РЕШЕНИЕ
№ 173
гр. Перник , 26.05.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЕРНИК, ТРЕТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ в
публично заседание на двадесет и първи април, през две хиляди двадесет и
първа година в следния състав:
Председател:МИЛЕНА Р. ДАСКАЛОВА
Членове:КРИСТИАН Б. ПЕТРОВ
РОМАН Т. НИКОЛОВ
като разгледа докладваното от РОМАН Т. НИКОЛОВ Въззивно гражданско
дело № 20201700500614 по описа за 2020 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба от Е. Т. М., ЕГН: **********, чрез адв. Д.Д. от
АК П. със съдебен адрес: ***, против Решение № 1012 от 27.07.2020 г., постановено по
гр.д. № 5611 по описа на Районен съд Перник за 2019 г., с което, съдът е уважил
предявените от Б. С. Ф. с ЕГН: ********** с постоянен адрес ***, със служебен адрес:
*** искове, като e признато за установено, че жалбоподателката дължи на Б.Ф., сумата
от 3000 лв. представляваща главница, по Договор за заем от *** г., сключен между
страните, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 04.06.2019 г. (датата
на подаване заявлението по чл.410 от ГПК) до окончателното изплащане на сумата,
както и сумата от 527.50 лева, представляваща неустойка по договора, като за
разликата до пълния предявен размер от 3786 лв., неустойка по договора, отхвърлил
иска като неоснователен. Със същото Решение Районният съд е осъдил Е.Т. да заплати
на Б.Ф. сумата от 764.74 лв., направени разноски по делото в исковото производство и
в заповедното производство по ч.гр.д № 03539 по описа на РС Перник за 2019 г.,
изчислени съобразно уважената част на исковите претенции.
Конкретните и обосновани оплаквания в жалбата са за неправилност на
обжалваното решение, постановено в нарушение на материалния закон и при
неспазване на процесуалноправните норми, също така и в противоречие с установената
трайна съдебна практика. Липсват анализи на доказателствата по делото, което прави
решението немотивирано. Иска се отмяна на решенето, като въззивният съд постанови
друго, с което исковете да бъдат изцяло отхвърлени. Претендират се разноски пред
въззивната инстанция.
1
В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК въззиваемата страна е подала отговор на жалбата, в
който излага съображения за нейната неоснователност и за потвърждаване на
обжалваното решение. Претендират се разноски пред въззивната инстанция.
Окръжен съд Перник, след като обсъди доводите на страните намира за
установено следното:
При извършената по реда на чл. 269, изр. 1 ГПК служебна проверка, съдът счита,
че обжалваното първоинстанционно решение е валидно и допустимо.
Съдът, при въззивния контрол за правилност на първоинстанционния съдебен акт,
в рамките, очертани във въззивната жалба, след като прецени събраните по делото
доказателства и като взе предвид доводите и възраженията на страните, намира от
фактическа и правна страна следното:
По първоинстанционното дело е приложено и ч.гр.д. № 3539 по описа на РС
Перник за 2019 г. образувано по повод на заявлението Б. С. Ф. по чл. 410 ГПК срещу
настоящият жалбоподател Е.М.. В кориците на делото е приложено копие от сключен
на *** г. договор за заем. По делото е издадена Заповед и изпълнителен лист в полза
на Б. С. Ф.. С Разпореждане от 26.07.2019 г. заповедният съд е указал на заявителя да
предяви установителен иск в едномесечен срок от връчване на съобщението, като
довнесе дължимата държавна такса, тъй като заявлението е връчено на длъжника при
условията на чл. 47, ал. 5 от ГПК. Съобщението е връчено на 09.09.2019 г., като в
указания срок на 01.10.2019 г. е предявен установителен иск по чл. 422 вр. чл. 415, ал.
1, т. 2 от ГПК. В тази връзка предявеният установителен иск е допустим като целта му
е издадената заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК да влезе
в сила, след установяване съществуването на вземането по съдебен ред в исково
производство.
От приложеното по първоинстанционното дело копие на Договор за заем от ***
г., заверено от процесуалния представител на ищеца, се установява, че между Б. С. Ф.,
в качеството на заемодател и Е. Т. М., в качеството й на заемополучател, е възникнало
правоотношение по договор за заем, по силата на който Ф. се е задължил да предостави
на М. сумата от 3000 лв., а тя се е задължила да върне предоставената парична сума до
*** г. Представено е и копие, заверено от процесуалния представител на ищеца, на
разписка от същата дата, че заемодателят е предал на заемателя сумата в размер на
3000 лв. В договора е посочено, че при невръщане на сумата от заемателя, той ще
дължи неустойка в размер на 0.2 % от дължимата сума за всеки просрочен ден, заедно
със законна лихва за забавено плащане от датата на просрочието. В договорения срок
Е.М. не е върнала заетата сума.
Ответницата, чрез назначения й особен представител – адвокат Д. от АК П.,
оспорва предявения иск, като твърди, че между страните не е налице облигационно
правоотношение, основано на договор за заем, като оспорва представените договор и
разписка, като е направено искане същите да бъдат представени в оригинал. Изложени
са твърдения, че представеният договор е нищожен поради липса на съгласие, тъй като
подписът не бил положен от Е.М.. Посочила, че уговорката за неустойка е нищожна,
тъй като единствената цел била получаване на по-голяма сума от заемодателя, а това
било в разрез с добрите нрави.
Моли исковете да бъдат отхвърлени.
2
Пред първата инстанция са събрани писмени доказателства и са изслушани двама
свидетели – по един на всяка от страните.
Представени са преписи на договор и разписка от *** г., с която Е. Т. М. е
декларирала, че е получил от Б. С. Ф. сумата 3000 лева, които се е задължила да
възстанови до *** г.
Представени са и копия от Жалба вх. № *** г. подадена от Е. Т. М. до Районна
прокуратура П., Служебна бележка изх. № *** г. издадена от „Феърплей Пропъртис
Мениджмънт“ ЕООД, Трудов договор за сезонна работа № *** г., Заповед № *** г. за
прекратяване на трудово правоотношение, копие от трудова книжка на Е.М. и
Уведомление по чл. 62, ал. 5 от КТ.
По искане на особения представител на ответницата съдът е открил производство
по оспорване на договора и разписката относно тяхната автентичност, указал е, че
ответната страна носи тежестта на доказване, като е задължил ищцовата страна да
представи в оригинал представените копия на договора и разписката.
В съдебно заседание на 26.05.2020 г. процесуалния представител на ищеца – адв.
К. от АК С. е заявила, че не може да представи оригиналите на поисканите документи,
тъй като ищецът се бил преместил в друго жилище и не успял да ги намери. Особеният
представител на Е.М. отново заявил, че държи на представянето на оригиналите.
В съдебно заседание на 16.06.2019 г. е разпитана в качеството на свидетел бабата
на ответницата – Ц. Р. В., която е заявила, че не е чувала от Е. и не знае Б. да й е давал
пари назаем. Познава Б., тъй като с внучката й си общували и помагали в училище.
Знае, че през лятото на *** г. Е. била на работа на морето, в ***, където работела в ***.
Категорично заявява, че през *** г. не е имала здравословни проблеми.
В съдебно заседание на 21.07.2020 г. показания в качеството на свидетел е дала и
сестрата на ищеца – свидетелката В. С. Ф.. Същата е заявила, че познава от години
страните по делото. Знае, че през лятото на *** г. брат й е дал на Е. 3000 лв. назаем,
които до колкото си спомня й трябвали, за да може да се оперира нейната баба. По
препоръка на свидетелката, ищецът предварително подготвил договор в писмен вид,
който страните подписали в дома на ищеца, в който живеела и свидетелката. Ф.
присъствала на предаването на парите и подписване на договора и разписката, като
според показанията й Б. и Е. се договорили заема да бъде върнат до есента. Доколкото
знае заемът не е върнат.
При така установеното от фактическа страна, настоящият състав приема от
правна страна следното:
Предявените искове са с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД,
вр. чл. 240, ал. 1 ЗЗД и чл. 92 от ЗЗД.
Съгласно разпоредбата на чл. 240, ал. 1 от ЗЗД с договора за заем заемодателят
предава в собственост на заемателя пари или други заместими вещи, а заемателят се
задължава да върне заетата сума или вещи от същия вид, количество и качество. От
редакцията на разпоредбата е видно, че договорът за заем е реален, т. е. за сключването
му не е достатъчно постигането на съгласие между страните, а е необходимо и
съответната сума или заместима вещ да бъде предадена на заемателя. Самото
предаване се свързва с предоставяне на фактическото държане на сумата или вещта на
3
заемателя. Затова същото може да бъде извършено както с физическото предаване на
сумата на заемателя, така и с превода на същата по банкова сметка на заемателя.
Следователно, в тежест на ищеца е да установи осъществяването на фактическия
състав, водещ до възникването на заемното правоотношение между страните. На първо
място, той трябва да установи, че между него и ответника е било постигнато съгласие
за сключване на договор за заем и на второ място, че именно въз основа на това
съгласие е извършено предаването на паричните суми.
Правилно Районният съд е разпределил доказателствената тежест в процеса.
Обсъждайки обаче всички правно релевантните факти, от които произтича спорното
право и отделяйки спорните от безспорните факти, първоинстанционният съд не е
преценил събраните по делото доказателства с оглед твърденията на ответника за липса
на съгласие за сключване на договор за заем.
Основателно е възражението на особения представител на ответника, направено с
въззивната жалба, че оспорените от нея документи (договор и разписка от *** г.) е
следвало да бъдат изключени от доказателствения материал по делото, съгласно чл.
183 от ГПК. При така направеното искане от страна на особения представител,
ищцовата страна е представила преписи, заверени по реда на чл. 32 от Закона за
адвокатурата от процесуалния представител на ищеца, поради което
първоинстанционният съд е счел, че същите представляват официално заверени копия,
с което разпоредбата на чл. 183 от ГПК е изпълнена. Съгласно трайно установената
практика при поискване от участваща в процеса страна, другата страна, с оглед
разпоредбата на чл. 183 ГПК, е длъжна да представи оригинала на документа или
официално заверен препис – т.е. изискването се счита удовлетворено и при
представяне само на официално заверен препис (без същият да е придружен от
оригинал). Ако преди изгубване на оригинала, документът е бил представен пред
нотариус, нотариалното удостоверяване като официален свидетелстващ документ
трябва да бъде оборено от заинтересованата страна, която твърди, че то е неистинско (в
този смисъл Решение № 766/3.02.11 по г. д. № 1590/09 г., I ГО на ВКС). Различен е
случая, когато се касае за заверен по реда на чл. 32 ЗА (а не по реда на чл. 591 ГПК)
документ – тогава заместването на оригинала на документа с официално заверен
препис по чл. 32 ЗА в хипотезата на чл. 183 ГПК е възможно единствено ако между
страните в процеса няма спор относно съществуването на документа в правния мир
(Решение № 173/03.05.12 по г. д. № 668/11 г., IV ГО на ВКС). Посочената практика
изхожда от характера на оспорването – ако страната не оспорва съществуването на
документа, то тогава (според цитираните актове) представянето на заверен от адвоката
препис би могло да изпълни функцията по чл. 183 ГПК, и обратно – ако се оспорва
съществуването му, документът се изключва, щом не се представи в оригинал или в
официално заверен препис. Това обаче поставя въпроса, поради какво друго, освен
поради оспорване съществуването на документа, може да е уважено искането по чл.
183 ГПК, за да се стигне до последицата „изключване“ – практиката сочи, че основният
мотив за отправяне на искане по чл. 183 ГПК е именно оспорването на страната, че
такъв документ съществува или че положените върху него подписи са автентични.
Според настоящия въззивен състав безспорно е установено по делото, че
ответницата оспорва съществуването на договор за заем. Този извод се налага, както от
изложеното по-горе, така и от представеното и неоспорено копие от Жалба вх. № *** г.
подадена от Е. Т. М. до Районна прокуратура П., в която ответницата изрично е
заявила, че не е сключвала договор за заем.
4
При това положение първоинстанционният съд, като е приел, че при представяне
на заверения по реда на чл. 32 ЗА препис на договора и разписката е удовлетворено
изискването на чл. 183 ГПК и приобщаването му към доказателствата по делото е
правилно, се е отклонил от изричната разпоредба на закона и задължителната
практика. При направено оспорване на автентичността на представените документи,
страната, представила преписите, е следвало да ги представи в оригинал или
официално заверени преписи. След като това задължение не е изпълнено, преписът е
следвало да бъде изключен от доказателствата по делото, тъй като не се установява, че
такъв документ въобще съществува. Ето защо съдът неправилно е основал своите
изводи на преписа, който не е годно доказателствено средство. В този смисъл е и
задължителната практика на ВКС – Решение № 81 от 8.7.2014 г. на ВКС по гр. д. №
5665/2013 г., III Г.О., Решение № 174 от 7.10.2013 г. на ВКС по гр. д. № 1992/2013 г., II
Г.О., Решение № 239 от 16.07.2013 г. на ВКС по гр.д. № 1050/2012 г., IV Г.О., Решение
№ 95 от 7.05.2013 г. на ВКС по гр.д. № 662/2012 г., II Г.О., Решение № 231 от
08.08.2012 г. на ВКС по т.д. № 25/2010 г., II Т.О, ТК, Решение № 133 от
5.11.2010 г. на ВКС по т.д. № 73/2010 г., I Т.О., ТК; Решение № 137 от
03.10.2017 г. по гр.д. № 4758/2016 г. на ВКС, 3-то гр. отделение.
Първоинстанционният съд, е установил факт въз основа на Договор за заем и
разписка към него от *** г., които са били надлежно оспорени и чиито оригинали не са
били представени, и като не е указал на ищеца последиците от непредставянето им, е
извършил процесуално нарушение. С този процесуален пропуск са били ограничени
процесуалните права на страните, а съдът се е произнесъл при неизяснена фактическа
обстановка.
Поради това и на основание чл. 266, ал. 3 ГПК на въззиваемия е дадена
възможност в настоящото производство да представи оригинал на Договор за заем и
разписка към него от *** г., като същите са представени от процесуалния представител
на Б.Ф. в открито съдебно заседание на 24.02.2021 г. По искане на процесуалния
представител на Е.Т. и с оглед оспорването на истинността и авторството на тези
документи и откритото производство по чл. 193 от ГПК пред Районен съд Перник е
допусната съдебно – графологична експертиза със задача да установи дали подписите
върху Договор за заем и разписка към него от *** г. са положени от Е.Т..
От заключението, изготвено от вещото лице Г.Т. – графолог, което съдът цени
като компетентно изготвено и отговарящо пълно на поставените въпроси, се
установява, че подписите не са изпълнени от Е.Т.. Според експерта същите
представляват предварително принтирани подписи (принтерни изображения) на
подписа й и върху тях е нанесена синя химикална паста. Експертното заключение е
дадено от компетентно вещо лице след изследване на свободни и експериментални
образци от значителен по обем сравнителен материал, като в подписите, обект на
експертизата са се съдържали достатъчно количество общи и частни признаци, въз
основа на които е извършено сравнително – идентификационното изследване за
установяване на изпълнителя. Както в представеното писмено заключение, така и в
изявлението си в съдебното заседание на 21.04.2021 г експертът е категоричен в
отговора си, че подписите срещу „Заемател“ (в Договор за заем) и срещу „Издател“ ( в
разписката) в Договора за заем от *** г. не са положени от Е.М.. Експертизата не е
оспорена от страните, поради което и съдът изцяло кредитира заключението на вещото
лице Т..
5
Горното обстоятелство води до изключване на Договор за заем и разписка към
него от *** г. от доказателствата по делото, тъй като за същите са налице безспорни
данни, че не материализират волеизявление на Е.М. по твърдяното облигационно
правоотношение. Ищецът, настоящ въззивник, не успя да установи, че между него и
ответника е било постигнато писмено съгласие за сключване на договор за заем и, че
именно въз основа на това съгласие е извършено предаване на парични суми, тъй като,
договорът и разписката следва да бъдат изключени от доказателствата по делото.
Настоящият съдебен състав не споделя и изводите на Районен съд Перник
относно свидетелските показания, изложени от В. Ф. и Ц. В. в първоинстанционното
производство.
Първоинстанционният съд не е анализирал противоречията между твърденията
на свидетелите. При противоречие в показанията на свидетелите, съдът трябва да
прецени посочените обстоятелства при възприемането и възпроизвеждането по
отношение на всеки поотделно, а още и дали те са възприемали осъществяването на
релевантните факти едновременно или по различно време, дали впечатленията им са
спорадични или системи, доколко показанията са подкрепени или отречени от
останалите събрани по делото доказателства.
Неправилно, първоинстанционният съд е дал вяра само на свидетелските
показания на В. Ф. – сестра на ищеца, в нарушение на разпоредбата на чл. 172 ГПК.
Законодателят е създал едно предположение относно посочените в хипотезата на
чл. 172 ГПК лица за възможна тяхна заинтересованост от изхода на делото. Съдът,
поради това, е длъжен да извърши преценка на тяхната обективност и доколко
поведението на свидетеля и данните по делото изключват заинтересоваността да е
повлияла на достоверността на показанията му.
Съдът не е длъжен да възприеме показанията на свидетелите, но следва да изложи
аргументи защо ги изключва от доказателствения материал като недопустими или
ирелевантни, защо не ги кредитира или дори и да ги кредитира, какво възприема или
не за установено. Съдът не може да преиначава свидетелски показания или да обсъжда
избирателно само части от тях, като игнорира друга част относно релевантни за спора
факти, щом установяването им е допустимо чрез гласни доказателства. (В този смисъл
Решение № 79/12.07.2017 г. гр. дело № 3244/2016 г. на ВКС, Решение № 176/28.05.2011
г. по гр.д. № 759/2010 г. на II г. о. на ВКС, Решение № 700/28.10.2010 г. по гр.д. №
91/2010 г. на IV г.о. на ВКС; Решение № 140/23.03.2010 г. по гр.д. № 4755/2008 г. на II
г.о. на ВКС).
В разрез с процесуалните правила и трайната съдебна практика,
първоинстанционният съд не е анализирал показанията на свидетелката Ц. В. в
съвкупност с останалите доказателства и възражения по делото, както и направеното
оспорване на договора, и е приел, че същите не опровергават факта на сключване на
договор за заем между страните, без да се аргументира въз основа на какво е достигнал
до този извод.
Видно от изложените от свидетелката Ф. факти в показанията й, същата твърди,
че именно по нейна инициатива е сключен договор в писмена форма, като същата е
присъствала и при подписването му. С оглед заключението на СГЕ, настоящият състав
приема за компрометирани тези показания, доколкото се доказа, че не е налице
6
сключен договор между страните. Не следва да се приеме и че е налице сключен
договор за паричен заем в устна форма между същите страни, тъй като на първо място
липсва такова твърдение както в исковата молба, така и в настоящото производство, а
на следващо място, липсват и доказателства в тази насока.
Предвид гореизложеното, ОС Перник счита, че въззивната жалба е основателна, а
обжалваното решение на РС Перник е неправилно и незаконосъобразно и следва да
бъде отменено.
С оглед изхода на делото разноските в първоинстанционното производство по гр.
д. № 5611, и по ч. гр. д. № 3559 и двете по описа на Районен съд – Перник за 2019 г.,
следва да останат в тежест на ищеца.
На основание чл. 78, ал. 3 ГПК на въззивника следва да се присъдят сторените
разноски за въззивното производство представляващи разноски за адвокатско
възнаграждение в размер на 550 лева, за държавна такса в размер на 67.89 лв. и за
депозит за вещо лице в размер на 202.97 лв., или общо 820.86 лв.
Водим от гореизложеното Окръжен съд Перник
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение № 1012 от 27.07.2020 г. по гр. д. № 5611 по описа на Районен
съд – Перник за 2019 г. и вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ предявения от Б. С. Ф. с ЕГН: ********** с постоянен адрес ***,
със съдебен адрес: *** иск, с който се иска да бъде признато за установено по
отношение на Е. Т. М. с ЕГН: **********, от ***, че последната дължи на Б. С. Ф.
сумата от 3000 лв. (три хиляди лева) представляваща главница, по Договор за заем от
*** г., сключен между страните, ведно със законната лихва върху главницата, считано
от 04.06.2019 г. (датата на подаване заявлението по чл. 410 от ГПК) до окончателното
изплащане на сумата, както и сумата от 3786 лв. (три хиляди седемстотин осемдесет и
шест лева), неустойка по договор за заем от *** г. КАТО НЕОСНОВАТЕЛЕН.
ОСЪЖДА Б. С. Ф. с ЕГН: ********** с постоянен адрес ***, със съдебен адрес:
***, да заплати на Е. Т. М. с ЕГН: **********, от ***, сумата от 820.86 лв.,
представляващи разноски в настоящото производство, от които 550 лева, за адвокатско
възнаграждение, 67.89 лв. разноски за държавна такса и 202.97 лв. разноски за депозит
за вещо лице.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на касационно обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7