Р
Е Ш Е Н И Е № 490
гр.Пловдив, 01.04.2015 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИЯ ОКРЪЖЕН СЪД гражданско
отделение в закрито заседание в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
АННА ИВАНОВА
Членове: РАДОСЛАВ РАДЕВ ДЕСИСЛАВА КАЦАРОВА
като изслуша докладваното от съдия Иванова
ч.гр.д.N460/2016 г., констатира следното:
Производството
е по чл.463 от ГПК.
Постъпила е жалба
вх.№5703/22.02.2016 г. от М.С.Н. – лично и като управител на „Дейзи шугър”ЕООД,
ЕИК ****– с.**** – длъжници срещу действията на ЧСИ П. И., рег.№821, район на
действие ПОС по изп.д. №1506/2013 г. – против разпределението по ИД, изготвено
на 30.11.2015 г., предявено на 10.12.2015 г.,
с което съдебният изпълнител е разпределил в полза на взискателя „Банка
ДСК”ЕАД сумата 11085,59 лв., с което е разпределил такса в полза на ЧСИ по т.26
от ТТРЗЧСИ в размер на 2007,15 лв.,
както и в частта, с което с което ЧСИ е разпределил такса по т.20 от
ТТЗЧСИ в размер на 2849,65 лв.
Моли да се отмени обжалваното действие, ЧСИ
да изготви ново разпределение, с което да се разпредели в полза на взискателя
„Банка ДСК”ЕАД сумата от 9085,59 лв. вместо сумата 11085,59 лв. и на тази база
– пропорционална такса по т.26 от ТТР към ЗЧСИ сумата 896,22 лв. вместо сумата
2007,15 лв., моли да се разпредели такса по т.20 от ТТРЗЧСИ сумата- 875,18 лв.
вместо сумата от 2849,65 лв.
Оплакванията на жалбоподателя
са: счита, че при разпределяне на сумата 11085,59 лв. в полза на банка
„ДСК”ЕАД, ЧСИ не е взел предвид извършеното на 08.12.2015 г. плащане от „Дейзи
шугър”ЕООД за погасяване кредита на дружеството банката в размер на 2000 лв.,
при което реалното задължение към банката е 9085,59 лв., а не сумата 11085,59
лв.; горното следвало да рефлектира и върху дължимата и разпределена
пропорционална такса по т.26 от ТТР към ЗЧСИ и което следва да се намали от 2007,15 лв. на 896,22
лв.
Счита, че е нарушен чл.20 от
ТТРЗЧСИ, съгласно който за извършване на опис на дв. и недв.вещи, се събира
такса в размер на 1,5% върху по-малката сума от цената на описаната вещ и от
паричното вземане, но не по-малко от 50 лв. Тъй като цената на описания имот е
72000 лв., а размерът на вземането на взискателя към 24.11.2015 г.– 48621,18
лв., таксата по чл. следва да бъде 875,18 лв.
Ответниците по жалбата
–взискателят „Банка ДСК”ЕАД чрез юр.С.Д. – взема становище, че жалбата е
неоснователна. Счита, че ЧСИ е взел под внимание всички извършени от длъжника
плащания до датата на разпределението – 30.11.2015 г., а плащанията след тази
дата – не следва да бъдат отразени в разпределението. В срока за отговор е
подадено възражение само от Банка „ДСК”.
Присъединените взискатели
„Юробанк България” АД-гр.****, ЕИК **** и В. Т. Г. от с.**** - не вземат
становище.
Съдия-изпълнителят дава
обяснения по реда на чл.436, ал.3 от ГПК, в които изразява становище, че
жалбата е допустима, но по същество - неоснователна. ЧСИ счита жалбата за
неоснователна, т.к. 1.от жалбоподателя не е посочено във вносната бележка по
кой кредит е платена сумата, тъй като срещу него има образувани две висящи ИД
от взискателя банка „ДСК” - ИД№1506 и ИД№1507; плащането е извършено след
изготвяне на разпределението, поради което съставлява новонастъпило
обстоятелство след него и поради това не е взето предвид; платената на
08.12.2015 г. сума ще бъде взета предвид при превеждане на сумата по
разпределението на банка „ДСК”. 2.Размера на таксата по чл.26 от ТТР към ЗЧСИ
от 2007,15 лв. е изчислена на база доброволно платените суми от длъжника на
взискателя в общ размер 16665,77 лв. и върху остатъка от вземането на
взискателя по ИД№1507/13 г., посочен в т.1.2.1, т.1.2.2, т.1.2.3, т.1.2.4 от разпределението. Като основание за
изчисляването му посочва т.1 към т.26 от ТТР към ЗЧСИ,т.29,б.”б” от ТТР към
ЗЧСИ, чл.79/2/ ГПК. Цитира съд.практика на ВКС по чл.290 ГПК – р.№640/4.10.2010
г. по гр.д.№920/09 г. на 4 ГО, където е казано, че когато изпълнението се
извършва от ЧСИ /за разлика от ДСИ/, длъжникът дължи такса и при плащане в
срока за доброволно изпълнение; че таксата върху събраната сума за изпълнение
на парично вземане по чл.26 ТТРЗЧСИ по правилото на чл.79/1/ГПк е за сметка на
длъжника, платил след започване на ипълнението, независимо дали е извършил
плащането пряко на взискателя или сумата е постъпила по ИД. 3. Размера на дължимата такса по т.20 от ТР към
ЗЧСИ от 2849,65 лв е определена на база по-малката сума измежду цената на
недв.имоти, предмет на описа и размера на вземането на взискателя към деня на
описите, възлизащ на сумата 91900 лв.От предходно разпределение на постъпили
суми по делото частично са погасени таксите за извършени описи по т.20 от
ТТРЗЧСИ и непогасения остатък от тях възлизал на сумата 2849,65 лв.
Съдът,
като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната
съвкупност, както и наведените от страните доводи, намира за установено
следното:
Предявеният
иск е с пр.осн. чл.463 във вр. с 460 от ГПК.
От приложеното ИД е видно, че разпределението
е изготвено на 30.11.2015 г., а е предявено на 10.12.2015 г. Жалбата е подадена
чрез ЧСИ на 14.12.2015 г.- понеделник. Следователно жалбата е подадена в
3-дневния срок за обжалване на разпределението по чл.462, ал.2 ГПК, поради
което жалбата е допустима.
По същество: Предмет на
разпределение е сумата от 51611 лв., получена от публичната продан от недвижим
имот представляващ УПИ ХI-2.8, 2.9, 2,28, 2.7, 3.26 о кв.1 по плана на
стопански двор н с.**** с площ от 8661 кв.м. ведно с построените в него склад
за торове, силажна яма , находящ с в
село ****.
По т.1 от жалбата по отношение
на сумата 11085,59 лв., разпределена в полза на взискателя Банка „ДСК”, ПОС
намира, че оплакването е неоснователно, тъй като плащането на сумата 2000 лв.
от длъжника е извършено на 08.12.2015 г., т.е. след изготвянето на
разпределението от 30.11.2015 г., поради което ЧСИ не е могъл да го вземе
предвид при разпределяне на постъпилите суми. Това плащане съставлява
новонастъпило обстоятелство след обжалваното действие, поради което следва да
бъде предмет на ново разпределение, респективно да бъде приспаднато от сумата,
която ще получи взискателя Банка „ДСК”.
По т.2 - по отношение на сумата от 2007,15
лв.-разпределени за ЧСИ като дължими такси и разноски по т.26 от ТТРЗЧСИ,
подробно е описано как е формирана и съдът при проверката установява, че е
правилно начислена, поради следното: Длъжникът не оспорва, че доброволно
платените суми на взискателя са в размер на 16665,77 лв.,както е посочил ЧСИ в
обяснението си по чл.436 ГПК, както и че остатъка от вземането на взискателя,
описан в т.1.2.1., т.1.2.2, т.1.2.3, т.1.2.4 от разпределението е общо в размер
на 7955,94 лв. Върху тези суми, които са общо в размер на 24621,71 лв. се дължи
пропорционална такса по чл.26,б.”г” ТТРЗЧСИ, която е в размер на 1697,30 лв.
+20% ДДС =2036,76 лв, а сумата, която изчислена от ЧСИ по чл.20 от ТТР ЗЧСИ е
2007,15 лв., което налага извода че същата е
правилно определена.
По т.3 от жалбата по отношение
на сумата от 2849,65 лв., която ЧСИ е разпределил като такса по чл.20 от
ТТРЗЧСИ в своя полза, ПОС намира следното: Действително таксата по чл.20 от
ТТРЗЧСИ се изчислява към момента на описа, а не към момента на разпределението.
От мотивите на ЧСИ по чл.436 от ГПК е видно, че към момента на описа размера на
вземането на взискателя към деня на описите е 9190 лв., която сума умножена по
1,5% възлиза на 1378,50 лв. такса +20%ДДС=1654,20 лв. ЧСИ, обаче, е разпределил
вместо тази сума, сумата от 2849,65 лв., като обосновава, че разликата между
двете суми се дължи на непогасен остатък от предходно разпределение на
постъпили суми по ИД, но не е ясно как е формирана тази сума - кое е това
предходно разпределение /на коя стр. от ИД/, на кои суми, по кое ИД, колко е
частичното погасяване, колко е непогасения остатък, поради което съдът не може
на направи проверка за тяхната правилност и законосъобразност.
Горното налага извода, че
обжалваното действие е неправилно и незаконосъобразно, което прави жалбата
основателна, поради което обжалваното разпределение следва да бъде отменено - ИД
следва да се върне на ЧСИ за изготвяне на ново разпределение. Поради уважаване
на жалбата на осн.чл.78 ГПК, взискателят следва да заплати разноските на
жалбоподателя за настоящето производство в размер на 125 лв./25 лв. Дт и 100
лв.- платен адв.хонорар/
Съгл. чл.463/2/ настоящето
решение подлежи на обжалване пред ПАС по
реда на чл.274 ГПК.
Водим от горното съдът
Р
Е Ш И:
ОТМЕНЯ като
незаконосъобразно действието на ЧСИ П. И.,
рег.№821, район на действие ПОС по изп.д. №1506/2013 г.-разпределение на сумите
от публичната продан от недвижим имот представляващ УПИХI-2.8, 2.9, 2,28, 2.7,
3.26 от кв.1 по плана на стопански двор на с.**** с площ от 8661 кв.м. ведно с
построените в него склад за торове, силажна яма , находящ с в село ****, изготвено на 30.11.2015 г.,
предявено на 10.12.2015 г.
ОСЪЖДА „Банка ДСК”ЕАД-ГР.****,
ЕИК **** да заплати на М.С.Н. – лично и като управител на „Дейзи шугър”ЕООД,
ЕИК ****– с.**** сумата 125 лв.- разноски по ЧЖ.
Решението подлежи на обжалване
в 1-седмичен срок от съобщението пред ПАС.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:
.