Определение по дело №740/2020 на Районен съд - Панагюрище

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ ............... /11.03.2021 г., гр. Панагюрище

Районен съд – Панагюрище, в проведеното на единадесети март през две хиляди двадесет и първа  година закрито заседание,  в състав:

Районен съдия: Снежана Стоянова

като разгледа докладваното от съдия Стоянова гр. дело  № 740 по описа за 2020 г., за да се произнесе взе предвид следното:

         Производството е образувано по обективно кумулативно съединени искове с правна квалификация чл.422 във връзка с чл. 415 ГПК във вр. с чл. 9 ЗПК и 86 ЗЗД, предявени от „БНП Париба Пърсънъл Файненс ” СА с адрес на управление във Франция чрез „БНП Париба Пърсънъл Файненс ” СА клон България, представлявано от заместник-управителя Д Дсрещу М.С.Г. с ЕГН: ********** за приемане на установено в отношенията между страните, че ответницата  дължи на ищеца сумата в размер на 1400,51 лв., представляваща непогасена главница по договор за потребителски кредит CRЕХ-14407250 от 13.01.2017 г. сключен между страните, ведно със законната лихва от дата на подаване на заявлението по чл.410 ГПК в съда до окончателното изплащане на сумата; 471,85 лв.- възнаградителна лихва за периода от 05.10.2017 г. до 05.02.2020 г., както и 216,77 лв. – мораторна лихва за периода от 05.11.2017 г. до19.01.2020 г.

         След както е извършил служебно проверка за редовност на исковата молба съдът е изпратил същата до ответницата М.Г.. Съобщението се е върнало в цялост с отбелязване, че по сведение на бащата на ответницата С Г лицето живее със семейството си в Англия и от години не се е прибирала. Въз основа на посоченото и предвид направената справка в НАП за липса на трудови договори сключени от ответницата, съдът е пристъпил към  изпълнение на процедурата, регламентирана в чл. 47, ал. 1 ГПК и е залепил уведомление на настоящия адрес на ответницата, който съвпада с постоянния й адрес и с посочения в исковата молба. След изтичане на срока по чл.47, ал. 2 ГПК ответницата не се е явила в съда, за  да получи книжата, като в срока по чл. 131 ГПК не е представен отговор на исковата молба.

         Съдът, след като се запозна с материалите по делото, намира следното от правна страна:

         С  Регламент (ЕС) № 1215/2012 на Европейския Парламент и на Съвета от 12 декември 2012 година относно компетентността, признаването и изпълнението на съдебни решения по граждански и търговски дела се определя международната компетентност на съдилищата в държавите-членки на ЕС.  В раздел четвърти от Регламента е предвидена компетентност по потребителки договори, като съгласно  чл.17, ал.1, т. „б“ потребителски са и договорите сключени с лице-потребител, които се отнасят за заем, изплатим на вноски, или за всяка друга форма на кредит, предоставен за финансиране на продажба на стоки, какъвто е процесния случай. Чл.18 от Регламента предвижда,  че другата страна по потребителския договор може да предяви иск срещу потребителя само в съдилищата на държавата членка, където има местоживеене потребителят. Чл.26 от Регламента предвижда пророгация на тази специална компетентност, като се предвижда, че компетентен е и този съд на държава членка, пред който се яви ответникът. 

         Предвид цитираните горе разпоредби, за да се определи дали настоящото производство е международно подведомствено на Районен съд -Панагюрище, следва да се изследва въпроса къде се намира местоживеенето на ответника и дали той се е явил пред настоящия съд.  

         Съгласно разпоредбата на чл.62 от Регламента, за да се определи дали една страна има местоживеене в държава членка, чиито съдилища са сезирани по дело, съдът прилага вътрешното си право. При липсата на легална дефиниция за понятието „местоживеене“ в българското позитивно право, отговор се извлича от посоченото в Решение № 3 от 08.02.2001г. постановено по к.д. №16/2000 г.по описа на Конституционния съд на РБ „ ..живеенето е физическо състояние на едно лице. За да се свърже пребиваването на едно лице с определено място в смисъла на местоживеене, трябва да са налице още признаците на продължителност и трайност. Живеенето представлява именно фактическото пребиваване на определена територия за един относително продължителен период, в който лице трайно се е установило на тази територия. Признакът трайност характеризира връзката на лицето с това място чрез установяване на лични връзки (семейство, родители) или професионални връзки (месторабота)….“. В процесния случай съобщението, изпратено до ответницата е върнато с отбелязване (с посочване на източника на данните: Стефан Григоров, баща на ответницата), че ответницата  живее със семейството си  в Англия и от години не се е  прибирала, и по тази причина бащата отказва да получи съобщението. (Съобщение на л.37 в делото). Тук е мястото да се посочи, че връчителят е длъжностно лице, овластено да извърши и удостовери връчването. Разписката за извършеното връчване, подписана от връчителя е официален свидетелстващ документ, който доказва пълно връчване и всички обстоятелства, които имат значение за него, в който смисъл е и константата съдебна практика на ВКС. Предвид така даденото тълкуване на понятието „местоживеене“ и събраните по делото данни от връчителя, че ответницата живее в Англия, респ. не се е прибирала от години, следва да се направи изводът, че ответницата има местоживеене в Англия, доколкото същата  трайно се е установила на тази територия.

По отношение на обстоятелството дали ответницата се е явила пред съда следва да се посочи следното:

Практиката на ВКС приема, че за да е налице хипотезата на чл. 26 от Регламента, респ. да е налице изразено съгласие от ответника да се гледа делото пред съответния съд, следва ответникът да може да изрази такова становище, което на практика се случва едва след като ответника бъде уведомен от съда за предявения иск, което се извършва с връчване на препис от исковата молба. След това връчване с отговора по чл. 131 от ГПК или с  друг нарочен документ, ответникът може да направи изрично изявление за това дали приема компетентността на сезирания съд или да предприеме съответни действия, от които да бъде направен недвусмислен извод за това. Преди ответникът да бъде уведомен за предявения иск, обстоятелството дали той приема или не компетентността на сезирания съд не може да бъде прието за установено. В конкретния случай следва да се приеме, че на ответницата е връчен препис от исковата молба по аргумент на  чл. 47, ал. 5 ГПК, като в срока по чл. 131 ГПК същата не е представила отговор на исковата молба, респ. не се е явила пред настоящата съдебна инстанция, за да се приеме, че е налице хипотезата,  предвидена в посочената вече разпоредба на чл. 26 от Регламента. Следва да се посочи, че явяването пред съд (респ. подаването на отговор на исковата молба) от назначен особен представител по реда на чл. 47, ал. 6 ГПК не представлява явяване на ответника пред съда, тъй като такъв представител няма контакт с ответника и той не може да получи от него информацията, необходима за съзнателното приемане или оспорване на компетентността на съда, в който смисъл е решение на СЕС, Четвърти състав от 21.10.2015г. по дело C‑215/15 В И Г срещу И Д И, по повод преюдициално запитване от ВКС на Р. България.  Точно по тази причина съдът не е разпоредил назначаване на особен представител на разноски на ищеца.

         Чл. 28 от Регламента задължава съдът служебно да  прогласи, че не е компетентен, когато срещу ответник с местоживеене в друга държава членка е предявен иск в друга държава членка и той не се яви. Предвид гореизложеното съдът приема, че не е международно компетентен да разгледа настоящото производство, доколкото същото произтича от потребителски договор, като потребителят има местоживеене в друга държава, и същият не се е явил пред настоящия съд. Ето защо производството следва да бъде прекратено, а издадените заповеди за изпълнение на парично задължение обезсилени.  

Мотивиран от горното, съдът

О П Р Е Д Е Л И :

ПРОГЛАСЯВА, че не е компетентен да разгледа и реши спора между „БНП Париба Пърсънъл Файненс ” СА с адрес на управление във Франция, дейставащ чрез „БНП Париба Пърсънъл Файненс ” СА клон България, и М.С.Г. с ЕГН: ********** за установяване съществуването на парично вземане на ищцовото дружество по силата на  договор за потребителски кредит CRЕХ-14407250 от 13.01.2017 г., сключен между страните, за което вземане са били издадени от Районен съд-Панагюрище заповеди №№ 27/05.02.2020 г. и 170/23.06.2020 г.  за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК.

         ПРЕКРАТЯВА производството по гр. дело № 740 по описа за 2020 г. на Районен съд-Панагюрище, поради неподведомственост на спора на съдилищата в Р.България.

         ОБЕЗСИЛВА заповеди за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК №№ 27/05.02.2020 г. и 170/23.06.2020 г.  по частно гражданско  дело № 54 по описа за 2020 г. по описа на Районен съд-Панагюрище.

         Препис от определението да се изпрати на ищеца.

         Определението подлежи на обжалване в едноседмичен срок от съобщаването му на ищеца пред Окръжен съд-Пазарджик, с частна жалба.

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: