РЕШЕНИЕ
№ 82
-, 06.02.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – С., XII-ТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и трети ноември през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:И.Р.
при участието на секретаря В.П.
като разгледа докладваното от И.Р. Гражданско дело № 20225530100727 по
описа за 2022 година
Предявен е частичен иск с правно основание чл. 432, ал. 1 КЗ.
Ищцата - твърди в исковата си молба и уточняващата я такава, че на - г. в -, като
пътник на задната седалка, заедно с лицето -, което било водач на л.а. - такси „-“, с рег. № -,
се движели по бул. - в посока изток - запад. Същият ден по ул. -, но в посока север – юг, се
движел л.а. -, рег. № -, управляван от лицето -, което притежавало застрахователна полица за
задължителна застраховка „гражданска отговорност“ на автомобилистите № -- от - г., при
ответника. Около 10:30 часа на същия ден, на кръстовището на - и ул. - в -, лекият
автомобил „-“ не спрял на задължителен знак „Стоп“, вследствие на което навлязъл на
главния път, без да пропусне движещият се с предимство по него такъв и настъпил удар –
ПТП, в резултат на което ищцата претърпяла следните травматични увреждания - -. Преди
датата на събитието била изключително - -. Внезапно и без да имало каквато и да било
видимост, предвидимост или каквито и да било други предупреждения, станала участник
във въпросното ПТП. Състоянието й било изключително влошено. -. Настъпилото социално
отчуждение не било преодоляно и до момента. В изпълнение на изискванията на КЗ
предявила пред ответника, който изцяло отговарял за причинените от деликвента вреди,
претенция за изплащане на застрахователно обезщетение, с която били представени и
всички изискуеми се документи за определяне и установяване на неговия размер. За това
била образувана и застрахователна преписка № - по опис на ответника, по която било
отказано определянето на застрахователно обезщетение. Отказът бил неоснователен, като
изрично следвало да се вземе предвид и обстоятелството, че ответникът определил и
1
изплатил застрахователно обезщетение за причинените имуществени вреди на л.а. „-“, с рег.
№ -, в който се движела. В уточняващата си молба посочва, че не можела да определи
точната скорост на автомобила, в който се движела, но същата била в рамките на
разрешените за движение в населено място 50 км/ч. ПТП възникнало поради неспиране на
знак „Стоп“ от л.а.“-“, управляван от -. Органите на МВР били уведомени за случая и
пристигнали на мястото на ПТП, но не взели отношение по случая, а поканили участниците
в него да съставят двустранния констативен протокол, който се явявал документ, въз основа,
на който можело да бъде реализирана отговорността на застрахователя-ответник. Касаело се
за причинени леки телесни повреди, затова не било образувано досъдебно производство.
Искането е да се осъди ответника, да заплати на ищцата, сумата от 8000 лева за съдебно
предявена част от дължимо й се застрахователно обезщетение от 12000 лева за причинените
й в резултат на ПТП горепосочени неимуществени вреди - стрес, страх, болки и страдания,
със законната лихва върху главницата от подаване на исковата молба в съда на - г. до
изплащането й, както и разноските по делото.
Ответникът - заема становище за допустимост, но неоснователност на предявения иск,
който моли съда да отхвърли, евентуално присъди в по-нисък размер претендираното с него
обезщетение, и му присъди сторените по делото разноски, с възражения и доводи, изложени
подробно от пълномощника му в подадения в срок отговор и в съдебно заседание.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в
съвкупност с исканията, възраженията и доводите на страните, взе предвид и настъпилите
след предявяване на исковете факти, от значение за спорното право, намери за установено
следното:
Трайна е практиката на ВКС, че когато протоколът за ПТП не удостоверява всички
релевантни за механизма му обстоятелства, или преценката им изисква специални познания,
които съдът не притежава, ищецът, като носещ тежестта за установяване на механизма на
ПТП, следва да ангажира и други доказателства – авто-техническа експертиза, свидетели за
установяването му пълно и главно (Р 20-2017-III г.о. и посочените в него решения). Случаят
е именно такъв.
При него, доколкото представеният с исковата молба от ищцата двустранен
констативен протокол за процесното ПТП, е частен свидетелстващ документ, който не
установява всички правнорелевантни факти досежно механизма му, по искане на носещата
тежестта за доказването му ищца е назначена за установяването му по делото комплексна
съдебно - автотехническа и медицинска експертиза (ЗКСАТМЕ), чието заключение съдът
възприема, поради липсата на протИ.речие с останалите доказателства (чл. 202 ГПК),
представени са изисканите от ответника преписки по претенциите за изплащане на
застрахователно обезщетение за причинените при същото ПТП имуществени и
неимуществени вреди, и са събрани свидетелските показания на - които съдът кредитира,
тъй като са непосредствени, последователни и логични, и не протИ.речат на останалите
доказателства, при съвкупната преценка на които доказателства с двустранния констативен
протокол за ПТП, се установява следния му механизъм, а именно: в - часа на - г., в -,
2
свидетелят управлявал в посока запад по - лек таксиметров автомобил „-“ с рег. № -,
собственост на третото лице -, в който на задната му дясна седалка се е возела ищцата без
поставен обезопасителен колан. В същото време л.а. „-“, с рег. № -, управляван от -, се е
движел в посока юг по ул. - в -. Последният не спрял на знак „Б-2 – Стоп“ и навлязъл в
кръстовището с -, отнемайки по този начин предимството на движещият се по същия
булевард в посока запад л.а. „-“ с рег. № - , управляван от свидетеля. В резултат на това е
настъпило процесното ПТП, при което са контактували предна челна дясна част на л.а. „-“, с
предна челна лява част на л.а. „-“ (т. 1 ЗКСАМЕ). Вещите лица са заключили, че от
техническа гледна точка причина за това ПТП е неспазването от водача на л.а. „-“ – - на знак
„Б-2 Стоп“ и отнемане по този начин на предимството за преминаване през кръстовището
на управлявания от свидетеля л.а. „-“, в който се е возела ищцата на задната му дясна
седалка (т. 1 ЗКСАМЕ).
Налага се извода, че с деянието си причинилият това ПТП горепосочен водач - е
нарушил разпоредбата на чл. 50, ал. 1 ЗДвП, според която, на кръстовище, на което единият
от пътищата е сигнализиран като път с предимство, водачите на ППС от другите пътища са
длъжни да пропуснат ППС, които се движат по пътя с предимство (чл. 50, ал. 1 ЗДвП). Това
му протИ.правно деяние е и виновно с оглед необорената от носещият тук тежестта да я
обори ответник презумпция на чл. 45, ал. 2 ЗЗД (чл. 154, ал. 2 ГПК, Р 375-2009-IV г.о.).
При това положение, съдът намери, че ищцата е доказала пълно и главно по делото
горепосочения механизъм на процесното ПТП и виновното му и протИ.правно причиняване
от собственика и водач на л.а. „-“ – - (чл. 154, ал. 1 ГПК). Въпреки неоснователните
възражения и доводи за противното на пълномощника на ответника, ищцата е доказала по
делото пълно и главно и останалите кумулативни материалноправни предпоставки на
непозволеното й увреждане по чл. 45 и сл. ЗЗД, съставляващо застрахователно събитие по
процесната задължителна застраховка.
От съвкупната преценка на представените по делото фиш за неотложна медицинска
помощ (л. 6), амбулаторни листи (л. 9-10 и 14-15), болнични листи (л. 11 и 13),
съдебномедицинско удостоверение на жИ. лице № - г. (л. 12), представеното от ответника с
преписката му по щета 43082312100795 - приложение № 1 към опис на допълнително
представени документи по същата щета, което е било попълнено от свидетеля (който на - г.
е посочил пред ответника в същото, че при процесното ПТП и ищцата е била с него в
управлявания от него лек автомобил, и си е ударила също главата, както и ръката, че не им е
указана първа помощ, както и че в 10.30 часа е уведомил за това ПТП на тел. 112 – л. 82),
кредитираните от съда показания на свидетелите (л. 91-93), и ЗКСАТМЕ (л. 61-64), и
отговорите на вещите лица в съдебно заседание (л. 93), се установява несъмнено, че в пряка
причинна връзка от процесното ПТП ищцата е получила следните телесни увреждания: -.
Въпреки неоснователните доводи за противното на пълномощника на ответника, тези
й телесни увреждания не се опровергават от фиша за неотложна медицинска помощ, в
анамнеза на който е вписано, че при процесното ПТП ищцата е получила -, а окончателната
й диагноза е само -, и показанията на съставилият го свидетел, че потвърждавал, че бил
3
извършил посочения в него преглед на ищцата и констатациите в този фиш били негови, но
нямал спомен за случая, но предполагал, че я бил прегледал за -, и ако имала такива
симптоми, щял да ги забележи или поне да я изпрати на скенер, като не се сещал в случая
как било, но щом не се сещал, предполагал, че при ищцата нямало посочените от него
симптоми на такова -, като не се сещал нищо от въпросния случай, но такива случаи
обикновено ги пращали на - лекар, като щом прегледа й бил в -, я бил изпратил на такъв
лекар, ако имал съмнения, защото прегледа на последния имал тежест, като било възможно
да бил насочил конкретния пациент към -, но в този фиш не отразявали това. Не само
защото показанията на този съставил същия фиш свидетел съдът не кредитира, защото не
представляват сведения за възприети от него факти от прегледа на ищцата, за които той сам
признава, че няма никакъв спомен, а само негови предположения. Но и защото, тези му
показания и вписаното в същия фиш се опровергава от съставеното след него от
прегледалият я - лекар съдебномедицинското удостоверение на жИ. лице и т. 2-4 и 6 от
ЗКСАТМЕ, и отговорите на вещите лица в съдебно заседание, от които е видно, че
горепосочените в ЗКСАТМЕ телесни увреждания на ищцата са получени именно по време и
начин, посочен в исковата й молба, както и че - й - е от удара й при ПТП в страничното
стъкло на задната дясна врата и облегалката на предната дясна седалка (като същото е
установено при прегледа й от специалист - лекар - - на база на анамнезата за травма в
областта на главата й преди четири дни, наличието на продължаващо - и обективно
установен от същия лекар при прегледа й -/- – т. 6 ЗКСАТМЕ, л. 71), - й е в резултат на
рязкото навеждане при същото ПТП на главата й надясно и напред, и последващо й
извиване назад, а - е от рязкото навеждане при същото ПТП на торса й напред и надясно, а -
е от вътрешната повърхност на задната дясна врата, а - са от задната повърхност на
облегалката на предната дясна седалка, а - са от заднодолния ръб на предната дясна седалка
(л. 12, 70-71 и 93). Тези й телесни увреждания не се опровергават и от представеното от
ответника писмо от ЦСМП, от което е видно, че на - г. не й е оказвана спешна помощ,
защото този факт, не се отрича, а потвърждава от показанията на свидетеля, че въпреки
пристигането й на място след обаждането му за ПТП на тел. 112, спешна помощ не е
прегледала ищцата, защото „нямало нищо фрапиращо“, преценени съвкупно с отговорите на
вещото лице, че само при преглед се съставя фиш при посещението на същата помощ на
място (л. 91 и 93).
От показанията на свидетелите се установява още, че в пряка причинна връзка от
процесното ПТП ищцата е получила и - да се качва и вози в автомобили, променила се,
станала по-замислена, спряла да -, не излизала често (св. Т. и Т.). Изпитвала болки в -, като
дотогава помощ за това получавала от тези двама свидетели (св. Т. Т.).
От съвкупната преценка на показанията им и т. 7-8 и 10 от ЗКСАТМЕ се установява
още, че е предприето и осъществено следното домашно-амбулаторно лечение на ищцата –
преглед на - г. в - с изписване на обезболяващ медикамент, преглед след това на - г. от
специалист – -, преглед след това на - г. от специалист – - с изписване на медикаментозна
терапия, която е отразена в обстоятелствената част на експертизата, преглед след това и от -
4
на - г., като ищцата е ползвала болнични за периода от - г., а възстановителният й период е
продължил един месец, като предвид множеството на травмите й, макар всяка от тях да няма
голяма тежест, в случая, при логистична възможност, е било уместно и желателно, според
вещите лица, подмопагането й в битово отношение през първите две седмици след ПТП (л.
71 и 73). Към момента на приключване на съдебното дирене няма данни в ЗКСАТМЕ
ищцата да търпи болки от травматичните си увреждания, като не са останали някакви
трайни негативни последици или усложнения. Този извод не търпи промяна от показанията
на свидетелите, че понякога се повяват и в момента -, доколкото по делото няма несъмнени
данни същите да са обусловени от уврежданията й при ПТП.
От представената комбинирана застрахователна полица № - от - г. се установява още,
че виновният за това ПТП горепосочен водач и собственик на л.а. „-“ – -, е имал към датата
му валидно сключена с ответника с тази полица задължителна застраховка „гражданска
отговорност“ на автомобилистите (л. 87). Според чл. 477, ал. 1 и 2 КЗ, обект на същата
застраховка е гражданската отговорност на застрахованите (в случая на водача на
управлявания при ПТП л.а. „-“, за който е налице валидно сключен със същата полица
застрахователен договор за такава застраховка), за причинените на трети лица имуществени
и неимуществени вреди свързани с притежаването и/или използването на МПС, за които
застрахованите отговарят съгласно българското законодателство, или законодателството на
държавата, в която е настъпила вредата. Срокът на действие на тази застраховка е от - г.,
като в рамките му е настъпило на - г. и процесното ПТП. Причинените в случая от
застрахования при същото неимуществени горепосочени вреди на ищцата, са свързани с
управлявания от него при това ПТП горепосочен л.а., тъй като именно с него те са й
причинени и настъпили в срока на действие на тази застраховка. Следователно.
Гражданската му отговорност по чл. 45, във вр. с чл. 51, ал. 1 и чл. 52 ЗЗД за обезвредата им
е била покрита от тази застраховка, респективно от ответника, който е застраховател по нея
(чл. 493, ал. 1, т. 1 и 5 КЗ).
При тези установени по делото обстоятелства, съдът намери, че предявеният от
ищцата частичен пряк иск по чл. 432, ал. 1 КЗ за обезвреда на претърпените от нея
неимуществени вреди, е доказан напълно в своето основание. Според нормата на чл. 50, ал.
1 ЗДвП, на кръстовище, на което единият от пътищата е сигнализиран като път с
предимство, водачите на ППС от другите пътища са длъжни да пропуснат ППС, които се
движат по пътя с предимство. В случая застрахованият при ответника горепосочен водач на
л.а. „-“ – -, е нарушил при ПТП именно тази законова норма. В пряка причинна връзка от
това му протИ.правно и виновно съгласно необорената по делото от ответника презумпция
на чл. 45, ал. 2 ЗЗД деяние, е настъпило с оглед изложеното и процесното ПТП по смисъла
на §1, т. 47 от ДР на ППЗДвП. В пряка причинна връзка от същото, возещата се на задната
дясна седалка, без поставен обезопасителен колан, ищца, видно от показанията на
свидетелката Т. и потвърждаващата ги т. 2 на ЗКСАТМЕ, е получила горепосочените -,
които са предизвикали горепосочените й болки и страдания, представляващи по своя
характер причинени й неимуществени вреди, за обезвредата на които, техният виновен
5
причинител/деликвент – управляващото горепосочения л.а. „-“ трето лице – -, носи
гражданска отговорност да й заплати обезщетение, за да ги поправи (чл. 45, чл. 51, ал. 1 и чл.
52 ЗЗД). Тази му отговорност е била покрита от ответника, като застраховател по сключения
със същия деликвент на този управляван от него горепосочен л.а. договор за задължителна
застраховка „гражданска отговорност” на автомобилистите, действал към датата на
процесното ПТП (чл. 493, ал. 1, т. 1 и 5 КЗ). При това положение увредената при същото
ищца, има право да получи обезщетение за причинените й при същото ПТП горепосочени
неимуществени вреди, пряко от ответника, като застраховал тази отговорност на
причинилият й ги деликвент (чл. 432, ал. 1 КЗ). Ето защо съдът намери, че предявеният от
ищцата, против ответника, частичен пряк иск по чл. 432, ал. 1 КЗ, е доказан напълно в
своето основание.
По отношение на размера на този пряк частичен иск за заплащане на обезщетение от
8000 лева за неимуществени вреди, съдът намери, че причинените на ищцата при ПТП
телесни горепосочени увреждания, по своя характер представляват леки телесни повреди - за
лечението им (чл. 130, ал. 1 и 2 НК). По брой обаче те са множество - -, като първите три от
тях поотделно са й причинили временно разстройство на здравето, неопасно за жИ.та, а
останалите – страдание (т. 9 ЗКСАТМЕ, л. 72). В пряка причинна връзка от същите и
лечението им за месец след ПТП, през - дни от който същата е ползвала разрешен й отпуск
за временна неработоспособност, ищцата е търпяла болки и страдания, които постепенно са
стихвали през този месец. В пряка причинна връзка от ПТП същата е получила и - да се -,
като едва след месец от ПТП започнала сама да се -, а дотогава помощ за това получавала от
свидетелите. При определяне размера на обезщетението за тези претърпени от същата
неимуществени вреди, следва да се вземе предвид и активната й трудоспособна възраст към
датата на увреждането й -, в която временната загуба на работоспособност създава известен
психически и социален дискомфорт, пълното възстановяване на здравословното й състояние
към момента на приключване на съдебното дирене, икономическата обстановка в страната
към датата на ПТП и минималната застрахователна сума/лимит на отговорност в чл. 492, т.
1 КЗ при причинени неимуществени вреди към същия момент, както и начина, по който са й
били причинени тези вреди - при ПТП, като пътник в лек таксиметров автомобил на дясната
му задна седалка (р. II от ППВС № 4/1968 г., Р 93-2011-II т.о., Р 238-2008-II т.о., Р 20-2017-III
г.о.). Ръководен от тези установени по делото обективни обстоятелства, съдът намери, че
справедлИ. обезщетение за тези претърпени от ищцата неимуществени вреди, е сумата от
4000 лева.
Частично основателно обаче се явява своевременно предявеното с отговора от
ответника възражение за наличие на съпричиняване от ищцата на част от тези вреди, която,
като пътник на задната дясна седалка в удареното от застрахования при ответника МПС е
допуснала нарушение на чл. 137а, ал. 1 ЗДвП, изразяващо се в непоставен от нея
обезопасителен колан (чл. 137а, ал. 1 ЗДвП). От законовото задължение за поставянето му е
бил освободен само свидетелят, като водач на таксиметровия автомобил, в който се е возела,
но не и ищцата, която е била към момента на ПТП пътник в същия автомобил (чл. 137а, ал.
6
1 и ал. 2, т. 4 ЗДвП).
За да е налице съпричиняване, пострадалият трябва обективно да е допринесъл за
вредоносния резултат, създавайки условия или улеснявайки с поведението си неговото
настъпване, независимо дали е действал или бездействал виновно. Следователно.
Релевантен за съпричиняването по чл. 51, ал. 2 ЗЗД е само онзи конкретно установен по
делото негов принос, без който не би се стигнало (наред с неправомерното поведение на
деликвента) до увреждането му. Правните последици от съпричиняването и значението му
за размера на обезщетението, което увреденият има право да получи като паричен
еквивалент на произлезлите от деликта вреди, изключват допустимостта съдът да
обосновава изводите си за наличие на такова съпричиняване с вероятности или
предположения. Поради това във всички случаи на предявен иск по чл. 45 ЗЗД срещу
деликвента или на пряк иск по чл. 432, ал. 1 КЗ срещу застрахователя, съпричиняването
подлежи на несъмнено доказване от ответника, който с позоваване на същото цели
намаляване на отговорността си към увреденото лице (Р 54-2012-II т.о., Р 99-2013-II т.о., Р
76-2020-II т.о., Р 1-2021-II т.о.). В случая следа да се имат предвид разрешенията дадени в Р
№ 206-2010-II т.о. и Р 59-2011-I т.о. на ВКС, според които, в относимата им за случая част,
само обстоятелствата, че пострадалият при ПТП пътник, не е ползвал предпазен колан, не са
достатъчни, за да се приложи разпоредбата на чл. 51, ал. 2 ЗЗД, като в тези случаи
намаляването на обезщетението за вреди на основание чл. 51, ал. 2 ЗЗД е допустимо само
ако са събрани категорични доказателства, че вредите не биха настъпили или биха били в
по-малък обем, ако по време на произшествието пострадалият е ползвал предпазен колан.
Тежестта за установяване на тези обстоятелства е върху ответника, който твърди, че е
налице съпричиняване (Р 224-2018-I т.о.).
В случая е безспорно установено от показанията на свидетелката Т. и т. 2 на
ЗКСАТМЕ, че при ПТП ищцата е пътувала в нарушение на чл. 137а, ал. 1 ЗДвП без поставен
обезопасителен колан на задната дясна седалка на удареното от виновния застрахован при
ответника горепосочен деликвент таксиметров лек автомобил, управляван от свидетеля (л.
61). От т. 5 на ЗКСАТМЕ се установява още, че при поставен такъв колан същата нямаше да
получи само травмата на -, а всички останали нейни травми могат да се получат и при
поставен предпазен колан, като в този случай само - й - би било с по-малка тежест (л. 62).
При това категорично заключение на вещите лица, въз основа на същото следва да се
приеме за доказан приносът на ищцата за настъпилото увреждане на гръбначния й стълб в
поясния му отдел и по-голямата тежест на - й -, което би било с по-малка такава при
поставен такъв обезопасителен колан при ПТП, който й принос обуславя извода за
намаляване с 20 % на основание чл. 51, ал. 2 ЗЗД на дължимото й се обезщетение от 4000
лева за причинените й при ПТП горепосочени неимуществени вреди. Поради това следва
предявеният от нея по делото пряк частичен иск по чл. 432, ал. 1 КЗ за обезвредата им да
бъде уважен до сумата от 3200 лева (чл. 51, ал. 2 ЗЗД, в този смисъл и Р 224-2018-I т.о.).
По отношение на акцесорния иск за законна лихва, съдът съобрази, че в
7
задължителната си практика ВКС приема, че в хипотезата на пряк иск от увреденото лице
срещу застраховател по застраховка „гражданска отговорност“, в застрахователната сума по
чл. 429 КЗ (в сила от 01.01.2016 г.) се включва и дължимото от застрахователя на
увреденото лице обезщетение за забава за периода от уведомяването му, респективно
предявяване на претенцията пред него от увреденото лице, а не и от момента на
увреждането (Р 128-2020-I т.о.). Според нормата на чл. 497, ал. 1 КЗ, застрахователят дължи
законната лихва за забава върху размера на застрахователното обезщетение, ако не го е
определил и изплатил в срок, считано от по-ранната от двете дати - изтичането на срока от
15 работни дни от представянето на всички доказателства по чл. 106, ал. 3 КЗ, или
изтичането на срока по чл. 496, ал. 1, освен в случаите, когато увреденото лице не е
представило доказателства, поискани от застрахователя по реда на чл. 106, ал. 3 КЗ.
В случая ищцата претендира законна лихва върху застрахователното обезщетение от
подаване на исковата й молба в съда, от която дата поради това тази лихва следва да й се
присъди върху дължимото й се застрахователно обезщетение от 3200 лева, до изплащането
му (чл. 497, ал. 1 КЗ, Р 128-2020-I т.о.). Същите дължими й се от ответника суми следва да й
се присъдят, но не по посочената от пълномощника й в исковата молба негова банкова
сметка по чл. 39 ЗА, защото същият не е упълномощаван от ищцата с представеното
пълномощно да посочва пред съда такава негова сметка по чл. 39 ЗА за плащането им в
исковата й молба по делото, а такава банкова сметка на ищцата не е посочена в същата
молба, въпреки дадената й с разпореждането от - г. по делото възможност за това (л. 5, 16 и
19).
По отношение на разноските, при този изход на делото, сторените от ищцата разноски
по същото в общ размер на 1230 лева (от които 320 лева внесена държавна такса за
производството, 400 лева внесено възнаграждение на вещите лица и 510 лева платено
адвокатско възнаграждение), следва да се възложат в тежест на ответника, съразмерно с
уважената част от иска, или сумата 492 лева (чл. 78, ал. 1 ГПК). Неоснователно е
възражението на пълномощника на ответника в становището му от 22.11.2022 г. по делото
за прекомерност на заплатеното от ищцата адвокатско възнаграждение от 510 лева, защото е
под минималния му размер от 730 лева без ДДС по чл. 7, ал. 2, т. 3 от Наредба №
1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, в редакцията му от
ДВ, бр. 68/2020 г., преди изменението й от ДВ, бр. 88/2022 г., която е действала към датата
07.01.2022 г. на договарянето и заплащането му с представения договор (л. 113), под който
му размер съдът не може да го намалява поради прекомерност (чл. 78, ал. 5 ГПК). При този
изход на делото, сторените от ответника разноски по същото в общ размер от 1276.50 лева
(от които 0.50 лева внесена държавна такса за възпроизвеждане на препис от отговора му с
приложенията, 400 лева внесено възнаграждение на вещите лица и 876 лева платено
адвокатско възнаграждение с ДДС, в които разноски съдът не включва и посочения в
становището на пълномощника му от 22.11.2022 г. по делото депозит от 40 лева за
призоваване и разпит на посочения от него свидетел, защото от същия депозит не е
изплащано на този свидетел възнаграждение по чл. 168 ГПК, при което същият депозит
8
подлежи на връщане при подадена от ответника молба по чл. 82 ГПК, а не на присъждане с
настоящото решение), следва да му се присъдят съразмерно с отхвърлената част от иска, или
сумата от 765.90 лева (чл. 78, ал. 3 ГПК). Неоснователно е и възражението на
пълномощника на ищцата в хода на делото по същество за прекомерност на заплатеното от
ответника адвокатско възнаграждение от 876 лева с ДДС, тъй като е в минималния му
размер с ДДС по чл. 7, ал. 2, т. 3, във вр. с §2а от ДР на Наредба № 1/09.07.2004 г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения, в редакцията му от ДВ, бр. 68/2020
г., преди изменението й от ДВ, бр. 88/2022 г., която е действала към датата 07.01.2022 г. на
договарянето и заплащането му, под който му размер съдът не може да го намалява поради
прекомерност (чл. 78, ал. 5 ГПК).
Воден от горните мотиви, С. районен съд
РЕШИ:
ОСЪЖДА -, с ЕИК -, със седалище и адрес на управление --, да заплати на -, с ЕГН
**********, с адрес -, -, сумата от 3200 лева за главница от съдебно предявена част от
дължимо й се застрахователно обезщетение по чл. 432, ал. 1 КЗ за претърпени
неимуществени вреди – болки, страдания, страх и стрес, причинени й виновно при ПТП на -
г. в - от застрахования - по сключен с комбинирана застрахователна полица № -/-/-/- г.
договор за задължителна застраховка „гражданска отговорност” на автомобилистите, и
законна лихва върху тази сума от - г. до изплащането й, както и сумата от 492 лева за
разноски по делото съразмерно с уважената част от иска, КАТО ОТХВЪРЛЯ, като
неоснователен, този предявен от -, против -, пряк частичен иск по чл. 432, ал. 1 КЗ, В
ОСТАНАЛАТА МУ ЧАСТ, над сумата от 3200 лева до претендираните 8000 лева за
главница и законна лихва върху тази отхвърлена част от главницата от - г. до изплащането
й.
ОСЪЖДА - с п.с., да заплати на - с п.а., сумата от 765.90 лева за разноски по делото
съразмерно с отхвърлената част от иска.
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано пред С. окръжен съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните по делото.
Съдия при Районен съд – С.: _______________________
9