РЕШЕНИЕ
гр.София,
03.01.2020 г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Гражданско
отделение, ІV-В състав в публичното заседание на седемнадесети май през две хиляди
и осемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Е.И.
ЧЛЕНОВЕ:
Зл.Чолева
В.Костадинов
при секретаря Ст.Калоферова в
присъствието на прокурора ..................... като разгледа докладваното от
съдията в.гр.дело N: 5 315 по описа за 2017 година и за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е по реда на
чл.258 – чл.273 от ГПК.
С решение, постановено на 02.03.2017
г. по гр.д.№ 53 753/2016 г. по описа на СРС, ГО, 62 състав е признато за
установено, че М.И.Б., ЕГН ********** дължи на Дирекция за национален
строителен контрол с адрес: гр.София, бул.”*******на основание чл.422 ГПК
сумата 3 530,50 лева, ведно със законната лихва от 23.11.2015 г. Със същия акт е прието за
изцяло неоснователно наведеното от ответницата възражение за съдебно прихващане
с вземане за причинени вреди.
Така постановеното съдебно решение
е обжалвано от ответницата М.И.Б., гр.София. Във въззивна
жалба се поддържа, че атакуваното решение е неправилно, постановено при
допуснати съществени процесуални нарушения, нарушения
на материалния закон и е необосновано. Сочи се, че СРС неправилно е очертал
релевантните в процеса фак-ти, вкл. като не е отчел направените в отговора
оспорвания; не е извършил преценка на съб-раните в
процеса доказателства с оглед приложимите материалноправни
разпоредби, които не е приложил точно, и че решението е немотивирано. Твърди се,
че този съд неправилно е приел, че искът е доказан по основание и размер, тъй
като ответницата била надлежно уве-домена, имала е
време да опразни имота и да го подготви
за събаряне и че законосъобразно е определена фирма, тъй като тези
изводи на съда не кореспондират с приетите по делото доказателства и не касаят
релевантни в процеса факти; че неправилно е прието, че искът не се оспорва по
размер, въпреки наличието на изрични оспорвания в тази насока в отговора на
исковата молба. Излагат се доводи, че във връзка с наведеното от нея възражение
за прих-ващане, което първоинстанционният
съд е приел за неоснователно без мотиви, като единст-вено
е счел и то в нарушение на закона, че пред ищеца не е стояло задължението да про-контролира опразнен ли е имотът, а такова задължение е установено
в чл.11, ал.1 от Наредба № 13/2001 г. за принудителното изпълнение на заповеди
за премахване на незаконни строе-жи или части от тях
от органите на Дирекция за национален строителен контрол. Релевират се съображения,
че в процеса не се е установило, че при извършеното принудително из-пълнение на процесните
заповеди са изпълнени задълженията на административния орган по чл.4, чл.5,
чл.7, чл.11 и чл.13 от цитираната наредба, във връзка с което са наведени конк-ретни доводи. Моли съда да отмени изцяло обжалваното решение.
Претендира присъждането на разноски по производството.
В срока по чл.263, ал.1 ГПК не е
подаден отговор на въззивната жалба от ищеца Ди-рекция за национален строителен контрол при МРРБ,
гр.София. В проведеното съдебно заседание на 17.05.2018 г. процесуалният
представител на същата е инвокирал становище, че жалбата
е неоснователна и като такава следва да бъде отхвърлена, а решението на СРС
като правилно и обосновано – да се остави в сила. До приключване на устните
състезания не е заявил искане за присъждане на разноски по делото. Представя
писмена защита.
Софийски градски съд, като
прецени доводите на страните и събраните по делото
доказателства съгласно
разпоредбите на чл.235, ал.2 ГПК и чл.269 ГПК, намира за устано-вено
следното:
Въззивната
жалба е процесуално допустимо – същата е подадена от легитимирана страна в производството, в срока по чл.259, ал.1 ГПК
срещу подлежащ на въззивно обжал-ване
съдебен акт.
Съгласно
нормата на чл.269 ГПК въззивният съд се произнася
служебно по валид-ността на решението, а по
допустимостта му – в обжалваната част, като по останалите въп-роси
той е ограничен от наведените в жалбите оплаквания, с изключение на случаите, ко-гато следва да приложи императивна материалноправна
норма, както и когато следи служеб-но за интереса на
някоя от страните – т.1 от Тълкувателно решение /ТР/ № 1/09.12.2013 г. по тълк.дело № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС.
При
извършената проверка настоящата инстанция намира, че атакуваното съдебно
решение е валидно и процесуално допустимо в обжалвана част, както и че
настоящият казус не попада в двете визирани изключения в ТР на ОСГТК на ВКС, поради
което въззивният съд следва да се произнесе по
правилността на решението по релевираните в жалбата
доводи.
Със заявление вх.№ 3082972/23.11.2015 г. Дирекция за национален строителен
конт-рол /ДНСК/ е заявила пред СРС искане за издаване
на заповед за изпълнение по чл.417 ГПК срещу М.И.Б., ЕГН
********** за сумата 3 530,50 лева – разходи за изпъл-нение на
влезли в сила и реализирани по принудителен ред заповеди № ДК-02-ПК-06/ 12.07. 2007
г. и № ДК-02-ПК-07/12.07.2007 г. на началника на РДНСК-Перник за премахване на
незаконни строежи: Жилищна сграда” и „Масивна плътна ограда”, находящи се в поземлен имот с пл.№ 534, местност
„Черешите”, с.Драгичево, Община Перник, с административен адрес: с.Драгичево,
ул.”Бор”, Община Перник.
На 26.11.2015 г. на Дирекция за национален строителен контрол е издадена
заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 ГПК по ч.гр.д.№ 72 131/2015 г. по описа на СРС, ГО, 62 състав срещу посоченото
лице за претендираната сума от 3 530,50 лева, ведно
със законната лихва, считано от 23.11.2015 г. до изплащане на взе-мането, като на заявителя са присъдени и направените в
заповедното производство разноски на стойност 370,61 лева.
На 09.08.2016 г. е депозирано възражение от длъжника М.И.Б. по чл. 414 ГПК, в което същата е оспорили дължимостта на вземането
по заповедта. В срока по чл. 415, ал.1 ГПК – на 17.09.2016 г. /по пощата/, ищецът
Дирекция за национален строителен контрол /ДНСК/ при МРРБ е предявил пред СРС
иск за установяване съществуването на вземането му срещу длъжника по издадената
заповед.
Съдът е сезиран с положителен установителен иск по реда на чл.422, ал.1 ГПК във връзка с
чл.415, ал.1 ГПК и чл.225, ал.6 ЗУТ за признаване със сила на присъдено нещо съ-ществуването на оспореното от длъжника
М.И.Б. вземане в размер на 3 530,50 лева,
представляващи извършени разходи по премахване на незаконни строежи по
принудителен ред, за което по реда на чл.417 ГПК е издадена заповед за
изпълнение на парично задължение. В тежест на ищеца е да установи в това
производство – в качеството му на кредитор, обстоятелствата, от които произтича
вземането му, както и неговата ликвидност, изискуемост и размер, а на ответника
– фактите, които изключват или погасяват това спорно право.
Съгласно разпоредбата на чл.225, ал.4 от
Закона за устройство на територията /ЗУТ/, ако заповедта за премахване на
незаконен строеж не се изпълни доброволно в определения в нея срок, тя се
изпълнява принудително от органите на ДНСК самостоятелно или съвместно с лица,
на които това е възложено от началника на дирекцията или упълномощено от него
длъжностно лице по ред, установен с наредба на министъра на регионалното
развитие и благоустройството. В изпълнение на изискванията на тази норма от
последния е издадена: Наредба № 13 от 23.07.2001 г. за принудителното
изпълнение на заповеди за премахване на незаконни строежи или части от тях от
органите на Дирекцията за национален строителен контрол, действаща към исковия
период.
В ал.5 на чл.225 ЗУТ е законодателят
е регламентирал, че въз основа на влязлата в сила заповед за премахване на
строежа и протокол за извършените разходи по премахването, се издава заповед за
незабавно изпълнение по реда на чл.418 ГПК, а в ал.6 на същия член е предвидено,
че принудителното премахване на незаконни строежи е за сметка на извърши-теля и
възложителя.
От представените в производството от страна на ищеца доказателства
безспорно се установява, че издадените от Началника на РДНСК-Перник заповеди №
ДК-02-ПК-06/12.07. 2007 г. и № ДК-02-ПК-07/12.07.2007 г. за премахване на
незаконни строежи: „Жилищна сгра-да” и „Масивна
плътна ограда”, находящи се в поземлен имот с пл.№
534, местност „Чере-шите”, с.Драгичево, община
Перник, с административен адрес: с.Драгичево, ул.”Бор”, общи-на Перник, с
възложител на строежите: М.И.Б., са влезли в сила, съответно на 29.05.2008 г. и
04.06.2008 г. – датите на постановените по адм.дело №
2675/2008 г. по описа на ВАС, Второ отделение решение № 6356/29.05.2008 г. и по
адм.дело № 2 674/2008 г. по описа на ВАС, Второ
отделение решение № 6656/04.06.2008 г. С визираните съдебни ак-тове
са оставени в сила постановените от Административен съд Перник решения: № 150/
28. 12.2007 г. по адм.дело № 206/2007 г. и решение №
95/20.12.2007 г. по адм.дело № 202/2007 г.,
образувани по подадени от ответницата М.И.Б. жалби срещу издадените заповеди за
премахване на процесните строежи. С тези съдебни
актове със сила на пресъдено нещо между страните по
спора е разрешен въпросът относно незаконността на процесните
строежи, предвид което този въпрос не може да бъде пререшаван в настоящото
производство и всички наведени от страна на жалбоподателката-ответница
доводи и възражения в тази насока, както и представените във връзка с тях
доказателства, не следва да се обсъждат.
С писма с изх.№ П-51/06-00-137 от
05.02.2010 г. и № П 51/06-00-022 от 08.01.2010 г. на ДНСК-Сектор Перник са
отправени покани до ответницата М.Б. в 14-дневен срок от получаването им
изпълни доброволно влезлите в сила заповеди № ДК-02-ПК-07/12. 07.2007 г.
и № ДК-02-ПК-06/12.07.2007 г. за премахване на незаконни строежи: „Масивна
плътна ограда” и „Жилищна сграда”, находящи се в
поземлен имот с пл.№ 534, местност „Черешите”, с.Драгичево, Община Перник и да
премахне незаконните строежи. Писмото-покана с изх.№ П
51/06-00-022 от 08.01.2010 г. е връчено на г-жа Б. с обратна разписка на
14.01.2010 г., а това с изх.№ П-51/06-00-137 от 05.02.2010 г. – при
условията на § 4, ал.2 от ДР на ЗУТ - чрез залепване на съобщение на незаконния
строеж на 04.03.2010 г. и поставяне на обявления в сградите на Община Перник и Кметството
в с.Драгичево, удостоверени с под-писите на две
длъжностни лица на дирекцията, поради това, че адресатът не е намерен на по-сочения
адрес в гр.София, съгласно данните от известие за доставяне с баркод ИД РS230002 FFN5.
Безспорно е в производството, че
в определения в поканите срок ответницата М.Б. не е изпълнила доброволно
заповедите за премахване на двата процесни незаконни
строежа.
Във връзка с предприетата
процедура за реализиране на заповедите по принудителен ред са
представени от ищеца съставените протоколи – приложение 1 към чл.4, ал.1 от Наред-ба № 13/2001 г. с №№ П-51/06-ІІІ от 02.02.2010 г. и П-51/06-V от 21.03.2010 г., приложение № 2 към
чл.5, ал.1 от Наредба № 13/2001 г. от 21.04.2010 г., сключените договори между
ДНСК и избрания изпълнител „Л.-2006” ООД с изх.№ № ФО-13-221 от 08.04.2011 г. и
ФО-13-220 от 08.04.2011 г., актовете за определяне на времето за премахване на
незаконните строежи с изх.№ ПК-2939-03-596/13.04.2011 г., ПК-2939-03-599/13.04.2011
г. и П51-06-00-469/15.04.2011 г., писма до ответницата с изх.№№
П51/06-00-192/2010 г. и П51/06-00-191/ 2010 г., протоколи - приложения № 3 към
чл.10, ал.1 от Наредба № 13/2001 г. от 03.05.2011 г. – с № П-51/06-Х и от
02.05.2011 г., протоколи - приложения № 4 към чл.13, ал.1 от Наредба № 13/2001
г. от 03.05.2011 г. – с № П-51/06-ХІ и от 02.05.2011 г., протокол 1 и 2 от
04.05. 2011 г. – приложение № 5 към чл.15, ал.1 от Наредба № 13/2001 г. за
определяне на извърше-ните разходи по премахването,
съответно в размери от 3 257,64 лева – относно жилищната сграда и 272,86
лева – относно масивната плътна ограда, фактури № **********/05.05.2011 г. и №
**********/05.05.2011 г. за същите суми и бюджетни
платежни нареждания на ДНСК от 22.06.2011 г. за тяхното изплащане, с които доказателства
е установено изпълнението на условията и реда за принудителното изпълнение на процесните влезли в сила заповеди по чл. 225, ал.1 ЗУТ,
регламентирани в нормативната уредба, както и размерът на направените разходи
по принудителното премахване, възлизащи в общ размер от 3 530,50 лева.
С писмо с изх.№ ПК-2939-07-917/19.08.2011
г., връчено на жалбоподателката М.Б. с обратна
разписка с баркод № ИД РS 1606006YNX I на 25.08.2011
г., последната е била поканена от ДНСК при МРРБ да заплати сумата от
3 530,50 лева, представляващи раз-ходите по
премахване на двата незаконни строежа в с.Драгичево, описани по-горе в реше-нието, в седмодневен срок от получаване на писмото,
като не е спорно в производството, че както в посочения срок, така и след това,
не е налице погасяване на визираната сума от стра-на
на ответницата по иска.
С
оглед горните обстоятелства съдебният състав на СГС приема, че в дадения казус
е налице кумулативната даденост на елементите от фактическия състав на заявения
по реда на чл.422, ал.1 ГПК във връзка с чл.415, ал.1 ГПК и чл.225,
ал.6 ЗУТ иск от ищеца за сумата 3 530,50 лева, съобразно
което последният се явява основателен и подлежи на уважаване.
Неоснователни са наведените от жалбоподателката
възражения, касаещи представе-ните актове по Наредба № 13/2001 г. за
принудителното изпълнение на заповеди за премах-ване
на незаконни строежи или части от тях от органите на Дирекция за национален
строите-лен контрол. Приложените от ищеца протоколи са официални свидетелстващи
документи, издадени от длъжностни лица в кръга на службата им по установените
форма и ред, със-тавени са в присъствието на
предвидените в цитираната наредба лица, с оглед на което доказателствената
тежест при тяхното оспорване се носи от ответницата-въззивник,
която до приключване на съдебното дирене пред СРС не е ангажирала никакви
доказателства, с които да обори верността и автентичността на тези актове. От
друга страна, официалният доку-мент, независимо от
това дали е свидетелстващ или диспозитивен, до
неговото оборване удостоверява достоверно спрямо всички с обвързваща доказателствена сила и датата и мяс-тото
на издаването му, посочени в него.
Неоснователни са и заявеното в
жалбата оплакване за липсата на изготвени коли-чествено-стойностни
сметки за извършените работи и че разноските касаят строежи, раз-лични от тези по процесните
заповеди. Както в ЗУТ, така и в Наредба № 13/23.07.2001 г. на министъра на
регионалното развитие и благоустройството, не е предвидено такова изисква-не. В
чл.225, ал.5 ЗУТ и чл.15, ал.2 от Наредбата е регламентирано, че за извършените
раз-ходи по премахването се съставя протокол, който
съгласно втората разпоредба се под-писва от представители на органите на ДНСК и
изпълнителя – приложение № 5, каквито протоколи в конкретния казус са изготвени
по отношение на всеки един от двата незаконни строежа. Съгласно съдържанието на
ангажираните документи във връзка с определените разходи, последните се отнасят
именно до двата незаконни строежа, находящи се в
поземлен имот с пл.№ 534, местност „Черешите“, с.Драгичево, Община
Перник.
Доводите
във връзка с процедурата по ЗОП, инвокирани с
отговора по чл.131, ал.1 ГПК, са общи и неподкрепени с доказателства. По-късно
наведените допълнителни и различни такива, без да са налице условията на чл.147 ГПК, попадат под преклузията на чл. 133 ГПК, съотв. чл.266, ал.1 ГПК, поради което не подлежат на
обсъждане. На същото осн-ование не следва да се
обсъждат и наведените за първи път във въззивната
жалба твърдения относно извършването на проверката по чл.4 и проучването по
чл.5 от Наредба №
13/23.07. 2001 г.
Предвид
обективирания извод относно основателността на заявения
иск по реда на чл.422, ал.1 ГПК, съдът следва да се произнесе по наведеното от М.Б.
възражение за съдебно прихващане за сумата 5 000,00 лева, представляваща
стойността на унищожената от ответника преместваема вградена
горивна камера – нейна собственост, при събарянето на процесната
жилищна сграда. Във връзка с установяване на предмета на възражението, по
искане на жалбоподателката-ответница е приета заверено
копие от поръчка № 65 от 20.03. 2008 г.; изслушана е съдебно-техническа
експертиза с вещо лице инж.Ж.Ж. със зада-чи, касаещи стойността на горивната камера и нейната преместваемост, и са събрани гласни доказателства –
показанията на свидетеля В.И.Б., брат на жалбоподателка-та.
От ангажираното писмено доказателство се установява, че на 20.03.2008 г. М.Б. е
възложила на ЕТ „С.” изпълнението и монтаж на горивна камера с частична обли-цовка от туфа, от БВК с бречка
Сардо на обща стойност 8 756,80 лева, като от обсъждания
документ е видно, че в него не е посочен срок и дата на приключване на
поръчката, както и адрес на монтажа, въпреки съществуването на такива графи, с
оглед на което от този акт не може да се изведе извод за наличието на някаква връзка
между предмета на поръчката и процесната жилищна
сграда – незаконен строеж.
Настоящата
съдебна инстанция не кредитира показанията на разпитания свидетел В.Б., касаещи
монтирането на визираната горивна камера /камина/ в къщата на сестра му М.Б. в с.Драгичево
и разрушаването на тази камина при принудителното събаряне на сградата като
незаконен строеж, тъй като намира, че близките му роднински отношения с жалбоподателката-ответница са се отразили на тяхната достоверност в тази
им част и са обусловили заинтересованост
на това лице от изхода на спора. За да обоснове изво-да
си съдът взе предвид и обстоятелствата, че показанията на г-нБ.в
тази им част проти-воречат на приети по делото
безспорни доказателства, както и на правилата на логиката и връзките между явленията. Съгласно удостоверените данните в приетия официален протокол
№ П-51/06-ХІ от 03.05.2011 г., необорени в процеса, строежът на незаконната
жилищна сграда, находяща се в поземлен имот № 534,
м.“Черешите“, с.Драгичево, ул.“Бор“, е бил пре-махнат
до кота „терен“, което изключва възможността да се определя
някакво обективно местонахождение на
вътрешни части на постройката и да се възприемат конкретни парчета от т.нар.“камина“,
както поддържа свидетелят. От друга страна: към сочения от г-н Б.момент на
монтиране на камината – м.август 2008 г., е налице влязло в сила решение на ВАС
от 29.05.2008 г., с което със сила на пресъдено нещо
между страните по спора са разрешени въпросите относно незаконността на строежа
на визираната къща и неговото премахване като такъв, предвид което да инсталираш
в тази подлежаща на събаряне сграда три месеца по-късно горивна камера на
значителна стойност и да я държиш в нея до крайния етап на принудителното
изпълнение е житейски неправдоподобно и нелогично. Това съждение на съдебния
състав се обосновава и на обстоятелството, че ответницата по иска е строителен
инженер и професионално е запозната с процедурата по премахване на незаконни
строежи и нейните последици, в рамките на която след влизане в сила на заповедите
по чл.255, ал.1 ЗУТ не е регламентиран ред за преустановяване на тяхното изпълнение,
както и на връчените актове на същата за доброволно изпълнение на тези заповеди,
първият от които от 2009 г.
Инвокираните твърдения по възражението във връзка с
монтирането на горивната камера в жилищната сграда в с.Драгичево и нейното
съществуване в последната към момен-та на принудителното
премахване на незаконния строеж не се установяват в случая и от приетото
заключение на съдебната експертиза, тъй като отразеното от вещото лице по тези
въпроси в експертизата се основава единствено на некредитираните гласни
доказателства - показания на свидетеля В.Б..
Съобразно изложеното въззивният
съд намира, че жалбоподателката-ответница не е
установила при условията на пълно и главно доказване с кредитираните в
производството доказателства наличието
на кумулативната даденост на фактите, на които същата основава възражението си
за съдебно прихващане в размер на сумата 5 000,00 лева, предвид което
последното се явява изцяло неоснователно и подлежи на отхвърляне, както
правилно е приел и първоинстанционният съд в обжалвания
акт, чието произнасяне по този въпрос импли-цитно се
съдържа в диспозитива на решението.
С
оглед приетото по инвокираното възражение за съдебно
прихващане, неоснова-телни се явяват и релевираните от М.Б. доводи във въззивната
жалба за допуснато нарушение на разпоредбата на чл.11 от Наредба №
13/23.07.2001 г. за принудителното изпъл-нение на
заповеди за премахване на незаконни строежи или части от тях от органите на Ди-рекцията за национален строителен контрол, тъй като в
кръга на приложното поле на тази норма са само случаите, когато при започване
на принудителното изпълнение в строежа се намира движимо имущество – хипотеза,
каквато в дадения казус не е налице.
Поради съвпадение на крайните
изводи на въззивната инстанция с тези на първоинс-танционния съд относно изхода от разглеждането на
спора, макар и по частично различни съображения, постановеното от СРС, ГО, 62
състав решение като правилно следва да бъде потвърдено.
При горния изход на делото на жалбоподателката не се дължат разноски за въззив-
ното производство на основание
чл.78, ал.1 ГПК. Такива не следва да се присъждат и на въз-зиваемата
страна по реда на чл.78, ал.3 във връзка с ал.8 от ГПК, тъй като от последната не
е налице заявено искане на визираното основание до приключване на устните
състезания пред настоящата инстанция.
Воден от горното, Съдът
Р Е
Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА постановеното на 02.03.2017 г. решение по гр.дело № 53
753/2016 г. по описа на СРС, ГО, 62 състав.
Решението е окончателно и не
подлежи на касационно обжалване на основание чл. 280, ал.3, пр.1 ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.