Р Е Ш Е Н И Е
гр.Каварна, 12.06.2018 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
КАВАРНЕНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, в
публично заседание проведено на дванадесети юни през двехиляди и осемнадесета година
в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМИЛИЯ ПАНЧЕВА
при секретаря Анастасия Митева и
в присъствието на прокурора ……….………….. като разгледа докладваното от съдията
Гр.Д. № 427 по описа за 2018 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 7 и следващите от Закона за
защита от домашното насилие (ЗЗДН).
Образувано е по молба на С.Б. ***, за предприемане на
мерки за защита по смисъла на ЗЗДН, срещу съпруга й Й.Б.А. Рацъ, с ЕГН **********.
В подадената на 30.05.2018 г. молба Рацъ излага, че на
29.05.2018 г. в 19.30 ч. съпругът й в пияно състояние първоначално започнал да
я обижда, като я наричал „просто животно” „иди по дяволите” и да я псува.
Виждайки състоянието му, тя не му възразила, а стояла вън на стола, облегната.
Ответникът започнал да ръкомаха към нея, при което тя му казала да се успокои.
След нейните думи последвали два юмручни удара в дясната страна на лицето й, в
резултат на които тя се ударила в стената. По време на ударите присъствала и
дъщеря им, която се опитала да спре ответника, но той я бутнал и тя паднала на
земята. Молителката и детето се прибрали в стаята, което още повече ядосало
ответника. Той донесъл едно дебело въже, направил примка и казал на молителката
в присъствието на децата „Сега ще ти я сложа на главата и ще те затътря при
магарето, защото там ти е мястото”. Синът им виждайки, че ответникът
възнамерява да удари майка му с въжето по лицето се развикал „Тате спри се
какво правиш?”, взел телефона и се обадил на № 112. След около десетина минути дошли
служителите на полицията и им снели обяснения.
Твърди, също че на 25.05.2018 г. около 23.00 часа,
отново била удряна двукратно с дървената дръжка на вилата отзад на тила,
скубана и удряна в главата с юмруци. Поредният побой бил прекратен с помощта на
децата. Моли съда да постанови решение, с което ответникът да бъде задължен да
се въздържа от извършването на домашно насилие, да бъде отстранен от съвместно
обитаваното жилище, както и да му се забрани да приближава нея и жилището,
което обитава.
Ответникът не
депозира писмено становище по делото и не ангажира доказателства. В съдебно
заседание първоначално оспорва твърденията на молителката и заявява, че не си
спомня на посочените дати да е извършвал домашно насилие спрямо съпругата си. В
последствие заявява, че тъй като е бил под влияние на алкохол, вероятно е
извършил твърдяните от молителката действия. Признава вината си, като заявява,
че не желае да бъдат разпитвани децата, за да доказват вината му. Счита, че
причина за неразбирателството между него и съпругата му е липсата на достатъчно
финансови средства, което в повечето случаи води до възникване на конфликти
между тях.
Съдът, след като обсъди направените доводи и
доказателствата по делото, намира за установено от фактическа страна следното:
Ответникът Й. Рацъ и молителката били женени от
тридесет и четири години, като от брака си имат родени три деца син на 26
години и близнаци на 14 години. Преди четири години ответникът започнал да
злоупотребява с алкохол под влияние на който непрекъснато провокирал скандали,
обиждал молителката и я заплашвал, със саморазправа.
На 25.05.2018 г. молителката била в дома си заедно с
децата. Около 23.00 ч. двете с дъщеря си гледали телевизия, а синът й бил в
съседната стая. Молителката била седнала с гръб към вратата и чула, че
ответникът влиза в стаята, но не се обърнала, за да го види. Виждайки го с
периферното си зрение, тя забелязала, че носи вила в ръцете си и докато успее
да се обърне и предпази ответникът и нанесъл два удара с дръжката на вилата по
тила, след което започнал да скубе косата на молителката и да я удря в главата
с юмруци. Инцидента бил прекратен поради намесата на децата.
На 29.05.2018 г. молителката се прибрала около 19.00
ч. от работа и започнала да се занимава с домакинска работа. Още с прибирането
си тя установила, че ответникът е под влияние на алкохол, поради което не
контактувала по никакъв начин с него. Около 19.30 ч. ответникът без причина
започнал да я обижда, като я наричал „просто животно” „мръсна холера” „иди по
дяволите” и да я псува. Молителката не отговорила на обидите, седнала на един
стол на двора, за да си почине. В този момента ответникът започнал да ръкомаха
към нея, при което тя му казала да се успокои и да седне. След нейните думи
последвали два юмручни удара в дясната страна на лицето й, в областта под
окото, в резултат на които тя се ударила в стената намираща се зад нея. По
време на ударите присъствала и дъщеря им, която се опитала да спре ответника,
но той я бутнал и тя паднала на земята. Молителката и детето се прибрали в стаята,
което още повече ядосало ответника. Той донесъл едно въже, направил примка и
казал на молителката в присъствието на децата „Ще те завържа за краката и ще те
затътря при магарето, защото там ти е мястото”. Синът им виждайки, че
ответникът възнамерява да удари майка му с въжето по лицето се развикал „Тате
спри се какво правиш?”. Молителката му направила знак, да се обади на нац.
телефон 112, което той сторил от телефона на майка си. След около десетина
минути дошли служителите на полицията и отвели ответника за разпит. Съставили
му протокол за предупреждение, с който на осн. чл. 65 от ЗМВР, предупредили Й.
Рацъ, да не отправя закани и заплахи, както и да не извършва акт на физическо,
сексуално, емоционално, психическо или икономическо насилие спрямо С.Б. Рацъ.
На 30.05.2018 г. молителката посетила ФСМП Шабла,
където и бил извършен преглед и описано състоянието й „След побой”.
Изложената фактическа обстановка съдът прие за
установена въз основа на изложеното в молбата, декларацията по чл. 9, ал. 3 ЗЗДН; протокол за предупреждение от 29.05.2018 г. на РУ Шабла; фиш за спешна
медицинска помощ № 29/30.05.2018 г. на ФСМП Шабла; справка рег. №
242/30.05.2018 г. от НБД Население,
относно семейно положение, съпруг и деца и обясненията на молителката и
ответника дадени в съдебно заседание.
При така установената фактическа обстановка, съдът
достигна до следните правни изводи:
Молбата е подадена от лице по чл. 8, т. 1 от ЗЗДН, в
преклузивния срок по чл. 10, ал. 1 ЗЗДН, поради което е процесуално допустима.
Съдът намира за доказано, че на 25.05.2018 г. около 23.00
ч. и на 29.05.2018 г. около 19.30 часа ответникът Й. Рацъ е извършил актове на
физическо, психическо и емоционално насилие по смисъла на чл. 2, ал. 1,
предложение 1, 3 и 4 от ЗЗДН, спрямо молителката, като е ударил същата двукратно
с дървената дръжка на вилата по тила, скубал е косата й я е удрял в главата с
юмруци, а на 29.05.2018 г. е нанесъл два юмручни удара в дясната страна на
лицето й и се е опитал да я удари с въже, всичко това съпроводено с отправяне
на обиди наричайки я „просто животно” „мръсна холера” „иди по дяволите” и
псувни, както и отправяне на заплахи с думите „Сега ще те вържа и ще те затътря при магарето, защото там ти е
мястото”.
Гореописаните актове на домашно насилие са довели до
основателен страх за живота и здравето на молителката.
Съдебният състав счита, че обективираното от ответника
поведение е недопустимо от гледна точка на нравствеността и съвременните
виждания за човешко общуване, съгласно, които противоречията, независимо от
техния характер, следва да се разрешават чрез диалог и при противопоставяне на
аргументи, а не чрез агресивно и цинично поведение имащо за резултат физическо,
психическо и емоционално насилие. Това е така, тъй като употребата на такова
насилие всякога е недопустимо и не може да бъде толерирано по никакъв начин.
При положение, че страните по делото не се разбират и не могат да преодолеят
съществуващите между тях противоречия, същите би следвало да потърсят помощ от
компетентните за това органи, но не и да се опитват да налагат позициите си
чрез принуда, независимо от нейното естество.
С оглед горното, съдът счита молбата за
основателни и като такава следва да бъде уважена. Целта на ЗЗДН е упражняване
на превенция срещу случаите на домашно насилие. Това насилие е трудно за
разкриване поради ограниченият кръг от хора, които стават свидетели на
извършването му, както и поради дълбоко емоционалните по своята същност
отношения. В повечето случаи естеството на отношенията не позволява на
пострадалия да събере убедителни и неопровержими доказателства за преживяното
от него. Именно поради това и законът предвижда, за разлика от общия граждански
процес, допълнителни доказателствени средства като им придава обвързваща за
съда доказателствена сила. Такова средство е декларацията по чл. 9, ал. 3 от ЗЗДН, въз основа на която, при липса на други доказателства, които да я
опровергават, трябва да се издаде исканата от молителя заповед. В случая
изложеното в декларациите се подкрепя от самопризнанието на ответника и от събраните
косвени доказателства, които преценени в своята съвкупност и последователност
водят до един общ и категоричен извод за извършени актове на домашно насилие от
страна на ответника, спрямо молителката на
дати 25.05.2018 г. и на 29.05.2018 г.
Съдът намира, че спрямо ответника следва да бъдат приложени
посочените в чл. 5, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3, предл. 1 и 2 от ЗЗДН мерки за
защита. Настоящият съдебен състав, приема, че тези мерки ще създадат достатъчно
гаранции за пострадалото лице, че в бъдеще няма да бъде отново обект на домашно
насилие. Същите, съдът определи и като взе предвид настъпилите за молителката
вредни последици за емоционалното, физическо и психическото й здраве, в
резултат на извършените актове на домашно насилие. Съдът съобрази и обстоятелството,
че издадената заповед за незабавна защита не е оказала коригиращо въздействие
върху ответника, което налага предприемането на по-интензивна защита, за да се
въздейства спрямо него, както предупредително така и възпиращо за извършване на
нови актове на насилие.
Задължаването на ответника да се въздържа от
извършване на домашно насилие – чл. 5, ал. 1, т. 1 ЗЗДН, само по себе си ще
даде защита на пострадалата, тъй като предвидените в чл. 21, ал. 3 ЗЗДН последици
ще имат превантивен ефект спрямо извършителя на насилието.
Ответникът следва да бъде отстранен от съвместно
обитаваното жилище, както и да му бъде забранено
да се приближава до молителката на разстояние не по-малко от 50.00 метра, за
срок от шест месеца, на основание чл. 5, ал. 1, т. 2 и т. 3, пр. 1, както и да
приближава жилището, находящо се в гр.Шабла, ул. ”Опълченска” 11, на разстояние
не по-малко от 50 метра на основание чл. 5, ал. 1, т. 3, пр. 2 ЗЗДН, за срок от
шест месец. Това е необходимо, за да се попречи на ответника да извърши спрямо
пострадалата нов акт на насилие.
Съгласно чл. 5, ал. 4 ЗЗДН при уважаване на молбата за
защита съдът е длъжен да наложи на извършителя на домашното насилие глоба в
размер от 200.00 до 1000.00 лева. Като съобрази извършеното от ответника
домашно насилие, че същото е за първи път, както и че от акта са настъпили
вредни последици за психическото и физическо здраве на молителката, и с оглед
имотното му състояние съдът счита, че на насилника следва да бъде наложена
глоба в размер от 200.00 лева.
При този изход на делото ответникът следва да бъде
осъден да заплати по сметка на Каварненски районен съд, държавна такса за
производството в размер на 25.00 лева , на основание чл. 11, ал. 2 ЗЗДН.
Така мотивиран, съдът
Р Е
Ш И:
НАЛАГА
МЕРКИ ЗА ЗАЩИТА срещу домашно
насилие, упражнявано над С.Б. РАЦЪ с ЕГН **********, с адрес ***, от съпруга й Й.Б.А.
РАЦЪ с ЕГН **********, с адрес ***, по
чл. 5, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 от ЗЗДН,
както следва:
ЗАДЪЛЖАВА
Й.Б.А. РАЦЪ, да се въздържа
от извършване на домашно насилие спрямо С.Б. РАЦЪ.
ОТСТРАНЯВА
Й.Б.А. РАЦЪ, с ЕГН **********, от съвместно обитаваното с молителката жилище, находящо се в гр.
Шабла, обл. Добрич, ул. „Опълченска” № 11, за срок от 6 (шест) месеца, считано от постановяване
на настоящото решение.
ЗАБРАНЯВА на Й.Б.А. РАЦЪ, да приближава на разстояние по-малко от 50 метра, С.Б. РАЦЪ с ЕГН **********
и ЖИЛИЩЕТО КОЕТО ОБИТАВА, находящо се на адрес гр. Шабла, обл. Добрич, ул.
„Опълченска” № 11, за срок от 6 (шест)
месеца, считано от постановяване на
настоящото решение.
НАЛАГА на Й.Б.А.
РАЦЪ, с ЕГН **********, глоба в размер на 200 (двеста) лева, на основание
чл. 5, ал. 4 от ЗЗДН.
ОСЪЖДА Й.Б.А.
РАЦЪ, с ЕГН **********, да заплати в
полза на Държавата, по бюджета на съдебната власт, по бюджетната сметка на Каварненски районен съд държавна такса в размер на 25 лв. (двадесет и
пет лева) на основание чл. 11, ал. 2 от ЗЗДН, както и 5 (пет) лева в случай на
служебно издаване на един изпълнителен лист.
ДА СЕ ИЗДАДЕ ЗАПОВЕД,
която да се връчи на двете страни и на РУ Шабла. В заповедта да се укаже, че
при неизпълнението й, полицейският орган констатирал нарушението, задържа
нарушителя и уведомява незабавно органите на прокуратурата.
Решението подлежи на обжалване пред
Добрички окръжен съд в 7-дневен срок, от връчването му на страните, като
обжалването не спира изпълнението на заповедта.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ………………