Р Е
Ш Е Н
И Е
гр. София, 03.07.2023 г.
В И М
Е Т О
Н А Н
А Р О
Д А
Софийски градски съд, гражданско
отделение, ІV „Д” въззивен състав в публичното заседание, проведено на девети
март две хиляди двадесет и трета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЗДРАВКА ИВАНОВА
ЧЛЕНОВЕ:
ВАНЯ ИВАНОВА
НАТАЛИЯ ЛАЛОВСКА
при
секретаря Даниела Славенова, като разгледа докладваното от съдия Иванова гр. д.
№ 13199 по описа за
Производството е по чл. 258 и сл. от ГПК.
С решение № 20228651 от 19.10.2020 г., постановено по гр. д. № 18531/2019 г.,
Софийският районен съд е осъдил А.А. на основание чл. 79, ал. 1 от ЗЗД, вр. чл.
150 от ЗЕ и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД да заплати на „Т.С.” ЕАД сумата 4887,30 лева –
главница за ползвана топлинна енергия за периода от 01.05.2015 г. до 30.04.2018
г. за топлоснабден имот на адрес: гр. София, ул. „*********, ведно със
законната лихва от 29.03.2019 г. до изплащане на вземането; сумата 65,03 лева –
цена на дялово разпределение на топлинна енергия за периода от 01.05.2016 г. до
30.04.2018 г., ведно със законната лихва от 29.03.2019 г. до изплащане на
вземането, сумата 56,05 лева – обезщетение за забава за периода от 15.09.2016
г. до
Решението е обжалвано от ответника, чрез назначения му
при условията на чл. 47, ал. 6 от ГПК особен представител адв. Д. Д., като
неправилно и незаконосъобразно с искане същото да бъде отменено и постановено
друго, с което исковете се отхвърлят. В жалбата се излага възражение, че съдът
неправилно е приел за доказано наличието на договорни отношения между страните.
От доказателствата по делото не било установено наличието на писмен договор
между ищеца и ответника. Не била разкрита партида на името на ответника, не се
установявало същият да е подал молба за включване в топлопреносната мрежа, а
всички документи относно абонатния номер за посочения имот били издадени на
името на титуляра М.Н.Ж., която била клиент на ищцовото дружество и ползвател
на процесния имот. Същата фигурирала в списъците на етажните собственици и в
предоставените от топлинния счетоводител документи. Излага се и довод, че по
делото не са ангажирани доказателства относно предаването на владението върху
имота, предмет на нотариален акт за покупко-продажба от 12.07.2007 г.
Въззиваемата страна „Топлофикация – София” ЕАД оспорва
въззивната жалба.
За да се произнесе, въззивният съд взе предвид следното:
”Топлофикация
– София” ЕАД е предявило срещу А.А., постоянно пребиваващ в Република България
чужденец, с ЕГН **********, искове за заплащане на следните суми: сумата
4887,30 лв., представляваща стойност на незаплатена топлинна енергия за периода
от 01.05.2015 г. до 30.04.2018 г. за топлоснабден имот в гр. София, ул. „*********,
абонатен номер 088578; сумата 65,03 лв., представляваща цена за дялово
разпределение за периода от м.05.2016 г. до м.
В
исковата молба се твърди, че ответникът в качеството му на собственик на
посочения топлоснабден имот, е клиент на топлинна енергия за битови нужди по
смисъла на чл. 153, ал. 1 от ЗЕ. Твърди се, че ответникът е използвал
доставяната в имота от ищцовото дружество топлинна енергия в периода от
01.05.2015 г. до 30.04.2018 г., но не са заплатили стойността на доставената топлинна
енергия, както и дължимата цена на услугата дялово разпределение за периода от
м.
С
писмения си отговор ответникът, чрез назначения при условията на чл. 47, ал. 6
от ГПК особен представител, оспорва исковете. Излага възражение, че от
представените с исковата молба доказателства не се установява безспорно, че А.А.
е собственик на процесния имот в исковия период. Сочи, че по делото не бил
приложен договор, по силата на който ответникът да е страна по каквото и да
било правоотношение с „Топофикация София” ЕАД. Твърди се, че ответникът не е
ползвател на описания имот, поради което не може да му бъде вменено задължение
за заплащане на претендираните суми. Въвежда и възражение за погасяване по
давност на претендираните вемания.
С
определението по чл. 140 от ГПК като трето лице-помагач на страната на ищеца е
конституирано „Т.с.” ЕООД. С писмена
молба същото заявява становище за основателност на предявените искове.
Съдът,
след преценка на събраните по делото доказателства във връзка с наведените в
жалбата оплаквания, намира следното от фактическа
и правна страна:
Предявени са искове с правно
основание чл. 79, ал. 1 от ЗЗД, вр. чл.
150, ал. 1 от ЗЕ.
Не се спори между страните, а се установява и от
представените писмени доказателства и неоспореното заключение на СТЕ, че имот с
абонатен номер 88578 - апартамент № 1,
находящ се на 1 етаж в жилищна сграда на ул. „*********в гр. София, е
топлоснабден, като в процесния период от 01.05.2015 г. до 30.04.2018 г. в имота
е доставяна топлинна енергия.
С нотариален акт № 62, т. ІІ, рег. № 9660, дело №
404/2007 г. на нотариус В.В.с район на действие СРС, М.Н.Ж. е продала на ответника
А.А. гореописания имот. Ответникът не твърди, а не се и установява от
доказателствата по делото, същият да се е разпоредил с така придобития от него
имот. Поради това следва да се приеме, че в исковия период ответникът е бил
собственик на процесния топлоснабден имот.
В качеството му на носител на
правото на собственост върху топлоснабдения имот ответникът е бил клиент на
топлинна енергия по смисъла на чл. 153, ал. 1 от ЗЕ, респ. битови клиент по
смисъла на §1, т.2а от ДР на ЗЕ, и е бил длъжен да заплаща цената на
доставяната топлинна енергия. По делото не се твърди, а и не са налице
доказателства, върху имота да е било учредено вещно право на ползване в полза
на трети лица, нито същият да е бил предоставен за ползване на трети лица по
силата на договорно правоотношение и за сключен между такива ползватели с
топлопреносното предприятие договор за продажба на топлинна енергия за битови
нужди за същия имот, в каквато хипотеза ползвателят би дължал цената й /арг. от ТР № 2/2017 г. на ОСГК/. С оглед на това е
неоснователно направеното от жалбоподателя възражение, че той не е бил
потребител на топлинна енергия по смисъла на чл. 153 от ЗЕ. Качеството
потребител на топлинна енергия не е обусловено от фактическото обитаване и
ползване на имота, нито от титулярството на партидата или фигурирането на
лицето в списъка на етажните собственици. Разпоредбите на ЗЕ императивно
установяват кой е страна по облигационното отношение с топлопреносното
предприятие, като меродавно е единствено притежанието на вещно право върху
имота – право на собственост или вещно право на ползване. Само за пълнота
следва да се отбележи, че в издадените от третото лице „Т.с.” ЕООД индивидуални
справки за отчетеното потребление на топлинна енергия за процесния период като
клиент е посочен именно ответникът в качеството му на титуляр на партидата на
процесния имот с абонатен номер 88578, поради което твърдението на възивника,
че всички документи за имота са издадени на името на М.Ж., освен че е без
правно значение за спора, е и невярно.
Съгласно разпоредбата на чл. 150, ал.1 от ЗЕ, продажбата на
топлинна енергия от топлопреносното предприятие на потребители на топлинна
енергия за битови нужди, вкл. за общи части на сграда – етажна
собственост, се осъществява при публично известни общи условия,
предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от ДКЕР /писмена форма на
договора не е предвидена/. Следователно
облигационната връзка между страните възниква при доставяне на
топлинна енергия от страна на топлопреносното дружество и ползването й от
потребителя. Както бе
посочено, съгласно приложимата разпоредба на чл. 153, ал. 1 от ЗЕ потребители на топлинна енергия са всички собственици и
титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени
към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение. Общите условия
определят правата и задълженията на топлопреносното предприятие и
потребителите; реда за измерване, отчитане, разпределение и заплащане на
топлинната енергия; отговорността при неизпълнение на задълженията; реда и
условията за включване, прекъсване и прекратяване на топлоснабдяването; реда за
осигуряване на достъп до отоплителните тела, средствата за търговско измерване
или други контролни приспособления. Съответно според нормата на чл. 150, ал.3 от ЗЕ в
срок от 30 дни след влизането в сила на общите условия потребителите, които не
са съгласни с тях, имат право да внесат в съответното топлопреносно предприятие
заявление, в което да предложат специални условия. По делото не са изложени твърдения, нито
има данни за това ответникът да е упражнил правото си на възражение
срещу общите условия. С оглед на това следва да се
приеме, че между страните по делото в исковия период са били налице договорни
отношения по продажба на топлинна енергия за битови нужди с правата и
задълженията на страните съгласно ЗЕ и общите условия за продажба на топлинна
енергия от „Топлофикация – София” ЕАД, одобрени с решение № ОУ-02/03.02.2014 г.
на КЕВР, респективно общите условия, одобрени с решение № ОУ-1 от 27.06.2016 г.
на КЕВР.
С оглед на горното е доказано основанието за възникване
на задълженията на ответниците за заплащане на доставената в имота им топлинна
енергия.
Във въззивната жалба не са изложени никакви възражения срещу изводите
на първоинстанционния съд относно установеното количество потребена енергия в
процесния имот, нейната стойност и начина на изчисляването й, за дължимостта на
претендираната сума за дялово разпределение, нито за установеното изпадане на
ответника в забава, началния момент на забавата и размера на мораторните лихви.
Не са въведени и оплаквания срещу извода на районния съд по направеното с
отговора на исковата молба възражение за погасяване по давност на
претендираните вземания. Единственото оплакване във въззивната жалба е, че
между страните не са налице договорни отношения повод доставянето на топлинна
енергия в процесния период, което е неоснователно по изложените по-горе
съображения. С оглед на това и предвид очертания в разпоредбата на чл. 269 от ГПК обхват на въззивната проверка, въззивният съд не следва да разглежда
въпросите, касаещи размера на претендираните вземения.
С оглед на горното обжалваното решение следва да бъде
потвърдено.
С оглед изхода на
делото пред настоящата инстанция и направеното от въззиваемия искане за
разноски, въззивникът следва да бъде осъдени да му заплати юрисконсултско
възнаграждение в размер на 50 лв., определен съгласно чл. 25а, ал. 3 от
Наредбата за заплащането на правната помощ.
Воден от горното, Софийски градски
съд
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 20228651 от 19.10.2020 г. по гр. д. №
18531/2019 г. на Софийски районен съд.
ОСЪЖДА А.А. с ЕГН **********, с постоянен адрес ***, да
заплати на „Топлофикация- София” ЕАД
сумата 50 лв. юрисконсултско възнаграждение.
Решението
е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.