Определение по дело №36/2014 на Окръжен съд - Благоевград

В публично заседание в следния състав:

и за да се произнесе, взе предвид следното:

Предявени са обективно съединени искове с правно основание чл.135 от ЗЗД, както следва: 1. иск срещу М. М. С. и К. П. С. за обявяване за недействителен спрямо ищците на договор за дарение, обективиран в нотариален акт № 153/2008 г., с който М. М. С. прехвърля чрез дарение на дъщеря си К. П. С., следните недвижими имоти: поземлен имот № 38950.4.6, поземлен имот № 38950.24.6, поземлен имот № 38950.33.16, находящи се в с.К.; 2. иск срещу М. М. С., П. Т. С. и К. П. С., за обявяване за недействителен спрямо ищците на договор за дарение, обективиран в нотариален акт № 154/2008 г., с който М. М. С. и П. Т. С. прехвърлят чрез дарение на дъщеря им К. П. С. недвижим имот, представляващ ап.№* в гр.П., бул. „Д.” № *, в жилищен блок * Ю-7; 3. иск срещу М. М. С., П. Т. С. и Т. П. С. за обявяване за недействителен спрямо ищците на договор за дарение, обективиран в нотариален акт № 185/2008 г., с който М. М. С. и П. Т. С. прехвърлят чрез дарение на сина им Т. П. С. недвижим имот, представляващ апартамент № *, в гр. П., район „С.”, комплекс „Г.-с.”, У.Б.” № *, бл.*,.

В исковата си молба ищците твърдят, че с нотариален акт № 51/04.02.2008 година са закупили от първата ответница недвижим имот, представляващ овощна градина с площ 2.901 дка в землището на с.К., както и че продавачката на имота се е легитимирала като собственик с нотариален акт № 21/1997 год. Твърдят, че след издаването на посочения титул за собственост и преди изповядване на процесната нотариална сделка, са настъпили нови юридически факти, които са погасили собствеността на първата ответница, а именно – с решение от 29.09.1997 г. по адм. дело № 1995/1997 г. по описа на Пловдивския окръжен съд, постановено по реда на чл.25, ал.6 от ППЗСПЗЗ, влязло в сила след издаването на нотариален акт № 21/1997 год., било допуснато изменение на плана за земеразделяне на с. К., така, че имотът, предмет на нотариален акт № 51/2008 год., представляващ парцел 5 в масив 31, с площ от 2.901 дка, отреден първоначално за М. Г. М., баща на М. М. С., е предоставен в собственост на Т.И.К., наследодател на третите лица Б.И.П. и Г.И.Т.. Вместо това на М.М.бил предоставен друг имот - парцел 52 в масив 3, с площ от 2.901 дка. Твърди се, че размяната на вещните права над посочените имоти е настъпила автоматично с влизане в сила решението на съда, от който момент ответникът е загубил вещните си права над имота, предмет на нотариален акт № 51/2008 г., поради което към момента на изповядване на нотариалното прехвърляне, продавачката М. М. С., не е била собственик на продаваемия си имот и не е могла да направи собственици ищците. Във връзка с това ищците по настоящото дело предявили иск срещу първата ответница, за разваляне на договора за покупко-продажба на имота, обективиран в нотариален акт № 51/2008 г. и връщане на сумата от общо 60 921 евро, като подлежаща на връщане продажна цена, за което било образувано гр. дело № 3209/2008 год. по описа на Пловдивския окръжен съд. Преди завеждане на посочените искове, ищците са поискали и е било допуснато обезпечение по гр. дело № 3021/2008 г. на Пловдивския окръжен съд, изразяващо се в наложена възбрана върху следните имоти на М. М. С.: 1. нива в местността „Р.м.”, съставляваща имот № 033016 по плана за земеразделяне на с.К.; 2. ап.№*, находящ се в гр.П., бул."Д." № *, в жилищен бл.* Ю-7; 3. запор върху депозитна сметка, разкрита на името на М. М. С.. Твърди се също, че междувременно всички ответници, знаейки за изложената по-горе фактическа обстановка и с ясното съзнание и умисъл да увредят ищците, са извършили следните правни действия: 1. с нотариален акт № 153/22.10.2008 година, първата ответница М. М. С. е прехвърлила на дъщеря си – третата ответница К. П. С., чрез дарение следните имоти – поземлен имот № 38950.4.6, находящ се в с.К., поземлен имот № 38950.24.6 също в с.К., поземлен имот № 38950.33.16 в с.К.; 2. М. М. С. и съпруга й П. Т. С. – втори ответник по настоящото дело, с нотариален акт № 154/22.10.2008 г., са прехвърлили чрез дарение на дъщеря си К. П. С., притежавания от тях при условията на СИО недвижим имот, представляващ ап.№*, в гр.П., бул."Д." № *, в жилищен бл.* Ю-7; 3. с нотариален акт № 185/15.09.2008 г. М. М. С. и П. Т. С. са прехвърлили чрез дарение на сина им Т. П. С. - четвърти ответник по делото, притежавания от тях при условията на СИО недвижим имот, представляващ ап.№*, в гр.П., район "С.", комплекс "Г-с", ул."Б." № *, бл.* Твърди се, че по гореописания начин длъжникът на ищците М. М. С. се разпоредила с всичкото си недвижимо имущество, като си запазила единствено едно жилище, заедно с дворно место в с.К.. Отделно от това, в запорираната сметка на първата ответница, се оказали налични само 1900 лева. Горното означавало, че допуснатите по гр. дело № 3021/2008 г. на Пловдивския окръжен съд обезпечителни мерки, не били в състояние да осигурят удовлетворение на претенциите на ищците. Твърди се, че с извършените разпоредителни сделки М. М. С. в качеството си на длъжник по отношение на ищците, за сумата от 60 921 евро, е намалила имуществото си до степен, че вече не притежава такова и директно е увредила интересите на ищците, като нейни кредитори. Твърдят в исковата молба, че в случая е налице хипотезата на чл.135 от ЗЗД, а именно – извършена разпоредителна сделка от длъжник на ищците с негово лично имущество, респективно имущество СИО, по безвъзмезден начин, в полза на низходящите – дъщеря и син, при което увреждащият анимус на приобретателя се предполага. Твърди се също, че е налице и знание от страна на длъжника М. М. С.. Същата предприела действия, след като е била напълно наясно с факта, че трети лица са собственици на продадения от нея имот, и че тези трети лица предявяват претенции за същия. Последната била длъжник, тъй като след като не е прехвърлила на ищците собствеността върху посочения недвижим имот, им дължала заплащане на сумата от 60 921 евро. Общата стойност на надарените имоти по данъчна оценка възлизала на 64 468.20 лева, което означавало, че съвкупно те били в по – малък размер от размера на дълга, който следвало да обезпечат чрез връщането им в патримониума на М. М. С.. С исковата молба се иска, на основание чл.135 от ЗЗД, да се обявят за недействителни спрямо ищците следните договори: 1. договор за дарение, обективиран в нотариален акт № 153/2008 г., с който М. М. С. прехвърля чрез дарение на дъщеря си К. П. С., следните недвижими имоти: поземлен имот № 38950.4.6, поземлен имот № 38950.24.6, поземлен имот № 38950.33.16, находящи се в с.К.; 2. договор за дарение, обективиран в нотариален акт № 154/2008 г., с който М. М. С. и П. Т. С. прехвърлят чрез дарение на дъщеря им К. П. С. недвижим имот, представляващ ап.№* в гр.П., бул."Д." № *, в жилищен бл.* Ю-7; 3. договор за дарение, обективиран в нотариален акт № 185/2008 г., с който М. М. С. и П. Т. С. прехвърлят чрез дарение на сина им Т. П. С. недвижим имот, представляващ ап.№*, в гр.П., район "С.", комплекс "Г-с", ул."Б." № *, бл.* Предявено е и искане по чл.537, ал.2 от ГПК за отмяна на нотариални актове № 153/2008 г., № 154/2008 г. и № 185/2008 г.

С молба вх.№ 322/26.01.2011 г., ищците допълват обстоятелствената част на исковата молба, като твърдят, че гр. дело № 3209/2008 г. по описа на Пловдивския окръжен съд е преобразувано в гр. дело № 294/2008 г. по описа на Кърджалийския окръжен съд, по което понастоящем е постановено влязло в сила решение, с което договора за покупко-продажба на имота, предмет на нотариален акт № 51/2008 г., бил развален като първата ответница М. М. С. е била осъдена да заплати на всяка една от ищците по 30 450 евро, която сума представлява заплатената цена по разваления договор. По този начин всяка една от ищците се явявала кредитор на М. М. С., всяка за сумата от по 30 450 евро, ведно със законната лихва върху нея, считано от 18.11.2008 г., както и за разноските общо в размер на 12 387.25 лева. Ищците твърдят също, че предвид обратното действие на развалянето на договора, от 04.02.2008 г. е възникнало и задължението на ответницата да им заплати продажната цена на сделката, поради което и последната е длъжник по отношение на посочената сума, преди извършване на всяка една от сделките.

В съдебно заседание, чрез своя представител по пълномощие, индивидуализират два от недвижимите имота, предмет на исковете по чл.135 от ЗЗД, а именно – ап.№* в Г., бУ.Д.” № * и ап.№* в Г., У.Б.” № *, чрез техните идентификатори съобразно влязлата в сила кадастрална карта на Г.. Представят писмена защита, в която излагат подробни съображения. Претендират направените по делото разноски.

Ответниците М. М. С., П. Т. С., К. П. С. и Т. П. С., в представен по делото в срока по чл.131 от ГПК отговор, оспорват исковата молба. Твърдят че първата ответница М. М. С. не е длъжник на ищците, както и че атакуваните с исковата молба дарения, не са актове пряко предназначени да увредят интересите на евентуалните кредитори. Твърди се също, че към момента на извършване на сделката по нотариален акт № 51/04.02.2008 год. между нея и двете ищци, тя е била единствения законен собственик на продадения недвижим имот. Правят се твърдения, че нито към 04.02.2008 год., нито към настоящия момент, е било налице съдебно исково производство, по което трето лице или лица са претендират права върху този имот, което да е приключило с влязъл в сила съдебен акт. Твърди се, че собствеността върху този имот е прехвърлена на ищците, с което се изчерпвало задължението й по тази сделка, респективно, че първата ответница не е длъжник на ищците. Твърди се, че първата ответница никога не е губила собствеността си върху продадения от нея имот до 04.02.2008 год., като наличието на решение от 29.09.1997 г. по адм. дело № 1995/1997 г. на Пловдивския окръжен съд не отрича нейните права на собственост, тъй като не отменя решението на поземлената комисия и не обезсилва нейния нотариален акт. Твърди се също, че цената на сделката по нотариален акт № 51/2008 г. е 1000 лева, както и че извършените разпоредителни сделки с имотите, не представляват сделки предназначени да увреждат нечии интереси, а са дарствени актове към децата, с които страните си разпределят имотите. В съдебно заседание, чрез своите процесуални представители, изразяват становище за неоснователност на предявените искове, като излагат съображения, че не са налице предпоставките на чл.135 от ЗЗД за уважаване на исковете. Представят писмена защита, в която излагат подробни съображения. Претендират разноски.

Окръжният съд, като прецени събраните по делото доказателства и доводите на страните, прие за установено от фактическа и правна страна следното:

Видно от представения по делото като доказателство нотариален акт № 51, том І, рег.№ 1213, н.д.№ 50 от 04.02.2008 г. на нотариус рег.№ 001 – С.К., район на действие Пловдивски районен съд, вписан в Агенция по вписване с акт № 26, том 6, дело № 1258/2008 г., ищците М. И. А.-Ц. и А. Б. К.– Б. са закупили от първата ответница М. М. С. следния недвижим имот: овощна градина с площ от 2.901 дка, находяща се в землището на село К., ЕКАТТЕ 38950, община М., П. област, в местността "К.т.", четвърта категория, съставляваща имот № 031005 по плана за земеразделяне на селото, при посочени граници. От цитирания нотариален акт е видно, че при изповядване на сделката продавачката М. М. С. се е легитимирала като собственик на имота с нотариален акт № 21, том 10, дело № 6318/23.05.1997 г. на Пловдивския нотариус – представен по делото като доказателство.

Видно от решение от 29.09.1997 г. по административно дело № 1995/1997 г., постановено по реда на чл.25, ал.6 от ППЗСПЗЗ и влязло в сила на 29.09.1997 г., Пловдивският окръжен съд е допуснал изменение на плана за земеразделяне на с.К., Пл.обл., при което имотът, предмет на цитирания по – горе нотариален акт № 51/04.02.2008 г. на нотариус рег.№ 001, представляващ парцел 5 в масив 31 с площ от 2.901 дка, отреден първоначално на М. Г. М., наследодател на първата ответница М. М. С., е предоставен в собственост на наследниците на Т. К., като в замяна на това на М. Г. М. е предоставен в собственост друг имот – парцел 52 в масив 3 с площ 2.901 дка. Тези обстоятелства се установяват и от приетите по делото като доказателства: удостоверение за наследници № 775/21.10. 2008 г., изд. от кметство .К., общ.М., област П., писмо с изх. № 668/17.10.2008 г. на Общинска служба по земеделие – М., Решение № А08ВД/23.12.2005 г. на Общинска служба по земеделие и гори – общ.М. за възстановяване правото на собственост на наследниците на Т.И.К., съгласно плана за земеразделяне в землището на с.К., Решение № А08ВД/23.12.2005 г. на Общинска служба по земеделие и гори – общ.М. за възстановяване правото на собственост на наследниците на М. /М/ Г. М., съгласно плана за земеразделяне в землището на с.К., писмо № 202/25.03.2009 г. на Общинска служба по земеделие – М., справка – пълна история на имот № 031005, издадена от регистъра на земеделските земи.

От представените по делото като доказателство – Протокол от съдебно заседание, проведено на 15.09.1997 г. по административно дело № 1995/1997 г. по описа на Пловдивския окръжен съд и два броя призовки за явяване в съдебно заседание на 26.05.1997 г. и 15.09.1997 г., се установява, че първата ответница М. М. С. е била редовно конституирана като страна по адм.дело № 1995/1997 г. Пловдивския окръжен съд и редовно призовавана.

От гореизложеното се установява, че в резултат на влязлото в сила решение от 29.09.1997 г. на Пловдивския окръжен съд по адм.дело № 1995/1997 г., постановено по реда на чл.25, ал.6 от ППЗСПЗЗ, правото на собственост на наследодателя на ответницата М. С. върху имота, предмет на осъществената на 04.02.2008 г., с нотариален акт № 51/2008 г. на нотариус рег.№ 001, продажба, е било погасено, като същият е придобил право на собственост върху друг имот. Резултат от цитираното решение е и възникване на право на собственост върху продадения на ищците, нотариален акт № 51/2008 г., имот в полза на трети лица, различни от ответницата М. М. С., а именно – наследниците на Т. И. К. С други думи, установява се, че към момента на продажбата на имота, предмет на нотариален акт № 51/2008 г. – 04.02.2008 г., от ответницата М. М. С. на ищците, същата не е била негов собственик. Впрочем, поради изложеното, видно от приложеното към настоящото дело гр.д.№ 294/2008 г. по описа на Кърджалийския окръжен съд, с влязло в законна сила решение е развален договорът за покупко – продажба, обективиран в нотариален акт № 51, том І, рег.№ 1213, н.д.№ 50 от 04.02.2008 г. на нотариус рег.№ 001 – С.К., район на действие Пловдивски районен съд, с който ищците М. И. А. – Ц. и А. Б. К. – Б. са закупили от първата ответница М. М. С. следния недвижим имот: овощна градина с площ от 2.901 дка, находяща се в землището на село К., ЕКАТТЕ ****, общ.М., Пл.обл., в местността "К.т.", четвърта категория, съставляваща имот № 031005 по плана за земеразделяне на селото, при посочени граници. От приложеното гр.д.№ 294/2008 г. на Кърджалийския окръжен съд се установява също така, че с влязло в законна сила на 23.12.2010 г. решение първата ответница М. М. С. е осъдена да заплати на ищците по настоящото дело М. И. А. – Ц. и А. Б. К. – Б. сумата от по 30 450 евро, представляваща платената от всяка една от ищците и получена от М. М. С., но подлежаща на връщане продажна цена по разваления договор за продажба, обективиран в нотариален акт №51, том I, рег. № 1213, нот. д. № 50 от 04.02,2008 г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 18 ноември 2008 г. до окончателното и изплащане.

Видно от приетата по делото като доказателство обезпечителна заповед от 23.10.2008 г., с определение от 23.10.2008 г. по гр.д.№ 3021/2008 г. на Окръжен съд- Пловдив е допуснато обезпечение на бъдещи обективно и субективно съединени искове от М. И. А. и А. Б. К. – Б. против М. М. С., за разваляне на договора, обективиран в нотариален акт № 51/04.02.2008 г. и връщане на сумата по договора, чрез налагане на възбрана върху следните недвижими имоти: 1. нива в местността „Р” с площ от 2.999 дка, четвърта категория, парцел 16 от масив № **, съставляваща имот № 033016 по плана за земеразделяне на с.К.; 2. ап.№*, находящ се в гр.П., бул."Д." № *, в жилищен бл.* Ю. вх.*, .*.

Видно от нотариален акт за дарение на недвижим имот № 153, том ХІ, рег.№ **, дело № *** от 2008 г. на нотариус Д. С., вписана в регистъра на Нотариалната Камара под № **, с район на действие – района на Районен съд – Пловдив, на 22.10.2008 г. първата ответница М. М. С. е дарила на дъщеря си – третата ответница К. П. С., следните недвижими имоти: 1. поземлен имот № ***, находящ се в с.К., ЕКАТТЕ: ****, общ.М., област П., по кадастралната карта на селото, одобрена със Заповед № РД-18-84/06.12.2007 г. на Изп.д-р на АГКК-С., с площ по кадастралната карта – 8.300 дка, трайно предназначение: земеделска територия; начин на трайно ползване: нива, категория на земята: Х /десета/, находяща се в местността ”П.”, при граници и съседи: ПИ 4.41, ПИ 4.5, ПИ 4.62, ПИ 4.63, ПИ 4.101 и ПИ 4.7.; 2. поземлен имот № 38950.24.6, находящ се в с.К., ЕКАТТЕ: ****, общ.М., област П., по кадастралната карта на селото, одобрена със Заповед № РД-18-84/06.12.2007 г. на Изп.д-р на АГКК-С., с площ на имота по кадастрална карта 12. 993 дка, трайно предназначение: земеделска земя, начин на трайно ползване: оризище, категория на земята: X /десета/, находяща се в местността „М", при граници и съседи: ПИ 24.152, ПИ 24.5, ПИ 24.7, ПИ 24.48. 3. поземлен имот № 38950.33.16, находящ се в с.К., ЕКАТТЕ: 38950, общ.М., област П., по кадастралната карта на селото, одобрена със Заповед № РД-18-84/06.12.2007 г. на Изп.д-р на АГКК-С., с площ на имота по кадастрална карта 2.999 дка, трайно предназначение: земеделска територия, начин на трайно ползване: нива, категория на земята: IV - четвърта, находяща се в местността „Р”, при граници и съседи: ПИ 33.15, ПИ 33.18, ПИ 33.17 и ПИ 33.28.

Видно от нотариален акт за дарение на недвижим имот № 154, том ХІ, рег.№ 11891, дело № 1885 от 2008 г. на нотариус Д. С., вписана в регистъра на Нотариалната камара под № 135, с район на действие – района на Районен съд – Пловдив, на 22.10.2008 г. първата ответница М. М. С. и съпруга й П. Т. С. /втори ответник/ са дарили дъщеря си – третата ответница К. П. С., със недвижим имот, придобит по време на брака им, а именно: ап.№* /а № ** – съгласно номерацията за целия блок/, находящ се в гр.П., бул."Д." № *, в жилищен бл.* Ю. вх.*, **, състоящ се от две стаи и кухня, със застроена площ от 55.61 кв.м., заедно с прилежащото избено помещение № **, с площ от 2 кв.м., при граници за апартамента: от изток - ап. № ** на К., от запад - ап.№ ** на Н. и отгоре - ап. № ** на П., и граници за избеното помещение: от изток - коридор, от север - избено помещение № ** на Т. и от юг - избено помещение № ** на Б., ведно с 1.129 % идеални части от общите части на сградата и от правото на строеж върху мястото, в което е изграден блока. От представения по делото като доказателство нотариален акт за покупко – продажба на недвижим имот № 97, том І, рег.№ 2359, нот.дело № 91 от 2008 г. на нотариус рег.№ 239, се установява, че ап.№*, предмет на цитирания по – горе нотариален акт № 154/2008 г., е бил закупен от първите двама ответници – М. М. С. и П. Т. С., на 05.03.2008 г.

Видно от нотариален акт за дарение на недвижим имот № 185, том ІV, рег.№ 9354, дело № 785 от 2008 г. на нотариус С.Й., рег.№ 470 при Нотариалната камара, с район на действие Пловдивски районен съд, на 15.09.2008 г. М. М. С. и съпруга й П. Т. С. /втори ответник/ са дарили сина си Т. П. С. /четвърти ответник/ със недвижим имот, придобит по време на брака и представляващ съпружеска имуществена общност, а именно: ап.№*, находящ се в Г., Община П., Район С., комплекс „Г”, на У.Б” № *, на петия етаж от жилищен блок № **, с изложение: запад, север, състоящ се от две стаи, хол, кухня, баня и тоалетна, със застроена площ от 87 кв.м., при граници на апартамента: от ляво - ап. № **, от дясно – стълбище, от горе – ап. № ** и от долу – ап. № **, ведно с принадлежащото към апартамента избено помещение № ** с площ от 2 кв.м., при граници: от ляво - изба № ** и от дясно - изба № **, ведно с 1.419 % идеални части от общите части на сградата и от правото на строеж върху дворното място от комплекса.

От приетото по делото като доказателство удостоверение изх.№ 15396/12.04.2011 г. на частен съдебен изпълнител с рег.№ 821, с район на действие Окръжен съд – Пловдив, се установява, че на 15.02.2011 г. са били образувани следните изпълнителни дела: 1. изпълнително дело № *0501, с взискател М. И. А. – Ц. и длъжник – М. М. С., на основание изпълнителен лист, издаден въз основа на влязло в сила решение по гр.д.№ 294/2008 г. на Кърджалийския окръжен съд и 2. изпълнително дело № *0502, с взискател А. Б. К. – Б. и длъжник – М. М. С., на основание изпълнителен лист, издаден въз основа на влязло в сила решение по гр.д.№ 294/2008 г. на Кърджалийския окръжен съд. От цитираното удостоверение се установява също така, че изпълнително дело № *0502 е присъединено към изпълнително дело № *0501, като размера на задължението на длъжника по изп.дело № 501/2011 г. и присъединеното към него изп.дело № 502/2011 г. е 176 537.64 лева. Видно от удостоверението, по изпълнителното дело са предприети следните изпълнителни действия: І. наложена възбрана върху следните недвижими имоти, на които са извършени описи и изготвени експертни становища за справедлива пазарна стойност на имотите, както следва: 1. 1/5 идеална част от поземлен имот с идентификатор № *** по кадастралната карта на с.К., със справедлива пазарна стойност 780 лева; 2. 1/5 идеална част от поземлен имот с идентификатор № *** по кадастралната карта на с.К., със справедлива пазарна стойност 1 340 лева; 3. поземлен имот с идентификатор № *** по кадастралната карта на с.К., със справедлива пазарна стойност 1 460 лева; 4. 2/6 идеални части от поземлен имот с идентификатор № *** по кадастралната карта на с.К., със справедлива пазарна стойност 1 000 лева; 5. поземлен имот с идентификатор № *** по кадастралната карта на с.К., ведно с построените в имота – едноетажна сграда с идентификатор № ***, селскостопанска сграда с идентификатор № *** и селскостопанска сграда с идентификатор № ***, със справедлива пазарна стойност на имота 10 800 лева; ІІ. Запор върху вземания на длъжника, включително и по откритите във всички клонове сметки в лева и валута, на ползваните от длъжника банкови сейфове и касети и на движими вещи, предоставени за доверително управление в подробно посочени банки, като към датата на изготвяне на удостоверението няма постъпили суми от посочените трети задължени лица, като от писмените им отговори се установява илби липса на открити сметки или липса на авоари в тях; ІІІ. запор върху получаваната от длъжника пенсия, като месечната удръжка е в размер на 133.13 лева и ІV. опис на движими вещи.

По делото е разпитана като свидетел Г. Г., която установява, че била посредник на сделката между ищците и първата ответница за имота, прехвърлен впоследствие с нотариален акт № 51/2008 г. В края на месец септември 2008 г., в петък, по телефона й се обадила първата ответница М. С., която казала, че има проблем със сделката, тъй като от Общинска служба „з” й се обадили и са й казали, че не е възможно тя да е продала земята, защото преди това тя е била собственост на друг. Свидетелката сочи, че е посъветвала М. С. веднага да отиде в кантората на втората ищца А. К. за да обяви този факт. Установява, че в понеделник на следващата седмица се видели с М. С. в офиса на свидетелката и от разговор с нея разбрала, че ответницата имала спор с нейни братовчеди за земята, предмет на нотариален акт № 51/2008 г., като на няколко пъти са й били изпращани призовки. М. С. й казала, че закъсняла за заседанието и когато отишли в съда делото било приключило, нейните братоÔчеди излизали и й казали, като от този момент не знаела какво се е случило с имота. Свидетелката сочи, че с парите от продажбата на имота, предмет на нотариален акт № 51/2008 г., ответницата М. С. си закупила апартамент, което обстоятелство знае лично от последната. През същия понеделник, следобед, се срещнали с М. С., нейния син и свидетеля И. Б. – съпруг на втората ищца, на който разговор свидетелката предложила ответницата М. С. да компенсира купувачите по цитирания нотариален акт с друга земя – овощна градина от 3 дка в същото землище, тъй като знаела, че ответницата нямала пари, защото е закупила жилище. Свидетелят И. Б., като представител на М. И. А. – Ц. и А. Б. К. – Б., се съгласил с това, като бил даден кратък срок до края на работната седмица – до петък, да се реши как ще им се прехвърли другата земя. Установява, че след това започнали да търсят М. С. по телефона и не можели да ги намерят, като свидетелката звъняла на телефона на М. С. и на нейния син. Твърди, че до момента, до който водили разговора за тази земя, с която трябвало да се компенсират ищците, същата била собственост на ответницата М. С., като в рамките на около 15 дни след срещата им последната прехвърлила тази земя, както и притежавани от нея други имоти.

По делото е разпитан като свидетел И. Б. – съпруг на втората ищца, който установява, че е бил адвокат по сделката между М. И. А. – Ц.и А. Б. – Б., като купувачи, и М. М. С., като продавач, като преговорите по сделката започнали в началото на месец януари 2008 г. Около 25 – 26 януари провели среща, на която била представена актуална скица на имота от месец януари 2008 г., в която като собственик фигурирала М. С.. Впоследствие била извършена съответна проверка за тежести, уговорили окончателно цената и начина на плащане и на 04.02.2008 г. сделката била изповядана. По – късно, в последния ден на есенния панаир в Г. – на 01 или 02.10.2008 г., в кантората му дошла ответницата М. С., която споделила, че имало голям проблем с имота, който последната им продала, защото нейни братовчеди имали претенции към него. Казала, че преди години се водило едно дело и му подала в ръката едно листче, на което бил написан номера на делото – адм.дело № 1995/1997 г. Свидетелят установява, че още в понеделник на другата седмица извършил проверка и констатирал, че има влязло в сила решение на Пловдивския окръжен съд, с което е бил променен плана за земеразделяне на с.К. и имота, който ответницата М. С. е продала, още през 1997 г. бил предоставен в собственост на други лица. Веднага се обадил на ответницата С. и поискал среща, на която тя дошла заедно със сина си Т. С.. Срещата се осъществила на същия ден – в понеделник, на 3 или 4 октомври 2008 г. Свидетелят показал на ответницата С. постановеното по делото решение и двете призовки, с които била призована, като на въпроса му: „ти си била известена за това дело, защо не ми каза”, ответницата казала: „да, аз знаех за това дело...ние ходихме в съда, само, че закъсняхме за заседанието и влезнахме в залата точно когато делото приключваше...там буквално се сблъскахме с нашите братовчеди, които ни съдиха и те казаха да не се притесняваме, нещата ще се оправят”. Отговорила също, че знаела, че има решение по делото, но не разбирала какво точно значи то. Тогава свидетелят Б. й обяснил, че тя е продала чужд имот и при това положение има две възможности за да излезе добросъвестно от създалата се ситуация – да възстанови платените пари, на което ответницата казала, че не може, тъй като е закупила апартамент с тях, или да им прехвърли собствеността върху друг имот, който последната предлагала за продажба, също в с.К.. Тогава ответниците М. С. и сина й Т. С. предложили да разговарят с техните братовчеди и да се видят отново, на което свидетелят се съгласил. Впоследствие свидетелят Б. правил опити да се свърже с М. С., като до края на седмицата не успял. След като в понеделник на следващата седмица й позвънил от друг телефон, вдигнал сина й, на когото свидетелят казал, че постъпват изключително некоректно и очевидно ще трябва да търсят съдебно решение на проблема. Ответникът Т. С. отговорил, че всеки един момент очакват среща със своите братовчеди за да разговарят по въпроса и се надява нещата да се оправят. Впоследствие още веднъж успял да се свърже с ответницата М. С. и й казал, че ще я съдят. Повод за този разговор бил и факта, че някъде около 10.10.2008 г. в пощенската кутия свидетелят получил писмо, адресирано до съпругата му, подписано от роднините на М. С., които ги уведомявали, че са измамени и че ще започнат да водят дела за този имот. По повод поискано и допуснато обезпечение на бъдещ иск, при направена справка, свидетелят установил, че на 22.10.2008 г. ответницата С. дарила тези имоти на сина си и дъщеря си.

При така събраните по делото доказателства съдът намира предявените обективно съединени искове, с правно основание чл.135 от ЗЗД, за частично основателни.

Съгласно чл.135, ал.1 от Закона за задълженията и договорите, кредиторът може да иска да бъдат обявени за недействителни спрямо него действията, с които длъжникът го уврежда, ако длъжникът при извършването им е знаел за увреждането. Съгласно цитираната разпоредба за уважаването на иска по чл.135, ал.1 от ЗЗД е необходимо да са налице следните, предвидени в закона предпоставки: ищецът да има качеството на кредитор, да е налице увреждане на кредитора и длъжникът да е знаел за увреждането при извършването на действията, в случая – при прехвърлянето чрез дарение на процесните недвижими имоти. В тази връзка, по делото се установява по един несъмнен начин качеството на кредитор на ищците по отношение на първата ответница М. М. С.. Така, установи се по делото, че с окончателно решение по гр.д.№ 294/2008 г. на Кърджалийския окръжен съд е развален договорът за покупко – продажба, обективиран в нотариален акт № 51, том І, рег.№ 1213, н.д.№ 50 от 04.02.2008 г. на нотариус рег.№ 001 – С.К., район на действие Пловдивски районен съд, с който ищците М. И. А. – Ц. и А. Б. К. – Б. са закупили от първата ответница М. М. С. следния недвижим имот: овощна градина с площ от 2.901 дка, находяща се в землището на село К., ЕКАТТЕ 38950, общ.М., Пл.обл., в местността "К.т.", четвърта категория, съставляваща имот № *** по плана за земеразделяне на селото, при посочени граници. От решението се установява, че договорът е развален по реда на чл.87, ал.3 от ЗЗД поради неизпълнение на задължението на продавача да прехвърли правото на собственост върху недвижимия имот на купувачите. Установи се също така, че с влязло в законна сила на 23.12.2010 г. решение първата ответница М. М. С. е осъдена да заплати на ищците по настоящото дело М. И. А. – Ц. и А. Б. К. – Б. сумата от по 30 450 евро, представляваща платената от всяка една от ищците и получена от М. М. С., но подлежаща на връщане продажна цена по разваления договор за продажба, обективиран в нотариален акт №51, том I, рег. № 1213, нот. д. № 50 от 04.02,2008 г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 18 ноември 2008 г. до окончателното и изплащане.

Във връзка с горното, неоснователни са направените от ответниците доводи, че в случая вземането на ищците възниква след разпоредителните действия на длъжника, при която хипотеза е приложима разпоредбата на чл.135, ал.3 от ЗЗД. Тук следва да се посочи, че за да е налице хипотезата на чл.135, ал.1 от ЗЗД не е необходимо задължението на длъжника, респективно – вземането на кредитора, да е установено с влязло в сила решение и едва след това да са извършени увреждащите кредитора сделки. От значение за основателността на иска по чл.135, ал.1 от ЗЗД е задължението обективно да е възникнало, да е съществувало преди осъществяване на вредоносните действия. В тази връзка съдът намира, че ответницата М. М. С. е придобила качеството длъжник спрямо ищците в деня на изповядване на покупко – продажбата, осъществена с нотариален акт № 51/2008 г., развалена поради неизпълнение с влязлото в сила решение по гр.д.№ 294/2008 г. на Кърджалийския окръжен съд, а именно – 04.02.2008 г. От този момент е възникнало задължението за ответницата М. С., като продавач по договора, да прехвърли на ищците, в качеството им на купувачи, платили продажната цена, вещното право на собственост върху имота. В тази връзка, от обсъдените по – горе доказателства се установи по един несъмнен начин, че към момента на изповядване на сделката – 04.02.2008 г., ответницата М. С. не е била собственик на имота, предмет на тази сделка, поради което и обективно не би могла да изпълни задължението си. Ето защо, от деня на покупко – продажбата, в който е получила изцяло продажната цена, ответницата С. е придобила качеството на длъжник спрямо ищците – със задължение да прехвърли собствеността върху имота, а поради обективната невъзможност да изпълни това задължение, тъй като не е собственик на имота – със задължение да върне продажната цена.

Освен изложеното, съдът съобрази и следното:

Съгласно чл.88, ал.1 от ЗЗД, развалянето има обратн¯ действие. По силата на цитираната разпоредба и предвид развалянето му по съдебен ред с влязло в сила решение, договора за покупко – продажба на недвижимия имот, предмет на нотариален акт № 51/2008 г., се счита за развален от датата на изповядване на сделката – 04.02.2008 г., поради което от тази дата за продавача по договора съществува задължение да върне полученото по него, в случая – платената от купувачите продажна цена на имота общо в размер на 60 900 евро или 119 110 лева.

От гореизложеното се установява, че първата ответница М. С. е имала качеството длъжник по отношение на посочената парична сума още към 04.02.2008 г., или преди осъществяване на увреждащите сделки, извършени на 15.09.2008 г. /нотариален акт № 185/2008 г., и на 22.10.2008 г. /нотариален акт № 153/2008 г. и нотариален акт № 154/2008 г./. С други думи, установява се по делото, че към момента на извършване на действията, чиято относителна недействителност се иска да бъде установена с предявените искове, първата ответницата М. М. С. има качеството длъжник по отношение на ищците като нейни кредитори. Ето защо, съдът намира, че в случая е налице хипотезата на чл.135, ал.1 от ЗЗД, а не тази по чл.135, ал.3 от ЗЗД.

Налице е и втората предпоставка за уважаване на Павловия иск, а именно – длъжникът е извършил действия, с които уврежда ищците като негови кредитори. В тази връзка, установи се по делото, че с обсъдените по – горе договори за дарение, обективирани в нотариален акт № 185/15.09.2008 г., нотариален акт № 153/22.10. 2008 г. и нотариален акт № 154/22.10.2008 г., длъжникът М. М. С. се е разпоредила безвъзмездно с притежавани от нея недвижими имоти – три поземлени имота със земеделско предназначение в землището на с.К., Пл.обл. и два апартамента в Г., в полза на трети лица – нейни син и дъщеря. Съгласно чл.133 от ЗЗД, цялото имущество на длъжника служи за общо обезпечение на неговите кредитори. Ето защо, всяко намаление на това имущество носи белезите на увреждане на кредиторите. С други думи, увреждане е налице винаги когато се намалява възможността за удовлетворяване на кредиторите с цялото имущество на длъжника. В този смисъл е и съдебната практика – решение № 525 от 3.04.2008 г. на ВКС по гр.д.№ 1926/2007 г., ІV г.о.

В случая, с извършените разпоредителни сделки длъжникът М. С. е намалила в значителна степен активите в своето имущество. Още повече, че всички недвижими имоти са прехвърлени чрез дарение, т.е. по безвъзмезден начин, при което длъжникът С., в качеството й на дарител, се лишава от своето имущество без насреща да получи каквато и да е престация. Ето защо, съдът намира, че с извършените от страна на М. С. действия се увреждат интересите на ищците като нейни кредитори.

Във връзка с горното, не променя извода за увреждане и обстоятелството, че ответницата М. С. притежава и друго имущество. Впрочем, по делото не се събраха доказателства, установяващи, че длъжникът М. С., въпреки осъществените разпоредителни сделки, притежава достатъчно други активи в имуществото си, чрез които може да гарантира вземанията на своите кредитори. Напротив, от приетото по делото като доказателство удостоверение изх. № 15396/ 12.04.2011 г. на частен съдебен изпълнител с рег.№ 821, с район на действие Окръжен съд – Пловдив, се установи, че въз основа на влязлото в сила решение по гр.д. № 294/2008 г. на Кърджалийския окръжен съд са били издадени изпълнителни листове и образувани следните изпълнителни дела: 1. изпълнително дело № *0501, с взискател М. И. А. – Ц. и длъжник – М. М. С. и 2. изпълнително дело № *0502, с взискател А. Б. К. – Б. и длъжник – М. М. С., като изпълнително дело № *0502 е присъединено към изпълнително дело № *0501 и целия размер на задължението на длъжника М. М. С. по образуваните изпълнителни дела е 176 537.64 лева /от които 119 110лева или 60 900 евро – присъдената сума или вземането на ищците, предмет на делото, по което е постановено влязлото в сила решение/. От удостоверението на частният съдебен изпълнител се установява също така, че е насочено изпълнение върху притежавани от длъжника М. С. недвижими имоти, чиято справедлива пазарна цена по оценка на назначено от ЧСИ вещо лице е в общ размер на 15 380 лева, като началната цена, от която ще започне публичната продан е 11 535 лева, представляващи 75 % от пазарната оценка на имотите. Установява се също, че длъжникът М. С. не разполага със суми по банкови сметки, получава пенсия, върху която е наложен запор, като месечната удръжка е в размер на 133.13 лева, както и че са описани движими вещи на незначителна стойност. От изложеното е видно, че притежаваното от първата ответница М. С. имущество е крайно недостатъчно за удовлетворяването на ищците като нейни кредитори.

Налице е и последната предпоставка на Павловия иск, а именно – знание у длъжника за увреждането при извършването на действията, в случая – при прехвърлянето чрез дарение на процесните недвижими имоти. Това е така, тъй като съгласно чл.135, ал.2 от ЗЗД, знанието се предполага до доказване на противното, ако третото лице е съпруг, низходящ, възходящ, брат или сестра на длъжника. В случая лицата, с които е договаряла ответницата С. са нейни дъщеря и син – К. П. С. /трети ответник/ и Т. П. С. /четвърти ответник/. Това обстоятелство се установява от отразеното в самите нотариални актове за изповядване на сделките – нотариален акт за дарение на недвижим имот № 154, том ХІ, рег.№ 11891, дело № 1885 от 2008 г. на нотариус Д. С., вписана в регистъра на Нотариалната камара под № 135, с район на действие – района на Районен съд – Пловдив, с който на 22.10.2008 г. М. М. С. и съпруга й П. Т. С. /втори ответник/ са дарили дъщеря си К. П. С., със недвижим имот, придобит по време на брака им, а именно: ап.№*, находящ се в гр.П., бул."Д." № *, в жилищен бл.* Ю. вх.*, .** и нотариален акт за дарение на недвижим имот № 185, том ІV, рег.№ 9354, дело № 785 от 2008 г. на нотариус С. Й., рег.№ 470 при Нотариалната камара, с район на действие Пловдивски районен съд, с който на 15.09.2008 г. М. М. С. и съпруга й П. Т. С. /втори ответник/ са дарили сина си Т. П. С. /четвърти ответник/ със недвижим имот, придобит по време на брака и представляващ съпружеска имуществена общност, а именно: ап.№*, находящ се в Г., Община П., Район С., комплекс „Г”, на У.Б” № *. Впрочем, това обстоятелство се признава изрично от всички ответници, които в отговорите си на исковата молба, в раздел „седми”, сочат, че с тези сделки М. и П. С. желаят приживе да разпределят своите имущества между децата си К. С. и Т. С.. Съдът приема за доказани тези факти и на основание чл.161 във връзка с чл.190, ал.2 от ГПК, тъй като въпреки, че с постановено в закрито заседание определение № 74 от 30.01.2009 г. е задължил на основание чл.190 от ГПК ответниците да представят удостоверение за раждане на ответницата К. П. С., такова не е представено по делото.

Във връзка с горното, по делото не са представени доказателства, които да опровергават установената в чл.135, ал.2 от ЗЗД и цитирана по – горе оборима презумпция за знание за увреждането. Напротив, събрани са доказателства, установяващи, че ответницата М. С. е пристъпила към разпореждане с притежаваните от нея имоти, след като е била наясно, че не е собственик на имота, предмет на нотариален акт № 51/04.02.2008 г., по който договор е продавач и след като е била уведомена за намерението на ищците да заведат дело срещу нея за това. В тази насока са показанията на разпитаните по делото свидетели Г. Г. и И. Б.. Така свидетелката Г. изрично установява, че към края на месец септември 2008 г. ответницата М. С. й се обадила и й съобщила за проблем с имота, предмет на нотариален акт № 51/2008 г., за който й било съобщено, че е бил собственост на други лица. Свидетелят Б. установява, че на 01 или 02.10.2008 г. – петъчен ден, при него в кантората дошла ответницата М. С. и го уведомила, че за имота, предмет на нотариален акт № 51/2008 г., е било водено адм.дело № 1995/1997 г. При проведен отново разговор, в понеделник на другата седмица, ответницата С. му признала, че знаела за това дело, водено още през 1997 г. Впрочем, това обстоятелство е видно и от обсъдените по – горе доказателства: протокол от съдебно заседание, проведено на 15.09.1997 г. по административно дело № 1995/ 1997 г. по описа на Пловдивския окръжен съд и два броя призовки за явяване в съдебно заседание на 26.05.1997 г. и 15.09.1997 г., от които се установява, че М. М. С. е била редовно конституирана като страна по адм.дело № 1995/ 1997 г. Пловдивския окръжен съд и редовно призовавана. И свидетелката Г. и свидетелят Б. установяват, че на проведената в понеделник среща с ответницата, на която присъствал и сина й Т. С., било предложено от свидетелката Г. ответницата С. да компенсира купувачите с друга земя, която притежава в землището на с.К.. Свидетелят Б. установява също, че след водения с ответницата С. разговор, е провел още един разговор по телефона с нея, на който я уведомил, че ще заведат дело срещу нея. От показанията на свидетелите се установява също, че след тези срещи ответницата е прехвърлила притежавани от нея имоти, в това число и този, за които са водени разговори да бъде прехвърлен на ищците като компенсация.

Не опровергават установената в закона оборима презумпция за знание за увреждането показанията на разпитаните по делото свидетели Д. К. и В. К.. Същите в своите показания сочат, че в средата на месец ноември 2008 г. срещнали ответницата М. С., която им споделила за проблем за имот и за водено срещу нея дело. Показанията на тези свидетели в тази им част в никакъв случая не опровергават презумпцията за знание за увреждане, нито опровергават по какъвто и да е начин показанията на цитираните по – горе свидетели. Още повече, че техните показания са косвени и опосредени и в по – голямата си част не установяват релевантни за настоящия спор факти.

Само за пълнота следва да се отбележи, че по делото са събрани и други доказателства, сочещи, че ответницата С. е знаела, че не е собственик на имота, предмет на нотариален акт № 51/04.02.2008 г., по който договор е продавач. В тази насока е писмо изх.№ 668/17.10.2008 г. на Общинска служба по земеделие – М. и справка – пълна история на имот № 031005, издадена от регистъра на земеделските земи, от които се установява, че съдебното решение на Окръжен съд- Пловдив по адм.дело № 1995/1997 г. е изпълнено от Общинска служба по земеделие и гори – М. през 2005 г., когато са издадени решение № А08ВД/ 23.12.2005 г. на Общинска служба по земеделие и гори – общ.М. за възстановяване правото на собственост на наследниците на Т. И. К., съгласно плана за земеразделяне в землището на с.К., решение № А08ВД/23.12.2005 г. на Общинска служба по земеделие и гори – общ.М. за възстановяване правото на собственост на наследниците на М. /М./ Г. М., съгласно плана за земеразделяне в землището на с.К. /също представени по делото и обсъдени по – горе/. От посочените доказателства се установява, че от 23.12.2005 г. до 15.01.2008 г., когато ответницата С. подава заявление за промяна в регистъра, имотът, продаден от последната с нотариален акт № 51/04.02.2008 г., се е водил в регистъра на земеделските земи при ОСЗ – М. като собствен на други лица.

На следващо място, следва да се посочи, че доколкото всички разпоредителни сделки, предмет на Павловия иск, са безвъзмездни, не се изисква знание за увреждането у третите лица, в случая низходящи на длъжника М. С.. Това е така, тъй като съгласно чл.135, ал.1, изр.2-ро от ЗЗД, знание за увреждането у лицето, с което длъжникът е договарял, се изисква когато действието е възмездно. По аргумент за противното – когато сделката е безвъзмездна, както е в настоящия случай, това знание не се изисква у третите лица. Логиката на закона е, че когато третото лице не е дало нищо в замяна, когато то само се обогатява от сделката, не е необходимо неговият интерес да бъде охраняван чрез поставяне на условието той непременно да е знаел за увреждането. Или, ирелевантно за закона е дали това трето лице е добросъвестно или не. В този смисъл при безвъзмездна сделка това трето лице ще понесе евентуалния неблагоприятен резултат да бъде лишено от полученото безвъзмездно имущество и без наличието на субективния елемент на знанието, т.е. и когато е добросъвестно. Защото в крайна сметка то нищо не губи, тъй като нищо не е престирало срещу полученото имущество и с нищо няма да бъде ощетено. В този случая интересът на кредитора е по – достоен за защита от интереса на приобретателя на имуществото по безвъзмездна сделка.

С други думи, с оглед безвъзмездния характер на атакуваните сделки няма изискване надарените К. С. и Т. С. да са знаели за увреждането. Дори и дÓ се изискваше такова обаче, с оглед родствената връзка между прехвърлителите и приобретателите на имотите, които са техни низходящи, важи презумпцията по чл.135, ал.2 от ЗЗД. В този смисъл е и съдебната практика – решение № 334 от 16.05.2009 г. на ВКС по гр.д.№ 5451/2007 г., ІІІ г.о., решение № 732 от 12.10.2009 г. на ВКС по гр.д.№ 1785/2008 г., ІІІ г.о.

Без каквото и да е правно значение по делото е довода на първите двама ответници, направен в представената по делото писмена защита, че обратното действие на развалянето на договора по чл.87, ал.3 от ЗЗД се ограничава само по отношение на страните по разваления договор, без да засегне правата на последващите приобретатели, когато актът, от който произтичат правата на третите лица, е вписан преди да бъде вписана исковата молба за разваляне на договора по чл.87, ал.3 от ЗЗД. В настоящия случай, имотът, предмет на разваления договор за покупко – продажба, не е предмет на предявените искове, а и никой от ответниците не претендира каквито и да е права по отношение на същия. Както се посочи по – горе, от значение за предявените искове по чл.135, ал.1 от ЗЗД е да са налице предвидените в закона предпоставки – ищците да имат качеството на кредитор, да е налице увреждане на кредитора и длъжникът да е знаел за увреждането при извършването на действията.

Що се касае до направения от ответниците довод, че двата апартамента, предмет на договорите от 15.09.2008 г. и 22.10.2008 г., чиято относителна недействителност се иска да бъде обявена с предявените искове, са съпружеска имуществена общност и като такава може да обезпечава само солидарно задължение, но не и дълг на единия от съпрузите, съдът съобрази следното:

Не е спорно, че двата апартамента, предмет на договорите от 15.09.2008 г. и 22.10.2008 г., обективирани в нотариален акт № 185/2008 г. и нотариален акт № 154/ 2008 г., са придобити от първите двама ответници по време на брака им и представляват съпружеска имуществена общност. Въпросът по делото е – при наличие на предпоставките на чл.135, ал.1 от ЗЗД и дълг на единия съпруг, обхваща ли относителната недействителност разпореждането и на другия съпруг. Принципно, този въпрос е решен с решение № 229 от 8.06.2010 г. по гр.д.№ 37/2009 г. на ВКС, Търговска колегия, ІІ т.о., постановено по реда на чл.290 от ГПК – видно от определение № 530 от 14.08.2009 г. на ВКС по т.д.№ 37/2009 г., ІІ т.о., ТК и решение № 566 от 18.06.2010 г. на ВКС по гр.д.№ 1473/2009 г., ІV г.о., ГК. С посоченото решение е прието, че ако дългът на единия от съпрузите е личен, то обезпечението на задълженията му се покрива само от ½ идеална част от общото имущество на съпрузите, поради което и относителната недействителност не може да обхваща разпореждането и на другия съпруг.

При това положение, предявените искове за обявяване за недействителни по отношение на ищците на договор за дарение, обективиран в нотариален акт № 154/2008 г., с който М. М. С. и П. Т. С. прехвърлят чрез дарение на дъщеря им К. П. С. недвижим имот, представляващ ап.№* в гр.П., бул."Д." № *, както и на договор за дарение, обективиран в нотариален акт № 185/2008 г., с който М. М. С. и П. Т. С. прехвърлят чрез дарение на сина им Т. П. С. недвижим имот, представляващ ап.№*, в гр.П., район „С”, комплекс „Г”, У.Б” № *, бл.**, **, са основателни до размера на притежаваната от длъжника М. М. С. ½ идеална част от посочените недвижими имоти.

С оглед гореизложеното следва, на основание чл.135 от ЗЗД, да се признаят за недействителни по отношение на ищците следните договори: 1. договор за дарение, осъществено с нотариален акт № 153/22.10.2008 г., с който М. М. С. прехвърля чрез дарение на дъщеря си К. П. С., следните недвижими имоти: поземлен имот № 38950.4.6, поземлен имот № 38950.24.6, поземлен имот № 38950.33.16, находящи се в с.К.; 2. договор за дарение, осъществено с нотариален акт № 154/22.10.2008 г., с който М. М. С. и П. Т. С. прехвърлят чрез дарение на дъщеря им К. П. С. недвижим имот, представляващ ап.№* в гр.П., бул."Д." № *, в частта за притежаваната от длъжника М. М. С. ½ идеална част от имота и 3. договор за дарение, осъществено с нотариален акт № 185/15.09.2008 г., с който М. М. С. и П. Т. С. прехвърлят чрез дарение на сина им Т. П. С. недвижим имот, представляващ ап.№*, в гр.П., район „С”, комплекс „Г”, У.Б” № *, бл.**,**, в частта за притежаваната от длъжника М. М. С. ½ идеална част от имота. В останалата си част и за разликата от така уважения размер от ½ идеална част до пълния предявен размер, исковете за признаваÝе за недействителни по отношение на ищците на договор за дарение, осъществено с нотариален акт № 154/22.10.2008 г. и на договор за дарение, осъществено с нотариален акт № 185/15.09.2008 г., исковете са неоснователни и като такива следва да се отхвърлят.

При този изход на делото на ищците се следват разноски, съобразно уважената част на исковете, в размер на 2 588.62 лева, а на ответниците – 2 146.42 лева, поради което и по компенсация, следва да се осъдят ответниците да заплатят на ищците разноски по делото в размер на 442.20 лева.

Водим от изложеното и на основание чл.135, ал.1 от ЗЗД, съдът

Р Е Ш И :

ОБЯВЯВА ЗА НЕДЕЙСТВИТЕЛЕН спрямо М. И. А., с ЕГН *, с адрес в гр.П., ул. „Ж" № ** и А. Б. К. – Б., с ЕГН *, с адрес в гр.П., бул. „М." № **, в качеството им на кредитори на М. М. С., с ЕГН * – длъжник по отношение на задължението за връщане на сумата от 60 900 евро – по 30 450 евро за всяка от ищците, произтичащо от неизпълнение на задължението на М. М. С. като продавач да прехвърли правото на собственост върху ищците в качеството им на купувачи по договор за покупко – продажба, обективиран в нотариален акт № 51, том І, рег.№ 1213, н.д.№ 50 от 04.02.2008 г. на нотариус рег.№ 001 – С.К., район на действие Пловдивски районен съд, вписан в Агенция по вписване с акт № 26, том 6, дело № 1258/2008 г., на следния недвижим имот: овощна градина с площ от 2.901 дка, находяща се в землището на село К., ЕКАТТЕ 38950, общ.М., Пл.обл., в местността "К.т.", четвърта категория, съставляваща имот № 031005 по плана за земеразделяне на селото, договор за дарение от 22.10.2008 г., оформен с нотариален акт за дарение на недвижим имот № 153, том ХІ, рег.№ 11890, дело № 1884 от 2008 г. на нотариус Д. С., вписана в регистъра на Нотариалната Камара под № 135, с район на действие – района на Районен съд – Пловдив, с който М. М. С. с постоянен адрес в Г., У.Б” № *, **, ап.**, с ЕГН *, дарява на К. П. С. с постоянен адрес в Г., У.Д.Г.” № **, **, ап.*, с ЕГН *, следните недвижими имоти: 1.поземлен имот № 38950.4.6, находящ се в с.К., ЕКАТТЕ: 38950, общ.М., област П., по кадастралната карта на селото, одобрена със Заповед № РД-18-84/06.12.2007 г. на Изп.д-р на АГКК-С., с площ по кадастралната карта – 8.300 дка, трайно предназначение: земеделска територия; начин на трайно ползване: нива, категория на земята: Х /десета/, находяща се в местността ”П”, при граници и съседи: ПИ 4.41, ПИ 4.5, ПИ 4.62, ПИ 4.63, ПИ 4.101 и ПИ 4.7.; 2.поземлен имот № 38950.24.6, находящ се в с.К., ЕКАТТЕ: 38950, общ.М., област П., по кадастралната карта на селото, одобрена със Заповед № РД-18-84/06.12.2007 г. на Изп.д-р на АГКК-С., с площ на имота по кадастрална карта 12. 993 дка, трайно предназначение: земеделска земя, начин на трайно ползване: оризище, категория на земята: X /десета/, находяща се в местността „М", при граници и съседи: ПИ 24.152, ПИ 24.5, ПИ 24.7, ПИ 24.48. 3.поземлен имот № 38950.33.16, находящ се в с.К., ЕКАТТЕ: 38950, общ.М., област П., по кадастралната карта на селото, одобрена със Заповед № РД-18-84/06.12.2007 г. на Изп.д-р на АГКК-С., с площ на имота по кадастрална карта 2.999 дка, трайно предназначение: земеделска територия, начин на трайно ползване: нива, категория на земята: IV - четвърта, находяща се в местността „Р”, при граници и съседи: ПИ 33.15, ПИ 33.18, ПИ 33.17 и ПИ 33.28.

ОБЯВЯВА ЗА НЕДЕЙСТВИТЕЛЕН спрямо М. И. А., с ЕГН *, с адрес в гр.П., ул. „Ж." № ** и А. Б. К. – Б., с ЕГН *, с адрес в гр.П., бул. „М." № **, в качеството им на кредитори на М. М. С., с ЕГН * – длъжник по отношение на задължението за връщане на сумата от 60 900 евро – по 30 450 евро за всяка от ищците, произтичащо от неизпълнение на задължението на М. М. С. като продавач да прехвърли правото на собственост върху ищците в качеството им на купувачи по договор за покупко – продажба, обективиран в нотариален акт № 51, том І, рег.№ 1213, н.д.№ 50 от 04.02.2008 г. на нотариус рег.№ 001 – С.К., район на действие Пловдивски районен съд, вписан в Агенция по вписване с акт № 26, том 6, дело № 1258/2008 г., на следния недвижим имот: овощна градина с площ от 2.901 дка, находяща се в землището на село К., ЕКАТТЕ 38950, общ.М., Пл.обл., в местността "К.т.", четвърта категория, съставляваща имот № 031005 по плана за земеразделяне на селото, договор за дарение от 22.10.2008 г., оформен с нотариален акт за дарение на недвижим имот № 154, том ХІ, рег.№ 11891, дело № 1885 от 2008 г. на нотариус Д. С., вписана в регистъра на Нотариалната Камара под № 135, с район на действие – района на Районен съд – Пловдив, с който М. М. С. с постоянен адрес в Г., У.Б” № *, **, ап.**, с ЕГН * и П. Т. С. с постоянен адрес в Г., У.Б.” № *, **, ап.**, с ЕГН *, даряват на дъщеря си К. П. С. с постоянен адрес в Г., У.Д. Г” № **, **, ап.*, с ЕГН *, следния недвижим имот, придобит по време на брака им, а именно: ап.№* /а № ** – съгласно номерацията за целия блок/, находящ се в гр.П., бул."Д." № *, в жилищен бл.* *. вх.*, **, състоящ се от две стаи и кухня, със застроена площ от 55.61 кв.м., заедно с прилежащото избено помещение № **, с площ от 2 кв.м., при граници за апартамента: от изток - ап. № ** на К., от запад - ап.№ ** на Н. и отгоре - ап. № ** на П., и граници за избеното помещение: от изток - коридор, от север - избено помещение № ** на Т. и от юг - избено помещение № ** на Б., ведно с 1.129 % идеални части от общите части на сградата и от правото на строеж върху мястото, в което е изграден блока, представляващ самостоятелен обект с идентификатор №56784.506.97.2.22 /петдесет и шест хиляди седемстотин осемдесет и четири точка петстотин и шест точка деветдесет и седем точка две точка двадесет и две/, находящ се в град П., община П., област П., с адрес на имота: град П., б**. //, етаж * / **/, апартамент № /*/, от сграда * /*/, разположена в поземлен имот с идентификатор №56784.506.97 /петдесет и шест хиляди седемстотин осемдесет и четири точка петстотин и шест точка деветдесет и седем/ по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със заповед №РД-18-48/03.06.2009г. на Изпълнителния директор на АГКК, с площ на обекта от 55,61 кв.м. /петдесет пи пет цяло и шестдесет и една стотни кв.м./, с предназначение - жилище, апартамент, брой нива на обекта * /*/, В ЧАСТТАза притежаваната от длъжника М. М. С. ½ идеална част от имота, като ОТХВЪРЛЯ иска в останалата му част и за разликата от така уважения размер от ½ идеална част до пълния предявен размер, като неоснователен.

ОБЯВЯВА ЗА НЕДЕЙСТВИТЕЛЕН спрямо М. И. А., с ЕГН *, с адрес в гр.П., ул. „Ж." № * и А. Б. К. – Б., с ЕГН *, с адрес в гр.П., бул. „М." № *, в качеството им на кредитори на М. М. С., с ЕГН * – длъжник по отношение на задължението за връщане на сумата от 60 900 евро – по 30 450 евро за всяка от ищците, произтичащо от неизпълнение на задължението на М. М. С. като продавач да прехвърли правото на собственост върху ищците в качеството им на купувачи по договор за покупко – продажба, обективиран в нотариален акт № 51, том І, рег.№ 1213, н.д.№ 50 от 04.02.2008 г. на нотариус рег.№ 001 – С.К., район на действие Пловдивски районен съд, вписан в Агенция по вписване с акт № 26, том 6, дело № 1258/2008 г., на следния недвижим имот: овощна градина с площ от 2.901 дка, находяща се в землището на село К., ЕКАТТЕ 38950, общ.М., Пл.обл., в местността "К.т.", четвърта категория, със‗авляваща имот № 031005 по плана за земеразделяне на селото, договор за дарение от 15.09.2008 г., оформен с нотариален акт за дарение на недвижим имот № 185, том ІV, рег.№ 9354, дело № 785 от 2008 г. на нотариус С. Й., рег.№ 470 при Нотариалната камара, с район на действие Пловдивски районен съд, с който М. М. С. с постоянен адрес в Г., У.Б” № *, **, ап.**, с ЕГН * и П. Т. С. с постоянен адрес в Г., У.Б.” № *, **, ап.*, с ЕГН *, даряват на своя син Т. П. С. с постоянен адрес в Г., У.Б” № *, *, ап.*, с ЕГН *, следния недвижим имот, придобит по време на брака и представляващ съпружеска имуществена общност, а именно: ап.№*, находящ се в Г., Община П., Район С., комплекс „Г”, на У.Б.” № *, на * етаж от жилищен блок № *, с изложение: запад, север, състоящ се от две стаи, хол, кухня, баня и тоалетна, със застроена площ от 87 кв.м., при граници на апартамента: от ляво - ап. № *, от дясно – стълбище, от горе – ап. № * и от долу – ап. № *, ведно с принадлежащото към апартамента избено помещение № * с площ от 2 кв.м., при граници: от ляво - изба № * и от дясно - изба № *, ведно с 1.419 % идеални части от общите части на сградата и от правото на строеж върху дворното място от комплекса, представляващ самостоятелен обект с идентификатор № 56784.505.269.1.25 /петдесет и шест хиляди седемстотин осемдесет и четири точка петстотин и пет точка двеста шестдесет и девет точка едно точка двадесет и пет/, находящ се в град П., община П., област П., с адрес на имота: град П., У.Б"№* //, етаж * //, апартамент №** //, от сграда * //, разположена в поземлен имот с идентификатор идентификатор №56784.505.269/петдесет и шест хиляди седемстотин осемдесет и четири точка петстотин и пет точка двеста шестдесет и девет/ по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със заповед №РД-18-48/03.06.2009г. на Изпълнителния директор на АГКК, с площ на обекта от 87 кв.м. /осемдесет и седем кв.м./, с предназначение -жилище, апартамент, брой нива на обекта * /*/, В ЧАСТТАза притежаваната от длъжника М. М. С. ½ идеална част от имота, като ОТХВЪРЛЯ иска в останалата му част и за разликата от така уважения размер от ½ идеална част до пълния предявен размер, като неоснователен.

ОСЪЖДА М. М. С. с постоянен адрес в Г., У.Б” № *, *, ап.*, с ЕГН *, П. Т. С. с постоянен адрес в Г., У.Б” № *, *, ап.*, с ЕГН *, К. П. С. с постоянен адрес в Г., У.Д” № *, *, ап.*, с ЕГН * и Т. П. С. с постоянен адрес в Г., У.Б" № *, *, ап.**, с ЕГН *, да заплатят на М. И. А., с ЕГН *, с адрес в гр.П., ул. „Ж" № * и А. Б. К – Б., с ЕГН *, с адрес в гр.П., бул. „М" № *, направените по делото разноски в размер на 442.20 лева.

Решението подлежи на обжалване пред Апелативен съд - Пловдив в двуседмичен срок от връчването му на страните.

ПРЕДСЕДАТЕЛ :