Р Е Ш Е Н И Е
гр.Бургас,
№1826 / 02 декември 2015г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД гр.Бургас, в съдебно
заседание на трети ноември, през две хиляди и петнадесета година, в състав:
СЪДИЯ: ЛИЛИЯ АЛЕКСАНДРОВА
при
секретар М.В., като разгледа докладваното от съдия Александрова адм.д. № 981 по описа за 2015 година и за да се произнесе,
съобрази:
Производството е по реда на чл.72, ал.4
от Закона за Министерството на вътрешните работи (ЗМВР).
Жалбоподателят П.Я.П., с постоянен адрес ***
със съдебен адрес *** – партер, офис 2, чрез адвокат С.К. е оспорил заповед за
задържане на лице №УРИ 237 зз-47/30.04.2015г. издадена от мл.автоконтрольор младши инспектор Х.Р. К., служител на РУ МВР
Айтос, с която на основание чл.72, ал.1, т.1 от ЗМВР е заповядано задържането
за срок от 24 часа на жалбоподателя в помещение за временно задържане в Районното
управление на гр.Айтос, за това, че е заподозрян за извършване на кражба по чл.194,
ал.1 от НК. Жалбоподателят твърди, че заповедта е незаконосъобразна и иска да
бъде отменена. Претендира разноски.
В съдебно заседание, чрез представител по
пълномощие поддържа жалбата и пледира за отмяна на обжалвания административен
акт.
Ответникът – лично, оспорва жалбата и
иска да бъде отхвърлена като неоснователна. Ангажира доказателства.
По фактите:
Като мотиви в обжалваната заповед е
посочено – „чл.194, ал.1 от НК заподозрян за извършване на кражба”, както и
правното основание за издаване на заповедта – чл.72, ал.1 т.1 от ЗМВР.
Според обясненията на ответника дадени в
съдебно заседание по реда на чл.176 от ГПК, във
вр. с чл.144 от АПК, по време на негова нощна
смяна са изпратени от дежурния на ОДЧ в РУП Айтос като втори патрул при магазин
за хранителни стоки „Кокала”, находящ се в гр.Айтос,
ул.“Васил Левски“, защото фирмата, която охранявала обекта – СОТ „Аркус” е
подала сигнал за нарушение. Ответникът твърди, че на място са били установени
три лица – жалбоподателя, Д. и С.С.. Лицата били
установени от служителите на СОТ, за това ответника не може да посочи къде
точно са хванати. По разпореждане на дежурния ОДЧ трите лица са били заведени в
РУП Айтос. С тях разговарял дежурният, след което същия разпоредил да бъдат
задържани по чл.194 от НК за опит за кражба в магазин „Кокала”. Разпореждането
на дежурния за издаване на заповеди за задържане било устно.
Според докладна записка на полицай Д.
(л.27-28) до началника на РУ Айтос от 30.04.2015г. същият ден в ранните часове,
около 4,25ч., дежурният изпратил този полицай на ул.“Васил Левски“ в търговски
обект „Кокала”, където в задната част на обекта, представляваща складова база
очаквал патрул на СОТ „Аркус”. Този патрул установил три лица, които се
намирали до складовите помещения. Същите лица били отведени в РУП Айтос, където
се установило, че те са криминално проявени и на всеки от тях е издадена
заповед за задържане по чл.72, ал.1, т.1 от ЗМВР.
По делото са представени сведения от М.М. и Д.С., двамата служители на СОТ „Аркус”, които описват
идентична обстановка, но посочват, че са видели две лица, които идват от
задната част на магазина и тръгват посока улица „Лъженска“.
На тези две лица служителите на СОТ „Аркус” разпоредили да останат на място и
се обадили в МВР.
Двамата служители на СОТ „Аркус” не са
уточнили кои две лица са заловили около магазина.
Обжалваната заповед е връчена лично на
жалбоподателя на 30.04.2015г. Жалбата е подадена на 14.05.2015г. съгласно
пощенското клеймо на л.4.
Правни изводи:
Жалбата е процесуално допустима, като
подадена от надлежна страна засегната от действията на обжалваната заповед и
депозирана в предвидения от закона срок.
Разгледана по същество е основателна.
Заповедта е издадена от компетентен орган
– мл.инспектор в РУ МВР Айтос, в нужната писмена форма при спазване на административнопроизвоствените правила.
Правното основание за издаване на
заповедта посочено в нея е чл.72, ал.1, т.1 от ЗМВР, според която полицейските
органи могат да задържат лице за което има данни, че е извършило престъпление.
Целта на процесното
задържане, което представлява принудителна административна мярка е да се
предотврати възможността лицето, за което има данни да е извършило престъпление
да се укрие или спрямо него да не може да се реализира наказателната
отговорност. За прилагането на тази ПАМ не е необходимо да са събрани
доказателства, установяващи по категоричен начин авторството и вината на лицето
извършило деянието, представляващо престъпление по смисъла на НК. Необходимо е
обаче наличието на доказани факти, обосноваващи предположение, че има
вероятност това лице да е извършител на престъпление за да може
административния орган при условията на оперативна самостоятелност да наложи
мярката.
В процесния
случай фактическия мотив в заповедта, с която е наредено задържането е „чл.194,
ал.1 от НК – заподозрян в извършване на кражба”.
Ответникът в показанията си взети по реда
на чл.176 от ГПК твърди, че служители на СОТ „Аркус” са сигнализирали на
дежурния по управление, че са активирали техни датчици в магазин за хранителни
стоки „Кокала”, находящ се в гр. Айтос. Също така
твърди, че след като пристигнали с колегата си на място установили три лица,
между които и жалбоподателя, като тези лица според ответника са били заловени
от служителите на СОТ„Аркус”. Същевременно самите служители на СОТ „Аркус” в
сведенията, които са дали пред административния орган еднозначно и двамата посочат,
че са видели две лица, които идват от задната част на магазина и вървят посока
ул.“Лъженска“. Именно на тези две лица служителите на
СОТ „Аркус” разпоредили да останат на място и се обадили в МВР.
От доказателствата по делото не може да
се установи кои две лица от общо тримата откарани в РУ МВР Айтос са хванати
около магазина от служителите на СОТ „Аркус”. Ответникът в показанията си не
разкрива подробности, от които да стане ясно кои са тези две лица заловени от
служителите на СОТ „Аркус” и къде се е намирало третото лице по това време,
защото от събраните доказателства може да се направи само един извод и той е,
че третото лице е намерено от самите служители на МВР, но по делото липсват
каквито и да е доказателства, установяващи мястото, където се намирало това
лице и кое от трите лица е то. Това е от съществено значение, защото от една
страна не може да се установи кои две лица имат някаква съпричастност към
евентуален опит за кражба, доколкото с действията си са активирали датчиците на
СОТ. От друга страна, според мястото, където се е намирало третото лице може да
се предположи дали то е помагач по смисъла на НК на другите две лица или няма
никаква съпричастност към техните намерения. Доказателства за това къде се е
намирало и какво е правило третото лице, което не е установено от служителите
на СОТ „Аркус”, не са представени по делото и не се твърдят от ответника. Не е
доказано също така кои точно са двете лица установени от служителите на СОТ
„Аркус” и дали едно от тях е именно жалбоподателят. Ответникът не ангажира
доказателства в тази насока. Същевременно жалбоподателят още пред
административния орган в дадените сведения твърди, че е спял в колата и се е
събудил едва след като дошла полицията и го осветила с фенерче. Тези твърдения
може и да не отговарят на обективно случилото се, но от останалите
доказателства не може да се направи извод, че жалбоподателя е бил едно от двете
лица, установени от служителите на СОТ „Аркус”, нито може да се направи извод,
че макар жалбоподателя да не е бил сред тези две лица, с действията си е подпомагал
техните намерения да извършат кражба. Доказателствената
тежест за тези факти тежи върху ответника. Тя е указана от съда в с.з. на
29.09.2015г. На 02.10.15г. органът представи още писмени доказателства,
обсъдени по–горе, между които липсват доказателства за горните спорни факти, а
в с.з. на 03.11.2015г. ответникът заяви, че е изчерпал доказателствените
си искания и е представил всички доказателства, въз основа на които е издадена
обжалваната заповед.
Обстоятелството, че жалбоподателя и
другите две лица, които са били задържани също са „криминално проявени”, както
се твърди в две докладни записки съставени след издаване на обжалваната
заповед, не може да бъде мотив за налагане на процесната
ПАМ, защото мярката по чл.72, ал.1, т.1 от ЗМВР може да се налага само, ако има
конкретно непосредствено извършено престъпление или опит, за което да са налице
данни, макар и косвени, че задържаното лице има съпричастност към това деяние.
Криминалното минало на лицето, на което се налага принудителната
административна мярка няма отношение към предпоставките за нейното прилагане.
В случая, въпреки изричните указания на
съда, ответникът не ангажира доказателства, че жалбоподателя е едно от двете
лица задържани от служителите на СОТ „Аркус” , нито ангажира доказателства от които
да се приеме, че макар да не е сред тези две лица, според мястото, където е бил
установен и действията, които е извършвал, е подпомагал осъществяването на
престъпните намерения на останалите две лица.
По изложените съображения обжалваната
заповед като незаконосъобразна поради противоречие с материалния закон и с
целта на закона, следва да бъде отменена.
При този изход на спора разноски следва
да се присъдят в полза на жалбоподателя в размер 410 лв., от които 10 лв.
платена държавна такса (л.15) и 400 лв. платено възнаграждение за един адвокат
(л.20).
Мотивиран от това и на основание чл.172,
ал.2 от АПК, Административен съд Бургас
Р
Е Ш И:
ОТМЕНЯ заповед №УРИ 237
зз-47/30.04.2015г. издадена от мл.автоконтрольор
младши инспектор Х.Р. К., служител на РУ МВР Айтос, с която е заповядано
задържането на П.Я.П., за срок от 24 часа, на основание чл. 72, ал.1, т.1 от ЗМВР във връзка с чл.194, ал.1 от НК.
ОСЪЖДА ОД МВР Бургас да заплати на П.Я.П.
направените по делото разноски в размер на 410 (четиристотин и десет) лева.
Решението може да се обжалва пред ВАС на
РБ в 14-дневен срок от съобщаването.
СЪДИЯ: