№ 1993
гр. София, 24.01.2022 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 69 СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и четвърти януари през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:ВАНЯ Б. ИВАНОВА ЗГУРОВА
като разгледа докладваното от ВАНЯ Б. ИВАНОВА ЗГУРОВА Гражданско
дело № 20211110173310 по описа за 2021 година
Извършена е проверка по реда на чл. 140 ГПК, при която съдът констатира, че
исковата молба е нередовна – не е посочен размер и период, за който се претендира
обезщетение за оставане без работа. Ето защо на ищеца следва да бъдат дадени указания да
отстрани посочената нередовност.
Страните са представили относими и необходими писмени доказателства, чието
приемане е допустимо.
Следва да бъде отхвърлено искането на ищеца за изслушване на съдебно
икономическа експертиза по въпросите, поставени с исковата молба , поради
обстоятелството, че за отговора на същите не са нужни специални знания.
На ищеца следва да бъде дадена възможност да конкретизира документите от
личното трудово досие, които иска да бъдат представени от ответника с цел преценка
относимостта им към правния спор, както и наличие на данни такива да се намират в
държане на ответника.
Следва да бъде допуснат на ответника един свидетел за установяване на сочените с
отговора на исковата молба обстоятелства.
След прецизиране на исканията съдът ще се произнесе по допускането на останалите
доказателства.
Следва да бъде насрочено заседание за разглеждане на делото.
Така мотивиран и на основание чл. 129, ал. 2 и 140 ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
УКАЗВА на ищеца в срок до първото открито заседание с писмена молба с препис за
ответника да посочи размер – конкретна сума и период /начална и крайна дата/ на
1
обезщетението за оставане без работа, като му УКАЗВА, че при неизпълнение исковата
молба ще бъде върната в частта по иска по чл. 225 КТ.
УКАЗВА на ищеца в срок до първото открито заседание да конкретизира
документите от личното трудово досие, които иска да бъдат представени от ответника и да
посочи какви обстоятелства цели да установи чрезтях, като му УКАЗВА, че при
неизпълнение съдът ще отхвърли доказателствените искания.
ПРИЕМА представените с исковата молба и отговора писмени доказателства.
ОТХВЪРЛЯ доказателственото искане на ищеца за изслушване на СИЕ с посочени в
исковата молба задачи.
ДОПУСКА на ответника един свидетел при режим на довеждане за първо по делото
съдебно заседание, за установяване на сочените с отговора на исковата молба обстоятелства
.
НАСРОЧВА открито съдебно заседание за 22.2.2022 г. – 15,00 часа, за когато да се
призоват страните .
На страните да се изпрати препис от настоящото определение, а на ищеца и препис от
отговора и доказателствата към него.
СЪСТАВЯ на основание чл. 140, ал. 3 ГПК проект за доклад както следва:
Предявени са обективно съединени искове с правна квалификация чл. 344, ал. 1, т. 1,
т. 2 , т. 3 вр. чл. 225, ал. 1 КТ, чл. 220, ал. 1 КТ и чл. 357,, ал. 1, вр. с чл. 188, т.2 КТ.
Ищецът Д. Н. Г. твърди, че до 24.07.21г. е бил в трудово правоотношение с
ответника, по силата на което е изпълнявал длъжността „шофьор цистерна“. Твърди, че
трудовото правоотношение е прекратено със заповед № 30/24.07.2021 г., на основание чл.
328, ал. 1, т. 5 КТ поради липса на качества на работника или служителя за ефективно
изпълнение на работата . Поддържа, че уволнението е незаконно, тъй като в заповедта за
уволнение работодателят не е посочил конкретно липсващите качества на служителя , като
заповедта е и немотивирана. Налице било противоречие между посоченото правно
основание и причините за прекратяване на ТПО. Сочи се и липсата на мотиви , а оттам и
невъзможността за преценка относно нейната основателност и законосъобразност по
същество. Моли да бъде отменена уволнителната заповед като незаконосъобразна, да бъде
възстановен на заеманата до уволнението длъжност при работодателя, както и да му бъде
изплатено обезщетение по чл. 225 КТ за оставане без работа в резултат на уволнението в
размер на 5040лева, а така също и обезщетение на осн. чл. 220, ал.1 КТ за неспазено
предизвестие в размер на 840лв.
Поддържа също, че след прекратяване на трудовия му договор от работодателя , със
Заповед №30/24.07.21г., на домашния си адрес получил писмо с обратна разписка- именно
Заповед № Д-002/15.08.21г. на управителя на дружеството, с която му било наложено
дисциплинарно наказание „предупреждение за уволнение“ . Поддържа, че налагането на
дисциплинарното наказание е след прекратяване на трудовия му договор, а отделно от това
2
работодателят не бил изискал писмените му обяснения преди налагане на това наказание.
Отделно от това, се твърди и посочената заповед да е немотивирана. Моли за отмяна и на
посочената Заповед №Д-002/15.08.21г., с която му е наложено дисциплинарно наказание
„предупреждение за уволнение“ .Претендира разноски.
Ответникът ФИРМА оспорва исковете, като поддържа, че уволнението е
законосъобразно извършено. На следващо място се твърди, че след издаване на процесната ,
атакувана от ищеца заповед, е постигнато между страните съгласие за прекратяване на
трудовото правоотношение по взаимно съгласие на осн. чл.325, ал.1, т.1 КТ , като
ответникът дори издал заповед, с която отменил атакуваната от ищеца заповед, както и
заповед №2000031/17.08.21г. за прекратяване на трудовото правоотношение между страните
по взаимно съгласие, които заповеди обаче не били връчени на ищеца поради влошени
отношения между страните. Счита, че трудовото правоотношение между страните е
прекратено на осн. чл. 325, ал.1 , т.1 КТ- считано от 24.08.21г., като работодателят е
уведомил устно работника в посочения в закона срок, че приема предложението за
прекратяване на действието на трудовия договор. По отношение на исковата претенция на
ищеца за отмяна на дисциплинарното наказание „предупреждение за уволнение“ счита , че
не е налице интерес от отмяна на посочената заповед за ищеца, поради което счита искът му
за недопустим. На следващо място, твърди , че искът е неоснователен, тъй като са спазени
предпоставките за налагане на посоченото дисциплинарно наказание.
Като неоспорени от ответника на основание чл. 153 ГПК не подлежат на
доказване следните обстоятелства: че страните са били в безсрочно трудово
правоотношение, по силата на което ищецът е изпълнявал при ответника длъжността
„шофьор цистерна “, както и че брутното трудово възнаграждение на ищеца за месеца,
предхождащ този на издадената Заповед №30/24.07.21г. , е в размер на 840лева .
По иска по чл. 344, ал. 1 т. 1 КТ:
В тежест на ответника е да докаже, че към момента на прекратяване на
трудовото правоотношение е било налице основанието на т.5 на чл. 328 КТ-
конкретните качества, които работникът не притежава за ефективно изпълнение на
работата съгласно длъжностна характеристика за длъжността, която изпълнява , за
което не сочи доказателства.
В тежест на ответника е да докаже останалите си възражения – прекратяване на
трудовото правоотношение между страните на различно основание – именно на осн. чл.
325, ал.1, т.1,КТ .
По иска по чл. 344, ал. 1 т. 3 КТ:
В тежест на ищеца е да докаже, че е останал без работа за сочения период, че
оставането без работа е в причинна връзка с уволнението с процесната атакувана заповед,
както и размера на брутното трудово възнаграждение, получено за последния пълен
3
отработен месец преди уволнението.
Ищецът не сочи доказателства за факта на оставане без работа след уволнението.
По иска по чл. 220, ал. 1 КТ:
В тежест на ответника е да докаже спазване на срока на предизвестие или
плащане на обезщетение, за които не сочи доказателства.
По иска по чл. 357, ал. 1 вр. чл. 188, т. 2 КТ за отмяна на наложено със заповед №
Д-Д-002/15.08.2021г. дисциплинарно наказание „предупреждение за уволнение”:
В тежест на ответника е да докаже, че са спазени формалните изисквания за
ангажиране на дисциплинарната отговорност /наличие на дисциплинарна власт у субекта,
наложил наказанието, спазване на предвидените срокове, изискване на обяснения/, както и
че ищецът виновно е извършил нарушения на трудовата дисциплина и наложеното за тях
наказание се явява съответно.
Определението не подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4