О  К  Р  Ъ  Ж  Е  Н   С  Ъ  Д   –  Х  А  С  К  О  В  О

 

Р     Е     Ш     Е     Н     И     Е

 

№            26.II.2021 г.  гр.Хасково

 

В  ИМЕТО  НА  НАРОДА

 

                                                             Председател : Георги Гочев

 

Производството е по реда на Глава ХIII от ГПК

 

Обстоятелства по иска

 

Делото образувано по искова молба предявена от М.Д.Д.,ЕГН:**********,*** като майка и законен представител на малолетната К. В. Д.,ЕГН:********** против “Братя Пилеви“ ООД, с.Конуш, Хасковска област за изплащане на сумата от 50 000 лв. обезщетение за претърпени неимуществени вреди от смъртта на В.Д.,баща на ищцата,както и заплащане на законната лихва от настъпването на смъртта на -19.IХ.2014 г. до окончателното изплащане на сумата.

Предявената основна претенция е осъдителен иск с правно основание чл.49  от ЗЗД.Предявената осъдителна претенция за изплащане на лихва е с правно основание чл.86 от ЗЗД.Налице е обективно съединяване на осъдителни искове.

          Исковата молба се обосновава с твърденията,че баща на малолетната К.Д.бил В.Д.Д.,починал на 19.IХ.2014.На същата дата той пътувал с товарен автомобил рег.№***** от с.Коняво,Кюстендилска област с товар от пшеница с направление с.Конуш,Хасковска област,за да я достави на ответното дружество,като преди това пък превозвал брашно от гр.Хасково за фирмата от която натоварил зърното.С ответното дружество Д. имал сключен трудов договор като шофьор. В.Д. починал  в района на комплекс “Черната котка“ на изхода на гр.София по време на работа,във връзка с изпълнение на същата.По вина на работодателя Д. бил подложен на огромно физическо натоварване-сам разтоварил брашното за крайния получател в Кюстендил и сам натоварил зърното за с.Конуш, Хасковска област.Ищцата твърди,че било безспорно,че смъртта му настъпила по време на работа при ответното дружество,така при и по повод осъществяване на същата.

Ответникът,като работодател не осигурил допълнителна помощ за товаро-разтоварните работи,което обусловило настъпилия фатален край за Д.. Последният бил натоварен пределно физически от работодателя.Лично собствениците на ответната  фирма носели вина за поставянето на Д. в сложна ситуация по натоварване и разтоварване сам на возената от него стока.Ищцата извежда,че именно смъртта е настъпила в резултат на пределното натоварване на организма на Д.,предвид на описаните товаро-разтоварни дейности.

          В образуваното административно производство пред АС-Хасково,респ. ВАС,тази злополука не се приела за трудова.Поради това оставала възможността да се антажира отговорността на ответника в режима на чл.49 от ЗЗД.

          Ищцовата страна сочи,че чл.2 от ЗЗБУТ извеждал,че законът се прилагал за всички предприятия и места,където се осъществявала трудова дейност.Работодателите били длъжни според чл.14 ал.I и II от този закон да осигурят здравословни и безопасни условия на труд,каквито в случая не били налице,което довело до смъртта на клинично здравия Д..

          Тъй-като се превозвали стоки,то ответното дружество било длъжно да инструктира работника преди всеки такъв превоз,да го застрахова и периодично да му осигури медицински прегледи.

          След смъртта на Д. малолетното му дете останало без неговата подкрепа,грижи и без средства до настоящия момент.Същото трудно понесло загубата на баща си.Тези неимуществени вреди,които детето преживявало,били изцяло по вина на ответника и работодател на баща му

          Ответникът “Братя Пилеви“ ООД, с.Конуш,Хасковска област посочва в отговора на исковата молба,че предявената претенция е допустима,а по съществото си – неоснователна.

          Безспорно извежда дружеството е, че починалото на 19.IХ.2014 г. лице В.Д. бил в трудови правоотношения с него като водач на товарен автомобил на пълно работно време и неограничен срок.Д. превозвал брашно до клиенти на дружеството и пшеница до мелницата на ответника.

          В случая и видно от пътен лист №567264/18.IХ.2014 г. с два броя товарителници,на същата дата Валентин Велчев е отпътувал с товарен автомобил рег.№****** за гр.Кюстендил натоварен с грисово брашно,доставяно на  “Спектър Комс“ ООД.На следващия ден с натоварена пшеница от с.Коняво,Кюстендилска област тръгнал за с.Конуш,Хасковска област.На изхода на гр.София,комплекс“ Черна котка“ спрял за почивка и да се нахрани в бистро “Роси“.След като седнал на масата,не след дълго,Д. паднал в безсъзнание и пристигналия екип на “Бърза помощ“ само установил смъртта му.

          Според ответника отговорността по чл.49 от ЗЗД имала обезпечително-гаранционна функция,поради което не произтичала от вината на възложителя на работата, което не обуславяло презумпция в тази насока,респ. нужда от нейното опровергаване. Отговорността по чл.49 от ЗЗД настъпвала,след като натовареното лице при или по повод на изпълнението на възложената му работа причини виновно вреди на пострадалия.

Ответникът посочва,че безспорно след смъртта на Д. детето му търпи неимуществени вреди.Настъпилата смърт обаче не била породена от действие,което е част от възложената работа,тъй-като инцидента е станал по време на почивка.Причината за този фатален изход била  остра сърдечно-съдова недостатъчност-нетравматично увреждане според медицинската документация.Характера на извършената работа от Д. като водач на товарен автомобил не били в състояние пряко да допринесат за сърдечния пристъп, причинил смъртта.

 “Братя Пилеви“ ООД оспорва изложеното в исковата молба,че Д. бил подложен на неимоверно физическо натоварване,като товарил и разтоварил описаните стоки,обект на превоза.Дружеството спазвало всички изисквания на ЗЗБУТ относно осигуряването на здравословни и безопасни условия на труд.Същевременно Д. редовно е минавал изискуемия интструктаж,бил е и застрахован. Ответното дружество имало и сключен договор със служба за трудова медицина,като е извършена и оценка на риска на работното място на починалото лице. Товаренето и разтоварването на стоката в конкретния случай се извършило от получателя,а не от водача на товарния камион.

          Поради изложеното се иска отхвърляне на предявените претенции.

          В съдебно заседание страните поддържат направените искание, доводи и възражения.

Обстоятелства по делото

 

          В.Д. е работел при “Братя Пилеви“ ООД по силата на трудов договор №5/29.VI.2012 г. и допълнително споразумение към него №19/02.I.2014 г.на длъжност “Шофьор,товарен автомобил“. Представената по делото длъжностна характеристика установява,че основните задължения на водача на товарен автомобил-12 и повече тона са основно свързани с безопасното и законосъборазно водене на МПС,отговорност на изправността му и техническата му съобразност,полагане на грижи на товара и доставянето му до местоназначението.В т.8 е изведено и по общото правило,че се е изпълняват и други конкретни задачи,възложени от ръководителя, по изпълнение на длъжността.

          Според служебна бележка от 07.ХII.2012 г. при  Д. не се установявали медицински противопоказания по Наредба №3 на МЗ за постъпването му на работа като шофьор при “Братя Пилеви“ ООД.

          В.Д. е с проведен начален инструктаж по безопасност, хигиена на труда и противопожарна охрана на 29.VI.2012 г. Д. е минавал редовно и периодичен инструктаж по безопасност, хигиена на труда и противопожарна охрана съобразно изискванията на на всеки три месеца,като последният е проведен на 03.VII.2014 г. По делото са представени Инструкция за безопасност и здраве при управление на автомобил за периодичен инструктаж на три месеца,програма за начален инструктаж по правилата за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд,карта на работнот място относно шофьор на товарен автомобил,план за действие по осигуряване безопасни условия на труд в ответното дружеството.

          Съобразно пътен лист №567264/18.IХ.2014 г. за МПС “Ивеко Нео“ ***** с водач В.Д.,първи водач и втори водач М. И.,този автомобил е излезнал от гаража на 18.IХ.2014 г. в 16.20 часа и се е прибрал на 19.IХ.2014 г. в 23.45 часа за извършване на превоз на товари по маршрут с.Конуш-Кюстендил-с.Конуш.Документа е издаден от З. Д. П.В представените товарителници за този превоз подробно са отразени данните по същия, превозвача-“Братя Пилеви“ ООД и получателя на товара “Спектър комс“ ООД-Кюстендил-40 тона грис в едната посока и че изпращач в обратната посока е Р. И.,с.Коняво,а получател е ответното дружество на 21 440 кг. пшеница.

          Видно от свидетелства за регистрация “Братя  Пилеви“ ООД са собственици на товарен автомобил “Ивеко“,***** и на полуремарке “Панав“,*****.

          Ответното дружество е застраховано по групова застраховка “Злополука“ за периода 23.IV.2014 г. – 22.IV.2015 г. с приложен списък на застрахованите лица,общо 48 на брой,сред които и В.Д.Д.,под №46.

          С решение №2871/26.II.2019 г. постановено по адм.дело №7201/2018 г. Върховен административен съд оставя в сила решение №242/05.IV.2018 г. по адм.дело №1172/2017 г. на АС-Хасково,с което се отхвърля жалбата на М.Д. ***, в качеството и на майка и законен представител на малолетното дете К. В. Д., като законен наследник на В.Д.Д. /починал/, против Решение №1012-26-252-2/17.10.2017г., издадено от директора на ТП на НОИ - гр. Хасково, с което е отхвърлена жалбата на М.Д., в качеството на законен представител на К.Д.срещу Разпореждане № ТЗ-44#14/11.09.2017г. на длъжностно лице по чл.60, ал.1 от КСО, с което декларираната от осигурителя “Братя Пилеви" ООД, с. Конуш злополука с вх. № ТЗ-44/23.09.2014г. на ТП на НОИ - гр. Хасково, не е приета за трудова на основание влязло в сила експертно решение №1490/18.08.2017г. на ТЕЛК - Хасково.

          В решението си ВАС приема,че смъртта на В.Д. е настъпила от заболяване,което не е внезапно увреждане на здравето му,поради което не е налице хипотезата на чл.55 ал.I от КСО,а и същата няма причинна връзка с изпълняваната от него работа.Поради това и злополуката,станала с Д. на 19.IХ.2014 г. не е трудова.

          Съобразно приетата по делото съдебно-медицинска експертиза на вещото лице д-р Х.Е. към датата на смъртта си В.Д. е страдал от бъбречно каменна болест,хипетрофична миокардия-изразено задебеляване на стената на лявата сърцева камера;исхемична болест на сърцето с прекаран инфаркт на задната стена на задната сърцева камера;слабо изразена атеросклероза. Според заключението смъртта на В.Д. се дължи на внезапно спиране на сърдечната дейност,което можело да се обясни с изменения в сърдечния мускул по типа на хипертрофичната миокардиопатия. Вещото лице посочва,че в тези случаи спирането на сърдечната дейност било последица от следните възможности-остра исхемична криза, проводно или ритъмно разстройство на сърдечната дейност,както и комбинация от тези усложнения на хипертрофичната миокардиопатия и исхемичната болест на сърцето.Вещото лице посочи пред съда,че тези резултати за изведени от извършената аутопсия,която показвала най-достоверната информация за състоянието на починалия.

          Свидетелят Лидия Николова Д.,баба на ищцата,установи пред съда,че починалия В.Д. и дъщеря й М.Д. живеели 4 години на съпружески начала,като от тази връзка се родила ищцата К.Д.а.Д. полагал много грижи за детето,за него била принцеската му.Били нормално щастливо семейство.Д. работел в ответното дружество като водач на товарни МПС.При осъществяване на процесния курс на 18.IХ-19.IХ.2014 г. свидетелката отишла при дъщеря си,за да й помага.Д. се обаждал няколко пъти първия ден и накрая разбрали,че товара е разтоварен.От починалия свидетелката имала информация,че той като шофьор често се налагало да разтоварва стоката.Според свидетелката и при този курс В.Д. разтоварил сам носения товар,като спал и в самия камион.След това натоварил количество жито от гр.София,което обаче се товарило механично.Към 16.00 часа спрял да обядва на изхода на гр.София,когато му станало лошо,припаднал и починал.

          Внучката й разбрала след около четири години,че баща й починал.В момента на смъртта му тя била на 3 години,като заживели при Д..Казвали на детето,че баща му работи в чужбина за да изкарва пари.Тогава то не чувствало липсата на бащата,но питало защо баща й не се връща по празниците и защо трябва да работи толкова,на което й казвали,че за да е щастлива тя.Когато К.била в първи клас й казали за смъртта на баща й.Тя много плакала и около 15 дни била много тъжна.Нарочно й съобщили тогава,за да е по-голяма с оглед избягване на излишния стрес и след консултация с психолог.От това събитие до предявяване на делото според свидетелката минали няколко месеца.През това време на К.баща й много й липсвал,гледала снимки и клипчета с него,плачела.

          Свидетелят М. И.посочи,че от 20.III.2006 г. работел в ответното дружество като шофьор.Същият осъществил процесния курс през 2014 г.  с влекач и закачена за него гондола/ремарке/.Ремаркето имало опция за самосваляне на товара.Тази гондола се товарела 15-22 тона,като в конкретния случай се превозвало брашно.Такива курсове до фирмата получател в гр.Кюстендил осъществявал и свидетеля. Брашното било в чували.Както в с.Конуш,така и при получателя товара се натоварвал и разтоварвал от работници,като нямало практика водачите на МПС да участват в този процес.В.Д. е товарил обратно за с.Конуш зърно,което се товарело насипно с фадрома или челен товарач,а разтоварването ставало с вдигане на гондолата,като всичко било механизирано.При тези двудневни и по –дълги курсове,водачите спели в кабините на камионите,които били оборудвани за това.След смъртта на Д. именно И.отишъл до “Църна маца“ край гр.София и прибрал водения камион от починалоно лице.В.Д. билв много добри отношения с работодателите и колегите си.Във фирмата редовно се провеждал инструктаж.

 

Правни съображения

 

          Предявените осъдителни искове  с правно основание чл.49 от ЗЗД  и чл.86 от ЗЗД от М.Д.Д.,ЕГН:**********,*** като майка и законен представител на малолетната К. В. Д.,ЕГН:********** против “Братя Пилеви“ ООД, с.Конуш, Хасковска област за изплащане на сумата от 50 000 лв. обезщетение за претърпени неимуществени вреди от смъртта на В.Д.,баща на ищцата,както и заплащане на законната лихва от настъпването на смъртта на -19.IХ.2014 г. до окончателното изплащане на сумата са неоснователни.

          Безспорно  в производството е, че ищцата е дъщеря на В.Д.,който е починал на 19.IХ.2014 г.

Ищцовата страна не проведе пълно и главно доказване на фактите от обуславящите хипотези на твърдените субективни права,заявени пред съда за защита.  

          Чл.49 от ЗЗД е пряко обусловен от установяване на хипотезата на чл.45 от ЗЗД по отношение на твърдяното от ищеца основание за претендираните вреди.Обективната и обезпечително-гаранционна отговорност уредена в чл.49 от ЗЗД и търсена от “Братя Пилеви“ ООД за виновни действия от длъжностни лица от състава на дружеството,довели до смъртта на В.Д. и оттук до основание за заявените пред съда неимуществени вреди не е установена поради липсата на деликт.

          Деликтът обосновава,както отговорността по чл.45 от ЗЗД,така и модифицираната отговорност по чл.49 от ЗЗД,изцяло функция на този правен институт. Исковата молба е изградена върху твърденията, че смъртта е настъпила при и по повод изпълнението на служебните задължения на Д. като водач на товарно МПС при ответното дружество,действал по разпореждане на неговите органи на управление,респ. длъжностни лица на същото относно осъществяване на обсъдените два курса за доставка на стоки.

          Не е налице обуславящата за чл.49 от ЗЗД хипотезата на чл.45 от ЗЗД.В хода на производството не се установи,че смъртта на Д. е резултат на противоправно виновно деяние,за което отговорност носи ответното дружество, осъществено от негови длъжностни лица.Тази смърт е настъпила не в резултат на деликт,а поради обективни фактори от здравословно естество на починалия,стоящи извън отговорността на “Братя Пилеви“ ООД.

          Безспорно по делото е ,че действително в рамките на трудовите си задължения Д. е изпълнил поставената му задача относно тези курсове по доставка на товари,като на връщане при осъществена почивка на излизане от гр.София е починал.Наличните трудови правоотношения между Д.,като работник, и ответното дружество,като работодател също са безспорни в този релевантен период.

          Чл.200 от КТ обаче е изключен от възможността да бъде основание за предявените претенции,тъй-като възникналия инцидент не е трудова злополука.В тази насока е изрично проведеното административно производство,завършило с обсъденото решение на ВАС, с което се оставя в сила акта на АС-Хасково.Тези съдебни актове приемат,че смъртта на В.Д. е настъпила от заболяване,което не е внезапно увреждане на здравето му,поради което не е налице хипотезата на чл.55 ал.I от КСО,а и същата няма причинна връзка с изпълняваната от него работа.Поради това и злополуката,станала с Д. на 19.IХ.2014 г. не е трудова.

          На основание чл.302 от ГПК гражданския съд е обвързан от тези съдебни актове и следва да приеме,че административния акт Решение №1012-26-252-2/17.10.2017г., издадено от директора на ТП на НОИ - гр. Хасково, с което е отхвърлена жалбата на М.Д., в качеството на законен представител на К.Д.срещу Разпореждане № ТЗ-44#14/11.09.2017г. на длъжностно лице по чл.60, ал.1 от КСО, с което декларираната от осигурителя “Братя Пилеви" ООД, с. Конуш злополука с вх. № ТЗ-44/23.09.2014г. на ТП на НОИ - гр. Хасково, не е приета за трудова на основание влязло в сила експертно решение №1490/18.08.2017г. на ТЕЛК – Хасково, е валиден и законосъобразен.Поради това е изключено по делото да се обсъждат елементите от фактическия състав на чл.200 от КТ,тъй-като няма трудова злополука,а този факт е обуславящ за приложението на изведаната там  отговорност.Ето защо тази особена отговорност,която изключва приложението на чл.49 от ЗЗД, е неприложима в настоящия случай.

Следователно пътят към осъществяване на твърдените права в исковата молба е общия ред по чл.49 от ЗЗД.

От събраните по делото доказателства не може да се изведе наличие на деликт,който да е настъпил от действия на органи и длъжностни лица от състава на ответното дружество,за което същото да носи отговорност.Липсата на деликт по чл.45 от ЗЗД изключва хипотезата на чл.49 от ЗЗД,доколкото е същностна предпоставка за активирането й,поради което е ирелевантно дали вредата е настъпила при или по повод на изпълнение на възложена от ответника работа.

В качеството си на водач на МПС Д. е бил надлежно инструктиран периодично,а и първоначално.При осъществянане на процесния курс също периодичният му тримесечен инструктаж е бил актуален. Предвид длъжностната характеристика на Д.,  показанията на свидетеля М. И. и от другите доказателства по делото, изцяло се опровергават твърденията на ищцовата страна,че при осъществяване на двата курса за Кюстендил и обратно до с.Конуш,целия товар възлизащ на много тонове/според пътните документи обсъдени по-горе/ бил разтоварен при получателя и в последствие-пратката за с.Конуш била отново натоварена само от Д.,при което същият бил подложен на изключително физическо натоварване,обусловило и настъпилата му смърт по-късно.В хода на производството не се установи по никакъв начин от една страна управителя,или длъжностно лице от състава на ответното дружество писмено или устно да е разпореждало на Д. да върши нещо извън длъжностната си характеристика като водач на товарно МПС,вкл. и товаро-разтоварна дейност на превозваната стока.От друга страна няма доказателства и самият Д. да е проявил инициатива в тази насока и да вършел това по свое решение. Изрично свидетелят И.установи,че водачите на МПС при ответното дружество никога не участвали в товаро-разтоварните дейности при доставяне,приемане на стоката.При товарене в базата на “Братя Пилеви“ ООД винаги се използвала техника и други работници,а при доставяне на адресат-също,вкл. и при получателя в гр.Кюстендил. Отделно от това И.сочи,че конкретното товарно МПС,ползвано от Д. за въпросните курсове имало гондола,която самосваляла превозвания товар.Поради това и изложеното в обратна насока от свид.Лидия Д. не следва да се кредитира-тя няма преки впечатления за тези обстоятелства,за конкретния курс изразява по скоро мнение,има заинтересуваност по делото,а и показанията са изолирани,без кореспонденция с останалия доказетелствен материал. Чисто житейски според съда е трудно осъществимо при пристигането си в гр.Кюстендил Д.,след проведен курс до там с начало 16.20 часа, сам да разтовари отразените в документацията 40 тона грис,и на следващия ден-да натовари 21 440 кг. пшеница.Самият получател и изпращач на стоката не би имал интерес  да чака сам човек да товари и разтоварва стоките,тъй-като би отнело много време и същият не би имал интерес от това като търговец.

Както се посочи по-горе няма спор относно мястото и времето на смъртта на Д. по делото – при връщане от с.Коняво с натоварената пшеница при отдих в района на комплекс “Черната котка“ на изхода на гр.София      на 19.IХ.2014 г.

Причина за настъпилата смърт обаче няма никаква връзка с изпълняваната от Д. работа.Съобразно приетото в административното производство същата е настъпила от заболяване,което не е внезапно увреждане на здравето му,поради което не е налице хипотезата на чл.55 ал.I от КСО,а и няма причинна връзка с изпълняваната от него работа.В режима на чл.302 от ГПК настоящия съд е обвързан с тези изводи,както се обсъди по-горе.

От друга страна приетата по делото съдебно-медицинска експертиза и разпита на вещото лице д-р Х.Е. в съдебно заседание изрично извеждат,че Д. към 19.IХ.2014 г. от страдал от бъбречно каменна болест,хипетрофична миокардия-изразено задебеляване на стената на лявата сърцева камера;исхемична болест на сърцето с прекаран инфаркт на задната стена на задната сърцева камера;слабо изразена атеросклероза. Смъртта на В.Д. е резултат на внезапно спиране на сърдечната дейност,обяснено с изменения в сърдечния мускул по типа на хипертрофичната миокардиопатия. Спирането на сърдечната дейност било последица от следните възможности-остра исхемична криза, проводно или ритъмно разстройство на сърдечната дейност,както и комбинация от тези усложнения на хипертрофичната миокардиопатия и исхемичната болест на сърцето.

Тези причини за смъртта не сочат на каузална връзка с осъществяваната работа от страна на Д. в конкретния момент.Естеството на тези заболявания е хронично и това внезапно спиране на сърдечната дейност е могло да настъпи по всяко време и при всички обстоятелства,без да имат връзка с осъществяваната от от него дейност и въобще с ответното дружество.

          Ето защо според съда настъпилата смърт на Д. няма каузалност с вършената от него по задание на длъжностни лица от ответното дружество дейност,като част от наличното тогава трудово правоотношение. Следва да се има предвид и че видно от доказателствата по делото “Братя Пилеви“ ООД е изпълнявало всички изисквания по отношение на трудовата медицина,вкл. и спрямо В.Д.,който е бил и застрахован.В тази насока длъжностните лица от състава на същото са действали добросъвестно и в съобразие с предписанието на закона,като са нямали данни или препоръки,че здравословното състояние на Д. е пречка да осъществява трудовите си функции.Той също е действал добросъвестно и в строго съблюдаване на изискванията за вършене на трудовата си функция.

          Предвид на изложеното няма спор,че ищцата е претърпяла и търпи неимуществени вреди от смъртта на баща си В.Д.,но тези вреди не попадат в отговорността на ответното дружество “Братя Пилеви“ ООД,поради което и субективното право на обезщетение на същите,заявено пред съда не е налично.

          Ето защо основния иск по чл.49 от ЗЗД е изцяло неоснователен и недоказан,поради което е обусловено да се отхвърли. Акцесорната претенция по чл.86 от ЗЗД съобразно изхода на делото по главния иск също се явява неоснователна и недоказана.

          Водим от изложеното Окръжен съд-Хасково

 

 

Р Е Ш И

 

 

          ОТХВЪРЛЯ изцяло като неоснователни и недоказани предявените от  М.Д.Д., ЕГН:**********,*** като майка и законен представител на малолетната К. В. Д., ЕГН:********** против “Братя Пилеви“ ООД,ЕИК**** с.Конуш, Хасковска област искове с правно основание чл.49 от ЗЗД за изплащане на сумата от 50 000 лв. обезщетение за претърпени неимуществени вреди от настъпилата на 19.IХ.2014 г. смърт на В.Д.Д.,баща на ищцата,както и на основание чл.86 от ЗЗД за плащане на законната лихва от 19.IХ.2014 г. до окончателното изплащане на сумата.

РЕШЕНИЕТО  подлежи на въззивно обжалване пред Апелативен съд-Пловдив в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.

 

 

 

 

          Съдия :