№ 34
гр. См., 14.02.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – См., ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на втори февруари през две хиляди двадесет
и четвърта година в следния състав:
Председател:Петър Хр. Маргаритов
Членове:Тоничка Д. Кисьова
Мария Ан. Сл.а
при участието на секретаря Софка М. Димитрова
като разгледа докладваното от Мария Ан. Сл.а Въззивно гражданско дело №
20245400500004 по описа за 2024 година
И за да се произнесе, взе в предвид следното:
Производството е по чл.268 от ГПК, във връзка с чл. 50 във вр. с чл. 45 ЗЗД.
См.ският окръжен съд е сезиран с въззивна жалба вх.№7221от 04.12.2023година от
Й. Б. П., депозирана чрез пълномощника му адв. В. П., против Решение
№404/16.11.2023година, постановено по гр.д.№ 803/2022година по описа на См.ски районен
съд, с което е осъден Й. Б. П., ЕГН ********** с адрес гр.С., ж.к.“Мл.-1“, бл.54А, ап.2 да
заплати на Г. Х. П., ЕГН ********** с адрес гр.См., бул.“Б.“ №28, вх.А, ет.4, ап.7 сума в
размер на 6 500.00 лева, представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди,
вследствие на ухапване от куче, собственост на Й. Б. П., на 31.03.2022г. в с.П., общ.См.,
ведно със законната лихва от датата на увреждането-31.03.2022г. до окончателното й
изплащане, както и е отхвърлен иска в частта за разликата над 6 500.00 лв. до
претендирания размер от 13 000.00лв., като неоснователен.
С въззивната жалба се атакува постановеното решение в частта, с която е уважен
предявеният иск за обезщетение за претендирани неимуществени вреди на Г. П.,
настъпили вследствие ухапване от куче в с. П. на 31.03.2022година, в разликата над сумата
от 3000 лева до присъдения размер от 6 500 лева, с искане съдът да уважи направените с
отговора на исковата ни молба възражения досежно недоказаността на размера на исковата
претенция и съпричиняване на вредоносния резултат.
1
Направено е оплакване за неправилност на решението в атакуваната част, поради
неговата незаконосъобразност и необоснованост. Развива оплакване, че в съдебния си акт
См.ският районен съд, въз основа на едностранчив поглед върху доказателствата е довел до
една необоснована и несправедлива преценка на съда,игнорирани са обективни факти по
делото, касаещи момента, начина и обстоятелствата по причиняване на телесното
увреждане, а също така и последиците, свързани е търпените болки и страдания.
Направено е оплакване, че по направеното възражение по чл. 52, ал.2 от ЗЗД за
съпричиняване на вредоносния резултат PC См. е отговорил лаконично, без да изложи
съображения защо не приема твърденията, че със своето неправомерно поведение ищцата Г.
П. е допринесла за настъпване на вредоносния резултат. Същата е влезнала в чужд частен
имот (в двора на семейство П.и) с ясното съзнание, че той от години се охранява от куче –
пазач и по този начин е провокирала реакцията на кучето, вследствие на което е била
ухапана от него. За наличието на съпричиняване законодателят не изисква виновно
поведение, а единствено доказване на конкретни действия или бездействия, с които
пострадалият да е създал реална възможност за настъпване на вредата. В този смисъл е и т.7
от постановление № 17 от 18 ноември 1963г. на ВС, по което е налице обилна съдебна
практика. В случая е налице неправомерно влизане в чужд частен имот - което напълно
опровергава твърденията на ищеца за нарушаване от страна на жалбоподателя на
разпоредбите на ЗЗЖ и ЗВМД, Г. П., знаейки, че собствениците на имота не са в дома си,
действа при несъобразяване с правото на неприкосновеност на частната собственост,
проявява прекомерната самонадеяност, тъй като знаейки че имота се охранява от куче пазач
е влезнала в имота и по този начин сама е поставила в опасност живота и здравето си.
Причинната връзка между поведението на Г. П. и настъпилия резултат е обективен факт,
поради което приложението на нормата на чл. 51, ал. 2 ЗЗД не е обусловено от субективно
отношение на пострадалия към настъпването на деликта и произлезлите от него
неблагоприятни последици. Способността на увредения да действа разумно и да предвижда
евентуалните негативни последици от своите действия/бездействия са правно ирелевантни
за института на съпричиняването - в този смисъл т. 7 от ППВС № 17/1963 г. 2.
Направено е и оплакване, че по отношение определения размер на обезщетението за
неимуществени щети съдът се е произнесъл напълно формално, като единствено е посочил,
кои са обстоятелствата, които съдебната практика изисква да бъдат обследвани при
определяне размера на обезщетението. Липсата на мотиви в съдебното решение относно
характера на увреждането, начинът на извършването му, обстоятелствата при които е
извършено, както и всички последващи факти, свързани с поведението на пострадалия,
здравословното му състояние, хода на лечението и т.н., води до необоснованост на
решението и неправилност на направените изводи. Единственото посочено в тази насока е,
че Г. П. е преживяла силен стрес и предвид възрастта й справедлив еквивалент на
причинените болки и страдания би била сумата от 6 500 лева. PC См. правилно се позовава
на съдебно медицинската експертиза, но необосновано според жалбоподателя преценя
размера на обезщетението. Възстановителният процес безспорно в случая е протекъл гладко
2
и без усложнения, престоят в болницата е бил в рамките на 3 дни, след което няма никакви
доказателства за оплаквания от страна на П. или усложнения при възстановяването й. В
голяма част показанията на водените свидетелки Б. и П. се оказват недостоверни. В
стремежа да засилят оплакванията на своята приятелка сочат две операции и изписани
скъпи лекарства специално за ухапването, които твърдения липсват в исковата молба, а и
същите напълно се опровергават от останалите доказателства. Вероятно, именно факта, че
ищцата много скоро се е върнала към ежедневните си занимания и физическия труд, който
тя е полагала обработвайки градините си, са станали причина 3 месеца след случая да отиде
на преглед с оплаквания за оток в подбедрицата на левия крак. Но и тези оплаквания бързо
са отшумели след направена й физиотерапия. През целия възстановителен период П. е
живяла сама, няма никакви твърдения т да е имала нужда от чужда помощ. Липсват
твърдения тя да е търсила помощ от дъщеря си или други близки, доказателства да е
провеждала медикаментозно лечение и прочее. Липсата на други относими и достоверни
доказателства досежно болките и страданията на ищцата е основание да се твърди, че така
присъденото обезщетение е прекомерно и не съответства на интензитета и
продължителността на търпените от ищцата болки и страдания. Оплакванията, които
ищцата твърди с последващата молба за увеличение размера на иска, както се установи и от
експерта са свързани единствено с артрозни промени в ставите на ищцата. А тези артрозни
промени са резултат от дегенеративните процеси, настъпващи естествено с напредване на
възрастта на хората. Предвид това, търпените болки и страдание вследствие на тези
необратими процеси не следва да бъдат обсъждани и оценени в това производство, тъй като
те не са в пряка причинно следствена връзка с настъпилия инцидент. Въпреки, че
основанието за приетото изменение на иска не е доказано, жалбоподателят поддържа
възраженията си за недопустимост на така направеното изменение. С депозираната едва в
четвъртото съдебно заседание молба са изнесени съвсем нови фактически твърдения за ново
възникнали страдания на ищцата, касаещи различна анатомична област, а именно засилване
на вече налични артрозни промени в ставите на десния й крак. По същество с тази молба е
релевирано ново състояние на ищцата, вследствие на ново страдание, което представлява
изменение във фактическо основание на иска. А предвид процесуалния етап на делото, в
който това е направено същото е и недопустимо. Направено е искане въззивният съд да
постанови съдебен акт, с който отмени решението на PC См. в частта, касаеща присъждане
на обезщетение за неимуществени вреди над сумата от 3 000 лева до присъдените 6 500 лв.
В зависимост от изхода на делото се претендира присъждане направените от разноски.
В писмения отговор ищцата Г. Х. П. поддържа становище за неоснователност на
въззивната жалба и предлага окръжният съд да потвърди решението на Районен съд-См.
като законосъобразно,обосновано и правилно. Въззиваемата поддържа становище, че на 31
март 2022 г. била пред портата на къщата на г-н П. в гръб към улицата, където има доста
стоварени дърва за огрев.Изведнъж кучето порода каракачанка,без повод и намордник, на
разходка с П. отхапало 12/10 cm месо от левия й крак, виснала кожата и тя се изплашила.
Пролежала в болницата от 31 март 2022 г. до 4 април 2022 г.,изписана по нейно
желание,защото я преместили в друга стая при жена – тежко болна, на легло. Предупредена
3
била, че раната трябва да се пази чиста и да не се намокри. В противен случай ще й отрежат
крака. Д-р Сл. й показал как сама да си прави превръзка, защото ходела по два пъти
седмично, денят фиксиран, но часа – не, а превръзката трябва да се прави 3-4пъти
седмично. Здравната каса не покрива лекарствата,лепенките,стерилните марли,бинтовете и
т. н., което било доста пари. Освен това ходела трудно и до болницата отивала с такси и се
връщала понякога също с такси. Април,май и юни-превръзки,юли-рехабилитация последно
на 1 август 2022 г.За обработване градината е наемала хора да й помагат и съответно
плащала, повече от три месеца не се е къпала като човек. Първите дни въобще не могла да
заспи. После започнала да слага върху възглавница левия си крак, но след около 2 часа се
обръща и повече не могла да заспи, мисли само за кучето. Твърди,че и 100 000 лв. да й
платят, не могат да се платят страданията и болките, първоначално в исковата молба
претендирали 13 000лв, впоследствие намалили на 10 000лв ,а последно на 8000лв. , а с
решението на съда са присъдени 6500 лв. На 6 февруари 2023 г имала обаждане от адвокат
Б., П. да й заплати 6000 лв. и да няма дело, не се съгласила,след разговор с адв.Марев и така
едва на 8 февруари 2023 г. започнало делото ,т. е. почти две години след инцидента,
получила нови болки,но сега на десния крак, тъй като щадяла левия и десния се натоварил.
Правили й нова рехабилитация през м.април 2023 г.(5-13 април 2023 г.).Насрочена е нова
съдебно медицинска експертиза,която извърши д-р Марин Балтов по снимки на крака,
направила снимка във Фото 2000 на 1 септември 2023 г. и през всичкото това време пиела
разни видове колаген, който е доста скъп, както и други лекарства и мазила. Продължава да
живее с болките и стреса, като присъденото обезщетение е минимума, който трябва да
заплати П.-6500лв. Районния съд-См. правилно е обсъдил събраните по делото
доказателства и е направил обоснован извод за дължимостта и размера на
обезщетението,което следва да получи като пострадала. Моли съдът да потвърди
първоинстационното решение със законните последици.
В съдебно заседание редовно и своевременно призован жалбоподателят не се явява и
не изпраща представител. В писмено становище адв.В. П. поддържа депозираната въззивна
жалба и моли да се уважи въззивната жалба и се отмени решението в частта, с която е
уважен иска в размер над 3000 лева до присъдените 6 500лева и се отхвърли предявеният
иск в тази част.
Въззиваемата лично поддържа становище за неоснователност на въззивната жалба,
предлага да се потвърди решението в атакуваната част и поддържа представения писмен
отговор.
Въззивният съд, след като прецени събраните по делото доказателства
поотделно и в съвкупност,след като разгледа изложените от страните съображения,
намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Въззивната жалба е подадена в преклузивния срок по чл. 259 ал. 1 ГПК, от
надлежна страна в процеса и срещу подлежащо на обжалване съдебно решение, поради
което е процесуално допустима. Разгледана по същество жалбата се явява неоснователна.
Производството пред Районен съд – См. е инициирано по иск с правно основание
4
чл. 50 от ЗЗД, предявен от Г. Хр. П., чрез пълномощника й адв.Ст. М., против Й. Б. П., с
ЕГН **********, с искане съдът да осъди ответника да й заплати сумата в размер на 10 000
лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди, претърпени от причинената му
на 29.03.2022 г., в с.П., община См., неимуществени вреди-физически болки
истрадания,дискомфорт,тревоги,вследствие на свободно движещото се без повод
инамордник,оставено без надзор и контрол куче,негова собственост, в резултат на което е
ухапало ищцата,причинявайки й и рана в областта на лявата подбедрица.Разкъсване
мускула на лявата подбедрица, ведно със законната лихва върху главницата от момента на
увреждането.
За да постанови обжалваното решение, първоинстанционният съд е обсъдил
обстойно и пространно представените от страните допустими и относими доказателства
поотделно и в тяхната съвкупност. Приети са доказателства, които са посочени от страните
и които са имали значение за неговото правилно изясняване, като при напълно изяснена
фактическа обстановка е постановил обжалваното решение, поради което въззивният съд
намира, че същата не следва да бъде преповтаряна в настоящият съдебен акт.
Настоящият състав на въззивната инстанция намира, че въз основа на
ангажираните от страните доказателства правилни и законосъобразни са изводите на
районния съд, че са налице предпоставките за ангажиране отговорността на ответника за
непозволено увреждане в хипотезата на чл. 50 от ЗЗД, респективно за основателността на
предявения спрямо ответника осъдителен иск.
Обжалваното първоинстанционно решение е валидно и допустимо.
Относно правилността на решението, настоящият състав на въззивния съд,
напълно споделя фактическите констатации, направени от първата инстанция и
окончателните правни изводи за разрешаването на спора, поради което и на основание чл.
272 ГПК препраща към мотивите на обжалваното решение на Районен съд – См..
На основание чл. 269 ГПК, относно правилността на решението, въззивната
инстанция ще се произнесе единствено по въведените в жалбата оплаквания.
Отговорността за непозволено увреждане цели да задължи виновния да репарира
пострадалия за причинените му вреди. Чл. 50 от ЗЗД въвежда безвиновна отговорност за
собственика на вещта ( в настоящия случай животното), който по начало упражнява надзор
върху кучето. В конкретният случай, за да бъде ангажирана отговорността на собственика
на куче – П., следва претърпяната от ищеца вреда да е причинена от животните, т. е.
вредата да се намира в причинна връзка с поведението на кучето порода "каракачанска
овчарка".
С оглед изложеното, настоящият състав споделя изводите от правна страна,
изложени в мотивите на първоинстанционния акт, че безспорно е налице фактическия
състав на деликта по чл. 50 от ЗЗД, като ответникът П., в качеството си на собственик на
вещ (по-конкретно на куче порода "каракачанска овчарка"), намиращо се под негов надзор,
не е положил достатъчно грижи, в следствие на което ищцата П. е получила множество
травматични увреждания, както и е претърпяла болки и страдания.
Спорният въпрос очертаващ предмета на въззивното производство е формулиран в
постъпила до Окръжен съд – См. въззивна жалба. На практика защитната теза на
въззивника, поддържанана в хода на цялото производство е, че е налице съпричиняване на
вредите от страна на ищцата, както и че претендираното в исковата молба, респективно
присъденото с обжалванато решение обезщетение не отговаря на принципа за
справедливост, прогласен в нормата на чл. 52 от ЗЗД.
Настоящият състав на въззивната инстанция намира за неоснователни твърденията,
изложени в жалбата за несправедливо определен от страна на районния съд размер на
присъденото обезщетение. При определяне размера на обезщетението за неимуществени
5
вреди, съдът се ръководи от принципите на справедливостта. Неимуществените вреди,
макар да имат стойностен еквивалент са в сферата на субективните преживявания на
пострадалия, затова за тяхното определяне има значение, различни обстоятелства, които
районният съд е установил и съответно обсъдил в мотивната част на своя съдебен акт.
За да се реализира справедливо възмездяване на претърпени от деликта болки и
страдания е необходимо да се отчете действителният размер на моралните вреди, като се
съобразят всички конкретни обстоятелства около настъпването на вредите, техните характер
и тежест, интензитет, степен, продължителност на болките и страданията, дали същите
продължават или са приключили, прогнозата, така че възмездяването да отговаря на
критерия "справедливост", прогласен изрично в разпоредбата на чл. 52 от ЗЗД, но също така
и да бъде съобразено с икономическото състояние в страната. Следва да се посочи, че на
обезщетяване подлежат не само съзнаваните болки, страдания и неудобства, причинени от
увреждането явяващи се пряка и непосредствена последица от него, но и самото понасяне на
увреденото състояние от страна на пострадалото лице. В този смисъл са и дадените
разяснения в ППВС 4/1968 г., съгласно които понятието "справедливост" не е абстрактно
понятие и е свързано "с преценката на редица конкретни обективно съществуващи
обстоятелства" каквито са "характера на увреждането, начинът на извършването му,
обстоятелствата, при които е извършено, допълнителното влошаване състоянието на
здравето, причинените морални страдания, осакатявания, загрозявания и др. "
Видно от заключението на назначената съдебно-медицинска експертиза
неоспорено от страните по делото е причинена рана от ухапване от куче в областта на
лявата подбедрица, под формата на липса на кожа и линейно разкъсване. Частично
разкъсване на м. солеус, част от триглавият мускул на лявата подбедрица. Четири
охлузвания по лявата подбедрица. Травматичен оток на лявата подбедрица. Според вещото
лице оздравителният процес за четирите охлузвания е траел 10-15 дни, при благоприятен
ход на същия, без настъпването на усложнения в неговото протичане. Според вещото лице
оздравителният процес за раната от ухапване от куче в областта на лявата подбедрица, под
формата на липса на кожа и линейно разкъсване е с продължителност 20-25 дни, при
благоприятен ход без настъпването на усложнения в неговото протичане, каквото видно от
медицинските документи е настъпило и същото е продължило 3-4месеца. Оздравителният
процес за травматичният оток на лявата подбедрица според експертизата е в период 20-25
дни, при благоприятен ход без настъпването на усложнения в неговото протичане.
Оздравителният процес за частичното разкъсване на м. солеус, част от триглавият мускул на
лявата подбедрица е траел 25-30 дни, при благоприятен ход на същия, без настъпването на
усложнения в неговото протичане. Възстановителният процес за частичното разкъсване на
м. солеус, част от триглавият мускул на лявата подбедрица е траел 3-4 месеца, при
благоприятен ход на същия, без настъпването на усложнения в неговото протичане. След
изтичането на четири месеца от причиняването на травматичното увреждане на лявата
подбедрица, според вещото лице липсват медицински документи, за провеждани лечебни
процедури на лявата подбедрица, поради което приема, че след този период пострадалата се
е възстановила напълно. Към момента на изготвяне на експертизата същата изпитва
епизодични болки в лявата подбедрица при продължително ходене или стоене права, както и
че има постоянни болки в десният крак. Според експертизата непосредствено след
инцидента пострадалата е изпитвала от средно-тежки до леки по сила и интензитет болки и
страдания, които в хода на оздравителният процес постепенно са затихвали до степен, че
след неговото приключване същите са станали епизодични, при натоварване на левия крак,
или продължително стоене права, или при влошаване на времето. Към момента на изготвяне
на експертизата П. изпитва епизодични болки в лявата подбедрица при продължително
ходене или стоене права, както и има постоянни болки в десния крак. Според вещото лице
постепенно с времето епизодичните болки и страдания ще отшумят до пълното им
изчезване, което зависи много от начина на живот и физическата активност на пострадалата.
6
Относно описаното в амбулаторен лист № 331037008909 от 13.04.2023г., издаден от д-р К.
П., специалист физикална и рехабилитационна медицина, вещото лице приема, че се касае за
вторични артрозни промени в десният крак. Счита за напълно възможно в резултат на
щаденето на левият крак при ходене, пострадалата да е натоварвала десния и по този начин
е засилила наличните артрозни промени там и в резултат на това към настоящият момент
да има болки в десният крак при ходене. Пострадалата е изпитвала от леки до умерени по
сила и интензитет болки и страдания от болестните процеси на десният крак, които с
течение на времето само ще се засилват.
Безспорно се установява от ангажираните от ищцата гласни доказателства
свидетелите П.(съседка в блока) и Б.(първа братовчедка на покойния съпруг на
пострадалата), че претърпяното нападение от кучето е преобърнало коренно нейния живот.
Макар същите да са заинтересовани от изхода на спора, подхождайки с достатъчна
критичност към достоверността на техните показания въззивният съд намира, че районен
съд правилно ги е кредитирал като непротиворечиви, последователни и кореспондиращи на
събрания доказателствен материал. Свидетелките като едни от най-близките хора в
обкръжението на пострадалата ищца, могат в най-голяма степен да дадат светлина относно
физическо, душевното и емоционалното състояние на Г. П. в нейния възстановителен и
следвъзстановителен период. И двете са единодушни в своите възприятия относно
поведението на ищцата, проявлението, което има в личен и социален план случилият се на
инкриминираната дата инцидент с кучето намиращо се под надзор на ответника П..
Установено е, че непосредствено след инцидента ищцата е имала нужда от помощ, тъй като
не можела да се обслужва самостоятелно, съседите според свидетелката П. й помагали,
придружавали я в блока, където се възстановявала да слезе до стълбището, с месеци не се
чувствала добре, понастоящем продължава да търпи болки при промяна на времето, с
месеци не се чувствала добре. Инцидентът безспорно оказал силно отражение върху
психиката и самочувствието на пострадалата. Субективните възприятия на инцидента
довели до постоянна тревожност у нея и е стресирана. Бил нарушен дори нейният нормален
сън, тъй като не може да спи нощно време, събужда се постоянно. Физическите увреждания
довели и до трайни промени в ежедневието на пострадалата, с намалена работоспособност
при обработване градинката и цветята.
При така установените данни определяйки конкретния размер на причинените
неимуществени вреди, съдът следва да се ръководи от въведения в чл. 52 ЗЗД критерий
справедливост.
По въпроса за съдържанието на понятието справедливост, изведено в принцип при
определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди по чл. 52 ЗЗД, е установена
константна съдебна практика на ВКС, включително и по реда на чл. 290 ГПК (с
тълкувателен характер), според която справедливостта - като критерий за определяне
паричния еквивалент на моралните вреди, включва винаги конкретни факти, относими към
стойността, която засегнатите блага са имали за своя притежател. Затова справедливостта по
смисъла на чл. 52 ЗЗД не е абстрактно понятие, а се извежда от преценката на конкретни
обстоятелства, които носят обективни характеристики. Принципът справедливост изисква в
най-пълна степен компенсиране на вредите на увреденото лице. Този принцип изисква
индивидуална преценка на моралните вреди, причинени на пострадалото лице, като
размерът на обезщетението се определя от съда съобразно обществения критерий за
справедливост. Неимуществените вреди нямат парична оценка, поради което и
обезщетението за тях се определя по вътрешно убеждение на съда.
Понятието "вреда", което не е нормативно определено, следва да се тълкува в
широк смисъл-като всяко смущение, накърняване или засягане на човешко благо,
имущество, телесна цялост, здраве, душевност и психическо състояние. По реда на чл. 45
ЗЗД подлежат на обезщетяване всички вреди, за които е установено, че са в причинна връзка
7
(резултат) на противоправното и виновно поведение на дееца.
В случая от събраните по делото доказателства се установи, че именно вследствие
на противоправното нападение от страна на притежаваното от ответника куче, порода
"каракачанска овчарка" собственост на ответника на ищцата са причинени на описаните
в исковата молба неимуществени вреди.
При определяне размера на дължимото в полза на ищцата обезщетение за
неимуществени вреди, въззивният съдебен състав съобрази указанията, дадени с
Постановление № 4/68 г. на Пленума на ВС и с Постановление № 17/63 г., на Пленума на ВС
и отчете силата, продължителността и интензивността на болките и страданията, както са
описани по-горе при установяване на фактическата страна на спора; множеството
травматични увреди, общата продължителност на лечебния и възстановителен период – за
различните увреждания от 10-15 дни за четирите охлузвания за травмватичния оток на
лявата подбедрица, 20-25 дни за раната от ухапване на куче в областта на лявата
подбедрица, под формата на липса на кожа и нейното разкъсване, траел 20-25 дни и с
възстановителен период от 3-4 месеца, 25-30 дни за частичното разкъсване на м.солеус,част
от триглавия мускул на лявата подбедрица, с възстановителен период около 4 месеца,
епизодичните болки в лявата подбедрица при продължително ходене или стоене права,
които според вещото лице с времето постепенно ще отшумят и постоянни болки в десния
крак, за които вещото лице счита,че е напълно възможно да са в резултат щаденето на левия
крак.
Предвид всички тези обстоятелства по настъпването на вредите, вида и характера
на уврежданията, претърпените болки и страдания, степента на увреждане и ефектът, който
са оказали върху начина на живот на пострадалата, съдът намира, че справедливото
обезщетение за претърпените неимуществени вреди възлиза общо на сумата 6 500 лв., която
в достатъчна степен възмездява претърпените от ищцата неимуществени, причинени от
ухапване на кучето порода "каракачанска овчарка", собственост на Й. П. и намиращо се
под негов надзор.
Неоснователни са изложените от въззивника доводи и съображения за
съпричиняване от страна на пострадалата ищца.
По обективния характер на съпричиняването е налице задължителна за
съдилищата съдебна практика – т. 7 от ППВС № 17/1963 г. В константната си практика по
приложението на чл. 51 ал. 2 ЗЗД, а и в създадената по реда на чл. 290 ГПК практика
(решение № 45 от 15.04.2009 г. по т. д. № 525/2008 г. на ІІ т. о., решение № 159/24.11.2010 г.
по т. д. № 1117/2009 г. на ІІ т. о., решение № 206 от 12.03.2010 г. по т. д. № 35/2009 г. на ІІ т.
о., решение № 58/29.04.2011 г. по т. д. № 623/2011 г. на ІІ т. о., решение № 59 от 10.06.2011
г. по т. д. № 286/2010 г. на І т. о., решение № 153/31.10.2011 г. по т. д. № 971/2010 г.,
решение № 169/28.02.2012 г. по т. д. № 762/2010 г. на ІІ т. о., решение № 54 от 22.05.2012 г.
по т. д. № 316/2011 г., на ВКС, ТК, ІІ ТО и др.), Върховният касационен съд последователно
е застъпвал становище, че намаляването на обезщетението за вреди от деликт на основание
чл. 51 ал. 2 ЗЗД е обусловено от наличие на причинна връзка между поведението на
пострадалия и произлезлите вреди. За да е налице съпричиняване от пострадалия по смисъла
на чл. 51 ал. 2 ЗЗД, следва неговото поведение обективно да е в причинна връзка с
настъпването на вредите, т. е. пострадалият трябва обективно да е допринесъл за
вредоносния резултат, създавайки условия или улеснявайки с поведението си неговото
настъпване, като вина на пострадалия в тази насока не се изисква. Или от съществено
значение е конкретното проявление на действието или бездействието на пострадалия, което
съставлява пряка и непосредствена причина за причинените вреди. Релевантен за
съпричиняването и за прилагането на чл. 51 ал. 2 ЗЗД е само онзи конкретно установен
принос на пострадалия, без който не би се стигнало (наред с неправомерното поведение на
делинквента) до увреждането като неблагоприятен резултат. Правните последици от
8
съпричиняването и значението му за размера на обезщетението, което увреденият има право
да получи като паричен еквивалент на произлезлите от деликта вреди, изключват
допустимостта съдът да обосновава изводите си за съпричиняване с вероятности или с
предположения.
Районният съд всестранно и пълно е обсъдил липсата на обстоятелства,
обуславящи наличие на съпричиняване, които изводи изцяло се споделят от въззивната
инстанция. От събраните по делото гласни доказателства е установено, че към момента на
инцидента кучето е било извън имота, прибирано от собственика след разходка, водено на
повод, но без намордник нападнало ищцата на улицата, пред порталната врата на имота на
ответника, в момент когато излизала от там и затваряла портата от външната страна. Не се
установява поведение на ищцата Г. П., което да е предизвикало поведението на кучето по
време на инцидента.
Предвид изложените съображения и поради неоснователност на въззивната жалба,
Окръжен съд – См. намира, че постановеното от районния съд решение следва да се
потвърди като правилно и законосъобразно постановено.
Предвид изхода на делото на основание чл. 78 ал. 3 ГПК, в тежест на въззивника
са направените от въззиваемата страна разноски в производството пред настоящата
инстанция, които не са претендирани, нито има доказателства за направени такива. На
основание чл. 280 ал. 3, т. 1 ГПК, настоящото решение подлежи на касационно обжалване.
Мотивиран от гореизложеното, съдът в настоящия си състав
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 404/16.11.2023година постановено по гр. д. № 803 /
2022 г. съгласно описа на Районен съд – См. в частта, с която е осъден Й. Б. П., ЕГН
********** с адрес гр.С., ж.к.“Мл.-1“, бл.54А, ап.2 да заплати на Г. Х. П., ЕГН ********** с адрес
гр.См., бул.“Б.“ №28, вх.А, ет.4, ап.7 обезщетение за причинени неимуществени вреди, вследствие
на ухапване от куче, собственост на Й. Б. П. на 31.03.2022г. в с.П., общ.См. в разликата над
присъдените 3000 (три хиляди) до 6 500(шест хиляди и петстотин)лева, ведно със законната лихва
от датата на увреждането-31.03.2022г. до окончателното й изплащане, като правилно и
законосъобразно постановено.
РЕШЕНИЕТО в необжалваните части е влязло в сила и въззивният съд не дължи
произнасяне.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред ВКС на РБ с касационна жалба, в
едномесечен срок от съобщаването му на страните, при наличие основанията на чл.280 ал.1
и 2 ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
9