РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД –
ПЛОВДИВ
Р
Е Ш Е
Н И Е
№ 2350/19.11.2019г.
гр. Пловдив, 19.11.2019
год.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - ПЛОВДИВ, ХХVІ състав в открито заседание на двадесет
и четвърти октомври през две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ ЗЛАТАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЛЮБОМИРА НЕСТОРОВА
ПЕТЪР КАСАБОВ
при секретаря Станка
Журналова и с участието на прокурора Светлозар Чераджийски, като
разгледа докладваното от съдията Л. Несторова КАНД № 2703 по описа на съда
за 2019 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на Глава
Дванадесета от Административно-процесуалния кодекс във връзка с чл.63, ал.1,
пр. второ от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/.
Образувано е по касационна жалба, предявена
от ТД на НАП-Пловдив, чрез процесуалния представител юрисконсулт В.З., против
Решение № 1364 от 18.07.2019г. на Пловдивски
районен съд, постановено по АНД №2496 по описа на същия съд за 2019г., с което е
отменено Наказателно постановление № 396414-F423040
от 10.01.2019г. на Заместник директор на ТД на НАП-Пловдив, с което на К.С.П.,
ЕГН **********, с адрес: ***, на основание чл. 74, ал.1, пр.1 от Закона за
счетоводството /ЗСч/ е наложено наказание-глоба в размер на 200лв. за нарушение
на чл. 38, ал.1, т.1, вр. чл.16, ал.1, т.4 от ЗСч.
Касационният жалбоподател твърди, че
съдебният акт на първоинстанционния съд, е неправилен и незаконосъобразен.
Твърди,
че в случая районният съд не е съобразил разпоредбата на чл. 40, ал.4 от ЗАНН,
съгласно която актът може да се състави и в отсъствието на свидетели, когато
нарушението е установено въз основа на официални документи.
Освен това съставянето на АУАН в отсъствието
на нарушителя не е довело по никакъв начин до ограничаване на правото му на
защита.
Излагат се още подробни съображения в посока,
че правото на защита на административнонаказаното
лице не е нарушено.
Претендира се отмяна на решението на районния съд, респективно
потвърждаването на Наказателно постановление № 396414-F423040 от 10.01.2019г. на Заместник
директор на ТД на НАП-Пловдив.
Ответникът по касационната жалба не изразява
становище по касационните оплаквания.
Участвалият по делото прокурор, представител
на Окръжна прокуратура гр. Пловдив, дава заключение, че жалбата е неоснователна,
а решението на първоинстанционния съд е правилно и законосъобразно.
Касационната
жалба е подадена в предвидения за това преклузивен процесуален срок и при наличието
на правен интерес. При това положение същата се явява ДОПУСТИМА.
Съгласно чл.63 от ЗАНН решението на районния
съд подлежи на обжалване пред административния съд на основанията предвидени в
НПК по реда на глава ХII от АПК. Съгласно чл.218 от АПК съдът
обсъжда само посочените в жалбата пороци, като за валидността, допустимостта и
съответствието на обжалваното решение с материалния закон, следи служебно.
Настоящата съдебна инстанция намира, че разгледана
по същество жалбата се явява неоснователна:
Първоинстанционният съд е установил следната
фактическа обстановка: във връзка с получено в ТД на НАП Пловдив писмо с вх.
№04-01-1347/17.08.2018г., изпратено с изх. №20-00-149/17.08.2018г. на ЦУ на
НАП, е установено, че К.С.П., в качеството й на управител на „Корал-14“ ЕООД,
ЕИК: ********* - предприятие по смисъла на ЗСч и търговец по смисъла на ТЗ,
като е била задължена, не е публикувала годишния финансов отчет /ГФО/ на
дружеството за 2017г. в Търговския регистър при Агенцията по вписванията в
законоустановения срок – до 30 юни на следващата година, т.е. до 02.07.2018 г.
/ тъй като 30.06.2018 г. и 01.07.2018 г. били неприсъствени дни/.
Установено е, че търговското предприятие
„Корал-14“ ЕООД е извършвало дейност през отчетния период 2017г., видно от
подадената в ТД на НАП Пловдив годишна данъчна декларация по чл.92 от ЗКПО и от
приложения към нея годишен отчет за дейността. ГФО на дружеството за 2017 г. е
заявен за вписване и представен за обявяване в Търговския регистър към Агенцията
по вписванията на 26.09.2018 г.
Прието е, че на 03.07.2018г., в гр. Пловдив, К.П.
е нарушила разпоредбата на чл.38, ал.1, т.1,
вр. чл.16, ал.1, т.4 от ЗСч. Семиха Сафет Халибрям, на длъжност – инспектор
по приходите към НАП при ТД НАП Пловдив, съставила АУАН № F423040/12.10.2018г.
срещу К.П.. В срок К.П. депозирала писмени възражения срещу акта по реда на
чл.44, ал.1 от ЗАНН, които били приети за несъществени.
На 10.01.2019г е издадено Наказателно
постановление № 396414-F423040 от 10.01.2019г. на Заместник директор на ТД на
НАП-Пловдив, с което на К.С.П., на основание чл. 74, ал.1, пр.1 от ЗСч е
наложено наказание-глоба в размер на 200лв. за нарушение на чл. 38, ал.1, т.1, вр. чл.16, ал.1, т.4 от ЗСч.
Районният съд е обсъдил събраните писмени и
гласни доказателства в тяхната хронология и логическа последователност и е
приел, че в случая ГФО на дружеството за 2017 г. е заявен за вписване и
представен за обявяване в ТР към Агенцията по вписванията едва на 26.09.2018
г., а не както изисква разпоредбата на чл.38, ал.1, т.1 от ЗСч до 30.06.2018
г., в случая до 02.07.2018 г. /30.06.2017 г. и 01.07.2018 г. са неприсъствени
дни/. Приел е, че правилно е ангажирана административнонаказателната
отговорност на К.П. за нарушение на чл.38, ал.1, т.1 от ЗСч.
Районният
съд е приел, че в случая при съставянето на АУАН е нарушено изискването на чл.
40, ал.3 от ЗАНН, тъй като АУАН е подписан само от един свидетел. От своя
страна административнонаказващият орган не е изпълнил
изискването на чл. 52, ал.4 от ЗАНН, тъй като е следвало преди да се произнесе
по преписката и преди да издаде НП да провери АУАН с оглед неговата
законосъобразност и обоснованост.
Районният
съд е приел, че при съставяне на АУАН не е спазено изискването на чл. 40, ал.1
от ЗАНН нарушителят да бъде поканен за съставяне на АУАН и това да се случи в
негово присъствие.
Касационният съд намира, че при постановяване на решението районният съд
не е допуснал съществени нарушения на процесуални правила, извършил е цялостна
проверка на обжалваното наказателно постановление, съгласно задължението по чл.
312 и чл. 313, ал. 1 НПК, приложим по препращане от чл. 84 ЗАНН. В тази връзка е изследвал дали
актът за установяване на административно нарушение е издаден при спазване на
разпоредбата на чл. 42 ЗАНН, дали наказателното постановление съответства на
изискванията за съдържанието му по чл. 57 ЗАНН и дали наказващият орган, при
издаване на постановлението, е спазил процедурата по чл. 52 и сл. от с. з.
Изводът на районния съд, че е нарушено
изискването на чл. 40, ал.3 от ЗАНН е законосъобразен. Това е така, тъй
като, когато няма свидетели на извършване на нарушението актът се съставя от
други двама свидетели, които се явяват свидетели на съставянето на акта.
Съгласно
чл.93, т.5 от НК във вр.
с чл.85 от ЗАНН "Официален документ" е този, който е издаден по
установения ред и форма от длъжностно лице в кръга на службата му или от
представител на обществеността в кръга на възложената му функция. В този смисъл
в АУАН не е сочен официален документ, по делото няма приложени писмени
доказателства, които да сочат за наличието на официален документ.
Писмо с изх. № 20-00-149/17.08.2018г. на ЦУ
на НАП има инструктивен характер относно неподадено в срок заявление за
обявяване на ГФО за 2017г. в ТР от търговци и юридически лица с нестопанска
цел.
Правилен е изводът на районния
съд, че в случая не е спазено изискването на чл. 40, ал.1 от ЗАНН, тъй като по
делото няма доказателства, че нарушителят е бил поканен за съставяне на АУАН.
Съгласно чл. 84 от ЗАНН (Изм. - ДВ, бр. 59 от 1998 г., бр. 39 от 2011
г.) доколкото в този закон няма особени правила за призоваване и връчване на
призовки и съобщения, извършване на опис и изземване на вещи, определяне
разноски на свидетели и възнаграждения на вещи лица, изчисляване на срокове,
както и за производството пред съда по разглеждане на жалби срещу наказателни
постановления, на касационни жалби пред административния съд и предложения за
възобновяване, се прилагат разпоредбите на Наказателно-процесуалния кодекс.
Разпоредбите на чл. 178 и чл.180 от НПК не
уреждат връчване на покана за съставяне на АУАН по електронен път.
Действително са допуснати
съществени процесуални нарушения при съставянето на АУАН, което е ограничило
правото на защита на административнонаказаното лице.
По изложените съображения и на
основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Административен съд – Пловдив, ХХVІ състав
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 1364 от
18.07.2019г. на Пловдивски районен съд,
постановено по АНД №2496 по описа на същия съд за 2019г.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на
обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.