РЕШЕНИЕ№

 

гр. Пазарджик, 13.08.2020 г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

РАЙОНЕН СЪД - ПАЗАРДЖИК, наказателен състав, в публично заседание на девети юли две хиляди и двадесета година, в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛИ КАМЕНОВА

         

при секретаря Ива Ч., като разгледа докладваното от съдия Е. Каменова АНД № 12 по описа за 2020 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.

Образувано е по жалба от И.А.Д., ЕГН: **********,***, против Наказателно постановление № 2019-1818-01-1778, издадено на 25.07.2019 г. от началник – сектор в РУ – Пазарджик при ОДМВР - Пазарджик, с което на същата за нарушение на чл. 64, ал. 4 във вр. с ал. 2 във вр. с ал. 1 от ЗМВР, на основание чл. 257, ал. 1 от ЗМВР е наложено наказание "глоба" в размер на 500 лв.;

С подадената жалба се атакува наказателното постановление като необосновано и незаконосъобразно с искане за неговата отмяна. В съдебно заседание жалбоподателката чрез процесуалния си представител - адв. Л.Б. излага доводи за отмяна на НП.

Административнонаказващият орган /АНО/ - ОДМВР – Пазарджик не изпраща представител.

Съдът, след като взе предвид изложеното в жалбата и след като анализира събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното от фактическа и правна страна:

Жалбата е подадена в преклузивния 7 - дневен срок за обжалване, изхожда от надлежна страна и е насочена срещу подлежащ на обжалване акт, поради което се явява процесуално допустима. Разгледана по същество, същата е основателна.

От фактическа страна съдът установи следното:

Жалбоподателката И.Д. и М.Д. ***, като от години се намират във влошени отношения и често възникват конфликти между тях, за решаването на които редовно се обръщат към полицията.

На 06.07.2019 г. районния инспектор - св. М.Т. бил уведомен, че между двете отново възникнал конфликт пред ракиджийницата в с. Ч...  След като взел обяснения от двете жени, без да изслушва други свидетели, свид. Т. приел, че между двете е възникнал скандал, въпреки неговите устни предупреждения, отправяни през 2018 г. и 2019 г. към жалбоподателката да не влиза в пререкания с М.Д.. По тази причина свид. Т. съставил настоящия акт против жалбоподателката за това, че „на 06.07.2019 г., около 10.00 часа, в с. Черногорово, обл. Пазарджик, пред ракиджийницата на селото, след като през 20181 г. и 2019 г. на Д. й е било многократно разпореждано устно да не влиза в пререкания и да не се саморазправя с М.Д. ***, при отново възникнал скандал същата не е изпълнила отдадените й полицейски разпореждания от мл. инсп. М.Т. - в качеството му на полицейски орган, отдадено му в изпълнение на възложените му функции по охрана на обществения ред и превенция и е продължила да влиза в пререкания с Д.“, като е посочено, че по този начин е нарушила разпоредбата на чл.64, ал.4 във вр. с ал.2, във вр. с ал.1 от ЗМВР.

Актът е надлежно предявен, подписан и с връчен препис, а въз основа него -  издадено  обжалваното НП, с което на основание чл. 257, ал.1 от ЗМВР на жалбоподателката е наложена глоба в размер на 500 лева.

Основното възражение на пълномощника на жалбоподателката се заключва до това, че от събраните по делото доказателства не се установява да е осъществено нарушението, посочено от актосъставителя в АУАН-а, въз основа на който е издадено обжалваното НП. В жалбата е направено и съвсем бланкетно възражение за допуснати съществени процесуални нарушения, но такива не бяха констатирани от настоящата инстанция при дължимата служебна проверка.

При съставяне на акта за установяване на административно нарушение и издаване на атакуваното наказателно постановление са спазени изискванията, визирани в разпоредбите на чл. 42 и чл. 57 ЗАНН - дадено е подробно описание на обстоятелствата, при които е извършено нарушението, като са отразени надлежно и обективно времето, мястото и начина на извършване на нарушението. Актът е съставен от компетентно лице и в същия е дадена правилна правна квалификация на установеното нарушение. Не е налице и нарушение по съставянето му. Наказателното постановление е издадено от компетентен орган в кръга на неговата компетентност /съгласно приложената по делото оправомощителна заповед/ и в предвидената от закона форма.

По отношение на възражението за недоказаност на вмененото нарушение, съдът намира, че същото е основателно, доколкото при проведеното съдебно следствие в действителност не се установи по безспорен и категоричен начин на посочената в акта дата жалбоподателката да е влезла в пререкания със свид. М.Д., след като е била многократно устно предупреждавана от полицейски орган да не влиза в пререкания и да не се саморазправя.

Установи се от показанията на самия актосъставител, че същият не е свидетел на въпросния скандал между жалб. Д. и свид. Д.,***.07.2019 г. пред ракиджийницата в с. Черногорово, а е разбрал за него от двете жени, като за изясняване на възникналия конфликт свидетелят призна, че не е снемал обяснения от други лица, освен от Д. и Д.. Свидетелят изясни, че между двете жени непрестанно възниквали скандали, по повод на които им издавал устни предупреждения. От показанията му се установи категорично единствено, че отношенията между двете жени са силно влошени, като в какво точно се е изразило посоченото от него в акта пререкание и дали действително е било налице такова не стана ясно.

От разпитания свидетел А.И., който на процесната дата се е намирал пред ракиджийницата на селото се установи, че т.нар. скандал или разправия по-скоро е бил между М.Д. и жена, посочена от него като Д..

От своя страна разпитана като свидетел по делото М.Д. заяви, че на процесната дата изобщо не се е карала с жалбоподателката. По думите на Д. свид. Т. наложил глоба по 500 лв. на нея и на жалбоподателката, без между двете да е имало скандал или разправия. 

Констатираните противоречия между установеното с акта и посоченото от свидетелите обстотятелство, че И.Д. не е влизала в пререкания с М.Д., не дава възможност на съда да приеме, че описаното в акта нарушение е осъществено. В тежест на административно-наказващия орган в настоящото производство е да докаже, че нарушението, за което е санкционирал жалбоподателката, в действителност е извършено от нея, като недоказването на нарушението води до отпадане на административно-наказателната отговорност на лицето.

В процесния случай и след анализа на свидетелските показания и приложените по делото писмени доказателства настоящият състав на съда приема за недоказано на посочената дата в АУАН – 06.07.2019 г. жалбоподателката И.Д. да е влезнала в пререкания с М.Д., поради което обжалваното наказателно постановление следва да бъде отменено като неправилно.  

Съобразно изхода на спора, на основание чл. 63, ал. 3 от ЗАНН право на разноски има жалбоподателката, като своевременно искане в тази насока е направено от нейния пълномощник.

От съдържанието на приложения по делото договор за правни услуги от 16.12.2019 г. се установява, че договореното адвокатско възнаграждение в размер на 400 лв. (четиристотин лева) жалбоподателката е заплатила в брой, поради което в полза на жалбоподателката следва да бъдат присъдени сторените от нея разноски за заплатено адвокатско възнаграждение в посочения по-горе размер.

Предвид изложеното ОДМВР – Пазарджик следва да бъде осъдена да заплати от бюджета си в полза на жалбоподателката посочените съдебни разноски в размер на 400 лв.

Мотивиран от изложеното и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН Районен съд - Пазарджик

 

РЕШИ:

 

ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 2019-1818-01-1778 от 25.07.2019 г. на началника сектор в РУ-Пазарджик при ОДМВР - Пазарджик,  с което на И.А.Д., ЕГН **********, с адрес ***0, на основание чл. 257, ал. 1 от ЗМВР е наложена глоба в размер на 500 лева.

ОСЪЖДА ОДМВР - Пазарджик да заплати на И.А.Д., ЕГН **********, сторените от нея разноски в размер на 400 лв. /четиристотин лева/.

 

Решението може да се обжалва пред Административен съд  - Пазарджик в 14 - дневен срок от съобщението за изготвянето му по реда на Глава ХІІ от АПК.

 

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: