№ 95
гр. Ловеч, 20.05.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ЛОВЕЧ, I СЪСТАВ, в публично заседание на седми
май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:МИЛЕНА ВЪЛЧЕВА
Членове:ПОЛЯ ДАНКОВА
ПЛАМЕН ПЕНОВ
при участието на секретаря ВЕСЕЛИНА В.А
като разгледа докладваното от ПОЛЯ ДАНКОВА Въззивно гражданско дело
№ 20244300500139 по описа за 2024 година
за да се произнесе, съобрази:
Производството с правно основание чл. 258 и сл. от ГПК.
Подадена е въззивна жалба вх.№ 482/24.01.2024 година от
„ФРОНТЕКС ИНТЕРНЕШЪНЪЛ“ ЕАД, ЕИК: *********, със седалище и
адрес на управление: гр. София, бул. „Тодор Александров“ № 109-115, бизнес
сграда „ТАО“, ет. 6, чрез пълномощника си юрисконсулт В. Ц. срещу съдебно
решение № 164 от 19.12.2023 г. по гр.д.№ 433/2023 г. на Районен съд –
Тетевен. Посочва, че обжалваното решение е неправилно в частта, в която е
отхвърлена претенцията на дружеството за договорна възнаградителна лихва
в размер на 1,364.62 лева, начислена за периода от 05.11.2019 г. до 05.04.2022
г., както и за съответната отхвърлена част от направените съдебни разноски.
Счита, че практиката на Върховния касационен съд, която приема, че
уговорка в договора за потребителски кредит, предвиждаща размер на
договорна възнаградителна лихва пад трикратния размер на законната лихва е
недействителна, поради противоречие с добрите нрави към настоящия
момент не е актуална и вече не следва да се взема предвид от съдилищата при
постановяване на съдебно решение. Излага, че към датата на сключване на
договора за потребителски кредит (27.03.2019 г.) действа разпоредбата на чл.
19, ал. 4 ЗПК, предвиждаща максимален размер на годишния процент на
разходите (ГПР) до пет пъти размера на законната лихва по просрочени
задължения в левове и във валута, определена с постановление на
Министерския съвет на Република България и това е пределът, до който може
1
да се зачете като непротиворечащо на морала и добрите нрави общото
оскъпяване на кредита. На следващо място сочи, че от приетата и
кредитирана от първоинстанционният съд сьдебно-счетоводна експертиза не
се установява наличие на скрито оскъпяване на кредита, чрез включване в
погасителните вноски на задължения за разходи, неустойки и други. Моли
съда да отмени Решение № 164 от 19.12.2023 г., постановено по гр.д.№
433/2023 г. по описа на Районен съд – Тетевен в обжалваната част и да
постанови решение, с което да бъде осъден Р. В. Д. да плати на въззивника
сума в размер на 1,364.62 лева, представляваща договорна възнаградителна
лихва, начислена за периода от 05.11.2019 г. до 05.04.2022 г., както и пълния
размер на претендираните и направени разноски в заповедното производство,
пред първата и настоящата инстанции.
В законоустановения срок по делото не е постъпил отговор от
въззиваемия.
В съдебно заседание въззивникът, редовно призован, не изпраща
представител. С молби с вх. № 2455/10.04.2024 г. и вх.№ 2973/02.05.2024 г.
моли да се даде ход на делото, поддържа депозираната въззивна жалба, не
прави доказателствени искания.
Въззиваемият, редовно призован пред въззивната инстанция, не се явява
лично.
От представените писмени доказателства по гр.№ 433/2023 г. на
Районен съд – Тетевен, от становището на представителя на въззивника по
въззивната жалба, преценени в тяхната взаимна връзка съдът приема за
установено:
С Решение № 164 от 19.12.2023 г. по гр.д.№ 433/2023 г., Районен съд –
Тетевен е осъдил на основание чл. 415, ал. 1, т. 3 от ГПК, Р. В. Д., ЕГН
********** да заплати на „ФРОНТЕКС ИНТЕРНЕШЪНЪЛ“ ЕАД, ЕИК
********* следните суми: 2,807.18 лева - главница по Договор за
потребителски паричен кредит с номер PLUS – 16881366 от 27.03.2019 г. и
763.31 лева – обезщетение за забава по Договора за периода от 20.02.2020 г.
до 17.02.2023 г., с изключение на периода от 13.03.2020 г. до 13.07.2020 г.,
ведно със законната лихва върху главницата, начислена от подаване на
заявлението – 21.02.2023 г. до изплащане на вземането, като иска за
договорна възнаградителна лихва от Договора за кредит за срока на договора
/за периода от 15.11.2019 г. до 05.04.2022 г./, е отхвърлил като неоснователен
и недоказан.
Въззивната жалба въвежда въззивен контрол по съдебния акт от
19.12.2023 година на Районен съд – Тетевен само в частта, в която са
отхвърлени исковете по чл. 422 от ГПК за договорна възнаградителна лихва
в размер на 1,364.62 лева, начислена за периода от 05.11.2019 г. до 05.04.2022
г., както и разноски, а в останалата част не е атакуван и е влязъл в законна
сила. Съдът констатира, че съдебното решение е валидно и допустимо, а след
обсъждане на приложените в делото доказателства и правилно.
Подадено е заявление № 774/21.02.2023 г. за издаване на заповед за
2
изпълнение по чл. 410 от ГПК на „ФРОНТЕКС ИНТЕРНЕШЪНЪЛ“ ЕАД с
ЕИК ********* за издаване на заповед за изпълнение против Р. В. Д. за
сумата 2,807.18 лв. – главница, ведно със законната лихва, считано от датата
на подаване на заявлението /21.02.2023 г./ до окончателното изплащане;
1,364.62 лв. договорна възнаградителна лихва, начислена за периода от
05.11.2019 г. до 05.04.2022 г. и 824.56 лв. – лихва за забава за периода от
06.11.2019 г. до 17.02.2023 г., с изключение на периода от 13.03.2020 г. до
13.07.2020 г., представляващо неизплатено задължение по Договор за
потребителски кредит № PLUS-16881366/27.03.2019 г., ведно със законната
лихва върху главницата от датата на регистриране на заявлението и сторените
разноски. Твърди се, че на 27.03.2019 г. между „БНП Париба Пьрсънъл
Фапненс С.А.“, клон България, ЕИК ********* и Р. В. Д., ЕГН ********** е
сключен Договор за потребителски паричен кредит с номер PLUS-16881366,
по силата на който кредитодателят предоставя на кредитополучателя кредит
за потребителски цели в размер на 3000 лева, а кредитополучателят се
задължава да я върне, ведно с уговорената възнаградителна лихва, начислена
върху отпуснатата в кредит главница съгласно лихвен процент, фиксиран за
целия срок на действие на договора. Посочва се, че изплащането на кредита е
разсрочено на 36 месечни погасителни вноски, както и че кредитополучателят
не е изпълнявал изцяло и в срок задължението си да заплаща погасителните
вноски по кредита, като паджът на първата просрочена погасителна вноска е
настъпил на 05.11.2019 г. Изложено е, че с Рамков договор за продажба и
прехвърляне на вземания от 22.04.2020 г. и Приложение № 1 от 22.04.2020 г.,
имащо характер на допълнително споразумение, гореописаните вземания са
прехвърлени в полза на „ФРОНТЕКС ИНТЕРНЕШЪНЪЛ“ ЕАД, като
последният е надлежно упълномощен от цедента да уведоми
кредитополучателя за прехвърлянето на вземането, като уведомление в този
смисъл е изпратено на длъжника.
Постановено е разпореждане № 331/21.02.2023 г. по гр.д.ч.х. № 121/23
г. на Районен съд – Тетевен, с указания заявителя да отстрани констатирани
нередовности – да предостави договора за цесия и цитираното Приложение №
1 към същия; да посочи дали длъжникът е бил уведомен писмено за цесията,
по какъв начин и на коя дата е получил уведомлението.
Подадена е молба с вх. № 870/24.02.2023 г. от „ФРОНТЕКС
ИНТЕРНЕШЪНЪЛ“ ЕАД за отстраняване на нередовността в заявлението, в
която е посочено, че за заявителя в рамките на производството по чл. 410 и
сл. ГПК не е налице законово задължение да представя договор за цесия,
доказателство за съобщаване на договора за цесия на длъжника, както и
каквито и да било други документи, удостоверяващи качеството му на
кредитор, а заявителят е длъжен по силата на изрична законова разпоредба да
представи единствено договора за кредит в случаите, когато вземането
произтича от договор, сключен с потребител.
С Разпореждане № 373/28.02.2023 г. по ч.гр.д. № 121/2023 г. по описа
на Районен съд - гр. Тетевен, е отхвърлено в цялост заявлението на
3
„ФРОНТЕКС ИНТЕРНЕШЪНЪЛ“ ЕАД за издаване на заповед за изпълнение
по чл. 410 от ГПК против Р. В. Д., а с Разпореждане № 817/28.04.2023 г.
районният съд е дал указания за завеждане на осъдителен иск по чл. 415, ал.
1, т. 3 от ГПК.
Исковото производство е инициирано с искова молба № 2731/08.06.2023
г. на заявителя, като тя е подадена в законоустановения срок, тъй като
съобщението с указанията по чл. 415 от ГПК е връчено на 09.05.2023 г.
От приложените по делото писмени доказателства се установява, че на
27.03.2019 г. между „БНП Париба Пьрсънъл Фапненс С.А., клон България“,
ЕИК ********* и Р. В. Д., ЕГН ********** е сключен Договор за
потребителски паричен кредит, отпускане на револвиращ потребителски
кредит, издаване и ползване на кредитна карта с номер PLUS-16881366, по
силата на който „БНП Париба Пьрсънъл Фапненс С.А., клон България“
отпуска на ответника кредит в размер на 3000 лева, при срок на кредита 36
месеца и месечна вноска в размер на 152.50 лева. Начислена е такса
ангажимент от 105.00 лева, застрахователна премия 604.80 лева, с обща
стойност на плащанията 5,490.00 лева при лихвен процент 34.39 % и годишен
процент на разходите 44.26 %.
От приетата по делото и неоспорена от страните съдебно-счетоводна
експертиза, се установява, че на 28.03.2019 г. е извършен банков превод в
полза на въззиваемия по сметка с IBAN BG75CECB97901090008300 в ЦКБ
АД в размер на 2,895.00 лева от BNPP Personal Finance с основание СЪГЛ.
ДОГОВОР PLUS-16881366. Кредитополучателят е извършил плащания общо
в размер на 915.00 лева, както следва: на 04.06.2019 г. – 152.50 лв.; на
11.06.2019 г. - 152.50 лв.; на 03.07.2019 г. – 152.50 лв.; на 11.09.2019 г. –
152.50 лв.; на 20.09.2019 г. – 152.50 лв. и на 15.10.2019 г. – 152.50 лв., с които
са погасени главница в размер на 293.62 лв., лихва в размер на 520.58 лв. и
застраховка – 100.80 лв. Падежът на първата изцяло неизплатена месечна
погасителна вноска по договора е на 05.11.2020 г.
На 22.04.2020 г. в гр.София между „Фронтекс Интернешънъл“ ЕАД и
„БНП Париба Пърсънъл Файненс СА“, клон България е подписан Рамков
договор за продажба и прехвърляне на вземания, като видно от Приложение
№ 1а от същата дата, в него е включено и вземането по процесния договор.
Ловешки окръжен съд счита, че въззивната жалба № 482/24.01.2024
година от „ФРОНТЕКС ИНТЕРНЕШЪНЪЛ“ ЕАД, ЕИК: 200644029е
неоснователна и следва да бъде оставена без уважение.
Съдът е сезиран с обективно съединени осъдителни искове на кредитор
с правно основание чл. 422, ал. 1 във вр. с чл. 415, ал. 1, т. 3 от ГПК и чл. 86
от ЗЗД относно сумата 2,807.18 лв. – главница, 1,364.62 лв. договорна
възнаградителна лихва, начислена за периода от 05.11.2019 г. до 05.04.2022 г.
и 824.56 лв. – лихва за забава за периода от 06.11.2019 г. до 17.02.2023 г.,
представляваща неизплатено задължение по Договор за потребителски кредит
№ PLUS-16881366/27.03.2019 г., ведно със законната лихва върху главницата
от датата на регистриране на заявлението и сторените разноски.
4
Договорът за потребителски кредит е реален, възмезден – за
предоставената парична сума кредитополучателя дължи възнаграждение,
каузален – за действителността му е нужно основание и формален. Исковите
претенции следва да възникнат от действителна правна сделка, поради което
ищецът – въззивник следва да докаже сключването на договора за
потребителски кредит и предоставяне на паричните средства.
В конкретния случай, отпуснатият кредит е в размер на 3000 лева, на
потребителя е изплатена сумата 2,895 лева, тъй като е удържана „такса
ангажимент“, представляваща 3.50% от размера на кредита. Съгласно
представените условия по договора и Общи условия за застраховка „Защита
на плащанията“, размерът на кредита за покупка на застраховката в размер на
604.80 лв. бива платен директно на застрахователя, посочен в
застрахователния сертификат и е включен в размера на погасителните вноски.
В договора за кредит и в Приложение № 2 към чл. 5, ал. 2 от ЗПК във
формата на Стандартен европейски формуляр за предоставяне на информация
за потребителските кредити, няма посочена като стойност възнаградителната
лихва, а само размерът на лихвения процент по кредита -34.39%. При
отразяване на годишния процент на разходите ГПР, който е 44.26% е вписан
размерът на месечните погасителни вноски и че ГПР се изчислява за всеки
конкретен договор за кредит и зависи от избрания лихвен процент, размера на
кредита, гратисния период и оставащия срок до падежа, т.е. няма яснота по
какъв начин е формиран ГПР и какво обхваща в конкретния случай.
Съдът приема, че не е спазена разпоредбата на чл. 10, вр. чл. 11, ал.1,
т.11 от ЗПК- договорът за потребителски кредит да е сключен по ясен и
разбираем начин и да съдържа условията за издължаване на кредита от
потребителя, включително погасителен план, съдържащ информация за
размера, броя, периодичността и датите на плащане на погасителните вноски,
последователността на разпределение на вноските между различните
неизплатени суми, дължими при различни лихвени проценти за целите на
погасяването. Съществува обективна невъзможност за кредитополучателя да
направи извод при плащане на погасителна вноска в размер на 152.50 лева
каква част от главницата, от лихвата и от застрахователната вноска се
погасява.
Към 27.03.2019 г. -датата на сключване на процесния договор -.
разпоредбата на чл.19, ал. 4 ЗПК предвижда максимален размер на годишния
процент на разходите до пет пъти размера на законната лихва по просрочени
задължения в левове и във валута, определена с постановление на
Министерския съвет на Република България. В дефинитивния термин „общ
разход по кредита за потребителя“ въведен с § 1 от ДР на ЗПК са включени
всички разходи по кредита, включително лихви, комисиони, такси и
възнаграждения за кредитни посредници и всички други видове разходи,
пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са известни на
кредитора и които потребителят трябва да заплати, включително разходите за
допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, и по-специално
5
застрахователни премии в случаите, когато сключването на договора за
услуга е задължително условие за получаване на кредита, или в случаите,
когато предоставянето на кредита е в резултат на прилагането на търговски
клаузи и условия. Задължението за плащане на застрахователна премия и
такса „ангажимент“ в условията на договора за потребителски кредит
заобикалят ограничението на чл. 19, ал. 4 ЗПК. Те водят до увеличаване
цената на кредита и това увеличаване не е обявено по надлежния ред на
потребителя като лихвен процент и разходи по кредита. Годишният процент
на разходите реално надхвърля допустимия петкратен размер на законната
лихва - 50 %, определен в чл. 19, ал. 4 от ЗПК, поради което и на основание
чл. 19, ал. 5 от ЗПК, тези клаузи в договора са нищожни.
На основание чл. 22 от ЗПК при нарушаване на изискванията на
конкретни разпоредби от закона договорът за потребителски кредит е изцяло
недействителен, като между изчерпателно изброените норми са и тези по чл.
11, ал. 1, т. 10 от ЗПК – за определяне на годишния процент на разходите.
Следователно посочените клаузи на процесния договор за кредит като
нищожни не пораждат правно действие и договорът за кредит се явява
недействителен на основание чл. 22 във вр. чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК във вр.
чл. 26, ал. 1, предл. 3 от ЗЗД. При действия на чл. 23 от ЗПК когато
договорът за потребителски кредит е обявен за недействителен, потребителят
връща само чистата стойност по кредита, без да дължи лихва или други
разходи по кредита. По представената съдебно-счетоводната експертиза се
установява, че въззиваемият е извършил плащания общо в размер на 915.00
лева и следователно остатъкът от задължението му е значително по-малък от
присъдения от Районен съд – Тетевен. От друга страна размерът на лихвата за
забава е начислен върху целия размер на месечната вноска, която включва и
застрахователна премия, т.е. дължимия размер е по-малък от присъдения.
Следва само да се посочи, че във всеки казус при произнасяне на заповедния
съд в исковото производство, той дължи произнасяне при съобразяване на
конкретните факти относно плащанията на длъжника и отражението им
върху исковите претенции/ вкл. чрез надлежно формулиране на задачите на
съдебно-счетоводната експертиза/. Този извод е мотивиран от приложението
на т.9 от Тълкувателно решение №4 от 18.06.2014 година по т.д. 4/2013 г. на
ОСГТК на ВКС. Постановката на цитираното Тълкувателно решение №4 от
18.06.2014 е, че в исковото производство по чл. 422,респ. чл. 415 от ГПК
съществуването на вземането се установява към момента на приключване на
съдебното дирене в исковия процес,вкл. и за факти настъпили след подаване
на заявлението за издаване на заповед за изпълнение.
При изложените съображения съдебно решение № 164 от 19.12.2023 г.
по гр.д.№ 433/2023 г. на Районен съд – Тетевен е правилно и законосъобразно
като краен извод,в атакуваната част и следва да бъде потвърдено.
С оглед изхода на делото на въззивника не следва да се присъждат
разноски.
Воден от горните мотиви съдът
6
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА, като правилно и законосъобразно, съдебно
решение № 164 от 19.12.2023 г. по гр.д.№ 433/2023 г. на Районен съд –
Тетевен, в частта, в която е отхвърлена претенцията на дружеството за
договорна възнаградителна лихва в размер на 1,364.62 лева, начислена за
периода от 05.11.2019 г. до 05.04.2022 г.
Решението не подлежи на касационно обжалване на основание чл.
280, ал. 3 от ГПК по цена на исковете.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7