№ 4047
гр. Варна, 31.10.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, IV СЪСТАВ, в закрито заседание на
тридесет и първи октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Константин Д. Иванов
Членове:Мая Недкова
мл. с. Ивелина Чавдарова
като разгледа докладваното от Константин Д. Иванов Въззивно гражданско
дело № 20223100501643 по описа за 2022 година
за да се произнесе, съобрази следното:
Производството е по реда на Глава Двадесета от ГПК.
Образувано е по въззивни жалби, както следва:
І. Въззивна жалба с рег. № 260386/12.01.2022 год. по рег. на РС-Варна от „В Т“ АД с
ЕИК ........ със седалище гр. Троян, подадена чрез процесуален представител, срещу Решение
№ 262897/02.12.2021 год., поправено с Решение № 260060/27.01.2022 год., постановени по
гр. дело № 13884/2020 год. на РС-Варна, уточнена с молба с вх. № 260387/12.01.2022 год. по
рег. на РС-Варна и с молба с рег. № 20662/07.09.2022 год. по рег. на ОС-Варна, В ЧАСТИТЕ
с които дружеството-въззивник е осъдено да заплати на З. Л. Ч. от гр. Варна, следните суми:
1) сумата от 646, 40 лева, съставляваща разликата над 675, 35 лева до присъдените
1321, 75 лева, представляващи дължимо и незаплатено трудово възнаграждение за периода
октомври 2017 год. до януари 2020 год. включително, като са отхвърлени заявените от
ответното дружество против ищеца претенции под формата на възражения за прихващане
на сумата от 1321, 75 лева със сумите от 363, 06 лева – начислена и изплатена по погрешка
сума във фиш за работна заплата за месец март 2020 год. като възнаграждение за ползван
платен годишен отпуск от 12 работни дни и от 283, 34 лева – начислена и изплатена по
погрешка сума като „бонус“ за м. април 2020 год.;
2) сумата от 1177, 09 лева, представляваща разликата между дължимото и изплатено
трудово възнаграждение за м. март 2020 г. както сумата от 66, 05 лева, представляваща
обезщетение за забава в размер на законната лихва върху главницата, считано от 10.04.2020
год. до датата на подаване на исковата молба, ведно със законната лихва върху главницата,
считано от подаването на исковата молба (30.10.2020 год.) до окончателното и изплащане;
́
1
3) сумата от 1177, 09 лева, представляваща разликата между дължимото и изплатено
обезщетение по чл. 222, ал. 1 от КТ;
4) сумата от 795, 88 лева, представляваща разликата между дължимото и изплатено
обезщетение по чл. 220 от КТ;
5) сумата 204, 39 лева, представляваща незаплатено обезщетение за неизползван
платен годишен отпуск за 2019 г. и 2020 г. – общо за 13 р. д.
ІІ. Въззивна жалба с рег. № 262029/17.02.2022 год. по рег. на РС-Варна, подадена от
„В Т“ АД чрез процесуален представител срещу Решението № 260060/27.01.2022 год.,
постановено по гр. дело № 13884/2020 год. на РС-Варна по реда на чл. 247 ГПК, с което е
допусната поправка на очевидна фактическа грешка в Решението № 262897/02.12.2021 год.,
постановено по същото гражданско дело.
ІІІ. Насрещна въззивна жалба с рег. № 262421/25.02.2022 год. по рег. на РС-Варна от
ищеца З. Л. Ч. от гр. Варна, подадена чрез процесуален представител, срещу Решение №
262897/02.12.2021 год., поправено с Решение № 260060/27.01.2022 год., постановени по гр.
дело № 13884/2020 год. на РС-Варна, в частите с които:
1) са отхвърлени исковете на З. Л. Ч. от гр. Варна срещу „В Т" АД, ЕИК ........ със
седалище гр.Троян за заплащане на сумата от 290, 17 лева, съставляваща неплатен остатък
от дължимо трудово възнаграждение за м. февруари 2020 г. и за заплащане на сумата от 21,
11 лева - обезщетение за забава в размер на законната лихва върху сумата от 290, 17 лева,
считано от 10.03.2020 год. до датата на подаване на исковата молба в съда – 30.10.2020 год.;
2) са отхвърлени исковете на З. Л. Ч. от гр. Варна срещу „В Т" АД, ЕИК ........ със
седалище гр.Троян за заплащане на сумата от 620, 93 лева, представляваща неплатен остатък
от дължимо трудово възнаграждение за м. април 2020г. и за заплащане на сумата от 133, 67
лева - обезщетение за забава в размер на законната лихва върху сумата от 620, 93 лева,
считано от 10.05.2020г. до датата на подаване на исковата молба в съда – 30.10.2020 год.
В жалбата на „В Т“ АД – ответник по предявените искове, срещу основното решение
са наведени оплаквания, че решението в атакуваните от него части е неправилно и
незаконосъобразно, постановено е в нарушение на материалния закон и при допуснати
съществени нарушения на процесуалните правила, изразяващи се в неправилен анализ и
преценка на доказателствата, в резултат на което решението е и необосновано.
Неправилно e прието, че дължимото трудово възнагражедние на ищеца за месец март
2020 год. е в брутен размер от 2241, 72 лева, при което и е неправилен изводът на съда, че
искът за заплащане на сумата от 1177, 09 лева, представляващи допълнително трудово
възнаграждение (месечен бонус) за месец март 2020 год. е основателен, съответно
основателена е и акцесорния иск за заплащане на обезщетение за забава по чл. 86 ЗЗД в
размер на 66, 05 лева за периода 10.04.2020 год. до датата на подаване на исковата молба –
30.10.2020 год. Не е съобразено, че в издадения коригиран фиш за работна заплата на ищеца
за месец февруари 2020 год. е начислена действителната сума, която му се следва – 2176, 17
лева, а не начислената и изплатена му сума в размер на 2807, 91 лева. Именно и поради това
2
разликата между начислената в първоначално издадения фиш (и изплатена) сума от 2 807,
91 лв. и действително полагащата се на ищеца З. Ч. сума от 2 176, 17 лева, е 631, 74 лева,
която съгласно чл. 272, ал. 1, т. 2 от КТ е удържана от възнаграждението на ищеца и това е
́
отразено във фиша за работна заплата за месец март 2020 г., който фиш се издава след
изтичане на работния месец март, т. е., както е посочило и вещото лице – през месец април
2020 г.
Неправилен е и изводът на съда, че брутното трудово възнагражедние на ищеца за
последния пълен отработен месец (месец февруари 2020 год.) е в размер на 3134, 08 лева, в
резултат на което и неправилно са определени и размерите на обезщетенията по чл. 220 КТ
и чл. 222 от КТ, като в жалбата са изложени подробни съображения и доводи в тази насока.
Изложени са и съображения, че основа за определянето на обезщетенията по чл. 220 КТ и
чл. 222 КТ е размерът на трудовото възнаграждение за последния месец преди прекратяване
на трудовото правоотношение на ищеца, който в случая е месец март 2020 год. (а не месец
февруари 2020 год. катто е приел районният съд) при спазване на правилото, установено в
чл. 19, ал. 1 НСОРЗ.
Оспорен е и изводът на съда, че не е установено по делото, какви суми са заплатени от
ответника на ищеца за месеците март и април 2020 год, както и основанието, на което те са
заплатени, като не са анализирани доказателствата в тази насока, както и признанията на
ищеца в подадената от него писмена молба от 18.11.2020 год.
Отправено е искане за отмяна на решението в обжалваните части и за постановяване
на друго, с което исковете да бъдат отхвърлени, ведно с присъждане на разноски за двете
инстанции.
В жалбата е направено искане за събиране на доказателства във въззивното
производство, а именно: За допускане на повторна съдебно-счетоводна експертиза, която да
даде отговор на въпросите, поставени от ответника в отговора му на исковата молба,
формулирани отново във въззивната жалба, като е добавен и допълнителен въпрос към
експертизата: „Сумите, посочени като изплатени в първоначално издадените фишове за
работна заплата за месеците февруари, март и април 2020 г., действително ли са платени на
З. Ч.?
Искането се обосновава с разпоредбата на чл. 266, ал. 3 ГПК, вр. чл. 201 ГПК.
В писмен отговор, подаден в срока по чл. 263, ал. 1 ГПК, насрещната страна – ищецът
З. Л. Ч., чрез процесуален представител, оспорва въззивната жалбата, счита, че е
неоснователна, а решението в атакуваните от ответника части за правилно и настоява да
бъде потвърдено в тези части, ведно с присъждане на сторените разноски. Оспорва и
направеното с жалбата искане за събира на доказателства във въззивното прозводство, като
счита, че е неоснователно.
В насрещната въззивна жалба на З. Л. Ч. са наведени оплаквания, че
първоинстанционното решение в атакуваните от него части е неправилно и
незаконосъобразно, като се настоява за отмяната му в тези части и за постановяване на
3
друго, с което исковете му по чл. 128, т. 2 КТ и по чл. 86 ЗЗД да бъдат уважени в пълния
предявен размер. В насрещната въззивна жалба искане за събиране на доказателства във
въззивното роизводстов не са направени.
В жалбата на „В Т“ АД против решението, постановено в производството по чл. 247
ГПК, са наведени оплаквания, идентични с тези в жалбата му против основното решение в
частта му, с която е уважен иска на З. Ч. против дружеството по чл. 224 КТ за заплащане на
сумата от 204, 39 лева, представляваща обезщетение за неизползван платен годишен отпуск
за 2019 г. и 2020 г. – общо за 13 р. д.
Подадена е и частна жалба от З. Л. Ч. срещу Определението № 260093/27.01.2022
год. по гр. дело № 13884/2020 год. на РС-Варна, постановено в производство по чл. 248
ГПК, с което е отхвърлена молбата му за изменение на Решението № 262897/02.12.2021 год.
по същото гр. дело в частта му за разноските. Изложени са съображения за неправилност на
определението, като се настоява за отмяната му.
Съдът, като се запозна с делото намира, че направеното с въззивната жалба на
ответника искане за събиране на доказателства във въззивното производство – за допускане
на ССчЕ с така поставените задачи, е неоснователно, тъй като не са налице основанията по
чл. 266, ал. 3 ГПК. Заключението, изслушано в първата инстанция, не е било оспорено
съобразно чл. 200, ал. 3 ГПК, не са налице и основанията, предвидени в чл. 201 ГПК.
Отделно от това въпросите, поставени от ответника в подадения от него отговор на исковата
молба, преповторени и във въззивната жалба, са били включени в допусната от
първоинстанционния съд експертиза, на тях е даден отговор, поради което и липсва
необходимост от повторното им изследване от вещо лице.
Въззивните жалби са редовни и допустими и следва да бъдат приети за разглеждане в
открито съдебно заседание.
По частната жалба против определението, постановено в производството по чл. 248
ГПК, съдът ще се произнесе с решението си.
Водим от горното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПРИЕМА ЗА РАЗГЛЕЖДАНЕ, подадените от „В Т“ АД с ЕИК ........ със седалище гр.
Троян, въззивна жалба с рег. № 260386/12.01.2022 год. по рег. на РС-Варна срещу Решение
№ 262897/02.12.2021 год., поправено с Решение № 260060/27.01.2022 год., постановени по
гр. дело № 13884/2020 год. на РС-Варна, уточнена с молба с рег. № 260387/12.01.2022 год.
по рег. на РС-Варна и с молба с рег. № 20662/07.09.2022 год. по рег. на ОС-Варна, и
въззивна жалба с рег. № 262029/17.02.2022 год. по рег. на РС-Варна, подадена от „В Т“ АД
чрез процесуален представител срещу Решението № 260060/27.01.2022 год., постановено по
гр. дело № 13884/2020 год. на РС-Варна по реда на чл. 247 ГПК;
ПРИЕМА ЗА РАЗГЛЕЖДАНЕ, подадената от З. Л. Ч. насрещна въззивна жалба с
4
рег. № 262421/25.02.2022 год. по рег. на РС-Варна, срещу Решение № 262897/02.12.2021
год., поправено с Решение № 260060/27.01.2022 год., постановени по гр. дело № 13884/2020
год. на РС-Варна;
ОТХВЪРЛЯ направеното с въззивната жалба на ответника „В Т“ АД с ЕИК ........ със
седалище гр. Троян искане за събиране на доказателства във въззивното производство, а
именно: За допускане на повторна съдебно-счетоводна експертиза, която да даде отговор на
въпросите, поставени от ответника в отговора му на исковата молба, формулирани отново
във въззивната жалба, с добавен и допълнителен въпрос към експертизата: „Сумите,
посочени като изплатени в първоначално издадените фишове за работна заплата за месеците
февруари, март и април 2020 г., действително ли са платени на З. Ч.?
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание за дата 28.11.2022
год. от 14, 00 часа, за която дата и час да се призоват страните, ведно с връчване на препис
от настоящото определение.
Определението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5