РЕШЕНИЕ
№ 239
гр. Ямбол, 30.04.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ЯМБОЛ, IV СЪСТАВ, в публично заседание на
четвърти април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Светла Р. Димитрова
при участието на секретаря Й. Г. П.
като разгледа докладваното от Светла Р. Димитрова Гражданско дело №
20232330102008 по описа за 2023 година
Производството е образувано по молба на „КРЕДИТ ИНС“АД, с която
желае да се приеме за установено по отношение на ответника К. М. Д.,
ЕГН **********, че дължи на „КРЕДИТ ИНС” АД:
Сумата от 400.00 лв. /четиристотин лева/ главница на основание
сключен Договор за потребителски кредит „***” №*** г.
Сумата от 48.00 лв. /четиридесет и осем лева/ договорна лихва за
периода 06.07.2022 г. – 06.10.2022 г.
Сумата от 22.84 лв. /двадесет и два лева и осемдесет и четири стотинки/
законна лихва за забава за периода 07.07.2022 г. - 04.04.2023 г., законна лихва
за забава върху главницата, считано от момента на подаване на Заявлението
за издаване на Заповед за изпълнение до окончателното заплащане на
главницата.
Твърди, че К. М. Д., ЕГН ********** е кандидатствал за получаване на
потребителски кредит чрез сайта на дружеството, в размер на 400.00 лв. След
обработване на данните и одобрение на кандидата за финансова услуга, на
ответника е изпратен на посочената от него електронна поща, електронен
формат на договора за кредит от разстояние. Същият е потвърдил, с избиране
на изпратения му от „КРЕДИТ ИНС” АД линк за потвърждение, сключването
на Договор за потребителски кредит „***” №*** г. и желаната сума му е била
преведена чрез системата Е-pay и получена от същия/същата на каса на
1
партньорски офис на „Изипей” АД, срещу представена от К. М. Д. лична
карта.
Сочи, че в съответствие с разпоредбите на Закона за потребителския
кредит на длъжника е предоставена преддоговорна информация, като същият
се е запознал и е приел Общите условия на предлагания му кредит, като е
потвърдил и получил на посочения от него e-mail адрес „Европейски
формуляр за предоставяне на информация за потребителските кредити”.
Съгласно условията на сключения Договор, „КРЕДИТ ИНС” е поело
задължение да предостави на КРЕДИТОПОЛУЧАТЕЛЯ заем под формата на
потребителски кредит, а КРЕДИТОПОЛУЧАТЕЛЯТ е поел задължение да
върне предоставения кредит с договорна лихва, като общият размер на
задължението е платимо ведно с главницата на равни месечни вноски със
следните падежи: 06.07.2022, 06.08.2022, 06.09.2022, 06.10.2022 г.
Към дата 03.08.2023 г. ищеца твърди, че кредитополучателят не е
погасил нито една от вноските по кредита, падежите на които са настъпили
съответно на 06.07.2022, 06.08.2022, 06.09.2022, 06.10.2022 г. Служители на
дружеството неколкократно са осъществили връзка с длъжника, посредством
изпращане на напомнителните email-и на посочения от заявката електронен
адрес, изпращани са SMS-и и са осъществени телефонни обаждания,
непосредствено преди и след настъпване на падежните дати, но К. М. Д. не е
осъществил никакво плащане или индикация, че желае да направи такова на
дължимата към дружеството сума.
Съгласно чл. 86 ЗЗД К. М. Д. дължи на „КРЕДИТ ИНС” АД
обезщетение за забава в размер на законната лихва по просрочени
задължения, която до датата на подаване на заявлението възлиза на 22.84 лв.
Ищецът е потърсил начин да защити интересите си, като на 04.04.2023
г. е подал на основание чл. 410 от ГПК Заявление за издаване на Заповед за
изпълнение. РС Я. е образувал ч.гр. дело *** г. и по същото дело е издал
заповед за изпълнение. Тя е връчена на длъжника по реда на чл. 47, ал. 5 ГПК.
С разпореждане на ищеца е указано да предяви иск на осн. чл. 415, ал. 1, т. 2
ГПК.
Посочва, че общата стйност на непогасения паричен дълг на ответника
към датата на депозиране на Заявлението за издаване на заповед за
изпълнение, е в размер на: 470.84 лв. /четиристотин и седемдесет лева и
2
осемдесет и четири стотинки/, от които 400.00 лв. /четиристотин лева/
главница на основание сключен Договор за потребителски кредит „***” №***
г., 48.00 лв. /четиридесет и осем лева/ договорна лихва за периода 06.07.2022
г. - 06.10.2022 г. и 22.84 лв. /двадесет и два лева и осемдесет и четири
стотинки/ законна лихва за забава за периода 07.07.2022 г. - 04.04.2023 г.
Към задължението са направени допълнителни разноски за образуване
на Заповедното производство по чл. 410 ГПК в размер на 530.00 лв.
/петстотин и тридесет лева/, както и разноски за образуване на настоящото
производство в размер на 500.00 лв. /петстотин лева/ и допълнително
предстоящите разноски по настоящото производство, които моли да му бъдат
присъдени.
В хода на съдебното дирене молбата се поддържа.
В срока по чл.131, ал.1 от ГПК е постъпил писмен отговор от
назначения на ответника особен представител, в който посочва, че иска е
допустим, но неоснователен.
Оспорва, че между ищеца и ответника съществува твърдяното в исковата
молба облигационно правоотношение. Твърди се, че ответника не е сключвал
договор за потребителски кредит №”*** № *** г, не е потвърждавал
процесния договор и не е усвоявал заемната сума. Твърди, че представеният с
исковата молба договор не обвърза ответника, поради това, че същият не е
изразявал по ясен и недвусмислен начин волеизявлението си, че приема
направеното от доставчика предложените по смисъла на чл.18, ал. 1, т. 3 от
Закона за предоставяне на финансови услуги от разстояние /ЗПФУР/.
Прави възражение за нищожност на договора, поради противоречие с
императивните изисквания на Закона за потребителския кредит /ЗПК/ и
Закона за предоставяне на финансови услуги от разстояние /ЗПФУР/, т.к. на
ответникът не е била предоставена преддоговорна информация съгласно чл.5,
ал.1 от ЗПК и чл.18, ал.1 от ЗПФУР. Счита договора за недействителен и на
основание чл.22 във връзка с чл.11, т.7, т.9, т.10, т.11 и т.12 ЗПК - липсват
изискванията за форма и съдържание, както и липсва изрично посочване на
размера на годишния процент на разходите, а също и подписан погасителен
план, съдържащ информация за размера, броя, периодичността и датите на
плащане на погасителните вноски, както и посочване притежава ли
кредитополучателят право на отказ от договора, в това число и срокове и
3
условия за упражняването му. Към момента на подаване на заявлението за
издаване на заповед за изпълнение е нямало данни изискуемостта на
процесиите суми да е настъпила, както и да е надлежно оповестена.
Сочи, че нито представената заявка, нито Договора за потребителски
кредит ”*** № ***г. носят подписи на ответника, нито има данни изявленията
на страните да са разменени чрез средства за комуникация от разстояние, а
още по малко същите да са записани на технически носител, позволяващ
възпроизвеждането им, поради което счита, че представените въобще не
съставляват доказателства по смисъла на чл.184, ал.1 ГПК. Твърди, че
липсват всякакви данни за облигационна връзка между страните. За
сключването на договора потребителят следва да изрази по ясен и
недвусмислен начин волеизявлението си, че приема направеното от
доставчика предложение съдържащо минимално изискуемите реквизити по
смисъла на закона, каквото в настоящия случай липсва. В този смисъл счита,
че дори и да се приеме, че сумата от 400 лв. е получена от страна на
ответника, то договорът е нищожен съгласно чл.26 ал.2 ЗЗД, тъй като липсва
съгласие за сключването му.
След като договорът е нищожен, то същият не е породил правно
действие и даденото по него е при начална липса на основание, поради което
предявените искове за установяване на процесните вземания на основание на
договора са неоснователни. Моли за отхвърляне на исковете, като
неоснователни.
Позовава се на Чл. 143 от ЗЗП , който предвижда, че неравноправна
клауза в договор, сключен с потребител, е всяка уговорка в негова вреда,
която не отговаря на изискването за добросъвестност и води до значително
неравновесие между правата и задълженията на кредитора и потребителя.
Налице е и хипотезата на т. 9 от чл. 143 ЗЗП, тъй като при сключването
процесиите споразумение на ответника било наложено да приеме общите
условия на договора за кредит, без той предварително да е бил запознат със
същите.
Оспорва се предявеното от ищеца вземане за предоставяне на услуги,
произтичащи от сключените между страните договори., които ищеца доказва
с представените фактури. Фактурите са генерализирани автоматично от
системата за отчитане на потреблението на абоната и не отразяват
действителното потребление. Правят се възражения за нелоялна търговска
практика за въвеждане на различни такси и комисионни от страна на
кредитора,който е икономически по-силен.
След преценка на събраните по делото доказателства съдът приема за
установено следното от фактическа страна:
По делото е представена електронна заявка № ***г. от К. М. Д. за
предоставяне на кредит в размер на 400 лв., при сума за връщане от 620 лв. до
08.07.2017 г., при метод на плащане: изипей. Видно от заявката, в същата се
съдържа отбелязване за статус: подписан, както и IP на клиента. Към заявката
е представена и информацията към нея с лични данни на клиента, в т.ч. три
4
имена, ЕГН, номер на лична карта, и-мейл, адрес и данни за контакт, в т.ч.
телефон.
Представен е договор за потребителски кредит „***“ № ***г. сключен
с ответника К. М. Д.., по силата на който кредитодателят предоставя на
кредитополучателя потребителски кредит „***“ в размер на 400 лв. за
задоволяване на текущи потребителски нужди, като средствата по кредита се
предоставят съгласно попълнена онлайн регистрационна форма и изрично
посочен от кредитополучателя начин (в брой на каса на Изипей или по
посочена от него банкова сметка), приложен е погасителен пран, според
който вноските по кредита с 4, като последната е на 06.10.2022г. Дългът се
олихвява с фиксиран годишен лихвен процент в размер на 36%., посочен е
годишен процент на разходите от 49,7% Кредитът се издължава на равни
месечни вноски съобразно погасителен план – Приложение № ***, като
дължимата вноска включва главница, лихва . Представени са и Общи
условия на „КРЕДИТ ИНС“ АД, приложими към договорите за предоставяне
на потребителски кредит.
Представена е и разписка за извършено плащане чрез Изи Пей №
***от 06.06.2022г. на сумата от 400.00лв. на К. М. Д. с наредител „КРЕДИТ
ИНС“ АД с посочено однование потребителски кредит *** № ***г.. Със
Заповед № ***г. на *** на БНБ *** „БАНКОВ НАДЗОР“ „КРЕДИТ ИНС“ АД
е вписана в регистъра на финансовите институции по чл.3, ал.2 от Закона за
кредитните институции с регистрационен номер ***
С писмо от 26.02.2024г. „Изи Пей“ АД е представила оригинал на
платежен документ – разписка № *** от 06.06.2022г., удостоверяваща
получаването на сумата от 400лв. от лицето К. М. Д..
От приложеното ч.гр.д. № ***г. по описа на ЯРС се установява, че е
издадена Заповед № ***г. по чл.410 ГПК, с която е разпоредено длъжникът К.
М. Д. да заплати на кредитора КРЕДИТ ИНС АД сумата от 400.00лв.,
представляваща главница по Договор за кредит № *** № ***г., сумата
48.00лв., представляваща договорна лихва за период за период от 07.07.2022г.
до 05.04.2023г., както и държавна такса в размер на 25.00лв. и адвокатско
възнаграждение в размер на 480.00лв. Т.к. длъжникът е бил призован по реда
на чл.47,ал.5 от ГПК с разпореждане № ***г. на заявителя „Кредит инс“ АД е
указано за предяви установителния си иск в 1-месечен срок За това
разпореждане същият е уведомен на 13.07.2023г., като на 03.08.2023г. той е
подал иска си в съда.
При така установеното от фактическа страна съдът прави следните
правни изводи:
Предявени са обективно съединени искове по реда на чл. 422, ал.1 от
ГПК във връзка с чл.415, ал. 1 от ГПК, чл.79, ал.1 ЗЗД и вр. с чл.240 от ЗЗД и
чл.86 от ЗЗД.
Съдът намира предявените искове за допустими, т.к. са предявени от
5
надлежно легитимирана страна, против надлежен ответник в
законоустановения срок. В настоящото производство в тежест на ищеца е да
докаже при условията на пълно и главно доказване дължимостта на
вземанията си по сключения договор за кредит и техния размер, а на
ответника – направените възражения в отговора си.
В случая вземанията на ищеца произтичат от договор за кредит,
разновидност на договора за заем по чл. 240 от ЗЗД, чието сключване е
допустимо по силата чл.6 от ЗПФУР. Съгласно последния, договор за
предоставяне на финансови услуги от разстояние е всеки договор, сключен
между доставчик и потребител като част от система за предоставяне на
финансови услуги от разстояние, организирана от доставчика, при която от
отправянето на предложението до сключването на договора страните
използват изключително средства за комуникация от разстояние-едно или
повече. Съгласно §1 т.1 от ДР на ЗПФУР, „финансова услуга“ е всяка услуга
по извършване на банкова дейност, кредитиране, застраховане, допълнително
доброволно пенсионно осигуряване с лични вноски, инвестиционно
посредничество, както и предоставяне на платежни услуги. Чл.18 ал.1 от
закона изисква доставчикът на финансови услуги от разстояние да докаже, че
е изпълнил задълженията си за предоставяне на информация на потребителя;
спазил сроковете по чл. 12, ал. 1 или 2; получил съгласието на потребителя за
сключване на договора и, ако е необходимо, за неговото изпълнение през
периода, през който потребителят има право да се откаже от сключения
договор. Според ал.2 за доказване предоставянето на преддоговорна
информация, както и на изявления, отправени съгласно този закон, се прилага
чл. 293 от Търговския закон, а за електронните изявления-Законът за
електронния документ и електронния подпис. Ал.3 урежда, че
преддоговорната информация, както и изявленията, направени чрез телефон,
друго средство за гласова комуникация от разстояние, видеовръзка или
електронна поща, се записват със съгласието на другата страна и имат
доказателствена сила за установяване на обстоятелствата, съдържащи се в
тях.
В конкретния случай договорът между страните е подписан чрез
използване на едно или повече средства за комуникация от разстояние – адрес
на електронна поща и телефон, който е валиден начин за сключване на
договори, съгласно ЗПФУР и ЗЕДЕП Следва да се приеме, че ответника е дал
6
съгласие по отношение на същественото съдържание на договора, изразяващо
се в последователно извършване на поредица от действия, свързани с
подаването на заявка, прочит на договора и ОУ, последвани от предоставяне
на сумата и усвояването й, които обстоятелства в своята съвкупност
разкриват съзнателно взето решение за сключване на договора със соченото
съдържание и привеждане в действие на взетото решение.
Разпоредбата на чл. 3, ал. 2 ЗЕДЕП приравнява електронния
документ на писмения му аналог, поради което правилата за връчване на
писмените изявления следва да намери приложение и относно електронните
документи. Съгласно разпоредбата на чл. 184, ал. 1 ГПК електронният
документ се представя по делото върху хартиен носител като заверен от
представилата го страна препис, възпроизвеждането му на хартиен носите не
променя характера му на електронен документ (Решение № *** от 19.02.2014
г. на ВКС по гр. д. № *** г., IV ГО) и доколкото ответникът не е поискал
представянето му на дигитален носител този препис представлява годно
доказателство за авторството на изявлението и неговото съдържание.
Договорът е сключен при спазване нормата на чл. 10, ал. 1 ЗПК при
съобразяване на обстоятелството, че преди отпускане на кредита страните са
използвали средства за комуникация от разстояние. Съгласно чл. 10, ал. 2
ЗПФУР когато договорът за предоставяне на финансови услуги от разстояние
е сключен по инициатива на потребителя, чрез използването на средство за
комуникация, което не позволява уведомяване на потребителя за условията на
договора, доставчикът е длъжен да изпълни задълженията си по ал. 1
незабавно след сключването на договора.
В настоящия случай ищецът не ангажира доказателства за
изпълнение за задължението си за предоставяне
на преддоговорна информация съобразно изискванията на ЗПФУР.
Неизпълнението на тези задължения или тяхното неточно изпълнение обаче
не е скрепено с изрична законова санкция, в това число недействителност на
договора, извън предвидената в закона административно-наказателна
отговорност, поради което съдът намира, че не е налице основание за
недействителност на цялата сделка.
Ответника чрез назначения особен представител не е оспорила
получаването на сумата по кредита. Последното се потвърждава и от
7
съвкупната преценка на представените разписки от Изипей – от 06.06.2022 г. –
датата на електронната заявка на ответника, с която от страна на ищеца
чрез Изипей е преведена сумата от 400 лв., и разписка № *** от 06.06.2022г. с
личния подпис на ответника по която той лично е получил сумата от 400лв.
по процесния договор, неоспорени по делото, с оглед на което следва да се
приеме, че сумата по кредита му е била предоставена. С оглед на изложеното
съдът приема, че между страните е бил сключен договор за потребителски
кредит на 06.06.2022г. от разстояние за задоволяване на текущи
потребителски нужди, като направените възражения за този факт съдът
намира за неоснователни.
По отношение на процесния договор за потребителски кредит от
08.07.2016 г. намира приложение ЗПК. Нормата на чл.7, ал.3 ГПК вменява на
съда задължението служебно да следи за наличието на неравноправни клаузи
в договор, сключен с потребител, каквито възражения са релевирани от
особения представител.
Нормата на чл.11, ал.1 ЗПК предвижда изискуемото съдържание на
договора за потребителски кредит - годишния процент на разходите по
кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на
сключване на договора за кредит, като се посочват взетите предвид
допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на разходите
по определения начин.
Видно от представения по делото Договор същият съдържа посочените
в чл.11, ал.1, т. 10 от ЗПК данни. Ето защо, съдът намира, че е спазено
изискването на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК.
Независимо от горното, клаузите от процесния договор относно ГЛП
и ГПР съдът намира за нищожни и на основание чл.21 от ЗПК и чл.143 от
ЗЗП. Както се посочи, съгласно чл.11 ал.1 т.9 и 10 от ЗПК, задължителен
реквизит от всеки договор за потребителски кредит е ГПР и ГЛП. По
процесния договор ГПР е в размер на 49.7 %, а ГЛП е в размер на 36 %. В
тази връзка съдебната практика трайно приема, че противоречаща на добрите
нрави е уговорка предвиждаща възнаградителна лихва надвишаваща
трикратния размер на законната лихва /реш. №*** г. по гр. д. №***г. ; реш. №
*** г. по гр. д. № *** г.; реш. *** г. по гр. д. № *** г. Следователно при
преценка съответствието на спорната договорна клауза с добрите нрави,
8
следва да се вземе предвид съотношението между уговорения с нея размер на
възнаградителна лихва и законната лихва. Размерът на последната е
общоизвестен - към основния лихвен процент на БНБ се прибавят десет
пункта. Така при сключване на договора размерът на законната лихва е 10%.
Следователно реално договорената с процесния договор възнаградителна
лихва в размер на 36% е с близо четири пъти по-висок от размера на
законната лихва. С оглед на изложеното, съдът намира, че уговорката
противоречи на добрите нрави и е нищожна.
Ищецът, който носи доказателствената тежест, не е ангажирал
доказателства, от които да се установи, че уговорките по договора за
потребителски кредит са постигнати в момента на сключване на договора и
че ответникът е имал възможност да влияе върху съдържанието им, поради
което съдът намира, че постигнатите по договора уговорки не са
индивидуално уговорени - изготвени са предварително, представянето им на
заемателя от страна на заемодателя е формално, заемателят като потребител
не е имал възможност да влияе върху съдържанието им.
Съгласно чл. 23 ЗПК, когато договорът за потребителски кредит е
обявен за недействителен, потребителят връща само чистата стойност на
кредита, но не дължи лихва или други разходи по кредита. Следователно по
процесния договор ответникът дължи единствено главницата в размер на 400
лева.
При този изход на делото ответникът дължи на ищеца направените от
него разноски по компенсация, както в настоящото така и в заповедното
производство. Според представения списък на разноските ищецът е направил
такива в настоящото производство от 25лв. за държавна такса, 500.00лв. за
адвокатско възнаграждение и 400лв. за депозит за особен представител, а по
заповедното производство – 25.00лв. за държана такса и 480.00лв. адвокатско
възнаграждение. На осн.чл.78,ал.1 от ГПК ответникът дължи на ищеца по
настоящото производство разноски от 785,93лв., а по заповедното съответно
от 429,02лв.
Воден от изложеното , ЯРС
РЕШИ:
9
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО на осн.422, ал.1 от ГПК във вр. с
чл.415,ал.1 от ГПК, че К. М. Д., ЕГН ********** с постоянен адрес: гр.Я.,
ул.*** дължи на „КРЕДИТ ИНС“ АД със седалище и адрес на управление:
гр.С., б,л.*** с ЕИК *** сумата от 400лв. представляваща главница, дължима
по договор за потребителски кредит „***“ № ***г., сключен между „КРЕДИТ
ИНС“ АД и ответника – К. М. Д., ведно със законната лихва върху
главницата, считано от датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК –
07.04.2023 г. до окончателното плащане, за която е издадена заповед за
изпълнение по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. № *** г. на ЯРС, като искът в
останалата част за дължимост на сумата от 48,00 представляваща договорна
лихва за период от 06.07.2022г. до 06.10.2022г. и за сумата от 22,84 лв.,
представляваща договорна законна лихва за забава за период от 07.07.2022г.
до 05.04.2023г. отхвърля, като неоснователен.
ОСЪЖДА К. М. Д. да заплати на „КРЕДИТ ИНС“ АД направените по
делото разноски в размер на 785,93лв., както и направените в заповедното
производство разноски в размер на 429,02лв.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред ОС-Я. в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Я: _______________________
10