ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 214
гр. гр. София, 14.10.2021 г.
АПЕЛАТИВЕН СПЕЦИАЛИЗИРАН НАКАЗАТЕЛЕН СЪД, I-ВИ
ВЪЗЗИВЕН СЪСТАВ в закрито заседание на четиринадесети октомври, през
две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Георги В. Ушев
Членове:Стоян Людм. Тонев
Николай Д. Димитров
като разгледа докладваното от Георги В. Ушев Въззивно частно наказателно
дело № 20211010600370 по описа за 2021 година
след като разгледа докладваното от съдия Ушев ВНЧД № 370 по описа на
АСНС за 2021 година и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.345, вр. с чл.270, ал.1 и ал. 3 от НПК.
Делото е образувано по жалби на защитниците на подсъдимите по НОХД
477/2021 г. на Специализиран наказателен съд, 3 състав, И.Т., С.С., Н.И., Ц.Ф.
и Д.Д., против протоколно определение от 29.09.2021г., с което са оставени
без уважение исканията им за отмяна на наложените им мерки за процесуална
принуда „Забрана за напускане на пределите на Република България“.
Подсъдимият Д. е атакувал и постановения от първоинстанционния съд отказ
за отмяна на наложената му мярка за неотклонение „Гаранция в пари“ в
размер на 20 000 лева.
Въззивният съд, като се запозна с жалбите, както и с приложените по
делото материали счита, че същите са процесуално допустими, а разгледани
по същество, се явяват неоснователни.
Първоинстанционното производство е образувано по внесен
обвинителен акт против единадесет лица, сред които са които и петимата
1
посочени подсъдими, на които са повдигнати обвинения, както следва: на
подсъдимия И. Ж. Т. за престъпления по чл.321, ал.3, пр.2 и пр.3, алт.10, т.2
вр. с ал.2 от НК, по чл.354а, ал.2, изр.2, т.1, пр.2 вр.с ал.1, пр.4 от НК и по
чл.354а, ал.2, изр.2, т.1, пр.2 вр.с ал.1, пр.4 от НК; на подсъдимия С. С. С. за
престъпления по чл.321, ал.3, пр.2 и пр.3, алт.10, т.2 вр. с ал.2 от НК и по
чл.354а, ал.2, изр.2, т.1 и т.4, пр.2 вр.с ал.1, пр.4 от НК, на подсъдимата Н. Р.
И. за престъпление по чл.321, ал.3, пр.2 и пр.3, алт.10, т.2 вр. с ал.2 от НК; на
подсъдимия Ц. И. Ф. за престъпления по чл.321, ал.3, пр.2 и пр.3, алт.10, т.2
вр. с ал.2 от НК и по чл.354а, ал.2, изр.2, т.1, пр.2 вр.с ал.1, пр.4 от НК; на
подсъдимия Д. И. Д. за престъпления по чл.321, ал.3, пр.2 и пр.3, алт.10, т.1
вр. ал.1, алт.2 от НК и за престъпление по чл.339, ал.1 от НК.
На всички гореизброени подсъдими в хода на досъдебното
производство е постановена мярка за процесуална принуда „Забрана за
напускане пределите на Република България“ с постановление на прокурор от
СП на 11.06.2020 г. На подсъдимия Д.Д. с протоколно определение от
05.06.2020 г. по описа на СНС, 6-ти състав, е изменена мярката за
неотклонение от „Задържане под стража“ в „Парична гаранция“ в размер на
20 000 лева.
В депозираните от всички подсъдими жалби са изложени идентични
доводи, свързани с прекомерна продължителност на наложеното им
ограничение за напускане на пределите на Република България, като
същевременно се сочат аргументи, обуславящи липса на опасност за укриване
от правосъдие извън пределите на страната.
Апелативен специализиран наказателен съд намира, че са
неоснователни изложените в жалбите твърдения, че СНС не е изпълнил
процесуалното си задължение да мотивира съдебния акт.
Първоинстанционният съд е посочил съображения, поради които е оставил
без уважение исканията на подсъдимите за отмяна на наложените им мерки за
процесуална принуда. Изтъкнал е необходимостта от извършване на
процесуални действия с оглед на разкриване на обективната истина и
приключването на наказателното производство в разумен срок; непосочване
от подсъдимите на основателни причини, които да налагат отмяна на
постановената забрана; тежестта на престъпленията, за които е внесен
2
обвинителен акт; наличието на опасност подсъдимите да се укрият, макар и с
намалял интензитет; фактическата сложност на делото, с оглед на която
изтеклият период от време, в който действат забраните, не може да бъде
определен като неразумен; възможността на подсъдимите при наличието на
уважителни причини да поискат разрешение за напускане пределите на
Република България за определен срок.
Безспорно предпоставката за налагане на мярката за процесуална
принуда „Забрана за напускане пределите на Република България“, а именно
привличане за тежко умишлено престъпление, е налице по отношение и на
петимата подсъдими, тъй като за престъпленията, за които са им повдигнати
обвинения, покриват критериите на чл. 93, т.7 от НК, като освен това се касае
за умишлени посегателства.
Целта на мярката за процесуална принуда „Забрана за напускане на
пределите на Република България“ е обезпечаване присъствието на
подсъдимите с повдигнати обвинения за тежки умишлени престъпления в
хода на наказателно производство. СНС правилно е отбелязал, че предстои
извършване на процесуални действия, с оглед разкриване на обективната
истина по делото, поради което наложените на подсъдимите мерки биха
обезпечили явяването им в съдебно заседание за провеждането му.
По отношение на подсъдимите Т., С., Ф. и Д. следва да бъде отчетено и
обстоятелството, че са им повдигнати обвинения за няколко престъпления,
извършени при условията на реална съвкупност. По отношение на
подсъдимата И., макар да няма обвинение за вторично престъпление, следва
да се вземе предвид, заявеното й желание да пътува до Р. С., която не е
държава-членка на ЕС. Във връзка с това, правилно СНС е посочил, че при
евентуална необходимост не би могло да бъдат приложени Европейската
заповед за арест и Европейската заповед за разследване, поради което се
увеличава рискът от евентуално укриване на подсъдимата И..
Посочените от защитата съображения за социална и семейна
ангажираност на подсъдимите, не са достатъчни, за да изключат наличието на
опасност от укриване. Защитниците са изложили и твърдения за наличие на
здравословни причини, поради които на подсъдимия Т., би му се наложило да
3
пътува извън пределите на Република България, като обаче за тях не са
представени доказателства, поради което, на този етап, такива не се явяват
основание за отмяна на наложената мярка.
По отношение на периода, през който на подсъдимите са наложени
мерките за процесуална принуда, АСНС намира, че същият се явява разумен,
предвид правната и фактическа сложност на делото. В съдебното
производство не са регламентирани срокове, изтичането на които да се
свързва с отмяна на мерките за процесуална принуда, наложени на подсъдими
лица. При наличие на необходимост от напускане на пределите на Република
България и при посочване на основателни причини, за подсъдимите е налице
възможност да поискат разрешение за напускане пределите на страната за
определен срок.
Въззивният състав се солидаризира и с извода на първостепенния съд за
това, че липсват основания за изменение на наложената на подсъдимия Д.
мярка за неотклонение „Парична гаранция“ в размер на 20 000 лева.
Правилно СНС е посочил, че спрямо същия обоснованото предположение за
вероятна съпричастност към престъпленията, за които е внесен обвинителен
акт, не е разколебано. Настоящият състав намира, че спрямо подсъдимия Д.
не са настъпили и нови обстоятелства, които да обуславят изменение на
мярката му за неотклонение. Въззивният съд се съгласява с извода на
първоинстанционния, че тази е подходящата форма на процесуална принуда,
която да обезпечи нормалния ход на наказателното производство.
Поради изложените съображения СНС законосъобразно е счел, че
исканията на подсъдимите следва да бъдат оставени без уважение. Предвид
горното, жалбите срещу определението на първостепенния съд се явяват
неоснователни и следва да бъдат оставени без уважение, а атакуваното с тях
определение – потвърдено.
Мотивиран от изложеното, Апелативният специализиран наказателен
съд
ОПРЕДЕЛИ:
4
ПОТВЪРЖДАВА протоколно определение от 29.09.2021 г. по НОХД №
477/2021г. на СНС, 3 състав.
Определението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5