№ 5676
гр. София, 29.03.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 34 СЪСТАВ, в публично заседание на
шестнадесети февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:....
при участието на секретаря ...
като разгледа докладваното от .... Гражданско дело № 20231110120293 по
описа за 2023 година
Производството е с правно основание чл. 422, ал. 1 във вр. с чл. 415, ал. 1 ГПК. В СРС е
постъпила искова молба от ...., ЕИК: ....., представлявано от ..... и ..... срещу Ц. С. К., ЕГН:
**********.
В исковата молба се твърди, че дружеството на 24.01.2023 г. е депозирало заявление за
издаване на заповед за изпълнение съгласно чл. 410 ГПК срещу ответника за сумата от
3209,04 лева, от които 2788,63 лева – главница, представляваща стойност от незаплатената
топлинна енергия (ТЕ) за периода от месец май 2019 г. – месец април 2022 г., ведно със
законната лихва от 24.01.2023 г. до заплащане на вземането; 358, 20 лева – мораторна лихва
за забава от 15.09.2020 г. до 10.01.2023 година, както и суми за дялово разпределение, както
следва: 51,57 лева – главница за периода от м. 12.2019 г. до м. 04.2022 г., ведно със законна
лихва от 24.01.2023 г. до окончателното плащане на вземането; 9,64 лева – лихва за периода
от 31.01.2020 г. до 10.01.2023 г., както и направените разноски за държавна такса и
юрисконсултско възнаграждение.
В исковата молба се твърди, че ответникът, в качеството си на собственик на
топлоснабдения имот, находящ се в ......., аб. номер 318066, е клиент на топлинна енергия за
битови нужди по смисъла на чл. 154, ал. 1 от ЗЕ; че съгласно чл. 150, ал. 1 от ЗЕ продажбата
на ТЕ за битови нужди от топлопреносното предприятие се осъществявала при публично
известни ОУ за продажба на топлинна енергия от ..... на клиенти за битови нужди в гр.
София, които влизали в сила в едномесечен срок след публикуването им в централен и
местен ежедневник и имали силата на договор между топлопреносното предприятие и
клиентите на ТЕ, без да е необходимо изричното им приемане от страна на клиентите.
1
Твърди се в исковата молба, че ответникът не е упражнил правата си по 150, ал.3 от ЗЕ и
спрямо него били влезли в сила действащите за процесния период Общи Условия, одобрени
с Решение от 2016 г. на ДКЕВР, влезли в сила на 10.07.2016 г. Твърди се, че в раздел IX от
Общите условия – „Заплащане на ТЕ и услугата дялово разпределение“ в чл. 31, ал. 1 е
определен е определен редът и срокът, по които купувачите на ТЕ са длъжни да заплащат
месечните дължими суми.
Установено е, че купувачите следвало да заплащат месечните дължими суми за ТЕ в 45-
дневен срок от датата на получаване на ежемесечните фактури т.е. от публикуването им на
интернет страницата на Продавача. Ответникът изпаднал в забава за тази сума, поради
което на основание чл. 86 от ЗЗД била начислявана законна лихва върху задължението. Сочи
се в исковата молба, че ответникът е използвал доставяната от дружеството – ищец ТЕ през
процесния период и към датата на подаване на исковата молба не бил заплатил
задължението си. Сочи се, че от 10.07.2016 г. дружеството ежемесечно удостоверява
публикуването на данни на интернет страницата за дължимите суми за ТЕ в присъствието
на нотариус.
Сочи се, че ответникът е използвал доставяната от дружеството ТЕ за процесния период и
към момента на подаване на исковата молба не е погасил задълженията си.
Твърди се също, че собствениците на СЕС, в която се намира имотът на ответника, са
сключили договор за извършване на услугата дялово разпределение на ТЕ с фирма .... за
предоставяне на услугата дялово разпределение на топлинна енергия.
Моли се съда да постанови решение, с което да признае за установено вземането по
отношение на ответника, че дължи на ...... обща сума в размер на 3208,04 лева, от които
2788,63 лева – главница, представляваща стойност от незаплатената топлинна енергия (ТЕ)
за периода от месец май 2019 г. – месец април 2022 г., ведно със законната лихва от
24.01.2023 г. до заплащане на вземането; 358, 20 лева – мораторна лихва за забава от
15.09.2020 г. до 10.01.2023 година, както и суми за дялово разпределение, както следва:
51,57 лева – главница за периода от м. 12.2019 г. до м. 04.2022 г., ведно със законна лихва от
24.01.2023 г. до окончателното плащане на вземането; 9,64 лева – лихва за периода от
31.01.2020 г. до 10.01.2023 г. Претендират се и направените разноски за държавна такса и
юрисконсултско възнаграждение.
В едномесечния срок по чл. 131 от ГПК е постъпил писмен отговор от страна на ответника,
представляван от адв. И. А. Н.. Ответникът твърди, че предявеният иск е допустим, но
неоснователен.
Оспорва се основанието за дължимост на сумите за лихви и дялово разпределение, както и
размерът на погасителната давност, като се сочи, че няма основание ищецът да ги изисква,
защото дяловото разпределение се води от ..... и не е доказано ищецът да има основание да
изисква сумите. В останалата част на задължението ответникът не оспорва размера. В тази
връзка ответникът е отправил молба до съда да не се назначават експертизи, тъй като сочи,
че приема размера на задължението, който не включва вземанията, изтекли по давност.
2
Сочи се, че няма основание за претендираните суми за лихви, защото ищецът не е ангажирал
доказателства относно датата на публикуване на сумите в сайта на дружеството или по друг
начин, респективно не е установил изпадането в забава на ответника за този период. Не
оспорва наличието на облигационна връзка, както и обемът топлинна енергия, който да е в
размер на посоченото в искова молба и цена.
Съдът като прецени събраните по делото доказателства приема за установено следното:
В срока по чл. 414 ГПК ответникът, в качеството си на длъжник, е подал възражение срещу
издадената заповед за изпълнение.
Поради липсата на спор между страните относно договорните им отношения и дължимата
по тях от ответника цена за доставена от ищцовото дружество за процесния имот и период
топлинна енергия, съдът счита, че не следва да обсъжда приложени по делото писмени
доказателства, удостоверяващи именно тези безспорни обстоятелства.
По делото не е налице спор относно наличието на облигационно отношение между страните
за доставката на топлинна енергия за посочения имот на ответника, както и за размера на
дължимите от него главница и лихви за доставената и разпределена топлинна енергия през
процесния период, за който е издадена заповед по чл. 410 от ГПК, поради което и с оглед
заключението на вещото лице по изготвената съдебно =- счетоводна експертиза, приета без
възражение на страните, съдът счита, че общото задължение на абоната за главница за
топлинна енергия за период от 05.2019г. до 04.2022г. е установено и доказано да е в размер
на 2788.63 лв. , а за лихвата да е в размер на 358.20 лв. за период 15.09.2020.г. до
10.01.2023г.
Относно искането на ищецът да бъдат заплатени от ответника суми за дялово разпределение
ищецът е представен договор № ......, в сила от 01.05.2020г. до 01.05.2023г., поради което
искането за заплащане на вземането за период предхождащ горния следва да бъде счетено за
недоказано и неоснователно. С оглед горното искът за признаване на установено
дължимост на сумата в размер на 42.87 лв. – суми за дялово разпределение от м. 05.2020г.
до 30.04.2022г. следва да бъде уважено, като в останалата част над уважения размер до
пълния предявен размер на иска в размер на 51.57 лв. , следва да бъде отхвърлен, поради
недоказаност на иска. С оглед съдбата на главния иск, искът за дължимост на лихва върху
главница за дяловото разпределение е в размер на 7.25 лв. – следва да бъде уважена за
сумата в размер над уважения до първоначално претендирания следва да се отхвърли като
неоснователен и недоказан.
Относно възражението на ответницата за погасяване на вземането поради изтекла давност,
инкорпорирано в депозираното по реда на чл.414 ГПК възражение, съдът намира, че същото
е допустимо и частично основателно.
Договорът за доставка на топлинна енергия е с периодично /трайно/ изпълнение, тъй като
предполага еднотипни и повтарящи се във времето престации и от двете страни.
Топлофикационното дружество се задължава да доставя до имота на абоната топлинна
3
енергия, а той поема задължение да заплаща същата съобразно потреблението си и
съобразно методиката за дялово разпределение на топлинната енергия в сгради етажна
собственост. Тъй като престациите са еднородни и се дължат от двете страни през точно
установен период от време, не става дума за отделни вземания, произтичащи от отделни
сделки. Обстоятелството, че количеството на предоставената от дружеството топлинна
енергия, респективно дължимата от абоната сума за нея не са постоянни величини, не
обосновава извод, че договорът не е с периодично изпълнение. Това е така защото за всеки
отделен период е налице еквивалентност на престациите дължими от доставчика на
топлинна енергия и абоната / първият дължи предоставяне на такова количество топлина,
колкото е необходимо да потреби чрез инсталацията си абоната, а той от своя страна следва
да заплати потребената за месеца енергия по фиксираните от регулаторния орган цени/.
С оглед изложеното по-горе относно периодичния характер на договора, спрямо вземането
на дружеството ищец за цената на доставената топлинна енергия ще е приложим не общият
петгодишен давностен срок, а давността по чл.111, б. ”в” ЗЗД, според който вземанията за
наем, лихви и други периодични плащания се погасяват с изтичане на тригодишна давност /
в този смисъл са указанията дадени с Тълкувателно решение №3/2011г. на ВКС, ОСГТК /.
Съгласно чл. 114, ал.1 от ЗЗД давността започва да тече от деня, в който вземането е станало
изискуемо. В настоящия случай ответникът е следвало да заплаща дължимите суми месечно,
не по късно от 45 дни, след края на периода за който се отнася потреблението. С оглед
горното всички претендирани суми за потребление преди м. 12.2019г. са погасени по
давност.
На основание чл. 162 ГПК с оглед горното, съдът счита, че искът за дължимост на главница
потребена енергия в размер на 2337.5лв. за периода от м. 12.2019г. до м. 04.2022г., което
вземане не е погасено по давност, следва да се уважи, както и за дължимост на лихва върху
тази главница в размер на 251.76 лв.- мораторна лихва върху главницата за потребена
енергия начислена за период от 15.09.2020г. до 10.01.2023г. , като в останалата част
исковете следва да бъдат отхвърлени.
По отношение на възражението за погасени по давност суми за главница за дялово
разпределение, съответно и лихвата, начислена върху нея, същото следва да бъде оставено
без уважение, доколкото по – горе бе изяснено, че последното погасено по давност вземане
е за потребление м. 11.2019г. Искът, предявен от ищеца, за суми за ДР е неоснователен по
изложените по – горе съображения за период до м. 05.2020г., поради което не е налице
съществуване на суми за потребление преди м. 12.2019г., за които да се счете основателност
на вземането, съответно, за да се разгледа последващо възражение за погасено по давност
вземане.
По разноските:
С оглед изхода на спора, право на разноски имат и двете страни.
На ищеца следва да бъдат присъдени сумата в размер на 505.61 лв. или 82.26 % от 614.66
лв. - сторени разноски в исковото производство, съобразно списък по чл. 80 ГПК и 93.9 лв.
4
разноски, сторени в заповедното производство.
Ответната страна претендира възнаграждение за адвоката – в размер на 400 лв. – както за
исковото , така и за заповедното производство, съобразено с Наредба № 1/2004г. ВАС. , от
които суми следва да се присъдят 70 .8 лв. за исковото и 70.8 лв. за заповедното
производство с оглед отхвърления размер на исковите претенции ( 17.7 %).
С оглед горното, Софийски районе съд
РЕШИ:
ПРИЗНАВА за УСТАНОВЕНО, че Ц. С. К., ЕГН: ********** дължи на ......, ЕИК: ..... сумата
в размер на 2337.5лв. - главница, представляваща стойност от незаплатената топлинна
енергия (ТЕ) за периода от месец 12. 2019 г. до месец април 2022 г., ведно със законната
лихва от 24.01.2023 г. до заплащане на вземането; като отхвърля частично иска за сумата над
уважения размер от 2337.5 лв. - до пълния предявен размер от 2788.63лв., като погасен по
давност, както и че дължи сумата в размер на 251.76 лв.- мораторна лихва върху
главницата за потребена енергия начислена за период от 15.09.2020г. до 10.01.2023г., като
отхвърля частично иска за сумата над уважения размер от 251.76лв. до пълния предявен
размер от 358.20 лв. - като погасен по давност, за които суми е издадена заповед за
изпълнение на парично задължение от 02.02.2023г. по ч.гр. д. № 3554/2023г. по описа на
СРС.
ПРИЗНАВА за УСТАНОВЕНО, че Ц. С. К., ЕГН: ********** дължи на ......, ЕИК: .....
сумата в размер на 42.87 лв. – суми за дялово разпределение от м. 05.2020г. до
30.04.2022г., ведно със законна лихва от 24.01.2023 г. до окончателното плащане на
вземането, като отхвърля частично искът за дължимост над уважения размер от 42.87 лв. до
пълния предявен размер от 51,57 лева като неоснователен и недоказан, както и че дължи
сумата в размер на 7.25 лв. – лихва върху главницата за дялово разпределение, начислена за
периода от 31.01.2020 г. до 10.01.2023 г., като отхвърля частично искът за сумата над
уважения размер от 7.25 лв. до пълния предявен размер от 9,64 лева като неоснователен и
недоказан, за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение от
02.02.2023г. по ч.гр. д. № 3554/2023г. по описа на СРС.
ОСЪЖДА Ц. С. К., ЕГН: ********** да заплати на ......, ЕИК: ..... сумата в размер на 505.61
лв. - сторени разноски в исковото производство и сумата в размер на 93.9 лв. разноски,
сторени в заповедното производство, съобразно уважената част от исковите претенции.
ОСЪЖДА ......, ЕИК: ..... да заплати на адвокат И. А. Н. член на САК сумата в размер на 70
.8 лв. адвокатско възнаграждение за сторена безплатна адвокатска помощ и съдействие за
исковото производство и сумата в размер на 70.8 лв.- адвокатско възнаграждение за сторена
безплатна адвокатска помощ и съдействие, сторени в заповедното производство с оглед
отхвърления размер на исковите претенции.
5
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийския градски съд с въззивна
жалба, в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.
ПРЕПИС от решението да се връчи на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6