№148/20.11.2020 г.
гр. Ямбол
В ИМЕТО
НА НАРОДА
ЯМБОЛСКИЯТ
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, втори касационен състав, в публично заседание на дванадесети ноември две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЪЛКО ДРАГАНОВ
ЧЛЕНОВЕ:1.ВАНЯ
БЯНОВА-НЕЙКОВА
2.СТОЯН ВЪЛЧЕВ
при секретаря Добрина Димитрова и с участието на
прокурора Рени Лефтерова, разгледа докладваното от съдия
Вълчев КАНД № 134 по описа за 2020 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Касационното производство пред Административен съд
-Ямбол е по реда на чл. 63, ал. 1, изр. посл. от ЗАНН
и във връзка с чл. 208 - 228 от АПК.
Образувано е по касационна жалба на РИОСВ-Бургас за
проверка на Решение №260027/27.08.2020 г. постановено
по анд № 607 по описа на Районен съд-Ямбол за 2020
г., с което е отменено Наказателно постановление № 69/19.11.2019 г., издадено
от Директора на РИОСВ–гр.Стара Загора, с което на основание чл.200, ал.1, т.2
от Закона за водите, на „Водоснабдяване и канализация“ ЕООД–гр.Ямбол, със седалище
и адрес на управление гр.Ямбол, ул.„Д-р Петър Брънеков“
№ 20, Булстат *********, представлявано от управителя ***, е наложена
имуществена санкция в размер на 2000 лева за нарушение по чл.48, ал.1, т.11 от
Закона за водите.
В жалбата се твърди, че атакуваното решение е
неправилно, т.к. мотива на съда, че издаденото наказателно постановление е
незаконосъобразно и следва да се отмени поради противоречие с материалния закон
е необоснован. Претендира за отмяната му и за потвърждаване на издаденото
наказателно постановление.
В съдебно заседание за касатора
не се явява процесуален представител.
Ответникът по касация не изпраща представител и не
взема становище по жалбата.
Според участващият в процеса прокурор решението на
районния съд е правилно и законосъобразно и следва жалбата да се остави без
уважение.
Настоящият съдебен състав, след проверка на оспорения
съдебен акт за наличието на наведените в жалбата отменителни
основания и относно валидността, допустимостта и съответствието на решението с
материалния закон, приема за установено следното:
Касационната жалба е процесуално допустима, като
подадена в 14-дневния срок по чл.211, ал.1 от АПК, от надлежно легитимирана
страна, при наличието на правен интерес от обжалване.
Разгледана по същество е неоснователна по следните
съображения:
С Решение №260027/27.08.2020 г. по анд
№ 607/2020 г. Районен съд-Ямбол е отменил Наказателно постановление №
69/19.11.2019 г., издадено от Директора на РИОСВ–гр.Стара Загора, с което на
основание чл.200, ал.1, т.2 от Закона за водите, на „Водоснабдяване и
канализация“ ЕООД–гр.Ямбол, със седалище и адрес на управление гр.Ямбол,
ул.„Д-р Петър Брънеков“ № 20, Булстат *********, представлявано
от управителя ***, е наложена имуществена санкция в размер на 2000 лева за
нарушение по чл.48, ал.1, т.11 от Закона за водите.
За да постанови решението си районния съд приема, че наказателното
постановление е незаконосъобразно от материално-правна страна, т.к. отговорността на дружеството е ангажирана на основание
чл.200, ал.1, т.2 от Закона за водите или за ползване на водни обекти, водностопански съоръжения или системи без необходимото за
това основание или в отклонение на предвидените условия в разрешителното,
докато съгласно чл.38, ал.3 от Наредба № 2/08.06.2011 г. за издаване на
разрешителни за заустване на отпадъчни води във водни
обекти и определяне индивидуалните емисионни ограничения на точкови източници
на замърсяване, неспазването на определените в разрешителното за заустване индивидуални емисионни ограничения, за каквото
деяние дружеството е привлечено да отговаря, следва да се счита за нарушаване
на емисионните норми по смисъла на чл.200, ал.1, т.6 от Закона за водите и
следователно, подлежи на санкциониране в хипотезата на тази норма или като е
санкционирал дружеството на основание чл.200, ал.1, т.2 от Закона за водите,
АНО е допуснал нарушение на материалния закон и е издал незаконосъобразен акт.
Приетата от районния съд фактическа обстановка е
изцяло съобразена с установените по делото факти и обстоятелства, събрани в
съответствие с разпоредбите на НПК, като настоящата инстанция споделя напълно
направените въз основа на нея правни изводи, а постановеното решение не страда
от визираните в жалбата пороци, поради което не са налице касационни основания
за отменянето му.
В настоящия случай наказанието е наложено на основание
чл.200, ал.1, т.2 ЗВ, сочещ че се наказва с глоба, съответно имуществена санкция,
освен ако не подлежи на по-тежко наказание, физическото или юридическото лице,
което ползва водни обекти, водностопански съоръжения
и системи или изгражда такива без необходимото за това основание или в
отклонение от предвидените условия в разрешителното - от 2000 лв. до 10 000
лв.;
Визиран за осъществен е състава на чл.48, ал.1, т.11
ЗВ, според който водоползвателите - титуляри на
разрешителни, имат задължение да изпълняват условията в издадените им
разрешителни по реда на този закон и комплексните разрешителни, издадени по
реда на Закона за опазване на околната среда, като фактическото описание е, че
оператора „В и К“-Ямбол–титуляр на разрешителното не изпълнява поставените
условия в Разрешително за заустване на отпадъчни води
№ 33140195/07.12.2015 г. в част „Индивидуални емисионни ограничения“ във връзка
с констатираните превишения на ИВО по показатели: неразтворени вещества, ХПК,
БПК5, общ фосфат и общо екстрахируеми вещества.
От своя страна съгласно разпоредбата на чл.38, ал.3 от
Наредба № 2/8.06.2011 г. за издаване на разрешителни за заустване
на отпадъчни води във водни обекти и определяне на индивидуалните емисионни
ограничения на точкови източници на замърсяване, по смисъла на чл.200, ал.1,
т.6 от Закона за водите за нарушаване на емисионните норми се счита
неспазването на определените в разрешителното за заустване
индивидуални емисионни ограничения.
При наличието на изрична регламентация по отношение на
разрешителното за заустване и определените в него
индивидуални емисионни ограничения, каквото е фактическото описание на
вмененото нарушение, следва като санкционна да намери приложение нормата на
чл.200, ал.1, т.6 ЗВ, до какъвто извод е достигнал и районния съд.
В случая посочването на чл.35, ал.12, т.2 от Наредба №
2/8.06.2011 г. в наказателното постановление и позоваването на този текст в
касационната жалба не намира основание, т.к. според него срокът за достигане на
индивидуалните емисионни ограничения, посочен в разрешителното за заустване за експлоатация на съществуващи канализационни
системи на населени места, селищни и курортни образувания, се определя до шест месеца от въвеждане в редовна експлоатация на
пречиствателната станция за отпадъчни води, но не по-късно от 31.12.2015 г., за
всички останали случаи, което не кореспондира с описаното нарушение.
В тази връзка изпълнителните деяния по чл.200, ал.1,
т.2 ЗВ са „ползва“ или „изгражда“ водни
обекти, водностопански съоръжения и системи, като от
една страна АНО не е конкретизирал кое от тях има предвид за осъществено, а от
друга страна е посочил съвсем различно и несъдържащо се в този норма
изпълнително деяние-„не изпълнява поставените условия“.
Ето защо въззивната
инстанция е достигнала до законосъобразния и обоснован извод за издадено в
нарушение на материалния закон наказателно постановление, поради което решение като
допустимо, валидно и правилно следва да бъде оставено в сила.
Водим от горното и на основание чл.221, ал.2 АПК, съдът
Р Е
Ш И :
ОСТАВЯ В
СИЛА Решение №260027/27.08.2020 г.
постановено по анд № 607/2020 г. по описа на Районен
съд-Ямбол.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване и
протестиране.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:/п/ не се чете
ЧЛЕНОВЕ:1. /п/ не се чете
2. /п/ не се чете