№ 1911
гр. София, 09.02.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 42 СЪСТАВ, в публично заседание на
петнадесети ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:ГЕРГАНА В. КИРОВА
при участието на секретаря НАДЯ Г. НАЙДЕНОВА
като разгледа докладваното от ГЕРГАНА В. КИРОВА Гражданско дело №
20211110143681 по описа за 2021 година
Предявени са обективно кумулативно съединени искове с правно
основание чл.422 от ГПК,вр.чл.415 от ГПК,вр.чл.240,ал.1 от ЗЗД,чл.240,ал.2
от ЗЗД и чл.86 от ЗЗД от ************,със седалище и адрес на управление
гр.С********,представлявано от ********,против М. М. П.,ЕГН **********,с
адрес гр.С********,с искане да бъде постановено решение,с което да бъде
признато за установено,че съществува вземане на ищеца в размер от 1000
лева главница по договор за кредит екстра № 88256/13.06.2019 г.,ведно със
законната лихва,считано от предявяване на иска до окончателното изплащане
на вземането,договорна лихва в размер от 300 лева за периода 13.07.2019 г. до
13.04.2020 г.,сумата от 127,70 лева мораторна лихва за периода 14.07.2019 г.
до 11.08.2020 г.
Ищецът твърди,че с ответницата П. са сключили договор за паричен
заем от разстояние след подадена онлайн заявка от ответницата като
договорът е сключен на 13.06.2019 г. и паричната сума е изплатена чрез офис
на ********. В исковата молба се поддържа,че ответницата е поела
задължението да връща паричните суми по договора за заем на равни вноски
в периода между 13.07.2019 г. до 13.04.2020 г. Ищецът сочи,че ответницата не
е заплатила нито една от погасителните вноски. Исковата претенция се
основава на твърдения,че вземането е претендирано по реда на заповедното
производство,но с оглед връчването на заповедта за изпълнение по реда на
чл.47 от ГПК за ищеца е налице интерес от предявяване на установителния
иск.
В срока за подаване на писмен отговор е депозиран такъв от
ответницата М. М. П. със становище,че исковете са допустими,но
неоснователни. Твърди се,че паричната сума не е получена от ответницата.
Сочи се,че са допуснати нарушения на изискванията на Закона за
1
потребителския кредит,които обуславят недействителност на договора –
твърди се,че договорът не е сключен в два екземпляра,шрифтът не отговаря на
изискуемия,не е посочено по какъв начин е формиран годишният процент на
разходите,а и годишният процент на разходите надвишава максимално
допустимия,твърди се,че недопустимо е включена допълнителна такса,която
представлява печалба за дружеството заемодател. Моли съда да отхвърли
исковата претенция.
Софийският районен съд,първо гражданско отделение,42 състав, като
обсъди представените по делото доказателства,поотделно и в тяхната
съвкупност, при спазване изискванията на чл.235 от ГПК,приема за
установено следното :
Със заявление по реда на чл.410 от ГПК ******** претендира от М. М.
П. сумата от 1000 лева главница по договор за заем,300 лева договорна лихва
за периода 13.07.2019 г. до 13.04.2020 г.,716,70 лева такса гарант и 127,70
лева мораторна лихва за периода 14.07.2019 г. до 11.08.2020 г.,ведно със
законната лихва върху главницата,считано от подаване на заявлението до
окончателното изплащане на вземането. Искането е уважено с издадената
заповед за изпълнение по ч.гражд.дело № 36781/2020 г. по описа на СРС,42
състав в частта за главницата,мораторната лихва и възнаградителната лихва,а
в частта за такса гарант е отхвърлено с разпореждане.
Представен е договор № 88256/13.06.2019 г.,сключен между ******** и
М. М. П..
От разписка за извършено плащане се установява,че на 13.06.2019 г.
******** нарежда сумата от 1000 лева към ********
Приети са общи условия на ********,приложими към договорите за
предоставяне на потребителски кредит.
Установява се,че е сключен договор за предоставяне на гаранция по
потребителски кредити от 25.10.2014 г.,между ******** и „********.
Приет е по делото стандартен европейски формуляр за предоставяне на
информация за потребителския кредит.
По делото е постъпила разписка от ********относно сума в размер от
1000 лева с наредител ******** и получател М. М. П. от 13.06.2019 г.
От приетото заключение по изслушаната съдебно-счетоводна
експертиза се установява,че според разписка от ********“ сума в размер от
1000 лева е преведена от ******** към М. М. П.,в изпълнение на договора не
са реализирани никакви плащания. Неиздължените парични суми по договора
са 1000 лева главница,300 лева договорна лихва,127,70 лева наказателна
лихва върху всяка просрочена вноска за период до 10.08.2020 г.,а при
начисляване на мораторна лихва върху всяка отделна месечна вноска
мораторната лихва възлиза на 71,46 лева.
При така установената фактическа обстановка съдът достигна до
следните правни изводи :
Искът с правно основание чл.422 от ГПК,вр.чл.415 от ГПК е
законодателно регламентиран като положителен установителен иск,съгласно
който се цели да бъде установено дали съществува вземането,за което е
издадена заповед за изпълнение,когато срещу заповедта за изпълнение е
2
подадено възражение или е връчена при условията на чл.47 от ГПК. Това
означава,че искът има предмет,идентичен с предмета на заповедното
производство – подлежи на доказване същото вземане – на соченото
основание и в претендирания размер,за което е издадена заповед за
изпълнение. Регламентирането на иска като положителен установителен иск
обосновава извода,че доказването наличието на материалноправни
предпоставки за уважаване на иска е възложено в тежест на ищеца. Законът
урежда фикция,че искът се счита предявен на датата на подаване на
заявлението,когато исковата молба е подадена в едномесечен срок,считано от
съобщението с указания за предявяване на иск,а именно на 11.08.2020 г.
Софийският районен съд счита,че исковата претенция в частта за
главницата подлежи на уважаване за сумата от 1000 лева. Договорът за заем е
реален договор,т.е. за възникване на заемното правоотношение не е
достатъчно страните да са постигнали съгласие относно условията по
договора,но е необходимо и да бъде доказан фактът на предаване на
паричната сума. Не се спори между страните,а и от събраните в хода на
производството доказателства се установява,че договор за кредит е сключен и
в същия ден е предадена чрез ********уговорената заемна сума от 1000 лева.
Предвид това,че ищецът е доказал изпълнението на своето договорно
задължение,а именно доказан е фактът на предоставяне на паричната сума,за
което е представена разписка,преценката дали искът е основателен съдът
реализира с оглед обстоятелството дали ответната страна е върнала паричната
сума. Провеждането на доказване,че заемната сума е върната е възложено на
ответницата,а същата в хода на производството не е представила
доказателства да е заплатила главницата или част от същата,а и липсата на
плащане се установява от експертното заключение по съдебно-счетоводната
експертиза,според което плащания не са реализирани. Така мотивиран,съдът
приема,че искът в частта за главницата подлежи изцяло на уважаване. За да
формира извод за основателност на иска за главница,съдът приема,че
сключеният между страните договор за кредит се явява действителен. Съдът
счита,че следва да бъде отчетено,че в настоящия случай е сключен договор за
кредит от разстояние,при което разпоредбите на ЗПК следва да бъдат
прилагани при отчитане спецификите на кредита,сключен от разстояние. В
този смисъл съдът счита за неоснователни доводите на ответницата,че
договорът не е подписан от нея и липсват два екземпляра,тъй като договорът
не е сключен в писмена форма. Съгласно чл.6 от ЗПФУР договорното
правоотношение възниква при използване на средства за комуникация от
разстояние,а легалната дефиниция на понятието средство за комуникация от
разстояние предвижда,че такова е всяко средство,което не изисква
присъствието на доставчика и на потребителя. Договорите,сключени при
прилагане на ЗПФУР,при които фактическият състав на реализиране на
правоотношението предвижда използване на средство за комуникация,се
считат сключени при реализиране на съответната поредност от действия чрез
средствата за комуникация,но по отношение на тези договори законът не
предвижда изискване да бъдат подписани,съответно липсата на подпис не
рефлектира върху действителността на договорното правоотношение. Съдът
намира,че е реализиран фактическият състав по възникване на заемното
правоотношение,в която насока отчете,че дружеството ищец е превело
парична сума към ********,за което е уведомило ответницата,която е
3
получила паричната сума. Съдът,отчитайки представения стандартен
европейски формуляр, приема,че до ответницата е достигнала необходимата
информация относно вземането на решение за възникване на договорното
правоотношение. Съдът приема,че използваният шрифт и оформление на
договора за кредит отговарят на законовите изисквания и на това основание
сключеният договор не може да бъде счетен за недействителен.
Неоснователно е и твърдението на ответницата П.,че договорът се явява
недействителен поради нарушение на императивните изисквания при
определяне на годишния процент на разходите. От представения договор за
кредит се установява,че е посочен размер на годишния процент на разходите
– 49,7 %,с което са спазени императивните изисквания на закона,а
същевременно общите условия към договора за кредит,които представляват
неразделна част от договорното съдържание – чл.5.6 предвижда,че ГПР се
изчислява според приложение 1 към ПЗР на ЗПК. Разбирането на съда,че
договорът за кредит е действителен не се променя предвид довода,че е
уговорена такса,която представлява скрита печалба за дружеството – макар да
не е спорно,че таксата гарант представлява неравноправна по естеството си
клауза,предвид което съдът е отхвърлил заявлението в тази
част,недействителността на тази договорна клауза не води до
недействителност на договорното правоотношение,тъй като договорът би
могъл да бъде сключен и да съществува и без тази клауза. Изложените
съображения мотивираха съда да счете,че исковата претенция в частта за
главницата подлежи на уважаване.
Софийският районен съд намира,че за уважаване на иск за заплащане на
възнаградителна лихва е необходимо да бъде доказано,че страните са
уговорили възнаградителна лихва,да бъде установен размерът на същата.
Договорната лихва има възнаградителен характер – представлява печалба за
дружеството,която дружеството реализира по време на действие на
правоотношението. Съгласно чл.3.1 от договора,сключен между
страните,размерът на договорната лихва е фиксиран годишен лихвен процент
в размер от 36 %. Същевременно в договора е инкорпориран и погасителен
план,в който е посочено,че всяка погасителна вноска включва и договорна
лихва в размер на 30 лева,т.е. общият размер на договорната лихва възлиза на
300 лева. Софийският районен съд приема,че е разяснен по ясен и разбираем
начин размерът на лихвата – посочен е годишен лихвен процент,посочен е
размер на договорна лихва по всяка погасителна вноска,както и общ размер
на договорната лихва,което позволява на заемополучателката да вземе
информирано решение относно възникващото задължение за заплащане на
възнаградителна лихва. Предвид липсата на проведено доказване от страна
на ответницата П.,че е заплатила възнаградителната лихва или част от
същата,съдът приема,че искът за възнаградителна лихва подлежи изцяло на
уважаване.
Уважаването на иск с правно основание чл.86 от ЗЗД е обусловено от
доказване,че парична сума не е заплатена,при което за периода на забава
длъжникът отговаря пред кредитора за заплащане на мораторна лихва. Когато
изпълнението на задължението има срок или падежна дата,считано от
датата,следваща падежната дата или от датата,следваща последния ден от
срока,длъжникът изпада в забава,а ако изпълнението няма срок,за да бъде
4
поставен в забава длъжникът е необходимо да му бъде отправена покана. В
настоящия случай страните при сключване на договора за заем са утвърдили
погасителен план,при което за всяка от вноските има определена падежна
дата,респективно при липса на изпълнение заемополучателят отговаря за
заплащане на мораторна лихва върху неиздължената главница. Предвид
обстоятелството,че ответницата П. не е изпълнявала задълженията си по
договора,съдът приема,че искът за мораторна лихва е доказан по основание,а
по размер – за сумата от 71,46 лева,изчислена върху всяка погасителна вноска
за главница поотделно,а за разликата до пълния претендиран размер от 127,70
лева искът подлежи на отхвърляне.
При този изход на делото и като съобрази,че ищецът претендира
присъждането на съдебноделоводни разноски съдът счита,че следва да бъдат
присъдени такива в размер от 220,55 лева за заповедното производство и в
размер от 754,81 лева за исковото производство.
Водим от гореизложеното, Софийският районен съд
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл.422 от
ГПК,вр.чл.415 от ГПК,вр.чл.240,ал.1 от ЗЗД,чл.240,ал.2 от ЗЗД и чл.86 от ЗЗД
по отношение на М. М. П.,ЕГН **********,с адрес гр.С********,че
съществува вземане на ************,със седалище и адрес на управление
гр.С********,представлявано от ********,в размер от 1000 лева ( хиляда лева
) главница по договор за кредит екстра № 88256/13.06.2019 г., договорна
лихва в размер от 300 лева ( триста лева ) за периода 13.07.2019 г. до
13.04.2020 г.,сумата от 71,46 лева ( седемдесет и един лев четиридесет и шест
стотинки ) мораторна лихва за периода 14.07.2019 г. до 11.08.2020 г.,ведно
със законната лихва,считано от предявяване на иска – на 11.08.2020 г. до
окончателното изплащане на вземането,за което е издадена заповед за
изпълнение по ч.гражд.дело № 36781/2020 г. по описа на СРС,42 състав,като
отхвърля иска с правно основание чл.86 от ЗЗД в частта за разликата над
71,46 лева до пълния претендиран размер от 127,70 лева.
ОСЪЖДА М. М. П.,ЕГН **********,с адрес гр.С******** да заплати
на основание чл.81 от ГПК,вр.чл.78,ал.1 от ГПК на ************,със
седалище и адрес на управление гр.С********,представлявано от ********,
сумата от 220,55 лева ( двеста и двадесет лева петдесет и пет стотинки )
сторени съдебноделоводни разноски и адвокатско възнаграждение за
заповедното производство и в размер от 754,81 лева ( седемстотин петдесет и
четири лева осемдесет и една стотинки ) за исковото производство.
Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Софийски
градски съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5