Решение по адм. дело №326/2025 на Административен съд - Търговище

Производството е по реда на чл. 118, ал. 1 от Кодекса за социално осигуряване (КСО), вр. с чл. 145 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано по жалба от М. И. А., [ЕГН], адрес: [населено място], обл. Търговище, [улица], действащ чрез адв. А. Р., вписан в АК – Търговище, срещу Решение № 2153-25-27 от 12.06.2025 г. на Директора на НОИ – Търговище, с което е потвърдено Разпореждане № ********** от 03.04.2025 г. за отпускане на пенсия за инвалидност, поради общо заболяване в размер на 48.13 лева, месечно.

Оспорването е основано на твърдения за незаконосъобразност на оспореното решение поради нарушение на материалния закон – чл. 75 и чл. 76 от КСО, като размерът на пенсията е изчислен неправилно. Отправя се искане за отмяна на оспореното решение и връщане на преписката за ново произнасяне на административния орган.

Отправя се искане за отмяна на оспореното решение и връщане на преписката за ново произнасяне на административния орган.

В съдебно заседание, жалбоподателят, не явява лично, не се представлява.

Ответникът – Директор на ТП на НОИ – Търговище, депозира писмен отговор, в който се излагат подробни съображения за неоснователност на жалбата. Поддържа, че размерът на пенсията за инвалидност и общо заболяване е правилно изчислен, след събиране на всички относими документи за осигурителен стаж и доход. Отправя искане за отхвърляне на жалбата и присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение. Релевира и възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение, претендирано от процесуалния представител на жалбоподателя.

В съдебно заседание не се представлява.

Съдът, след като се запозна с приложените по делото доказателства, изложените от страните доводи и приложимата правна уредба, приема за установено следното от фактическа страна:

Началото на административното производство е поставено с подадане на заявление с вх. № 2213-25-73 / 09.05.2024 г. от М. А., с искане за отпускане лична пенсия за инвалидност поради общо заболяване, на основание чл. 74 от КСО и Регламент 883/2004.

Към заявлението са приложени документи, удостоверяващи придобит осигурителен стаж и осигурителен доход. Подадена е и проучвателна молба за пенсия за инвалидност.

На 22.05.2024 г., с формуляр Р2200, от длъжностното лице в ТП на НОИ е отправено искане за пенсия за инвалидност до две държави - Португалия и Нидерландия.

На 03.06.2024 г. е получен формуляр Р5000 относно стажа на лицето в Португалия.

На 03.07.2024 г. административния орган изпраща медицинската документация на лицето до две държави.

На 31.07.2024 г. от Нидерландия е получен документ Р5000 за стажа на лицето в тази държава.

На 11.06.2024 е изпратен Р5000 за българския стаж на лицето до двете държави.

С Разпореждане № ********** от 04.03.2025 г., издадено от ръководителя на „Пенсионно осигуряване“ при ТП на НОИ – Търговище, е определен месечен размер на пенсия за инвалидност поради общо заболяване на М. И. А. от 48.13 лева, считано от 01.02.2025 г.

С Разпореждане № ********** от 04.04.2025 г., издадено от ръководителя на „Пенсионно осигуряване“ при ТП на НОИ – Търговище, е определен месечен размер на пенсия за инвалидност поради общо заболяване на М. И. А., както следва: считано от 08.04.2024 г. – 43.36 лева; считано от 01.07.2024 г. – 48.13 лева.

С жалба вх. № 1012 – 25 – 85 от 16.05.2025 г., М. И. А. обжалва Разпореждане № ********** от 03.04.2025 г.

С оспореното в настоящото производство Решение № 2153-25-27 от 12.06.2025 г. на Директора на НОИ – Търговище, с което е потвърдено Разпореждане № ********** от 03.04.2025 г. за отпускане на пенсия за инвалидност, поради общо заболяване в размер на 48.13 лева, месечно.

За да постанови този резултат е прието от решаващия административен орган, че твърдението в жалбата, че не е взет предвид целия стаж от чужбина, е неоснователно. Въз основа на представените документи и събраната служебно информация за стажа от чужбина, длъжностното лице, правилно е описан и изчислен зачетения стаж на М. А., в доклада за осигурителен стаж. Стажът за периода от 25.07.2014 г. до 18.08.2014 г., в Нидерландия, описан в Р5000, не е зачетен от длъжностното лице, поради дублиране с период зачетен по Р5000 от Португалия - за времето от 01.05.2013 г. до 30.08.2014 г. Прието е още, че са спазени разпоредбите на чл. 75, ал.1 к 2 КСО и чл. 68, ал. 1 от КСО. Правилно е приложено изчисление на пенсията от България, като съгласно Регламент 883/ 2004 и на лицето е определен размер за изплащане от 48.13 лв.

Така приетата фактическа обстановка е установена въз основа приобщените по делото писмени доказателства.

Гореизложената фактическа обстановка налага следните правни изводи:

Жалбата е депозирана от легитимиран субект – адресат на оспорения ИАА и при наличие на правен интерес, поради което е процесуално допустима.

Разгледана по същество, жалбата е основателна, по следните съображения:

Съгласно чл. 168 АПК съдът не се ограничава само с обсъждане на основанията, посочени от оспорващия, а е длъжен въз основа на представените от страните доказателства да провери законосъобразността на оспорения административен акт на всички основания по чл. 146 АПК. Съдът следва да извърши проверка издаден ли е същият от компетентен орган и в съответната форма, спазени ли са процесуалноправните и материалноправните предпоставки за издаването му и съобразен ли е с целта на закона.

Оспореното решение на Директора на Териториално поделение на НОИ – Търговище е издадено от компетентен орган, съгласно разпоредбата на чл. 117, ал. 3 от КСО.

В съответствие с разпоредбата на чл. 117, ал. 3 КСО и общите правила на чл. 59, ал. 2 от АПК, процесното решение е издадено в писмена форма и съдържа всички изискуеми реквизити - наименование на органа, който го издава, посочен е адресатът на акта, изложени са фактически и правни основания за издаването му, разпоредителна част, посочена е и възможността за обжалването му, дата на издаване и подпис на лицето, издало акта.

В административното производство по издаване на процесното решение са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила – такива, чието избягване би резултирало в различно произнасяне по същество на спорния предмет. Този извод се налага по следните съображения:

Оспореното в настоящото производство решение е издадено по реда на чл. 117 и сл. от КСО. Съгласно ал. 5 на чл. 117, решенията и съобщенията във връзка с разглеждането на жалбите и исканията се изготвят по реда на Административнопроцесуалния кодекс. Във връзка с последното, приложение следва да намерят разпоредбите на глава Шеста от АПК.

Нормата на чл. 87, ал. 1 от АПК въвежда изискване към решаващия административен орган за извършване на проверка за съобразяването на жалбата със изискванията на чл. 85 и чл. 86 от АПК. Предвидено е също, при констатирана нередовност, на подателите да се изпрати съобщение за отстраняване на същите, в 7-дневен срок от получаване на съобщението.

В настоящата хипотеза, това задължение не е изпълнено от административния орган. Този извод се налага, доколкото жалбата подадена от М. А., до Директора на ТП на НОИ – Търговище, не отговаря на изискванията на чл. 85, ал. 1, т. 4 от АПК – липсва ясно означение на акта, който се оспорва. Видно от съдържанието на жалбата (л. 13), в същата е посочено, че лицето оспорва разпореждане от 03.04.2025 г. Същевременно, писмените доказателства по делото, сочат към издадени две разпореждания от ръководителя на „Пенсионно осигуряване“, датиращи съответно от 04.03.2025 г. и 04.04.2025 г., двете с № **********. Всяко от тези две разпореждания е с предмет в т. ч. и определяне на пенсия за инвалидност на М. И. А., в размер на 48.13 лв. В административната преписка липсва разпореждане на пенсионния орган, постановено на посочената в жалбата дата - 03.04.2025 г.

Очевидно, касае се за техническа грешка при изписване на датата или месеца на издаване на оспорения акт. Тази грешка, обаче, препятства коректната индивидуализация на оспорения акт, а от това и извършване на преценка за неговата валидност и законосъобразност.

Нещо повече, грешно посочената в жалбата дата е пренесена и в съдържанието на оспореното решение на директора. Видно от диспозитива на същото, потвърдено е разпореждане на пенсионния орган от 03.04.2025 г., каквото не съществува. От мотивите на решението също не може да се формира безспорен извод кое е проверяваното от горестоящия орган разпореждане – № ********** от 04.03.2025 г. или № ********** от 04.04.2025 г.

От приетите фактически констатации и направени правни изводи следва, оспореното решение на директора на ТП на НОИ – Търговище е незаконосъобразно, като постановени в нарушение на административно производствените правила, и следва да бъдат отменено на основание чл. 146, т. 3 от АПК. Доколкото естеството на акта не позволява делото да се реши по същество, следва преписката да се изпрати на ръководителя на осигуряването за безработица в ТП на НОИ - Търговище, за ново произнасяне по жалбата на М. И. А., но след изпълнение на процедурата, предвидена в чл. 87, ал. 1 от АПК, а именно: след връщане на административната преписка, решаващия административен орган следва да остави жалба вх. № 1012 – 25 – 85/ 16.05.2025 г. без движение, като на жалбоподателят се дадат указания за отстраняване на нередовността на жалбата, посредством коректно означаване на оспорения акт - разпореждане – № ********** от 04.03.2025 г. или № ********** от 04.04.2025 г., с посочване на последиците от неизпълнение на това задължение, предвидени в чл. 87, ал. 3 от АПК.

С оглед изхода на спора, съгласно препращащата норма на чл. 118, ал.3 КСО отговорността за разноски следва да се определи по правилата на чл. 143 на АПК. Съгласно чл. 143 ал.1 АПК, когато съдът отмени обжалвания административен акт или отказа да бъде издаден административен акт, държавните такси, разноските по производството и възнаграждението за един адвокат, ако подателят на жалбата е имал такъв, се възстановяват от бюджета на органа, издал отменения акт или отказ. От оспорващата страна е направена претенция за присъждане на съдебни разноски в размер на 300 лева за платено адвокатско възнаграждение. В приложения по настоящото съдебно производство договор за правна защита и съдействие е вписан като договорен и платен в брой хонорар в размер на 300 лева, който е предназначен за производството по съдебно обжалване пред АдмС-Търговище. Относно хонорара от 300 лева за обжалването по съдебен ред договорът за правна защита представлява достатъчно доказателство за реалното извършване на претендираните разноски.

С оглед направеното в писмената защита на ответника възражение за прекомерност на претендирания адвокатски хонорар следва да се отбележи, че претендираното от жалбоподателят адвокатско възнаграждение е под предвидения в Наредба № 1/ 09.07.2004 г. минимум. Съгласно чл. 8 ал. 2, т.2 от Наредба №1/09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения минималният размер на адвокатското възнаграждение за дела по КСО е 500 лева. Ето защо, не са налице предпоставките на редуциране на претендирания адвокатски хонорар.

По изложените съображения, учреждението, към което принадлежи ответния административен орган, следва да бъде осъдено да заплати на жалбоподателя сумата от 300 лева, представляващи присъдени съдебни разноски за платено адвокатско възнаграждение по настоящото дело.

По изложените съображения и на основание чл. 172, ал. 2, пр. 2, чл. 173, ал. 2, предложение второ от АПК, във връзка с чл. 118, ал. 3 от КСО, съдът

РЕШИ :

ОТМЕНЯ изцяло Решение № 2153-25-27 от 12.06.2025 г. на Директора на НОИ – Търговище, с което е потвърдено Разпореждане № ********** от 03.04.2025 г. на Ръководителя на “Пенсионно осигуряване“, с което на М. И. А., [ЕГН], адрес: [населено място], обл. Търговище, [улица] отпусната пенсия за инвалидност, поради общо заболяване в размер на 48.13 лева, месечно.

ИЗПРАЩА административната преписка на Директора на ТП на НОИ – Търговище, за ново произнасяне по жалба с вх. № 1012 – 25 – 85/ 16.05.2025 г. на М. И. А., [ЕГН], адрес: [населено място], обл. Търговище, [улица], в законния срок от получаване на преписката при съобразяване с дадените в мотивите на настоящото решение указания по тълкуването и прилагането на закона.

ОСЪЖДА Териториално поделение на НОИ – Търговище, да заплати на М. И. А., [ЕГН], адрес: [населено място], обл. Търговище, [улица]сумата в размер на 300.00 (триста) лева, представляваща направени разноски в съдебното производство.

Решението подлежи на обжалване пред Върховен административен съд, в 14 – дневен срок, от получаване на съобщението, че същото е изготвено.