Решение по дело №188/2024 на Административен съд - Варна

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, вр. чл.63в от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/.

Образувано е по касационна жалба на директора на Дирекция „Инспекция по труда“ – Варна, чрез юрк.Г. А., против Решение № 1677/27.11.2023г. на Районен съд – Варна, XXXVIII-ми състав, постановено по НАХД № 3955/2023г. по описа на същия съд, с което е отменено Наказателно постановление /НП/ № 03-2200616/13.07.2022г., с което за нарушение на чл.275, ал.1 КТ, вр. чл.215з, т.2 и чл.165, ал.2 от Наредба № 7 за минималните изисквания за здравословни и безопасни условия на труд на работните места и при използване на работното оборудване, на основание чл.416, ал.5, вр. чл.413, ал.2 КТ, на „Х.Б.“ ЕООД, [ЕИК], е наложена имуществена санкция, в размер на 1800лв.

Касаторът твърди неправилност на обжалваното решение по съображения за допуснати съществени процесуални нарушения и неправилно приложение на материалния закон – касационни основания по чл.348, ал.1, т.1 и 2 НПК. Оспорва извода на ВРС, че отговорността на работодателя е изключена поради грубата небрежност, с която е действал работника. Твърди, че в производството е безспорно установено, че „Х.Б.“ ЕООД притежава качеството на работодател, че работникът се е намирал на обекта на контрол и е използвал стълба, която попада в обхвата на понятието „работно оборудване“, както и че поведението на работника е в сферата на осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд. В разпоредбата на чл.16, т.6 ЗЗБУТ е разписано задължението на работодателя да осъществява ефективен контрол по осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд. От лексикалното тълкуване на използвания термин „ефективен“ твърди, че следва извод, че контрола, който работодателят следва да упражни, трябва да е съществен, реален и действителен. В този смисъл твърди, че за да се изпълни с фактическо съдържание употребената дума „ефективен“, то поведението на работодателя следва да е такова, че да обезпечи действителното наличие на безопасни условия на труд. За да се постигне въпросната ефективност, поведението на работодателя следва да е трайно, повтарящо се и да съществува от момента на възникване на трудовото правоотношение до прекратяването му. По тези съображения и по арг. от чл.165, ал.2 от Наредбата твърди, че работодателят следва да участва при избора на работното оборудване, т.к. на него е възложено задължението да отчита специфичните условия и характеристики в работата, съществуващите в предприятието опасности, както и допълнителните такива. Не може да се приеме становището, че задължението на работодателя по осигуряване на дължимите условия на труд се изчерпва с простото запознаване на работника с инструкция за работа на конкретното оборудване. По изложените съображения иска отмяна на обжалваното решение и постановяване на друго, с което да се потвърди наказателното постановление. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Ответната страна – „Х.Б.“ ЕООД, оспорва жалбата. В съдебно заседание се представлява от адв.С. Т., който моли обжалваното решение да бъде оставено в сила. Претендира присъждане на сторените в производството разноски.

Представителят на Окръжна прокуратура – Варна дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Счита, че решението е правилно, съобразено е с процесуалните правила и закона, и моли да бъде оставено в сила.

Касационната жалба е подадена от надлежна страна и в законоустановения срок, поради което е ДОПУСТИМА.

Разгледана по същество, жалбата е НЕОСНОВАТЕЛНА.

От фактическа страна пред ВРС е установено, че на 20.05.2022г. служители на ДИТ – Варна извършили проверка по спазване на трудовото законодателство от страна на „Х.Б.“ ЕООД. Проверката била извършена по повод настъпила трудова злополука с Д. А. М.. Било установено, че М. изпълнявал длъжността „общ работник, строителство на сгради“, като при монтиране на кофражно дъно между две колони, използвал двураменна стълба като еднораменна, като я подпрял на едната колона. Изкачвайки се по неправилно позиционираната стълба, М. изгубил баланс, паднал върху натрупани на земята дъски, вследствие на което получил травматични увреждания – счупване на гръбначен стълб в поясната област. Прието било, че дружеството, като работодател на М., не е осигурило здравословни и безопасни условия на труд, така, че опасностите за живота и здравето на работника да бъдат отстранени, ограничени или намалени, т.к. при създаването на организация на работа, избор на технологични процеси и на работното оборудване, и при неговото адаптиране и използване, не е осигурил спазването на установените норми и изисквания по безопасност, допускайки при монтиране на кофражното дъно между две колони Д. М. да използва двураменна, вместо еднораменна стълба - нарушение на чл.275, ал.1 КТ, вр. чл.215з, т.2 и чл.165, ал.2 от Наредба № 7 за минималните изисквания за здравословни и безопасни условия на труд на работните места и при използване на работното оборудване. За констатираното нарушение бил съставен АУАН № 03-2200616/23.06.2022г., а въз основа на него било издадено НП № 03-2200616/13.07.2022г., с което на основание чл.416, ал.5 КТ, вр. чл. 413, ал.2 КТ на „Х.Б.“ ЕООД била наложена имуществена санкция, в размер на 1800,00лв.

За да отмени наказателното постановление ВРС е приел, че от събраните доказателства по безспорен и категоричен начин се установява, че М. е бил запознат с инструкцията за боравене със стълби. На обекта освен двураменна стълба е била осигурена и еднораменна, като М. се качил на двураменната при грубо нарушаване на правилата за безопасност, т.к., както сам е заявил пред съда, „го домързяло да я вземе, а двураменната била пред него“. При тези факти ВРС е приел, че действията на пострадалото лице не се дължат на неизпълнение на задължение на работодателя да осигури здравословни и безопасни условия на труд на работника, а произтичат от негови лични мотиви.

Така постановеното решение е правилно.

Въпреки лаконичните мотиви на въззивната инстанция по спорните по делото факти и правни въпроси, по същество същите кореспондират с предмета на спора, очертан от твърденията на страните, и са достатъчни за извършване на касационната проверка по чл.218 АПК. Правилно и в съответствие със събраните по делото доказателства ВРС е приел, че станалата с М. трудова злополука и получените в тази връзка травматични увреждания, не са следствие на неизпълнение на задълженията на работодателя да осигури здравословни и безопасни условия на труд, а на грубо нарушаване от страна на работника на установените от закона и от работодателя правила за безопасност.

Съгласно чл.275, ал.1 КТ, работодателят е длъжен да осигури здравословни и безопасни условия на труд, така, че опасностите за живота и здравето на работника или служителя да бъдат отстранени, ограничени или намалени.

Съгласно чл.2 от Наредба № 7/23.09.1999г. за минималните изисквания за здравословни и безопасни условия на труд на работните места и при използване на работното оборудване, работодателят осигурява прилагането на изискванията на тази наредба за работните места, трудовия процес и при използване на предоставеното работно оборудване.

Съгласно чл.165, ал.2 от Наредбата, при всеки избор на работно оборудване работодателят отчита специфичните условия и характеристики на работата, съществуващите в предприятието и на работното място опасност, както и допълнителни опасности, които могат да бъдат породени от използването на работното оборудване.

Съгласно чл.166, ал.1 от Наредбата, работодателят предоставя на работещите съответна информация и когато е необходимо, писмени инструкции за използване на работното оборудване. Според ал.2 на с.р., при използване на работно оборудване, при което съществува риск за безопасността и здравето на работещите, работодателят осигурява прилагането на писмени инструкции.

Съгласно чл.168 от Наредбата, работещите трябва да бъдат запознати с опасностите, произтичащи от работното оборудване, вкл. и това, което те не използват непосредствено, намиращо се на: 1/ работната им площадка; 2/ местата, свързани с изпълнение на тяхната работа. Горните изисквания се прилагат и при каквито и да са промени на работното оборудване – ал.2.

Съгласно чл.189 от Наредбата, работното оборудване се използва само по предназначение и при условията, за които е предвидено.

Съгласно чл.199, ал.1 от Наредбата, при извършване на работа на височина се осигуряват необходимите помощни средства (площадки, платформи, скелета, стълби, въжена, люлки и др.) за безопасно изпълнение на работата.

Съгласно чл.215з, т.2 от Наредбата, не се допуска използване в работно положение на двураменните стълби, както и на такива с площадки като единични.

Съгласно §1, т.4 от ДР на Наредбата, „работно оборудване“ е всяка машина, апарат, инструмент, инсталация, устройство, уредба или съоръжение, използвани при работа. Според § 1, т.5, „използване на работното оборудване“ е всяка дейност, свързана с работното оборудване, като пускане, спиране, експлоатация, транспортиране, ремонт, изменение, обслужване, поддържане, почистване.

От събраните в административнонаказателното производство доказателства безспорно се установява, че по силата на трудов договор № 010/04.10.2017г. Д. М.е заемал длъжността „общ работник, строителство на сгради“. Безспорно е и че на 20.05.2022г. М. е извършвал трудова дейност на строителен обект: „Жилищна сграда“, находящ се в [УПИ] /ПИ с ид. ***/, кв. ** по плана на [населено място], общ.Варна, като е следвало да извърши монтаж на кофражно дъно между две колони, за което използвал двураменна стълба, вместо еднораменна.

Видно от Инструкция за безопасност на труда при използване на преносими стълби, разработената на основание Закона за здравословни и безопасни условия на труд и Наредба № 2/22.03.2004г. за минималните изисквания на ЗБУТ при извършване на строителни и монтажни работи, в т.3 на раздел III „Специфични изисквания при работа с преносими стълби“ от същата, изрично е предвидена забрана за използването на двураменни стълби в работно положение като единични.

При разпита в с.з. на 16.11.2023г. св.М. изрично посочва, че е запознат с Инструкцията, както и че към момента на злополуката на обекта е имало както двураменна, така и еднораменна стълба, като го „домързяло да вземе еднораменната, а използвал двураменната, т.к. била пред него“. Видно от показанията на св.М. в с.з. на 26.10.2023г., М. е стар служител на дружеството, имал е проведени инструктажи и бил санкциониран за това, че не е спазил инструкцията. Според дадените в административното производство писмени обяснения от М., самият той е провел ежедневния инструктаж на 20.05.2022г., т.к. въз основа на заповед замества техническия ръководител при отсъствието му. В писмените си обяснения другият работник на обекта А. Р. е посочил, че според него стълбата, на която се е качил Д., не е била поставена правилно, не е била застопорена и това е причината да падне и да получи травмата.

При така установените по делото факти, правилно ВРС е приел, че „Х.Б.“ ЕООД не е извършило вмененото нарушение, т.к. до инцидента с М. се е стигнало поради неговото небрежно поведение, а не по вина на неговия работодател. Установеният в случая механизъм на настъпване на инцидента сочи, че конкретната причина за настъпване на злополуката се изразява не в неосигуряване от страна на работодателя на здравословни и безопасни условия на труд, а на нарушаване от страна на работника на забраната по чл.215з, т.2 от Наредбата, респ. по т.3 от раздел III от разработената от работодателя Инструкция за безопасността на труда при използване на преносими стълби. Самият факт, че работодателят в изпълнение на задължението си по чл.166 от Наредбата е разработил посочената инструкция и е запознал работниците с нея, е достатъчен да се приеме, че не е извършил вмененото му административно нарушение – арг. от Решение на ВАС № 15671/19.11.2019г. по адм.д. № 8353/2019г.

В допълнение към мотивите на ВРС за отмяна на НП следва да се посочи и че същото не отговаря на изискванията на чл.57, ал.1, т.5 ЗАНН, т.к. в същото само е посочено, че при създаването на организация на работа, избор на технологични процеси и на работното оборудване и при неговото адаптиране и използване, работодателят не е осигурил спазването на установените норми и изисквания по безопасност, допускайки при монтиране на кофражното дъно между две колони Д. М. да използва двураменна, вместо еднораменна стълба. Никъде обаче в обстоятелствената част на АУАН и НП не е посочено какво конкретно е следвало да извърши дружеството, респ. какво в повече от извършеното за осигуряването на здравословни и безопасни условия на труд е следвало да извърши, за да осигури спазването на установените норми и изисквания за безопасност.

Неправилно на дружеството е повдигнато и обвинение на допустителство, каквото изпълнително деяние не е предвидено в нито една от посочените като нарушени разпоредби. Забраната по чл.215з, т.2 от Наредбата е насочена както към работодателите, така и към работниците, като в случая работодателят е разработил конкретни правила за работа с преносими стълби.

Безспорно е установено по делото, че работникът е нарушил забраната по чл.215з, т.2 от Наредбата и т.3 от раздел III от Инструкцията, като по никакъв начин от АУАН и НП не става ясно, кое конкретно действие/бездействие/поведение на работодателя е довело до неспазването й. Напротив, събраните доказателства сочат на извод за съзнателен погрешен избор от страна на работника при използване на осигуреното на обекта от работодателя работно оборудване.

Неоснователно касаторът се позовава на разпоредбата на чл.16, т.6 ЗБУТ, т.к. дружеството не е наказано за това, че не е упражнило ефективен контрол за извършване на работата без риск за здравето и по безопасен начин. Тази разпоредба не е цитирана като нарушена нито в АУАН, нито в НП, както и липсват каквито и да било мотиви в какво конкретно в случая е следвало да се изразява ефективния контрол.

Вярно е че в контекста на задълженията по чл.16 ЗБУТ за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд, поведението на работодателя следва да е такова, че да обезпечи действителното наличие на безопасни условия на труд през целия период на съществуване на трудовото правоотношение. Работодателят обаче не може и не следва да носи отговорност в случаите, когато работникът самоволно и противно на установените от работодателя правила за безопасност, направи избор за използване на работно оборудване за изпълнение на поставената му задача, който противоречи на въведените изисквания за безопасност.

По изложените съображения обжалваното решение като правилно, валидно и допустимо, следва да бъде оставено в сила.

При този изход на спора, на основание чл.63д, ал.1 ЗАНН в полза на ответното дружество следва да се присъдят сторените в производството разноски, а именно 500,00лв. за адвокатско възнаграждение, което видно от представения договор за правна защита и съдействие серия Б № **********/16.02.2024г. е изплатено изцяло в брой.

Водим от горното и на основание чл.221, ал.2 АПК, Варненският административен съд, I-ви тричленен състав

 

РЕШИ:

 

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 1677/27.11.2023г. на ВРС, XXXVIII-ми състав, постановено по НАХД № 3955/2023г.

ОСЪЖДА Дирекция „Инспекция по труда“ – Варна да заплати на „Х.Б.“ ЕООД, [ЕИК], със седалище и адрес на управление [населено място], [улица], ет.*, ап.*, представлявано от управителя И. Ж. Ж., разноски за касационното производство в размер на 500 (петстотин) лева.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване!