О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№2512
гр. Пловдив, 25 октомври 2023
г.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД –
ПЛОВДИВ, XV с., в закрито заседание на двадесет и пети октомври през
две хиляди двадесет и трета година, в
състав:
СЪДИЯ: МАРИЯ НИКОЛОВА
като разгледа докладваното от съдията адм. дело № 2262 по описа за 2023 год. и взе предвид следното:
Съдебното
производство е образувано по жалба на „ЗАПРЯНОВИ – 03“ ООД, ЕИК ***, против писмо
с изх. № ОВОС-1474-49 от 07.07.2023г. на Директора на
Регионалната инспекция по околната среда и водите /РИОСВ/ - Пловдив, с което
дружеството е уведомено, че Решение № ПВ-37-ПР/2016г. на Директора на РИОСВ –
Пловдив е загубило правно действие.
Съдът с определение от 25.09.2023г. е насрочил делото
за разглеждане в открито съдебно заседание на 17.10.2023 г. от 09:30 часа и е конституирал
страните по делото, както следва:
жалбоподател – „ЗАПРЯНОВИ – 03“ ООД и ответник – Директор на Регионалната инспекция по
околната среда и водите - Пловдив.
На
16.10.2023г. в 16:34 часа по електронната поща на съда е изпратено искане от
страна на К.Г.Ф.от с.Горнослав и от М. Х.Х., в
качеството й на председател на Местен инициативен комитет против кариерната
дейност в с.Горнослав, и двете чрез адв.С.С.да бъдат конституирани като страни наред с
административния орган. В искането е направено позоваване на чл.182, ал.2 от АПК във вр. с чл.15 от АПК, на чл.13 от Конвенцията
за защита правата на човека и основните свободи, както и на чл.9 от Орхуската конвенция. Молителките твърдят, че оспореното
писмо е благоприятен за тях акт. Към искането са приложени Нотариален акт за
покупко-продажба на недвижим имот от 09.05.2018г. и Протокол от събрание за
създаване на инициативен комитет.
С
оглед молбата на адв.К. – процесуален представител на
дружеството жалбоподател, съдът с протоколно определение от 17.10.2023г. е дал
възможност на страните да се запознаят с постъпилото искане и да изложат
становище.
Становище
е изразено само от „ЗАПРЯНОВИ– 03“ ООД (постъпило в съда на 24.10.2023г.), с
което се възразява по искането за конституиране на лицата К.Г.Ф.и М. Х.Х. като заинтересовани страни по делото.
На
първо място е необходимо да се отбележи, че в административния процес при
оспорване на общи административни актове и подзаконови нормативни актове и при
наличие на обстоятелствата, посочени в
чл. 182, ал. 2 и чл. 189, ал. 2 е
допустимо встъпване/присъединяване като страна
наред с административния орган на лица, за които тези актове са благоприятни и
имат доказан правен интерес, но в случая
не се касае до оспорване на общ административен или подзаконов нормативен акт. Участието
на заинтересована страна е допустимо и в процеса по оспорване на индивидуален
административен в случай, че такава страна е участвала в административното производство.
Следва да се
отбележи, че К.Г.Ф.и М. Х.Х. не са адресати на обжалваното
от „ЗАПРЯНОВИ– 03“ ООД писмо с изх. № ОВОС-1474-49 от 07.07.2023г.
на Директора на РИОСВ – Пловдив.
В производството
по обжалване на писмо с изх. № ОВОС-1474-49 от 07.07.2023г.
на Директора на Регионалната инспекция по околната среда и водите /РИОСВ/ -
Пловдив, с което „ЗАПРЯНОВИ– 03“ ООД е уведомено, че Решение № ПВ-37-ПР/2016г.
на Директора на РИОСВ – Пловдив е загубило правно действие, страни са
административният орган, издал акта и адресатът на административния акт – възложителя
на инвестиционното предложение за което е издадено Решение № ПВ-37-ПР/2016г. да
не се извършва оценка на въздействието върху околната среда. Каза се в случая,
че адресат и засегнат от оспореното писмо е само „ЗАПРЯНОВИ– 03“ ООД, в чиято
правна сфера рефлектират негативните последици от загубването на правно
действие на Решение № ПВ-37-ПР/2016г. на Директора на РИОСВ – Пловдив и дружеството
е пряко и непосредствено засегнато. С процесното писмо не се създават права,
нито пък се възлагат задължения на К.Г.Ф.и М. Х.Х.,
поради което и те не са пряко и непосредствено засегнати от оспореното писмо и
няма законово основание за участието им в съдебното производство.
Отделно от това
доводите за правен интерес в искането на К.Г.Ф.и М. Х.Х.
не се основават на ЗООС или Наредбата за условията и
реда за
извършване на
оценка на
въздействието върху околната среда, а на чл.9, пар.2,
б.“b“ от Конвенцията
за достъп до информация, участието на обществеността в процеса на взимане на
решения и достъп до правосъдие по въпроси на околната среда /Орхуска конвенция/, според която разпоредба в рамките
на своето национално законодателство всяка страна осигурява на членовете на
заинтересованата общественост, чието право е нарушено, ако
административно-процесуалното право на страната го изисква като предпоставка,
достъп до процедура за обжалване пред съда и/или друг законово установен
независим и безпристрастен орган, за да оспорва по същество и от процедурна
гледна точка законността на всяко решение, действие или пропуск в съответствие
с разпоредбите на член 6 и в случаите, когато е предвидено от националното
законодателство и без да се засяга прилагането на разпоредбите на параграф 3
по-долу, други разпоредби на тази конвенция. В искането на К.Г.Ф.и М. Х.Х. за конституиране като страни е направено и позоваване на
чл.13 от Европейската конвенция за защита на
правата на човека и основните свободи /ЕКПЧОС/, според който, всеки,
чиито права и свободи, предвидени в тази конвенция, са нарушени, трябва да
разполага с ефикасни вътрешноправни средства за тяхната защита от съответна
национална институция дори и нарушението да е извършено от лица, действащи в
качеството си на представители на официалните власти.
Според данните
от представената преписка и отразените в оспореното писмо фактически основания след
извършена проверка на място и по документи от експерти на РИОСВ – Пловдив е
установено, че в петгодишния срок от датата на влизане в сила на Решение №
ПВ-37-ПР/2016г. на Директора на РИОСВ – Пловдив не е започнало осъществяване на
инвестиционното намерение, поради което е прието, че посоченото решение е
загубило правно действие.
ЗООС урежда
обществените отношения, свързани с опазването на околната среда за сегашните и
бъдещите поколения и защитата на здравето на хората и актът, който е с решаващо
значение за околната среда, е постановеното решение на директора на РИОСВ –
Пловдив да не се извършва оценка на въздействието върху околната среда, което
решение подлежи на самостоятелен съдебен контрол пред съда като административен
акт, при приложимост на чл. 9, ал. 2 и 3
от Орхуската конвенция.
Съгласно чл.22,
ал.4 от Наредбата за условията и
реда за
извършване на
оценка на
въздействието върху околната среда, в случаите по чл. 93, ал. 8 и чл. 99, ал. 12 ЗООС проверката относно
незапочването на осъществяване на инвестиционното предложение се извършва от
съответната РИОСВ, като в срок 7 дни след проверката се уведомяват възложителят
и МОСВ за
резултатите, когато решението е издадено от министъра на околната среда и водите.
Административното правоотношение при приложението на чл.93, ал.8 от ЗООС се
развива само между органа и адресата на акта, и освен адресата на акта в тези случаи няма други заинтересувани
лица. Никакви други лица освен адресата на писмото (възложителя на
инвестиционното предложение за което е издадено Решение № ПВ-37-ПР/2016г.) не
са засегнати от това, че Решение № ПВ-37-ПР/2016г. на Директора на РИОСВ –
Пловдив е загубило своето правно действие, за да бъдат заинтересовани такива в съдебноадминистративното производство.
Неможе да се
възприеме и довода на К.Г.Ф.и М. Х.Х. , че оспореното
писмо е благоприятен за тях акт, тъй като то не създава за тях права, нито би
породило благоприятни за тях правни последици. Участието на Ф.и Х.в това
съдебно производство не може да бъде ефикасно средство за защита по смисъла на
ЕКПЧОС, доколкото техните права и свободи не са засегнати от оспореното писмо.
От всичко изложено следва, че К.Г.Ф.и М. Х.Х. не са активно легитимирани да участват в производството
по оспорването на Писмо с изх. № ОВОС-1474-49 от 07.07.2023г.
на Директора на Регионалната инспекция по околната среда и водите /РИОСВ/ -
Пловдив.
Воден
от горното, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на К.Г.Ф., ЕГН **********
и М. Х.Х., ЕГН ********** да бъдат конституирани по
делото като страни наред с административния орган.
Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред
Върховен административен съд в 7-дневен срок от съобщаването му на страните.
СЪДИЯ: