РЕШЕНИЕ
№ ................/04.09.2020 г.
гр. Варна
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, ХХ състав, в открито съдебно заседание, проведено на тринадесети юли две хиляди и двадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ОРЛИН ЧАРАКЧИЕВ
при участието на секретаря Ани Динкова,
като разгледа докладваното
от съдията
гражданско дело № 1456 по описа на съда за 2019 г.,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по искова молба подадена от И.М.Л., ЕГН: **********,
с адрес: ***, чрез адв. Красимир Тодоров срещу П.Н.К. ЕГН '********** и П.П.К., ЕГН: **********,***, с която е предявен иск за обявяване за относително
недействителен по отношение на ищеца на договор за продажба на дружествени дялове с нотариална заверка на подписите с per.
№ */15.11.2018 г. на нотариус * който П.Н.К., ЕГН: **********
е прехвърлил на П.П.К., ЕГН: **********, 2 (два) броя дружествени дялове от капитала на "* с номинална
стойност на всеки един от дяловете 1 (един) лв. за сумата от 2 (два) лв.
В исковата молба ищецът сочи, че в качеството си на адвокат е защитавал
ответника по Дознание № */2004 г. по описа на *
г. на ВРС, ВНОХД № */2007 г. на Окръжен съд - *, Наказателно отделение и
НОХД № */2007 г. по описа на ВРС във
връзка с обвинение повдигнато
на ответника К. от ВРП за извършено
престъпление от общ характер. Поддържа
се, че за осъществената защита на 18.05.2009 г. страните са договорили адвокатско възнаграждение от
15000,00 лв., като за неплатената по банков път част от
хонорара – 14900,00 лв., в полза на ищеца е издадена заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК по ч.гр.д.
№ */2018г. по описа на ВРС. След подадено възражение било образувано гр.д. № 5239/2018 г. по описа на ВРС за установяване съществуване на вземането по заповедта. Ищецът излага, че
с молба за обезпечение
на висящия иск от 15.11.2018 г. е поискал налагане на запор върху дружествените дялове на П.Н.К. в
"* и в "*, както и върху
всички настоящи и бъдещи вземания до общ размер от 14800,00
лв. върху всички банкови сметки на ответника при банки и клонове на чуждестранни банки в Република България. Излага, че на същата дата - 15.11.2018 г., следобед,
ответникът прехвърлил дружествения си дял от два лева в
"* на своята майка - П.К. и на същия ден подал заявление за вписване на тези обстоятелства в търговския регистър. В
последствие, на 19.11.2018 г. била издадена поисканата обезпечителна заповед по гр.д. № 5239/2018 г. по
описа на ВРС, но длъжностно
лице по вписванията постановило отказ да впише запор на дела на П.К. в "*, поради
вписано първо по ред прехвърляне на същия дружествен дял на трето лице - П.К., майка на ответника.
Поддържа,
че впоследствие по ч.гр.д.
№ 78/2019 г. на Софийски районен
съд, 34 състав, е издадена обезпечителна заповед, с която е наложен запор върху дружествените дялове на П.П.К. в "*. Поддържа,
че до настоящия момент процесната
сума не е заплатена и с недобросъвестното
си поведение ответникът цели да увреди
своя кредитор, като прехвърля
имуществото си на свои роднини
от най-близка степен. По изложените
съображения моли за уважаване
на предявения иск и присъждане
на сторените разноски.
В срока по чл.131 от ГПК са постъпили идентични отговори на исковата молба от ответниците П.Н.К. и П.П.К., чрез адв. Д.Я., с които
искът се оспорва като недопустим и неоснователен. Оспорва
се, че ищецът е кредитор на съдебно
предявеното вземане по гр.д. № */2018 г. на ВРС. Сочи се, че атакуваната
сделка няма увреждащ
характер, като се поддържа,
че двата дружествени дяла от "* са продадени по
техния номинален размер от по един лев, както и че същите нямат ликвидационна
стойност.
В о.с.з. страните поддържат изразените позиции по спора чрез
процесуалните си представители. И
двете страни с писмени защити доразвиват доводите си.
СЪДЪТ, преценявайки
събраните, по делото доказателства, по реда на чл. 12 от ГПК и чл. 235, ал. 2
от ГПК, приема за установено следното от фактическа и правна страна:
Съгласно разпоредбата на чл.135,
ал.1 от ЗЗД кредиторът може да иска да бъдат обявени за недействителни спрямо
него действията, с които длъжникът го уврежда ако длъжникът при извършването им
е знаел за увреждането. Знанието за увреждането се предполага до доказване на
противното при наличието на близко родство - съпруг, низходящ, възходящ, брат
или сестра на длъжника. По своята същност отменителният иск е средство за защита
на кредитора срещу увреждащите го действия на неговия длъжник.
За успешното провеждане на Павловия иск е необходимо ищецът да установи по пътя на пълното и главно доказване най-напред качеството си на кредитор с неудовлетворено, действително вземане, без да е необходимо същото да е ликвидно и изискуемо, но определящо е да не е прекратено или погасено.
В случая ответниците са оспорили качеството на кредитор на ищеца, за
установяването на което последният е представил и като доказателство по делото (л. 8) е приет Договор за правна защита и съдействие от 18.05.2009 г., с
който е уговорено първият ответник П.К. да заплати на ищеца и адв. * сумата от 15000,00 лв. за консултации по дознание, образуване и водене на
НОХД № 3087/2007 г. на ВРС, 23 с-в, вкл. процесуална защита по НОХД № 5236/2005
на ВРС, ВНОХД № 736/2007 г. на *. Наред с това на съда е служебно известно обстоятелството,
че с решение от 01.04.2019 г. постановено по гр.д. № 5239/2018 г. на ВРС, влязло в
законна сила на 01.04.2020 г. е признато за установено, че П.Н.К. дължи на И.М.Л.,
сумата от 14900 лева по договор за правна помощ и съдействие от 18.05.2009 г. с
предмет защита и процесуално представителство по Дознание № 296/2004г. по описа
на * РПУ *, НОХД № 5236/2005г. на Районен съд - *, ВНОХД № 736/2007г. на Окръжен
съд *, Наказателно отделение и НОХД № 3087/2007г. по описа на Районен
съд *, Наказателна колегия, 23 състав във връзка с повдигнато от
Районна прокуратура * обвинение срещу К. в престъпление от общ характер вкл. даване на
множество устни консултации във връзка с гореописаното обвинение ведно със
законната лихва. При тези обективни данни и при липса на друг съдебен акт, с
който да е отречено вземането на ищеца по договора от 18.05.2009 следва
безспорният извод, че е установено качеството му на кредитор по отношение на
първия ответник – Павел К. по предявения иск по чл.135 от ЗЗД.
На следващ място страните не
спорят и че атакуваната сделка от 2018 г. е сключена след падежната дата на
вземането на ищеца по договора за правна защита и съдействие - 18.05.2015 г.
На практика по делото е спорен
единствено въпросът дали процесната сделка е увредила кредитора – ищец, което
съдът намира за установено по следните съображения:
Съгласно чл. 133 от ЗЗД цялото
имущество на длъжника служи като обезпечение на кредитора и всяко действие на
длъжника, което намалява това имущество, е увреждащо за него (Решение №
407/29.12.2014 г. на ВКС по гр. д. № 2301/2014 г., IV г.о., ГК, Решение №
48/21.02.2014 г. на ВКС по гр. д. № 4321/2013 г., IV г.о., ГК). T.e. намаляването на имуществото на длъжника е обективна предпоставка за
затруднения в събирането на вземането на кредитора и без правно значение е дори дали длъжникът
разполага с друго имущество, включително на по-висока стойност, след като е избрал
да отчужди някаква част от това имущество, от която хипотетично ищецът може да
удовлетвори вземането си. Обратното би означавало при недобросъвестност на
длъжника - същият не плаща свой дълг, да му се предостави възможност за избор
срещу кое от притежаваните имущества да се насочи принудително изпълнение като се
разпореди с инструмент за изпълнение на дълга, който обаче съзнателно не е
използвал за погасяването му. Поради това и номиналното измерение на
намаляването в имуществото на длъжника – в случая само с два лева, е
ирелевантно, противно на поддържаното от ответника. Предвид изложеното, следва
извода, че в случая е налице обективният елемент от фактическия състав на иска
по чл.135 от ЗЗД, т.е увреждане на кредитора.
След като по делото се установява
действие извършено след възнивкане на вземането на
ищеца, с което е засегнато имуществото на длъжника П.К. без значение са
мотивите и подбудите му за сключването на оспорената сделка. Не се изисква и
наличие на пряк умисъл за увреждане от негова страна. Достатъчно е знанието на
длъжника, че има кредитор и последният може да се удовлетвори от имуществото
му, с което той се разпорежда. От друга страна, доколкото извършеното увреждащо
кредитора действие е възмездно, от субективна страна е необходимо ищецът да
установи в процеса знание за увреждане от лицето, с което длъжникът е договарял
към момента на сключване на сделката.
Съгласно разпоредбата на чл. 135,
ал. 2 от ЗЗД знанието се предполага до доказване на противното, ако третото
лице е съпруг, низходящ, възходящ, брат или сестра на длъжника. Безспорно е по
делото, че ответниците са в роднинска връзка на майка и син, поради което приложение
следва да намери презумпцията на чл. 135, ал. 2 от ЗЗД за знание за увреждане
от страна на майката - приобретател по сделката. Доколкото по делото не са
ангажирани доказателства установяващи положителни факти, от които може да се
направи заключение за липса на знание за увреждане от страна на същата като
купувач на дяловете, съдът приема, че презумпцията не е оборена.
Изложеното мотивира съда да
приеме за основателна и доказана предявената искова претенция като с решението
следва да бъде обявена за относително недействителна по отношение на ищеца
сключената между ответниците сделка обективирана в Договор за продажба
на дружествени дялове с нотариална заверка на подписите с
peг. № 6183/15.11.2018 г. на нотариус Борис Василев.
Предвид изхода на
спора на ищеца следва да бъдат присъдени поисканите и доказани от него разноски - 50,00 лв.
за държавна такса за рзглеждане
на иска по чл. 135 от ЗЗД, както и 45,00 лв. такси и 300,00 лв. за заплатено в
брой адвокатско възнаграждение (л. 60 по гр.д. № 78/2019 г. на СРС) в
производството по гр.д. № 78/2019 г. на СРС за обезпечаване на иска. Предвид
осъщественото от адв. Г. процесуално представителство на ищеца по реда на чл.
38 от ЗА на адв. Г. следва да се присъди възнаграждение в посикания със списъка
по чл. 80 от ГПК размер от 300,00 лв. Или с решението в тежест на ответника
следва да се възложи сумата от общо 695,00 лв., на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК. Неоснователно обаче е искането за осъждане на ответниците да репарират
внесената от молителя по гр.д. № 78/2019 г. на СРС (настоящ ищец) гаранция за
обезпечение на иска доколкото същата подлежи на връщане в сроковете по чл. 82
от ГПК, предвид отпадането на обезпечителната нужда с оглед постигнатия от
страната правен резултат в настоящото производство. Неоснователно е и искането
на ищеца да му бъдат присъдени и разноските за адвокатско възнаграждение и
такси платени в изпълнителното дело по налагане на обезпечителните мерки,
долкото същите са сторени в изпълнителен процес, където въпросът за дължимост
на сторените от взискателя или длъжника разноски е предоставен само и
единствено в дискрецията на съдебния изпълнител.
Мотивиран от горното, съдът
Р Е Ш И:
ОБЯВЯВА ЗА
НЕДЕЙСТВИТЕЛЕН по отношение на кредитора И.М.Л., ЕГН: **********, с адрес: *** Договор за продажба на дружествени дялове с нотариална заверка на подписите с
peг. № */15.11.2018 г. на нотариус *, с който П.Н.К., ЕГН: ********** е прехвърлил на П.П.К.,
ЕГН: **********, 2 (два) броя дружествени
дялове от капитала на "* *, ЕИК: * с номинална
стойност на всеки един от дяловете 1 (един) лв. за сумата от 2 (два) лв., на основание чл. 135 от ЗЗД.
ОСЪЖДА П.Н.К., ЕГН: ********** и П.П.К., ЕГН: **********,*** да заплатят
на И.М.Л., ЕГН: **********, с адрес: ***, сумата 395,00 лв., представляваща съдебно-деловодни разноски сторени в настоящото производство
както и в обезпечителното по гр.д. № 78/2019 г. на СРС, на основание чл. 78, ал.1 от ГПК.
ОСЪЖДА П.Н.К., ЕГН: ********** и П.П.К., ЕГН: **********,*** да заплатят
на адв. П.Г. от ВАК, със служебен адрес:
*** – партер (вътрешен двор) сумата 300,00 лв., представляваща адвокатско
възнаграждение за настоящото производство, на основание чл. 78, ал.1 от ГПК вр.
чл. 38, ал.1, т.3 от ЗА.
Решението подлежи
на обжалване пред Варненски окръжен съд в двуседмичен срок от съобщаването му
на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: