Р Е Ш Е Н И Е
№49
гр.Б., 07.05.2019г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Б.СКИ
РАЙОНЕН СЪД, наказателна колегия, първи съдебен
състав, в публичното заседание на пети март две хиляди и
деветнадесета година,
в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЦВЕТАН ПЕТКОВ
при секретаря Т. Бончева, като разгледа докладваното от
съдия ПЕТКОВ НАД №578 по описа за 2018година
и за да се произнесе,взе предвид следното :
Производството е по
чл.59 и сл. от ЗАНН.
Г.Ц.Г. с ЕГН********** *** е обжалвал в законния срок наказателно постановление №**-******* от
23.04.2018г., издадено от и.д. Началник
на ОО „АА” - гр.Сл, определен от
министъра на МТИТС за длъжностно лице по реда на чл.92, ал.2 от ЗАвП; чл.189, ал.12 от ЗДвП и чл.47, ал.2 от ЗАНН, с което за извършено нарушение на чл.66, т.2 от Наредба №33 на МТ от
03.11.1999г. на основание чл.93, ал.1
т.1 от ЗАвПр, му е наложено административно наказание „глоба” в размер на 2000.00лева. Жалбоподателят
излага съображения за
незаконосъобразност и неправилност на наказателното постановление и моли да
бъде отменено изцяло, със законните последици.
В съдебно заседание жалбоподателя не
се явява, а се представлява от адв. И.С.
от АК – В., който поддържа жалбата и излага доводи за незаконосъобразност и неправилност
на атакуваното НП.
Въззивната страна
ОО „А. а.” гр.Сл, редовно призована, не изпраща
представител в съдебно заседание и не изразява становище по жалбата.
Б.ска районна прокуратура, редовно
призована, не изпраща представител в съдебно заседание и не ангажира становище
по жалбата.
Съдът след като прецени събраните по
делото доказателства, прие за установено следното от фактическа и правна страна:
Съдът
приема, че от приложените по делото писмени доказателства: оригинал на АУАН №******/13.12.2017г.,
копие от сведение от К.С.К. от 13.12.2017г., копие от сведение от Д. И. П. от
03.12.2017г., копие от сведение В. Р. Ц. от 13.12.2017г., копие от АУАН №******
от 13.12.2018г., копие от заповед
№РД-08-249/15.05.2015г. на Министъра на Министерство на транспорта,
информационните технологии и съобщенията, заверено копие на свидетелство за
регистрация част І за лек автомобил „Ф. Т.“, с рег.№********, заверено копие на
удостоверение изх.№2/05.02.2019г. на ЕТ „Б. д. т.-Б. М.“, заверено копие на НП
№**-******* от 18.04.2018г., заверено копие на НП №**-******* от 18.04.2018г. и
заверено копие №**-******* от 23.04.2018г. на и.д. Началник на Областен отдел „А. а.“-Сл,
удостоверение, с изх. №2865/24.01.2019г. от „Б. “ ЕООД и събраните гласни доказателства – показанията
на свидетелите Л.С.М. – актосъставител,на длъжност “
инспектор ” в ОО „АА” – гр.Сл, ул. „В.“ № *, Г.Г.Д., К.С.К. и Ж. П. М.,
се установява следната фактическа обстановка:
На 13.12.2017г.
около 13.45ч. св.Л.С.М. и Г.Г.Д. – инспектори
към ОО „А. а.“ – гр.Сл били
на работа и изпълнявал задълженията си по контрол на обществения превоз в района на
общ.Б., на път І-1, в участъка на
100м. след разклона за с.С.. Тогава
свидетелите М. и Д. спрели за проверка
движещия се по пътя в посока гр.Б. лек
автомобил „Ф. Т.“ с рег.№ВР 0663 НТ, собственост на „ЕТ Б. Д. Т.- Б. М.“ – гр.Б.
С., управляван от жалбоподателят – Г.Ц.Г.. Тъй като в автобуса пътували за
работното си място още три лица, между
които и К.С.К., всичките работещи в „Б. “
ООД – гр.Б. св.М. и св.Д. им снели
обяснения, в които било отразено, че за извършвания от Г. транспорт заплащал
работодателят им. Това
дало основание на контролните органи да
счетат, че жалбоподателят осъществява специализиран превоз и му поискали да
представи съответно попълнен пътен лист
и след като той не представил такъв, на място му бил съставен АУАН серия А-2017 с №******. Актът бил съставен от св.М.
в присъствието на св.Д. и бил предявен на Г.Г. за запознаване със съдържанието и същият го
подписал без възражение. Актосъставителят
квалифицирал деянието на Г. като нарушение по чл.66, т.2 от Наредба №33 на МТ
от 1999г.
Въз основа на така извършената проверка и
съставения АУАН е издадено атакуваното наказателно
постановление №**-******* от 23.04.2018г. от и.д. Началник на
ОО „АА” – гр.Сл.
Съдът
установи горната фактическа обстановка
от показанията на свидетелите Л.С.М.,
Г. Г. Д., К.С.К. и Ж. П. М., както и от писмените доказателства, приети по
делото, които са без противоречиви и съдът ги
кредитира изцяло. Съдът намира
свидетелските показания на разпитаните свидетели за категорични, логични, последователни и непротиворечиви,
изцяло кореспондиращи с писмените доказателства, приети по делото.
Съдът
счита, че жалбата е допустима, тъй като е депозирана в срока по чл.59, ал.2 от ЗАНН и е подадена от легитимиран субект /срещу който е издадено атакуваното
НП/, при наличие на правен интерес от обжалване и пред компетентния съд.
Съдът приема, че разгледана по същество, жалбата
е основателна по следните съображения:
Съдът намира, че от събраните
по делото доказателства не се установява по безспорен начин, жалбоподателят да
е осъществил вмененото му с издаденото НП нарушение. Съдът намира, че в
съдебното следствие не бяха ангажирани от АНО доказателства, сочещи
категорично, че към датата на твърдяното нарушение Г.Г.
е осъществявал обществен транспорт и още повече специализиран такъв. От
показанията на св.К. и св.Манева, както и от приложените по делото
удостоверения от „Б. ” ООД и „ЕТ Б. Д.
Т.- Б. М.“ – гр.Б. С. е видно, че на
13.12.2017г. жалбоподателят не е осъществявал обществен превоз и още повече не е извършвал специализиран
такъв, а той като работещ в посочено търговско дружество, заедно с другите
пътуващи с него лица сами са организирали и заплащали транспорта си от с.Три
кладенци до работното им място в гр.Б.. Представените по делото от АНО писмени обяснения 3бр. съдът ги кредитира
дотолкова, че от същите към момента на
проверката св.М. и св.Д. са събрали общи
данни, че водача на проверявания от тях автомобил извършва превоз, за който му
се заплаща от работодателя на пътниците. Тези сведения обаче съдът намира за
недостатъчни, за да се докаже, че Г. е осъществявал специализиран превоз както
се твърди в АУАН и НП, тъй като на същите се противопоставят свидетелските показания на св.К. и св.М.,
както и приложените удостоверения от „Б. ” ООД и „ЕТ Б. Д. Т.- Б. М.“ – гр.Б. С.. По делото не
се установи, „Б. ” ООД да е заплащало на Г. за превоз на работниците в
предприятието, не е имало сключен между тях договор за превоз на работници и в
този смисъл не се установява последният да е извършвал специализиран превоз,
както се твърди в съставения АУАН и издаденото въз основа на него НП. От друга страна по делото не са ангажирани
доказателства от АНО, доказващи безспорно кое
конкретно физическо или юридическо лице е заплащало на Г., за да
извършва транспорт на лица от с.Три
кладенци до гр.Б., като отразеното в писмените сведения се явяват само
едни предположения за осъществяване на нарушението от страна на жалбоподателя.
Съгласно
§ 1 от
Закона за автомобилните превози "Обществен превоз е превоз,
който се извършва с моторно превозно средство срещу заплащане.
От друга страна, съгласно разпоредбата на чл. 61 от наредбата специализираният
превоз се извършва въз основа на сключен договор между лице по чл. 2, ал. 1 и
предприятие или учебно заведение. Неразделна част от договора е разписание по
образец (приложение № 9а), което е съобразено с началото и края на работното
(учебното) време на клиента. В този смисъл по делото АНО не е представил доказателства,
от които да е видно, че между жалбоподателя и
търговското дружество „Б. ” - Б. е бил налице договор за специализиран
превоз. Съдът намира, че не са налице
безспорни доказателства, че за извършения на 13.12.2017г. превоз на три лица от
Г. някой му е заплатил или е щял да му
плати за това. В този смисъл съдът счита, че след като не се доказа, че на процесната дата жалбоподателят
не е
осъществявал обществен превоз, респ. специализиран такъв, то той не е имал задължението и да попълва и да представя
на контролните органи пътен лист и именно поради това съдът намира, че по делото не се събраха доказателства,
които да установят по несъмнен начин, че Г. е осъществил административното
нарушение, в което е обвинен.
И не на последно място, следва да се
отбележи, че съставът на разпоредбата на чл. 93, ал.
1, т. 1 от Закона за авт. превози не съдържа
понятието специализиран превоз, а обществен превоз. Разликата между
специализиран и обществен превоз е твърде съществена и за установяването на кой
вид от превозите е всъщност осъществяван е следвало да се съберат доказателства
и представят пред наказващите органи. Същите доказателства е следвало да се
съдържат в преписката, за да може да се установи в какво всъщност се състоят
обстоятелствата около нарушението на жалбоподателя. В този смисъл липсата на
индивидуализация на извършеното нарушение напълно лишава жалбоподателя от
правото да разбере в какво точно е уличен.
С оглед на всичко горепосочено, съдът приема, че обжалваното НП е неправилно и
незаконосъобразно и като такова следва да бъде отменено.
Водим от горните мотиви и на
основание чл.63 ал.1 изр.1 от ЗАНН, съдът
Р Е Ш
И :
ОТМЕНЯ изцяло наказателно постановление №**-******* от 23.04.2018г. от и.д. Началник на
ОО „АА” – гр.Сл против Г.Ц.Г. с ЕГН********** ***, като незаконосъобразно и неправилно.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване в 14-дневен срок от съобщението до
страните за постановяването му, пред АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД – Сл ОБЛАСТ.
РАЙОНЕН СЪДИЯ
: