Мотиви
към присъда № 3 / 08.01.2019 г., постановена по н.ч.х.д. № 81 / 2017 г. по
описа на Районен съд – гр. Костинброд
Я.М. Любомирова,
ЕГН ********** *** е подала частна жалба в Районен съд – гр. Своге срещу
А.Л.А., ЕГН ********** ***, в която твърди, че на 29.02.2016 г. около 22.30
часа, в с. Искрец, община Своге същият е причинил на Я.М. Любомирова, ЕГН ********** лека телесна повреда,
изразяваща се в причиняване на болка и страдание, без разстройство на здравето,
а именно : повърхностни наранявания на главата, множество кръвонасядания
охлузвания и отоци по главата, лицето, гърба и двата крака - престъпление по
чл. 130 ал. 2 от НК.
С присъда № 12 / 19.07.2016 г.
постановена по НЧХД № 83 / 2016 г. по описа на РС – гр. Своге, подсъдимият А.Л.А.,
ЕГН ********** е признат за виновен, като на основание чл. 78а ал. 1 от НК го е
освободил от наказателна отговорност и му е наложил „Глоба“ в размер на
1 000.00 / хиляда / лева. Осъдил е подсъдимият А.Л.А., ЕГН ********** да
заплати на Я.М. Любомирова, ЕГН ********** обезщетение за неимуществени
вреди в общ размер от 2 000.00 / две хиляди / лева.
С
решение от 27.02.2017 г. постановено по ВЧНД № 943 / 2016 г. по описа на
Софийски окръжен съд, съдът е отменил
присъда № 12 / 19.07.2016 г. постановена по НЧХД № 83 / 2016 г. по описа
на РС – гр. Своге и е върнал делото за ново разглеждане от друг състав.
С
определение от 08.03.2017 г. постановено по НЧХД № 54 / 2017 г. по описа на РС
– гр. Своге, съдия Бакалова си е направила отвод на основание чл. 29 ал. 2 от НПК и делото е докладвано на председателя на съда. Същият е изпратил делото на
ВКС за определяне на друг, еднакъв по степен съд, за разглеждането му.
С
определение № 28 / 29.03.2017 г. ВКС изпратил материалите по НЧХД № 54 / 2017
г. по описа на РС – гр. Своге за разглеждане от РС – гр. Костинброд.
Тъжителката Я.М. Любомирова, ЕГН ********** е подала срещу А.Л.А., ЕГН **********
тъжба, за това, че на 29.02.2016 г. около 22.30 часа, в с. Искрец, община Своге
същият е причинил на Я.М. Любомирова,
ЕГН ********** лека телесна повреда, изразяваща се в причиняване на
болка и страдание, без разстройство на здравето, а именно : повърхностни
наранявания на главата, множество кръвонасядания охлузвания и отоци по главата,
лицето, гърба и двата крака - престъпление по чл. 130 ал. 2 от НК. С тъжбата е
предявен и граждански иск за неимуществени вреди, разбит по пера : за причинени болки и страдания, претърпени
от нанесената телесна повреда и описани в приложеното съдебно медицинско –
6 000.00 / шест хиляди / лева, за психическия стрес и уплаха – 1 500.00
/ хиляда и петстотин / лева и за оронване авторитета на тъжителката в
обществото – 1 000.00 / хиляда / лева, т. е. в общ размер на 8 500.00
/ осем хиляди и петстотин / лева, ведно със законната лихва от датата на
причиняването им 29.02.2016 г. до окончателното изплащане.
В тъжбата / л. 5 от н.ч.х.д. № 83 / 2016
г. на РС – Своге / е посочено, че е предявен и граждански иск за имуществени
вреди за счупени и повредени движими вещи, а именно : Лаптоп Леново на стойност
980.00 лева, комплект спалня с четрикрилен гардероб – 680.00 лева, счупена
нощна лампа – 22.00 лева, счупен телефон Нокия – 200.00 лева, повреден
хладилник „Гореня“ на стойност 700.00 лева, поправка на повредени стени на
стойност 100.00 лева, таблет на стойност 300.00 лева, ведно със законната лихва
от датата на инцидента 29.02.2016 г. до окончателното изплащане.
С протокол от 04.09.2017 г. / л. 33 от
н.ч.х.д. № 81 / 2017 г. КРС / съдът е приел за съвместно разглеждане
предявеният от тъжителката граждански иск в общ размер на 8 500.00 лева,
представляващ обезщетение за неимуществени и имуществени вреди.
С молба вх. № 4278 / 12.10.2018 г. / л.
179 от настоящото дело / тъжителката е заявила, че оттегля иска за имуществени
вреди. В съдебно заседание на 08.01.2019 г. / л. 194 /, съдът е приел молбата и
е прекратил производството по отношение на иска за имуществени вреди, тъй като
тъжителката категорично заявява, че е предявила само иск за неимуществените
вреди в общ размер от 8 500.00 лева, който е разделен по пера.
В съдебно заседание частната тъжителка
се явява с упълномощеният от нея защитник – адв. С. – САК, която поддържа
подадената от доверителката й тъжба срещу подсъдимия. В хода на съдебното
заседание адв. С. е поискала от съда да приеме, че е извършено спрямо доверителката
й престъпление по чл. 130 ал. 2 от НК и моли съдът да признае подсъдимият А.Л.А.,
ЕГН ********** за виновен в извършването на деянието и уважи изцяло предявения
граждански иск.
Тъжителката се присъединява към казаното
от адв. С. – САК и също поддържа подадената тъжба, като подробно излага свойте
свъображения, като категорично заявява, че нейните наранявания са с по – голяма
степен и продължителност на болки и страдания. Същата моли съдът да постанови
присъда съгласно събраните доказателства.
Подсъдимият А.Л.А. дава обяснения, с които посочва, че е
съпричастен към посоченото в тъжбата деяние, като заявява, че не е извършвал
първоначално посегателство по отношение на тъжителката, а че той
е бил нападнат от тъжителката отзад. Твърди, че не той, а тъжителката му е
нанесла побой с няколко удара с метална тенджера по главата, че целият е бил в
кръв и е отишъл да потърси помощ при съседите в с. Искрец.
В последната си дума по реда на чл. 297 от НПК
моли да не му бъде налагано наказание.
В
съдебно заседание подсъдимият се явява с адв. П. – САК и адв. И. ***, които
след като излагат подробно доводите си считат, че в конкретния случай, от
всичките доказателства събрани по настоящото съдебно производство личи, че е
налице и следва да се приложи института на реторсията / и двамата сочат съдебна
практика /. Адв. П. се присъединява към казаното от нейния колега и моли съдът
да постанови оправдателна присъда за нейния подзащитен и да отхвърли предявения
от тъжителката граждански иск, ведно със законовите последици. Същата заявява,
че тъжителката не е успяла да докаже по безспорен и категоричен начин всички
елементи от състава на престъплението, както от обективна, така и от субективна
страна.
Съдът, след като прецени събраните по
делото гласни и писмени доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, приема
за установено следното от фактическа страна :
Подсъдимият А.Л.А., ЕГН ********** е
роден на *** г. в гр. Лом, българин, български гражданин. Същият е разведен,
неосъждан и с висше образование. Живее в гр. Велико Търново, ул. „Козлодуй” №
6, ет. 10, ап. 37.
Тъжителката и подсъдимият се познавали
от 2013 г., като се запознали по интернет. На 29.02.2016 г. около 21.30 - 22.30
часа тъжителката и подсъдимият се намирали в с. Искрец, ул. „Самоковска“,
където тъжителката притежавала къща / вила /. След като пристигнали тъжителката
започнала да приготвя вечеря, а подсъдимият отишъл да запали печката. По –
късно вечерта и двамата употребили алкохол. Когато
тръгнали да си лягат около 22.30 часа между страните започнал спор
относно финанси и относно срещи на тъжителката с клиент, който и подарил
бонбони и уиски. Подсъдимият отишъл до кухнята, за да си вземе портфейла, а
тъжителката извадила лаптопа, за да покаже какво е работила с клиента.
Подсъдимият не разбрал защо тъжителката Я.М. е извадила лаптопа и го затворил
силно / по твърдение на същата подсъдимият хвърлил лаптопа на земята и го
счупил /. В обясненията си подсъдимият заявява, че след като е затворил лаптопа
и е тръгнал да си вземе раницата е паднал един от кюнците на печката, може би
от вибрациите. А самата тъжителка твърди, че подсъдимият е съборил горящата на
дърва печка, с кюнците.
По този начин между тъжителката и подсъдимият
възникнало скарване, което по – късно прераснало в сбиване около 22.30 часа. Започнали
размяна на удари един на друг / тъжителката с тенджера по главата на
подсъдимия, а подсъдимият я блъскал в стените, в гардероба, където си ударила
главата и продължавала да се отбранява от него, като го драскала с нокти и го
удряла и с дръжките на тенджерата по краката /. След инцидента подсъдимият
излязъл навън и по негови твърдения е отишъл да търси помощ при съседите. Не е
имало свидетели очевидци, но съдът
счита, че се установява взаимно физическо съприкосновение и обидни изрази.
По време на съдебнто следствие, съдът
прие, че са налице две групи свидетели. От една страна свидетелите Т.С.И. и П.И.И.
/ л. 82 – 84 от делото / - служителите в РУ – Своге, които са посетили сигнала
на 29.02.2016 г. в с. Искрец. Съдът кредитира показанията на същите, които са
логични, последователни и подкрепени от събраните по делото доказателства. И
двамата свидетели са категорични, че и по жената и по мъжа е имало наранявания
и драскони, както и кръв, дори са им предложили да извикат бърза помощ, но
същите са отказали. Категорични са, че страните пред тях не са се карали, както
и че в къщата е било разхвърляно и хладилникът е бил на земята / те самите са го
вдигнали по молба на тъжителката /. В показанията и двамата свидетели заявяват,
че е имало печка, но дали е горяла или не, не си спомнят, не помнят същата да е
била съборена, не посочват да е имало изгаряне на пода пред печката. Взели са
показания от страните в къщата и не помнят да е било задимено. Никой от двамата
свидетели не посочва, че на пода е имало петно от изгаряне на печката. Да
действително тъжителката има и увреждания причинени от действието на висока
температура / изгаряния /, които са локализирани в областта на 3 и 4 – ти
пръсти на дясната ръка и на 2 и 4 – ти пръсти на лявата ръка / съгласно СМЕ /,
откъдето съдът приема, че същата е вдигнала само падналия топъл кюнец на
печката. Няма как да се вдигне цяла, топла печка само с няколко пръста от жена.
Другата група свидетели са свидетелите
на тъжителката – Иванка Тодорова Анева – Лазарова / л. 84 – 90 / и Емилия Кънчева Мариянска / л. 195 – 197 / и
свидетелят на подсъдимия Кирил Йорданов Копаранов / л. 90 – 93 /.
Съдът кредитира покзанията на свид.
Иванка Тодорова Анева – Лазарова, в частта, в която същата е полагала грижи за нараняванията
на тъжителката, както и в частта, когато същата заявява, че е посетила къщата в
с. Искрец няколко дни по – късно и сочи, че същата е била разхвърлена. Съдът
кредитира показанията и на другия свидетел на тъжителката, които кореспондират
с останалите събрани по делото доказателства, а именно Емилия Кънчева
Мариянска, който е видял тъжителката по – късно и също посочва нейните
наранявания / по китките, по лицето /. Същата описва и нейното психологическо
състояние.
Съдът кредитира показанията и на
свидетеля на подсъдимия Кирил Йорданов Копаранов, който е видял непосредствено
подсъдимия след инцидента и описва състоянието му така : „А. беше много зле.
Имаше одрасквания по носа, кръв по ризата и също така от лявата страна имаше
следи от удар в областта на главата, в слепоочието и скулите“. Същият също
заявява, че подсъдимият му е споделил, че вечерта е станало инцидент между него
и тъжителката и тя му нанесла няколко удара с тенджера по главата.
Съдът кредитира обясненията на подсъдимия,
тъй като се подкрепят от събраните по делото доказателства и не възприема
същите като негова защитна версия.
От приложеното като доказателство към
делото съдебномедицинско удостоверение № 136 / 2016 г. издадено от Д- р Георги
Гергов – съдебен лекар по клиника по съдебна медицина и деонтология при МБАЛ
„Александровска” ЕАД / л. 8 от н.ч.х.д. № 83 / 2016 г. на РС – Своге /,
издадено на другия ден след инцидента, е видно, че при прегледа на Я.М.
Любомирова се установило : повърхностни наранявания на главата, лицето, двете
ръце, гърба и двата крака, изгаряния по възглавничките на пръстите на двете
ръце.
От приложеното като доказателство към
делото съдебномедицинско удостоверение № 132 / 2016 г. издадено от Д- р Георги
Гергов – съдебен лекар по клиника по съдебна медицина и деонтология при МБАЛ
„Александровска” ЕАД / л. 29 - 30 от н.ч.х.д. № 83 / 2016 г. на РС – Своге /,
издадено на другия ден след инцидента, е видно, че при прегледа на А.Л.А. се
установило : отоци, кръвонасядания, охлузвания и повърхностни и дълбоки драскотини
по главата, шията, лицето, носа, двете ръце, гръдния кош, корема и долните
крайници.
Видно от заключението на назначената по
делото и приета от съда като обективно, компетентно и безпристрастно дадена
съдебно – медицинска експертиза / СМЕ / изготвена от вещото лице Д - р В.Т. /
л. 107 – 108 от настоящото дело /, която съдът кредитира изцяло е видно, че от
наличната медицинска документация се установява, че при Я.М. Любомирова са били
налице следните увреждания, които условно могат да бъдат разграничени в две
групи :
- Увреждания
причинени от действието на твърди, тъпи предмети : Охлузвания на косото по
допирателното действие на твърди, тъпи предмети, неравна кантактна повърхност,
локализирани в областта на главата заднотеменно и по лигавицата на долната
устна и кръвонасядания локализирани в областта на носа, лявата скулна област и
пред лявото ухо, в областта на дясното и ляво рамо, двете мишници и двете двете
бедра.
-
Увреждания причинени от действието на висока температура / изгаряния /, които
са локализирани в областта на 3 и 4 – ти пръсти на дясната ръка и на 2 и 4 – ти
пръсти на лявата ръка.
От
медицинска документация приложена по делото е видно, че при А.А. са били налице следните увреждания :
множествени охлузвания с линейна форма и кръвонасядания локализирани в областта
на главата, тялото, крайниците, гърдите, корема и поясната област. Същите са
причинила на пострадалия болка и страдание. Дължат се на действието по
допирателната на твърди, тъпоръбести предмети с ограничена контактна
повърхност, каквито са и човешките нокти.
Констатираните увреждания по вид,
характер, локализация и механизъм на получаване отговарят да са получени по
начина посочен в материалите по делото.
Съдът кредитира и изготвената по делото
съдебно – медицинска експертиза на д – р Йорданка Димитрова Златева / л. 159 –
166 от н.ч.х.д. № 83 / 2016 г. на РС – Своге /.
Съдът кредитира изготвената по делото
съдебно – техническа експертиза на в. л. инж. М.Н.К. / л. 137 – 167 от
настоящото дело / от заключението на която се установява, че не може да се
твърди, че посочената кореспонденция е цялостна и автентична. Не може да се
твърди и противното – че посочената кореспонденция не е цялостна и не е
автентична. Приложена е налична СМС кореспонденция между тъжителката Я.М.
Любомирова и подсъдимият А.Л.А..
Съдът кредитира представените по делото
от тъжителката писмени доказателства, с оглед изясняване на отношенията между
страните преди инцидента на 29.02.2016 г.
Съдът кредитира и представените и
приложените по н.ч.х.д. № 83 / 2016 г. по описа на РС – Своге писмени доказателства,
касаещи инцидента на 29.02.2016 г. / приети в съдебно заседание от 08.06.2016
г. / л. 109 /.
От приетата по делото справка за съдимост № 224 /
05.09.2017 г. е видно, че подсъдимият А.Л.А., ЕГН ********** е неосъждан.
Описаната фактическа обстановка се
установи по безспорен и категоричен начин от отчасти обясненията на подсъдимия,
отчасти от показанията на свидетелите : Т.С.И.,
П.И.И., Иванка Тодорова Анева – Лазарова, Емилия Кънчева Мариянска и Кирил Йорданов
Копаранов, заключенията по назначените СМЕ и СТЕ по отношение на частната
тъжителка и по отношение на подсъдимия, съдебномедицинско удостоверение № 136 /
2016 г. издадено от Д- р Георги Гергов – съдебен лекар по клиника по съдебна
медицина и деонтология при МБАЛ „Александровска” ЕАД, съдебномедицинско
удостоверение № 132 / 2016 г. издадено от Д- р Георги Гергов – съдебен лекар по
клиника по съдебна медицина и деонтология при МБАЛ „Александровска” ЕАД и др. като в своята съвкупност така
посочените доказателства са непротиворечиви, взаимнодопълващи се и не водят на
различни правни изводи.
Въз основа на горните писмени доказателства и описаните в тях увреждания,
съдът приема от обективна страна, че на 29.02.2016
г. около 22.30 часа, в с. Искрец, община Своге същият е причинил на Я.М.
Любомирова, ЕГН ********** лека телесна
повреда, изразяваща се в причиняване на болка и страдание, без разстройство на
здравето, а именно : повърхностни наранявания на главата, множество
кръвонасядания охлузвания и отоци по главата, лицето, гърба и двата крака -
престъпление по чл. 130 ал. 2 от НК.
От субективна
страна съдът прие, че деянието е осъществено при форма на вината пряк умисъл,
тъй като подсъдимият А.Л.А. е съзнавал общественоопасния характер на постъпката
си, / че ще причини увреждания на тъжителката /, предвиждал е настъпването на
общественоопасните последици, но въпреки това го е сторил.
Установи се
безспорно по делото обаче, че тъжителката и подсъдимия взаимно са си причинили
наранявания, като Я.М. Любомирова е причинила
следните на А.Л.А. : множествени
охлузвания с линейна форма и кръвонасядания локализирани в областта на главата,
тялото, крайниците, гърдите, корема и поясната област.
Т. е., това
деяние може да се оцени само като извършено в условията на реторсия / в тази насока и Постановление №12/29.XI. 1973 г. по н.
д. № 11/73 г., Пленум на ВС, постановления и тълкувателни решения на ВС на РБ
по нак. дела 1953 - 1990 г., СЮБ, 1992 г., стр. 19 /. Макар да призна подсъдимият
А.Л.А., ЕГН ********** за виновен по
повдигнатото му обвинение, съдът намира, че в случая е налице реторсия и в тази
насока съдебната практика е категорична – съществено законно изискване при
реторсията е взаимно причиняване на лека телесна повреда между две лица, а не фактически кой от двамата извършители
на това деяние пръв го е осъществил.
Съгласно съдебната практика / тълкувателно решение № 51 от 16.09.1989 г.,
по н. д. № 41 / 89 г., ОСНК / наказателният кодекс предвижда наказателна
отговорност за три вида телесни повреди - тежка, средна и лека.
Леките телесни
повреди по степен на увреждане са два вида - с разстройство на здравето - чл.
130 ал. 1 от НК и без разстройство на здравето – чл. 130 ал. 2 от НК. В т. 15 и
16 на Постановление N: 3/79 г. Пленумът на Върховния съд е дал тълкувание, с
което е обяснил обективните и субективни признаци на двата вида леки телесни
повреди. Разстройство на здравето по смисъла на ичл. 130 ал. 1 от НК има,
когато е налице леко увреждане анатомическата цялост на организма или тъканите,
както и леки изменения във физиологическите функции извън болката и
страданието. Лека телесна повреда без разстройство на здравето – чл. 130 ал. 2
от НК има, когато увреденият претърпява само болки или страдания, които се
изразяват в кратковременни телесни болки, предизвикани от посегателството върху
различни части на тялото.
Съгласно чл. 130 ал. 3 от НК ако „пострадалият е отвърнал веднага на дееца
със също такава телесна повреда, съдът може да освободи и двамата от наказание“.
В съдебната практика нееднакво се тълкува понятието "също такава телесна
повреда". Едни съдилища приемат, че реторсията се прилага и при различните
по степен леки телесни повреди. Други приемат противното, като считат, че
реторсия може да се приложи само когато са причинени еднакви по степен
увреждания.
Върховният
съд, общо събрание на наказателните колегии приема, че съдът може да приложи чл.
130 ал. 3 от НК и да освободи тези, които са си причинили само еднакви по
степен на увреждане телесни повреди, т. е., когато и двете телесни повреди са с
разстройство на здравето или и двете са без разстройство на здравето. Това е
така, защото в чл.
130 ал. 1 и 2 от НК законът предвижда два различни състава на престъпления,
макар и от един и същ вид - леките телесни повреди. Те имат различни обективни
и субективни признаци и за тях са предвидени различни наказания. Такъв извод
налага и граматическото тълкуване на чл. 130 ал. 3 от НК, в който се посочва,
че повредата, с която нападнатият е отговорил, трябва да бъде „такава“. Ако
законът имаше предвид каквато и да е лека телесна повреда независимо от нейния
вид, щеше да употреби множествено число или думата „такива“. За разлика от чл.
142 / отм. 8 от 1951 г., който предвиждаше, че „съдът може да освободи
подсъдимия от наказание или да накаже и двамата, ако пострадалият е отвърнал с
лека телесна повреда“ в чл. 130 ал. 3 от НК е предоставена възможност само за
освобождаването от наказание извършителите на леки телесни повреди, а не и
наказването им.
В конкретния
случай от кредитираните от съда доказателства, съдът категорично приема, че
подсъдимият А.Л.А. е причинил на Я.М.
Любомирова лека телесна повреда, изразяваща се в причиняване на болка и
страдание, без разстройство на здравето, а именно : повърхностни наранявания на
главата, множество кръвонасядания охлузвания и отоци по главата, лицето, гърба
и двата крака, както и че тъжителката Я.М. Любомирова е причинила на подсъдимия
А.Л.А. лека телесна повреда, изразяваща се в причиняване на
болка и страдание, без разстройство на здравето, а именно : множествени
охлузвания с линейна форма и кръвонасядания локализирани в областта на главата,
тялото, крайниците, гърдите, корема и поясната област.
Съдът намира,
че следва да приложи чл. 130 ал. 3 от НК, като освободи и подсъдимият А.Л.А. и
тъжителката Я.М. Любомирова от налагане на наказание, тъй като те
взаимно са си причинили еднакви по степен на увреждане телесни повреди - без
разстройство на здравето по чл. 130 ал. 2 от НК.
ПО ГРАЖДАНСКАТА ОТГОВОРНОСТ:
При предявен и приет за разглеждане в наказателния процес
граждански иск, съдът е длъжен да се произнесе по същество с присъдата в тази
част. Освобождаването от наказание не освобождава деликвента от гражданска
отговорност за вреди от непозволено увреждане по чл. 45 и сл. ЗЗД - всеки е
длъжен да поправи вредите, които виновно е причинил другиму. Тази отговорност
се поражда при наличността на причинна връзка между противоправното и виновно
поведение на подсъдимия А.Л.А. и настъпилите вреди за
тъжителя, което в процесния случай безспорно се установи от изложеното по - горе.
В случая, след като подсъдимият А.Л.А. е
признат за виновен в извършване на престъплението по чл. 130 ал. 2 от НК, което
е фактически основанието на иска, съдът намира, че този иск, с който
тъжителката Я.М. Любомирова
претендира обезщетение за претърпени неимуществени вреди в резултат на
гореописаното престъпление - за причинени
болки и страдания, претърпени от нанесената телесна повреда и описани в
приложеното съдебно медицинско – 6 000.00 / шест хиляди / лева, за
психическия стрес и уплаха – 1 500.00 / хиляда и петстотин / лева и за
оронване авторитета на тъжителката в обществото – 1 000.00 / хиляда /
лева, т. е. в общ размер на 8 500.00 / осем хиляди и петстотин / лева,
ведно със законната лихва от датата на причиняването им 29.02.2016 г. до
окончателното изплащане, доказан по основание. Съобразно установеното по делото, по
справедливост съдът присъди сумата от 1 500.00 / хиляда и петстотин / лева
- дължимо обезщетение, ведно със
законната лихва от датата на инкриминираното деяние – 29.02.2016 г. до
окончателното изплащане на сумата, като за горницата до общо
претендирания размер от 8 500.00 /
осем хиляди и петстотин / лева, отхвърли иска като недоказан.
Съдът е осъдил подсъдимият А.Л.А., ЕГН **********
да заплати на частния тъжител Я.М. Любомирова,
ЕГН ********** направените по делото разноски в размер на 1 700.00 лева –
адвокатско възнаграждение, 700.00 лева – възнаграждение за вещи лица и ДТ за
завеждане на дело – 12.00 лева.
На основание чл. 189 ал. 3 от НПК подсъдимият
А.Л.А., ЕГН ********** е осъден да заплати в полза на държавата и по сметка на
Районен съд – гр. Костинброд направените по делото разноски в размер на 60.00 / шестдесет / лева.
Водим от гореизложените мотиви, съдът
постанови присъдата си.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ :