РЕШЕНИЕ
№1347/4.7.2019г.
Година 2019 Град Варна
В ИМЕТО НА НАРОДА
Варненският районен съд
двадесет и трети състав
На
двадесет и четвърти юни Година две хиляди и
деветнадесета
В публично заседание в следния състав:
Съдия Даниела Михайлова
Секретар
Пламен Пламенов
като разгледа докладваното от съдията
НАХД
№ 2230
по описа на съда за 2019г.,
за да се произнесе взе предвид
следното:
Производството е образувано на основание чл.59 и сл. от ЗАНН въз
основа на жалба предявена от А.Е. С. - ЕГН **********
в качеството му на управител на „ Танграмаркет” ЕООД против
Наказателно Постановление № 401298/404743 / 25.01.2019. на заместник Директор
на ТД - НАП гр.Варна,
с което му е
наложено административно наказание „Глоба” в размер на 200 лева на основание чл.74 ал.1
от
ЗСч
.
С жалбата не се оспорва
фактическата обстановка, а се навеждат доводи за това, че депозираното срещу
акта възражение не е било разгледано, както и че случаят е маловажен по смисъла
на чл.28 от ЗАНН. Поради това се иска
отмяна на постановлението.
Въз. С., редовно призован , не се явява, представлява се от надлежно
упълномощен процесуален представител, който поддържа жалбата на посочените в
нея основания.По същество адв.З. отново излага мотивирано становище, че случаят
е маловажен и пледира за отмяна на постановлението.
Въззиваемата
страна, чрез процесуалният си представител, оспорва жалбата и моли съда да потвърди
обжалваното наказателно постановление, като правилно и законосъобразно.
След
преценка на доводите на въззивника и становището на въззиваемата страна, с оглед събраните доказателства по делото, съдът
прие за установено
от фактическа страна следното:
Съгласно чл.38 ал.1 т.1 от Закона за
счетоводството в срок до 30 юни на следващата
година търговците по смисъла на Търговския закон следва чрез заявление и
представяне за обявяване в Търговския регистър, да публикуват годишния си финансов отчет.Такова задължение
за 2017г. било налице и по отношение на „ Танграмаркет”
ЕООД, чиито управител бил въз. С., като следвало годишния финансов отчет да бъде
публикуван в регистъра до 02.07.2018г., доколкото 30.06 .2018г. бил
неприсъствен ден.То обаче не било изпълнено в срок като годишния финансов отчет
за 2017г. на дружеството бил
публикуван в Търговския регистър на
31.07.2018г.
На 28.08.2018г. св.С.Н. – инспектор
по приходите, в изпълнение на служебните си задължения , извършил проверка в Търговския регистър, информационните масиви на НАП-Варна и на
Агенцията по вписванията и установил, че ГФО за 2017г. на „ Танграмаркет” ЕООД, представлявано
от въз. С., е публикуван
в Търговския регистър след законоустановения срок.Поради това до въз.
С. била изпратена покана за явяване в ТД на НАП-Варна за съставяне на акт за извършено нарушение по
чл.38 ал.1 т.1 от Закона за счетоводството.
На 05.09.2018г. против
въз.С. бил съставен акт за установяване на административно нарушение,
за това че в качеството си на управител на „ Танграмаркет
” ЕООД не е изпълнил задължението си да публикува чрез подаване на заявление за
вписване и представяне за обявяване в Агенция по вписванията-Търговския
регистър, на годишния финансов отчет за 2017г. в законоустановения срок- до
02.07.2018г., а е сторил това на 31.07.2018г.Нарушението било квалифицирано
като такова по чл.16 ал.1 т.4 от ЗСч.Актът бил предявен на
упълномощено лице, като тогава възражения не били направени.В срока по чл.44
ал.1 от ЗАНН въззивникът депозирал писмени
възражения, в които изложил съображения, че нарушението представлява маловажен
случай, тъй като е първо по рода си.
Въз основа на акта за
установяване на административно нарушение било издадено и атакуваното
наказателно постановление, в което наказващият орган изцяло приел описаната в
акта фактическа обстановка и правната квалификация на нарушението по чл.16 ал.1
т.4 от ЗСч. За него и на основание чл.74 ал.1 от ЗСч административно-наказващият орган наложил на
въз. С. наказание „ Глоба” в размер на 200лв.
В хода на
съдебното следствие като свидетел бе разпитан
С.Н.-актосъставител, чиито показания съдът кредитира като логични и
последователни.От тях стана ясно, че нарушението е установено при проверка в
системата на ТД на НАП и Търговския регистър.
Съдът приобщи представената от
процесуалният представител на наказващият орган справка за общите задължения на
въз.С., която кредитира.
Гореописаната фактическа обстановка
се установява от събраните по делото доказателства по административно
наказателната преписка, събраните в хода на съдебното производство гласни
доказателства, които са последователни,взаимно обвързани и безпротиворечиви и
анализирани в съвкупност не налагат различни изводи.
При така установената по делото
фактическа обстановка и въз основа на императивно вмененото му задължение за
цялостна проверка на издаденото наказателно постановление относно
законосъобразността му,обосноваността му и справедливостта на наложеното
административно наказание ,съдът прави следните правни изводи:
Въззивната
жалба е депозирана в законния срок и от легитимен субект,поради което е
процесуално допустима.
Наказателното постановление № 401298/404743 /
25.01.2019. е издадено от компетентен
орган- от Зам.Директора на ТД на НАП- гр.Варна, съгласно заповед № ЗМФ-610/03.07.2018г.
на Министъра на финансите. В хода на административно наказателното производство
не са били допуснати съществени процесуални нарушения. Вмененото във вина
нарушение е индивидуализирано в степен, позволяваща да се разбере какво е обвинението и срещу какво да се
организира защитата.Посочена е датата, до която е следвало задължението за
подаване на годишен финансов отчет да е изпълнено, а именно до
02.07.2018г.Посочена е нарушената материално правна норма, като наказанието за
нарушението е индивидуализирано. Депозираните
при предявяване на акта възражения са били разгледани и приети за неоснователни,
а доколкото в тях не е била оспорена фактическата обстановка , за наказващият
орган не е било налице задължение за провеждане на разследване по смисъла на
чл.52 ал.4 от ЗАНН. Поради това съдът
намира, че в хода на производството не са допуснати съществени нарушения на
процесуалните правила, които да са самостоятелно основание за отмяна на
наказателното постановление.
Образуваното административно-наказателното производство е проведено
правилно и законосъобразно.Въз основа на акта за нарушение е издадено
обжалваното наказателно постановление, като административно-наказващият орган е
възприел изцяло обстоятелствата, сочени в акта. Правилно е било прието, че въз
.С. е допуснал нарушение по чл.16 ал.1 т.4 от Закона за счетоводството, като са
съотнесени установените факти към хипотезата на
правната норма. Установено е , а и не оспорва от страните, че „ Танграмаркет”
ЕООД, е търговец по смисъла на
Търговския закон , чиито управител е въз.
С..Той на основание чл.16 ал.1 т.4 от ЗСч. отговаря за съставянето ,
съдържанието и публикуването на финансовия отчет, изискван от закона. Поради
това за него съществува задължение по смисъла на чл.38 ал.1 т.1 от ЗСч до 30
юни на следващата година да публикува годишния финансов отчет чрез заявяване и
представяне за обявяването му в Търговския регистър. В този смисъл отчета за
2017г. е следвало да бъде публикуван до 02.07.2018г., което не е било сторено
от въз.С., като причините за това в
конкретния случай са ирелевантни за предмета на
настоящото производство. Поради
изложеното до тук , съдът намира че въззивникът е
извършил нарушение по чл.16 ал.1
т.4 от ЗСч.
Правилно е била определена и
санкционната норма, доколкото именно в разпоредбата на чл.74 ал.1 от ЗСч е
предвидено налагане на „ глоба” за
този, който не публикува годишен
финансов отчет, каквото бездействие в
случая е налице
Съобразно събраните по делото
доказателства обаче, съдът намира че
административно-наказващият орган е следвало да приложи разпоредбата на
чл.28 от ЗАНН, което не е било сторено. Съгласно ТР № 1 от 12.12.2007г. на НК на ВКС преценката за „маловажност на
случая” подлежи на съдебен контрол. В обхвата на съдебният контрол се включва и
проверка относно законосъобразността на преценката по чл.28 от ЗАНН. Съдът не
може да бъде обвързан от решението на административния орган и не може да бъде
възпрепятстван в правомощията си да проучи в пълнота фактите, релевантни за
спора, с който е сезиран. Съдът изследва и решава всички въпроси, както по
фактите, така и по правото, от които зависи изходът на делото.
За да се установи дали случая е маловажен или не, следва да се обсъди
степента на обществена опасност на извършеното нарушение, като негово обективно
качество, за да се установи дали е
социално необходимо и оправдано да се прибегне до прилагане на административно
наказателната отговорност.В конкретния
случай, видно от съдържанието на постановлението, е че заявлението за вписване на финансовия отчет е
било подадено на 31.07.2018г., със закъснение от 29 дни и преди това закъснение
да е било констатирано от контролните органи. Макар в постановлението да липсва
изрично отразяване, че нарушението е извършено за първи път, то по делото не са
представени доказателства в противоположна насока.Представената справка за
задължения на въз.С. касае период след извършване на настоящото нарушение, поради
което и от нея не могат да се извличат лоши характеристични данни за
въззивника.От приложените по преписката писмени доказателства се установява
още, че за дейността на дружеството добросъвестно и в срок са били подавани
дължимите декларации в предходни периоди .
Поради това, като взе предвид изключително ниската степен на обществена
опасност на въз. С., съдът намира, че
допускането на настоящото нарушение е инцидентен случай. Безспорно е, че нарушението е формално по
своя характер и за неговата съставомерност не е необходимо да са настъпили
каквито и да било вредни последици. В случая обаче съдът намира, че с неговото
допускане не е бил нарушен в съществена
степен предвиденият в закона ред за
деклариране и отчитане на доходи,
не са били грубо погазени целите на ЗСч, а от самото нарушение не са настъпили каквито и да било вредни
последици за бюджета. С оглед на това,
съдът намира че нарушението е с
явно незначителна обществена опасност и засяга в малка степен установения ред
за държавно управление.Поради това и следва да се приложи разпоредбата на чл.28
от ЗАНН и да се приеме, че случаят е маловажен. Наказващият орган от своя
страна в постановлението не е изложил мотиви защо приема, че случаят не е такъв
и без обсъждане на всички обстоятелства, установени в хода на проверката е
издал наказателно постановление. В тази връзка съдът намира за необходимо да отбележи,
че извършваните проверки от държавните контролни органи не следва да имат за цел задължително да
бъдат санкционирани определени частноправни субекти за извършени нарушения на
законодателството, а следва основно да имат и предупредително въздействие върху
тях.По този начин по – ефективно ще бъдат
изпълнени функциите по индивидуална и генерална превенция на нарушения на
законодателството , още повече, че подобно поведение и действия от страна
на административно – наказващия орган са в унисон с разпоредбата на чл. 28 б "а" от ЗАНН, която предвижда възможност, при определени
условия нарушителят да не бъде санкциониран с административно наказание за
констатирано нарушение, а да бъде официално предупреден от административно –
наказващия орган.
Поради изложеното до тук съдът
намира, че атакуваното наказателно постановление следва да бъде отменено като
неправилно и незаконосъобразно.
Водим
от горното и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН, съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ Наказателно Постановление № 401298/404743 / 25.01.2019. на заместник Директор
на ТД - НАП гр.Варна,
с което на А.Е. С. - ЕГН ********** в качеството му на управител на „ Танграмаркет” ЕООД ,
е наложено административно наказание „Глоба”
в размер на 200 лева на основание чл.74 ал.1
от
ЗСч
.
Решението
подлежи на касационно обжалване с касационна жалба в 14-дневен срок от получаване
на съобщението, че мотивите към
решението са изготвени пред Административен Съд –Варна по реда на АПК.
След влизане в сила на съдебното
решение, административно-наказателната преписка
да се върне
на наказващия орган по компетентност.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: