№ 185
гр. Варна, 16.02.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ, в публично заседание на седми
февруари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Светла В. Пенева
Членове:Красимир Т. Василев
Невин Р. Шакирова
при участието на секретаря Марияна Ив. Иванова
като разгледа докладваното от Невин Р. Шакирова Въззивно гражданско
дело № 20223100500062 по описа за 2022 година
Производството е по реда на Глава ХХ от ГПК.
Образувано е по повод въззивна жалба на СВ. Г. Д. срещу Решение № 262704 от
28.10.2021г. по гр.д. № 13285/2020г. по описа на ВРС, 49-ти състав, В ЧАСТТА МУ , с
която на основание чл. 45 вр. чл. 53 от ЗЗД въззивникът, солидарно със СВ. АТ. П. с ЕГН
********** са осъдени да заплатят на К. Н. Р. с ЕГН ********** сумата от 3000 лева,
представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди – болка и страдание,
вследствие на нанесени травматични уреждания, изразяващи се в разкъсно-контузни рани
по окосмената част на главата, лявата длан, контузия на гръдния кош и двете предмишници,
частично счупване на короната на първи горен ляв зъб, травматичен оток по окосмената
част на главата, кръвонасядания по лицето, корема, в резултат на нанесения му побой от
ответниците на 06.06.2019г., ведно със законната лихва върху главницата от датата на
увреждането - 06.06.2019г. до окончателното изплащане на задължението, както и сумата
от 100 лева, представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди, изразяващи
се в заплащане на 60.00 лева за фотополимерна обтурация на 21 зъб по Фактура №
********** от 25.09.2019г., ведно с касов бон, изд. от „МБ Дент АГППДП" ООД-гр. Варна,
ЕИК ********* и 40.00 лева по касова бележка № 71 от 06.06.2019г. за изготвяне на МУ №
71/2019г., издадено на 06.06.2019г. от Отделение „Съдебна медицина" при МБАЛ „Св. Анна
– Варна" АД, ведно със законната лихва върху главницата от датата на извършване на
съответния разход, до окончателното плащане на задължението, както и В ЧАСТТА , с
която на основание чл. 45 от ЗЗД е отхвърлен предявеният от въззивника срещу К. Н. Р. с
ЕГН ********** насрещен иск за осъждане на ответника да заплати сумата от 4 000 лева,
1
представляваща обезщетение за причинените му неимуществени вреди под формата на
уплаха, страх и стрес, предизвикани у него вследствие насочване на нож от ответника срещу
ищеца и семейството му в деня на инцидента, ведно със законната лихва върху тази сума от
деня на деликта до окончателното й заплащане.
Въззивната жалба е основана на оплаквания за неправилност и незаконосъобразност
на обжалваното решение. Изложени са доводи, че решението не е основано на всестранно
обсъждане на релевантните по делото факти и доказателства. По делото не са установени
елементите от фактическия състав на непозволеното увреждане, а изложеното в исковата
молба противоречи на обясненията на ищеца, дадени пред полицейските органи. Така, факта
и механизма на увреждането не са установени по категоричен начин по делото. Показанията
на свидетелите Г. и П. в тази връзка не следва да се кредитират като непреки,
противоречиви и взаимно изключващи се. Установено е в същото време, че инициатор на
създалата се ситуация между страните е бил именно К.Р., който размахвал в ръка нож, а
въззивникът единствено се опитал да се защити. Немотивирано съдът е дискредитирал
показанията на неговите свидетели – А. и Д. като изолирани. На описаната дата, на
отправени молби от въззивника към ищеца да прибере ножа, който размахвал в ръка и
приближавал до въззивника и детето му, К.Р. не престанал да се приближава към тях,
поради което въззивникът се принудил да се защити. Опитал се да отнеме ножа от ищеца, но
срещнал неговата съпротива, последвало сборичкване между тях, успял да отнеме ножа от
ищеца и отишъл да съобщи за случая на управителя на плажа. Детето се уплашило и
разплакало и било отведено от майка си. Ето защо въззивникът е действал в пределите на
неизбежната отбрана, която изключва деликтната му отговорност по смисъла на чл. 46, ал. 1
от ЗЗД. Ищецът допринесъл за настъпване на вредите, като пръв предизвикал скандала
между страните – замахването с нож и приближаването му към семейството на въззивника
съставлява първото непосредствено противоправно поведение на ищеца, застрашаващо
личността на ответника, което да го провокира да вземе хладното оръжие от ръцете на
ищеца. Тази защита съответства на характера и опасността от нападението, при което
ответникът не носи гражданска отговорност. Недоказана на следващо място е твърдяната
травма – счупване на корона на горен ляв зъб. Такава не е описана в медицинското
удостоверение, а ищецът посетил зъболекар едва на 25.09.2019г. Описаните в исковата
молба травматични увреждания не са в причинна връзка със случилото се на 06.06.2019г. на
плаж в кв. „А.“. По делото липсват данни за предходния стоматологичен статус на ищеца, а
тази травма на зъба съгласно вещото лице по СМЕ може да се получи при хранене, при
пиене на вода и др. Отделно, съдът не се е произнесъл и по възражението за съпричиняване
на вредоносния резултат от страна на ищеца. Приносът на Р. е конкретно установен, както и
обстоятелството, че без този принос на пострадалия не би се стигнало до уврежданията.
Ищецът с действията си е възбудил действия по неизбежна отбрана от страна на ответника.
Присъденото обезщетение е прекомерно завишено и не отговаря на изискванията на чл. 52
от ЗЗД. Отправил искане в тази връзка за ревизиране на решението, като предявените срещу
него искове да се отхвърлят в цялост, а насрещния иск – уважен, а евентуално да бъде
извършено съдебно прихващане на двете насрещни вземания.
2
В отговор на жалбата К.Р. оспорва доводите в нея. Излага други, с които обосновава
правилност, всестранност и обоснованост на решението в обжалваните части. Доводите в
жалбата са неверни и подвеждащи, като семейството на въззивника не е присъствало
въобще на нападението му на 06.06.2019г. Единственият свидетел – очевидец на процесното
нападение е св. Г., чийто показания именно са възприети от съда като последователни и
непротиворечиви, наред с показанията на св. П. – свидетел на състоянието на ищеца и
събитията след инцидента. Съпругата и детето на въззивника не са присъствали на
нападението, като към този момент те били тръгнали от плажа. По делото са доказани
елементите от състава на непозволеното увреждане, а института на неизбежната отбрана –
неприложим в случая. Ищецът с нищо не е провокирал ответниците по главния иск. В този
смисъл не е налице и съпричиняване на вредите. Ответниците с противоправното си
поведение му нанесли побой, след отнемане на джобното ножче – побоят е нанесен от
двамата извършители, в жизненоважни части на тялото – главата и стомаха, по жесток и
изключително дързък начин, на работното му място, което е публично – плаж, пред
неговата приятелка, като ударите са нанесени предимно, когато Р. е бил повален на земята в
безпомощно състояние, без да е давал повод или да е провокирал нападателите си.
Твърдяните увреждания и връзката им с побоя са доказани – счупеният зъб не е бил увреден
преди получаване на травмата, видно от приложени към заключението талони от денталния
лекар на пострадалия, амбулаторни листове и медицинско удостоверение. По насрещния иск
– недоказани по делото са твърденията, че ищецът държал нож в ръката си, с което
съзнателно искал да нарани съпругата и детето на Д.. Показанията на свидетелите на
ответника в тази връзка са нелогични, противоречиви, абсурдни и недобросъвестно
поднесени. Двамата свидетели не са присъствали на инцидента. Присъденото от ВРС
обезщетение е в обективен и справедлив размер, съобразен с критериите на чл. 52 от ЗЗД.
Отправил искане поради всичко изложено, решението да се потвърди с извод за
законосъобразност.
В хода на проведеното по делото съдебно заседание, страните поддържат изразените
позиции по спора, като всяка претендира присъждане на разноски.
В срока по чл. 265, ал. 1 от ГПК необжалвалият обикновен другар СВ. АТ. П. не е
заявил присъединяване към въззивната жалба.
При проверка валидността и допустимостта на обжалваното решение, съобразно
нормата на чл. 269, пр. I от ГПК, съдът не открива пороци, водещи до неговата
нищожност или недопустимост. По останалите въпроси съобрази следното:
Производството пред ВРС е образувано по повод предявени от К. Н. Р. срещу СВ. Г.
Д. и СВ. АТ. П. осъдителни искове за обезщетение от непозволено увреждане с правно
основание чл. 45 вр. чл. 53 от ЗЗД и солидарно осъждане на ответниците да му заплатят
сумата от 4000 лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в
понесени физически болки и страдания, вследствие на нанесени му телесни увреждания и
сумата от 100 лева, представляваща обезщетение за имуществени вреди – платена цена на
фотополимерна обтурация на 21 зъб и за изготвяне на МУ, в причинна връзка с
3
противоправно и виновно поведение на ответниците, ведно със законната лихва върху
сумата считано от 06.06.2019г. до окончателното плащане на задължението.
Фактическите твърдения, на които са основани исковете са в следния смисъл: на
06.06.2019г. към 13:30 часа в гр. Варна, кв. А. на плажа, където ищецът работел като
спасител, по време на работа на 1-ви пост ищецът бил нападнат от своя колега С.Д. и
неговия познат С.П. без причина. Ищецът, заедно с приятелката му стояли на два от
шезлонгите, предназначени за спасители, когато ответниците дошли при тях и се
разположили на три шезлонга, при разрешени два. Ищецът освободил един от ползваните от
него шезлонги, като с приятелката му останали на един. Обяснил на ответниците, че не е
редно да заемат и ползват повече от разрешените им два шезлонга. С.Д. започнал да хвърля
вещите му – чантата, ножчето с остатъци от храна, което бил използвал по време на обяда
си, а след това отправил поредица от силни удари в областта на главата и тялото му:
първоначално два последователни удара с юмрук по тялото и по лицето, след което го
повалил на земята. При първия удар по лицето ответникът счупил частично короната на
първия горен ляв зъб, а последвалите удари, когато бил повален на земята били в областта
на главата. При опит ищецът да се изправи, С.Д. подканил приятеля си С.П. да му помогне и
последният му нанесъл силен удар с ритник в областта на корема и ребрата. Вследствие на
нанесения му побой ищецът получил контузия и кървяща рана на главата, съпроводени с
оток и болезненост, кръвонасядания по челото, двете бузи, клепачът на лявото око, както и
увреждане на двете предмишници, кървяща рана и подкожен кръвоизлив на лявата длан,
увреждане в горната и централна част на корема и в дясната му половина, както и по
ребрата в дясно. Изпитал силни болки по ребрата, по главата, по тялото, поради което
посетил Спешно отделение при МБАЛ „Света Анна – Варна“ АД, където му било назначено
рентгенологично изследване. Посетил също стоматолог на 25.09.2019г. Вследствие на
непозволеното увреждане на здравето му, ищецът освен силните болки и страдания, изпитал
унижение, обида и срам, като накърнена била и мъжката му гордост. Понесените вреди са в
пряка причинно-следствена връзка с Д.ието, за което следва да се ангажира солидарната
отговорност на извършителите. Отправил искане в тази връзка за положително произнасяне
по искането и присъждане на претендираното обезщетение в исковия размер.
В отговор на исковата молба СВ. Г. Д. оспорили исковете по основание и по размер с
доводи, че исковете са основани на фактически твърдения, които не отговарят на
обективната истина. Признал, че на 06.06.2019г. двамата с ищеца работили като спасители
на плажа в кв. „А.“ в гр. Варна След обедната почивка, която прекарал със съпругата си Р.,
детето им и приятелят му С.П., се върнал на работа заедно с тях. На всеки двама спасители,
които са на пост се полагали два шезлонга за ползване. На място заварил ищеца и
приятелката му, които стояли на двата шезлонга за спасители. За да настани семейството си
ответникът взел още три шезлонга, а ищецът посочил, че няма как да ползват повече от
разрешените им два. Въпреки това ответникът и приятелят му се настанили на взетите
допълнително три шезлонга. След пет минути ищецът започнал да размята нож, да го вади и
прибира. Въпреки отправената молба да го прибере, ищецът продължил да размахва ножа,
4
при което детето му се уплашило. С.Д. бил принуден да се защити, опитал се с голи ръце да
отнеме хладното оръжие от ищеца, но същия започнал да се съпротивлява. Последвало
сборичкване, при което ответникът успял да отнеме ножа от ищеца и отишъл да съобщи за
случилото се на управителя на плажа. След около 20 минути всички спасители се събрали за
изясняване на случилото се, като ищецът и ответникът се извинили един на друг. Оспорил
получената травма – счупване на короната на горен ляв зъб, както и необходимостта от
издаване на медицинско удостоверение да са в причинна връзка със случилото се на
06.06.2019г. По делото липсват данни за предходния стоматологичен статус на ищеца, а
медицинското удостоверение е издадено по негово желание. Навел доводи, че в случая е
действал в пределите на неизбежната отбрана, която изключва деликтната отговорност, а
ищецът допринесъл за настъпването на вредите като пръв е предизвикал скандала между
страните – замахването с нож и приближаването му към семейството му съставляват
непосредственото противоправно поведение, застрашаващо личността на ответника,
провокиращо го да вземе хладното оръжие от ръцете на ищеца. Защитата на ответника в
случая съответства на характера и опасността от нападението, при което ответникът не носи
гражданска отговорност. Евентуално се позовал на наличие на съпричиняване на
вредоносния резултат. Ето защо отправил искане за отхвърляне на иска, а евентуално за
приложение на института на неизбежната отбрана на основание чл. 46, ал. 1 от ЗЗД, а
евентуално за приложение на чл. 51, ал. 2 от ЗЗД.
Предявил насрещен иск срещу К. Н. Р. за осъждане на ответника да му заплати
сумата от 4000 лева, представляваща обезщетение за причинените му неимуществени вреди
– уплаха, страх и стрес, предизвикани у него от К.Р. вследствие насочване на нож срещу
ищеца и семейството му, ведно със законната лихва върху сумата от деня на деликта до
окончателното плащане на задължението.
В отговор на насрещната искова молба К. Н. Р. оспорил иска, с доводи, че в деня на
инцидента – 06.06.2019г. семейството на Д. не е присъствало на мястото и не е видяло какво
се случва. Ответниците в пререкание с него са го повалили на земята, като последвали силни
удари с юмруци и ритници по главата и лицето му, както и по тялото – корем, ребра,
предмишници, без да са били предизвикани от него. Не е насочвал нож към никого, както и
не е приближавал към когото и да е било, а семейството на ищеца не е било там към
момента на нападението. То е било по-рано през деня на мястото, но не е присъствало по
време на нападението. Ето защо отправил искане за отхвърляне в цялост на насрещния иск.
СЪДЪТ, след преценка на становищата на страните, събраните по делото
доказателства, по вътрешно убеждение и въз основа на приложимия закон, приема за
установено следното от фактическа страна:
От Лист за преглед на пациент в КДБ/Спешно отделение при МБАЛ „Св. Анна –
Варна“ АД се установява, че в 16:45 часа на 06.06.2019г. в отделението е приет за преглед
пациента К.Р., на който е снета следната анамнеза: ударен с юмруци по главата и гърдите;
контактен, адекватен; наличие на рана 1-2 см. тилно. Назначено е рентгенологично
изследване на череп и гръден кош. Видно от резултата от последното – не са налице данни
5
за травматични промени в посочените области.
Видно от медицинско удостоверение № 71/2019г., издадено от д-р Д. Г., лекар в
отделение Съдебна медицина при МБАЛ „Св. Анна“, Варна на 06.06.2019г. при преглед на
К.Р. е установена кървяща рана с неравни ръбове; кръвонасядания по кожата на челото,
двете бузи, клепачите на лявото око; частично счупване на короната на първи горен ляв зъб
във външния долен полюс с диаметър на отсъстващия фрагмент около 2 мм; червеникави
кръвонасядания с неправилна форма в горния етаж на корема в централната част и дясната
половина; значителна палпаторна болка засилваща се при дишане на ниво 8-19 десни ребра
по предна мишнична линия, както и по задната повърхност на двете предмишници в горна
половина; рана по задната повърхност на лявата длан на ниво между 1-2 преддланни кости с
неравни ръбове, кървяща, личи подкожен кръвоизлив. Даденото заключение е че се касае за
разкъсно контузни рани по окосмената част на главата, лявата длан, травматичен оток по
окосмената част на главата, кръвонасядания в областта на лицето, горния етаж на корема,
контузия на гръдния кош и на двете предмишници. Тези травматични увреждания са
резултат на действие на твърди предмети, отговарят по вид да са получени по указаните
начин и време. Обусловили са временно разстройство на здравето неопасно за живота.
Пред ВРС са събрани и гласни доказателства посредством показанията на
свидетелите М. Г. /приятелка на ищеца/ и К. П. /дядо на ищеца/ и Р. А. /съпруга на първия
ответник/ и Д. Д..
В показанията си първата свидетелка описва механизма на настъпване на
увреждането на здравето на ищеца на 06.06.2019г. по обяд. Установява, че заедно с ищеца
стояли на шезлонгите, когато двамата ответници /“двамата С.“/ дошли. Издърпали си
шезлонги, а К. се обърнал към тях съвсем внимателно и непровокативно и им казал, че не
могат да ползват шезлонгите, предназначени за гостите на плажа и че могат да си вземат
шезлонг, предназначен за спасители и станал от неговия. Предложил да ползват единия със
свидетелката, а ответниците – да ползват другия. Така започнали да се карат, като
ответниците започнали да му мятат багажа на земята, той ги попитал какво става, а те му
налетели на бой. Удряли го с ритници, юмруци в главата, тялото, ребрата. Големият С.
ударил К., а малкият гледал и го наставлявал. Първият го ударил с юмрук по главата и по
ребрата, след което вторият го ударил с ритник в корема и ребрата. Към момента на
сбиването били само четиримата на мястото. К. се предпазвал, успял да се изправи, когато се
хванали с големия С. и паднали на шезлонга на свидетелката. Хавлията й, която била на
шезлонга била цялата в кръв, която течала от главата и носа на К.. След това той паднал на
пясъка и продължили да го удрят. Жената и детето на големия С. били на плажа сутринта,
като към 11:00 часа всички заминали към Рибарското селище, а към обяд се върнали само
двамата С.. К. имал джобно ножче, с което си бил отворил консервата, което било оставено
настрани. Когато започнал конфликта ищецът не е вземал и не е ползвал ножчето. След
случилото се К. се оплаквал от болки по ребрата, бил в недобро физическо и емоционално
състояние.
В показанията си свидетелят К. П. установява, че към обяд на 06.06.2019г. внукът му
6
се обадил и казал „дядо идвай, убиха ме“. Свидетелят веднага отишъл на местоработата на
ищеца, който заварил в кръв и със счупен зъб и споделил, че са го били колегата му С., две
момчета. Закарал го веднага в Окръжна болница, където „го залепил, кърпили го“ и се
прибрали в къщи. След този случай, К. два месеца ходел „като пияна гарга“ и „като пияна
кокошка“. Затворил се в себе си, не можел да преодолее случилото се, не бил същия.
Оплаквал се от главоболие. Разказва, че той отгледал К., който поначало бил „като божа
кравичка“, „толкова услужлив“, че се гордее с него.
Свидетелката Р. А. сочи в показанията си, че в началото на летния сезон на 2019г.
след като обядвали в Рибарско селище, заедно със съпруга й С., приятеля му С. и сина им А.
/1г. и 8 м./ се върнали на поста на съпруга й, където работил и ищеца. К. и приятелката му
били седнали на служебните два шезлонга. С. дръпнал други шезлонги, когато К. му
направил забележка с арогантен тон, че на пост има право само на два шезлонга. С. му
отвърнал, че те също трябва да седнат, предприел по-арогантно поведение и тогава К.
размахвал джобно ножче, което на свидетелката й се сторило страшно. С. му казал да
прибере ножчето, а К. отговорил, че го извадил да си реже салама. С. „избил“ ножа от
ръката му без физическа разправа и двамата паднали на пясъка, „станали на кълбо“, когато
свидетелката взела детето си и си тръгнали.
Свидетелят Д. Д. в показанията си установява, че в деня и мястото на инцидента бил
на плаж със сина си. Около обяд С., заедно с жена си и детето им и още едно момче дошли
на поста, когато видял К. да държи нож, тип пеперуда и демонстративно да го върти в
ръката си. Свидетелят бил разположен на 10 м. от поста, имало хора на плажа и дотогава
гледал детето си. Чул единствено, че С. направил забележка на К. да прибере ножа си, който
не го прибрал. Тогава съпругата на С. дръпнала детето им настрани, С. с длан „избил“ ножа
от ръката на К., двамата паднали на пясъка, К. веднага станал и избягал. Тогава Р. с детето
си тръгнали да бягат по плажа, както свидетелят с детето му тръгнали от плажа.
Пред ВРС е проведена комлексна СМЕ от заключението на която се установява, че на
06.06.2019г. К.Р. получил разкъсно-контузни рани по окосмената част на главата, лявата
длан, контузия на гръдния кош и двете предмишници, частично счупване на короната на
първи горен ляв зъб, травматичен оток по окосмената част на главата, кръвонасядания по
лицето, корема. Тези травматични увреждания са резултат на удари с или върху твърди,
тъпи предмети реализирани в областта на главата, гръдния кош, корема и горните крайници.
В своята съвкупност са обусловили временно разстройство на здравето неопасно за живота.
В Спешен център при МБАЛ „Св. Анна – Варна“ АД му е оказана първична хирургична
обработка на рана на главата, рентгенографии на глава и гръден кош. Във връзка със
счупването в областта на режещия ръб на първи горен зъб е извършена фотополимерна
обтурация /запушване/. Този зъб не е бил увреден преди травматичното увреждане, което е
видно от приложените към заключението талони от денталния лекар на пострадалия.
Травматични увреждания от този вид обичайно отзвучават в рамките на около 3 седмици.
Няма данни за възникнали усложнения, като е наличен белег от раната по окосчената част
на главата.
7
При тези факти в обжалваното решение ВРС приел, че справедливото обезщетение в
случая възлиза на 3000 лв. Приел възражението за съпричиняване за недоказано, а
насрещния иск като неоснователен – отхвърлил.
Решението в частта, с която искът за обезвреда е уважен срещу солидарния
длъжник С.П. е влязло в законна сила.
СЪДЪТ, въз основа на така установеното от фактическа страна, прави следните
правни изводи:
Съгласно чл. 45, ал. 1 от ЗЗД всеки е длъжен да поправи вредите, които виновно е
причинил другиму. За да бъде осъществен фактическият състав на непозволеното увреждане
по чл. 45 от ЗЗД следва да се установи при условията на кумулативност, че е налице
осъществено противоправно Д.ие /действие или бездействие/, вина, вреда и причинна връзка
между противоправното и виновно поведение на дееца и настъпилите вреди.
От съвкупната оценка на събраните по делото писмени и гласни доказателства, съдът
приема за установено в конкретния случай, че на 06.06.2019г. в гр. Варна, на плажа в кв. А.
между страните е възникнал конфликт, предизвикан от ответника С.Д., който нападнал
въззиваемия К.Р. физически в отговор на призива му да се спази правилото за ползване на
два шезлонга на пост за спасители на плажа. С.Д. му нанесъл удари с юмрук в областта на
главата, съборил го на земята, където заедно с ответника С.П. продължили да му нанасят
удари и с ритници. Вследствие нанесения му побой от двамата ответници, Р. получил
увреждане на здравето – разкъсно-контузни рани по окосмената част на главата, лявата
длан, контузия на гръдния кош и двете предмишници, частично счупване на короната на
първи горен ляв зъб, травматичен оток по окосмената част на главата, кръвонасядания по
лицето, корема. След оказаната му първична хирургична обработка на рана на главата,
рентгенографии на глава и гръден кош, в продължение на два месеца изпитвал болки в
травмираните участъци по тялото си, бил некоординиран в действията си, затворил се в себе
си, не можел да преодолее случилото се, не бил същия. Д.ието е противоправно, а
получените травматични увреждания неминуемо са причинили болка и страдания, поради
нарушената телесна цялост на увредения. Доказаните в тези параметри болки и страдания са
в причинно-следствена връзка с Д.ието на С.Д., като съдът приема за справедлив и
съобразен с вида, мястото, интензитета на понесените болки и страдания размер на
обезщетението този от 3000 лв.
Всички тези изводи, съдът формира на база писмените доказателства по делото,
кредитираното като обективно и компетентно дадено заключение на СМЕ, както и
показанията на свидетелите М. Г. и К. П.. Свидетелските показания на първата свидетелка
установяващи еднозначно времето, мястото, механизма и развитието на деликта са преки,
логически подредени, последователни, открояват се яснота и конкретика, като по делото не
са събрани други разколебаващи ги доказателства, които с по-висока степен на
непосредственост, достоверност, яснота и конкретика да оборват показанията в тези части.
Доводите в жалбата основани на некоректност и изолираност на гласните доказателства са
неоснователни. Показанията на свидетеля П. от друга страна, установяващи последиците и
8
понесените вреди от непозволеното Д.ие, преценени с оглед на всички други данни по
делото, отчитайки възможната им заинтересованост са също преки, съответстват по
съдържание на писмените доказателства, а в частта им, сочеща понесените болки и
страдания от въззиваемия след непозволеното увреждане – са поднесени искрено и
добросъвестно пред съда. Същевременно съдът не кредитира показанията на свидетелката Р.
А., доколкото с оглед на всички други данни по делото и предвид възможната им
заинтересованост съдът преценява същите като непълни, лишени от категоричност, точност,
конкретика и логичност в изложението. Дори и кореспондиращи с показанията на свидетеля
Д. Д. в частта им сочеща присъствието на свидетелката на местоизвършване на Д.ието и
размахването на ножче от страна на К.Р., свидетелските показания в тези части са
разколебани от показанията на свидетелката Г., която безспорно е присъствала от началото
до края на конфликта между страните. Ето защо в тези части показанията са изолирани и не
са подкрепени от останалите доказателства. От друга страна при преценката им, съдът
отчита, че свидетелят Д. излага непостоянни впечатления от наблюдения от разстояние /10
метра от поста на спасителите/, при наличие на плажуващи; вниманието му е било насочено
към детето му, което гледал; признанието, че не чувал разговора между страните, но
показанието, че чул забележката на С. към К. да прибере ножа си. В тези части показанията
на този свидетел са и вътрешно противоречиви и непоследователни. В друга част описваща
как след безпричинното падане К. веднага станал и избягал, свидетелските показания
противоречат, както на писмените доказателства по делото, така и на експертното
заключение на СМЕ.
По възражение на ответника по делото е въведено твърдение за наличие на
основание, изключващо противоправността на Д.ието – състояние на неизбежна отбрана,
както и възражение за наличие на съпричиняване, като основание за намаляване на
обезщетението.
Изложените конкретни фактически твърдения обосноваващи състоянието на
неизбежна отбрана, на наличието на съпричиняване, както и основанието на насрещния иск
за обезщетение от непозволено увреждане са в следния смисъл: на отправени молби от
въззивника към ищеца да прибере ножа, който размахвал в ръка и приближавал до
въззивника и детето му, К.Р. не се подчинил, поради което въззивникът се принудил да се
защити. Опитал се да отнеме ножа от ищеца, но срещнал неговата съпротива, последвало
сборичкване между тях, успял да отнеме ножа от ищеца и отишъл да съобщи за случая на
управителя на плажа. Тази фактическа обстановка не е установена по делото по пътя на
пълно главно доказване. Единствените доказателства в тази връзка са показанията на
свидетелката А., които преценени съобразно условностите на чл. 172 от ГПК съдът приема
за недостоверни, а сами по себе си са изолирани и недостатъчни за формиране на обоснован
и категоричен извод за пълно главно доказване на оспорените твърдения. Както съдът вече
посочи, в конкретния случай извършеното от С.Д. Д.ие е противоправно, не е установено
наличие на състояние на неизбежна отбрана, съответно основание, изключващо
противоправността на Д.ието.
9
Не е установено по категоричен и безпротиворечив начин и наличие на пряка
причинно-следствена връзка между поведението на пострадалия ищец и понесените от
същия вреди, съответно не е установен принос обуславящ приложението на чл. 51, ал. 2 от
ЗЗД.
Претендираните имуществени вреди са доказани по основание и размер с писмени
доказателства, а възраженията за липса на причинно-следствена връзка между Д.ието и
увреждането на зъба, за липса на доказателства за предходния стоматологичен статус на
въззиваемия, както и за разноските под формата на цена на медицинското удостоверение са
неоснователни. От заключението на СМЕ е установена оспорената пряка връзка между
Д.ието и понесеното травматично увреждане – счупване на зъб, както и състоянието на зъба
преди Д.ието, а медицинското удостоверение безспорно е издадено в пряка причинна връзка
с противоправното Д.ие. Ето защо предявеният иск за обезвреда на понесени имуществени
вреди също е основателен и следва да се уважи.
Насрещният иск за обезвреда не е доказан по основание – наличие на осъществено
противоправно Д.ие /действие или бездействие/ от страна на К.Р., вина, вреда и причинна
връзка между противоправното и виновно поведение на дееца и настъпилите вреди – и като
неоснователен следва да се отхвърли.
Решението на ВРС в обжалваните части е правилно и законосъобразно постановено,
поради което следва да се потвърди.
На основание чл. 78, ал. 3 от ГПК въззиваемият К.Р. има право на поискани и
доказани разноски. Реализираните от страната разноски пред настоящата инстанция
възлизат на 450 лв. /платено адвокатско възнаграждение/. В този размер, разноските по
делото следва да се възложат в тежест на въззивника.
Мотивиран от така изложените съображения и на основание чл. 271, ал. 1 от ГПК,
Варненски окръжен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 262704 от 28.10.2021г. по гр.д. № 13285/2020г. по
описа на ВРС, 49-ти състав, В ЧАСТТА МУ, с която на основание чл. 45 вр. чл. 53 от ЗЗД
СВ. Г. Д. с ЕГН **********, солидарно със СВ. АТ. П. с ЕГН ********** са осъдени да
заплатят на К. Н. Р. с ЕГН ********** сумата от 3000 лева, представляваща обезщетение за
причинени неимуществени вреди – болка и страдание, вследствие на нанесени
травматични уреждания, изразяващи се в разкъсно-контузни рани по окосмената част на
главата, лявата длан, контузия на гръдния кош и двете предмишници, частично счупване на
короната на първи горен ляв зъб, травматичен оток по окосмената част на главата,
кръвонасядания по лицето, корема, в резултат на нанесения му побой от ответниците на
06.06.2019г., ведно със законната лихва върху главницата от датата на увреждането -
06.06.2019г. до окончателното изплащане на задължението, както и сумата от 100 лева,
10
представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди, изразяващи се в
заплащане на 60.00 лева за фотополимерна обтурация на 21 зъб по Фактура № **********
от 25.09.2019г., ведно с касов бон, изд. от „МБ Дент АГППДП" ООД-гр. Варна, ЕИК
********* и 40.00 лева по касова бележка № 71 от 06.06.2019г. за изготвяне на МУ №
71/2019г., издадено на 06.06.2019г. от Отделение „Съдебна медицина" при МБАЛ „Св. Анна
– Варна" АД, ведно със законната лихва върху главницата от датата на извършване на
съответния разход, до окончателното плащане на задължението, както и В ЧАСТТА , с
която на основание чл. 45 от ЗЗД е отхвърлен предявеният от СВ. Г. Д. с ЕГН **********
срещу К. Н. Р. с ЕГН ********** насрещен иск за осъждане на ответника да му заплати
сумата от 4 000 лева, представляваща обезщетение за причинените му неимуществени вреди
под формата на уплаха, страх и стрес, предизвикани у него вследствие насочване на нож от
ответника срещу ищеца и семейството му в деня на инцидента, ведно със законната лихва
върху тази сума от деня на деликта до окончателното й заплащане.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК СВ. Г. Д. с ЕГН ********** ДА
ЗАПЛАТИ на К. Н. Р. с ЕГН ********** сумата от 450 лева, представляваща реализирани
съдебно деловодни разноски пред въззивната инстанция.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване, по аргумент от чл. 280, ал. 3, т. 1 от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
11