Мотиви към присъда №88/17.05.2017г. по НОХД №1311/2016г., изготвени на 13.06.2017г.
РП- С. е внесла обвинителен акт против подсъдимия С.В.А.
за престъпление по чл.129, ал.1 от НК.
Пострадалият в съдебно заседание се явява лично и с упълномощен
повереник. Предявява против подсъдимия граждански иск в размер на 15000 лева за
причинените му неимуществени вреди, ведно със законната лихва, считано от
датата на увреждането до окончателното изплащане на сумата. Моли, да бъде
конституиран в качеството на частен обвинител и в качеството на граждански
ищец.
Съдът прецени, че предявения граждански иск не би
затруднил наказателния процес, поради което го прие за съвместно разглеждане и
конституира пострадалия в качеството на частен обвинител и в качеството на
граждански ищец.
В съдебно заседание представителят на РП- С. поддържа
обвинението като го счита за доказано по безспорен начин. Предлага налагане на
наказание „Лишаване от свобода” за срок от ЩЕСТ месеца, чието изпълнение да се
отложи за изпитателен срок от ТРИ години. Предлага да се уважи гражданския иск,
но не в размера, в който е предявен, тъй като е завишен.
Частният обвинител и граждански ищец в съдебно
заседание лично и чрез повереника си поддържа обвинението наред с прокурора и
моли съда да наложи наказанието предложено от прокурора. Моли да бъде уважен
изцяло предявения граждански иск.
В съдебно заседание подсъдимият, редовно призован се
явява лично и с упълномощен защитник. Не се признава за виновен. Дава обяснения
по повдигнатото обвинение. Пледира за оправдателна присъда. Алтернативно,
защитникът му предлага, ако бъде признат за виновен деянието да бъде
преквалифицирано по чл.132, ал.1, т.2 от НК и да се освободи подсъдимия от
наказателна отговорност на основание чл.78а от НК като му се наложи
административно наказание в минимален размер.
ОБСТОЯТЕЛСТВА ПО ДЕЛОТО:
От
събраните по делото доказателства, съдът прие за установена следната фактическа
обстановка:
На
31.12.2015г. бил сключен договор за извършване на работа чрез личен труд по
смисъла на ЗЗД между фирма „Фейт 2011” ЕООД- С. като възложител, чийто управител бил
св. Д.Д. и подс. С.А. като изпълнител. Договорът бил за „забавна програма,
рекламна дейност, поддържане на хигиена и извършване на подпомагащи дейности”
на фирмата „възложител”. В тази връзка на 31.12.2015г. срещу 01.01.2016г. подс.
А. се намирал в заведение „Стекино”, така наречения „Гръцки бар”, находящ се в
гр. С. в сграда на бул. „Хаджи Димитър” №14. Там той изпълнявал функции на „охрана”
в заведението. За това не бил съставен какъвто и да е документ регламентиращ
неговите права, задължения, място, време и начин за извършване на съответната
дейност, нито какво е трябвало да охранява.
На
01.01.2016г. около 05,30- 06,00 часа в заведението влезли пострадалия, св. П.П.
и неговите приятели, свидетелите Д.В. и Б.П., а малко след тях и св. Н.Д.. Те
били заедно, компания и се установили на един от баровете в заведението.
Поведението им създало впечатление, че са употребили алкохол. Поръчали си
питиета, които им били сервирани от персонала на заведението. Управителят на
търговското дружество, стопанисващо заведението забелязал св. Д.В., с когото
имало конфликти при предходни посещения на заведението. Поради тази причина той
извикал подс. А. и му казал да отиде при св. В. и да го помоли да напусне
заведението. Подс. А. отишъл при св. В. и му предал какво е казал управителя на
заведението. Св. В. отговорил, че са си поръчали питиета и че няма да създава
проблеми и ще си тръгне ако дойде полиция. Подсъдимият се отдръпнал към друга
част на заведението и малко след това чул, че докато В. и компанията се
установяват по местата си блъскат други клиенти и дори съборили част от питиетата.
Той предал това на св. Д., който му казал да отиде до св. В. и компанията му,
за да не направят проблем, а междувременно той щял да се обади в полицията.
Подсъдимият А. се върнал до мястото, където се намирали свидетелите В., П., П.
и Д. и между него и компанията на св. В. възникнало пререкание, което
прераснало във физически сблъсък. Четиримата посетители, пострадалият П. със
свидетелите В., П. и Д. започнали да блъскат и бутат подс. С.А.. Подс. А. се
опитал да ги изблъска извън заведението, но всичките посягали и го удряли.
Подс. А. не паднал и успял да избяга навън, при което пострадалият го
настигнал. След около минута навън излезли и останалите от групата на
пострадалия. С цел да се защити подс. А. извадил подареното му от приятелката му, св. Н.Д. декоративен нож- мачете.
Спречкването продължило във фоайето пред заведението, където подс. А. ударил с
него свидетелите П.П. и Д.В.. При нанесения удар спрямо пострадалия П.П. същият
е изпаднал в безсъзнателно състояние до степен на кома. Св. П. проверил да не
си е глътнал езика, но се оказало, че не е и той го обърнал на една страна за
да може да диша. Извикал на събралите се хора наоколо да дадат вода и някой
донесъл шише с вода, с което го напръскал. През цялото това време пострадалият П.
не реагирал на повикванията му по име. След няколко минути при едно от тези
повиквания успял да каже „добре съм”. Тогава вече св. П. го повдигнал да седне
на пода. Дал му да пие вода и с помощта на пристигналите полицейски служители
го завели до патрулния автомобил, но полицаите казали да изчакат, тъй като
идвала линейка. Качили го в линейката и той бил отведен в Центъра за спешна
медицинска помощ в гр. С. Подс. А. ***, където с протокол за доброволно
предаване предал декоративния нож- мачете.
По повод
на случилото се впоследствие в ОП- С. била подадена тъжба от пострадалия П.П. и
с постановление от 05.01.2016г. било възложено на РУ на МВР- Сливен
извършването на проверка. Въпреки това св. И.И. служител в Група за опазване на
обществения ред при РУ на МВР- С. без да му е възлагана работа по преписката
върнал на подс. А. декоративния нож- мачете според него срещу разписка, която
обаче не била приложена по делото. При разследването въпросният нож не бил
установен.
По делото
е изготвена съдебно- медицинска експертиза, от заключението на която е видно,
че в резултат на удара нанесен с тъпата част на ножа тип „мачете” от подсъдимия
на св. П. и последвалото падане на пострадалия е била причинена черепно- мозъчна
травма с наличие на две разкъсно- контузни рани в лявата тилно- теменна област
на главата с дължина съответно 5- 6 сантиметра на едната, разположена по-близко
до срединната линия на главата и 4- 5 сантиметра дължи на
другата. Травмата е протекла с пълна загуба на съзнанието до степен на кома за
сравнително продължителен период от време, поради което е довела до разстройство
на здравето временно опасно за живота на пострадалия П.П..
ДОКАЗАТЕЛСТВА
ПО ДЕЛОТО:
Горната
фактическа обстановка съдът прие за безспорно установена въз основа на
събраните по делото доказателства и доказателствени средства, взети в тяхната
съвкупност и поотделно като безпротиворечиви и относими към предмета на делото.
Съдът
кредитира изцяло показанията на разпитаните в хода на съдебното следствие
свидетели Д.Д., М.Я.- Д., Й.П., Р.Т., Н.Д. и З.М., тъй като същите са
безпротиворечиви, взаимно се допълват и са относими към предмета на делото.
Съдът
кредитира и показанията на И.А. дотолкова, доколкото той описва подробно
случилото се в самото заведение и какво впоследствие е видял след като е бил
ударен св. П. и действията на останалите до отвеждането му до пристигналата
линейка.
Съдът
кредитира и показанията на Р.А. и Р.В., тъй като те кореспондират помежду си, а
освен това и с показанията на свидетелите Д.Д., М.Д., Й.П., Р.Т., Н.Д. и З.М.
за случилото се в заведението по време на пристигането на групата на
пострадалия П.П.. Техните показания съдът кредитира изцяло, тъй като са
последователни, логични и както беше посочено кореспондират с показанията на
основната част от свидетели присъствали
в заведението.
Съдът
кредитира и показанията на св. Даниела Д., тъй като тя подробно описва какво е
било състоянието на пострадалия в Центъра за спешна медицинска помощ и как го е
завела до дома им, а впоследствие е бил приет на лечение в болница „Хаджи
Димитър”.
Съдът
кредитира частично показанията на свидетелите П.П., Д.В. и Н.Д., тъй като те не
кореспондират изцяло с показанията на описаните по- горе свидетели. Кредитира
техните показания дотолкова, доколкото от тях става ясно, че подс. А. е ударил
във фоайето с мачете пострадалия П.П.. В останалите части, с които твърдят, че
не са създавали проблеми в заведението, а единствено са имали пререкания с
подсъдимия А. съдът не кредитира, тъй като те противоречат на показанията на
останалите разпитани по делото свидетели, които по ясен и недвусмислен начин
описват случилото се в самото заведение.
Съдът не
кредитира в пълен обем и показанията на разпитания по време на досъдебното
производство и прочетени по реда на чл.281, ал.5, вр. ал.1, т.4 от НПК свидетел
Б.П.. Неговите показания кореспондират изцяло с показанията на свидетелите П.П.,
Д.В. и Н.Д., но както бе посочено по- горе показанията на тези свидетели не
кореспондират изцяло с показанията на останалите свидетели. Неговите показания
не следва да се кредитират в частта, с която той твърди, че хората от неговата
компания не са създавали проблеми в заведението, а само са се спречкали с
охраната на заведението, подс. А.. Видно е от показанията на останалите
разпитани свидетели, че това не е вярно, а те още с влизането си са създавали проблеми
на присъстващите посетители в заведението като са събаряли чаши с питиета,
телефони от масите, замервали са с бутилки подсъдимия, бутали са го, блъскали
са го, удряли са го и са го избутали в крайна сметка от заведението във
фоайето, където впоследствие е била нанесена телесната повреда на пострадалия.
Съдът кредитира и показанията на разпитаните
полицейски служители, свидетелите М.М., В.М., И.И. и В.С. дотолкова, доколкото
от тях става ясно какво са установили при посещение на заведението и
впоследствие в самото полицейско управление.
Съдът не кредитира показанията на св. Данаил Т., тъй
като те не кореспондират с показанията на всички разпитани по делото свидетели.
Съдът не кредитира в пълен обем и обясненията на
подсъдимия А., тъй като в по- голямата си част те кореспондират с показанията
на основната група свидетели, но в частта с която твърди, че пострадалият се е
подхлъзнал и си е ударил главата на стъпалата те противоречат на събраните по
делото доказателства. По несъмнен начин се установи, че удара който е нанесен в
тилно- теменната част на главата на пострадалия П. е от нож и няма как да се
получи от падане върху равна повърхност или върху ръб на стълбището.
Съдът
кредитира всички писмени доказателства, присъединени към доказателствения материал
по реда на чл.283 от НПК, тъй като същите са относими към предмета на делото и
не бяха оспорени от страните.
Съдът кредитира и заключението на вещото лице по изготвената
съдебно- медицинска експертиза, тъй като
същото не бе оспорено от страните, а съдът няма основание да се съмнява в добросъвестността и професионалната
компетентност на експерта.
Въз основа на така приетото за установено от
фактическа страна, съдът изведе следните ПРАВНИ ИЗВОДИ:
С деянието си подс. А. е осъществил от обективна и субективна
страна състава на престъпление по чл.132, ал.1, т.2, вр. чл.129, ал.1 от НК, затова
че на 01.01.2016г. в гр. С. причинил средна телесна повреда на П.И.П. с ЕГН **********,
изразяваща се в разстройство на здравето, временно опасно за живота на П.- черепно-
мозъчна травма, протекла с пълна загуба на съзнание до степен на кома за
сравнително продължителен период от време като деянието е извършено в състояние
на силно раздразнение предизвикано и от пострадалия с насилие и е било възможно
да настъпят тежки последици за подсъдимия. Деянието
подс. А. е извършил с пряк умисъл, тъй като е съзнавал общественоопасния му характер,
предвиждал е общественоопасните му последици и е искал настъпването им. Той е
разбирал, че като удари с декоративния нож- мачете по главата пострадалия П. може
да му причини черепно- мозъчна травма, вследствие на което той да изпадне в
безсъзнателно състояние до степен на кома, но въпреки това го е сторил и по
този начин пострадалият е изпаднал точно в такова състояние. Следва да се отбележи, че от събраните по
делото доказателства по несъмнен начин се установи, че подс. А. е действал в
състояние на силно раздразнение. Това раздразнение е било предизвикано от
действията на цялата компания на пострадалия П.. От събраните доказателства по
несъмнен начин се установи, че тези свидетели Б.П., Д.В., П.П. и Н.Д. още с
влизането си в заведение „Стекино” са подложили на тормоз всички посетители в
заведението. Видно е, че цялата свада е станала заради това, че собственика на
заведението е искал св. Д.В., който имал забрана да посещава заведението да го
напусне без да създава проблеми, но това не се е случило, а напротив той е
влязъл в пререкания с охраната на заведението, подс. А.. Той със своите приятели
Б.П., пострадалия П.П. и Н.Д. са започнали да блъскат, удрят с юмруци, да
замерват с бутилки подсъдимия, при което в един момент подс. А. се афектирал,
успял е да се отскубне от нападателите и да излезе във фоайето, където е бил
последван от пострадалия П.П.. В това фоайе се е случил инцидента, а именно
вследствие на това силно раздразнение подс. А. е ударил с въпросния нож- мачете
по главата пострадалия П.. Впоследствие е ударил с този нож и св. В., но за
него не е имало такива последствия, каквито са се случили с пострадалия П.,
който е изпаднал в безсъзнателно състояние до степен на кома.
Съдът не споделя твърденията на защитника на
подсъдимия, че не е доказано по несъмнен начин извършеното деяние от
подсъдимия, тъй като никой не бил видял удар с ножа по главата на пострадалия.
Съдът както посочи по- горе кредитира показанията на пострадалия П. в частта, с
която той твърди, че е видял как му нанася удара подс. А.. Не следва да се
споделят и твърденията на защитника на подсъдимия, че пострадалият се е
подхлъзнал, тъй като имало разлята вода във фоайето и се е ударил на ръба на
бордюра на стъпалата, тъй като това противоречи на заключението по изготвената
съдебно- медицинска експертиза. При разпита на вещото лице по недвусмислен
начин се установи, че тези наранявания
няма как да се получат от падане от собствен ръст от страна на пострадалия, а
са вследствие на удар точно от такъв предмет, а именно декоративния нож-
мачете. Както бе посочено по- горе обясненията на подсъдимия в тази част, с
която обяснява механизма на получаване на телесната повреда от страна на
пострадалия съдът не кредитира по същите причини. В тази част съдът не може да приеме за
достоверни обясненията на подс. А., защото те представляват негова защитна теза
и той с тях цели своето оневиняване. Ето защо съдът следва да приеме, че
подсъдимият А. е извършил деянието, за което е обвинен, но както бе посочено то
е извършено в състояние на силно раздразнение предизвикано от пострадалия и
въобще от цялата компания и то с насилие
като е било възможно да настъпят тежки последици за него.
Причини,
мотиви и условия за извършване на престъплението съдът намира в ниската правна
култура на подсъдимия А. и в незачитане от негова страна на телесната
неприкосновеност на околните.
Като смекчаващи
отговорността обстоятелства съдът отчете чистото съдебно минало на подсъдимия и
добрите му характеристични данни.
Съдът не
отчете отегчаващи отговорността му обстоятелства.
При
определяне вида и размера на наказанието, което следва да наложи на подсъдимия А.,
съдът се съобрази с принципите за законоустановеност и индивидуализация на
наказанията. Съдът прие, че са налице условията за прилагане разпоредбата на
чл.78а, ал.1 от НК, тъй като за престъплението по чл.132, ал.1, т.2 от НК е
предвидено наказание „Лишаване от свобода” до една година. Той не е осъждан на
лишаване от свобода и няма нанесени имуществени вреди от престъплението. Ето
защо съдът счете, че следва да освободи от наказателна отговорност на основание
чл.78а от НК подс. А. като с оглед постигане целите на специалната и
генералната превенция намира, че е най- подходящо административното наказание
„Глоба” да бъде в размер под средния предвиден в закона, а именно в размер на
2500 лева.
Съдът счете, че следва да бъде уважен частично предявения
граждански иск от пострадалия П.П., поради следните съображения:
Безспорно се доказа по делото, че той е предявен
своевременно. Доказа се, че на 01.01.2016г. пострадалият, св. П. е претърпял неимуществени
вреди, че тези вреди са настъпили вследствие противоправното поведение на подс.
А.. Доказа се по безспорен начин причинно- следствената връзка между деянието
на подсъдимия и телесната повреда причинена на пострадалия. По делото по
безспорен начин се установи, че точно вследствие на удара с декоративния
нож-мачете от подс. А.,*** главата се е стигнало до черепно- мозъчна травма,
вследствие на която пострадалият е изпаднал в безсъзнателно състояние до степен
на кома за сравнително продължителен период от време. Това е довело до
разстройство на здравето, временно опасно за живота на пострадалия П.. Доказа
се по несъмнен начин, че вследствие на нанесения му удар от подс. А.
пострадалият П. е търпял болки и страдания. От приложените по делото медицински
документи, приобщени по надлежния ред, както и от заключението на изготвената
съдебно- медицинска експертиза е видно колко време продължава възстановителния
период при нормалното протичане на оздравителните процеси. Съдът се съобрази с
всички тези обстоятелства, с характера, степента и интезитета на търпените
болки и страдания от гражданския ищец вследствие непозволеното увреждане,
причинено му от подсъдимия, както и с факта, че св. П. е допринесъл със своето
поведение заедно със своите приятели да се стигне до силно раздразнение на подс.
А., поради което съдът счита, че справедливата репарация следва да бъде определена
в размер на 3000 лева.
Съдът счете, че в останалата част следва да се отхвърли
предявения граждански иск до размера на претендираното обезщетение от 15000
лева като неоснователен и недоказан.
Върху главницата съдът следва да присъди и
претендираната от гражданския ищец законна лихва, считано от датата на
увреждането 01.01.2016г. до окончателното изплащане на сумата, тъй като при
непозволено увреждане, длъжникът изпада в забава от момента на деликта,
съгласно разпоредбата на чл.84, ал.3 от Закона за задълженията и договорите.
Съдът счете, че следва да осъди подс. А. да заплати на пострадалия П. и
направените от него разноски за адвокатски хонорар във връзка с оказаната му
правна защита и съдействие в размер на 1500 лева.
С оглед правилата на процеса съдът осъди подс. А. да
заплати сумата от 296 лева по сметка на ОД на МВР- С, представляваща направените
разноски по време на досъдебното производство и сумата от 220 лева в полза на
съдебната власт по сметка на С. районен съд, представляваща направени разноски по
време на съдебното производство в размер на 100 лева, както и държавна такса
върху уважения граждански иск в размер на 120 лева.
Ръководен
от гореизложеното, съдът постанови присъдата си.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: