О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№300
гр. Пловдив, 11.07. 2019 година
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Пловдивският апелативен съд,
гражданско отделение, в закрито заседание на единадесети юли две хиляди и
деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ГАЛИНА АРНАУДОВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ ПЕТРОВА
НАДЕЖДА ДЗИВКОВА
като
разгледа докладваното от съдията Арнаудова гр.д. № 355/2019 г. по описа на ПАС,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258
и сл. от ГПК.
Постъпила е въззивна жалба от А.И.
против решение № 137/18.04.2019 г.,
постановено по гр.д. № 400/2018 г. по описа на Хасковския окръжен съд. Жалбоподателят
твърди, че решението е неправилно поради противоречие с материалния и
процесуалния закон и е необосновано по изложените в жалбата съображения, поради
което моли съда да го отмени изцяло и да постанови друго, с което да уважи
предявения от него против ответницата иск с правно основание чл. 30, ал. 1 от СК. Моли да бъде назначена съдебно-икономическа експертиза, поискана пред
първоинстанционния съд, както и да му бъде дадена възможност да направи
допълнителни доказателствени искания след запознаване със становището на
насрещната страна по жалбата. Претендира разноски за двете съдебни инстанции.
Постъпил е отговор на въззивната
жалба от Ш.Б., в който тя се оспорва като неоснователна и се иска да бъде
оставена без уважение, а първоинстанционното решение да бъде потвърдено като
валидно, допустимо и правилно. Моли да бъде оставено без уважение направеното
доказателствено искане, тъй като първоинстанционният съд не е допуснал
процесуално нарушение, когато е отказал да я допусне. Претендира разноски за
въззивната инстанция.
Съдът, след като взе предвид събраните по делото
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното:
Първоинстанционният съд е бил
сезиран с иск на А.М.И. против Ш.Р.Б. по чл. 30, ал. 1 от СК. Ищецът твърди, че
с ответницата са бивши съпрузи, като по време на брака им заедно са полагали
грижи за домакинството и сина им, живеели в едно домакинство с неговите
родители и брат му, които им помагали много, а самият той работил през цялото
време и имал добри доходи, а ответницата работила епизодично и обикновено
получавала минимална работна заплата, купили апартамент и спестили около
40 000 евро, които вложили в банка, първоначално на негово име, а
впоследствие на името на ответницата. Доколкото по силата на действащия Семеен
кодекс паричните средства по влога са притежание на съпруга-титуляр на
сметката, а той има основен и единствен принос за тяхното придобиване,
изразяващ се в получаваното през годините на добро трудово възнаграждение и
солидна финансова помощ от родителите му, ищецът моли съда да постанови
решение, с което да осъди ответницата да му заплати сумата 43 511,04 евро,
с левова равностойност от 85 100,20 лв., представляваща налична сума по
открит по време на брака им банков депозит във валута на името на Ш.Б. в „Ю“ АД
– С – Регионален офис Х.
Настоящият състав намира, че има
неяснота във фактическите твърдения, изложени в исковата молба, и изведеното
въз основа на тях искане към съда, които следва да бъдат отстранени във
въззивното производство.
И. твърди, че с ответницата са
съжителствали нормално в голяма част от времетраенето на брака им, заедно са се
грижили за домакинството и сина си и са спестили заедно сумата 40 000
евро, която е била вложена в банка.
В същото време се излагат твърдения,
че основен принос за спестяването на посочената парична сума има ищецът,
подпомогнат от родителите си.
На основата на тези фактически
обстоятелства се предявява иск по чл. 30, ал. 1 от СК, даваща възможност на
всеки от съпрузите да получи част от вземанията на другия съпруг, придобити по
време на брака, ако са на значителна стойност и той е допринесъл за
придобиването им с труда си, със средствата, с грижите за децата или с работата
си в домакинството.
Независимо от изложените твърдения
обаче, се претендира не част от сумата по влога на ответницата, а целият му
размер.
Предвид констатираните противоречия в изнесените от И. факти съдът намира,
че следва да бъде указано на същия да уточни дали претендира по-голям или
изключителен принос при придобиване на паричното времане от 43 511,04
евро, на какво основание, евентуално защо се изключва приносът на Б. за
придобиване на същото, както и какво е искането към съда.
По отношение на направеното доказателствено
искане:
С писмена молба от 23.01.2019 г.
адвокат Г.Г. като процесуален представител на ищеца е поискала да бъде
назначена съдебно-икономическа експертиза, която да даде заключение относно
размера на доходите, реализирани от майката на ищеца Х.И. от работа в чужбина,
установени посредством счетоводните документи на португалски език, впоследствие
преведени на български език, размера на годишните доходи на фирмата на Х.И. –
ЕТ „Х.И. – Д“ – Х за периода от 2000 г. до 2014 г., размера на доходите от
пенсии, реализирани от родителите на ищеца М И. и Х.И. преди 2014 г., размера
на доходите на ищеца от трудова дейност за периода от 2000 г. до 2014 г.,
размера на доходите от трудова дейност на ответницата за периода от 2000 г. до
2014 г. и размера на доходите от договорите за отдаване под наем или аренда на
земеделски земи на М И. и Х.И. за периода от 2000 г. до 2014 г.
С определение от съдебно заседание на
04.02.2019 г. окръжният съд е приел, че към момента не следва да бъде уважено
искането за назначаване на съдебно-икономическа експертиза, доколкото по
отношение на поставените въпроси са представени писмени доказателства.
Настоящият състав намира направеното
доказателствено искане за основателно.
Безспорно е, че по делото има
достатъчно писмени доказателства във връзка с реализираните от страните по
делото и родителите на ищеца доходи през периода 2000 г. – 2014 г., но
отговорите на поставената задача не са прост аритметичен сбор от отразените в
документите суми, тъй като за част от периода доходите трябва да се изчислят в
чист размер при съобразяване с уговореното в трудовите договори и отразеното в
трудовите книжки на страните, както и в другите счетоводни документи, касаещи
посочените в задачата лица.
Предвид изложените мотиви съдът
намира, че поисканата от ищеца в първоинстанционното производство
съдебно-икономическа експертиза е била допустимо, относимо и необходимо
доказателство по спора, като окръжният съд е извършил процесуално нарушение с
недопускането й, поради което и на основание чл. 266, ал. 3 от ГПК следва да
бъде уважено доказателственото искане на жалбоподателя.
Ето защо съдът
О П Р
Е Д Е Л И :
УКАЗВА на ищеца А.И. най-късно до
първото по делото съдебно заседание с писмена молба с препис за ответницата да
уточни дали претендира по-голям или изключителен принос при придобиване на
паричното вземане от 43 511,04 евро, на какво основание, евентуално защо
се изключва приносът на Б. за придобиване на същото, както и какво е искането
към съда.
НАЗНАЧАВА съдебно-икономическа
експертиза, която да се извърши от вещото лице К.К., което след като се
запознае с всички доказателства по делото и при необходимост извърши
допълнителна проверка в учрежденията и организациите, издали счетоводните
документи, даде заключение за размера на чистия доход, реализиран от майката на
ищеца Х.И. от работа в чужбина, на годишните доходи на фирмата на Х.И. – ЕТ „Х.И.
– Д“ – Х за периода 2000 г. - 2014 г., на доходите от пенсии, реализирани от
родителите на ищеца М И. и Х.И. преди 2014 г., на чистите доходи на ищеца А.И.
и на ответницата Ш.Б. от трудова дейност за периода 2000 г. - 2014 г. и на
доходите от договорите за отдаване под наем или аренда на земеделски земи на М И.
и Х.И. за периода 2000 г. - 2014 г., при първоначален депозит от 300 лв.,
вносим от жалбоподателя в едноседмичен срок от съобщението.
НАСРОЧВА делото в съдебно заседание
на 14.10.2019 г., 10,00 ч., за която дата да се призоват страните, като им се
изпрати препис от настоящето определение, както и вещото лице след внасяне на
определения депозит.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.