Присъда по дело №10652/2023 на Софийски районен съд

МОТИВИ
КЪМ ПРИСЪДА ПО НОХД № 10652/2023 г. НА СРС, НАКАЗАТЕЛНО
ОТДЕЛЕНИЕ, 13 СЪСТАВ

Производството пред СРС е образувано по обвинителен акт на СРП, с който е
повдигнато обвинение срещу В. Б. М. за това, че на 27.05.2022 г., в гр. София,
бул.“Мадрид“ №8, от супермаркет „Ф.“ е направил опит да отнеме чужди движими
вещи, както следва: 1 бр. луканка „Смядовска“, на стойност 5, 99 лв., 1 бр. луканка
„Панагюрска“ на стойност 7,99 лв., 1бр. саздърма “Загорска“ на стойност 4,51 лв., 1 бр.
пилешко бутче „Градус“ на стойност 2,71 лв., всичко на обща стойност 21, 20 лв. от
владението на Кристиян С. С., без негово съгласие, с намерение противозаконно да ги
присвои, като деянието е останало недовършено по независещи от дееца причини и
същото е извършено в условията на опасен рецидив - след като е бил осъждан за тежко
умишлено престъпление на лишаване от свобода не по-малко от една година,
изпълнението на което не е отложена по чл.66 от НК, а именно: с определение на СРС
по ЧНД №3129/2019г., в сила от 31.05.2019 г., му е определено наказание „лишаване от
свобода“ за срок от една година и четири месеца - престъпление по чл.196, ал.1, т.1, вр.
чл. 194 ал.1 вр. чл. 29, ал.1, б.”А”, вр. чл.18, ал.1 от НК.

Делото е разгледано в отсъствие на подсъдимия при наличие на предпоставките
по чл. 269 от НПК.
В съдебното заседание представителят на СРП поддържа обвинението с
фактическото и правно съдържание, очертани с обвинителния акт. Пледира за
постановяване на осъдителна присъда и налагане на наказание лишаване от свобода в
размер около минималния.
Защитникът на подсъдимия оспорва повдигнатото обвинение. Твърди, че
обвинението не е доказано по несъмнен начин, като не се установява подзащитният му
да е отнел посочените в обвинителния акт вещи, алтернативно пледира за приложение
на чл.9, ал. 2 от НК.

Софийски районен съд обсъди доводите и възраженията на страните‚ подложи
на анализ доказателствените материали, събрани по делото и като отчете принципите
на чл. 14 и чл. 18 от НПК установи следната, относима към предмета на делото,
фактическа обстановка:

Подсъдимият В. Б. М., с ЕГН **********, е роден в гр.Д., български
гражданин, безработен, неженен, осъждан, с начално образование, с постоянен адрес в
с.********************. С определение по ЧНД №3129/2019 г. на СРС, в сила от
31.05.2019 г. му е било наложено наказание лишаване от свобода за срок от една
година и четири месеца, чието изпълнение не било отложено на основание чл. 66 от
НК.
На 27.05.2022 г. около 12:05 ч. подсъдимият влязъл в магазин „Ф.“, находящ се в
гр. София, бул. „Мадрид“, №8. Там той взел следните стоки: 1бр. луканка „Смядовска“
на стойност 5.99 л, 1бр. луканка „Панагюрска“ на стойност 7.99 лв., 1бр. саздърма
„Загорка“ на стойност 4.51 лв., 1 бр. пилешко бутче „Градус“ на стойност 2.71 лв. Той
скрил в себе си вещите, чиято обща стойност била 21.20 лв., след което преминал
касовата зона на магазина без да ги заплати. Поведението му било възприето от
служители на „Фантастико“ на системата за видеонаблюдение, които се опитали да го
спрат и задържат пред изхода на магазина. В.М. оказал съпротива и се опитал да
1

избяга като бил задържан с помощта на пристигнали служители на СОТ. Впоследствие
пристигнал и екип на СДВР, който отвел подсъдимия в 05 РУ СДВР.

Описаната фактическа обстановка е установена въз основа анализ на следните
доказателствени материали: показанията на свидетелите, дадени в рамките на
съдебното следствие пред настоящия състав и дадени в досъдебното производство и
прочетени по реда на чл. 281 от НПК – Кристиан С., Н. К., М. М., М. З., Д. Р., Г. Х. и
Н. Л., писмените доказателства и доказателствени средства –служебни бележки,
декларации, докладни, свидетелство за съдимост и др.
Събраните по делото доказателства са безпротиворечиви по отношение на
фактите, включени в предмета на доказване. Гласните и писмените доказателствени
източници са еднопосочни, непротиворечиви и взаимнодопълващи се, поради което по
аргумент от чл. 305, ал. 3 от НПК по-детайлното им обсъждане не е необходимо.
Следва все пак да се посочи, че липсва противоречие в свидетелските показания
относно обстоятелството, че на инкриминираната дата и място подсъдимият е взел
стоки от магазин „Ф.“, скрил ги е в себе си, след което е напуснал магазина без да ги
заплати и е оказал съпротива при опит да бъде спрян. В тази насока са показанията на
св.М.М., М.З., К.С., които са възприели поведението на подсъдимия пряко и на камери
за видеонаблюдение. Няма основание тези свидетели да се считат за предубедени или
заинтересовани от изхода на делото, поради което съдът кредитира изцяло изложеното
от тях. Свидетелите Д.Р. – служител на СОТ и Г.Х. и Н.Л. – полицейски служители, не
са възприели непосредствено поведението на подсъдимия към момента на деянието, а
са участвали единствено при задържането му, когато е установена по безспорен начин
и самоличността му. Доводите на защитата за недоказаност на авторството на деянието
са неоснователни и не могат да бъдат споделени, доколкото чрез тези две групи
показания и самоличността на извършителя и стореното от него се установяват по
непротиворечив начин.
Предметът на престъплението и неговата стойност се установяват от
показанията на М.М., М.З., К.С. и Н.К., които съдът кредитира и в тази част. Първите
трима свидетели са възприели на видеокамерите вземането на вещите от магазина, а
впоследствие и са установили, че същите вещи се намират у подсъдимия при опита да
бъде спрян. Доколкото се касае за стоки от магазин с ясно посочена цена, за
изясняване на стойността им не са нужни специални знания и респективно
назначаване на експертиза.
От свидетелството за съдимост на подсъдимия се установява съдебното му
минало.

При така установените по делото факти, съдът прие, че подсъдимият е
осъществил от обективна и субективна страна състава на престъплението по чл. 196
ал. 1, т. 1, вр. чл. 194, ал. 1, вр. чл. 29, б. „А“, вр. чл.18 от НК.
От обективна страна на 27.05.2022 г., в гр. София, бул.“Мадрид“ №8, от
супермаркет „Ф.“ В. Б. М. направил опит да отнеме чужди движими вещи, както
следва: 1 бр. луканка „Смядовска“, на стойност 5, 99 лв., 1 бр. луканка „Панагюрска“
на стойност 7,99 лв., 1бр. саздърма “Загорска“ на стойност 4,51 лв., 1 бр. пилешко
бутче „Градус“ на стойност 2,71 лв., всичко на обща стойност 21, 20 лв. от владението
на К. С. С., без негово съгласие, с намерение противозаконно да ги присвои, като
деянието е останало недовършено по независещи от дееца причини и същото е
извършено в условията на опасен рецидив - след като е бил осъждан за тежко
умишлено престъпление на лишаване от свобода не по-малко от една година,
изпълнението на което не е отложена по чл.66 от НК, а именно: с определение на СРС
по ЧНД №3129/2019г., в сила от 31.05.2019 г., му е определено наказание „лишаване от
свобода“ за срок от една година и четири месеца.
2

Изпълнителното деяние на престъплението кражба се състои в прекратяване на
чуждата фактическа власт върху предмета на престъплението и установяване на
фактическа власт върху него от страна на дееца.
Подсъдимият е предаден на съд за деяние, останало в стадия на опита. Съгласно
чл. 18 от НК опитът е започнатото изпълнение на умишлено престъпление, при което
изпълнителното деяние не е довършено или макар и да е довършено, не са настъпили
предвидените в закона и искани от дееца общественоопасни последици на това
престъпление.
В настоящия случай подсъдимият е започнал да осъществява изпълнителното
деяние, като е взел стоките от магазина, скрил ги е излязъл без да ги заплати, но преди
да установи трайно владение върху тях е бил спрян от служители на магазина, поради
което и изпълнителното деяние не е било довършено, т.е. нали е опит към кражба.
Безспорно хранителните стоки, предмет на престъплението, представляват
движими вещи по смисъла на ЗС, чужди са за подсъдимия и не са били предоставяни в
негово владение.
От обективна страна е налице и квалифициращият признак по чл. 196 , ал. 1, т. 1
от НК - деянието е извършено при условията на опасен рецидив по смисъла на чл. 29,
ал. 1, б. "а" от НК, тъй като настоящото деяние е извършено след като подсъдимият е
бил осъждан за тежко умишлено престъпление, като по ЧНД №3129/2019 г. на СРС му
е наложено наказание лишаване от свобода не по-малко от една година, изпълнението
на което не е отложено по чл. 66 НК.
От субективна страна подсъдимият е действала при форма на вина пряк умисъл.
Той е осъзнавал, че стоките в магазина са чужди и че не се намират в негова
фактическата власт. Подсъдимият също така е осъзнавал, че действията му са
насочени към прекратяване чуждото владение и установяване на своето владение
върху тях, като е искал и целял именно това. Подсъдимият е съзнавал и че извършва
деянието в условията на опасен рецидив, тъй като е знаел, че вече е бил осъждан за
тежко умишлено престъпление на наказание лишаване от свобода не по-малко от една
година, чието изпълнение не е отложено по чл. 66 НК.
Налице е и допълнителният субективен елемент - присвоително намерение,
обективирано в последващото поведение на подсъдимия.

По доводите на защитата за наличието на предпоставките на чл. 9, ал. 2 от НК
по отношение на подсъдимия и оправдаването му на това основание - съгласно
цитираната разпоредба, не е престъпно деянието, което макар формално да
осъществява признаците на предвидено в закона престъпление, поради своята
малозначителност не е обществено опасно или неговата обществена опасност е явно
незначителна
Малозначителността на деянието представлява конкретно негово обективно
качество, което изисква внимателен анализ дали то обективно може да окаже
отрицателно въздействие върху обществените отношения срещу които е насочено или
неговото въздействие е толкова минимално, че не засяга реално тези отношения.
Преценката за обществената опасност винаги трябва да бъде конкретна и комплексна
и да обхване всички установени по делото факти и обстоятелства, включително
времето, мястото и начина на извършване на деянието, вида и стойността на предмета
му, вредните последици, данните за личността на дееца и субективното му отношение
към деянието.
След анализ на тези обстоятелства настоящият състав прие, че в случая степента
на обществена опасност и на деянието и на дееца не са незначителни до степен да
изключат престъпния характер на стореното. Действително предметът на
престъплението са вещи със значително ниска стойност, но агресивното поведение на
3

дееца при спирането му от служители на магазина, както и съдебното му минало
повишават обществената му опасност до степен, оправдаваща прилагането на
наказателна репресия.

При определянето и индивидуализацията на наказанието съдът взе предвид
следното:
За престъплението по чл. 196, ал.1, т. 1 от НК законодателят е предвидил
наказание лишаване от свобода за срок от две до десет години.

Съдът отчете като смекчаващи обстоятелства социалния статус на подсъдимия и
ниската стойност на предмета на престъплението. От друга като отегчаващи
отговорността обстоятелства, съдът отчете предходните осъждания на подсъдимия,
отвъд това, което обуславя наличието на опасен рецидив, както и агресивното му
поведение при опита да бъде спрян от служителите на хранителния магазин.
Съдът взе предвид обществената опасност на деянието и дееца, отчете
обстоятелствата по чл. 18, ал. 2 от НК и прие, че гореописаното съотношение на
смекчаващите и отегчаващи отговорността обстоятелства обосновава предвидената в
чл. 55 от НК изключителност, при която и най-лекото наказание за съответното
престъпление се явява несъразмерно тежко. Поради това съгласно чл. 55, ал.1, т.1 от
НК следва да се определени наказание под предвидения в закона предел. Съдът
съобрази доказателствата по делото и прие, че за постигане на целите по чл. 36 от НК
на подсъдимия следва да бъде наложено наказание "лишаване от свобода" за срок от
три месеца. Така определеното наказание е съответно на обществената опасност на
подсъдимия и стореното от него в конкретния случай и в най-пълна степен ще
съдейства да го поправи и превъзпита към спазване законите и добрите нрави и ще
въздейства предупредително върху него и върху другите членове на обществото.
За постигане целите на наказанието и преди всичко за поправянето на
подсъдимия, наказанието следва да се изтърпи ефективно, а и с оглед съдебното
минало на подсъдимия разпоредбата на чл. 66 от НК не може да намери приложение.
На основание чл. 57, ал. 1, т. 2, б.“б“ от ЗИНС съдът определи първоначален строг
режим за изтърпяване на така наложеното наказание лишаване от свобода.
При изпълнение на наказанието на основание чл. 59, ал. 1 и ал. 2 от НК следва
да се приспадне времето през което подсъдимият е бил задържан по настоящото
производство и по ЗМВР.

Така мотивиран, съдът постанови присъдата си.

РАЙОНЕН СЪДИЯ:

4

Номер на акта:	741
Дата:	27 януари 2025 г.
Съдия:	Станислав Бориславов Седефчев

Дело:	20231110210652
Тип на делото:	Наказателно дело от общ характер
Дата на образуване:	3 август 2023 г.

Присъда по дело №10652/2023 на Софийски районен съд

Съдържание на акта

Съдържание на мотивите