ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 32
гр. Бургас, 24.01.2022 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД – БУРГАС в закрито заседание на двадесет и
четвърти януари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Румяна Ст. Калошева Манкова
Членове:Калина Ст. Пенева
Кремена Ил. Лазарова
като разгледа докладваното от Кремена Ил. Лазарова Въззивно частно
гражданско дело № 20212000500548 по описа за 2021 година
съобрази следното:
Производството е по реда на чл.274, ал.1, т.1 ГПК.
Постъпила е частна жалба вх.№ 9559/30.11.2021г. на БОС от С. М.
М., с ЕГН:**********, постоянен адрес: гр.Б., ж.к „И.“, бл.*, ет.*, ап.*, чрез
пълномощника адв. В.Ф., с адрес на адвокатската кантора: гр. Б., ул. “М.” №
*, офис *, партер, адв.Д „Ф., Т., М“, против определение № 1725 от
16.11.2021г. по гр.дело № 20212100101228 по описа за 2021г. на Бургаски
окръжен съд, с което на основание чл.229, ал.1, т.4 ГПК е постановено
спиране на производството по делото, до приключване на счетения за
преюдициален спор по гр.д.№ 5404/2020г. на БРС с влязъл в сила съдебен акт.
Твърди, че е неправилно, като постановено в противоречие с установената
съдебна практика. Позовава се на мотивната част на ТР № 1 от 02.07.2021г. по
т.д.№ 1/2019г. ОСГТК и по-конкретно на приравняване на правните
последици от осъществената евикция с тези на евентуалната във връзка с
предявения иск за разваляне на договор за покупко-продажба на имот на
основание чл.190, ал.1 ЗЗД, вр. с чл.87, ал.3 ЗЗД. Твърди, че след като е
налице възможност за евикциране на купувача, са осъществени фактите,
визирани от хипотезата на чл.190, ал.1 ЗЗД. Моли определението да бъде
отменено, излага аргументи, не сочи доказателства. Претендира разноски.
1
Препис от жалбата е връчен на противната страна - З. В. Ж., ЕГН:
**********, с пост.адрес: гр.Б., ж.к. „Л.“, бл.*, ет.* ап.*, която депозира
отговор и я оспорва чрез процесуалния си представител адв.П.С.. Поддържа
нейната неоснователност. Излага подробни аргументи, моли за отхвърлянето
й, също не ангажира доказателства. Претендира разноски, оспорени като
прекомерни с нарочна молба вх.№ 343/12.01.2022г. на БАС на С.М., чрез
адв.В.Ф..
Жалбата е подадена в срока по чл.275 ГПК от легитимирано лице и е
допустима.
Съдът, като взе предвид приложените по делото доказателства,
преценени поотделно и в тяхната съвкупност, прие за установено от
фактическа и правна страна следното:
Производството пред БОС е образувано по искова молба от частната
жалбоподателка против З. В. Ж. с предявени искове с правно основание
чл.190, ал.1 ЗЗД, вр. с чл.87, ал.3 ЗЗД за разваляне на сключения между
страните договор за покупко-продажба на търговски обекти, извършен с н.а.
№ 102, т.II, рег.№ 2279, д.№ 274 от 24.07.2020г. на нотариус С. Д. гр.Б., при
съединен евентуален иск за разваляне на договора отчасти, за връщане на
заплатената от купувача цена и заплащане на разноските по продажбата,
обективно съединен с иск с правно основание чл.92 ЗЗД за заплащане на
неустойка. Претендирала е разноски.
В обстоятелствената част на исковата молба са изложени
основанията на исковете, а именно: твърди се, че след закупуване на имота –
подробно описан в приложения и цитиран по-горе нотариален акт, получила
искова молба. Станало ясно, че на първо място закупеният от нея обект има
характеристика на жилищен и преустройството му в търговски е незаконно.
На следващо място разбрала, че трето лице – П. В.М., съсобственик в
дворното място, в което са изградени закупените от нея обекти, претендира
права върху единия от тях на основание приращение. Заявил е, че сграда с
идентификатор 07079.611.99.3 по КККР на гр.Б., с административен адрес:
гр.Б., ул.“П. Г.“ № *, построена в ПИ с идентификатор 07079.611.99 по КККР
на гр.Б. е изградена без да е отстъпено право на строеж от праводателите на
М. в съсобствен терен, в който обосновава права върху 59/220 кв.м. ид.ч. На
основание чл.92 ЗС твърди собственост върху сградата в същия обем. С
2
приложената на стр.10 и сл. по гр.д.№1228/21г. БОС искова молба претендира
установяване на собствеността си върху сградата в посочените части и
последиците по чл.537 ГПК за отмяна на н.а., посредством който
праводателката на настоящата частна жалбоподателка се е легитимирала като
собственик на съответната част от сградата. По предявения от М. иск е
образувано гр.д.№ 5404/2020г. БРС, което към настоящия момент не е
разрешено с влязъл в сила съдебен акт.
С отговора против исковата молба З.Ж. е оспорила исковете по гр.д.
№ 1228/2021г. БОС и като се е позовала на чл.229, ал.1, т.4 ГПК е поискала от
съда спиране на производството по гр.д.№ 1228/2021г. БОС до разрешаване
на спора по гр.д.№ 5404/2020г. БРС с влязъл в сила съдебен акт.
Окръжен съд - Бургас, след като е обсъдил подробно молбата,
преценил е заведените искове за допустими, я е намерил за основателна и е
постановил обжалваното определение.
Настоящият съд приема, че определението е правилно и съобразено
със закона и установената съдебна практика. Видно от исковата молба и
депозирания против нея отговор от З.Ж. по гр.д.№ 5404/2020г. БРС,
твърденията на ищеца П. М. са оспорени, като се е твърдяло, че сграда с
идентификатор 07079.611.99.3 по КККР на гр.Б. не е самостоятелна
постройка, а представлява сграда на допълващо застрояване, която няма
самостоятелно, а обслужващо предназначение по отношение на закупения от
С.М. СОС, но страните не са спорили, че е изградена без да е отстъпено право
на строеж от праводателите на Минчев. На изложеното основание и при
подробни аргументи за отхвърляне на иска, са оспорени твърденията за
собственост на М. върху 59/220 ид.ч. от сградата. Спорът относно статута на
сградата е подробно обсъждан по гр.д.№ 5404/2020г. БРС, видно от
приложеното пред настоящата инстанция решение на първоинстанционния
съд по делото.
Налага се извод, че правата на третото лице не са установени по
безспорен начин по отношение на ответниците по заведения иск по гр.д.№
5404/2020г. БРС, следователно не може да се направи и обосновано
заключение за наличие на основния факт по хипотезата на чл.190, ал.1 ЗЗД, а
именно – на собственически права на трето лице върху част от закупения
имот. От друга страна исковете, по които е образувано гр.д.№ 1228/2021г. по
3
описа на БОС са приети за допустими от първоинстанционния съд (Решение
№ 162 от 17.06.2013 г. на ВКС по гр. д. № 1317/2012 г., III г. о., ГК), като
допустимостта им се преценява с оглед изложените твърдения в исковата
молба, а там се обосновава закупуване на имот, при наличие на
собственически права на трето лице. Апелативен съд Бургас, след като
съобрази мотивната част на Тълкувателно решение № 7 от 31.07.2017 г. на
ВКС по т. д. № 7/2014 г., ОСГТК и на Тълкувателно решение № 1 от
9.07.2019 г. на ВКС по т. д. № 1/2017 г., ОСГТК, приема, че между гр.д.№
5404/2020г. БРС и гр.д.№ 1228/2021г. БОС съществува връзка на
преюдициалност, доколкото в решението по гр.д.№ 5404/2020г. БРС ще бъде
разрешен спорът за един от фактите, представляващ основание за разваляне
на договора по н.а. № 102, т.II, рег.№ 2279, д.№ 274 от 24.07.2020г. на
нотариус С. Д гр.Б., а именно – собствеността на третото лице върху идеални
части от сграда с идентификатор 07079.611.99.3 по КККР на гр.Б.. Преди да
бъде установено със сила на присъдено нещо наличието или не на права на П.
М. в имота, не може да бъде разрешен спорът, основан на чл.190, ал.1 ЗЗД за
разваляне на договора за покупко-продажба на описаните по н.а. № 102, т.II,
рег.№ 2279, д.№ 274 от 24.07.2020г. на нотариус С. Д. гр.Б. имоти, а
съответно и по съединените евентуален и акцесорни искове за заплащане на
парични суми, защото основен аргумент на М. е евентуалната евикция, която
би могла да претърпи при установени права на М. в сграда с идентификатор
07079.611.99.3 по КККР на гр.Б. и осъществяване на фактите, визирани от
хипотезата на чл. 190, ал.1 ЗЗД. Неоснователно е позоваването на мотивната
част на ТР № 1 от 02.07.2021г. по т.д.№ 1/2019г. ОСГТК, с оглед всичко
обсъдено по-горе, понеже цитираният от страната съдебен акт визира права
на трето лице върху закупен имот, а именно те са спорни и предмет на
разглеждане по гр.д.№ 5404/2020г. БРС.
Затова крайното разрешение по висящото гр.д.№ 5404/2020г. БРС е
от съществено значение, защото е пряко свързано с едно от изложените в
исковата молба по гр.д.№ 1228/21г. БОС основания на иска. Макар и
частната жалбоподателка да е изложила и други основания за разваляне на
договора, а именно – незаконния характер на преустройството на закупения
имот от жилищен в търговски такъв, изводът на съда не се променя, защото
едно от основанията е предмет на разглеждане по друго дело.
Налага се заключение, че частната жалба не е основателна и
4
определението на БОС подлежи на потвърждаване. В полза на ответната
страна се следват претендираните разноски, намалени до 300лв., с оглед
фактическата и правна сложност на спора.
Водим от изложеното, БАС
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА определение № 1725 от 16.11.2021г. по гр.дело №
20212100101228 по описа за 2021г. на Бургаски окръжен съд.
ОСЪЖДА С. М. М., с ЕГН:**********, постоянен адрес: гр.Б., ж.к
„И.“, бл.*, ет.*, ап.* да заплати на З. В. Ж., ЕГН: **********, с пост.адрес:
гр.Б., ж.к. „Л.“, бл.*, ет.* ап.* представлявана от С. Х. Ж., ЕГН: **********,
чрез адв. П.С., направените в настоящата инстанция разноски в размер на
300лв.
Определението подлежи на обжалване в 1-седмичен срок от връчване
на препис от него на страните пред ВКС.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5