева.
Водим от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 1164/05.07.2021г., постановено по гр.д.
№ 1701/2020г. ОС – Варна.
ОСЪЖДА Прокуратурата на Република България ДА ЗАПЛАТИ на
ИЛ. Б. Т., ЕГН ********** сумата от 63.45 лева /шестдесет и три лева и
четиридесет и пет стотинки/, представляваща разноски за адвокатско
възнаграждение за въззивното производство, на основание чл.78 ГПК.
Решението подлежи на обжалване, при условията на чл. 280 от ГПК, с
касационна жалба пред Върховния касационен съд, в 1-месечен срок от
връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
15