Р Е Ш Е Н И Е
№…….
Гр. София, 03.10.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Гражданско отделение, II Е въззивен състав, в публично съдебно заседание на осми април през две
хиляди двадесет и втора година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВАНКА ИВАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ПЕТЪР САНТИРОВ
мл. с. ВИКТОРИЯ СТАНИСЛАВОВА
при участието на секретаря Елеонора
Георгиева, като разгледа докладваното от мл. съдия Виктория Станиславова в. гр. д. № 946 по описа на 2021 г. и за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и
сл. ГПК
С Решение № 20219774/08.10.2020 г.,
постановено по гр. д. № 3654/2020 г. по описа на Софийски районен съд, III Гражданско отделение, 140 състав, е признато за
установено по предявения по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК от „И.Т.“ ООД срещу „М.Г.“
ООД иск с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 69, ал. 1 ЗПУ, че ответникът
„М.Г.“ ООД дължи на ищеца „И.Т.“ ООД сумата в размер на 7 558,05 лева, ведно
със законната лихва от датата на подаване на заявление за издаване на заповед
за изпълнение – 06.11.2019 г., до погасяване, представляваща задължение за
периода 13.12.2017 г. – 29.12.2017 г. по Договор № 2436/01.06.2015 г. за многократно
международно транспортиране на пратки в системата „Ю ПИ ЕС“, сключен между
страните, съгласно фактура № **********/08.01.2018 г., фактура № **********/08.01.2018
г., фактура № **********/08.01.2018 г., фактура № **********/08.01.2018 г.,
фактура № **********/08.01.2018 г. и фактура № *********/08.01.2018 г., за
която сума е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК от 12.11.2019 г. по
ч. гр. д. № 63973/2019 г. по описа на СРС, III ГО, 140 състав.
На основание чл. 78, ал. 1 ГПК в тежест
на „М.Г.“ ООД са възложени сторените от ищеца разноски в заповедното и в
исковото производство в общ размер на сумата от 4 871,12 лева.
Срещу така постановеното решение, в
законоустановения срок по чл. 259, ал. 1 ГПК, е депозирана въззивна жалба от ответника
„М.Г.“ ООД, чрез адвокат Д.П.. Излагат се доводи за неправилност и
необоснованост на обжалваното решение. Твърдят се допуснати от СРС съществени
нарушения на съдопроизводствените правила, изразяващи се в необсъждане на своевременно
релевираните от ответното дружество възражения досежно липса на облигационно
отношение между страните по делото, недоказаност на процесните вземания,
недоказаност извършването на твърдените доставки, нищожност на клаузите от
договора, касаещи ценообразуването, едностранно определяне на размера на
възнаграждението от страна на ищцовото дружество. Във връзка с направените
възражения в отговора на исковата молба били заявени конкретни доказателствени
искания, които в нарушение на процесуалния закон не били допуснати от СРС. При
тези съображения се прави искане за тяхното допускане от въззивната инстанция.
Твърди се, че процесният договор от 01.06.2015 г. е със срок на действие 12 месеца,
поради което представените по делото фактури, издадени след изтичане срока на
действие на последния, не са негов предмет. Въвеждат се оплаквания за
нередовност на исковата молба поради липса на яснота досежно начина на
определяне на претендираната главница. Предвид липсата на надлежно
удостоверяване на приложените товарителници, същите били оспорени от ответното
дружество, но съдът не се бил произнесъл по така направеното оспорване. По
делото не бил установен нито един от елементите на претендираното
възнаграждение, а единствено фактът на осчетоводяване на процесните фактури. При
изложените аргументи се моли съда да отмени първоинстанционното решение и
вместо това да постанови друго решение, с което да отхвърли предявения иск.
В законоустановения срок по чл. 263, ал.
1 ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от ищеца „И.Т.“ ООД, чрез адвокат С.И.,
в който се излагат съображения за неоснователност на заявените оплаквания. Поддържа
се, че правилно и законосъобразно СРС е анализирал релевантните за спора факти
и доказателства и е приел, че са налице основанията в закона за ангажиране на отговорността
на ответника – жалбоподател по делото. Моли се съда да остави въззивната жалба
без уважение и да потвърди първоинстанционното решение. Претендират се разноски
пред въззивната инстанция.
Софийският градски съд, Гражданско
отделение, II Е въззивен състав, като прецени събраните по делото доказателства
и взе предвид наведените във въззивната жалба пороци на атакувания съдебен акт
и възраженията на насрещната страна, приема за установено от фактическа страна
следното:
Първоинстанционният съд е сезиран с предявен
по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК иск с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД,
вр. чл. 69, ал. 1 ЗПУ.
Ищецът твърди, че между него и ответното
дружество съществува облигационно отношение по Договор № 2436/01.06.2015 г. за
осъществяване на неуниверсални пощенски услуги по смисъла на чл. 38 от Закона
за пощенските услуги (ЗПУ). В изпълнение на този договор, през 2017 г., ищецът е
осъществил международно транспортиране на пратки в системата на „Ю ПИ ЕС“,
възложени му от ответната страна. Пратките се възлагали от адрес в гр. София,
ул. „*********, по ежедневна заявка на ответника, в качеството на изпращач,
заложена в електронната система на ищеца, въз основа на която представител на
изпращача предавал подготвените пратки на куриер на „И.Т.“ ООД. Пратките били
доставени на получателите им, видно от приложени към исковата молба уведомления
за доставка. Във връзка с извършените куриерски услуги, в периода 13.12.2017 г.
– 29.12.2017 г. били съставени 147 броя товарителници. Последните се издавали
от ответника на хартиен носител след регистрация в системата на „Ю ПИ ЕС“ и се
прилагали в джоб за товарителница към всяка пратка. В чл. 3. 1. от Договора бил
уговорен начинът на ценообразуване на предоставените услуги. За осъществените в
посочения период услуги ищцовото дружество издало 6 броя фактури с описани в
тях номера на товарителници, дестинация, вид, тегло, транспорт по тарифа,
отстъпка, гориво, допълнителни такси, цена, за сума на обща стойност от 7 558,05
лева, след приспадане на уговорените отстъпки, представляваща дължимо възнаграждение
за осъществените доставки съгласно фактура № **********/08.01.2018 г., фактура
№ **********/08.01.2018 г., фактура № **********/08.01.2018 г., фактура №
**********/08.01.2018 г., фактура № **********/08.01.2018 г. и фактура №
*********/08.01.2018 г. Фактурите били получени от дружеството – изпращач, като
в уговорения в чл. 2.5. от Договора тридневен срок от получаването им, не били
оспорени. Във връзка с депозирано на 06.11.2019 г. заявление за издаване на
заповед за изпълнение по ч. гр. д. № 63973/2019 г. по описа Софийски районен
съд, Гражданско отделение, 140 състав, е издадена заповед за изпълнение по чл.
410 ГПК за претендираната сума. В законоустановения срок по чл. 414, ал. 2 ГПК
ответникът е депозирал възражение срещу заповедта. Ищецът претендира
установяване на вземанията, предмет на издадената заповед за изпълнение, ведно
със законната лихва върху главницата, считано от датата на депозиране на
заявлението по чл. 410 ГПК до окончателното изплащане, както и разноски по
делото.
В законоустановения срок по чл. 131 ГПК е постъпил писмен отговор на исковата молба, с който се оспорва предявения
иск по основание и размер. Сочи се нередовност на исковата молба поради липса
на яснота относно начина на формиране на претендираната главница и конкретно
начина на формиране цената по доставките, посочени в процесните фактури. Прави се
възражение за нищожност на клаузите в рамковия договор от 01.06.2015 г.,
касаещи ценообразуването, поради нарушаване на принципа на равнопоставеност на
страните в договорното правоотношение. Твърди се, че претендираното
възнаграждение е едностранно определено от ищеца по начин, за който ответникът
не е бил уведомен към момента на сключване на договора за превоз. Оспорват се
приложените към исковата молба товарителници поради ненадлежното им
удостоверяване. Счита се за ирелевантно по делото соченото от ищеца неоспорване
на представените фактури в срока по чл. 2.5. от Договора. Отправя се искане
съдът да постанови решение, с което да отхвърли предявения иск. Претендират се
разноски.
По делото е приложено заповедно дело
№ 63973/2019 г. по описа на Софийски районен съд, Гражданско отделение, 140
състав, от което се установява, че на 06.11.2019 г. „И.Т.“ ООД е депозирало
пред СРС заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК срещу „М.Г.“
ООД за сумата от 7 558,05 лева – вземания по договор от 01.06.2015 г., за
които са издадени фактура № **********/08.01.2018 г., фактура № **********/08.01.2018
г., фактура № **********/08.01.2018 г., фактура № **********/08.01.2018 г.,
фактура № **********/08.01.2018 г. и фактура № *********/08.01.2018 г., ведно
със законната лихва върху главницата, считано от момента на завеждане на делото
– 06.11.2019 г., до окончателното изплащане, както и за направените по делото
разноски.
С разпореждане от 12.11.2019 г. по ч.
гр. д. № 63973/2019 г. по описа Софийски районен съд, Гражданско отделение, 140
състав, съдът е постановил издаване на исканата заповед за изпълнение, като е
присъдил на заявителя и сторените в заповедното производство разноски в общ
размер на сумата от 1 351,16 лева, от която 151,16 лева – държавна такса,
и 1 200 лева – адвокатско възнаграждение.
В срока по чл. 414, ал. 2 ГПК
длъжникът е депозирал възражение срещу издадената заповед за изпълнение.
В срока по чл. 415, ал. 4 ГПК ищецът е
предявил искове за установяване на вземанията си по исков ред.
С доклада по делото Софийски районен съд
е отделил като безспорно и ненуждаещо се от доказване обстоятелството, че между
страните е било налице облигационно отношение по договор за осъществяване на
пощенски услуги № 2438/01.06.2015 г.
Видно от представения по делото като
писмено доказателство, неоспорен от ответната страна, Договор № 2438/01.06.2015
г. се установява, същият е сключен между „М.Г.“ ООД – като възложител, и „И.Т.“
ООД – като изпълнител, с предмет осъществяване на международно транспортиране
на пратки на възложителя в системата „Ю ПИ ЕС“, от изпълнителя – в качеството
му на оторизирана фирма – изпълнител на услугите на UPS за
България. Съгласно
чл. 2.1 от Договора възложителят се задължава да заплати на изпълнителя
дължимите суми за предоставените от изпълнителя по договора услуги в срок до 5
дни след получаване на фактура, като съгласно чл. 2.2 и чл. 2.3 възложителят се
съгласява да получава издадените от изпълнителя електронни фактури и други
електронни документи, чрез системата eFaktura.bg
и
се задължава да посочи един основен и един резервен електронен адрес, чрез
които да получава издадените от изпълнителя фактури. В чл. 2.5 страните са
уговорили, че в случай, че има достатъчно основания, подкрепени със съответни
доказателства за оспорване на съдържанието на получена фактура, възложителят
може да направи оспорване в тридневен срок от получаването ѝ, като
изрично е уговорено, че фактури, които се оспорват след изтичането на срока, ще
се считат за приети и неоспорени. В чл. 3.1 от Договора страните са уговорили,
че цените на предоставяните услуги се определят съгласно действащия към датата
на изпращане на пратките „UPS Справочник за
Услугите и Тарифите“ за клиенти в Република България, при предвидени в чл. 3.2.
и чл. 3.3. отстъпки в полза на възложителя. Съгласно чл. 4.1. договорът се
сключва за срок от 12 месеца, който започва да тече от датата на подписването
му. В случай, че до един месец преди изтичане срока на действие на същия, нито
една от страните не уведоми насрещната, че желае неговото прекратяване,
договорът се счита продължен за още 12 месеца.
По делото са представени, относими към
конкретния правен спор, 6 броя фактури, подписани от получателя, както следва:
1./ фактура № **********/08.01.2018 г. – на стойност 1 429,06 лева,
дължима съгласно 28 бр. товарителници, индивидуализирани с номер, дата,
дестинация, вид, тегло, транспорт по тарифа, отстъпка, транспорт, гориво, допълнителни
такси, обща стойност; придружена от описаните във фактурата товарителници с
превод на същите от английски език; 2./ фактура № **********/08.01.2018 г. – на
стойност 1 396,51 лева, дължима съгласно 28 бр. товарителници,
индивидуализирани по горепосочения начин; придружена от описаните във фактурата
товарителници с превод на същите от английски език; 3./ фактура №
**********/08.01.2018 г. – на стойност 1 404,26 лева, дължима съгласно 28 бр.
товарителници, индивидуализирани по горепосочения начин; придружена от
описаните във фактурата товарителници с превод на същите от английски език; 4./
фактура № **********/08.01.2018 г. – 1 598,97 лева, дължима съгласно
28 бр. товарителници, индивидуализирани по горепосочения начин; придружена от
описаните във фактурата товарителници с превод на същите от английски език; 5./
фактура № **********/08.01.2018 г. – на обща стойност 1 406,80 лева, дължима
съгласно 28 бр. товарителници, индивидуализирани по горепосочения начин; придружена
от описаните във фактурата товарителници с превод на същите от английски език; 6./
фактура № *********/08.01.2018 г. – на обща стойност 322,45 лева, дължима
съгласно 7 бр. товарителници, индивидуализирани по горепосочения начин; придружена от
описаните във фактурата товарителници с превод на същите от английски език.
Представен е „UPS Справочник за Услугите
и Тарифите“ за клиенти в България, валиден от 26.12.2016 г., както и Удостоверение
№ 0030/03.11.2009 г., издадено от Комисия за регулиране на съобщенията,
съгласно което "И.Т." ООД е вписано в регистъра по чл. 59, ал. 5 ЗПУ
за извършване на неуниверсална пощенска услуга – куриерски услуги.
Към исковата молба са приложени и приети
като писмени доказателства, неоспорени по делото, 2 броя писма – от 27.01.2017
г. и от 16.02.2018 г., изходящи от „И.Т.“ ООД, и съдържащи подпис на
представител на „М.Г.“ ООД, удостоверяващ получаването им, с които ищецът
уведомява ответника за неизпълнени от негова страна задължения към „И.Т.“ ООД –
към 31.12.2016 г. в размер на 50 611,29 лева и към 31.12.2017 г. в размер
на 91 036,95 лева.
От заключението на вещото лице Ангелина
Божилова по изслушаната пред СРС съдебно – счетоводна експертиза се установява,
че фактури № **********/08.01.2018 г., № **********/08.01.2018 г., №
**********/08.01.2018 г., № **********/08.01.2018 г., № **********/08.01.2018
г. и № *********/08.01.2018 г. са редовно осчетоводени в счетоводството на „И.Т.“
ООД – през м. 11 и м. 12.2017 г. по счетоводна сметка 416/2 „Клиенти UPS – Експорт“, с контрагент „М.Г.“ ООД. Те са вписани в
Дневниците за продажби и са включени в СД по ДДС за м.01.2018 г. Във връзка с цитираните
фактури ищецът е ползвал данъчен кредит в размер на 522,35 лева. Към датата не
изготвяне на заключението не се установяват плащания по фактурите. Неплатената
сума по последните е на стойност 7 558,05 лева. Вещото лице е установило,
че фактури № **********/08.01.2018 г., № **********/08.01.2018 г., №
**********/08.01.2018 г., № **********/08.01.2018 г., № **********/08.01.2018
г. и № *********/08.01.2018 г. са вписани в Дневниците за покупки на „М.Г.“ ООД
и са включени в СД по ДДС за м.03.2018 г. /според уточнение, направено в о.с.з.
на 23.09.2020 г./, с оглед на което е заключил, че същите са редовно
осчетоводени в търговските книги на ответното дружество. Констатирано е, че относно
процесните фактури е ползван данъчен кредит от ответника в размер на 522,35
лева. Съгласно отговора на въпрос № 2 от ССчЕ издадените от „И.Т.“ ООД фактури
са надлежно оформени съгласно изискванията на Закона за счетоводството.
Пред СРС са събрани гласни доказателства
чрез разпита на свидетеля Т.А.Й.. От свидетелските показания на последния се
установява, че същият е работил на длъжност „куриер“ при ищцовото дружество през
лятото на 2017 г. до лятото на 2018 г. Свидетелят подробно описва механизма на
взаимодействие между служители на „М.Г.“ ООД и „И.Т.“ ООД. Посочва, че ежедневно
е взимал международни пратки от адреса на ответното дружество, което по негов
спомен представлявало бутик, занимаващ се с онлайн търговия на дрехи.
Комуникацията се осъществявала чрез служител на изпращача, който му предавал
пратките, които се брояли в негово присъствие и след това се отразявали в специално
устройство на куриера, като последният ги носил в склад и оттам се товарели на
самолети и доставяли. Консумативите, в които се опаковали самите пратки, се
предоставяли от куриерската фирма, след което се опаковали от представител на изпращача
и към тях се прилагала товарителница, предварително изготвена от изпращача чрез
онлайн платформа. Лично на свидетеля никога не се заплащало за извършване на
куриерската услуга. Няколко пъти в месеца свидетелят носил при изпращача
фактури за предоставените услуги, които се разписвали от негов представител и
след товаЙ.ги връщал в куриерската фирма.
С определение от 29.01.2021 г.,
постановено по реда на чл. 267 ГПК, въззивният съдебен състав е оставил без
уважение доказателствено искане на въззивника за назначаване на съдебно –
техническа експертиза по конкретизирани във въззивната жалба въпроси поради
липса на твърдяното от същия процесуално нарушение по смисъла на чл. 266, ал. 3 ГПК.
При така установената фактическа обстановка,
съдът приема от правна страна следното:
Въззивната жалба е подадена в срока по
чл. 259, ал. 1 ГПК, изхожда от легитимирана страна, като същата е процесуално
допустима. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.
Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК
въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по
допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен
от посоченото в жалбата, с изключение на случаите, когато следва да приложи
императивна материалноправна норма, както и когато следи служебно за интереса
на някоя от страните – съгласно задължителните указания, дадени в т. 1 от
Тълкувателно решение № 1 от 09.12.2013 г. по т. д. № 1/2013 г. по описа на
ОСГТК на ВКС.
При служебна проверка въззивният съд
установи, че първоинстанционното решение е валидно.
По възраженията за нередовност на
исковата молба, въззивният съд намира следното:
Не е налице поддържаната от въззивника нередовност
на исковата молба, изразяваща се в недостатъчна конкретизация на начина на
формиране на претендираната главница.
Видно от съдържанието на исковата молба,
ищецът търси защита на свое нарушено субективно право при конкретно изложени
твърдения, че в изпълнение на сключен между него и ответното дружество Договор
за пощенски услуги № 2436/01.06.2015 г., ищецът, в качеството на лицензиран
пощенски оператор /предоставящ куриерски услуги/, е осъществил международно
транспортиране на пратки по 147 броя товарителници, по които дължимата цена е
за сметка на изпращача – „М.Г.“ ООД, като последният не е заплатил дължимото
възнаграждение за осъществените доставки на пратки в общ размер на 7 558,05 лева
съгласно фактури № **********/08.01.2018 г., № **********/08.01.2018 г., №
**********/08.01.2018 г., № **********/08.01.2018 г., № **********/08.01.2018
г. и № *********/08.01.2018 г., в които подробно са индивидуализирани
фактурираните товарителници с номер, дата, дестинация, тегло, транспорт,
гориво, отстъпка, допълнителни такси, обща стойност. С оглед изложеното,
въззивният съд намира, че претенциите, заявени с исковата молба, са в достатъчна
степен конкретизирани – по основание, размер и период, като ищецът по ясен
начин е посочил характера на правоотношенията, въз основа на които претендира
заплащане на процесните суми – Договор за пощенски превоз от 01.06.2015 г.,
сключен с ответното дружество, и обективиран в процесните фактури, посочил е
предмета на същите и е уточнил индивидуализиращите им белези.
Предвид гореизложеното, съдът намира
първоинстанционното решение за допустимо. При постановяване на същото не е
допуснато нарушение на императивни материалноправни норми, а с оглед
релевираните във въззивната жалба доводи е правилно по следните съображения:
По делото не е спорно, а и се установява
от приложеното Удостоверение № 0030/03.11.2009 г., издадено от Комисия за
регулиране на съобщенията, че ищецът "И.Т." ООД е вписан в регистъра
по чл. 59, ал. 5 ЗПУ и притежава лиценз за извършване на неуниверсална пощенска
услуга – куриерски услуги.
Не е спорно и обстоятелството, че между „М.Г.“
ООД и „И.Т.“ ООД е сключен Договор № 2438/01.06.2015 г., с предмет
осъществяване на международно транспортиране на пратки на възложителя – „М.Г.“
ООД в системата „Ю ПИ ЕС“, от изпълнителя – „И.Т.“ ООД, в качеството на последния
на оторизирана фирма – изпълнител на услугите на UPS за България.
С оглед особеното качество на ищеца и
предмета на процесния договор № 2438/01.06.2015 г. – осъществяване на неуниверсални
пощенски услуги по смисъла на чл. 38 от Закона за пощенските услуги, приложим в
отношенията между страните е специалният Закона за пощенските услуги (ЗПУ).
Последният определя приемането, пренасянето и доставката на пощенски пратки,
както и куриерските услуги, като пощенски услуги /чл. 3/, които се осъществяват
от пощенски оператори /чл. 18/. Пощенските оператори, извършващи неуниверсални
пощенски услуги, задължително изготвят общи условия на договора за
потребителите /със съдържанието по чл. 21, ал. 2 ЗПУ/, като подписване на
индивидуални договори с потребителите не е необходимо /чл. 21, ал. 1 ЗПУ/.
Съгласно чл. 69, ал. 1 ЗПУ цените на
пощенските услуги се предплащат от потребителите, като те могат да се заплащат
и по договаряне с пощенския оператор, т.е. в определени срокове /чл. 69, ал. 2
ЗПУ/.
Първият спорен между страните на етапа
на въззивното производство въпрос е действал ли е Договор № 2438/01.06.2015 г.
в процесния период. В тази насока жалбоподателят се позовава на клаузата на чл.
4.1. от Договора, предвиждаща 12 – месечен срок на действие на същия и
възможност за продължаването му с нов 12 – месечен срок при липса на
своевременно изявление за прекратяването му от страните по него.
Въззивният съд намира така релевираното
възражение за неоснователно. Видно от съдържанието на приложимата в отношения
между страните клауза на чл. 4.1. от Договора, същата съдържа договореност
между страните за мълчаливо продължаване срока на действие на сключения помежду
им договор при липса на изрично волеизявление на която и да е от страните за
неговото прекратяване. От процесната клауза не се извлича твърдяната
еднократност на възможността за продължаване на договора. Такава изрична
разпоредба не е включена в договора, извод в тази насока не може да бъде
направен и при тълкуване волята на страните по реда на чл. 20 33Д. Предвид така
изложеното съдът приема, че срокът на договора от 2015 г. е бил продължен на
основание на чл. 4.1., изр. 2 от Договора и е обвързвал страните през процесния
период, респ. съдът приема, че между страните е съществувало валидно облигационно
правоотношение по договор за куриерски услуги, съгласно който ищецът се е
задължил да извършва международно транспортиране на пратки на ответника в
системата UPS срещу възнаграждение, платимо до 5 дни от получаване на фактурата.
Вторият спорен въпрос касае ценообразуването
на предоставените пощенски услуги.
Съгласно чл. 3.1. от Договора
цените на предоставяните услуги се определят съгласно действащия към момента на
изпращане на пратката „UPS Справочник за услугите и тарифите“ за клиенти в
България, при уговорени в чл. 3. 2 и чл. 3. 3 отстъпки за възложителя – за
експортните пратки от 80% за зони 1, 2, 4, 5, 6, 7, 8, 9, 10, както и 86% от
допълнителната такса гориво, определена за месеца. Видно от съдържанието на
обвързващия страните договор за превоз, те са постигнали нарочно съглашение
помежду си относно цените, като са посочили, че те ще са тези, които са
посочени в актуалния към момента на изпращане Справочник на ищеца, при
уговорените с договора отстъпки. Предвид така постигнатите изрични уговорки
относно ценообразуването, се налага извод за неоснователност на възраженията на
ответника – изпращач досежно едностранно определяне на дължимото от него възнаграждение
от насрещната страна, както и за липса на яснота относно конкретния размер на
всеки един от елементите, формиращи крайната цена за всяка пратка. В случая възложителят
е приел условията на рамковия договор, включително и относно приложението на
„UPS Справочник за услугите и тарифите“ за клиенти в България, поради което
съдът приема, че не е налице твърдяната във въззивната жалба неравнопоставеност
на страните в правоотношението, нито твърдяната нищожност на договора поради
липса на съгласие при сключването на отделните договори за пощенски услуги
относно съществен елемент от договора – дължимата престация от страна на
възложителя.
При горните мотиви съдът приема за
установено по делото, че ищецът е извършил по възлагане на ответника куриерски
услуги, за които са издадени процесните фактури. Действително приетите по делото
147 броя товарителници не носят подпис за ответното дружество. Това обаче не
означава, че договор не е сключен, съответно че стока не е била доставена.
Товарителницата не е форма за действителност на договора за превоз. В разглеждания
случай процесните фактури носят подпис, положен за страните по него, установи
се от прието по делото заключение по ССчЕ, неоспорено от страните, което съдът
кредитира като обективно и компетентно изготвено, че тези фактури са
осчетоводени от страните, че ответникът ги е вписал в дневниците за покупки и
включил в СД по ДДС за м.03.2018 г., както и че е ползвал данъчен кредит по
ЗДДС по тях. Първичните счетоводни документи и вписванията им в счетоводните
книги на страните, ползването на данъчен кредит по фактурата, дори тя да не
носи подпис на представителя на търговеца, установява че търговецът е потвърдил
по реда на чл. 301 ТЗ действията по сключването на сделката, както и по
приемане на работата. Тези действия означават недвусмислено признание на
задължението за плащането на изпълнената работа и то по цени посочени във
фактурата. Фактурата
може да докаже съществуването на правоотношението, ако съдържа съществените
белези на сделката. Отразяването на фактурата в счетоводството на възложителя,
включването ѝ в дневника за покупки, ползването на данъчен кредит по ЗДДС
са признание на задължението и доказва съществуването му. /В този смисъл
Решение № 178/13.10.2017 г. по т. д. № 638/2017 г. на ВКС, 2-ро Т. О.; Решение
№ 160/07.11.2017 г. по т. д. № 2217/2016 г. на ВКС, 1-во Т. О., Решение №
216/02.08.2016 г. по т. д. № 2411/2014 г. на ВКС, 1-во Т. О.; Решение №
198/13.05.2016 г. по т. д. № 274/2014 г. на ВКС, 1-во Т. О.; Решение №
121/21.07.2016 г. по т. д. № 1622/2015 г. на ВКС, 1-во Т. О.; Решение №
71/08.09.2014 г. по т. д. № 1598/2013 г. на ВКС, 2-ро Т. О., всички постановени
по реда на чл. 290 от ГПК/. В конкретния случай по делото се установи, че 6
фактури са издадени по приетите по делото товарителници, че са осчетоводени от
страните, ответникът ги е подписал и включил в дневника за покупки по ДДС и в
декларациите по ЗДДС, ползвал е данъчен кредит по тях. По делото не се твърди и
не се установява в тридневен срок съгласно уговореното в чл. 2.5. от Договора
от получаване на фактурите ответникът да е направил рекламация по същите. Не се
твърди и не се установява фактурите да са сторнирани, ползвания от тях данъчен
кредит да е възстановен. При така възприето и по съображения изложени по-горе,
съдът приема за установено по делото, че ответникът е приел работата, изпълнена
от ищеца, поради което и за него е възникнало валидно задължение за плащане на
възнаграждението по договора. Размер и начин на формиране на това
възнаграждение съдът приема за установено, че съответства на постигнатото между
страните съглашение за приложимост на актуалния справочник на ищеца при договорените
с договора отстъпки. Тези обстоятелства се установяват от подписването на
фактурите от ответника и осчетоводяването им без рекламации и съображения,
изложени по-горе. В
този смисъл съдът намира за неоснователни възраженията на жалбоподателя за
недоказаност на извършените доставки.
Предвид изложеното съдът намира за
установено наличието на валидни съглашения за международни куриерски услуги, по
силата на които ищецът се е задължил срещу посоченото във всяка фактура
възнаграждение да приеме, пренесе и достави пратки /подборно описани в
съставените товарителници/ на получателите им, както и че ищецът е изпълнил точно
задълженията си. Съгласно чл. 69, ал. 1 ЗПУ цените на пощенските услуги се
предплащат от потребителите, като те могат да се заплащат и по договаряне с
пощенския оператор, т.е. в определени срокове /чл. 69, ал. 2 от ЗПУ/. Ето защо
и доколкото се установява страните да са уговорили последващо плащане на
възнаграждението, в случая за ответника е възникнало задължение да заплати
сумите по процесните фактури, който факт последният не твърди и не доказва. При
установяване на всички елементи от фактическия състав на спорното право и при
липса на доказателства за погасяване на процесното задължение, искът за
претендираното възнаграждение следва да бъде уважен изцяло.
Като е достигнал до същите правни изводи,
първоинстанционният съд е постановил правилно решение, което следва да бъде
потвърдено.
Относно разноските във въззивното
производство:
С оглед изхода на спора и предвид
изричното искане в полза на въззиваемата страна следва да се присъдят сторените
по делото разноски в размер на 980 лева за заплатен в брой адвокатски хонорар съобразно
своевременно представени по делото Договор за правна защита и съдействие от
13.01.2021 г. и списък на разноските по чл. 80 ГПК.
Относно обжалваемостта на въззивното
решение:
На основание чл. 280, ал. 3 ГПК
настоящето решение не подлежи на касационно обжалване.
Мотивиран от горното, Софийски градски
съд, Гражданско отделение, II E въззивен състав
РЕШИ
ПОТВЪРЖДАВА Решение №
20219774/08.10.2020 г., постановено по гр. д. № 3654/2020 г. по описа на
Софийски районен съд, III Гражданско отделение, 140 състав.
ОСЪЖДА
„М.Г.”
ООД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление:***, да заплати на „И.Т.“
ООД, ЕИК*******, със седалище и адрес на управление:***, на основание чл. 273,
вр. чл. 78, ал. 3 ГПК сумата от 980 /деветстотин и осемдесет/ лева – разноски
във въззивното производство за заплатен адвокатски хонорар.
Решението не подлежи на обжалване на
основание чл. 280, ал. 3 ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: