О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
София, 01.11.2019 г.
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, ГРАЖДАНСКА КОЛЕГИЯ, І ГО, 3-ти с-в, в закрито заседание на първи
ноември през две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОГДАНА ЖЕЛЯВСКА
ЧЛЕНОВЕ: ЕВГЕНИ ГЕОРГИЕВ
ЕКАТЕРИНА
СТОЕВА
като разгледа докладваното от съдия Желявска ч.гр.д. № 8874 по описа за 2019 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 435 и сл. от ГПК.
Образувано е по жалба на З. „Б.И.“ АД,
ЕИК *****срещу Постановление за разноски от 17.06.2019 г. по изп.дело № 20199200400512 по описа на ЧСИ Й.М., с което е оставено
без уважение възражението на жалбоподателя за намаляване размера на разноските
за адвокатско възнаграждение.
Частният
жалбоподател излага, че определеното адвокатско възнаграждение е
прекомерно, тъй като делото не се отличава с фактическа и правна сложност и
единственото действие на процесуалния представител на взискателя
е депозиране на молба за образуване на изп.дело,
поради което моли възнаграждението да бъде намалено до размер на сумата от 200
лв. Претендира разноски, в това число и адвокатски хонорар.
Взискателите по изпълнителното
дело, чрез процесуалният им представител адв. С.Ч.,
считат жалбата за неоснователна с подробно изложени съображения по същество. Молят
съда да отхвърли искането на длъжника по чл. 78, ал. 5 ГПК, като неоснователно.
В приложените
по делото мотиви по реда на чл. 436, ал. 3 от ГПК са изложени съображения
за неоснователност на частната жалба, като се твърди, че разноските са доказани
по размер и основание и същите са дължими. В тази връзка, моли съда да остави
без уважение подадената жалба и да потвърди извършените действия по
изпълнителното дело.
Софийски
градски съд след като се запозна с доводите, изложени в частната жалба и
доказателствата по делото, намира следното:
Производството по изпълнително дело № 20199200400512 на
ЧСИ Й.М., с рег. № 920 е образувано по молба на А. М. А., М. М. А., А. М. Б., З. М. М., И. М. И., Б. М. А., Д. Х. М., Г. Х. М.,
Д. Х. М., Д. Х. М. и Г. Х. М. – като взискатели, срещу
З. „Б.И.“ АД – като длъжник, въз основа на изпълнителен лист от 21.05.2019 г.
по гр.д. № 4344/2018 г. на САС, ГК, 2 с-в за сумата от 48 000 лв. – представляваща
обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на Х.М.А., настъпила вследствие
на ПТП от 05.12.2015 г., плюс законната лихва от 05.12.2015 г. до окончателното
плащане.
Към молбата за образуване на изпълнителното дело са
приложени договори за правна защита и съдействие, от които е видно, че всеки
един от взискателите е заплатил в брой сумата от 616
лв. с ДДС – адвокатско възнаграждение за оказване на правна защита и
съдействие.
В изпратената до длъжника Покана за доброволно изпълнение
от 07.06.2019 г., в която е обективирано и
постановлението за разноски е посочено, че задължението по изпълнителното е в
размер на следните суми: 48 000 лв. – главница, 17 256,47 лв. – законна
лихва за периода 05.12.2015 г. – 21.06.2019 г. и 6 776 лв. – разноски по изп.дело, 5 001,76 лв. такси по Тарифата към ЗЧСИ,
дължими към 21.06.2019 г.
На 13.06.2019 г. от длъжника З. „Б.И.“ АД е подадена молба
по изпълнително дело № 20199200400512 до ЧСИ Й.М. за намаляване на разноските
за адвокатското възнаграждение.
С Постановление за разноски от 17.06.2019 г. ЧСИ Й.М. е
уведомила длъжника, че оставя възражението му без уважение.
На 27.06.2019 г. длъжникът по изпълнителното дело е подал
жалба с вх. № 03331 – основание за образуване на производството по настоящото
дело.
При така
установената фактическа обстановка, съдът достигна до следните правни изводи:
Жалбата е подадена в срока по чл. 436, ал. 1 ГПК, от
надлежна страна и срещу акт, подлежащ на инстанционен
контрол, с оглед разпоредбата на чл. 435, ал. 2 ГПК, поради което съдът намира,
че същата е процесуално допустима и
следва да бъде разгледана по същество.
Въпросът за съдебните разноски в изпълнителното
производство е свързан с общия принцип на отговорността за разноски, която е
уредена в общата част на ГПК, като в чл. 79 от ГПК е регламентирано от кого се
понася тази отговорност в изпълнителното производство. Поради това и правната
възможност за намаляване на адвокатското възнаграждение поради прекомерност на
основание чл. 78, ал. 5 от ГПК е приложима не само в исковото, но и в
изпълнителното производство. Длъжникът разполага с процесуалното право да
претендира пред съдебния изпълнител намаляване на разноските на взискателя поради прекомерност, а постановеният по това
искане акт на съдебния изпълнител подлежи на обжалване пред съда.
По отношение на направеното възражение за прекомерност на
адвокатското възнаграждение, съдът намира следното:
Съобразно правилата установени в Закона за адвокатурата
страните могат свободно да определят размера на адвокатското възнаграждение. В
същото време законът не допуска безпределно да се натоварва осъдената страна с
разноските за адвокатско възнаграждение, които е направила другата страна,
поради което същите могат да бъдат намалени поради прекомерност на основание
чл. 78, ал. 5 от ГПК. Сезиран с такова искане, съдът е длъжен да прецени налице
ли са предвидените чл. 10 от Наредбата действия от страна на процесуалния
представител, както и има ли такава фактическа и/или правна сложност на делото,
която да обуславя присъждането на уговореното адвокатско възнаграждение в
тежест на страната, която е осъдена. Ако прецени, че такава не е налице, може
да намали уговореното възнаграждение като в този случай е ограничен от
минималния установен размер на това възнаграждение. Ограничението на пар. 2 от ДР не обвързва съда съобразно ТР № 6 от
06.11.2013 г. по ТД № 6/2012 г. на ОСГТ на ВКС.
От представените по делото доказателства е видно, че
изпълнителното дело е образувано по молба на взискателите,
чрез процесуалния им представител адв. С.Ч.. Пред вид
изложеното и на основание чл. 10, т. 1 и
т. 2 от Наредбата взискателите имат право на
разноски за процесуално представителство както за образуване на изпълнителното
производство, така и за извършване на действия с цел удовлетворяване на парични
вземания. От представените договори за правна защита и съдействие се установи,
че договореното и заплатено адвокатско възнаграждение е в общ размер на 6 776
лв., но следва да се вземе предвид, че във връзка с него е направено възражение
за прекомерност на основание чл. 78, ал.5 от ГПК, както и че съдебния
изпълнител е отказал да намали същото.
Съобразно разпоредбата на чл. 10, т. 1 от Наредбата за
определяне на минималните размери на адвокатското възнаграждение за
образуването на изпълнителното производство, адвокатското възнаграждение е в
минимален размер от 200 лв. Според
настоящия съдебен състав, в конкретния случай се касае само до възнаграждение
по чл. 10, т. 1, тъй като от представените материали по изпълнителното дело е
видно, че единственото процесуално действие, извършено от пълномощника на взискателя е депозиране на молба за образуване на
изпълнително производство и посочване на конкретен изпълнителен способ. От
същите не се установи от процесуалния представител да са извършвани никакви
други действия, които да попадат в хипотезата на чл. 10, т. 2 от Наредбата, а
именно – водене на изпълнително дело и извършване на действия с цел
удовлетворяване на парични вземания, поради което съдът намира, че не му се
следва възнаграждение за тях. В тази връзка и при съобразяване на
обстоятелството, че изпълнителното дело не се откроява с фактическа и/или
правна сложност, като участието на процесуалния представител е било само при
неговото образуване, съдът намира, че определеното от ЧСИ Моллова
възнаграждение за адвокатско възнаграждение следва да се намали до 200 лв.
По разноските:
Предмет на съдебен контрол в настоящето производство е
наличието на потестативното право на жалбоподателя да
се постанови отмяна на действията на ЧСИ, а за решаването му съдът следва да
прецени законосъобразността на тези действия, което се явява преюдициален въпрос. Субект на отговорността за
обезщетяване на причинените от тези действия вреди (в т. ч. разходи за
обжалването им по реда на чл. 435 ГПК), е съдебният изпълнител. Той обаче не е
страна в съдебното производство по обжалване на действията и актовете му,
поради което и общият ред за присъждане на разноски, предвиден в чл. 78 и чл.
81 ГПК в случая е неприложим. Процесуалният способ за защита на страната,
сторила разноски и имаща право на такива, е общият исков ред- чрез предявяване
на иск по чл. 441 ГПК вр. чл. 74 ЗЧСИ за
възстановяване на вредите, причинени от незаконосъобразни действия и актове на
съдебния изпълнител. Предвид изложеното в това производство не се разпределят
разноски за страните.
Водим от горното, съдът
О П Р Е Д Е Л
И:
ОТМЕНЯ Постановление
за разноски от 17.06.2019 г. по изпълнително дело № 20199200400512 по описа на
ЧСИ Й.М., с рег. № 920 КЧСИ, с район на действие СГС, с което е отказано
намаляване размера на определените разноски за адвокатско възнаграждение и
вместо това ПОСТАНОВЯВА:
НАМАЛЯВА до
размера от 200 лв. възнаграждението за адвокат на взискателите
А. М. А., М. М. А., А. М. Б., З. М. М., И. М. И., Б.
М. А., Д. Х. М., Г. Х. М., Д. Х. М., Д. Х. М. и Г. Х. М. по изп.дело
№ 20199200400512 по описа на ЧСИ Й.М., рег. № 920 КЧСИ.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно и не подлежи
на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.