Р Е Ш Е Н И Е № 142
гр.Ямбол 13.01.2009 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Ямболски
Окръжен съд, втори въззивен наказателен състав
на 17 декември 2008 година
в
публично заседание в следния състав:
Председател:
П.Ж.
Членове: Г.К.
А.А.
Секретар: Ив.З.
Прокурор: Ж.И.
като разгледа докладваното от младши съдия А.
в.н.о.х.д. № 282 по описа за 2008 г. , за да
се произнесе взе в предвид следното:
Въззивното производство е образувано
по жалба на Ф.Н.Г. *** против
присъда № 74/18.07.2008 г., постановена по
н.о.х.д. № 245/2007 г. по описа на Елховски Районен съд / ЕРС /, с която въззивницата – подсъдима е призната за виновна в това, че на
05.12.2004 г. в гр.Елхово, в склад, находящ се в индустриалната зона на града,
действайки като извършител с цел да набави за себе си имотна облага, възбудила
и поддържала заблуждение у С.А.К. *** посредством отворен банков акредитив за
покупко – продажба на 5 000 т. зърно, в следствие на което К. й предал
134 640 кг. ечемик, които Г. следвало да заплати до 07.12.2004 г. по цена
от 0.18 лв. на килограм, като в последствие подсъдимата продала зърното не на
кредитора по договора, обезпечен с акредитива и не заплатила на С.К.
договорената помежду им сума, с която сума причинила на последния имотна вреда
в размер от 22 000 лв., като деянието
е извършено повторно и не съставлява маловажен случай и причинената с
него имотна вреда е в големи размери, поради което на основание чл. 210 ал.1 т.4 и т.5 НК вр. чл.209 НК вр.
чл.28 ал.1 НК и чл.55 ал.1 т.1 НК е осъдена на десет месеца лишаване от
свобода, чието изтърпяване на основание чл.66 ал.1 НК е отложено за изпитателен
срок от три години.
С обжалваната присъда е уважен предявеният от
С.К. срещу въззивницата – подсъдима иск с правно основание чл.45 ЗЗД за сумата от
22 000 лв. – обезщетение за причинените с деянието вреди, ведно със
законната лихва върху сумата, считано от 05.12.2004 г. до окончателното й
изплащане, както и деловодните разноски, в полза на гражданския ищец и
държавата, съответно от 950 лв. и 143 лв., и държавна такса върху уважената
част от гражданския иск в размер на 880 лв.
Твърди се, че присъдата е неправилна и постановена при съществено
процесуално нарушение.
Излагат се доводи, че независимо от признанията на подсъдимата по реда на
чл.371 т.2 НПК, осъдителната присъда е неправилна, тъй като самопризнанията не
се подкрепят несъмнено от събраните на досъдебното производство доказателства.
Сочи се, че отношенията между подсъдимата и С.К., които са подведени в
обжалваната присъда под състав на престъпление, са чисти облигационни отношения
в хипотеза на неизпълнение на едната от престациите по тях.
Иска се отмяна на обжалвания първоинстанционен акт и признаване на Ф.Г. за
невинна по повдигнатото й обвинение, както и отхвърляне на гражданския иск,
който се явява неоснователен като последица от престъпление.
Въззиваемият С.К. не е депозирал писмено възражение против въззивната жалба
в законоустановения срок.
В съдебно заседание участващият по делото прокурор намира жалбата за неоснователна,
а обжалваната присъда за законосъобразна и обоснована, като пледира за потвърждаването
й.
Въззивницата Ф.Г., редовно призована, участва лично в съдебно заседание,
като поддържа изцяло жалбата и пледира за уважаване на исканията, направени в
нея.
Въззиваемият К., редовно призован, в съдебно заседание се явява лично и с
процесуален представител, като пледира за неоснователност на жалбата и иска
потвърждаване на присъдата на ЕРС, както и присъждане на деловодни разноски.
Ямболски Окръжен съд /ЯОС/, след като обсъди доводите
в жалбата и доказателствата по делото,
намира за установено от фактическа страна следното:
На 04.12.2004 г.
подсъдимата Г. се срещнала със свидетелите Николай Христов, Йордан Димитров и
Георги Загоров в заведение в гр.Ямбол.
На посочените лица се представила за търговец на зърно, като им казала,
че има сключен договор за продажба на голямо количество зърно, по който има
отворен банков акредитив.
По силата на този договор следвало да натовари 5 000 т. ечемик в
пристанище „Варна”, поради което търси да закупи ечемик от търговци или
производители в района.
В разговора Г. убеждавала двама от свидетелите /Христов и Загоров/ да и
сътрудничат при намирането на ечемик срещу комисионно възнаграждение.
Свидетелите поискали да видят споменатия акредитив, след което тя им
представила документите, които удостовелявали банковото обезпечение, а Загоров
и Христов отишли при свой познат, за да им удостовери истинността на документа.
Познатият на свидетелите им удостоверил истинността на акредитива, след
което те се съгласили да посредничат на Г. при изкупуването на ечемик срещу
комисионна.
Същият ден подсъдимата и двамата свидетели тръгнали да търсят ечемик за
изкупуване, като Христов и Загоров се сетили, че познават свидетеля С.К., който
бил земеделски производител от гр.Елхово.
На 04.12.2004 г. Ф.Г., придружена от Христов и Загоров посетили
гр.Елхово, където се срещнали със С.К..
Подсъдимата разговаряла с последния, като му се представила като
търговец на зърно и го уведомила, че в изпълнение на договор трябва да закупи
5 000 т. ечемик, за който договор има отворен банков акредитив като
обезпечение.
Уведомила К., че зърното й трябва спешно, за да го натовари в
пристанище „Варна”, тъй като ако не изпълнела това в най-кратки срокове я
грозяло заплащане на неустойки, като същевременно показала на свидетеля
документите, които следвало да удостоверяват акредитива.
С.К. казал на Г., че има около 130 т. ечемик за продан, като последната
му предложила да го купи на цена от по 0.15 лв. на килограм.
Свидетелят К. не се съгласил с предложената му цена и подсъдимата и
свидетелите си заминали.
По време на разговора К. дал
телефонния си номер на свидетеля Христов, който още същата вечер му се обадил и
го уведомил, че подсъдимата Г. е предложила нова цена от по 0.18 лв. на
килограм, след което свидетеля К. се съгласил да проведат нова среща.
На 05.12.2004 г. подсъдимата, придружена от Христов и Загоров, посетила
отново К. ***, като последният се съгласил да й продаде 134 640 кг.
ечемик.
Подсъдимата убедила свидетеля К., че на следващия ден, когато банката
работи, ще изтегли пари, за да му заплати ечемика, а свидетеля Загоров се
свързал по телефона със свидетеля Йордан Димитров, който следвало да осигури
транспорт за зърното.
Докато работниците в склада на С.К. товарили камионите с ечемик,
подсъдимата Г. ***, където посетили адвокат, при който Ф.Г. подписала запис на
заповед, по силата на който се задължила лично и като управител на „Фрина – Г”
ЕООД - гр.София за заплатят солидарно на С.К. или на негова заповед сумата от
22 000 лв., при падеж на менителничния ефект 07.12.2004 г. и място на
плащане : гр.Елхово, ул. „Александър Стамболийски”№ 59, ап.8.
Тъй като осигурените три камиона се оказали недостатъчни ечемика да
бъде натоварен, свидетелят Йордан Димитров посредством разговор по телефона със
свидетеля Георги Колев осигурил необходимите камиони.
В деня на товаренето Ф.Г. заявила на свидетеля Загоров, че на
пристанище „Варна” има голямо вълнение и там не може да се товари, като
помолила последния да потърси алтернативен пазар.
Загоров уведомил свидетеля Димитров за това, след което последният
отново се свързал със свидетеля Георги Колев, като го уведомил, че има 130-140
т зърно за продаване, без да уточнява чие е зърното и дали работи за себе си
или за друго лице.
Димитров попитал за цена и срок на плащане, като свидетеля Колев се
съгласил да закупи зърното и го уведомил, че зърното ще бъде платено след
депозирането му на пристанище „Бургас” и представяне на кантарни бележки,
удостоверяващи количеството на стоката.
Свидетелите се договорили зърното да бъде депозирано в порт „Бургас” за
сметка на „Бленд”ООД – гр.Нова Загора.
На 06.12.2004 г. свидетелят Димитров се обадил на свидетеля Колев, за
да си уговорят среща, на която да му представи кантарните бележки и да получи
цената на доставената стока, като се уговорили да се видят в барче в
с.Кукорево, обл.Ямбол.
Димитров, придружен от свидетелите Христов и Загоров и подсъдимата Г.
отишъл с лек автомобил до барчето в с.Кукорево, като влязъл в заведението сам,
а придружителите му останали да го изчакат в колата.
Йордан Димитров представил на Колев кантарните бележки, след което
последният му заплатил уговорената цена за 134 640 кг. ечемик от по 0.14
лв на килограм, като си удържал разноските за един от камионите, извършили
транспорта на стоката, който бил осигурил лично той.
Свидетелят Димитров получил от Колев сумата от 18 849.60 лв., за
което бил съставен разходен касов ордер, приложен към доказателствата по делото
на стр.4.
След като се качил в лекия автомобил, Йордан Димитров предал сумата на Г.,
като последната му дала 500 лв. за комисионно възнаграждение и 1300 лв. за
разходите за транспорта, осигурен от него.
На Загоров и Христов, като посредници при сключването на сделката, Ф.Г.
предала по 1000 лв. комисионно възнаграждение.
След като на 07.12.2004 г. подсъдимата не заплатила на свидетеля К.
сумата от 22 000 лв., последният започнал да й се обажда по телефона, като
на два-три пъти Г. заявила, че се намира в банката, от където тегли пари и
тръгва за Елхово.
В последствие му заявила, че е в затруднено материално положение и
предложила да се издължи в тор и гориво, като К. приел това предложение, но
изпълнение отново не последвало, а накрая Ф.Г. дори започнала да не отговаря на
телефонните обаждания на свидетеля.
След проведен разговор със шофьорите на камионите, на които било
натоварено зърното, С.К. установил, че зърното е било депозирано в порт
„Бургас”, а не във Варна.
Извършил проверка на пристанището, от която установил, че зърното е
било доставено за сметка на „Бленд”ООД-гр.Нова Загора, след което провел среща
с управителя на посоченото дружество, от където разбрал, че зърното е платено
на доставилите го лица.
Свидетелят К. отново се свързал посредством свидетеля Колев с Ф.Г., при
което тя го уверила, че на следващия ден ще му преведе по банков път сумата от
10 000 лв., но отново не изпълнила.
Към момента на постановяване на обжалваната присъда и към настоящия
момент подсъдимата Г. не е изплатила на свидетеля К. дължимата сума.
Видно от справка в „Уни Кредит Булбанк” – гр.София, банков акредитив с
наредител „Агро Гранд – БГ”ООД – гр.София и бенефициент „Фрина – Г” ЕООД –
гр.София е бил открит с първоначален срок на валидност 26.11.2004 г., като
банката издател е извършила две промени и респективно валидността на акредитива
е била продължавана до 30.11.2004 г., а в последсвие до 25.12.2004 г.
По силата на последната промяна, извършена на 06.12.2004 г., банковият
акредитив към 05.12.2004 г. е бил действащо обезпечение, като същият е изтекъл
на 25.12.2004 г. неусвоен, а досието е било закрито.
От справка за съдимост на Ф.Н.Г. е видно, че с присъда от 27.04.2001
г., постановена по н.о.х.д. № 49/2000 г. по описа на РС – Берковица, влязла в
законна сила на 01.10.2000 г., подсъдимата Г. е осъдена за деяние по чл.209
ал.1 НК на две години лишаване от свобода, чието изтърпяване е било отложено за
срок от три години, а със споразумение от 14.06.2004 г. по н.о.х.д. № 972/2004
г. по описа на РС – Добрич на основание чл.316 НК вр. чл.309 ал.1 НК и чл.55
ал.1 т.2 б. „Б” НК е осъдена на глоба в размер на 300 лв.
Горната фактическа обстановка ЯОС приема за установена от признанията
на Ф.Г., дадени по реда на чл.371 т.2 НПК, свидетелските показания на
свидетелите С.К., Николай Христов, Георги Загоров, Йордан Димитров, Георги
Колев, дадени в хода на досъдебното производство, които съдът кредитира като
логични и безпротиворечиви и подкрепящи направените от Г. признания, както и от
приложените писмени доказателства – запис на заповед, разходен касов ордер от
06.12.2004 г., кантарни бележки №№№ 3 640; 3 636; 3 635 и
3 632, всички от 05.12.2004 г., факс – съобщение от 01.12.2004 г., договор
за покупко –продажба от 28.09.2004 г., писма и банкови писма в легализиран
превод, справка от „Уни Кредит Булбанк”, справка за съдимост на Ф.Г..
При така установената фактическа обстановка съдът
направи следните правни изводи:
Въззивната жалба е
процесуално допустима, тъй като е подадена в срока по чл.319 ал.1 от НПК и от
лице имащо право на жалба, срещу подлежащ на инстанционен контрол съдебен акт.
Разгледана по същество същата е неоснователна по следните съображения:
Подсъдимата Г. е осъществила от
обективна и субективна страна състава на престъпление по чл.210 ал.1 т.4 и т. 5 НК вр. чл.209 ал.1 НК, тъй като на 05.12.2004 г. в гр.Елхово, в склад, находящ се в
индустриалната зона на града, действайки като извършител с цел да набави за
себе си имотна облага е възбудила посредством отворен банков акредитив за
покупко – продажба на 5 000 т. зърно, а впоследствие и поддържала
заблуждение у С.А.К. ***, че желае да сключи договор за покупко – продажба на
134 640 кг. ечемик на стойност от по 0.18 лв. на килограм, в следствие на
което К. й предал посоченото количество ечемик, което Г. следвало да заплати до
07.12.2004 г., като в последствие подсъдимата продала зърното не на кредитора
по договора, обезпечен с акредитива и не заплатила на С.К. договорената помежду
им сума, с която сума причинила на последния имотна вреда в размер от
22 000 лв., като деянието е
извършено повторно и не съставлява маловажен случай, а също и причинената с
него имотна вреда е в големи размери.
Деянието е осъществено от обективна страна, тъй като е безспорно
установено, че в резултат на действията на подсъдимата Ф.Г., свидетелят С.К. се
е разпоредил със своя вещ, предавайки й владението на 134 640 кг. ечемик и
вследствие на това разпореждане за него е възникнала имотна вреда в размер на
себестойността на вещта – уговорената цена от 22 000 лв., която сума се
явява в големи размери, съобразно утвърдените в съдебната практика критерии за
преценка размера на вредните последици от престъпленията, а деянието е
извършено при условията на повторност, тъй като от изтърпяването на наказанието
по предходното осъждане на Г. с присъда от 27.04.2001 г., постановена
по н.о.х.д. № 49/2000 г. по описа на
РС – Берковица, влязла в законна сила на
01.10.2000 г. не е изминал
законоустановения петгодишен срок.
От субективна страна деянието е осъществено от въззивницата - подсъдима при
пряк умисъл и користна цел, като същата е предвиждала общественоопасния
характер на деянието и последиците му и е целяла тяхното настъпване с оглед
реализирането на имотна облага.
От събраните доказателства се установи, че Г. e възбудила заблуждение у К.,
че ще му плати цената срещу продажбата на зърното, като се е представила за
търговец на зърно и е декларирала намеренията си чрез представяне на документи,
удостоверяващи наличието на сключен от нея договор за продажба на зърно и
действащ банков акредитив към този договор, както и е поела менителнично задължение, като
обезпечение за задължението за плащане на цената на зърното.
Тези й действия са мотивирали последният да се разпореди със своя вещ, като
Г. е предвиждала, че в патримониума на К. ще настъпи вреда в размер на
стойността на ечемика и е целяла настъпването на тази вреда.
От действията на въззивницата - подсъдима съдът прави извод, че не е имала
намерение реално да сключи една гражданско - правна сделка и да плати цената за
придобитото от нея зърно, тъй като :
На първо място подсъдимата е твърдяла, че търси да купи голямо количество
зърно за кратко време, а същевременно е потърсила услугите на непознати за нея
контрахенти в лицето на свидетелите Загоров и Христов, които да й съдействат
при намиране и закупуване на зърното, при твърдения от нейна страна да познава
и други търговци от региона.
На следващо място същото твърдение е в разрез и с обстоятелствата, че Ф.Г.
не е разполагала с никакви парични средства за заплащане на закупената от нея
стока или поне за реално обезпечаване на поеманите от нея парични задължения по
евентуалните договори.
Изводи за липсата на намерение у подсъдимата за договорно обвързване въззивният
съд прави и от действията й при препродажбата на придобитото от С.К. зърно и по
– специално при реализирането на заместваща облага в по-нисък размер от размера
на поетата към К. парична престация, чрез продажбата на ечемика за 0.14 лв. на
килограм при твърдяни затруднения за изпълнение на афишираните от подсъдимата
договорни отношения с „Агро Гранд – БГ”ООД – гр.София.
В тази връзка
аргумент за липсата на воля за облигация при закупуването на ечемика е и обстоятелството, че Г. е реализирала
някакъв доход от зърното на С.К., но не е направила опит да изпълни, макар и
частично своето задължение към него.
На следващо място следва да се отбележи, че чрез поддържането на
заблуждението у К., Ф.Г. отново е манифестирала първоначалното си намерение да
не поеме реално задължение за сключване на сделка, а да създаде заблуждение у
съконтрахента си, че желае да сключи сделка и поеме задължение за плащане на
парична сума по тази сделка.
Многократните обещания от страна на въззивницата – подсъдима за заплащане
на дължимата престация, дори и чрез заместваща облага, както и факта на
неиздължаване към настоящия момент дори и частично, при направените от Г.
изявления в пледоарията й пред настоящата инстанция, че към момента не се
занимава с търговия със зърно, но развива друг вид търговия, се преценят от
въззивния съд не само като доказателства за поддържането на заблуждението, в
което подсъдимата е въвела свидетеля К., но и като такива за първоначалната
липса на воля за сключване на гражданскоправна сделка.
По отношение на наказанието:
При индивидуализацията на наказанието първоинстанционният съд правилно е приложил
разпоредбата на чл.55 ал.1 НК, като е определил наказание под предвидения в
закона минимум при наличието на признанията на подсъдимата по реда на чл.371
т.2 НПК с превес към максимума.
Същевременно при обосноваване приложението на чл.66 ал.1 НК въззивният съд
намира, че ЕРС не е отчел в достатъчна
степен степента на обществена опасност на деянието,обстоятелствата при които то
е извършено, степента на обществена опасност на дееца,подбудите за извършването
му и степента на вредните последици.
Като отчита, че обект на посегателството са обществените отношения, гарантиращи
правото на собственост и широката разпространеност в обществото на деяния, застрашаващи
и увреждащи тези обществени отношения, както и сравнително високата степен на
обществена опасност на дееца, произтичаща от предходната престъпна деятелност
на Ф.Г., характеризираща се с основните типични белези на настоящото престъпно
деяние, а също и големия размер на причинените от настоящото деяние вредни
последици, ЯОС намира, че целите на наказанието, особено индивидуалната
превенция, не биха се изпълнили само с
факта на осъждането и последиците от него, но поради сезирането на въззивният
съд с жалба от подсъдимата Г. и законовата
забрана за влошаване положението на подсъдимия, то определеното от ЕРС
наказание при условията на чл.66 ал.1 НК следва да бъде споделено.
По отношение на гражданския
иск:
Доколкото съдбата на присъдата в гражданската й част е функция на присъдата
в наказателната част и предвид приетото от ЯОС за доказано престъпно деяние със
съответните страни – автор и пострадал, вид и размер на вредите и причинна
връзка между извършеното от автора деяние и причинените на пострадалия вреди,
то въззивният съд намира, че обезщетението в размер на 22 000 лв., ведно
със законната лихва върху сумата, считано от 05.12.2004 г. до окончателно
изплащане, е законосъобразно, обосновано и справедливо.
При този изход на делото основателна се явява претенцията на въззиваемия С.К.
за присъждане на разноски пред въззивната инстанция, като съобразно
представените доказателства – договор за правна помощ , същата следва да се
уважи за размера от 120 лв.
По изложените
мотиви ЯОС намира, че въззивната жалба следва да се остави без уважение, а обжалваното
първоинстанционна присъда следва да бъде потвърдена.
Водим от горното и на осн.чл.
334 т.6 НПК, вр.с чл. 338 НПК , Ямболски Окръжен съд,
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА присъда № 74/18.07.2008 г.,
постановена по н.о.х.д. № 245/2007 г. по описа на Елховски Районен съд.
ОСЪЖДА
Ф.Н.Г., ЕГН – **********,*** да
заплати на С.А.К. ***0 лв. /сто и двадесет лева/, съставляваща деловодни разноски
пред въззивната инстанция.
Решението
не подлежи на касационно обжалване и протестиране.
Председател:
Членове:1.
2.